Страници
▼
11 декември 2011
Празник на св. Спиридон и бусинската керамика - 2011
Народен празник на бусинската керамика организира фондация "Петър Гигов и бусинската керамика" в трънското село Бусинци. Повод зоа народното веселие всяка година по това време е денят на св. Спиридон. По презничния календар, следван от Българската православна църква той се чества на 12 декември.
10 декември 2011
Свети Спиридон и бусинската керамика
Свети Спиридон е тачен от народа като покровител на много занаятчии - кондурджии (обущари), абадджии (шивачи), бакърджии, дюлгери, защото според преданията, а и според неговите житиеписциq той ако и да е бил епископ в кипърския град Тримитунт, все пак е вършел и много обикновена работа като обикновените хора. Преди да стане епископ и даже още от дете бил пастир, затова свети Спиридон е особено тачен и от козарите.
Най-много сякаш са го почитали грънчарите и керемидарите, заради едно от многобройните му чудеса. В житието на св. Спиридон се разказва за неговото участие в І Вселенски събор, свикан в Никея през 325 г., за да бъде осъдена ереста на Арий. Арий успявал да надговори всички епископи, но не и светия Спиридон. Понеже Спиридон бил неук клириците се бояли да му дадат думата, за да не би Арий да го направи за смях. Св. Спиридон обаче го надвил с просто слово, но със силна вяра и със сила в словото.
Житиеписците му приписват следните думи: "Един е Бог, сътворил небето и земята, създал от прах човека и устроил всичко останало, видимо и невидимо, със Своето Слово и Дух. И ние вярваме, че Словото е Син Божий и Бог, Който, смилил се над нас, заблудените, се родил от Девата, живял с хората, пострадал и умрял заради нашето спасение, а после възкръснал и възкресил със Себе си и целия човешки род. Ние очакваме, че Той ще дойде да съди всички нас с праведен съд и на всеки ще въздаде според делата му. Вярваме, че Той е единосъщен с Отца и е равен на Него по власт и чест... Така изповядваме ние и не се стараем да изследваме тези тайни с любопитен ум. И ти не се осмелявай да изследваш как е възможно това, защото то е непостижимо за ума ти и далеч надхвърля всяко човешко знание."
Според преданието, за да докаже равнодостойнството на Трите Лица на Света Троица, св. Спиридон взима в ръката си една керемида. Стиска я и от нея се появява огън, покапва вода, а в ръката му остава глина. Свети Спиридон обяснява, че както керемидата макар и една се състои от вода, глина и огън, така и Бог Отец, Син и Светият Дух са един Бог. С дози довод и с този пример Арий и привържениците му били убедени.
Заради силната си вяра, св. Спиридон бил надарен с изобилна Божия благодат и с нея той обилно напоявал словесното си стадо. Той бил винаги прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот. Сторил много добри дела за утвърждаването на християнската вяра и постоянно помагал на бедните, болните и попадналите в беда. Живеел обикновено, но смайващи чудеса го прославили още приживе.
Защо го тачат грънчарите се разказва още една история. Веднъж Спиридон се опитал да направи съд от глина. Било му за първи път и не сполучил. Мъчил се, мъчил се, но глината все се лепяла по ръцете му. Тогава се разплакал. Сълзите му облели парчето глина и то започнало да се вае. Оттогава до грънчарското колело на всеки майстор има паничка … със сълзите на св. Спиридон.
Тази история обечаше да разказва славият майстор грънчар от трънското село Бусинци Петър Гигов.
По повод празникът на св. Спиридон, който се чества на 12 декември, Фондация «Петър Гигов и Бусинска керамика» с председател Александър Кожухаров – потомък на именития бусински майстор, кани на празник в трънското село Бусинци в събота - 10 декември 2011г от 11 часа. Ще има демонстрации с грънчарско колело, народно веселие и базар на бусинска керамика.
Така освен св. Спиридон по подобаващ начин ще бъде отдадена заслужена почит на бусинския майстор Петър Гигов, обявен посмъртно за почетен гражданин на Трън през 2010г.
Самобитният грънчар Петър Гигов е прославил с майсторството си съвършенството на бусинската керамика по целия свят. Той е роден в грънчарска фамилия, предала му обичта към глината и грънчарството и е един от последните бусински грънчари. Казват, че като млад бил тих, мълчалив и все се ровел да търси стари грънчарски съдове.
Корените на бусинското грънчарство са много дълбоки. В известното "Бусинско евангелие", което сега се пази в криптата на храм „Св. Александър Невски” в София, има приписка от 1784 г. за Велико Грънчар, който дарил на черквата „филон басма за помен”. А за пръв път селото е споменато още през 1576г. в турски регистър на джелепкешаните (данъкоплатците).
Видният чешки етнолог и историк Константин Иречек определил местната керамика като "съвършено старинна по форма и орнаментика". Според стари документи, по време на Възраждането, когато местната школа е достигнала разцвета си, тук са се въртели над 300 грънчарски колела.
Майстор Петър Гигов прави всичко възможно да възобнови замиращата бусинска керамика и да привлече интереса на институциите към някогашния поминък на селото. Благодарение на тези усилия, които са му коствали много ходене по мъките и яростна борба с бюрократите чрез стотици изписани писма, днес в Бусинци има „Музейна сбирка на бусинската керамика", която е открита още през 1985г.За създаването й е имала заслуга и лично Людмила Живкова или поне така твърдят местните.
Сега в музея се съхраняват 1300 предмети от колекцията на Петър Гигов и още 1000 на майстори от селото и околността. Тук се пази и над 100-годишна пещ, на която е работил добилият световна слава майстор Петър.
Според оставени от него писмени сведения сбирка с авторски изделия на майстор Петър Гигов трябва да има и в Регионалния исторически музей в Перник.
Приживе майсторът е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”.
За Бусинската керамика са характерни стомни, делви, чаши, паници, гювечи, гърнета и др., общо около стотина форми.Казват че точната бройка на оригиналните модели е около 115. Само в музея могат да се видят т.нар. оканичета – ритуални малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигури. Те се ползвали при канене на кумове и гости на сватба. Типични за този край са съдовете, в които са носени ястията, наречени рукатки. Емблемата на местната керамика – болярския стакан създаден от бусинският корифей Петър Гигов. Той възстановил и крондира – уникална стомна с дупка по средата.
Образци на Бусинската керамика са притежание на най-авторитетните световни музеи и галерии като Лувъра, Музея на човека в Париж, Бритиш мюзеум, националните музеи в Токио, Москва и Петербург, Сидни, Пекин, Делхи, дори и на Канарските острови.
Когато именитият бусински майстор-грънчар Петър Гигов бил в разцвета на творческите си сили, ежедневно посрещал гости от страната и чужбина в трънско Бусинци. Богат японски колекционер на керамични произведения му предложил фантастична сума във валута, за да откупи колекцията му и уникалната му къща, която отвън цялата е окичена с великолепни образци на бусинската керамика. Петър Гигов отбивал атаките на богаташа, но той не преставал да го притиска. Накрая майсторът отсякъл: "Бащин дом не се изнася, българска земя не се продава".
Мнозина мислеха майстора за чепат чешит, заради упорития му и непреклонен характер. Всъщност какъв прекрасен човек беше майсторът говорят багрите по неговите грънци, грейнали като слънца в жълто, червено и неповторимото зелено.
09 декември 2011
Силвестър Сталоун си избра зъболекар от Перник
Усмивката на Силвестър Сталоун вече има и пернишки блясък. Супер звездата си избра зъболекар от Перник. За да блести българска усмивка в Холивуд се погрижиха собствениците на клиниките ЕоДент д-р Венета Павлова и д-р Валентин Павлов.
