Благодатният огън винаги е в църквата

Търсенето на чудеса е пълна заблуда в духовния живот



Благодатният огън винаги е в Църквата, няма първа и втора категория свети Огън. Това каза наскоро в телевизионно интервю Атинският архиепископ Йероним II. Повод за изявлението на уважавания духовник беше необичайната ситуация тази година по пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим до православните християни в други страни, както това е прието да се прави през последните години. Обичайно църковни и църковно-държавни делегации пристигат в Йерусалим, участват в церемонията по запалването на Благодатния (Свещения) огън, наричан и света Светлина и в огнеупорни фенери със самолети от летище "Бен Горион" в Тел Авив го пренасят в своите страни - Гърция, Русия, Украйна, Сърбия, България, Грузия, Румъния и други.
Тази година в условията на извънредно положение и повсеместно наложена социална изолация заради опасността от разпространение на коронавирус израелските власти обявиха, че ще позволят обичайните богослужения в храма на Божи гроб, макар да ограничиха района за посещения. Изрично беше уточнено, че това ще стане като се спазят въведените ограничения за борба със заразата.
Както е известно през Страстната седмица различните Църкви в Йерусалим имат специални богослужения. Последованието по запалването на Благодатния огън в деня преди Великден е традиция, започнала още от 9-ти век, според някои свидетелства - от 867 г. От три века ключът от храма над Божи гроб се държи от мюсюлманската фамилия Асабе. Тази година участниците в церемонията няма да са повече от 10-15. Полети за пренасяне на Благодатния огън от по-рано са уредили православните Църкви на Русия, Украйна и Гърция, но пристигналите за целта делегации няма да слизат от самолетите, ще останат да чакат в тях и Огънят ще им бъде донесен, за да отлетят с него.
Светият Синод на Българската православна Църква препоръча поради епидемиологичната обстановка полет до Тел Авив за донасяне на Огъня да не се осъществява, а средствата, предвидени за пътуването с правителствения самолет, Синодът препоръча да бъдат пренасочени за борбата с коронавируса и неговото разпространение. Обявено беше, че у нас има запазен благодатен огън от миналата година, каквото и да означава това, защото православният християнин едва ли има нужда от "нов" огън всяка година, за да пали вярата си.

Както е добре известно и беше припомнено от архиепископ Йероним II в неговото интервю, а и не само от него, пренасянето на Благодатния огън от Йерусалим е обичай от последните години. Църквата го уважава като традиция, но нищо фатално няма да се случи ако не бъде разнасян тази година заради ситуацията в света. Преди времето на появата на авиацията, преди утвърждаването на тая традиция Благодатният огън да пътува със самолет, запалването му на Велика събота е ставало във всеки храм от кандилото на светата Трапеза. Както това се правеше и все още се прави в повечето православни храмове по света и у нас, защото в България Благодатен огън се донася едва от 2004 г.
Прието е да се смята, че "слизането" на Благодатния огън е "чудо", което става всяка година на Велика събота - денят преди най-големия празник на православните Възкресение Христово. "Възкресение Христово" е и храмът, построен точно върху светия Гроб Господен в Йерусалим, където в този ден се случва това. През вековете, от както е утвърдена тази традиция тя се прави все по един и същи начин.
В книгата "Аз видях Благодатния огън" на схиархимандрит Сава Ахилеос, издадена в Атина през 2002 г. за това разказва о. Митрофан Папаиоанну, изпълнявал послушание на пазител на Гроба Господен в продължение на 57 години.
В 9 часа сутринта той вземал 5 кг чист восък, над който в продължение на 40 дни се извършвала света Литургия. С този восък по време на последованието на Благодатния огън се запечатва входът на Кувуклията, както на гръцки се нарича параклисът над Гроба Господен. В 10 часа в храма влиза гръцкият Патриарх, съпровождан от епископи и други духовници. Патриархът влиза в олтара и сяда на патриаршеския трон, а след това представителите на други църкви заемат определените за тях места, след като са поискали благословение от гръцкия Патриарх. Тук са пратениците от цял свят, градските власти, дипломати, поклонници.

Между 10 и 11 часа упълномощени лица влизат в Кувуклията, над която във вид на златна завеса горят 43 златни кандила – по 13 са на православните, католиците и арменците и 4 – на коптите. Те влизат вътре, за да угасят в последната минута всички кандила и да се уверят, че вътре не е останало запалено нито едно кандило и не се е скрил някой човек. Проверките са три. И точно в 11 часа входът се запечатва с восъка, като се слага официалния печат на Патриаршията, а вратите се покриват в две огромни бели ленти, поставени на кръст. В 11 часа започва литийно шествие, което три пъти обикаля около храма. В 12 часа лентите се разрязват, махат се печатите и се свалят одеждите на Патриарха, така че той влиза вътре само с епитрахил и архиерейски омофор.
Предварително на мраморната плоча на Гроба Господен е поставено кандило върху златна поставка, свещената книга, от която Патриархът чете специална дълга молитва преди запалването на Благодатния огън, а страницата, на която се намира тази молитва е отбелязана с дебела свещ. Това се приготвя от монаха, който е пазител на Гроба Господен, разказва о. Митрофан. Според други свидетелства в Кувуклията има две кандила.
Подобно молитвено последование за измолване на святата Светлина чете и представител на Арменската Апостолическа Църква. Това е епископ или архимандрит, специално определен да участва в церемонията от арменския Патриарх. Той се присъединява към гръцкия патриарх след третата обиколка на литийното шествие и носи молитвите със себе си. В Арменската Църква, която е една от най-древните християнски църкви (още през 301 г. Армения първа приема християнството за официална държавна религия), не се твърди и не се говори, че Благодатният огън "слиза" от Небето и се пали по чудодеен начин. За това свидетелстват духовници от тази църква и обясняват, че има различни тълкувания. И при тях вярващите носят в домовете си запалени в храма свещички с пламък, взет от Божия престол в олтара на всеки храм., какъвто обичай има и у нас. Тази традиция била въведена при тях още от св. Григорий Просветител († 335 г.). Разбира се, арменците не отричат, че е имало случаи когато Благодатният огън се е запалвал по чудодеен начин. За това има много свидетелства и предания. Те обаче не твърдят, че това става всяка година.
Не е невъзможно да се установи кога и от кого се е наложило твърдението, че Благодатният огън се пали по свръхестествен начин ежегодно, което води до разпространение и утвърждаване на различни суеверия. Без да се навлиза в подробности може само да се посочи, че според едно от тези суеверия, ако се случи Огънят да не „слезе“ от небето, то това ще е знак за края на света. Но по-наблюдателни хора са установили, че часът на запалването на свещения Огън някак си съвпада с това навреме да стигне в Москва и в Киев, които пък са усвоили този обичай от гърците.

