21 април 2017

Руски паметник в старото гробище на Перник

В средата на старото гробище на Перник стоят руините на паметник на белоемигрантите в града. Монументът е издигнат през 1930 г. и тогава е имал импозантен вид. Намирал се е на високо място над гробището, но след разрастването му се е оказал по-ниско от други гробове. След закриването на гробищния парк паметникът е занемарен и забравен. През последните десетина години с различна честота и настоятелност се появяват хора и организации, които искат да го възстановят.



На 20 март 2017 г. в Общинския съвет в Перник постъпва предложение от Национално движение "Русофили" "относно извършване на основен ремонт на паметника на белоемигрантите в Перник". Зад идеята застават и структурата на Национално движение "Русофили"(НДР) в Перник. Тя е подкрепена от Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и пернишкият клуб „Встреча”, както и от Регионален исторически музей в Перник. С предложението е поискано съгласието на местната власт да се направи основен ремонт и реконструкция на паметника и пространството около него.




По този повод в сайта на НДР се появи следното съобщение:



Възстановяване на Паметника на белоемигрантите в гр. Перник


Публикувано от: Росица Младенова

Национално Движение Русофили и Движение „Русофили” в гр. Перник, с подкрепата на Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и клуб „Встреча” в гр. Перник, има готовност да организира извършването на основен ремонт и реконструкция на Паметника на белоемигрантите в местността „Старите гробища” на Перник. Той е символ на националната толерантност към емигрантите и тяхната дейност в общественото, културното и икономическото развитие на града.

Разходите по ремонта и реконструкцията ще бъдат от дарители.

Основание за това е, че Паметникът символизира историческото развитие на гр. Перник и приноса от присъствието на руската белоемиграция там.

Известно е, че гражданската война в Русия е принудила много руснаци да поемат тежкия път на емиграцията. В периода 1921- 22 година руските бежанци в България са около 35 000 души.

През 1921 година миньорското селище Перник става център на руската белоемиграция. Сред нея са висши офицери от армията на Врангел, представители на руската аристокрация, много дейци на науката и културата – лекари, художници, музиканти, минни инженери и други. В различни периоди от времето тук живеят между 4000 – 6000 руски граждани, които развиват активна обществена и културна дейност. Създават художествени съюзи, ателиета, организират конкурси, медицинско обслужване, обществена библиотека и др.

Дейността на руска колония съвпада с преобразуването на миньорското селище в град, като за това значително е повлияло присъствието на руските граждани в демографски и културен план.

През 1934 година е издигнат възпоменателен Паметник на починалите руски емигранти. Той се намира на територията на старите пернишки гробища. и е с височина над 5 метра. Закриването на гробището е спомогнало да е занемарен, а вандалски набези са разрушили част от него. Сега до паметника, практически, няма достъп от гъсти саморасли храсти и дървета.

Това е основание Национално Движение Русофили да се заеме с неговото възстановяване и реконструкция.

Основните строителни работи ще бъдат: облицовка на Паметника с гранитни плочи, възстановяването на надписите и скулптурата на двуглавия орел, направа на настилка и подход към него, с изграждането на подходяща земна пътека.

Има разбиране и готовност за помощ от общинските власти и музея по минно дело.


Източник: http:rusofili.bg



Предложението се разглежда и от постоянните комисии в Общинския съвет.


Документът:








































От Националното движение "Русофили" неофициално споделиха, че отношение към възстановяването на паметника има лично генерал Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания към администрацията руския президент и бивш кадрови офицер от Службата на външно разузнаване на Русия (СВР). Той стана особено популярен у нас заради появилата се информация за негова среща с лидера на БСП Корнелия Нинова преди президентските избори в България през 2016 г. и преди БСП да обяви кой е кандидат на левицата за държавен глава.



В сборника "Белоемигранты  в Болгарии. Воспоминания", издаден през 2013 г. от Русский Акадамеческий Союз в Болгарии е публикувана снимка на паметника, направена от Николай Сивков на 19.03.2007 г. Снимката е илюстрация към публикуван в сборника материал от Иван Гюров-Ерулски, озаглавен "Клуб русской интелигенции в Пернике в 20-30 годы ХХ века" (стр. 119). В статията се разказва за руските художници, живели, творили и изявявали се в Перник през този период, както и за снимания в Перник през 1928-1929 г. художествен филм "След пожара над Русия", пресъздаващ историята на емигрирал в България след гражданската война в Русия белогвардейски офицер.  