Едно зъбче на Слай пострада още по време на предизборната кампания, когато д-р Павлов се бореше за доверието на перничани, за да изберат за кмет на Перник. Вместо това, не кой да е, а Силвестър Сталоун го избра за свой зъболекар - разбира се него и съпругата му д-р Павлова.
Малцина бяха посветени в старателно пазената тайна, че стоматолозите от Перник правят сияеща усмивката на Слай. Папараци обаче уловили звездата в разговор с д-р Павлов и сега това е известно.
Звездата е у нас от края на септември за снимките на супер продукцията "Непобедимите 2". Заради проблем с преден зъб на Слай, снимките са били изправени пред дилемата да спрат и екшънзвездата да замине за Америка при своя зъболекар или да се довери на българските стоматолози.
Така той попада в столичната клиника ЕоДент на сем. д-р Павлови.
Всичко тръгва от една известна дама,която се грижи за здравословното хранене на филмовите звезди гастролиращи у нас.
По време на снимките на сцена с бой става инцидент. Силвестър Сталоун се оказва със счупен зъб и паднала фасета на друг. Той се колебае дали да се прибира до САЩ и да се преустановят снимките на "Непобедимите 2" или да намери алтернативен варант в България.
Сталоун се доверил за усмивката си на екип от специалисти в софийската ЕО Дент клиника, но заради лекарската етика всичко това се пазеше в тайна. Сега д-р Павлова, докоснала се до филмовата звезда, споделя : "Срещата със Силвестър Сталоун за мен и целия ни екип ще остане като незабравмо преживяване . Когато ми се обадиха по телефона, в първия момент аз не можех да повярвам. Щастлива съм, че имах този невероятен шанс и възможност да лекувам Слай и се гордея, че в Холивуд ще грее българска усмивка.”
„Страхотно уважение, доверие и признателсност. Изключително благодарен пациент” сподели д-р Павлов.
В последния ден от предизборната кампания по време на кметските избори той закъсня за среща с избиратели в пернишко село. Пред съратниците си сподели, че имал много специален пациент, но така и не разказа подробности. Всъщност дни наред в клиниката се работи ударно, за да може Слай хем да снима, хем да си направи зъбите. Сега става ясно, че именитите му колеги Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Джейсън Стейтън така и не разбрали къде се губи актьорът за по 2-3 часа, но някрая се възхитили от новата му усмивка.
„ Най-модерните технологии приложихме в лечението - материали от цирконий, чисто керамични фасети,без метални технологии позволяващи най-висок клас естетика,което дава възможност зъбите да изглеждат като естествени", обясни Бисер Димитров - зъботехникът „изваял” усмивката на звездата.
За много кратък срок специалистите успяват да преобразят усмивката на Сталоун, което на Запад в нито една клиника не се наемали да направят, за толкова малко време и то докато се снима филм, сподилил Силвестър.
Самият Слай си признал пред екипа от ЕО Дент, че съпругата му няма да го познае и много ще ревнува.Те обаче го успокоили, че и тя е добре дошла на зъболекар при тях.
Преживяването ми в България е уникално, но най-уникална е срещата ми с вас, споделя в импровизираното видео Слай. Той определи снимките у нас като успешни и сподели, че се очаква екшънът да донесе приходи от 500 милиона долара, като от предната продукция на "Непопедимите" приходът по света е 300 милиона долара.
Екипът на ЕО Дент, д-р Павлова, д-р Павлов, д-р Петров-анестезиолог, Бисер Димитров - зьботехник са се грижили за ВИП пациента Силвестър Сталоун. Истинско предизвикателство за бългрските светила е да сътворят новата усмивка на Слай, коментира сайтът ПРофайл.
Снимките са от личния архив на сем. Павлови. Това са наследницити им. Публикувам ги с тяхно съгласие.
Наскоро денталните клиники ЕО Дент бяха отличени със „Златен печат“ за европейски мениджмънт в здравеопазването. Отличието е двойно, защото собствениците на клиниките – стоматолозите сем. д-р Валентин и Венета Павлови получиха и почетна значка „Златна книга“ за завоюван висок престиж и принос към българското здравеопазване. Тя е направена от 24 каратово злато в българския монетен двор и има формата на отворена книга.
Церемонията по връчване на отличията беше на 30 ноември, в Института за балканистика при БАН в София.
Отличията „Златна книга“ и „Златен печат“ се дават от „Съвета на европейската научна и културна общност“ и „Съвета на европейската бизнес общност“ които са департаменти на неправителствената организация „Официално представителство на уникалните селища в Европа“. От 2007г. те осъществяват международна програма за по-динамично развитие на страната в сътрудничество с водещи личности на науката, културата и икономиката и авторитетни селища от Европа.
27 ноември 2011
Театралната зала в Перник остава затворена и след ремонта
Кога ще има спектакъл на новата театрална зала в Перник? Този въпрос си задават много перничани, но вицепремиерът Симеон Дянков играе "Няма да платим" - не по Дарио Фо, а по Борисов и ГЕРБ.
Ремонтът на театралната зала в Перник е завършен. Строителният контрол издаде разрешително за ползването й. Всичко това е известно на публиката от медиите, но Пернишкият театър продължава да играе спектаклите си в залата на бившия пионерски дом – сега Обединен детски комплекс(ОДК).
Очакваше се отдавна планираното представление на пиесата „За мишките и хората” за 26 ноември да е в новата зала, но и това няма да стане. Даже предвидената за новия сезон премиера на пиесата „Да готвиш с Елвис” също ще се играе в салона на ОДК – на 15 декември.
Наскоро в един сутрешен телевезионен блок премиерът Бойко Борисов обяви с половин уста, че залата била открита, но това изглежда е само според него. Впрочем той не веднъж повтори, че за Перник е направил театър. Да ама не!
Налага се да бъде припомнена историята как на 21 януари 2010 г. премиерът Борисов беше в Перник и обеща пари от бюджета за ремонта на залата. Тогава той даже с очите си видя как изглежда опожарения театрален салон.
Договорът на стойност 3.1 млн. лв за ремонта е подписан още през септември 2005 г. с фирма „Димел”, като в него се предвижда и проектиране, а количествено-стойностната сметка не е прецизирана и допуска оскъпяване в зависимост от извършената работа. през м. февруари 2010 г. През февруари 2010 г. Община Перник е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3.7 млн. лв. Премиерът Бойко Борисов насърчава ремонта, хвали се с помоща от държавния бюджет - театралната зала е единственият проект, финансиран изцяло с държавни средства, идва на проверки.
През май 2011 г. народният представител от ГЕРБ Владислав Димитров внася питане към финансовия министър Симеон Дянков докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.
Тогава по време на парламентарния контрол вицепремиерът Дянков обяснява, че за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв, а за първите 5 месеца на 2011 г. от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. „До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати.”, казва през май министър Дянков.
През септември той беше в Перник под претекст да провери какво става с театъра, но тогава пи кафе на „Търговска” с активисти на ГЕРБ и не се разбра дали е проверявал ремонтните работи. За всеки случай тогава репортер на Градски вестник го попита ще бъде ли изплатено известно оскъпяване на ремонта и той отговори утвърдително.
После изведнъж се появиха упреци, че Общината и фирмата изпълнител поискали половин милион повече и това като новина обиколи доста медии, без да е ясно какво точно значи. Официална справка от Община Перник показва, че финансовото министерство дължи още 630 173 лв., за да бъде разплатен докрай ремонта на театралната зала и да се гледат театрални постановки в нея.
СПРАВКА
ДВЕСТА ТРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 27 май 2011 г.Открито в 9,04 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Следва въпрос от народния представител Владислав Димитров относно ремонт на опожарения централен салон на Общински театър „Боян Дановски”.