Един от най-смелите коментатори по темата за благодатния огън е популярният руски православен блогър дякон Андрей Кураев, който в прав текст твърди, че в запалването на Благодатния огън няма нищо чудодейно и свръхестествено. Той цитира руски изследовател на темата за Благодатния огън според когото е показателно, че в Светогорския Типикон от 1122 г. не се говори нищо за молитви, посветени на даряването „от Господ“ на огъня и за благодарност за този дар. Според написаното в този Типикон преди запалването на огъня в олтара Патриархът се моли за „невежеството на човеците“, а след това влиза до светия Гроб Господен и там се моли за себе си и за народа.
Срещу свързаните с Благодатния огън суеверия заговори още преди години и ръководителят на руската мисия в Йерусалим архимандрит Изидор (Минаев). В свое интервю през 2011 г. той обясни, че според някои изследователи няма нищо специално в Светия огън, че това е литургичен обред, по време на който се четат специални молитви и се запалва огън. “Описанието на този чин може да се намери на уебсайта на Ерусалимската патриаршия - това е част от вечерната служба на Великата събота.“, казва той и пояснява, че преди да времето на самолетите, в миналото тя се е извършвала непосредствено преди началото на Възкресната утреня, а сега е в 2 часа следобед на Велика събота, защото се е счело за неудобно да се извършва през Пасхалната нощ, когато идват много хора и затова е неудобно.
Архимандрит Изидор съветва: „Ако се обърнем към богословите от древността, а и от наши дни, ще ни се изясни, че търсенето на чудеса е пълна заблуда в духовния живот. Ние трябва да търсим чистота на сърцето и преди всичко покаяние, правилна и искрена молитва, трябва да търсим между тези около нас и между тези, които живеят по-зле от нас на кого можем и сме длъжни да помогнем.“



Руми Борисова

Така НЕ казаха атонските старци

С фалшиви новини разпространяват суеверия за подигравка с вярващите

Нездравата мистика не спасява, а погубва душите на лековерните християни

На 27 март 2020 г. , в миналия петък срещу събота през нощта, по решение на Светия Кинотис (върховният управителен орган на т. нар. монашеска република на Света Гора-Атон) във всички светогорски манастири, скитове и келии беше отслужено едновременно всенощно
бдение. Светогорските монаси отправиха молитви към Покровителката и Пазителката на Света гора Пресвета Богородица и защитника от губителни зарази свещеномъченик Харалампий. През социалните мрежи да се присъединят към общата молитва за измолване на Божията милост в условията на световна криза заради угрозата от заразяване с коронавирус бяха поканени всички християни. Богослужения имаше в някои манастири извън Атон. Много хора се включиха с частна молитва. На другия ден, в събота - на 28 март, след литургията монашеските общности направиха литийни шествия с чудотворни икони и свети мощи.
Навсякъде беше прочетена специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията.

 Снимка с пояснителен текст на руски език, който обяснява, че от
светогорските манастири Симонопетра и Григориат са видели в небето
образа на Богородица. Но уви, точно там няма палми.

Но още не отшумял отзвука от тази обща молитва в социалните мрежи мълниеносно се разпространи призив към християните да наслагат на входните си врати кръстове или да ги нарисуват с маслиново олио.
Най-напред съобщението се появи на гръцки език, но скоро беше преведено и на български, руски, английски и др. езици, за да стигне до православните по цял свят. Текстът на съобщението гласеше: "Получи се съобщение от Света гора. Гръцката църква ни инструктира.
След снощното велико бдение светите отци препоръчват спешно на православните християни тази вечер да поставят кръст пред къщите си. Ако нямат такъв, с маслинено олио да направят кръст пред вратите си. Сериозно е. Посланието е от Божията Майка."
В някои случаи съобщението беше илюстрирано и със снимки на явилата се в неясен лик Дева
Мария, но все пак заснета.

При това положение как да постъпи човек?

Първата реакция на мнозина беше да споделят това съобщение с близки и познати, а през социалните мрежи - с всички хора. То се разпространяваше даже от свещенослужители, църковници и вярващи.
В  първия момент  само единици реагираха адекватно. В приятелска група вярваща жена попита дали в оригинала на съобщението е посочено място, откъдето да се купуват кръстовете и зехтина, за да са "истинно" благодатни .

Божията Майка се явила по време на света Литургия в Боянския
манастир в Буковина, Украйна. Интересно кой ли я забеляза, като всички
гледат встрани.

Още при вида на съобщението архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир написа на личната си страница във фейсбук, че това е лъжлива новина и призова всички свои близки да не обръщат никакво внимание на съобщението и да не го разпространяват. "Светите
отци учат да не вярваме на откровения и видения. Не казват: "...освен в ситуация на коронавирус, тогава вярвайте." "Не" значи "не" и това е." категоричен е духовникът. По думите му тази измислица носи старозаветен отпечатък и ни препраща към момента, когато евреите са
мазали вратите си с кръвта на агнето, за да ги отмине мор. О. Никанор предупреди, че от името на Света гора - Атон има право да говори само Светия кинотис.

Архимандрит Никонор, игумен на Църногорския манастир.

След специално спешно запитване пак през Фейсбук послание към хората отправи и игумена на светогорския манастир Есфигмен (каноничен) архимандрит Вартоломей: "Не отдавайте значение на такива съобщения. Всички те имат за цел да предизвикат смут. Те са умишлени и само привидно са истински, но всъщност

Архимандрит Вартоломей , каноничен игумен на светогорския манастир Есфигмен

са лъжливи. Забележете, че почти всички те са анонимни като това послание или представляват звукозаписи, в които се разказва основно за някакво непознато чудо. Слушайте само официални изявления/съобщения или поне нас. Проявете доверие към нас и ни оставете да поемем отговорността."

Не се забави и официално опровержение от Кинотиса с уточнение, че няма явяване на Божията Майка и призив да бъдем много внимателни от кого и каква информация получаваме, да проявяваме здрав духовен разум, пазейки се от нездрава мистика, каквато особено в тези дни на световно изпитание се развихря, не за да спасява, а да погубва душите на лековерните християни.
Опровержения на този фалшив призив бяха публикуваха на сайтовете за православни новини у нас, както и на официалния сайт на Светия синод на Българската православна Църква. В него беше посочено, че „според преобладаващото мнение сред светогорските монаси произходът на такава провокация трябва да се търси в средата на тези, които се подиграват с напрежението в обществото, свързано с пандемията на заболяванията от коронвируса covid-19“.