За първи път в по-ново време публикация за паметника се появява в регионалния ежедневник "Градски вестник" през август 2008 г. :


Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник

08.25.2008 - Градски легенди
Даниела Аризанова
Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник. За това разказа пред "Градски вестник" информаторът към Регионалния исторически музей Перник, Иван Ерулски. Информацията е по повод проявения интерес от радио "Москва" към наша изложба за руската емиграция.
Паметникът е огромен. Построен е на руснаци от руснаци, които са живели в града ни. Това е най-големият паметник, чийто постамент е около 5-6 метра. Намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството.
Освен това е единствен и уникален по рода си за цяла България, но много малко хора знаят за него, обясни Ерулски. Той разказа още, че има и много случаи, при които руснаци се интересуват от него. Съвсем наскоро потомък на руски изселници от Перник, живеещ във Франция, е посетил мястото.
Историята на изграждането му датира от 1921 година, когато в Перник се настанява част от Вранглиевия корпус. Хората са изгонени от червената армия от Крим и отиват към Истанбул. Част от тях обаче попадат в България, а тогавашното правителство ги настанява предимно в района на Перник, тъй като след Първата световна война именно "Мини Перник" са натоварени да изплащат репарациите на съседните страни, с които България е воювала.
Тогава държавата има нужда от въглища и от работна ръка. Тук остават предимно казачески части от редовици до генерали. Първоначално те запазват своята структура по ескадрони и полкове, настанени са в кварталите "Куциян" и "Хумни дол". Масово те започват да работят в пернишките мини и по това време в града ни се създава руска общност.
През 1924 - 1925 година руснаците започват да се разселват оттук, след предложение от страна на Съветския съюз да се върнат обратно, като им се гарантира амнистия. Част от хората повярвали и заминали директно за лагерите там. Друга част тръгнали и се настанили в Австрия и франция.
В Перник останали около 3 000 - 5 000 човека. През 1937 година те организират т. нар. руска колония.
Счита се, че именно тогава е бил изграден и този паметник. Оттогава е първият протокол с искането за разрешение. Най-вероятно тогава те са решили с издигането на този паметник и публичността около него да бъде разрешено това общество, допълни Ерулски.


Източник: gradski.org


През 2011 г. темата е подхваната отново от "Градски вестник":


02.09.2011 г.

Руски военен паметник стои забравен


Обелискът в старото градско гробище на Перник да бъде ремонтиран и възстановен, предлага Димитър Дойчинов

Руми Борисова

Руски военен паметник с внушителни размери стои забравен на старото градско гробище в Перник. На 28 септември тази година ще. се навършват 81 години от тържественото му освещаване. По този повод общественикът Димитър Дойчинов предлага обелискът да бъде отремонтиран и възстановен.

Паметникът е доста внушителен – 6-7 метра висок и представлява пресечена пирамида, напомняща паметника на І-ва пехотна дивизия в Галиполи. Към него са водели няколко стъпала. По онова време той се е намирал на висока площадка в гробището., което в последствие се е разраснало и той е останал в средата му. Върху пирамидата е стоял надпис "От русите на русите -1930", от който сега няма и следа. Паметникът бил по проект на инж. Берладин, който наблюдавал и изграждането му. Заслуга за възникването му са имали руснаците, станали перничани след разселването на Врангеловия корпус през 1921г. В онези времена през Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци, като около 3 000 от тях са били освен войни, и руски рабоници. Към 1930 г. от тях останали едва около 350 човека.

За освещаването на паметника в Перник дошли високи гости от Русия и от столицата. Тук са били

министърът на търговията Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницкий, Долинский, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Щумпф и др. В тържественото събитие участие са взели и пристигналите от София представители на Руския общовойнски съюз, началници на части и лично председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Преди да бъде осветен паметника около 16 часа в гробището ръководството на Мини Перник дало празничен обяд за около 100 човека в театъра на рудника „Св. Анна”. Имало речи и тостове и уверение в брадска дружба и подкрепа. За всичко това свидетелства публикация от руския журнал „Часовой” бр. 41 от 1930 г.