Заповядайте, господин Димитров.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! На 17 декември 2004 г., поради късо съединение и остаряла електроинсталация, се самозапали и изгоря големият театрален салон в Двореца на културата „Боян Дановски” – гр. Перник. Театралният салон и самият Дворец на културата са емблема на града ни, а опожаряването и седемгодишното неглижиране на проблема на национално и общинско ниво съсипват възможността жителите на града, и най-вече младото поколение, да се наслаждават на големи театрални постановки.
През 2010 г. при гостуване на Вас и премиера Борисов в Перник Ви запознахме с този огромен за града ни проблем, съзнавайки, че помощта, която искахме, е от националния бюджет да бъде финансиран общинският обект.
Моля да ни запознаете с това докъде е стигнал процесът на финансиране и какви са възможностите перничани отново да се радват на голямата театрална сцена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Заповядайте за отговор на въпроса, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! През м. септември 2005 г. община Перник е подписала договор за изпълнение проектирането и изграждането на обект „Възстановяване на опожарения Драматичен театър „Боян Дановски”, разположен в сградата на Двореца на културата, гр. Перник. Договорът е на стойност около 3 млн. 100 хил. лв. Общо за периода 2007-2009 г. обаче община Перник е финансирала обекта със собствени средства в размер едва на около 220 хил. лв. През м. февруари 2010 г., както Вие казахте, имаше разговори между премиера Борисов, народните представители от гр. Перник и общината относно продължаването и завършването най-после на този проект на фона и обещанието от страна на правителството да го финансира напълно.
На базата на този разговор община Перник още през м. февруари 2010 г. е подписала анекс към договора, съгласно който общата стойност на договорените за изпълнение видове работи е около 3 млн. 700 хил. лв. От началото на 2010 г. до настоящия момент обектът е финансиран изцяло от държавата с целева субсидия за капиталови разходи. Общо за 2010 г. от държавата са изплатени 700 хил. лв. През 2011 г. досега от държавния бюджет за обекта са предоставени над 1 млн. 100 хил. лв. До края на годината предстоят още две плащания, за да може обектът да бъде напълно завършен.
Уважаеми народни представители, община Перник е получила значителна подкрепа от държавния бюджет за възстановяването на общинския драматичен театър. Целта е до края на м. ноември 2011 г. да се завърши реконструкцията на обекта и театърът в града отново да отвори врати. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Имате възможност за реплика.
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Господин вицепремиер, искам да изкажа благодарността си – от името на народните представители от Перник, както и на обществеността на града, а също и на актьорите, които в момента са в изключително тежки условия и са принудени да правят постановките си в доста малки зали. Надявам се през есента да можем да се наслаждаваме на хубавите театрални постановки в напълно обновена зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря.
Дуплика? Не.
26 ноември 2011
Стачка в железниците – транспортна, синдикална или политическа
Намерение на управляващите за реформи в българските железници изкара железничарите на стачка. За по 8 часа страната остава без влакове. Синдикатите имат общ стачен комитет и оглавяват протеста. Според различните източници от 13 000 човека, заети в железните, стачкуват по-малко от 1 000 и даже по-малко от 500. Заканата е стачката да е безсрочна – срещу готвени съкращенията на 2 000 човека персонал, заради неизпълнено споразумение от март, подписано след протест. Синдикатите настояват и за подписване на КТД.
Премиерът Бойко Борисов се опита да посредничи и да оглави тристранката, но не му се получи. От работодателската организация на Трактора – Алексей Петров, показаха извинете за израза, но все пак – среден пръст. Срещата при премиера не била свикана по правилата на Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Колко точно са били стачкуващите железничари си знаят само те. Шефовете им спретнаха локаут по правилата и срещу закона и опитаха да направят списъци на тези, които защото са стачкували няма да си получат надницата за деня, в който са стачкували . На гарите се стекоха синдикалисти – от тези дето взимат заплати като синдикални лидери. Издигнаха се и лозунги за оставки. – особено пък на финансовия министър Дянков и на колегата му в транспорта Московски.
Хора предимно с леви убеждения, но и други трезвомислещи българи набързо се присъединиха към лозунга: ПОДКРЕПЯМ СТАЧКАТА В БДЖ! БЪЛГАРИЯ МОЖЕ БЕЗ ДЯНКОВ, МОСКОВСКИ И , едва ли не, без БОРИСОВ, НО БЕЗ ЖЕЛЕЗНИЦИ – НЕ! Но само в интернет.
Впрочем в Перник в много неудобна ситуация се оказа местният водач на Конфедерацията на труда „Подкрепа” Любомир Жотев. От една страна той трябваше да води стачниците срещу управляващите. От друга обаче седи редом до тях в групата на ГЕРБ в Общинския съвет като общински съветник, избран с тяхната листа.
Покрай всичките тези събития политически анализатори направиха паралел между ситуацията сега и тази отпреди 100 години. Една от най-големите железничарски стачки в страната се е провела през декември 1919 година, непосредствено след Първата световна война, когато народното недоволство било огромно. Това е известната Транспортна стачка на служителите от железниците и пощите в България.
На 24 декември 1919 БКП(т.с.) организира в София голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Правителството на Стамболийски разпръсква демонстрацията със сила. БЗНС обявява военно положение, мобилизира армията и Оранжевата гвардия и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите.
На 25 декември 1919 софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репрессите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от Горна Оряховица, Дупница, Стара Загора, Нова Загора, Русе, Пазарджик, Плевен и Лом обявяват стачка.
В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от Перник и Бобов дол. Сред организаторите на стачката е и комунистическият лидер Георги Димитров, койтомакар и народен представител заради стачни действия на миньорите от юли, е арестуван на пернишката гара.
На 27 декември ЦК на БКП(т.с.) и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На 29 декември БКП(т.с.) обявява обща политическа стачка. БРСДП(ш.с.) се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници.
На 3 януари 1920 БКП обявява край на политическата стачка. Правителството насилствено мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката. Срещу тях и семействата им са предприети репресии - арести, изхвърляне от държавните жилища и други.
На 17 февруари синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на 19 февруари. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на стачниците и на противопоставянето със селячеството. Той води до временен отлив в доверието в БКП.
Същата година е знаменателна с още две събития – БРСДП (тесни социалисти) се преименува на БКП (тесни социалисти) и минава на Коминтерновски позиции. Транспортната стачка тогава става начало на всеобща политическа стачка (29 декември 1919 – 3 януари 1920).
Пернишките миньори са правили опит за стачка и през 1950 година. Една сутрин пред „Разпределителната” на рудник „Бели брег” се събрат стотици миньори и не искат да слязат в забоите. Причината е отмяната на привилегията да получават безплатно определено количество въглища за лични нужди. Подобни привилегии е имало и в други браншове, но внезапно те са отменени от властта и това бе възбудило недоволството на пернишките миньори. Да ги успокоява пристига самият министър на вътрешните работи и член на Политбюро на ЦК на БКП Антон Югов. Работата обаче свършил легендарният синдикален деец бай Фердо Тодоров. Той се изправя пред разгневените миньори и ги пита: ”Е, тогай чуйте ме, верицата ви граовска! Сега, да речем вия че си земете кюмуро без пари и че си топлите цело зиме заднико. Женките от тъкачницата че си приберат басмите и че си ушият роби, фусти и сичко, що са намислиле. Джамджиите от фабрика „Кристал” че си отнесат джамовете и че си опраат пенджурите. Децата на фурнаджиите че ручат леб без пари... Ами Сандо, дека секи ден оди с лайнарката да ви чисти нужниците у дворовете, он лайна ли че си занесе дома, бре? Миньорите приели аргументите му и се върнали на работа, а той казал на министъра: Стачката свърши. Ама за таа работа чалъм требе. А тизека никаков те нема по таа част. Ако си министър и прочее...