Независимо от бързата реакция и появата на възможно най-авторитетни опровержения много хора приеха призива като меродавен и в социалните мрежи се разгоряха спорове по темата. Най-често задаваният въпрос беше какво лошо има да се сложи или нарисува кръст на вратата. Е, да няма нищо лошо в това, само по себе си. Но когато е продиктувано от суеверие, тогава вече става опасно.
Поставени в условията на карантина, заключени по домовете като затворници, макар и не загубили чувството си за хумор, проявено в изобилие от шеги, свързани със ситуацията, ние сякаш изведнъж се сетихме за Господ. Всяка публикувана във фейсбук икона, всяка молитва
се радва на голяма популярност и събира всеобщото одобрение. Дали човек може да се зарази с коронавируса, взимайки свето причастие, както то се преподава от свещеника по силата на хилядолетната традиция коментираха хора, които не знаят къде е входа на храма.

А в резултат на „счупен телефон“, както се казваше една детска игра навремето, дни след като случаят по отшумя възрастна монахиня, не ползваща интернет, привика близките си да им каже, че трябва да се помазват с елей, защото така е поръчала Пресвета Богородица от Света
гора.

Много е вероятно това съобщение да е пуснато като шега. Някой даже заподозря автора му, че вече е внесъл от Китай подобаващо количество кръстове за врати и се кани да ги пусне в търговската мрежа. Но никак не е изключено съобщението да излиза от определени анти църковни среди, които искат да се подиграват на вярващите. На тези среди им е добре известно, че в църковната история не е отбелязано нищо за подобни предписания и призиви. Според преданието за такива времена на епидемия и зараза Църквата е установила определени църковни чинове. Четат се определени молитви, извършват се конкретни молебени, но нищо
такова като рисуване на кръстове по вратите не се помни. За съжаление не за първи път тези среди, съобщавайки за чудеса, знамения и пророчества, се позовават на Света гора - Атон и използват мантрата "така казаха светогорските старци". Целта е очевидна. Ако някой ще се
позабавлява от суеверието на хората, то друг направо цели православните да започнат да се доверяват на дявола. От името на "Бог" или "Света Богородица" им се внушава, че трябва да послушат (в повечето случаи) анонимни "отци", "старци", "подвижници" и други такива.

Много често в социалните мрежи се публикуват извадени от контекста цитати, на които се приписв,а че са изречени от някой просиял в святост мъдрец или че са извадени от светото Писание. Тези картинки се радват на широка популярност, но не водят към благодат.
Особено, придружени от посланието: „ако споделиш тази икона, ще имаш късмет“ или подобно. Да не говорим за чувствания като задължение коментар: “Амин“…

Най-ясно ситуацията може да се илюстрира с казаното от отец Пимен, от Света Гора: "След три седмици, като изперкате тотално, със скръстени ръце и молитва на уста, скачайте от покривите!!! Това е единственият начин, да покажете истинска вяра, и да преборите к-вируса!!!"

Специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията

Господи Иисусе Христе, Който си наш Бог, Главен Лекар на душите и телата ни, Който заради нас стана Човек, за да излекуваш недъзите човешки; Ти, който не презря неизлечимите десет прокажени, но чрез Твоята спасителна благодат ги очисти; Ти, Който като Бог и Човек по
време на земния Си живот, помогна и излекува всички болни и страдащи; Ти, Който също даде облекчение и възвърна здравето на парализираните, слепите, силно прегрешилите, демонично обладаните и лесно въвлечените в плътски и духовни грехове, приеми благосклонно нашето моление и изгони чрез Твоята сила смъртоносния вирус, който има формата на корона, причинявайки фобии или дори смърт на болни и невинни жертви. И ако заради нашите многобройни прегрешения, Ти допусна това изкушение, умоляваме Те, като доброжелател да го отнемеш от нас и от целия свят.
Но ако за изпитание на нашата вяра, Ти си намерил за необходимо да продължи неговото присъствие в живота ни, молим Те, облекчи страданията от болестта на тази епидемия.

И ако чрез злите дела на Сатана или поради лекомислието и небрежността на хората, този вирус се разпространи, разбий силата му, като всемогъщ Бог.

Защити младежите и дай облекчение на всички, които се разболяха. Изцери възрастните от прокълнатия вирус и ни освободи всички от сърдечния страх. Вместо това, дай ни здраве, душевен мир и утеха, чрез ходатайството на Пресвета Богородица и всички светии. Αмин.

Отец Z при болните под карантина

Отец Z си намести маската, свали защитната качулка и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе - изръмжа лицето с маска, показвайки на отец Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец Z , докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z се огледа. Всички смълчани гледаха в него. Отец Z пристъпи към масата, измъкна от джобовете на защитния си костюм флаконче със светена вода и не много голяма поръсвачка. Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона. Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи. Те сграбчиха отец Z и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите. Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато състрадателен патрул не го заведе в отделението.

 (Превод от руски. Оригиналът може да се види ТУК)

Отец Z е главен литературен герой в публикациите на Отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър, чиито разказчета, памфлети или  просто бележки  са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли. 

В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса.  Забавните публикации на отец Звездоний се радват на особена популярност сред църковните хора, защото   са написани вещо и с разбиране на проблематиката от кухнята на Руската православна църква.  

Почитанието на новомъчениците в Русия не се получи

Протоиерей Георгий Митрофанов 

Протоиерей Георгий Митрофанов за жертвите на репресиите и потребителското отношение към светиите. Духовникът, който повече от 20 години е член на Синодалната комисия по канонизация на светии смята, че почитанието на новомъчениците в Русия не се получи.

Гордеем се с това, от което трябва да се срамуваме, казва свещеникът и църковен историк. 

На 9 февруари  се празнува Събор на новомъчениците и изповедниците на Църквата на Русия.  Има много популярни светци, към които може да се обърнем с молитва, ако сме неудовлетворени от здравната система, социалното осигуряване, правоохранителните органи или съдилищата.  Протойерей Георги Митрофанов разсъждава  за какво може да молим новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии; защо човек се разочарова, четейки техните жития; за проблемите около канонизацията им и отношението към руските новомъченици 

Вече около 30 години в нашата Църква тече процес за прослава на новомъченици и изповедници на 20 век. И аз,  като свещеник и църковен историк, който 20 години  работи в Синодалната комисия по канонизация на светиите, просто изпитвам нужда  да се опитам да оценя резултата от тази дейност и да потърся отговор на въпроса в какво се изразява процесът на откриване и прославяне на новомъченици за съвременните православни християни.  

Трудно е да се направи преценка за това накратко, но за мене е очевидно следното: новомъчениците и изповедниците на Руската православна Църква заеха много скромно място в пантеона (подчетавам тази полуезическа дума) на  Божиите  угодници, които почита нашият църковен народ.  Сред практикуващите християни в Русия почитането на новомъчениците не се разпростани широко.

На къде води курсът на Руската православна Църква?

