Депутати в 7-то Велико народно събрание от Перник

Седмото Велико Народно събрание бе избрано на първите демократични избори след 1944 г. на 10 и 17 юни 1990 г. 200 депутати бяха избрани по пропорционална система, и 200 - по мажоритарна.

Избрани бяха 366 мъже и 34 жени, разпределени така: БСП- 210, СДС - 145, ДПС - 23, БЗНС - 16, Отечествен съюз - 2, независими - 2, Отечествена партия - 1, Социалдемократическа партия - 1.

Първото заседание се състоя на 10 юли 1990 г., а последното - на 2 октомври 1991 г. На 12 юли 1991 г. Седмото Велико Народно събрание прие Конституцията на Република България, която е в сила днес.

Област Перник е представена от 8 народни представители - 4 от БСП и 4 от СДС.


137-ми Пернишки избирателен район

Иван Първанов Павлов
народен представител, предложен от СДС



Роден на 26 април 1938 г. в с. Сирищник, Пернишка община /сега Ковачевска община/. Завършил е висше юридическо образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От юни 1990 г. е член на БСДП, преди това е бил безпартиен. Семеен, с две деца. Работил е като адвокат предимно в областта на транспортното, семейното и наказателното право. Има редица публикации в специализираните издания, местната преса и централния печат. Завършил е следдипломна квалификация по транспортно право.

Във Великото народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели, свързани с икономическата реформа, подобряване на жизнения стандарт, екологията. Като промишлен район градът е силно замърсен и се налагат спешни мерки за закриване на предприятията, замърсяващи околната среда.

В работата на Парламента ще участва в решаването на въпросите за създаване на правната основа на страната, респективно с кардиналната реформа на законодателството, начело със създаването на нова конституция.


138-ми Пернишки избирателен район
Николай Димитров Слатински
народен представител, предложен от СДС




Роден на 16 юни 1956 г. в г. Перник. Завършил е мах инека в Харковския държавен университет /СССР/. Кандидат на математическите науки. Владее руски, ползва полски, немски и английски език – за работа със специализирана литература. Член на Радикалдемократическата партия. Женен, има три деца. Работи в института по тежко машиностроене – гр. Радомир. Занимава се с автоматизация на проектирането /САПР/. Има научни публикации в тази област. Научен сътрудник І-ва степен, бил е ръководител направление САПР и програмист-технолог в Завода зе тежко машиностроене- гр. Радомир.

Във Великото народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели, свързани с екологичните проблеми на гр. Перник и района , стимулиране на частната инициатива, защита на частната собсктвеност, преминаване на предприятията на акционерен принцип.

В работата на Парламента би се включил там, където може да бъде полезен, но интересите му го насочват да вземе отношение по решаване проблемите в науката, културата, образованието и националната сигурност.


139-ти Пернишки избирателен район
Михаил Недялков Савов
народен представител, предложен от БСП


Роден на 8 ноември 1928г. В с. Недялково, Трънска община. Завършил е Киевския държавен университет. Професор, доктор на икономическите науки. Владее руски език. Женен.
През последните десет години е бил ръководител на катедра „Международни икономически отношения” във Висшия икономически институт ”Карл Маркс”, ректор на института, зам. Министър на народната просвета, председател на Съвета за висше образование, директор на Института по световно стопанство и международни икономически отношения към БАН.

Във Великото народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели за мирен преход към демократична ситема на обществено-политическия живот, национално съгласие, социална справедливост, социалистическа алтернатива в развитието на страната.

В работата на парламента ще взема участие по разработването на икономическата политика, по конкретно външноикономическите и външнополитическите отношения на България; проблемите на духовната сфера и по-конкретно – научната и образователната политика.


140-ти Радомирски избирателен район
Бойко Георгиев Димитров
Народен представител, предложен от БСП



Роден на 5 юни 1941г. В гр. Плевен. Завършил е институт за международни отношения в Москва. Владее руски, английски и испански, ползва френски език. Семеен е, има четири деца. Бил е посланик в Куба, зам.завеждащ отдел „Международен” в ЦК на БКП, министър на външните работи.