Днес стачката на железничарите има уж само синдикални искания, но лозунгите се приближават до политическите. Тук и сега обаче в държавата се залага на магистрали и очевидно БДЖ ще бъде унищожено в скоро време, а релсите продадени за скрап. После ще искаме пари от Брюксел да правим нови – като му дойде времето.
Има още една аналогия и тя е как през 1985 г. Маргарет Тачър смаза профсъза на миньорите във Великобритания. През 1984-85 г., без да има гласуване в национален мащаб, влиятелният профсъюз на миньорите във Великобритания обяви стачка в знак на протест срещу плановете на правителството на Маргарет Тачър да закрие редица каменовъглени мини във Великобритания.
По нареждане на властите действията на полицията срещу стачкуващите миньори бяха извънредно груби. Но обществеността във Великобритания бе шокирана и от това, че профсъюзни активисти със сила не допускаха свои колеги да отидат на работа. Двама миньори набързо бяха осъдени за убийство след като хвърлиха бетонна плоча върху такси, превозващо стачкоизменници и премазаха шофьора.
В крайна сметка продължилата една година стачка на миньорите приключи без резултат. С изключение на 15 всички британски каменовъглени мини бяха закрити, а по-късно и работещите 15 бяха приватизирани. Разгрома на миньорската стачка деморализира британските профсъюзи.
У нас за 30 ноември 2011 е насрочена обща стачка на двата синдиката – КНСБ и „Подкрепа” срещу увеличаването на пенсионната възраст и отменянето на класа „прослужено време”. Междувременно 21 депутати от ГЕРБ внесоха официално в последния момент предложението за увеличаване на пенсионната възраст с 1 година за всички категории работници.
Управляващите този път се държат твърдо и не подават на протестите. До коя от аналогиите ще се приближим? Иде Рождество Христово – Господ да ни помага, защото не може да се разчита нито на правителството, нито на синдикатите.
25 ноември 2011
Св. Екатерина от Александрия
Св. Екатерина е живяла в Египет през ІV век, по време на управлението на император Максимиан. Тя била дъщеря на управителя на Александрия. По онова време градът бил център на елинистичната култура и познание и царската дъщеря Екатерина, която се отличавала с уникална красота и интелект, получила отлично образование. Тя изучавала трудовете на великите философи и учители от древността.
Много млади мъже от най-достойни семейства искали ръката на красивата Екатерина, но тя не е проявявала никакъв интерес. Казала на родителите си, че ще се омъжи само ако някой от кандидатите я превъзхожда по благородство, богатство, красота и мъдрост.
Майката на света Екатерина тайно изповядала християнство. Нейн духовен отец бил възрастен отшелник, който живеел в пещера извън града. Тя завела при него едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като съзрял мъдростта на девойката, старецът решил да я посвети в познанието за истинския Бог. „ Зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему!”, казал отшелникът на девойката.
Това описание на Небесния Жених, предизвикало в душата на святата девойка пламенно желание да го види. Старецът обяснил на Екатерина, че ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на Пресвета Богородица с божествения Младенец и поръчал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. "Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син", обяснил старецът.
Екатерина послушала стареца. Докато се молела през нощта, от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че пред нея стои небесната Царица и държи на ръце Младенеца, който сияел, сякаш от него излизали слънчеви лъчи. Екатерина се стараела да погледне Младенеца в лицето, но напразно - Той отвръщал от нея своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, затова няма да я погледне, додето не остави нечестието си.
Екатерина се върнала при стария човек в пустинята и с голяма тъга и му разказала това, което видяла в съня си. Монахът я посрещнал с много любов и я научил на вярата в Исус Христос. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение. Той я предупредил да запази своята чистота и добродетел и да се моли безспир.
Като се върнала в дома си Екатерина отново видяла в съна си Пресвета Богородица и Младенеца. Сега Господ я погледнал нежно, дал й чуден пръстен и заръчал на девойката да не търси земен годеник. Така и станало – Екатерина не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.
По това време император Максимиан посетил Александрия за някакъв езически фестивал. Заради него празникът бил в пълния му блясък, събрали се много хора. Градът бил осквернен от зловещия вой на заклани животни, миризмата на жертви, пожари, и тълпата вътре в арената, където наказвали със смърт всеки, отказал да се отрече от Христовата вяра. Християните, осъдени на смърт, били хвърляни в огъня.
Любовта на светата Екатерина към всички християнски мъченици предизвикала ревностното й желание да облекчи техните страдания. Затова отишла да говори с езическия жрец и с император Максимиан. Тя се представила и признала вярата си в един истински Бог, и мъдрост, и светлина, но посочила и грешки на езичниците.
Красотата на момичето запленила императора. Максимиан се опитал да я убеди в превъзходството на езическата мъдрост и наредил на 50 философи и учени да спорят с нея, вместо него. Екатерина успяла да победи в спора, а мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла тя. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо Кръщение и ще им отвори входа на Царството небесно. Тогава императорът заповядал да бъдат изгорени живи.
Максимиан обаче не се отказал от намеренията си да убеди Екатерина. Увещавал я да се откаже от Своя Бог като обещавал богатство и слава. Тя отказала всичко и разгневен, императорът заповядал за нея най-жестоки мъчения и затвор.
Императрицата Аугуста била чувала много за света Екатерина и поискала да я види в тъмницата. Тя убедила военния командир Порфирий да я придружи в затвора с отряд от 200 войници. Когато императрицата видяла Екатерина, била впечатлена от силния й дух и как лицето й светело с Божествена благодат. Светата мъченица започнала да разказва християнското учение, и всички се обърнали в Христа.
На следващия ден довели мъченицата в съда. Заплашили я с мъчения, ако не се откаже от християнската вяра и не принесе жертви на боговете. Като видял, че не може да изплаши Екатерина и да я отвърне от Христа, мъчителят наредил да я привържат към колелата и силно да ги въртят, така че да бъде разкъсана на части и да умре от най-ужасна смърт. Но веднага щом пристъпили към това мъчение, от небето слязъл един Ангел, освободил светицата от връзките, а колелата натрошил на парчета; при това силно разбитите колела се разлетели настрани и поразили смъртно мнозина невярващи. Като видял това преславно чудо, целият народ възкликнал: Велик е християнският Бог!
Това чудо видели и императрица Аугуста, военоначалникът Порфирий и 200 войници. Те признали вярата си в Христа пред всички и всички вкупом били обезглавени.
Императорът се опитал отново да пречупи Екатерина и да я откаже от вярата й, но тя била неперклонна и като завършила молитвата си, сама сложила глава пред палача.
Според преданието, ангели пренесли мощите на Св. Екатерина в планината Синай. Там още през 330 г. по заповед на равноапостолната царица Елена върху корените на Неопалимата къпина била издигната малка църква, посветена на Божията Майка, която поставила началото на Синайския манастир.
През VІ век, по Божественото провидение, ангелите възвестили на монасите от манастира, че на най-високия връх на Синайската планина се намират светите мощи на великомъченица Екатерина, пострадала през 307 г. в Александрия. С голяма мъка братята се качили на върха, който до днес носи името на Св. Екатерина, и пренесли нетленните мощи на мъченицата в манастира.
Синайският манастир “Св. Екатерина” винаги се е ползвал с особен статут и по Божий промисъл се е съхранил непокътнат през вековете, въпреки превратностите на времето. Както света царица Елена, така и император Юстиниан е бил благодетел и закрилник на манастира при Неопалимата къпина.
Днес манастирът е със статут на автономна православна църква под патронажа на патриарха на Йерусалим и е обявен от ЮНЕСКО за обект от списъка на световното наследство. Всички поклонници, които посещават манастира на планината Синай получават пръстен за спомен от посещението си.