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето, каменна катедрала опустя. Само една  самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.
Селото около църквата  беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка - православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!
Упълномощеният по духовността заедно с казаците-пазители на благочестието ще домъкнат на площада бедния човечец до монумента  на Твърдото отстояване на каноничността. Там под звуците на покайни стихири ще го накажат безпощадно заради оскърбените чувства на вярващите.
На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен  полусляп  старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в  смрадливи  овчи кожуси.
Огнени отблясъци  огряваха в тъмнината лицето на момчето - измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше плесенясала  просфора и я прокарваше с вода от крив нащърбен черпак.
Старецът  изглеждаше заспал, но   възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки - много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват по отвлечени теми.
"Батюшка, благословете да попитам!", внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.
"Е, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим!" недоволно отвърна отец Z.
"Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала."
"За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните  - само на двадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от  пратеника  на владиката-митрополит пред Монумента на Светейшия Патриарх.
"Помня, батюшка", помръкна послушникът.
"Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб  на някаква мирянка ще носиш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?"
Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че,  не дай Боже да го  забележи Бог, наблюдаващ притвора от  огромна    разлепена   икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха.
Мушна го и изплашено се огледа - Бог не е видял нищо? Няма да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите "Владимиръ Вседержитель".
"Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший  разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетяп. Бръснат, казват, бил и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно православните, а в някакви немислими дрехи. Казват, господин полицаят веднага с шашката го обезглавил, а трупът бил хвърлен на  кучета на охраната.  След това пълномощникът по духовността дошъл с бричка и крилата, с които оня през стената прелетял, в Управлението на вътрешната духовност закарал. Вярно ли е това, батюшка?"
"Това, Правокалендарий, е бил гейропеец. Страшни хора са това, да не дава Бог", погледна  отец Z   към иконата на Бог и се презвезди.
"И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!"
"Много дрънкаш ти, таралеж такъв. Няма да ти благословя да спиш днес. Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език разговаря. Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже разколник " - разгорещи се отец Z.  
Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад,  тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога.
Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоизолация на Русия от целия останал свят...

Текстът е превод на публикация под заглавие "...ским курсом"  в блога на популярния руски православен блогър дякон Андрей Кураев. 

Илюстрацията е произволно избрана от интернет. 

Игуменът на Рилската света обител за водомора в Перник

"Възлюблени в Госпада братя и сестри, днес е денят на Богоявлението, Йордановден, денят, в който Господ Иисус Христос пристъпи във водите на река Йорадан, където беше кръстен от св. Йоан Кръстител. В момента на покръстването небесата се отварят, от тях излита гълъб - символът на Светия Дух, който изрекъл: "Това е моят възлюблен син. В него вярвайте, на него се покланяйте!" Велик ден, в който чрез Светия Дух водите, където се призовава Неговото благословение 1 се освещават и оживотворяват и очистват всеки, който се поръси с тази вода или който пие от нея, или се е умил. Това е едно от поредните доказателства за Светата Троица  - Отец, Син и Дух Свети, които ни обнадеждават и ни изпълват с истинска, непоклатима вяра, че Бог е този, който управлява света, природата, реките, водите, изворите и дали те ще бъдат пълни, животворни и благодатни зависи преди всичко от Бога. 

Човеците могат и би трябвало само да се стараят да запазят и съхраняват това богатство, което Бог ни е дал или пък когато са неразумни, когато не са мъдри, а са безотговорни, тогава водоемите се изпразват, остават пусти, безводни и хората страдат. Примерът с Перник и с някои други селища е много показателен. 

В същото време от нова година  а ив тези дни следващите сурвакари и други облечени с различни странни одежди  кукери и прочие обикалят и според медиите гонят злите духове. За съжаление обаче, като че ли не  ги гонят а ги привличат.  Защото всичко това се върши без Бога и без Христа.  Традициите са хубаво нещо и трябва да се пазят и продължават  БПЦ е институцията, която най от древност пази тразициите на България и ги съхранява, но църковните,  Божиите традиции.   

Само чрез тях може да се надяваме на благотворен въздух, на изобилие на земните плодове, на пълни реки, езера и язовири и извори . Нека не го забравяме и когато се увличаме по тези народни обичаи да ги пазим и съхраняваме само като традиция, а не да влагаме някаква фалшива вяра, че чрез тях Бог ще ни благослови и ще ни помага. Истината е в храма, в светите обители, там, където е Църквата, там където са Божиите служители, там, където се чете и проповядва словото Божие. Нека да не го забравяме и с вяра и молитва да се отправим  към моста на река Рилска, където да осветим с осветената вече вода водите и  да изпросим Бог наистина да напълни водоемите, за да можем всички ние  да живеем по човешки,  но разумно и мъдро и да се молим  и за тези, които изнемогват в недоимък на вода Бог да ги благослови и да им даде в изобилие.    

Честит празник! За много и благословени години! Амин!" 

Това е проповедното слово на Адрианополски епископ Евлогий  игумен на Рилската света обител, след  светата Литургия в манастирската църква на празника Събор на св. Йоан Предтеча (Йордановден). 

Поводът е ситуацията в Перник заради изпразнения язовир "Студена", единствен източник на питейна вода за Перник и няколко други околни селища. Напрактика градът е изправен пред тежка хуманитарна катастрофа. 

Словото е записано на видео от Соня Анкова. 

https://www.youtube.com/watch?v=peUF9xgT9E4&t=6s

Коледа надви Божич

Коледа надви над Божич като название на празника за Рождество Христово. Докато още бяха живи традициите, наследени от здравите български семейства на нашите баби и дядовци,  и фамилиите се събираха на Бъдни вечер за последната постна трапеза от Рождественския пост с нечетен брой блюда на сложената върху слама софра, празничната вечер, в която отново и отново се ражда Христос, се наричаше Божич. Като започнахме да се поевропейчваме и поамериканчваме и да отдаваме повече значение на ефектните украси и възможно по-скъпите подаръци, отколкото на християнския смисъл на празника, той  твърдо стана Коледа.

Темата вълнува възрастни хора, които сега живеят сами в апартамента на децата си в града, а те са далече зад океана, устроени да живеят и да работят там от години. Не се връщат за Божич, нито за Нова година и майките няма за кого да готвят традиционните ястия, нито да нареждат трапезата.

Преди да бъде сменен календарът през 1968 г. Нова година е била преди Божич и не е посрещана празнично, защото цялото семейство е постело. Празникът беше на 6 януари, а сега на тоя ден е Богоявление и нещата сякаш са объркани. Имаше ред, установен във всяко семейство и никой не смееше да го променя, хем защото се спазваха традициите, хем защото имаше уважение към възрастните.

Думата Коледа се е чувала само в песента „Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо…”.

