01 август 2015

Ваканция в музея за децата на Перник


Всеки възрастен пази в спомените си мигове от летните ваканции през детството. Всеки може да разкаже нещо за игрите до късно вечер или за разходките из дивни кътчета, по морския плаж и край планинските потоци. Спомняме си вкусните манджи на баба, приятелства и първи любовни трепети, а защо не и станали любими за цял живот филми и книги. За днешните деца на Перник Регионалният исторически музей предлага забавна ваканция, в която има от всичко това по малко. И освен спомени, се трупат познания и сръчности, получени по доста приятен начин.

Всяка сутрин музеят се изпълва с хлапета. Между 20 и 30 момичета и момчета на различна възраст изпълват фоайето и после разделени на групи се захласват в приятните занимания. Те са измислени и подготвени от музейните специалисти и приятели на пернишкия музей. Сякаш най-много децата се улисват във ваенето на грънци.
Вече четвърта година един от последните автентични грънчари Светослав Желязков ги учи да въртят истинско грънчарско колело и да правят панички, чинийки, вази, гърнета и по-сложни форми. Той има разказва за старите майстори и за занаята, а децата са удивени как от парчето глина се вае толкова красива форма. Глинените произведения се шарят и пекат и накрая всеки може да вземе със себе си това, което е измайсторил, а най-красивите произведения остават в музея до есента, когато с тях ще се направи изложба от всичките чудесии, направени от децата през ваканцията в музея.
И понеже не за всички има място около грънчарското колело тези, които си чакат реда го правят в игри. На сенчестата площадка пред Подземния минен музей се играе на дама на „Кральо-портальо”, на „Тунел” и на други позабравени забавни детски игри от времето на бабите, че и прабабите.






После идва ред на други занимания. С етнолозите разглеждат старовремски носии.
Вече знаят по нещо за всеки елемент от саята, която са носили жените в миналото в Пернишкия край. Около широката маса в залата, която иначе е за научни конференции, се рисуват шевици и се шие с кръстат бод, нижат се мъниста. Е, правят се и по-съвременни работи с декопж, оригами и апликации.
Със съжаление от масата си тръгват Мони и Лори, защото мама е дошла да ги вземе. Като повечето деца те са от Перник, но около масата са и 15-годишната Александра от Пловдив с нейната лятна приятелка Ивета. Тя живее в село, което е столичен квартал, но през лятото е при баба си в Перник. Така е и с осемгодишната Беатриче. Тя живее с родителите си в италианския град Монца, но и миналата година е била на ваканция в пернишкия музей, защото майка и е от Перник и от сега мисли какво ще разказва на другарчетата си като тръгне във втори клас през есента. До нея е Алекс. Тя е само на 4 години и е от Америка. В музея я водят мама или баба, или дядо. Там където живее било топло, имало кактуси и пустиня и на нея й се иска тук да празнува рождения си ден,който е чак през октомври.

Покрай всичките си забавни занимания хлапетата разглеждат и експозициите в музея. Мони и Лори казват, че много им е интересно как са живели хората в миналото, как са се обличали. И двете, а и повечето други деца са силно впечатлени от Подземния минен музей, където вече са влизали, но всеки път застават до макета на кон и си представят как някога живи кончета са теглели вагончета с изкопани по земята въглища до повърхността.


Всичките деца като си казват годините, държат и на половинката и някак им е трудно да проумеят, че в изложбата „Палеозагадки от Пернишко. Фосили и минерали от фонда на РИМ-Перник“, е показана вкаменелост на хищна риба, живяла преди 200 милиона години, но пък запомнят, че тя беше намерената при строителството на магистрала „Люлин”, защото повечето от тях са минавали по аутобана.
С удивление децата гледат и една обувка от желязо, показана в една витрините с обяснението, че това не е само мит, но и раеалност, защото експонатът е принадлежал на перничанин, който е носил железни цървули. За по-големите деца са интересни показаните експонати в експозицията „Храмови иконописания от Пернишко. Икони от фонда на РИМ-Перник“, в която са включени образци на българската иконопис от XVIII – XIX век, църковна утвар и богослужебни книги. Там те съпоставят своите имена с имената на светиите и се удивляват на богатото наследство, оставено от редица български възрожденски майстори – иконописци.
Особен интерес за по-малките посетители на музея, които се възползват от организираните там за тях летни занимания, е изложбата на въоръжение от древността до съвремието, където са представени над 100 експоната от фонда на музея, някои от които реставрирани наскоро чрез осъществен проект. Тук е сабята на архимандрит Зиновий Поппетров със златни инкрустации по нея, подарена му от командир в руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В пернишкия музей се съхранява и пушка, направена по поръчка на федералната армия на САЩ по време на Гражданската война. Изложени са екземпляри от английско оръжие. Музеят има в колекцията си почти всички видове оръжия след Освобождението, които са били на въоръжение не само в българската, но и в европейските армии. Децата разглеждат с особен интерес и картечница от втората световна война, която може и да се пипне.


