145 години от освещаването на храм „Св. Димитър” в Радомир

145 години от освещаването си празнува храм „Св. Димитър” в Радомир на Димитровден - 26 октомври 2011 г.

В чест на празника, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим богослужението бе оглавено от протосингела на Софийска митрополия - ставр. ик. Ангел Ангелов. В съслужение взеха участие архиерейският наместник на Радомирска духовна околия ик. Иван Плочарски и свещенослужители от София и околията.

В края на литургията празнично слово за великия Божий угодник – св. Димитър, произнесе отец Ангел Ангелов. Той поздрави предстоятеля на храма, всички духовници, именници и всички, които честват този празник и пожела да пребъдваме под молитвената закрила на св. Димитър, който в скоро време чува и отговаря на нашите молитви.

По традиция след св. Литургия в двора на църквата бе отслужен празничен водосвет и бе раздадено благословено ястие на вярващите.

Майстор на 100-те литра постна чорба беше Стефанка Димова, която традиционно приготвя курбани и в други храмове в Радомирско.




Продуктите са събрани от дарения, но основен дял има църковното настоятелство, разказа Димова.

Организацията на честването на 145-годишния юбилей на храма също е дело на настоятелството. За празника бяха приготвени още баници и риба.

Преди да бъде построен храмът „Св. вмчк. Димитър, радомирци се черкували в манастира "Св. Спас" в Голо бърдо, разказа архиерейският наместник Иван Плочарски.

Храмът е построен от майстор Миленко от село Блатешница, който е строил и южното крило на Рилския манастир и източните сгради на Зографския манастир в Атон.

Царските двери и фриза под разпятието са възрожденска дърворезба. Някои от иконите са датирани от 1861г. При строежа на храма заедно с българите са участвали и турци, като прекарвали с каруци камъни.

През 1892г. било извършено преосвещаване на църквата от Самоковския митрополит, защото при изтеглянето на турците по време на войната тя е била осквернена.

Четирима са основните ктитори на храма при изграждането му - Тоше Паунов, Атанас Чиналски, Георги Стойнев и Петко кафеджията. Те купили нива от богат турчин и част от нея подарили за църква. Под ръководството на Архимандрит Зиновий била създадена и църковна община в Радомир.

Храмовият празник на църквата "Св.вмчк. Димитрий" - Димитровден, се е утвърдил като празник на Радомир, а св. Димитрий е неговият небесен покровител.

Велик е нашият войник - паметник на подпоручик Константин Цанков в Радомир

Войнишки паметник, изработен в Париж, увековечава подпоручик Константин Цанков в Радомир. Френски майстор изваял бюста на 22-годишния офицер, паднал в битка по време на Сръбско- българската война през 1885.

Подпоручик Константин Цанков е от фамилията на големия български патриот и политик – Драган Цанков (1828-1911 г.). Родителите му били преселници от Свищов в Гюргево и той се родил там на 18 юни 1864 г. Завършил местната гимназия и две години следвал в Букурещкия лицей. През 1881 г. се озовал в България и постъпил във Военното училище в София, което завършил с пети випуск през 1884 г. Младият офицер бил назначен на служба в 3-та пеша Радомирска дружина, която още същата година влязла в състава на 2-ри пехотен Струмски полк.



В хода на мобилизацията през есента на 1885 г. бил назначен за командир на І-ва рота от същия полк. Малко по-късно той влязъл в състава на Изворския отряд, който получил задача да прикрива най-крайния ляв фланг на българската армия юго-западно от гр. Трън.

Първа рота заедно с други подразделения от Изворския отряд получили задача да се организират за отбрана на местността "Цветков гроб" в района на с. Колуница (срещу с. Власина, днес в Сърбия). С командирско умение подпоручик Цанков избрал бойните позиции и ръководел тяхното укрепване, а след това и воденето на първите боеве с неприятеля.

На 2 ноември 1885 г. защитниците на "Цветков гроб" отбили настъплението на превъзхождащ ги противник. Бойната обстановка с всяка минута и всеки час се усложнявала за бранителите. На следващия ден рано сутринта противникът с по-големи сили отново настъпил. Бойният дух на войниците бил на висота. За това имал дял и командирът на І-ва рота подпоручик Цанков, който насърчавал бойците и умело ги командвал.

В разгара на боя в момент, когато се готвел да подаде команда за залпов огън, бил улучен от вражески куршум в челото. Войниците скръбно понесли загубата на своя обичан командир. Погребали го недалеч от лобното му място до едно изворче и продължили боя.



Другарите му от випуска, с който завършил Военното училище, издигат бюст-паметник в гр. Радомир. Той е открит на 30 август 1909 г. - 25 години след тяхното завъшване. На откриването присъства тогавашният лидер на либералната партия д-р Васил Радославов. За тържествата по откриването на паметника свидетелства в свои спомени Недялка Цанкова- Люцканова, дъщеря на Драган Цанков. Според нея това е първият по рода си у нас модерен за времето си и по западен образец паметник, създаден от един от най-известните ни творци и изработен в Париж.




Днес паметникът е добре поддържан. В Радомир има и улица на името на този родолюбив български офицер, погинал за Родината в своята младост.