Сакралното пространство на Църногорския (Черногорския) манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски” е свързано със случаи на наказания и изцеления.
(Проучване на Таня Матанова - магистър етнолог при Институт за Етнология и Фолклористика с Етнографски Музей към БАН.)
Църногорски или Гигински манастир?
Името „Църногорски” идва от разположението му в планината Черна гора (диал. Църна гора). В момента той е по-известен като Гигинския манастир, но тъй като във всички исторически документи е записан „Църногорски” според монасите определението „Гигински” е израз на духовно-психологическо ограбване, целящо „светлите спомени за някогашното процъфтяващо духовно огнище, които много хора от по-възрастното поколение в Пернишко, Радомирско и Брезнишко носят в сърцата си и предават на младото поколение, да бъдат отнесени към някакъв вече забравен и като че несъществуващ монастир, а не към и по настоящем съществуващата обител, наричана със сравнително ново и недотам познато за местните хора име – „Гигински монастир””[1].
Като част от Брезнишка околия манастирът принадлежи към Софийска епархия (Асенов 2005) и от тук към т.нар. Софийска Мала Света гора.
Защо точно изцеления и наказания? И защо точно в този манастир?
При първите ми посещения през 2005 и 2006 година като доброволец в международен двуседмичен лагер в някои от беседите с живущите в манастира ме впечатлиха няколко случаи на наказания, сполетели хора, които по един или друг начин оскверняват манастира. По-късно, след прочитането на статията на Андрей Мороз „Устната история на руската църква през съветския период (народни предания за разрушаването на църквите)”, започнах да се интересувам малко повече за случаите на несъзнателни и осъзнати светотатски постъпки на хора, пребивавали по една или друга причина в Църногорския манастир.
„В дискурса на фолклорното християнство, разказите за наказания съжителстват с многобройни разкази за помощи свише, за чудесни изцеления, спасения и пр.” (Баева 2002: 151). Случаи на „чудно възнаграждение” при благочестиво поведение на посетители или техни близки се откриват и в писмените и устните разкази за Черногорския манастир (някои от тях ще бъдат представени в последната част на текста).
Проучвателните престои в манастира се случват обикновено по време на празници, когато често е нужно да се помогне и в манастирската кухня. Манастирската кухня (магерницата) от една страна е често посещавано място от редовни гости (потенциални информатори), но от друга страна не винаги е удобно да се записват разговорите, провеждани с и от другите жени и мъже, пребиваващи по същото време там.
По-целенасочено теренно посещение е осъществено през месец март 2008 година, когато съпътствана от йеромонах Никанор и бившия кмет на селото, посетих някои от информаторите, живущи в с.Гигинци.
Няколко кратки интервюта са проведени и с бившия кмет на селото и с работници в манастира.
За търсенето на сведения за историята на обителта допринася и йеромонах Никанор чрез записи на разказите на различни посетители и хора от селото.
Последни данни за историята на манастира са записани през 2011, когато няколко човека от село Гигинци, както и други двама възрастни посетители от съседното село Непразненци, споделят своите гледни точки за честването на празници в и около манастира.
Съответно, емпирична основа на изследването са записаните разкази на хора от с. Гигинци и други близки селища и градове в България, които са съхранили част от устните селищни предания за чудесни изцеления и за наказания при светотатство. Някои от тях са преки участници, а други – техни потомци.
Освен тях са извлечени сведения и от писмени извори като летописни бележки, стенописи и други исторически документи.
История
Оскъдните исторически сведения за възникването и ранната история на Църногорския манастир и направените археологически разкопки свидетелстват, че е имало манастирски