С подкрепата на кмета на Перник Росица Янакиева, със съдействието на ръководството на Мини Перник, макар и в ликвидация, на Мини Открит въгледобив и частните рудници в града, с участието на областната управа, с помощта на руското посолство, този паметник може да бъде ремонтиран и възстановен. За това настоя Дойчинов. Според него, както може да има паметници на загиналите руснаци за Освобождението на България от Османско иго, така може да има и паметник на починалите руснаци - бивши военни намерили препитание в Мини Перник и дали своя принос за изграждането на Перник.

То е като да има паметник на Съветската армия, без излишен идеологизъм и конфронтация, с повече толерантност и търпимост, пояснява Дойчинов и допълва, че това е военен паметник по своята същност и в духа на националното помирение и консенсус и по примера на добрите европейски практики си заслужава да му се отдели подобаващото внимание. В крайна сметка всички сме деца на майката земя, казва екс депутатът.

Източник: gradski.org


Публикацията се основава от предоставена във вестника от Димитър Дойчинов препечатка от списание "Часовой" бр. 41 от 1930 г.

В последствие стана ясно, че тази публикация е предоставена на информатора в Регионалния исторически музей в Перник Иван Ерулски. При него дошъл от Париж потомък на живели в Перник белоемигранти, съпроводен от добре говорещ български италианец. Това сега си спомня Ерулски. По спомен на специалиста от Държавен архив - Перник Милена Симова двамата първо отишли в Архива да търсят документи за близките си, но тя ги завела при Кирил Сергинов в Минната Дирекция. По това време той е председател на читалище "Миньор 2005", но в кабинета си има много стари снимки и документи, свързани с мината. Той също не могъл да съдейства, затова ги изпратил при Ерулски. 

В "Градски вестник" има още една публикация, свързана с потомък на белогвардейски емигранти. Тя е от 03.06.2010 г. :

Внук намери дядо си по архивна снимка
Белогвардейски потомък търси корените си в пернишката мина
Румяна Борисова
Елена Ангелова
Внук намери дядо си по архивна снимка, пазена в Минния музей (в Минната дирекция -бел. на авт.). Потомък на бежанци от Украйна след Октомврийската революция от 1917 година дойде в Перник, за да търси корените на своя род. Мъжът идва от Франция. Преди това дълго е живял в Албания, която напуснал като невъзвращенец. Вече в напреднала възраст решил да научи повече за предците си. Той знаел, че неговият дядо Леонид Александрович Терентиев в 20-те години на миналия век работил като маркшайдер в пернишката мина. Леонид дошъл от Украйна с група емигранти, подгонени от съветската власт. Известно е, че в онези години държавните мини са дали препитание на бивши руски офицери и дворяни, които създали в Перник белогвардейска колония. Имали са свой свещеник и даже хор в църквата.
Пришълецът от Франция разказал още, че дядо му е бил шляхтич, както тогава се е наричало дворянството. Дошъл в България с т.н. Нансенов паспорт. Терентиев бил изключително красив и спретнат мъж. Внукът му го разпознал на старата фотография, съхранявана в минния музей. Преди две години снимката бе подарена на музейната сбирка от родственици на Богдан Рибарски, който по онова време е бил сред малцината образовани местни специалисти,  заедно с част от архивите на един от някогашните директори на Мини Перник Георги Коняров. Дарените документи бяха открити случайно в закован сандък в старо мазе в село Студена. Там са били крити от обиски непосредствено след 9 септември 1944 г.
Дошлият от Франция белогвардейски потомък открил в София гроба на дядо си и още една негова фотография. Той установил, че лицата на двете снимки съвпадат и че това наистина е Леонид Александрович  - дядо. Сега иска да научи повече за починалия около 1930 година в България брат на баща си.














По архивната снимка, дарена на минния музей от родственици на Богдан Рибарски внукът разпознал дядо си Леонид Александрович Терентиев (мъжът с мустаците-втория от ляво). Старата фотография е съхранила лицата на групата маркшайдери. От надписа на гърба се разбира, че е пратена на 12.06.1927 година от Горна Оряховица за спомен. Подписът не се чете.



Препечатката от сп. "Часовой" е важен документ за историята на паметника.