Във Великото народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели за мирен преход към демокрация и пазарна икономика върху платформата на национално съгласие и сътрудничество; защитеност на социално слабите в условията на перхода; демократизация на местното самоуправление при решаване проблемите на здравеопазването, просветата, водоснабдяване и други градоустройствени проблеми; аграрна и регионална политика, отчитаща интересите на полупланинските и крайграничните райони.

В работата на парламента ще взема участие в разработването на аграрната реформа, реформа на местното самоуправление и социалното законодателство.


13-ти Пернишки многомандатен избирателен район

Иван Спасов Неврокопски
народен представител, предложен от СДС



Роден на 12 декември 1926 г. в село Крупник, Благоевградско. Следвал е право в СУ „Св. Климент Охридски”, но прекъсва образованието си по политически причини. Бил репресиран – 12 години изтърпява наказание лишаване от свобода. Член на БЗНС „Никола Петков”. РаАботил е като работник в строителството.

Във Великото Народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели, свързани с решаването на социалните и екологическите проблеми.

В работата на Парламента ще участва при разработването на въпроси в областта на националната сигурност.


Ценко Трифонов Цветков
Народен представител, предложен от СДС



Роден на 7 декември 1955 г. в с. Ъглен, Ловешка област. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Владее руски език. Семеен е. Безпартиен. Работил е като гимназиален учител, заводски психлог в Научно-производствено предприятие „Благой Попов” – гр. Перник.

Във Великото народно събрание ще защитава интересите на своите избиратели, свързани с разрешаването на някои социално-икономически, екологични и други проблеми.

В работата на Парламента ще вземе участие в разработването на проблеми в областта на икономиката и социалната политика.


Кръстьо Горанов Анков
Народен представител, предложен от БСП



Роден на 26 септември 1931 г. в гр. Перник. Завършил е висше образование в Московския държавен университет. Член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки, доктор на изкуствознанието. Владее руски и френски език. Женен, с две деца. Бил е завеждащ секция и научен секретар в Института по социология към БАН , ректор на Висшия институт по театрално изкуство /ВИТИЗ/, директор на Института за култура и министър на културата, завеждащ секция в Института по проблемите на изкуствознанието.

Във Великото народно събрание ще отстоява исканията на своите избиратели за социална защитеност на трудовите хора, за екологично чисто небе, въздух и земя, за развитие на културата в тр. Перник и района.

В работата на Парламента ще вземе участие при разработването на конституцията и някои проблеми в областта на науката, културата и образованието.



Ненко Викторов Темелков
народен представител, предложен от БСП



Роден на 5 ноември 1948 г. в гр. Перник. Завършил Висшия химико-технологичен интститут- гр. София, професия инженер-металург, и Висшия икономически институт „Карл Маркс”- международни икономически отношения. Семеен. Работил е като инженер-металург; секретар на Градския комитет на ДКМС-гр. Перник; зам.-директор на инженерингова организация в Завод за тежко машиностроене - гр. Радомир; секретар на партийния комитет в Металургичния комбинат „Ленин” и секретар на Общинския съвет на БСП – гр. Перник. Член на ВС на БСП.


Във Великото народно събрание ще защитава исканията на своите избиратели за пълноправно развитие на всички форми на собственост, ускорено преминаване към пазарна икономика, законодателство срещу монополизма в икономиката, безплатна медицинска и лекарствена помощ за децата до 16-годишна възраст.

В работата на Парламента ще вземе участие при разработването на социалното законодателство – защита на трудещите се, самотните майки, инвалидите и многодетните семейства.

За Бойко Борисов, южен поток и северния вятър

(в отговор на Калина Андролова)




Приятен съботен обяд у дома.

Първият пресен зелен фасул на плакия с много пресен копър от градината (подхранвани с оборска тор).

Разсеян разговор дали след подправената с биволско мляко от Църногорския манастир плакия е подходящо да се пие „Старопрамен” от стъклена бутилка.

И едно разсеяно ухо към „Деконструкция”-та на Петър Волгин по БНР.

