Огнените Ева и Оги ще стават зъболекари

Огнени наследници имат семейството стоматолози от Перник Венета и Валентин Павлови. Преди време техният екип в клиниката ЕО Дент в София се погрижи за усмивката на холивудската звезда Силвестър Сталоун. Със сияйна визия след тяхната намеса замина за Индонезия и българската кандидатка за Мис Свят 2013 Нанси Карабойчева. На тяхното дентално изкуство се доверяват и много други родни звезди.

Звездна слава преследва и децата на двамата стоматолози. Шестнадесетгодишният им син Огнян и 13-годишната му сестра Ева гастролират по различни сцени с огнено шоу. Публиката в родния Перник и в няколко сръбски града следи със затаен дъх как въртят във въздуха разноцветни огнени кълба и рисуват картини с жив огън. Обикновено оригиналната хореографска композиция е на фона на динамична, завладяваща музика.



Заниманията на любителите артисти са започнали като детска игра. Първите им опити са били със светлинни играчки. Пойовете ги предизвикали да посегнат и към огнени факли и фенери. В България огненото изкуство има традиции от древността с танците на нестинарите с боси крака върху жар, жонглиране с факли, а по панаирите имало и гългачи на огън. Ева и Огнян искат да продължат тези традиции със съвременни уреди. Те умело съчетават огъня с танца и фигурите им имат различни имена. Двамата вече танцуват с пет различни светлини и огнени уреда. В шоуто си включват пиро-ефекти. За тях огънят е средство, с което рисуват картнини и доставят запомнящи се възприятия за публиката.

В началото те подгряваха предизборни прояви на своя баща, който е изкушен и от политиката и засега е само общински съветник в Перник, но и бил кандидат за кмет и за народен представител. Ева и Оги са били част от атракциите по време на откриването на маскарадния фестивал „Сурва” в родния си град. Вече са участвали в шоу програми с професионални майстори на огненото изкуство. Имат и международни прояви.

Тази година за втори път бяха на Лесковачкия карнавал в Сърбия, откъдето се върнаха с медали, а „огнената“ Ева Павлова получи и специален плакет като най-млад и атрактивен участник в карнавала.

През последните месеци показваха своето огнено шоу и в сръбските градове Врънячка баня и Шабац. Отскоро двамата си партнират с връстниците си Радослава и Петър Милови и се изявяват и като квартет „Огън“. Обикновено при изявите им на сцена помагат и родителите. Те са шофьори и асистенти на младите любители артисти.

И двете деца на зъболекарското семейство обаче са решили да наследят семейната традиция и да стават зъболекари. Излиза, че не случайно семейните клиники са ЕО Дент. За Оги това не е изненадващо. На прощъпулника си като бебе той се хваща за зъболекарските клещи. Едната баба, като знае за трудностите в професията, тогава въздъхнала, че мъникът нямал много избор, но сега е доволна от избора на внука. Засега той набляга на английския в пернишката езикова гимназия.

За Ева решението да търси реализация в денталната медицина е по-отскоро. Нея все я привличат някакви благородни каузи. Преди години, когато много хора се вълнуваха от съдбата на кученцето Мими, което беше останало без крака заради садизма на жесток изверг. Ева сама беше започнала да събира средства за операцията на кутрето. Стоеше на улицата, държейки кутийка с надпис „За Мими”, с риск някой да се пошегува, че детето на Павлови проси. После си науми с другарчетата си да напряввят благотворителн концерт на оживено място, за да станат средствата повече. Още от втори клас с компания приятелчета всяка пролет усърдно плетат мартеници и ги продават, а със събраните парички купуваха подаръци за деца, останали без родителска грижа. Приложните си умения Ева упражняваше няколко години в група по приложно изкуство, която се посещава и от деца с увреждания. Имат много приятели и често се виждат с тях. За рождения си ден Оги събра приятели и на-много се зарадва на подарения весел колаж с негови снимки. И двамата са спортували организирано, но сега отдават повече време на репетициите за огненото шоу. Новите фигури споделят с мама, с нея избират и музикалния фон. Особено, когато изявата е за семейството. Двамата доктори също са изкушават от артистични прояви. Те са майстори на хорото и им се е случвало да отсрамват гилдията, пременени в национални носии.

Децата са заедно с родителите си и в делника, и в празника. Ева и Оги от малки ходят в храма на празничнитте литургии и християнската добродетел е част от живота на цялото семейство. Бог помага на добрите по сърце, казват за тях хората, които ги познават добре.