"В Пернишко  коледари не ходеха по къщите, а само сурвакари и затова като започнаха да наричат Рождество Христово „Коледа” ми беше необичайно",  сподели наскоро пенсионирана учителка. Тя си мислела, че думата има нещо общо с коленето на прасетата, отглеждани в стопанския двор на всяко семейство, а това обичайно ставало преди празника. После от книгите и от интернет научила, че е близка по звучене с латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и приела логиката, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек. Някъде обяснявали произхода на „Коледа” от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене. По-малко е Известно, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянския бог Коляда, Коленда. Делка приема това обяснение като най-логично, защото в християнската символика и народните традиции на църковните празници има много езичество. Тя с умиление си спомня как многобройната челяд се събирала около трапезата и всяка година след вечерята дядо им разказвал историята за раждането на Иисус Христос. От баба си запомнила, че петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщала в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викала спортни. С подменения календар и търговското име на празника си отидоха и старите нрави, които сега са само спомен, въздъхва възрастната дама и сяда пред скайпа.

Винаги е късно да обявиш Патриарха за почетен гражданин на своя град

В годината, когато Перник навършва 90 години от обявяването му за град Инициативен комитет, оглавен от областния управител Ирена Соколова като представител на държавата за региона, обяви, че предлага за почетен гражданин Негово Светейшество Неофит, Български Патриарх и Софийски митрополит. Предложението беше внесено за разглеждане в Общинския Съвет, за да се спази процедурата по общинската наредба, уреждаща тази материя, макар че едва ли между общинските съветници ще се намери някой който да възрази на такова предложение. Винаги е късно да се обяви за почетен гражданин на всеки български град Светейшия Патриарх. Неговата грижа за цялото му патство е постоянна, а молитвеното му застъпничество пред Господа за спасението на нашите души несекващо. Само това е достатъчен аргумент, за да ти се поиска Светейшият Български Патриарх да получи възможно най-високото гражданско признание на твоето родно място. Това е благодат за града и за всеки човек от този град, бил той вярващ или забравил, че е такъв. Защото всяко човешко същество и всяка твар са благодарни на Създателя, но по-често забравяме да благодарим, отколкото да го правим от цялото си сърце.

Жива вода разпознава грешници

Приписват лековити сили и свръхестествени способности на извор в полите на Витоша


Пернишкото село Боснек е в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България Духлата. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен Живата вода. На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Хора от най-близката махала до него твърдят, че „ Живата вода” разпознава кой е грешен и не се е покаял.Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.
Според едно предание името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други твърдения сочат,че по тези места е имало богомили и тъкмо около чудноватия извор те имали светилище.

Нов живот за Леворечкия манастир

Викарият на Софийския митрополит епископ Поликарп отслужи водосвет

Още един манастир в Пернишкия край възкръсна от руините и се възроди за нов живот и духовно оживление. Всеки ден молитва към Господ вече ще звучи и в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици". Още на 9 март, когато Църквата почита светите четиридесет мъченици - римски войници, погинали поради вярата си в Христа в Севастия, когато е и храмовият празник на манастира, в обновената църква, за първи път след десетилетия прекъсване, беше отслужена празнична света Литургия. Но на 6 април тук отново се състоя голям духовен празник. По повод приключване на проекта по обновление на светата обител в трънското село Лева река с благословението на Светейшия български Патриарх и Софийски митрополит Неофит беше отслужен водосвет от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Манастирът „Свети 40 мъченици” в трънското село Лева река

На 9 март за православната Църква е празникът " Св. Четиридесет мъченици". На този ден Църквата отдава почит на 40 римски войници от арменската военна част в град Севастия (сега град Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний, започнали през 316 г. Първото сведение за тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. Севастийските войни били поканени да се отрекат от своя Бог, но като отказали, били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Обновиха старинния храм "Света Петка" в Брезник

Краят на ремонта беше ознаменуван с архиерейска света Литургия

Важен и паметен за Брезник стана почивният ден след Националния празник 3 март. Макар да не беше неделя, нито голям църковен празник, в старата енорийско църква в града имаше архиерейско богослужение. С благословението Светейшия Български Патриарх Неофит, който е и Софийски митрополит , на 4 март в храм "Св. Петка" в Брезник света Литургия отслужи Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Повод за гостуването на владиката и оглавяване от него на богослужбата в старата църква беше приключилият в нея ремонт. Цялостно обновление на храма, който е недвижима културна ценност с национално значение, не беше правено от 1982 г. Сега в подновяването на святата сграда са инвестирани над 670 хил. лева, получени безвъзмездно чрез Програмата. за развитие на селските райони 2014-2020 г. след защитен проект, строго съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство. Укрепени са основите на църквата, подменен е покривът, направена е хидроизолация и са поставени нови керемиди. Камъните на фасадата на църковната сграда са фугирани, така че да не се просмуква влага. Обновена е камбанарията. Благоустроен е дворът и скоро ще се изпълни с цветя и на скамейките, под които са подредени бели речни камъни, ще може да се отмаря благоговейно.

Бреза манастир и храм "Св. Петка" в Брезник

Наричали брезнишкия храм на света Петка „Света Мати”. Църквата била манастирска и централна за легендарния Бреза манастир със седем престола

Поне 50 са православните манастири, съществували през времето на територията на днешната област Перник. За някои от тях са останали само неписани спомени, от други има и материални следи, но има и такива, които са се съхранили, възстановени са и сега в тях звучи молитва. А през проследните две години с финансирани от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) 11 проекта, към приключване са ремонтни, възстановителни и благоустройствени дейности в манастири и църкви в района.

С архиерейска света Литургия на 4 март ще се обяви завършването на проекта по обновяването на средновековния храм "Св. Петка" в град Брезник. 

Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. Сега с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен. Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.

Вековен дъб от Рани луг се бори за "Европейско дърво"

Дъб от вида цер в трънското село Рани луг се бори да получи признанието "Европейско дърво" за 2018 година. Вековният исполин спечели организирания от фондация "ЕкоОбщност" национален конкурс "Дърво с корен 2018" с 1 236 гласа. Резултатът беше обявен в края на януари и от началото на февруари дървото е в надпревара с още 14 претенденти за европейското първенство.

Дъбът е висок около 20 метра, обиколката му е 4.8 метра, има красива и хармонична корона и е на възраст не по-малко от 300 години.
Корените му са символ на връзката със семейство и родина, стъблото му се свързва с устойчивост и сила, а короната – с желанието за живот и стремежа към свобода, обясняват местните.

Цариброд си върна името

Населената предимно с етнически българи сръбска община ще се казва и Димитровград

Цариброд си върна името. От 16 февруари на сградата на общината в намиращия се на около 70 км от София град в пределите на днешна Сърбия вече има нова табелка с двете имена на селището. На сръбски пише „Општина Димитровград“, а на български - „Община Цариброд“.

