Йеромонах Никанор коментира световната финансова криза

Монах коментира световната финансова криза, предизвикана от фалита на американските банки. На пръв поглед изглежда странно. Но в това няма нищо необичайно, защото духовникът е бивш финансов брокер, управлявал огромни парични потоци на световните финансови пазари. В един момент от живота си по Божия промисъл сегашният йеромонах Никанор от братството на манастира "Св. св. Козма и Дамян" край брезнишкото село Гигинци решава да прекрати кариерата си на финансист и да отдаде живота си на Бога. За фалита на американската банка "Лемън Брадърс" и последвалите събития във финансовата сфера в целия свят той говори с разбирането на специалист, но и с думи човешки. Според него в срива на световните пазари има и духовна причина. Алчността разчовечва хората, казва духовникът. Според него на финасовия пазар царят два гряха, които непрекъснато си оспорват мястото в сърцата на хората. Единият е алчност, сребролюбие, другият е стръхът, който е най-големият смъртен грях, защото тези които се страхуват по трудно устояват на изкушенията.

Сега йеромонах Никанор, наред със следването на ежедневното си монашеско правило, заедно с игумена на манастира архимандрит Евгений, се е отдал на възстановяването на западналата света обител. Познанията му за управлението на парите се оказват безспорно полезни за богоугодното дело. Строежът напредва с помощта на много хора.

Много често някои хора питат отец Никанор как и защо е избрал спасението на човешката душа пред управлението на парите. "В Светото писание се казва, че човек не може да служи на двама господари, към единия ще се привърже, другия ще намрази. Любовта към Бога, към духовното в мене надделя над интереса и привързаността към професията" - обяснявя младият монах.

Йеромонах Никанор: Алчността ни разчовечва

- Фалитът на американската банка "Лемън Брадърс" повлече след себе си тежки последствия и вече в цял свят се говори за финансова криза. Какъв е вашият коментар като бивш финансов брокер?

- Трябва да се има предвид, че това, което виждаме да се случва с финансовите пазари по новините е само върха на айсберга. Ние си мислим, че нещо е довело до друго, а не виждаме отдолу и зад кулите много по-сложните процеси и всъщност съвсем други причини дъвеждат до някакво следствие. Първо се случва фалит на една банака , после се срива бораса, след това се обявява, че на някого не му излизат инвестициите и ние си мислим ,че едното води до другото и третото. А най често има друга причина, която остава скрита.

- Трябва ли да се плашат хората от тези процеси?

- Хората не бива да си правят изводи, че нещата на финансовия пазар са толкова прости. Тези процеси са доста отдавна. Затова някои анализатори са се изказали вече, че не са изненадани. То няма как и да си изненадан . Още докато аз практикувах ние смятахме, че ще дойде кризата. Тя даже твърде много се забави. Повече от 13 години положението с недвижимите имоти и пазарът на ипотечни облигации никак не е розово. Задлъжнялостта на американската икономика и на американските домакинства одтдавна е надхвърлила всякакви нормални граници и рамки.

- Обяснете моля, какво значи кредитна задлъжнялост? Какво се крие зад този процес?

- Това означава че човек в момента потребява своето бъдещо благосъстояние,т. е. ти очакваш, че след време ще имаш определени приходи, някакво ниво на благосъстояние, средства, които искаш сега да използваш - докато си още млад, както обичат да казват хората. А колко може да се потребява - колкото очакваме да печелим в някакъв бъдещ период. Колкото повече днес взимаме на кредит, това означава, че толкова повече имаме очаквания от бъдещия ни икономически просперитет.
Това означава, че трябва да сме наясно на какво се дължи той и откъде ние взимаме парите си. Не като много хора в България, които са свикнали да взимат, без да са го заслужили. Повечето хора знаят, че каквото с ума си и с ръцете си изкарат, това е. Има два начина да изкараме повече - или работим повече като време или за времето, което работим, независимо каква работа-интелектуалана или физическа, да постигаме по-висок резултат.

- Но как е започнал този процес?

- В това голямо кредиране е заложено очакването за голям технологичен поврат, пробив в технологиите и производителноста, които обаче ги няма. Ние сме мислили, че всеки един от нас ще бъде в състояние да си изработи голяма хубава къща във Флорида или на Хаваите - ако мислим от гледна точка на американците. Обаче 10 години след като е купена къщата се оказва, че доходите, заплата все още не е надвърлила очакваното ниво. Така става невъзможно да се плаща, това което вече е потребено. От друга страна нещата се влошават и защото това са пазари, свободна икономика.

- На какво се дължи тази голяма заблуда?