Да се помолим за застъпничеството на Св. Екатерина пред нейния небесен Жених и наш Господ Иисус Христос.
Да се помолим за застъпничеството на Св. Екатерина пред нейния небесен Жених и наш Господ Иисус Христос.
Отредено е тя да се почита на 24 ноември.
21 ноември 2011
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма
Въвеждане на Пресвета Богородица в храма е вторият голям Богородичен празник, отбелязван на 21 ноември или 4 декември –според провославностилния календар. Празникът е посветен на значимото събитие от живота на Божията майка, когато тя като дете е заведена от своите праведни родители Йоаким и Ана в Храма на Йерусалим. Както за рождението на малката Мария, така и за този ден, няма преки библейски и исторически доказателства. Въпреки това, както Рождеството Христово, така и тези празници имат важно духовно значение за всеки вярващ християнин.
Според преданието, тригодишната Мария е отведена в храма по обета на своите родителите Йоаким и Ана, за да продължи да се учи и възпитава, редом с девиците, във вярна служба на Бога, докато за нея се намери годеник. Според традицията на Църквата, Дева Мария е посрещната тържествено от цялата храмова общност, водена от първосвещеника Захария. Светата Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Преданието разказва още, че тя била въведена в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът, но не и другите девици. Така било, за да се "храни" от ангелите, да стане "свещена и благословена сред всички", за да се роди от нея Божественото дете.
Смята се, че добре познатите стихове на Псалм 44, са вдъхновение в чест на посвещаването на Дева Мария да служи на Бога в Храма на Йерусалим.
Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века. (Псалм 44, 11-18)
Православната църква счита, че думите от Псалм 44 са пророчество, пряко свързано с Богородица, а според Евангелието на Лука, Мария произнесла следните думи:
И рече Мариам: душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; (Ев.Лука 1:46-50)
Основна тема в празника на представянето на Богородица в храма, която се повтаря няколко пъти по време на празничната служба, е, че тя влиза в храма, за да се превърне в жив храм на Бога. Така в Новия Завет са изпълнени пророчествата на старите пророци, че "жилището на Бога е в човеците" и че хората са единственото възможно жилище на Божественото присъствие. (Езекиил 37, 27, Йоан 14, 15-23, Деяния 7, 47, II Коринтяни 6, 11, Ефесяни 2: 18-22, I Петрово 2, 4, Откровение 22: 1-4)
Днешният празник е прелюдия към добрата воля на Бога. „ Тъй и ние велегласно да възгласим: радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя!” (Тропар)
Пресвета Богородица е най-чистят Храм на Спасителя, съкровище на Божията слава, представена днес в дома на Господа, с което благодатта на Божествения Дух, ангелите славят Бога. Тя наистина е Домът на Небето!
Йеромонах Никанор: Стражата трябва да бъде на вратата на града
Проповедно слово за празника на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян - 14 ноември 2011 г. Църногорски манастир " Свв. Козма и Дамян" - с. Гигинци
По благодатта и милосърдието на нашия човеколюбив Бог и по ходатайството на Владичицата Наша Богородица, на св. Йоан Рилски Чудотворец, на светите безсребреници Козма и Дамян, се спогодихме с Божията милост да отпразнуваме този празник, който светата Църква е отвеки установила в този ден за спомен, за слава и за чест на светите безсребреници Козма и Дамян Асийски, които със своя живот прославиха Бога и над тях се изпълниха Господните думи: „ Ще прославя, които Мен прославят.“
Сред ликовете на светиите особен е този на безсребрениците лечители. Особен е подвигът на тези свети Божии угодници. Основата на тяхното служение, основата на благодатните дарове на пресветия Дух, с които те са се спогодили, а именно благодатта да лекуват телесни и душевни недъзи, да изгонват бесове и да вършат и други чудеса за прослава на Божието име и техният труд да се упогодят на Христа.
В тропазр за светите чудотворци и безсребреници се казва: „Дар приехте, даром давайте.“. И наистина няма човешко усилие, което би могло да постигне дори и най-нищожната чертичка от Божията благодат. Тази нетварна Божествена енергия ни се дава единствено и само като дар Божи.
Но тази пре-голяма проява на изобилната Божия любов не е и без правосъдие, не е и без право. Тя се дава томува, който през целия си живот действа и следва Божия завет: „Който иска да върви след Мен, да вземе кръста си и да ме последва.“ Тя се дава на тези, които не жалят нищо земно, които не жалят нищо свое и които не жалят и себе си, за да изпълняват Божиите заповеди, да вършат делата на Христовия закон, които не проявяват нито грам и нито капка самосъжаление, саможалене, които наистина с волята си погубват душата си в този живот, за да я намерят във вечния.
Кой е пътят, по който са вървели безсребрениците? Това е пътят на покаянието и очистването на човешкото сърце от всичко що пречи то да стане дом на Светата Троица, за да се изпълнят върху такива думите: „И ще дойде Отца ми, и там ще пребъдваме...“
Кой е начинът, който светите Отци са ни завещали да постигнем това покаяние? Най-често то се онагледява с нивата. Нивата на нашето паднало човешко естетство, която с времето на нашето осъзнаване и възрастване от отроческа към юношеска и зряла възраст ние ако се стремим и търсим Бога, виждаме обрасла с най-различни вещи, бурени и плевели, които са страстите и пороците. И тях трябва първо да изкореним.
Но това не е достатъчно, защото една нива, почистена от бурените, не принася плод. Плодът, който нивата на нашата душа трябва да принесе, е плодът, който идва от семето на Божието слово. Но за да поникне това семе, нашата нива трябва да бъде разорана. Знаете, че орането е един от най-тежките видове труд, които човекът полага. Именно най-тежък труд всеки от нас трябва да полага върху собствената си душа, върху сърцето си, за да може да го направи пригодно в него да бъде посято и да покълне това семе на Божието слово и след туй и да го и съгрява с молитви, с пост, с вършене на добри дела, за да може това семе да покълне и да даде плод 30-60 и 100-кратен.
Както при всяка работа, когато човек оре и сее, той просто полага усилие, очаквайки, надявайки се, виждайки себе си в очите на вярата плодът, който ще дойде накрая.
Тъй и ние, когато вършим нашия духовен живот,, трябва да го вършим със същите мисли и чувства, с които орачът обработва земята, приготвяйки я за сеитба . Ние трябва да изпълняваме неотклонно своето молитвено правило, благословено ни от духовния отец, трябва ежедневно, всяка вечер да мислим как сме прекарали деня и всячески да се самоукоряваме, защото ако ни се отворят духовните очи ще видим, че по наша собствена вина, денят ни не е минал тъй както трябва и че макар да са се случили изкушения и независещи от нашата воля причини да паднем в едно или друго прегрешение, в една или друга неизправност пред Бога. То ако ние наистина сме полагали усилия да орем, да копаем, да поливаме както трябва ,да внимаваме над себе си, то сме могли и да предотвратим греховното, което сме натворили, могли сме да избегнем да бъдем уязвени от врага на нашето спасение.
Това е опитът, за който свидетелстват светите Отци на Църквата. Това е честният, искрен опит, който всеки човек като честно се взира в себе си, може да сподели, защото когато ние сме разсеяни, тогава, когато ние не знаем какво да извършим и биваме уловени от враговете на нашето спасение, бесовете в една или друга посока, това се дължи на нашата духовна леност, на нашето нежелание да вършим най-трудното и най-главното – вътрешната борба, вниманието над себе си, борбата с помислите. Защото и в Стария завет е казано, че стражата трябва да бъде на вратата на града, т. е. умът трябва да внимава и да не пуска помисълът да припарва въобще сърцето, камо ли да събеседва с него и да изпада в пленение.