"Двете наименования ще имат еднаква сила на официална употреба. Радостен съм, че за първи път от 1951 г. насам, на обществени сгради, пътни знаци и документи вече официално ще се използва и името „Цариброд”. Така събитието беше анонсирано от българския министър председател Бойко Борисов на личната му страница във Фейсбук, което го направи значима новина. По това време Борисов беше на посещение в Сърбия за националния празник на страната - в деня, когато Сръбската православна Църква отбелязва големия господски празник Сретение Господне сърбите празнуват Деня на държавността. Празникът е в памет, че на този ден през 1804 г. в Орашац започва борбата за освобождение от османците, а на същия ден през 1835 г. на събрание в Крагуевац е обявена първата конституция на Княжество Сърбия.

За празника българският премиер Бойко Борисов беше награден с най-високото сръбско държавно отличие „Орденът на Република Сърбия", връчен му от президента Александър Вучич. Като бонус се получи и смяната на табелата на общината в Димитровград/Цариброд. "Постигнахме този исторически пробив след редица продължителни усилия. Намерена бе и законовата форма, вече всеки спокойно и законно да използва историческото име.", коментира Бойко Борисов, който още преди поставянето на табелата честити "на всички българи от двете страни на границата, че отново ще наричаме това прекрасно място "Цариброд".

Перник кани на Сурва 2019

Три дни градът ще бъде столица на маскарадните игри на кукери и сурвакари

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И тази година градът е готов да посрещне хилядите маскирани мъже, жени и деца от близо и далеч и още по-многобройна публика за 28-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2019“. Няма съмнение, че макар след пернишкия фест да се роиха още много празници на маскарадните игри, Перник поддържа старателно авторитета си на европейска карнавална столица.

Сурва 2019 - обичаят по селата в Пернишко

1

Всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато е Васильовден по стария църковен календар, в цяло Пернишко всички празнуват. Хиляден народ се събира в опустяващите села. Това е времето на Сурва или Сурова, както по-често се е наричал обичаят в миналото. Преките участници са с колоритни костюми и страховити маски, опасани са с нанизи звънци на кръста и по раменете. Без сценична треска са готови да изявят себе си зад маската. Публиката и маскираните са в приповдигнато настроение и повсеместно се разменят прегръдки и целувки. Вие се хоро.

Почетни граждани на Перник

1. Анна Горанова – учителка, по повод 25-годишната й просветна дейност- Протокол от 27.12.1938 г. на Общинска управа – Перник

2. Васил Радославов – директор на Мина Перник – Протокол № 28/13 и 14 .11.1942 г. на Пернишката градска община

3. Георги Димитров - (1882-1949) - министър-председател на България от 1946 до 1949 година - Протокол № 7/09.04.1947 г. на ГНС

4. Кирил Петков  (род. 08.06.1933 г.)– спортист, заслужил майстор на спорта - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" - (част 3)

Приказки под манастирската лоза за наказания и изцеления

Несравними по мъдрост и поуки са разказите на класика на българската литература Елин Пелин, обединени в сборника "Под манастирската лоза". Тези художествени приказки разкриват различни чудновати истории и все се въртят около греха. Без да претендират, че са разказани цветно, много такива случки на наказания, но и на изцеления са свързани с Църногорския манастир.

Най-стара и най-интересна е историята на лютия кърджалийски главатар Кара Фейзи. Настанил се той в Брезнишкия край някъде през 1804 г. Според някои сведения баща му бил от стар спахийски род, а майка му била българка. С разбойничествата си из Тракия той така досадил на султана, че му предложили да си избере околия, която да управлява самостоятелно, но вън от нея да не се показва. Той избрал родния Брезник и скоро всичко живо пропищяло от зулумите му: “да се знае кога дойде Кара Везия у Брезник да е ага, та разтури целио вилает - и теше да помре свето за леб. По сви села он е зулум направил и не остави ни мома, ни невеста необезчестена“, гласи летописът. В 1809 г. нечия ръка записва още: „Да се знае кога беше Кара Везията у Брезник, та изсече корията монастирска, що имаше по вилаето дърво…“.
Много навредил този богоненавистник на светите църкви – едни ограбил, други напълно разорил, а при опит за тяхното възстановяване карал населението да плаща скъпи откупи. Но Божието наказание се стоварило върху любимата му дъщеря. Тя се разболяла и краката й започнали да съхнат. Не получила помощ отникъде - нито от хекими, нито от ходжи, нито от европейски доктори. Състоянието й се влошило дотам, че не можела да става от леглото. Тогава насън на Кара Фейзи се явил св. Архангел Михаил. Казал му, че това е наказание за разрушените църкви и манастири. Осъзнал се кърджалията, че докато не поправи злините срещу християните, детето му няма да оздравее. Подбуждан от бащино чувство, за да омилостиви Бога и изпроси изцеление за дъщеря си, той започнал да възобновява съсипаните християнски храмове.
С помощта на населението от 26 околни селища започнал градежът на постройките на Църногорската света обител, които били окончателно завършени към 1822 година. Самият Кара Фейзи също дал пари за строежа. Когато завели дъщеря му на манастира, тя оздравяла.

Но още по-интересни, особено за местните хора, са истории с герои, които те познават. Разказва се как в по-ново време веднъж на 14 ноември трима приятели – бай Спас и близнаците Цанко и Къци, леко почерпени решават да отидат на празника на манастира. По пътя, обаче, единият от братята решава да изкопае и размести оброчния кръст на Света Троица, намиращ се край пътя близо до селото. Брат му го попитал, защо го мести, но той не му дал ясен отговор. По-късно същия ден те катастрофират с колата на пътя между близките села. Видимо всички остават здрави, но Цанко – този, който премества кръста, на следващия ден умрял.

Скоропостижно починал и последният наемател на манастира. Преди да дойдат монасите през 1998 г. там се разпореждали двама перничани със съмнителна репутация. И двамата вече са покойници. Според градски легенди сърцето на Митко Карабито, каквото било прозвището на единия, не издържало след употребена прекомерна доза от стимулатор за мъжко достойнство. Аверът му Сашо Белия, който се канел „да вземе монастира под аренда“ за 50 години, бил ужилен от оса и издъхнал почти на мига в монастирския двор.

Друг случай е свързан с кражбата на манастирските камбани. Един човек се изкусил да открадне една от камбаните и както я откачал, така го ударила по главата керемида, че целият станал в кръв и хвърлил всичко. Но това се оказало по-малкото зло, защото семейството от Батановци, което имало пункт за изкупуване на цветни метали и приело другите две камбани от манастира, пострадало тежко. „Те са видели, че това са камбани, трябвало е, ако искат да ги купят, да ги върнат, или ако не – да кажат на някой от църквата: „Абе, при нас платихме толкова за метала, платете ни парите, взимайте си ги.” Не, те са ги претопили и тая къща сега е къща-призрак. Там никой не живее вече, всичко живо е мъртво. И баща и майка, и деца… Бог е както безкрайно милостив, така и – справедлив”, разказваше за тоя случай още преди години игуменът архимандрит Никанор.

