Румен Димитров и Светослав Савов подредиха изложби за Сурва

След упорита работа почти цяла година на сурвакарска тематика, тандемът художници-приложници Румен Димитров и Светослав Савов посветиха на 21-то издание на маскарадния фестивал специални самостоятелни изложби. Миналата година двамата се представиха с обща сурвакарска експозиция, а сега представиха нови и различни работи по отделно в Арт салона на Двореца на културата. Румен е инженер електроник, специалист по противопожарни инсталации, 20 години в свободното си време се е занимавал с църковна дърворезба, но отскоро сурвакарската тема го завладяла и вече освен дърворезба работи и нови техники, сред които и лята хартия. Светослав се занимава със стъкло. Той преподаваше в художественото училище в село Дрен, но вече се е отдал повече на изкуството си. В изложбата си показва работи и на своя баща – керамикът Николай Амзов, който от 10 години е в Португалия. Двамата предлагат и много сувенири, свързани със Сурва – на достъпни цени и с възможност всеки сам да си ги направи.

Може ли Сурва година да храни?

Ежегодният фестивал на маскарадните игри Сурва, който на свой ред събира погледите към Перник всяка година в края на януари, е на път да се превърне в индустрия. Традиционните шествия на маскирани хора от селата около Перник, от страната и от чужбина вече не са така интересни за публиката. Маските са все същите, макар в тях да има и нови елементи. А да се проследят всичките изпълнения на групите пред журито на все една и съща сватба между мъжка булка и младоженя, търпение изглежда има само то.

Решението фестивалът да се провежда всяка година, по мнението на много хора не е най-доброто, защото зрелището вече е познато и доскучава. За това пък тази година по време на фестивалните дни в Перник можеше да се усети леко раздвижване на бизнеса. Сергиите в т. нар. сурвакарско село бяха значително повече и както беше констатирано уместно в заглавие, май бяха повече от гостите.

На централно място на площада беше щанда на фирма „Ивона” . Там се предлагаше не какво да е знаковият пернишки сувенир „Златен винкел” под формата на ключодържател за 2 лева парчето, статуетка и фигурата на кукера, който трябваше да получат ТВ водещи заради бъзици с Перник, но им се размина.


Кокетно магазинче за втора поредна година подреди и рекламното студио „Джули експрес”. Този път екипът, който прави и списанието Life @ city, освен сувенири предлагаше и сурвакарски вкусотии – сандвичи със саздърма и сланина, кукерски маски от шоколад и пасти с образите на символите на фестивала - куклите Сури и Сура. Пръв от тях опита авторът им Кирил Манов, накипрен в официалния костюм на маскарада – черна кадифена пелерина и шапка като болюбашия, но по-строга и изчистена.


Няма да е изненада ако догодина рекламното студио на Юлия Стоянова представи модна колекция в сурвакарски стил.

Една от няколкото колбасарски фирми в Перник също изнесе щанд и предложи благотворително гигански печени суджуци. Това се случи и миналата година, когато се пекоха гигантски сурвакарски кебапчета и кюфтета.

Този път специална организация бяха създали и от Задругата на майсторите.

Пловдичанин предлагаше на гостите на фестивала художествени народни музикални инструменти. Майсторът Пламен Петракиев беше подредил на щанда си тъпани и тъпанчета, двоянки, дудуци и цафари и тайди с най-различен калибър от свинска напа, а сред тях и една, голяма само 10 сантима. На нея майсторът къдреше родопска мелодия.

Майстор от Габрово беше подредил шарен щанд с дървени играчки, връщащи много спомени от детството на по-възрастните. Поскачащи палячовци, пумпали и подвижна кокошка, кубчета, както и занимавки от по-модерен тип като екологични пъзели, имаше на неговия щанд.



Много бяха и сергиите с направени като по ръчен труд сувенири със сурвакарска и кукерска тематика. Без да се коментират естетическите им достойнства, те все пак са „произведено в България”, а не в Китай.

Добри примери сигурно има и още. Идеята е, че всеки в своята си сфера може да стане част от фестивала и за това организаторите може да помислят специално. Какъв е бил келепирът тази година си знаят само търговците. Но ако искаме Сурва да се развива, за нея трябва да се мисли като за индустрия.

Отдавна никой не вярва, че маскарадните игри се правят, за да се гони злото, защото то така и не си отива, колкото и да е шумен пернишкият карнавал. Нито пък езическите танци са за плодородие, защото повечето от земеделските земи от години пустеят.

Перник и перничани са показали, че Сурва е в кръвта им. Традицията се предава на поколенията и доказателство за това са буквално стотиците маскирани деца в сурвакарските групи. Много хора са убедени, че ако фестивалът ще се прави всяка година, то шоуто може и трябва да стане печелившо за града с повече култура и креативност, маркетинг и реклама.

Преди няколко години бившият областен управител на Перник Иван Димитров по време на командировка в чужбина като част от официална делегация, проучваща развитието на нанотехнорогиите, с изненада беше открил на бюрото на свой колега във Франция фигура на кукер от България. Той разказваше за това много впечатлен, почти толкова от видяното в най-модерни фирми. Споменът и впечатлението му остана почти без последствия.