Всичко това е съпроводено с усилие, точно както е съпроводен и трудът на орача и на сеяча . И не бива тук да търсим никакво утешение, не бива тук да търсим никаква отплата, никакви свръхестествени състояния, защото който на този етап търси такива, се оподобява на някакъв глупав земеделец, който веднага след като изоре и засади иска на другия ден да отиде на нивата и да бере реколтата, но реколтата, която ние искаме да наберем, не е тук. Тя е там – в бъдещия живот. И по-добре тук нищо да не правим, отколкото да видим, да изпаднем в горест на ума и да паднем в още по-лошо положение от това,в което сме били. Защото тук е отдел плачевний, тук е мястото за скърбите и трудностите, които мъжествено трябва да понесем във време на целия наш живот. Защото целият наш живот трябва да бъде една подготовака за изпита, който предстои на всеки от нас, а този изпит Бог ни го дава, тогава, когато ни види най-подготвени за него. Това е изпитът на смъртта, от която християните не се плашат.
По благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, по застъпничеството на Пречистата му Майка, на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян и на всички светии нека бъдат благословени с християнски край. Нека в покаяние , нека в сепнатост, в трезвение да ни срещне смъртния час и по ходатайството на мнозина да се избавим от въздушните митарства и да се сподобим ние недостойните и грешни в името на нашия Спасител в Царството небесно. Амин.
Всенощно бдение в манастира над Гигинци за храмовия празник
С всенощно бдение в неделя срещу понеделник (на 13 срещу 14 ноември 2011)започна храмовият празник на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци тази година. Както е известно, монасите от братството следват празничния календар на братята от Атонските манастири, където празниците на светиите са в дните според православностилната традиция. Затова вместо на 1 ноември, небесните покровители на манастира - двамата братя лечители и чудотворци Козма и Дамян, просияли в святост заради добротворство, дарувано им Бога, се почитат на 14 ноември.
Традиция в манастира са и всенощните бдения преди празници, но с пълен чин - според атонската традиция. И тази година за богослужбата през нощта, която продължава повече от 8 часа, се събраха много гости от близо и далеч. Редовно за богослужбите идват духовните чеда на игумена архимандрит Евгений. Това са хора, за които той е духовен отец и изповедник. Те и всички, които са били на богатите и вдъхновени богослужби в манастира разказват за тях дълго след това. Така тази година някои хора бяха за първи път за празника на манастира. А сред тях имаше и такива, които макар да са ревностни в следването на Божия завет и да са редовни в храма, за първи път преживяха подобно общение с Бога по време на всенощно бдение.
Два клира с църковни певци, дошли от различни места украсиха службата. Сред тях имаше такива, които пееха в новия храм "Св. Силуан Атонски" за първи път, на и певци, които идват редовно за празниците в манастира. Сред певците бяха Светослав Цеков, Любомир Янакиев - преподавател в школата "Свв. Кирил и Методий4, петър Савов, Иван Цулев, Илия Тасков, Емил Тасков от. Марий от Ресилово и др.
Внимателното следване на последоването от йеромонах Никанор, който водеше службата не изненада миряните, защото те познават старанието на популярния йеромонах при водене на служба. За всички беше очевидна умората му и болките в крака, които го измъчваха през цялата нощ, но това не повлия на общите молитви в съборно призоваване на Божията милост и застъпничеството на безсребрените свети Козма и Дамян.
Всички възторжено приемат и песнопението „Ти-ри-рем” – песенните трели, които според преданието Божията майка пеела на Богобебето Христос. Уникално е и Ангелското хоро, което сигурно у нас може да се види само в тази възтановена от разрухата света обител. Когато храмът се насити присъствието на Небесните сили – всички полилели, обримчени с истински восъчни свещи танцуват. Гледката е незабравима, а преживяването - с нищо нстравнимо.
По време на службата през нощта има и трапеза. Бдението прекъсва за кратко и всички се оттеглят в манастирската трапезари, за да се подкрепят с каквото е Бог дал.
След бдението денят и ноща се сляха. Богослужбата продължи с празнична света Литургия. А на другия ден – понеделник, на празника за многобройните гости имаше курбан и почерпка. Благословената чорба с мръвка се готви цяла нощ и за нея се грижат баби от Селищен дол, които пазят традицията с години. Да помагат в кухнята и за подготвянето на манастира, както винаги и сега, са Мария, Таня, Оля ...
Въпреки работния ден манастирския двор беше пълен с народ, стоплян и от благодатно слънце. Гост на манастира беше и новоизбраният кмет на Брезник Васил Узунов. Така той възобнови обичая кметът на общината да гостува в манастира за празника, прекъснат през последните 8 години, въпреки световната слава на манастира и гостуването на двама български министър-председатели. Узунов подари на братята ликът на св. Иван Рилски, изографисан върху стара керемида. Очертава се добро сътрудничество между братството и новата общинска управа в Брезник.
За доброто настроение на гостите и този път се погрижиха Елена и Яне Каменарови от формацията „Леб и Вино”. Двамата бяха и сред църковните певци през нощта. През деня обаче с песен , танц и гайдата на Яне празникът стана не само църковен, но и народен.
10 ноември 2011
Пенсионери от Перник изобретиха заместител на противогрипната ваксина
Пенсионери от Перник изобретиха заместител на противогрипната ваксина. Рецептата се се прилага от 2-3 години и дава невероятен резултат. Вместо да се боцкат с инжекции срещу грипа или да си купуват скъпи и вредни даже за имунитета хапчета, бабите и дядовците кусат срещу грипа зелева салата. Тъпчат с нея и внучетата, а често я ползват и като мезенце с домашнярка, когато я има, защото и тя мори вирусите.
Възрастните хора заимствали специалитета от телевизора. Чули от здравните рубрики диетолози да препоръчват коктейли от витамини като средство за засилване на имунната система.
Така се родила чисто кулинарната рецепта за здраве. Кълцат на дребно зеле, лук, чушки, за да се дъвчат леснои с ченета. Добавят настъргани моркови в изобилие и подправят на вкес с блажнинка и лимон. Ако пенсията позволява сипват зехтин, а ако не стига - облажват салата с оливия, ама от най-евтината, намерена след обиколка по хипермаркетите – то и ходенето си е здраве.
Салатата е много полезна, защото хем те засища, хем те предпазва от простуди, убеждават свои близки бабите и дядовците и хукват по пазара за нова доза зарзават. По хипермаркетите вечер имало промоции и затова сега на смени дежурят в големите магазини, за да си купят по-евтини зеленчуци. Отскоро добавят и към салата и суров карфьол. Цветното зеле било много витаминозно, според проучвания на учените у нас и по света.
Модата на туршийките за зимата не е отминала или по-скоро се завръща с кризата, затова страрците си консервират и от противогрипната салата. Но и те се поевропейчиха вече и вместо кисело зеле в бидони, предпочитат брюкселското зеле и брокулите, които също са достъпни на нашия пазар.
Към традиционната народна медицина срещу настинки и грип възрастните включват и чесъна. В пернишко се предпочитат венчетата на бабите от Раковец, но тая година са скъпи, а и са кът.
Пенсионерската салата и природните дарове са по- добрата алтернатива на Тамифлуто, убедени са пенсионерите в Перник. Френският препарат хем бил скъп, хем го нямало по аптеките, хем можел да доведе и до странични ефекти. Докато в техния цяр нямало химия, а само витамини, е и малко нитрати…Но знае ли човек от какво ще умре!?
09 ноември 2011
Весело беше първото заседание на Общинския съвет в Перник
Весело беше първото заседание на новоизбрания Общински съвет в Перник. Усмивките бяха предизвикани от процедурни гафове, но и добронамерени жестове, демонстрирани в залата и от ляво, и от дясно.