Статията, преведена на български език:

На мине Перник (Писмо из Болгарии)


В неделя, 28 септември 1930 г. в Мини Перник се състоя тържествено освещаване на паметника на руснаците, намерили тук вечно упокоение, направен от саминте руснаци в Перник.

Руски учени, връщащи се от обиколка из България след закриването на петия конгрес, се отззоваха на поканата да посетят Мини Перник , да се запознаят на място с условията на живот и работа на руските войни в Перник и да присъстват на освещаването на руския паметник.

Дирекцията а Мини Перник като узна за пристигането на високите гости също пожела да вземе участие в тяхното посрещане и това скромно руско тържество се превърна в голям руско-български празник. Гостите от София пристигнаха по различно време 9 някои с влак, други с - автомобил.

Сред гостите бяха министърът на търговията г-н
Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницки, Долински, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Штумпф и други. Присъстваха и пристигналите от София представители на Руския общо- войскови съюз, началници на части, председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Генерал Зинкевич, командир на Алексеевския полк в България и председател на отдела Общество на галиполийците, приветства гостите и особено благодари на учените, които оказали чест със своето посещение

Професор Кизеветер изразил своята радост че му се е отдала възможност да посети Перник и отблизо да се запознае с работещите тук руски войни.

Като историк и като учен, каза той, посветил целия си живот на изучаване на историята на нашата велика Родина, мога да кажа напълно определено, че Великата Русия ще се възстанови в цялата си слава.
Проф.Струве като припомни водачите на Доброволческата и Руската армии, чиито портрети бяха окачени по стените на събранието, с искрени и прости думи изказа увереност във възкресението на велика Русия.

Генерал Абрамов (председател на 3-ти отдел на РОСВ) от името на руското войнство благодари на професорите за тяхната морална поддръжка, за топлите думи, които те са изразили при гостуването си на перничани.
- Както в боя помощта от съседите и от тила имат огромна роля, - каза ген. Абрамов, - така и сега ние ценим тази подкрепа, която ни оказват нашите учени, поддържайки ни в тази борба, която ние водим и продължаваме да водим в името на Родината. Сега ние
откриваме в Перник паметник на тези руски войни, които загинаха тук, без да дочакат възкресението на Русия. Най-доброто за тяхната памет и паметника за тези стотици и хиляди гробове, които ние оставихме по полето на честта в Южна Русия, в Крим и Таврия, се явява осъзнатия от нас дълг да водим тази борба до свалянето на болшевиките и в съюз с вас, и при вашата подкрепа ние ще изпълним своя дълг до край.

След това в минния театър "Св. Анна" дирекцията на мината даде обяд за повече от 100 човека при прекрасно обслужване.

След обяда министър Мишайков държа прочувствено слово, отбелязвайки значението на руската наука за културния свят и изказа гореща увереност, че страна с такава история и такив научен потенциал ще се възроди отново и ще заеме подобаващо място като покровителка на славяните.

Главният директор на мината в своето приветствие благодари за посещението, подчертавайки, че руските учени са двойни гости и на българите, и на работещите в мината руски работници. За него беше особено приятно да засвидетелства, че принудените да работят за късче хляб непривична тежка минна работа, предизвикват в него и в минната администрация чувство на възхищение със своята добросъвестна работа, дисциплинираност и ред и че тези войни- миньори с достойнство и търпеливо и смирено носят тежкия кръст , изпратен им от съдбата Нататък главният директор вдигна наздравица за скорошното освобождение "на нашата Освободителка Русия".

Проф. Кизеветер произнесе тост за българския народ и държавния ръководител Цар Борис. Проф. Струве вдигна чаша за Руския общо-войнски съюз и за присъстващия там генерал Ф. Ф. Абрамов, а генерал Абрамов благодари на министър Мишайков и в лицето на главния директор на мината - за постоянното сърдечно отношение към руските работници в мината.
Всички тостове бяха посрещани с гръмко ура и руския и българския национални химни, които се изпълняваха от свирещите по време на обяда два оркестъра - минния струнен и руския балалаечен.

