Младеж помоли участници в публична дискусия, посветена на 20 годишнината от 10 ноември, да дадат с по една дума определение на годините на тоалитаризма и на времето на прехода у нас. Възрастните, повечето от които преки участници в бурните години на връхлетяването на демокрацията в България, импровизираха различно. Страх и перспективи, гнет и хоризонти, мрак и свобода и други подобни определения дадоха импровизирано ораторите.
Не се съмнямвам, че ако бъде попитан всеки от тях ще определи себе си като християнин. Най-вероятно даже всеки е получил и свето кръщение.
Нямам обяснение обаче защо на никому не хрумна една дума, която определя изначално и съдържателно както годините на управление на комунистическата партия, така и 20-те години на мъчителен преход.
Думата е „безбожност”.
В първите години на народна власт вярата и религията са преследвани със сила, храмовете са били поругавани, а ревностните християни преследвани. Но тогава все още е бил жив споменът и съзнанието за Божия закон.
През годините на войнстващ атеизъм обаче той сякаш беше отменен.
Едно от достиженията на демокрацията е, че накара и комунистите да влизат в храма и да запалят свещ, но Божият закон е просто забравен.
А колко хубаво би било всеки в себе си да е убеден, че не се лъже, не се краде, не се убива, бащата и майката се почитат и няма кумири нито на небето, нито на земята.
Това познание липсва на поколения българи, затова го няма в съзнанието. А ние още мъдруваме трябва ли училището да преподава и Божия закон.
Страхът от Бога е началото към мъдростта, ни учат истински мъдрите.