Монасите от Църногорския манастир надвиха кризата

Монаси от български манастир успяха да надвият кризата. Манастирското братство от Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци на името на светите братя безсребрени лечители Козма и Дамян успя да затвори цикъла от фермата в стопанството на обителта до магазинче за продуктите от него в центъра на София. Това отдавна е факт, но вече е и стандартизирано. Стопанството на монасите вече е лицензирано по Наредба 26 на МЗХ от 2010 г. като малък производител. Това им дава право да предлагат продукцията си директно на пазара.

Темата отдавна занимава монасите. За това как без притеснение за хигиенните норми да се продава манастирската продукция се говори още от времето, когато земеделски министър беше Нихат Кабил. Той е свързан с манастира като председател на гражданското сдружение, заело се през 2004г. с възстановяването на изоставеното свято място. Добре познатият с широката социална дейност отец Иван от Нови хан, който още преди години е приел монашество в този манастир запознал тогавашния министър с монасите, а по идея на съпругата му Кабил поема като кауза грандиозните планове за съживяването на манастира и за създаването на истинско земеделско стопанство, което да прехранва братството, послушниците и работниците. Той е и един от първите, опитали прословутото кисело мляко от стадото биволи, вече добре познато на хилядите гости, посетили възродения манастир като поклонници или туристи. За него знаят даже в Япония и милионите зрителите на агенция Син Хуа. Сега италиански специалисти въвеждат в производство и моцарела по ръчна технология.

Всичко започва от два бивола, доведени от игумена схиархимандрит Евгений при идването му на това място през 1997г. После със спечелен проект по САПАРД стадото се разраства, за да стигне днес до 80 животни, 40 кози, деситина овце. Във фермата има и прасета и кокошки. Пчелните кошери постепенно станаха 40 и на година се вади по близо тон мед. Редовни гости на манастира си спомнят как е започнало запознанството им с йеромонах Никанор. Преди години били поканени на скромната монашеска трапеза. Докато още се наслаждавали на майсторски приготвения от игумена без капка мазнина гювеч от зарзават, отгледан в тогава още малката градинка, отчето извадил за десерт буркан мед. С първата хапка гостите усетили аромата и вкуса на детелина и не скрили възхитата си от нещо невкусвано. Монахът, който тогава още бил по-близо до битността си на финансов дилър, каквато известно е, е била професията му преди да приеме службата пред Бога, отколкото до вещ в земеделието производител, останал доволен от ефекта. Сигурно още тогава е бил убеден в успеха на замисленото стопанство.

Сега обителта има собствена мини мандра, където млякото се преработва до сирене и кашкавал. Ежедневно от там преминават от 90 до 200 л. Цех за местни продукти произвежда манастирски луканки, суджук, пастърма от чисто месо от манастирската ферма. Вече има и манастирско вино и ракия. Правят се сладка и лютеници.

По традиция, още пазена старателно в светогорските манастири, всичко на трапезата трябва да е собствено производство. Даже хлябът е по технология от Атон. По нивите от две години се сее лимец. От скоро монасите имат малка мелница и сами правят брашното. Квасът се поддържа и често гости искат от него, за да правят сами от домашния хляб с несравним вкус, а в полезността му няма съмнение.

Доскоро продуктите се подаваха само в манастира. Едва от няколко дни близо до площад „Македония” в София има и малък магазин. В него се продават и продукти от други манастири. Монасите са в търговски отношения с братя както от български обители, така и със стопанствата на манастири в Съседна Сърбия и на Света гора. Две години манастирът над Гигинци беше домакин на изложение на манастирски продукти, който се прави на 2 май. Продуктите на пръв поглед са скъпи. Сиренето е по 15 -20 лева. Кофичка кисело мляко се продава за 2 лева. Суджукът, който бие по вкус и домашно приготвения, защото в него има и Божия благодат, върви по 7-8 лева парчето. Животните се карат в сертифицирана кланица в Кочериново. Малка колбасарска фабрика в Перник го превръща в пастърма, луканка и шпеков салам само от биволско месо, без изкуствена сланина и стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни. Продукцията обаче се продава и се търси, а от продажбите има и постъпления. Но не печелбата е цел на на монасите, нито славата. Библейска истина е, че славата следва упорития труд и усилия. Приходите стигат за довършване на започнатото, за заплати на пастирите и работниците.