Млад женски глас коментира Бойко Борисов, неговото управлиние, което скоро ще стане на годинка, отношението му към Путин, домашното му възпитание и повратливостта на позицията му към руските енергийни проекти, които са свързани с България. Тенденциозно, некомпетентно и дразнещо.

Коментарът се оказа на младата журналистка Калина Андролова.


Апетитът ми се поразвали.

Единственото, което си помислих, че младата журналистка е получипа добър хонорар за такъв материал, а и предаването - също.

После се сетих, че преди две години съм се упражнявала по темата.

Още тогава, а и до днес не се съмнявам, че с "Южен поток" може да дойде само опустошаващ северен вятър.

Пуснах търсачката и разбрах, че коментарът е на авторка, която била новата Велислава Дърева и пише най-често в "Дума".

Деконструкция (както се казва предаването на Волгин) пък е философско понятие, с което се обозначава процесът, посредством който писмените и устните форми на изразяване започват да променят и задълбочават своите значения, особено когато биват изследвани през призмата на презумпциите и липсите, които те разкриват у себе си.

Да се твърди, че Русия е имала желание България да бъде огромна държава с излаз на Черно и Егиейско море и само чрез реализираните у нас геополитически руски интереси страната може да има енергетика, е меко казано нахално и некомпетентно.

Не мога да допусна, че разумен човек може да защитава руските енергийни интереси в България, ако няма личен финансов интерес.

Отнася се и за Бойко Борисов. И него Северният вятър може да го отнесе.

За 2 юни и още нещо

2 юни 2010г. 12.00 часа. Воят на сирените ме сварва в колата на светофар. Свети червено и колите са спрели, а по пешеходната пътека бързат дядо с капела и бастун, млада майка с две малки деца за ръка, добре облечена дама на средна възраст, която може и да беше учителка и господин с вид на важен чиновник. Сирените не ги спряха и след като пресекоха пътното платно. Светна зелено и всички потеглиха. Потеглих и аз – иначе щях да предизвикам задръстване. Спрях на десетина метра след светофара, пуснах аварийните мигачи и изчаках сирените да спрат.

Дали аз бях единствената дето в тоя миг си мислеше за Ботев? Може би... Защото колега ми разказа, че като писнали сирените му звъннала племенницата първокласница да пита чува ли се при него някакъв странен шум. Детето било само в къщи и не знаело какво става. Доколкото е възможно по телефона колегата дал кратък урок по родолюбие.

Изглежда почит на загиналите за свободата и независимостта на България вече се отдава само по протокол, но и от протоколния списък на тези, които трябвало да се поклонят пред бюста на поета-революционер имало бая отсъстващи, разказаха очевидци. (Все пак криза е и няма пари за скъпи букети и венци.)

Странно ми е защо на 19 февруари пред паметниците на Левски се стичат стотици българи с цветя, мнозина водят и децата си, а на 2-ри юни забравяме Ботев и героите.

Това само национален нихилизъм ли е или има нещо сбъркано в ценностите?


Хрониката разказва, че на 2 юни 1948 г. точно в 12.00 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Денят за всенародна почит официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници. Мнозина от тях са заемали важди постове в държавата и армията. Пазят се спомени, че за първи път Денят на Ботев се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.

От 1953 г. до 1988 г. 2 юни се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война.

От 1988 г. до 1990 г. 2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България.

От 1991 г. до 1993 г. 2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен е с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.


Попадала съм на версията, че войводата бил застигнат от приятелски куршум в тила. Зная, че крилатото му четиристишие „Настане вечер, месец изгрее ...” е изписано и в Сорбоната. Памфлетите на пиблициста Ботев и днес звучат съвременно.

Един ден в годината за три минути се иска да отдадем почит на един велик българин, но дали заради приписаните към него спорни герои или по друга причина – не го правим.

Край печалното място с името Скравена има костица на загиналите ботеви четници. А къде са гробовете на избиваните тъкмо заради стремежа към свобода на същото това място по времето на управлението на БКП. Ето за това си мисля в Деня на Ботев и за това спирам като свирнат сирените.