14 юли 2015

Бурени като боабаби

Бурени за чудо и приказ избуяха покрай декоративните растения, насадени в градинките в центъра на Перник след ремонтните работи по тях. Причината сигурно е в поливните системи, монтирани за да се прихванат цветята и храстчетата, пък и за да виреят в горещините.

За зла беда това се оказа райска среда за плевелите, които се развиха за отрицателно време и сега задушават полезните растения и гарнират райграса, макар и някои от тях да са полезни билки.

Перничани взеха да си мислят, че се отглеждат нарочно, защото все пак осъществяваният проект освен за достъпна е и за „зелена” среда, а по проекта всяка алея беше разширена с плочки за сметка на зеленината.

Оказа се, че бурените не били част от „зелената среда”. Фирмата, която прави ремонта на пешеходната зона в централната градска част на Перник имала ангажимент да посади растенията, но не и да поддържа зелените площи. Сега се налага да ги приведе в по-приветлив вид, защото предстояло комисия да приеме обектите.

на планетата на Малкия принц като бурени се опитвали да растат боабаби , а "баобабите не са храсти, а дървета, големи колкото църкви." и овцата муне би могла да ги опасе, даже и стадо слонове не би могло...

"...на планетата на малкия принц, както на всички останали планети, имаше полезни и вредни растения. Значи и полезни семена от полезни растения и вредни семена от вредни растения. Но семената са невидими. Те спят, скрити в земята, докато на някое не му хрумне да се събуди. Тогава се протяга и първо плахо пуска към слънцето едно очарователно безобидно стръкче. Ако е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте на воля. Но ако е вредно растение, трябва да се изскубне още щом проличи. А на планетата на малкия принц имаше страшни семена... семената на баобабите. Почвата на планетата бе заразена с тях. А ако човек се остави прекалено дълго на баобаба, никога вече не може да се отърве от него. Той задръства цялата планета. Корените му се вплитат в нея. И ако планетата е мъничка, а баобабите - многобройни, тя просто загива.


"Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата. Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти, на които много приличат, когато са съвсем млади. Досадно е, но и много лесно."
Веднъж дори ме посъветва да се постарая да направя красива рисунка, за да втълпя това на децата от моята планета. "Ако някой ден тръгнат да пътешестват - каза ми, - ще им бъде полезно. Понякога няма значение, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом става дума за баобаби, винаги е катастрофа. Знаех една планета, на която живееше един мързеливец. Не беше обърнал внимание на три храста..." 





Преди подписа за парите бурените по пернишкия площад ще бъдат поизкубани, но какво да правим с боабабите в душите ни, в обществените ни отношения, в политиката, в държавното управление и къде ли още не.




13 юли 2015

За кого се строят нови черкви?

На 11 юли 2015 г.(събота) в град Батановци беше положен основен камък на бъдещ православен храм "Св. Успение Богородично". С благословението на Н. Св. патриарх Неофит молитвеното последование по полагането на основния камък под предстола на бъдещата черква беше водено от протосингела на Софийската св. митрополия о. Ангел Ангелов.

Хора от Батановци, свързани с различни политически сили, реагираха остро на информацията за първата копка на нова черква. Пред вид предстоящите през есента избори за кметове и общински съветници, на събитието се отдаде предизборен характер.


Истина е, че напъните да се построи черква не са от вчера, нито от тази година. Подготовката за това е поне от десетина години и активно на радетелите на идеята помагаше Петър Пенев, избиран за кмет на Батановци три мандата.

Реакцията е предизвикана от недоверието, че при липса на пари може да се направи нещо, особено като беше обявено, че за завършването на храма „Св. Успение на Пресвета Богородица” ще са нужни поне 300 хиляди лева.

Дали опасенията за предизборна акция ще са верни, ще се разбере допълнително, особено като е известно, че от ГЕРБ вече били обещани пари. Добре известно е, че партията на Бойко Борисов заделя пари от получаваната от държавата партийна субсидия и ги дава за изграждане и ремонт на църкви и манастири. Даже с това се хвали, както и с дадената възможност от Програмата за развитие на селските райони също да се финансират безвъзмездно подобни проекти.

Популярни са и думите на Борисов, че когато става дума за „Началника”, както той нарича Господ Бог, никой не бива да се скъпи.

Безспорно е, че строежът и ремонтът на православни храмове е богоугодно дело, но още по-богоугодно би било ако на българите им се даде знание за Божиите истини, което те за притъпили дълбоко в съзнанието си. Когато има вярващ народ, той ще напълни църквите, където се събира за обща молитва и за преклонение пред Господ и светиите. Когато църквите му отеснеят на вярващия народ, той ще си направи нови. А да се ремонтират черкви в празни села и те да стоят под ключ, смисълът е само за да се похвалиш, че си го направил, защото като са празни черквите пак ще рухнат.

Време е, както пише в слогана на ГЕРБ за предстоящите избори, православието да влезе в българското училище.

(Снимките са кадри от видеорепортаж на Телевизия "Кракра" - емисия "Новини"на 1307.2015.)