Зла съдба постигнала и кръчмар от близкото село Гигинци, който е имал желанието да стане стопанин на манастира. Когато новото братство на обителта през 1998 г. започва да стопанисва изоставения в разграбено и полуразрушено състояние манастир „с всевъзможни заплахи, посещения с ловно оръжие извън сезона, с люти закани и демонстративно забиване на тесли, той и приятелите му се опитаха да изплашат братята и да ги принудят да напуснат. Разбира се, това не стана, но въпросният кръчмар се сподоби с незавидната участ да стане хладнокръвен убиец на собственото си семейство и в момента излежава присъдата си в затвора”, разказват очевидци на тези събития.

Близо до манастира е имало три вековни церови дървета, наричани заради намиращия се край тях каменен кръст „Кръстàто дỳбье“. През 1962 г. ръката на злосторник ги отрязала. Извършителят също получава своето наказание: „Един от селòто ги беше отрезал и беше фърлил топа”, си спомня дългогодишният помощник в манастириа Кирил Динев, познат на повечето хора като Киро Кмета, защото няколко години кметувал в Гигинци. Много от историите, свързани с манастира, той ги знае от себе си като пряк свидетел и участник в тях. Много от тези истории са свързани с изцеления на различни хора от техни телесни страдания и душевни несгоди. Най-често изцелителни сили се приписват на

Манастирското аязмо

Изворът с лековита вода се намира в югоизточния край на обителта. Изследвания показват, че водата е годна за пиене. Единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0,022 mg/dm3).
Според местни предания от незапомнени времена водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, против безплодие, при псориасиз. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 г. са намерени златни и сребърни монети, смесени с по-нови, макар да се знае, че по време на тоталитарния режим аязмото е било ограбвано. Това говори за изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се „отплатили" по този начин.

И през последните години също има свидетелства на хора, получили облекчение от различни болести след употреба на вода от аязмото. Водата няма особени физико-химични свойства и лечебните й свойства се дължат изцяло на благодатната намеса на светите безсребърници Козма и Дамян, които постоянно предстоят пред Божия престол и се застъпват за облекчаване болестите и страданията на всеки, потърсил тяхната помощ. Изцеление получават както хора със силна вяра, така и хора маловерни, незапознати – за да се укрепи вярата им. Всичко зависи от това какъв е Божият промисъл, т. е. каква е причината за болестта и способността на търсещия помощ да влезе в общение с Бога и със светите Козма и Дамян.


Изцеления

Водата от аязмото няма да излекува никого автоматично, чрез простата й употреба. Полза ще получат тези, които търпеливо понасят постигналите ги скърби, осъзнават, че въпросът на тяхното излекуване е изцяло в Божиите ръце и напълно зависи от волята на Бога и Неговите светии, предупреждават духовниците. Но наистина са забележителни случаите на изцеление или подобрение при тумори, диабет и други тежки болести, обикновено освен употребата на вода от аязмото. Това по-често е било съпроводено и с усърдни молитви.

Един от най-интересните случаи е с българин, емигрирал отдавна в Западна Европа. Мъжът страдал от коварна болест. По лекарско предписание пиел по 32 хапчета на ден. Бил трудно подвижен. От смърт го спасявали на няколко пъти в европейски болници. След изцелението си, той казва: „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили. Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка."

След редовно пиене на вода от аязмото сериозен белодробен проблем и хепатит си излекува иранец, станал православен с вече побелели коси.

За Радка от Варна изцелението идва след страдание от тежка форма на диабет, претърпени ампутации и загуби в зрението. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото за нея. През пролетта на 2007 тя посещава манастира, като състоянието ѝ е очевидно много тежко. Не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато я питат дали има полза от водата, тя отговаря: „Сега поне виждам!”. Година по-късно същата жена идва в манастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на манастира едва успяват да я познаят. Жената ходи съвсем спокойно сама, а на лицето ѝ е изписана радост.

Маринела от София научава от своята зъболекарка, че на небцето й се е появило образувание. Явява се пред онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че това е тумор. Жената е силно притеснена, защото образуванието започва да расте. Назначават ù лечение, определят дата за операция . Когато на тази дата тя отива в болницата, старшата сестра отказва да я приеме с мотива, че името ù не фигурира в плана за операциите. Разстроена, жената се обръща за помощ към лекуващия я лекар. Той показва на сестрата, че името на пациентката му е записано в списъка за операциите. Оказва се обаче, че по някаква причина тя е пропусната в плана за предстоящите хирургически намеси. Определят ù нова дата за операция. Два дни преди определената дата, заедно със свои близки – вярващи хора, Маринела посещава манастира, където ù се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.

Особено интересен е случаят на изцеление с вода от аязмото с един мюсюлманин от ромски произход. Мъжът е от Врачанско и има тежко заболяване от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Негови роднини чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Човекът пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня”.

Но не само водата от манастирското аязмо лекува. Ето какво разказва Стефка от Дупница в благодарествено писмо до манастира: Аз съм от Дупница. От храм „Св. Георги” бе организирано посещение на Гигинския манастир. Случихме много хубав ден, когато е храмовият празник на манастирския храм (не помня името). Имаше доста свещеници и владиката на Патриарха (ако правилно съм разбрала).
След службата в беседката се качихме в храма. Тъй като съм с бастун, останах да се кача последна. Влизайки в предверието, застанах пред иконата на св. Козма и Дамян. В този момент усетих, че някой се допря до гърба ми. Чудно ми стана, след като след мен нямаше никой. Обърнах се, действително нямаше никой. Влязох в храма. Грабна ме уредбата. С възхищение разглеждах и слушах служенето. То продължи дълго време. Изморих се и седнах на столовете отдясно, откъдето можех да наблюдавам ритуала. В един момент си затворих очите с пръсти и усетих как някаква ръка ме хвана за рамото и ме разтърси. Погледнах – няма никой около мене. Не можах да си обясня какво става. Обяснението дойде на другия ден след като станах от сън. Аз съм с артрозни заболявания. Дясното рамо ми е блокирано (неподвижно). Не можех да си вдигам ръката нагоре, напред, назад, встрани (само надолу и свита пред мен). Ставайки сутринта, аз можах да се раздвижа с вдигнати ръце. Веднага взех една кърпа и излязох на терасата да видя мога ли да я простра Чудото стана. Мога. Сега мога да си измия мивката, плочките. Тръгнах за хляб и усетих, че мога да стъпя с цяло стъпало, а стъпалото ми бе изкривено навън и не можех да пазя добре равновесие. Сега мога. Много съм щастлива и доволна от посещението. Бяхме поканени на курбана в столовата. За пръв път присъствах на подобно освещаване, което много ми хареса. Купихме си манастирски боб, мляко, сирене. Премиерът Бойко Борисов беше обещал да направи пътя и видяхме, че това става реалност. Бог да е с вас, да ви помага, да ви напътства да можете да върнете вярата на хората в Него. Стига сме служили на дявола."

