Отец Z при болните под карантина

Отец Z си намести маската, свали защитната качулка и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе - изръмжа лицето с маска, показвайки на отец Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец Z , докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z се огледа. Всички смълчани гледаха в него. Отец Z пристъпи към масата, измъкна от джобовете на защитния си костюм флаконче със светена вода и не много голяма поръсвачка. Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона. Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи. Те сграбчиха отец Z и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите. Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато състрадателен патрул не го заведе в отделението.

 (Превод от руски. Оригиналът може да се види ТУК)

Отец Z е главен литературен герой в публикациите на Отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър, чиито разказчета, памфлети или  просто бележки  са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. 

В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса.  Забавните публикации на отец Звездоний се радват на особена популярност сред църковните хора, защото   са написани вещо и с разбиране на проблематиката от кухнята на Руската православна църква.  

Почитанието на новомъчениците в Русия не се получи

Протоиерей Георгий Митрофанов 

Протоиерей Георгий Митрофанов за жертвите на репресиите и потребителското отношение към светиите. Духовникът, който повече от 20 години е член на Синодалната комисия по канонизация на светии смята, че почитанието на новомъчениците в Русия не се получи.

Гордеем се с това, от което трябва да се срамуваме, казва свещеникът и църковен историк. 

На 9 февруари  се празнува Събор на новомъчениците и изповедниците на Църквата на Русия.  Има много популярни светци, към които може да се обърнем с молитва, ако сме неудовлетворени от здравната система, социалното осигуряване, правоохранителните органи или съдилищата.  Протойерей Георги Митрофанов разсъждава  за какво може да молим новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии; защо човек се разочарова, четейки техните жития; за проблемите около канонизацията им и отношението към руските новомъченици 

Вече около 30 години в нашата Църква тече процес за прослава на новомъченици и изповедници на 20 век. И аз,  като свещеник и църковен историк, който 20 години  работи в Синодалната комисия по канонизация на светиите, просто изпитвам нужда  да се опитам да оценя резултата от тази дейност и да потърся отговор на въпроса в какво се изразява процесът на откриване и прославяне на новомъченици за съвременните православни християни.  

Трудно е да се направи преценка за това накратко, но за мене е очевидно следното: новомъчениците и изповедниците на Руската православна Църква заеха много скромно място в пантеона (подчетавам тази полуезическа дума) на  Божиите  угодници, които почита нашият църковен народ.  Сред практикуващите християни в Русия почитането на новомъчениците не се разпростани широко.

На къде води курсът на Руската православна Църква?

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето, каменна катедрала опустя. Само една  самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.
Селото около църквата  беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка - православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!
Упълномощеният по духовността заедно с казаците-пазители на благочестието ще домъкнат на площада бедния човечец до монумента  на Твърдото отстояване на каноничността. Там под звуците на покайни стихири ще го накажат безпощадно заради оскърбените чувства на вярващите.
На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен  полусляп  старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в  смрадливи  овчи кожуси.
Огнени отблясъци  огряваха в тъмнината лицето на момчето - измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше плесенясала  просфора и я прокарваше с вода от крив нащърбен черпак.
Старецът  изглеждаше заспал, но   възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки - много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват по отвлечени теми.
"Батюшка, благословете да попитам!", внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.
"Е, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим!" недоволно отвърна отец Z.
"Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала."
"За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните  - само на двадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от  пратеника  на владиката-митрополит пред Монумента на Светейшия Патриарх.
"Помня, батюшка", помръкна послушникът.
"Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб  на някаква мирянка ще носиш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?"
Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че,  не дай Боже да го  забележи Бог, наблюдаващ притвора от  огромна    разлепена   икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха.
Мушна го и изплашено се огледа - Бог не е видял нищо? Няма да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите "Владимиръ Вседержитель".
"Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший  разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетяп. Бръснат, казват, бил и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно православните, а в някакви немислими дрехи. Казват, господин полицаят веднага с шашката го обезглавил, а трупът бил хвърлен на  кучета на охраната.  След това пълномощникът по духовността дошъл с бричка и крилата, с които оня през стената прелетял, в Управлението на вътрешната духовност закарал. Вярно ли е това, батюшка?"
"Това, Правокалендарий, е бил гейропеец. Страшни хора са това, да не дава Бог", погледна  отец Z   към иконата на Бог и се презвезди.
"И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!"
"Много дрънкаш ти, таралеж такъв. Няма да ти благословя да спиш днес. Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език разговаря. Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже разколник " - разгорещи се отец Z.  
Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад,  тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога.
Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоизолация на Русия от целия останал свят...

Текстът е превод на публикация под заглавие "...ским курсом"  в блога на популярния руски православен блогър дякон Андрей Кураев. 

Илюстрацията е произволно избрана от интернет.