Еуфорията от изборите още владееше събраните на тържествената сесия новоизбрани и преизбрани съветници и кметове. Суетня в залата и търсене на подходящо място предхождаше откриването й. Заседанието по закон се свиква от областния управител. И тъкмо пернишкия губернатор Иво Петров даде старт на сесията – с обигран глас и тържествен тон той я откри.
После думата взе председателят на Общинската избирателна комисия Петър Трендафилов. Като си послужи с определението, което даде за самия него на този му пост Градски вестник – брилянтен – така той оцени 3-месечната работа на комисията и провеждането на двата тура на избора.
Трендафилов обяви решенията ОИК, изброи партиите и коалициите, представени в ОбС и броя на съветническите им места. Той се опита да си спести цялото название на партиите в коалицията около БСП, с риск да ги засегне, но после се поправи и доколкото му беше възможно, ги изчиташе всичките докрай.
Дойде ред на клетвата на съветниците, която те произнесоха прави. Един по един след това си получаваха удостоверенията и подписваха клетвени листове.
Наложи се обаче това да се повтори за нови трима съветника, защото между избраните имаше такива, които по закон не може да са градски старейшини поради конфликт на интереси. Веднага след клетвата престанаха да са съветници д-р Вяра Церовска и д-р Симеон Станков. Те станаха съветници с листата на ГЕРБ - д-р Церовска като водач на листата, а д-р Станков - по-назад в листата.
Тя е шеф на многопрофилната болница, а той - член на директорския борд. В болницата обаче дялове има и общената и те двамата не могат да бъдат съветнизи и не би трябвало да полагат кретнва, както направи избраният за съветник с листата на БСП и коалиция управител на общинската фирма "Комуналстрой" Иван Димитров, който и не беше на заседанието.
На тяхно място съветници станаха Румен Танев и актьорът Васко Чушев от ТЕРБ и адвокат Даниела Генадиева от БСП.
При споменаването на името на преизбрания кмет на Перник Росица Янакиева, залата избухна в аплодисменти и това навлажни очите й, а те бяха толкова бурни – като при извикване на бис. За малко да пропуснат да закълнат кметовете, но с намесата на по-опитни люде, това не стана. Първа Янакиева попита:”Ама няма ли да се кълнем”.
След като й дадоха почетния знак, тя дръпна премерено слово, в което се опита да прикани всички без партийни пристрастия да работят за обща кауза. След нея за приветствие думата взе областния Иво Петров. Той се опита малко да размаха пръст на Янакиева, като я предупреди да е кмет на всички перничани и главно на хората по селата, които й гласували "огромно доверие", но от залата го репликираха, че не е на партийно събрание.
Най-много процедурни гафове направи председателстващата първото заседание на ОбС – най-възрастната съветничка, избраната с листата на БСП Катя Христова. Тя имаше подробно написан сценарий, опитваше се да го следва, но пак тука-там сгреши. Е, коригираха я с търпение.
Ред в залата внесе опитният в процедурните дела Милан Миланов от коалицията „Патриотично обединение”. Той именно предложи как да бъде избрана комисията по избор на председател – с по един представител на всяка група. Групите си предложиха хората, а директно и постовете в комисията. За председател беше избрана Милена Миланова от ГЕРБ. Наложи се Румен Ваташки сам да предложи себе си.
От БСП, леко иронично репликираха правилата за избор на председател, но номерът им не мина. Те предложиха бюлетините да се подписват от ръководството на временната комисия и да се гласува само с "Х", за да не е контролиран вота.
След тайно гласуване за двамата кандидати – Владислав Караилиев от ГЕРБ и Малин Стоилов от БСП, все пак очаквано надви кандидатът на ГЕРБ. Притеснен, той успя да благодари за доверието и побърза да закрие заседанието. Независимо от това д-р Алексиев от БСП съумя да го поздрави преди ОбС да се разпусне. Караилиев не насрочи ново заседание, не предложи и избор на комисия за изработване на нов правилник на ОбС.
Любопитно е и разпределението на силите в новия градски парламент. Ясно е, че БСП са отляво. Като опитни съветници си заеха точните места и от „Демократи за Перник”, както и Ваташки от Атака. ЛИДЕР се настаниха отляво, но гласуваха с десните. „Патриотичното обединение” се подреди в дясно, но по-назад от ГЕРБ.
Само двамата съветници от „Обединена десница” не си намериха място през цялото време.
Трудното започва оттук нататък. това добре знаят досегашният председател на ОбС Добри Митрев и неговият заместник Хари Генчев. Те проследиха първото заседаниее от задните редове в залата. Гражданите бяха много малкона това знаменателно събитие. А всичкото уж било заради тях.
06 ноември 2011
Монахът Епифаний разкрива тайните на светогорската кухня
Атонски монах разкрива тайните на готвенето в Света гора. Старецът Епифаний е събрал в книга своите кулинарни рецепти и така ги споделя с всички хора. Книгата е на пазара от 8 март 2008г. Освен на гръцки, кулинарният сборник е издаден на английски и руски, а скоро ще има издание и на немски език. До момента са продадени около 35 000 екземпляра от уникалната готварска книга. Водят се преговори светогорките тайни от кухнята на монасите да бъдат преведени и на български.
Атонският монах Епифаний Милопотамски проявява интерес към готвенето още като дете. Като монах няколко години се подвизава в манастира „Св. Павел” и там помага в приготвянето на храната за братството. През 1990 г. пренася своя монашески живот в Милопотамския скит , който е под опеката на Великата лавра.
В монашеското си послушание отец Епифаний старателно се учи на църковни песнопения от по-опитните в това атонски монаси и става добър църковен певец. В същото време той поема и служенета на готвач, за да стане днес един от най-известните монаси кулинари.
Когато се настанява Милопотамос, скитът е западнал и изоставен. Отец Епифаний се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. Помага му монахът Йоаким. След 1992г. двамата възраждат и вековната традиция – създават масиви лозя и правят изба за производство на екологично чисто вино със запазената марка „Милопотамос” от Атон. Винарната вече е много популярна, а вината са търсени не само на гръцките, но и на чуждестранните пазари. Благословени са да служат за свето Причастие, но и да стоплят душата на всеки ценител.
Но и кулинарното майсторство на монахът Епифаний разняся славата на скита. Сега той е основният майстор при приготвянето на храната за празниците на манастирите. Случвало се е да храни по 1 500 монаси и гости на големи празници. По покана на гръцки общности е готвил в Париж, в Германия, в Италия и Испания.
Книгата му съдържа 126 рецепти за различни ястия, които са част от менюто на атонските монаси. 200 дни в годината братята се отдават на пост, затова в гозбите няма месо. Манджите са описани така, както са приготвяни и преди стотици години от предците ни. Експертите могат да ги определят като здравословни, или като типична средиземноморска кухня. Отец Епифаний казва, че всеки може да ги нарича както иска - монашески, светогорскии или традиционни. Важното е, че описаните от него ястия не разболяват, а лекуват. Доказано е, че това са гозби, които свалят високо кръвно, намаляват нивата на холестерола, лекиват и други болежки.
Книгата съдържа рецепти на ястия от риба, варива и зеленчуци. Много от гозбите са илюстрирани с красиви фотоси. Под всяка рецепта се мъдри и понякоя пословица, поговорка или цитат от Светото писание. Любимата му пословица гласи „ Мъдрите готвят преди да огладнеят децата им”.
Старецът Епифаний е събирал тези мъдрости, както и опита си в готвенето повече от 35 години в Атонските манастири. Той не е ходил в готварско училище, но се е учил от традицията и богоугодния начин на хранене на монасите в твърдината на православието Атон, земната градина на Пресветата Богородица.