Вдъхновената реч на проф. Долински "за героите от войната, отишли под земята за Русия", приветствието на председателя на Съюза на ветераните от освободителната война генерал Николски, благодарността на генерал Зинкевич и забелязаното от тях рядко явление, когато на една маса седят и министър, и минна администрация, и руски миньори-работници - това отношение говори, че в България са разбрали изключителното положение на руските работници войни-миньори.
Всички, начело с министър Мишайков - бяха на гробището. Пред очите се изправя огромен паметник (6-7 метра височина) от камък - пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. Към паметника водят няколко стъпала, а той е въздигнат на обособена площадка на най-високото място на гробището. На паметника има надпис: "На руснаци, от руснаци 1930 г."

След освещаването на паметника генерал Зинкевич запозна накратко с историята за възникването на този паметник и с отзивчивостта, с която са се отнесли перничани към руснаците. През Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци. Тук едновременно имало 3 хиляди и даже повече руски работници, но сега са останали около 350 човека. Всеки перничанин, разбирайки за изграждането на паметника, счел за свой дълг да внесе лепта от себе си за построяването му. Генерал Зинкевич отбеляза заслугата на кмета на град Перник, предоставил за упокоението на руснаците отделно място. Той подчерта работата на комитета по изграждането на паметника и на инж. Берладин, изработил проекта и наблюдавал изграждането му. Генералът посочи и добросъвестността на тези руснаци и българи, които са работили по изграждането на паметника.

(Списание "Часовой" № 41 1930, стр. 24)



Списанието "Часовой"


Списанието "Часовой" е започнало да излиза през 1929 г. в Париж. Създадено е от офицерите белоемигранти Василий Орехов и Евгений Таруски като средство за връзка между руските военни зад граница. Списанието излиза всеки месец, по-късно става орган на Руското национално обединение и е тясно свързано с Руски общо-войнски съюз, чиито позиции защитава през всичките години на своето съществуване. След 1936 г. редакцията му се премества в Брюксел и продължава да се списва до 1988 г. Това се налага, защото списанието застава на страната на генерал Франко, чийто опит за държавен преврат става начало на Гражданската война в Испания, а това не се харесва на френското правителство. За 60 години били издадени 669 броя на списанието с по 40 страници всеки. Читателите и издателите на "Часовой" го определят като летопис на руското войнство в емиграция, енциклопедия на военната мисъл зад граница.

В статията се споменава, че паметникът е пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. 

Паметникът в Галиполи












В Интернет пространството се е запазила и статия от октомври 2013 г. Публикувана е в сайта pernikdnes.com, но не е посочен автор и източник.

Умаленото копие на известния Руски паметник се руши в пернишките гробища

Добавено: Сряда, 09 Октомври 2013г | гледана: 501 пъти.

Уникален руски паметник, който се намира в старите градски гробища в Перник, е обект на вандалски посегателства. Монументът е слабо проучен, но може да се разглежда като паметник на културата. Целият гробищен парк е недвижима културна ценност за града, а е оставен на произвола на нарушители, алармират от Регионалния исторически музей.

Преди два дни служители на музея са направили рутинен оглед на църквата „Свети Георги“, която е паметник на културата, и намиращите се в близост стари градски гробища, използвани за гробополагане до 70-те години на 20 век. Целта е била да се потърсят гробовете на изтъкнати европейски инженери и минни специалисти, работили в Перник през 20-те години на миналия век, и да се провери състоянието на уникалния руски паметник, който се намира там. Постаментът му е около 6 метра, а познавачи твърдят, че е умалено копие на известния Руски паметник в София. Той е построен през 1930 година, а на лицевата му страна е разположен текст, който в превод означава „На руснаците от руснаците“, разказа пред Телевизия Кракра археологът Василка Паунова.

В началото на 20-те години на миналия век в Перник се заселват около 500 руски емигранти, напуснали страната си след Гражданската война в Русия. Те са предимно офицери и войници от т. нар Бяла гвардия. В Перник, където държавната каменовъглена мина работи успешно, те намират сигурно препитание. Съхранени са значителен брой документи, които свидетелстват за активния обществен живот и за различните дружества по интереси на руските емигранти. Тяхната съдба и паметникът в старите гробища намират отражение в документалния филм „Случайни гости от случаен влак“ на сценариста и режисьора Антоний Дончев. Филмът все още не е представян пред пернишка публика. Миналата година международна фондация, основана от руски емигранти в цял свят, е заявила желанието си да отпусне средства за възстановяването на паметника.

Източник: pernikdnes.com

2 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.