- Ние всички мислим, че в бъдещето ще сме по-богати и се юрваме да купуваме. А пазарът е пазар. Увеличеното търсене винаги качва цената, защото предлагането, особено в този сектор отговаря поне с година закъснение. Ако сега трима искаме да си купиме къща, тя тепърва трябва да се проектира и постори и има отстояние във времето. А ако има готова къща , тя се продава на този, който плаща най- много. Това и в България ни е добре познато - цените на имотите се раздуват като балон, но балон, който се пука. Когато всички, които са искали да си купят, вече са купили, тогава няма какво да подържа цената на пазара.
От друга страна идва моментът, когато много домакинства не могат да си покрият разходите по ипотеките , затова и заради падналия долар се наложи да се корегират лихвени проценти. Това веднага влияе върху плащанията на домакинствата, защото банките не постъпват почтено.
Банките могат много по-добре от един човек да направят сметка каква е перспективата за движението на лихвения процент в следващата и в следващите 10 години, защото имат нужната експертна мощ и информация.
Но банките не искат да отпускат на хората заеми с фиксирана лихва. Избягват това нещо, защото ще им се наложи да носят лихвения риск. Предпочитат да го прехвърлят на домакинството и се оказва, че хората са договорили ипотеки при едни лихвени проценти, а те после се покачват и в един момент хората не могат да плащат.

- Тогава какво се налага да се направи?

- Стандартната практика и процедура, когато не можеш да платиш е банката да стъпи във владение на твоя имот защото вземането ти е станало ликвидно. Тя е притисната от банковите регулаторни механизми, нужни да подържат съответен финансов баланс, който включва и резерв за лоши кредити като обем спрямо общата сума на активите и пасивите. Излиза на свободния пазар и продава, но няма кой да купува, защото всички са си купили. Цените падат и всички обезпечения се обезценяват. Може и само един случай да повлече цените надолу. Целият актив, на който банката е разчитала като обезбечение намалава стойността си примерно наполовина и се налага банката да привлича пари за компенсации.

- Как това познание е полезно за един монах?

- Стого погледнато никак не е полезно. Монахът си гледа духовния живот и спасението на душата. Монасите, бидейки хора занимаващи се с молитва натрупват само нетленен капитал и това е в обществена полза. В случая обаче, когато повечето манастири в България, във Велика и Голяма Русия и в съседна Румъния се възстановяват, хубаво е човек да е запознат с правилата на финансовите пазари, за да може по-лесно и по-леко да търси начини за финансирането на строителството. Ние, монасите нямаме друг начин освен да търсим помощта на тези, които реално могат да помогнат.

- Дали кризата във финасовата ситема не е резултат от това, че хората превърнаха парите във фетиш?

- На финасовия пазар царят два гряха, които непрекъснато си оспорват
мястото в сърцата на хората. Единият е алчност, сребролюбие, другият е стръхът, който също е смъртен грях. В "Откровението" Господ е казал, че за страхливите няма място в Царството небесно, защото няма да устоят пред изкушенията.Когато човек има страх Божи не го е страх от нищо освен да не обиди Бога. А няма ли страх Божи, той има страх от всичко - от най-малката микроба и бацил и страх за парите. В сърцата на хората има една непрекъсната борба. Искат да вземат повече и тогава пазарите нарастват, акциите поскъпват. Или пък се плашат, че ще загубят това, което имат и тогава продават, притеснени за парите си.
Хората всецяло са се отдали на трупането на пари и външно благополучие. Човек е принизил себе си до един придатък на икономиката и материалното. За него не е важно колко струва като човек, какво вътрешно достойнство има, което ще му помогне и когато е охулван и обиден той да не се жертава духовно и душевно, а да е спокоен. Интересува се само да изглежда като по телевизията, да кара скъпа кола, да има хубава къща, а не да надвие снобизма.

- Как вие бихте обяснили духовната причина за финансовите кризи?

- Хората са повярвали и живеят със съзнанието, че раят е тука на земята и сега в този живот. Докато са още млади те искат да получат всичко, което може да им осигури съвременната цивилизация като удобство, като разкош и лукс и то ако може за всички. От там е и това масово теглене на кредити, които да се изплащат в бедещето. А банките нямат нищо против да ги дават.

- Алчност ли е това?

- Разбира се, но това не е само алчност. Това е загуба на смисъла на
живота след смъртта. Това е разчовечване. Това е пълна подмяна на
смисъла на човешкия живот и приравняването му не към животно, а към предмет. Ние ставаме част от икономиката, като петрола, като целолозата и стоманата, като чиповете и компютрите. Така и хората стават една от стоките. Скоро ще започнат да ни слагат номера и баркодове. И това ще го видим след някоя година. Ние доброволно се
съгласяваме с това нещо. И тая ни стръв, тая жажда тук на Земята да получим, понеже рая е някъде там, води до неизменното осъзнаване или фалит и банкрут на част от тези, които се стермят към това. А тези които останат и успеят в тези мании, защото все пак някой успява да спечели, там пък Господ го вразумява с болести и страдания от друг характер. И ние разбираме, че Земята е отдел плачевний - място за плач и покаяние, а там трябва да бъде радостта и там да се стремиме към доброто.