Новогодишен шамар

Познавам много хора, за които най-значимото събитие около новогодишните празници е концертът на Виенската филхармония на обяд на 1 януари. От години този концерт се предава директно и се гледа от меломаните по цял свят.
Тази година за българските му почитатели обаче беше приготвен шамар. Докато по време на бисовете оркесърът свиреше несравнимият валс „На хубавия син Дунав” камерата направи разходка по реката от Шварцвалд до Черно море, но странно защо не показа България, сякаш реката не мие нашия бряг.
Дали като не ни признават за дунавска държава, австрийците не се съмняват и в нашата европейска принадлежност?!
Когато чешкият художник Давид Черни в своята известна инсталация в Брюксел ни изобрази като тоалетна се намериха много естети и морализатори да се възмущават, но защо ли никой не възропта срещу игнориранито ни от бреговете на хубавия син Дунав.
Сигурно тези, които не харасаха творението на Черни не са сред публиката на Виенската филхармония.

Нова година – нов късмет

Покрай празниците и тая година пак се питахме кой, защо и кога е измислил да сe празнува посрещането на новата година като голям празник. Едни от компанията бяха сигурни, че това е просто още един повод да се яде, да се пие и изобщо тези три неща. Други се впускат в по-философски размисли за новото начало и новите хоризонти. Трети го приемат като повод да се обърнат назад. Само едно малко по-дълго поживяла жена обясни, че нова година се празнувала, за да имаме повод и основание да си пожелаем нов късмет. Може и да е права.

В първите дни на новата година в едно телевизионно предаване бяха събрали разни врачки, гледачки, астролози, нумеролози и владеещи езика на извънземните да обясняват каква информация имат за новата 2010-та година. Доколкото им проследих бръщолевенията всичките не обещаваха нов късмет. Напротив – предупредиха, че ни чака трудна година. В едно бяха единни, че хората трябва да стават по-добри, по-човечни и по-духовни. И никой от тия съвременни Сатани не се усъмни в силата на Бога. Та затова дано и в Новата година Господ здраве да ни дава – другото ще го нареждаме сами.

65 години безбожие стигат

Младеж помоли участници в публична дискусия, посветена на 20 годишнината от 10 ноември, да дадат с по една дума определение на годините на тоалитаризма и на времето на прехода у нас. Възрастните, повечето от които преки участници в бурните години на връхлетяването на демокрацията в България, импровизираха различно. Страх и перспективи, гнет и хоризонти, мрак и свобода и други подобни определения дадоха импровизирано ораторите.
Не се съмнямвам, че ако бъде попитан всеки от тях ще определи себе си като християнин. Най-вероятно даже всеки е получил и свето кръщение.
Нямам обяснение обаче защо на никому не хрумна една дума, която определя изначално и съдържателно както годините на управление на комунистическата партия, така и 20-те години на мъчителен преход.
Думата е „безбожност”.
В първите години на народна власт вярата и религията са преследвани със сила, храмовете са били поругавани, а ревностните християни преследвани. Но тогава все още е бил жив споменът и съзнанието за Божия закон.
През годините на войнстващ атеизъм обаче той сякаш беше отменен.
Едно от достиженията на демокрацията е, че накара и комунистите да влизат в храма и да запалят свещ, но Божият закон е просто забравен.
А колко хубаво би било всеки в себе си да е убеден, че не се лъже, не се краде, не се убива, бащата и майката се почитат и няма кумири нито на небето, нито на земята.
Това познание липсва на поколения българи, затова го няма в съзнанието. А ние още мъдруваме трябва ли училището да преподава и Божия закон.
Страхът от Бога е началото към мъдростта, ни учат истински мъдрите.