Коледа надви Божич

Коледа надви над Божич като название на празника за Рождество Христово. Докато още бяха живи традициите, наследени от здравите български семейства на нашите баби и дядовци,  и фамилиите се събираха на Бъдни вечер за последната постна трапеза от Рождественския пост с нечетен брой блюда на сложената върху слама софра, празничната вечер, в която отново и отново се ражда Христос, се наричаше Божич. Като започнахме да се поевропейчваме и поамериканчваме и да отдаваме повече значение на ефектните украси и възможно по-скъпите подаръци, отколкото на християнския смисъл на празника, той  твърдо стана Коледа.

Темата вълнува възрастни хора, които сега живеят сами в апартамента на децата си в града, а те са далече зад океана, устроени да живеят и да работят там от години. Не се връщат за Божич, нито за Нова година и майките няма за кого да готвят традиционните ястия, нито да нареждат трапезата.

Преди да бъде сменен календарът през 1968 г. Нова година е била преди Божич и не е посрещана празнично, защото цялото семейство е постело. Празникът беше на 6 януари, а сега на тоя ден е Богоявление и нещата сякаш са объркани. Имаше ред, установен във всяко семейство и никой не смееше да го променя, хем защото се спазваха традициите, хем защото имаше уважение към възрастните.

Думата Коледа се е чувала само в песента „Ой, Коледо, мой Коледо, родило се Боже чедо…”.

"В Пернишко  коледари не ходеха по къщите, а само сурвакари и затова като започнаха да наричат Рождество Христово „Коледа” ми беше необичайно",  сподели наскоро пенсионирана учителка. Тя си мислела, че думата има нещо общо с коленето на прасетата, отглеждани в стопанския двор на всяко семейство, а това обичайно ставало преди празника. После от книгите и от интернет научила, че е близка по звучене с латинското calendae , което означава известявам, съобщавам и приела логиката, свързана с разказа на светите евангелисти за раждането на Бог като човек. Някъде обяснявали произхода на „Коледа” от думи с корени кол/кал, които имат значение на колело или светлина, защото в езическите времена това е било името на празник на зимното слънцестоене. По-малко е Известно, че по същото време, когато съвременните хора празнуват Рождество Христово, славяните са празнували празника на зимното слънцестоене, в чиято основа е бил славянския бог Коляда, Коленда. Делка приема това обяснение като най-логично, защото в християнската символика и народните традиции на църковните празници има много езичество. Тя с умиление си спомня как многобройната челяд се събирала около трапезата и всяка година след вечерята дядо им разказвал историята за раждането на Иисус Христос. От баба си запомнила, че петолъчката на комунистите всъщност била новата Витлеемска звезда. Подаръците на влъхвите за своите внучета тя превръщала в плетени от домашна вълна шапки, ръкавици и шарени чорапи, на които кой знае защо им викала спортни. С подменения календар и търговското име на празника си отидоха и старите нрави, които сега са само спомен, въздъхва възрастната дама и сяда пред скайпа.

Чудото на Рождество

Всяка година празникът на Рождеството на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, наричан от нас с думата с неясен произход Коледа, се съпровожда с клишето, че на Коледа стават чудеса.

Това всеки тълкува за себе си както намери за добре. Всеки влага смисъла, който му е удобен. Един иска рожба, друг изцеление, трети къща, кола и пари. Някой пък иска булка или друго – каквото се сетиш. А като го и получи ,  свързва Коледата с чудо.

Има хора, за които чудото e, че развързват кесиите си да даряват – тъкмо по Коледа. Тъкмо тогава по социалните домове, за които през годината рядко се сещаме, се изсипва рогът на изобилието.

От много, много години духовници, богослови, философи, мъдреци и всякакви умни люде тълкуват и се упражняват по темата за Чудото на раждането на Христос. И ако Възкресението е онази изконна и неподлежаща на съмнение истина, върху която се крепи вярата ни и не подлежи на съмнение, то Рождеството на Христос е обяснявано и обяснявано  с  това, че Бог ни е пратил Своя Син, за ди ни спаси от греха като погине заради нас,  човеците.

А ние, като сме човеци, няма как да не сме грешни във всеки ден и всеки миг, защото това ни е заложено изначално.

Всяка година и аз виждам и разбирам в Чудото на Рождеството по някоя от многото истини, които преди мене са прозрели други хора, а сега е дошъл и моя ред да ги проумея през собствения ми опит и  вяра, през моя си поглед и тегобата на греховете, които съм натрупала и трупам и които съм осъзнала, признала и изповядала или не съм осъзнала и затова не съм и признала, но се моля да ми бъдат простени.

Да, Господ ни е пратил Своя Син с ясната мисия да спаси човеците.

Да,  Той е живял и е деятелствал с ясното съзнание за своята мисия да пролее кръвта си за  нас и да напусне тленното си тяло, което ние с такова старание отглеждаме и за което много повече се грижим, отколкото за душата си.

Да,  Той е знаел, че отива на гибел, за да избави от греха всичките човеци – и праведните и грешните.

Този е примерът, завещан ни от Христос. И това е чудото на Рождеството – да се родиш и да живееш за другите, отказвайки се от себе си. Примерът да се научим и да можем да се жертваме за другите, отричайки се от себе си. Примерът да обичаме враговете си и да не мразим онези, които са ни сторили зло. А когато имаме подтик да им отмъстим – да съумеем да сторим добро. За мнозина това е необяснимо, но то не е никак трудно.

Ако съумееш да простиш и да приемеш с разбиране и любов всеки, който от алчност или от глупост или от самонадеяна гордост, или от криворазбрана себевлюбеност или пък поради своята примитивна бездуховност ти е сторил зло, и ти самият ще се почувстваш по-добре. В тебе се ражда онзи човек, изпълнен с любов, търпение и смирение, с които се роди Богомладенеца. Гордостта, суетата, тщеславието, алчността са пагубни.

Ако всеки път в себе си раждаш любов към човеците – ближни и враждебни,  и в душата си не таиш злоба, желание за мъст и гняв – значи част от Чудото на Рождеството Христово е и в тебе.

То не е в готовността да дариш от многото, което имаш, но да дадеш и когато нямаш. То не е само в това да обичаш ближния или майка си и баща си, но да обичаш всички и най-вече  враговете си.