Съветите му в кулинарията са прости.
Лукът трябва да се задушава на нежна топлина, с голямо търпение до тигана, докато излишната вода си отиде, а ситните резънчета станат розово сафяви, съветва монахът готвач. Тогава храната ще бъде вкусна, обяснява той.
Докато готвим, през цялото време - от събирането на продуктите, през нарязването, посоляването и докато се готви и сервира, ние винаги трябва да насочваме нашите мисли към тези, за които правим всичко това: хората, които обичаме. Всяко едно нещо в готвенето е израз на нашата любов към тях. И на желанието ни да се молим Богу за тях. Благодарение на нашата любов към тези, за които готвим, ние не трябва да се страхуваме от грешки. Нашата любов към другите ни води в създаването на вкусни ястия. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов, казва монахът.
Книгата е написана така, че даже някой, който никога не е заставал до печката, ще може да приготви блюдо и от гозбата в него да се облизват пръсти. Отецът отваря моделен айфон и показва есемес от негов приятел. Човекът му благодари за рецептите, разказва как с негов приятел, останали без съпругите една вечер и решили да си сготвят имам байълдъ по манашеската рецепта. Само не си написал колко време да се пече във фурната, накрая все пак направил бележка самоукия готвач, който хващал черпака за първи път.
Имам байълдъ, прикотвено от дядо Епифаний наскоро можаха да опитат и гости на Църногорския манастир „Свв.Козма и Дамян” над Брезнишкото село Гигинци. В празничен за Гърция ден дядо Епифаний, старецът Спиридов от атонския скит малката „Света Анна” дойдоха да се поклонят във възстановената света обител. Съпровождаше и ги и семейството на техния приятел Маргаритис, което помага на манастирските дела. Те се включиха в манастирските богослужби. Вечертя бяха на вечернята, а на другия ден още преди да зазори, както е по атонски още в 4 часа сутринта започна света Литургия. Светогорските монаси огласиха храма с песнопенията си.
Едва след това дядо Епифаний се развихри в кухнята за да прави своето имам байълдъ.
Това е рецептата:
Имам байълдъ по светогорски
За 10 порции са необходими 10 големи патладжана, 6-7 глави кромид и 5-6 средно големи главички чеснов лук, 250 гр. зехтин или олио, 8-10 пресни домата, 10 листенца прясна мента, връзка магданоз, листенца ароматен босилек, сладък червен пипер и черен пипер на вкус и вкус и малко кимион.
Почистваме патладжаните от дръжките и ги обелваме от кората им на ивици по дължина. След това ги нарязваме пак по дължина на кръст, като оставяме от единия край поне 2 см. неразрязани, за да не се раздели синия домат на части. Посолваме ги и ги оставяме да престоят 3-4 часа. Преди да ги сготвим, измиваме патладжаните отново, за да отстраним излишната сол и отново ги оставяме да се отцедят добре.
В подходящ за пържене съд наливаме по-голямата част от олиото и след като то се сгорещи , пържим патладжаните от всички страни равномерно до порозовяване, като ги обръщаме внимателно. Ако преди това не сме го изцедили добре, влагата, останала в тях може да ни създаде проблемис кипящата мазнина.
Нарязваме на ситно чесъна и кромида и го запърржваме на слаб огън. Когато лукът придобие златист цвят , наливаме чаша вода, добавяме смлените домати и подправките и усилваме огъня. Когато съдържащото се в тавата кипне, го всаляме от огъня и с помощта на дълбок черпак го разстиламе равномерно върху подредените в тава патладжани, така че напълно да ги покрием. Поръсваме ястието с нарязаните на дребно магданоз, мента и босилек и слагаме да се пече в предварително загрята до 250 градуса фурна.
Под рецептата в книгата е написано:
Щастливи са рабите Божии.
"Иска ми се на всички, които държат книгата в ръцете си, освен да им помагна с рецептите си, да ги науча да станат още по-близки с тези, които обичат, чрез готвене. Отворете дома си, поканете приятелите си и гответе заедно, а после заедно седнете на масата, полейте храната с хубаво вино и се радвайте…”, съветва от сърце светогорския монах-кулинар.
Той припомня думите на св. апостол Павел: "Радвайте се с тези, които се радват" и обяснява, че всички щастливи и радостни моменти в живота ни са придружени от добра храна и хубаво вино. Но блаженият Павел казва, "плачете с ония, които плачат" и припомня как болен човек може да оздравее от топла рибена супа, направена от ръцете на някой загрижен за него.
Св. Йоан Лествичник казва, че по време на готвене, готвачът трябва да се има предвид, че той служи на ангелите ... той се готви за тези, които се молят, че всички да имат едно. Молете се, молете се и докато готвите. Монашеската храна е вкусна, защото монасите се молят за спасението на душите на всички хора.
04 ноември 2011
Архангелова задушница
Всяка година в съботата преди Архангелов ден (8 ноември) се отбелязва Архангелова задушница. В този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на Българската армия.
Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. Прието е на гроба да се прелее вино. Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.
За Задушница се правят помени, наричани още раздавки, подавки - на близки и роднини и на другите хора около съседните гробове, дори непознати се предлага от донесената храна.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питка или хляб. Житото символизира възкресението, хлябът и виното са спомен на Христовата жертва за нас.
Архангеловата задушница се основава на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.
На Задушница близките и роднините на покойника се събират, за да направят помен - възпоминание на живите за умрелия, че не е забравен. Това е и връзката между земната и небесната Църква. При погребението тялото се връща в земята, от която е взето. Но подобно на зърното, паднало в земята, то се облича в нетление и безсмъртие, за да възкръсне при Второто пришествие на Господ Иисус Христос.
Когато решим да се обърнем към истините на вярата, трябва да проявим не само склонност към знание, но в голяма степен и доверие към божествените истини. Само така ще ги възприемем и със сърцето си. Защото само с разума не е възможно да се разберат истините на вярата; тя се основава на доверието ни в Спасителя, в светите апостоли и в старозаветните праведници, чрез които е говорил Сам Бог.
Затова и нашите обичани покойници споменаваме ежедневно в молитвеното си правило - със свои думи и с думите на светиите:
Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.
В своите наставления св. Йоан Кронщадски ни учи, когато се молим за упокой на душата на някой починал да го правим от цяла душа и да помним, че това е съществен собствен дълг, а не само на свещеника и клирика. „Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки.", съветва светията.
По Задушница и особено при погребалните обичаи от невежество и суеверие често се вършат тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и вкарват в грях, а така и в отричане от християнството. Жалко е, че масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди.
Ето някои от нещата, които не бива да се правят:
• Покриване на всички огледала с плат;
• поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река;
• счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода);
• изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини;
• ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице;
• в ковчега се поставят пари и лични вещи - за из път;
• покойникът задължително трябва да е с пръстен;
• капакът на ковчега не трябва да се внася в дома;
• преди спускането в гроба се снема връвта, придържаща долната челюст;
• в изкопания гроб се хвърля пиле (кокошка) с прерязано гърло - да не идва смъртта повече в това семейство;
• при смърт на близнак до гроба се засажда дърво - да не прибере смъртта и другия близнак.
Тези суеверия и много други подобни са недопустими за хора, които смятат себе си за християни, те са грях и мерзост пред Бога. Лошото е, че тъкмо когато душата на покойния близък има нужда от нашите чисти молитви, ние постъпваме като недобросъвестни и им даваме вместо хляб - камък, вместо риба - змия (срв. Мат. 7:9-10), като вредим и на себе си чрез отстъплението.
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за него.
"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Сир. 7:36)
Задушниците в календарната година са четири - в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден, преди Димитровден и преди Архангеловден.