Чудодейни икони носят благодат в обителта

На 2 май 2016 г. в Църногорския манастир беше интронизирана иконата на  Божията Майка "Всецарица". Тя е копие на едноименната чудотворна икона, която се намира  в съборния храм на Ватопедския манастир в Света гора. Образът на Божията Майка "Всецарица" ("Панта́наса"- гр. ) има удивителната способност и особената благодат от Бога да помага на страдащи от злокачествени заболявания, на измъчвани от нечисти сили, от наркотични зависимости. За тази харизма, често преминаваща и върху копия на иконата, свидетелстват много изцеления, станали в Гърция, Русия, България  и другаде,  обичайно последвали след прочитане на "Молебен канон на Пресвета Богородица пред Нейната икона “Всецарица”, съставен от светогорския манастир Ватопед.
В Църногорския манастир позлатеното  копие в уголемен размер на оригиналната чудотворна икона се пази в специален параклис непосредствено до старата манастирска църква. Този свят образ идва  в обителта по чудодеен начин заради тежко заболяване на близък до манастира човек. Игуменът архимандрит Никанор видял копието при майстор на икони в Солун и помислил, че е добре тази икона да я има в манастира. Почти на мига  се намира дарител, който да плати нужната сума за иконата и без бавене, въпреки че обичайната процедура изисква време,   тя е  осветена при оригиналната ватопедска икона „Всецарица". По щастлива случайност  или по-скоро по Божия промисъл освещаването на иконата  в манастира "Ватопед" е заснето на видео и може да се види на сайта на манастира, на страницата му във Фейсбук и на канала му в платформата за споделяне в YouTube. 

Вече са факт  и изцеления, свързвани с иконата в манастира. За тях свидетелстват хора, дошли да благодарят за облекчаването на телесните или духовни техни страдания. Някои собственоръчно ги записват в оставената до иконата тетрадка.

Едно от първите свидетелства е още от първите дни на пристигането й.  "На скенер ми откриха тумор в белия дроб с размер около половин сантиметър в диаметър. Лекарите решиха, че може да ме оперират и насрочиха операция. Докато чаках да дойде денят,  бях пуснат в отпуск от болницата. Точно по това време в столичната катедрала "Св. Александър Невски" за поклонение беше изложена иконата на Богородица Всецарица и аз горещо се молих пред нея да ми помогне да се справя с болестта. После иконата дойде в манастира и аз я последвах, за да продължа да се моля. В деня, когато трябваше да ме оперират,  бях приготвен за операцията и чаках да започне, но за голяма моя почуда професорският екип се отказа да ме оперира, защото туморът изчезнал. Мисля, че Света Богородица ми помогна. Вярвайте и тя ще помогне и на вас." Това е разказал на малко листче с името си Валери Кръстев и за достоверност е оставил своя телефонен номер.  За станало чудо свидетелства  и столичанинът Петър. Възрастният мъж бил с оперирана простата и се налагало доста време след операцията да ползва памперс. Това го угнетявало и наред с физическите страдания изпитвал срам от себе си, че се изпуска като бебе. В манастира той дошъл повече на екскурзия, но по пътя научил за чудесата, ставали с помощта на Всецарица и за лечебните свойства на водата от манастирското аязмо. Помолил се със свои думи пред иконата, налял си вода от аязмото и се прибрал у дома. Десетина дни след това човекът се върнал в манастира с дарове и вече без памперс.

Подкрепа преди операция след молитви пред иконата са получили  и други хора. Своите истории с благодарност към Бога и Божията майка те споделят в тетрадката до иконата. Хората пишат за какво се молят, изброяват имената на близките си и искат за тях здраве и благодат, пожелават мир и любов и изразяват възторг от възстановената света обител.

„Благодаря ти, Боже Господи, благодаря ти света Майко за   водата, за хляба, за всичко, което сте ни дарили, пише семейство от столицата. Дълго послание за здраве и обич в семейството с изброени много имена завършва с молитва: "Благодарим ти, Господи,  и на всички светци, и на Майка Богородица и прости ми, Господи, знаени и незнаени грехове. Ние, Господи, сме много грешни, но Ти, Господи, прощаваш на всеки."

В манастира всяка година на 2 май иконата се почита с празнична света Литургия  и литийно шествие, предхождани от всенощно бдение. При възможност в събота пред "Всецарица" се чете специално написаният за нея канон. 

За църквата "Св. Пантелеймон" в скита на манастира в земенското  село Смиров дол беше дарено копие на чудотворната светогорска икона на Пресвета Богородица - Вратарница, известна като "Иверска". Иконата е дар от спомоществовател на манастира, пожелал анонимност и е осветена в Иверския манастир на Света гора от игумена му архимандрит Натанаил. Филм за това направи екип на телевизионното предаване "Вяра и общество" с водещ Горан Благоев. Сега иконата е поставена отляво пред иконостаса за вечно поклонение и за благословение на подвизаващите се в Смировдолската обител, цялото братство на Църногорския манастир и на хората от околните селища, както и на всички поклонници отблизо и далеч. 

В този храм е и подарена от гърци благодатна икона на св. Пантелеймон.

Манастирът се посещава целогодишно от много хора. Мнозина от тях нямат предварителна подготовка и не са запознати с това, какво ги очаква. Нагласата им е да запалят свещи за здраве на живите  и в памет на починали близки, но културата да се поклонят на светите образи на светиите и на чудодейните икони имат само в действителност въцърковените хора. Случва се мъже и жени да влязат в параклисчето при  "Всецарица" и да не знаят какво да правят. Въпреки учтивото писмено предупреждение, че иконата само се докосва благоговейно с устни и не се пипа с ръка, все се намира някой да залепи потна длан върху стъклото и да си"наточи" енергия, без да се замисля,  че след него някой ще я целува.  Не се замислят и дамите с червило на устните, които оставят  ярка целувка на светинята.  Но има и хора, запознати с общоприетите практики  да се правят кръстни или земни поклони и тогава иконата да се докосне с устни, а встрани да се промълви и посветената на нея

Молитва 

О, Всеблага, досточудна Богородице, Пантанаса, Всецарице! Не съм достоен да влезеш под моя покрив! Но като добросърдечна Майка на милостивия Бог, кажи дума, за да се изцели душата ми и да укрепне немощното ми тяло. Защото имаш непобедима власт и нито една Твоя дума не ще остане безсилна, о Всецарице! Ти се помоли вместо мен, Ти ме измоли вместо мен. За да прославям преславното Ти име сега и винаги и във вечните векове. Амин.