Нова година – нов късмет

Покрай празниците и тая година пак се питахме кой, защо и кога е измислил да сe празнува посрещането на новата година като голям празник. Едни от компанията бяха сигурни, че това е просто още един повод да се яде, да се пие и изобщо тези три неща. Други се впускат в по-философски размисли за новото начало и новите хоризонти. Трети го приемат като повод да се обърнат назад. Само едно малко по-дълго поживяла жена обясни, че нова година се празнувала, за да имаме повод и основание да си пожелаем нов късмет. Може и да е права.

В първите дни на новата година в едно телевизионно предаване бяха събрали разни врачки, гледачки, астролози, нумеролози и владеещи езика на извънземните да обясняват каква информация имат за новата 2010-та година. Доколкото им проследих бръщолевенията всичките не обещаваха нов късмет. Напротив – предупредиха, че ни чака трудна година. В едно бяха единни, че хората трябва да стават по-добри, по-човечни и по-духовни. И никой от тия съвременни Сатани не се усъмни в силата на Бога. Та затова дано и в Новата година Господ здраве да ни дава – другото ще го нареждаме сами.

65 години безбожие стигат

Младеж помоли участници в публична дискусия, посветена на 20 годишнината от 10 ноември, да дадат с по една дума определение на годините на тоалитаризма и на времето на прехода у нас. Възрастните, повечето от които преки участници в бурните години на връхлетяването на демокрацията в България, импровизираха различно. Страх и перспективи, гнет и хоризонти, мрак и свобода и други подобни определения дадоха импровизирано ораторите.
Не се съмнямвам, че ако бъде попитан всеки от тях ще определи себе си като християнин. Най-вероятно даже всеки е получил и свето кръщение.
Нямам обяснение обаче защо на никому не хрумна една дума, която определя изначално и съдържателно както годините на управление на комунистическата партия, така и 20-те години на мъчителен преход.
Думата е „безбожност”.
В първите години на народна власт вярата и религията са преследвани със сила, храмовете са били поругавани, а ревностните християни преследвани. Но тогава все още е бил жив споменът и съзнанието за Божия закон.
През годините на войнстващ атеизъм обаче той сякаш беше отменен.
Едно от достиженията на демокрацията е, че накара и комунистите да влизат в храма и да запалят свещ, но Божият закон е просто забравен.
А колко хубаво би било всеки в себе си да е убеден, че не се лъже, не се краде, не се убива, бащата и майката се почитат и няма кумири нито на небето, нито на земята.
Това познание липсва на поколения българи, затова го няма в съзнанието. А ние още мъдруваме трябва ли училището да преподава и Божия закон.
Страхът от Бога е началото към мъдростта, ни учат истински мъдрите.

18 ноември 1989г.

Тези дни, отдадени на спомени от паметните дни на ноември 1989г., с приятели открихме уникални снимки от големия митинг на 18 ноември 1989г. Правил ги е приятелят ми Краси Крумов - тогава 16-годишен младеж.
Каквото и да говорят днес различните анализатори за "дворцов преврат", за ролята на комунистическата партия в избухването на демокрацията, това си беше революция. незабравими дни от пиянството на един народ, който за жалост остана под чадърите за благодатта на демократичните ценности.