В помощ са и проектите, които се финансират през програмата за развитие на селските райони, а отец Никанор е в послушание да посредници в добрите дела между църквата и държавата. Сега наред е стръмния път от селото до манастира. Петкилометровата отсечка вече е част от общинската пътна мрежа, има спечелен проект за асфалтирането й и в момента тече процедура за възлагане на обществена поръчка, с която община Брезник ще избере изпълнител. Пак с проект ще бъде реставрирана и старата манастирска сграда, за да се приютяват все повечето поклонници, които идват за нощните богослужения в манастира.

Манастирското братство е надвило кризата, но това, което е важно и ценно е, че по този начин за пръв път се създава реална възможност да се възстанови старата традиция манастирите да се издържат от собствена земеделска дейност. Тази традиция е била прекъсната след 9-ти септември 1944 г. и е наложен сегашният имидж манастирите да бъдат ресторанти и хотели. По този начин се разрушава автентичният монашески начин на живот в манастирите, нарушава се и у хората се създава погрешено разбиране що е това манастир, коментира отец Никанор. И прави икономически анализ. Храните произвеждани по този начин са по-скъпи от масовото производство, но това не се дължи на алчност на производителя или търговеца, а на елементарни икономически причини, тъй като това е малко производство и по-голямата част от дейностите се извършват ръчно. Освен това продуктите, които се влагат, са само естествени материали. Всички разходи за издръжка на производството са в пъти по-големи от масовото производство. Така че няма какво да се чудим, че сиренето струва по 18 и 19 лева и кашкавал, който излиза над 20 лв. Може да се сравни с цените на големите производители, но колбасите са от месо, а млечните продукти - от чисто мляко. Няма никакви сурогатни материали и е нормално да е по-скъпо.

За пръв път може да се каже, че цикълът е затворен и може едно новосъздадено стопанство икономически да се възпроизвежда и действително да видим начало на това манастирите отново да се превърнат в това, което традиционно са били - място, което е свързано с монашеството и труда и по-малко с масовия туризъм, доволен е монахът.

Първият прочел манифеста за независимостта става почетен гражданин на Кюстендил

Българският политик, прочел пръв в Народното събрание манифеста за независимостта на България, е предложен за почетен гражданин на Кюстендил. Христо Славейков, син на поета и държавника Петко Рачов Славейков, е живял в Кюстендил, където бил съдия. 25 години той е народен представител от този район, а през 1908 г. ( до 1910 г) е председател на 14-то Обикновено Народното събрание. На 22 септември тъкмо той чете Манифеста за обявяване на независимостта в парламента и го връчва тържествено на Цар Фердинанд, за да прозвучат по-късно паметните слова в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и с този акт България да се обяви за пълноправна европейска държава.

Обявяване на независимостта на България в Търново – Христо Славейков е вляво от Цар Фердинанд.

Идеята да се отдаде заслужена почит от кюстендилци на позабравения политически деятел и активен функционер на Демократическата партия от началото на миналия век е на общинския съветник от “Иницатива за Кюстендил – Осогово” Ангел Джонев. Историкът припомня, че Христо Славейков има принос и заслуги към националната и местната история и лично участие в подготовката за провъзгласяването на независимостта, с което мотивира предложението си. То ще бъде обсъдено от съветниците на сесия, насрочена за 26 септември.

Христо Славейков е роден 12 декември (30 ноември стар стил) 1862 в Трявна. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Николаев. След това баща му, който по това време е министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, го изпраща да учи инженерство в Белгия с държавна стипендия. Верен на гена си, Христо не е привлечен от точните науки. В крайна сметка завършва право в Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Предшественикът му е починал и Христо се влюбва в неговата вдовица с две деца. Това не се харесва на властната му майка и след скандал поетичният му баща го мести в Сливен, но любовта го връща обратно в Кюстендил, където се установява трайно като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. С изгората си Милана имат шест деца. Историята разказва, че Христо Славейков издействал стипендия в Рисувалното училище в София за Владимир Димитров – Майстора, който като младеж се цанил за писар в кюстендилския съд. Христо Славейков е починал през 1935 г. Неговият син Стоян, завършил агрономство в Лайпциг, е дългогодишен кмет на Кюстендил. След 9 септември 1944г. Стоян изчезва безследно, а къщата им в Кюстендил става милиционерски участък. Потомците на рода, сред които има юристи, инженери, зъболекари, певци и даже футболист, но не и поет, се пръскат по различни краища.