В тази посока се замислиха обаче двама художници-приложници. Миналата година по фестивала Румен Димитров, който по професия е инженер, специалист в областта на електронните противопожарни системи и дългогодишен майстор на църковна дърворезба и аверът му Светослав Савов подредиха изложба на сурвакарски маски от стъкло, дърво и керамика. Имаха и щанд от тиражирани в по-дребен мащаб на своите работи. Румен беше измислил и кубче на Перник като нов символ за различни случаи. тази година те повториха опита си. Явно цяла година се бяха старали и търсили оригинален подход и сега изложбите бяха две. Светослав Савов показа произведения от стъкло и керамични работи на своя баща Николай Амзов, А Румен Димитров освен че подреди изложба от дървопластики и пана от керамика и лята хартия, организира и уъркшоп - тая купешка дума за работилница.


Тази година Сурва в Перник ще се запомни и с още едно културно събитие. Шефът на Културно-информационният център Кирил Манов, който е добре познат майстор на шаржове, подреди избожба от собствени карикатури в галерия "Кракра". И понеже смешните рисунки си правеха майтап с персонажи на празника Сурва, с деятели на фестивала и с шефове на карнавалите по Европа, находчиво те бяха кръстени сурвакатури. За да е пълен майтапът, авторът почерпи с пернишкия коктейл бейлиз от боза с уиски гостите за откриването на изложбата. Малцина от тях бяха специално поканени, но дойдоха като на имен ден - без покана, а сред тях бяха шефът на ФЕКГ барон де Кроон, именитият скулптор от Перник Богомил Живков, писателят Димитър Бежански, чакал 30 години да открие изложба на своя съученик Кирил Манов.

Как всеки може да намери свое място в пернишкия празник Сурва показа и певицата Ива Давидова. На закриването на на 21-вия фестивал „Сурва" тя подари на Перник нов химн - песен по написан от нея текст и музика и аранжимент на двигателите на танцовата формация "Masters Of The Dance" - Красимир Димитров и Владислав Тодоров. Те от своя страна се бяха погрижили и за зрелищни, модерни и в същото време основани на българския фолклор спектакли за откриването и закриването на ХХІ международен фестивал на маскарадните игри "Сурва-Перник-2012".

С добър PR Ива обиколи всички национални телевизии и имного медии и разказа за новата песен за Перник.


Едно събитие от тазгодишния фестивал обаче не беше отминато от нито една медия, отразила Сурва-2012. Това беше опаковането на кулата на часовника на Минната дирекция. Цирковият акробат Калоян Янчев, подпомогнат от колегата си Любомир Сапунджиев, се изкачи по въжета до часовника, който десетилетия мери времето на Перник и го скри в плат, както Кристо навремето опакова Райхстага. Двамата са приятели на популярния пернишки Маг Венци Жиров и Народно читалище „Миньор 2005”. През 2008г. Калоян пълзя по пяжина върху Двореца на културата като Спайдърмен за откриването на Сурва тогава. „Радваме се, че хората харесват тези неща”, споделиха цирковите артисти и с тъга довериха, че им предстои да отиват на работа в чужбина.
Върху опакования часовник беше поставен надписът „О, миг, поспри!” (ти тъй си хубав…) по известния цитат на Гьоте от трагедията "Фауст", но времето продължава неумолимо своя ход. За Перник остава да мисли как Сурва може да храни година и как фестивалът да бъде в крак с времето.

Ива Давидова подари нов химн на Перник за Сурва

„Перник – моят роден град, на веселие богат!” Това пее в най-новата си песен гласовитата певица Ива Давидова. На закриването на на 21-вия фестивал „Сурва тя подари на Перник нов химн.

След като възпя красотата на българката в „Рада радомирка” и ни убеди, че „любовта не е красива, щом е някой наранен”, Ива Давидова реши да покаже на своите съграждани и на цяла България, че въпреки негативните емоции, завладели Перник в последните няколко седмици, градът има с какво да се гордее. По тази причина, „слънцето” на народната музика направи песен, разказваща интересни подробности от неговата 8-хилядна история.

„С тази песен искам да покажа на цяла България колко хубав е Перник- градът, в който аз и още около 80 хиляди души сме родени, израснали, прекарали безгрижно детството си, създали верни приятели, срещнали първата си любов и създали семейства. Град, сгушен в планината, който всяка година събира стотици сурвакари от цяла Европа” – разказва с въодушевление Ива.

„Песен за Перник” е по музика и аранжимент на Владислав Тодоров и Красимир Димитров от Masters Of The Dance, а текстът е дело на самата фолклорна изпълнителка.

Новият химн на миньорския град разказва историята за неговото създаване, както и за последните сражения на смелия Кракра Пернишки с Византийската империя.

„Това не е типичната народна музика, която всички познаваме, тя е примесена с модерно звучене, което ще допадне и на най-претенциозния почитател на хубавата българска песен”- убедена е изпълнителката. В Перник има изключителни творци и хора, категорична е певицата.

Песента е изключително позитивна, обясни и пред "Здравей, България" Ива.

Всички жители и гости на града имаха възможността първи да чуят уникалното изпълнение на Ива на 29-ти януари от 18:00 часа в центъра на града.

С „Песен за Перник” завърши и церемонията по официалното закриване на традиционния кукерския фестивал „Сурва 2012”, който за поредна година събра хора от цялата страна, Европа и света.

Миналата година прозвуча за първи път рок парче по музика на Росен Младенов и текст на Кирил Манов, което вече е химн на Сурва.

На сурвакатури и бейлиз събра приятели Кирил Манов по Сурва

Сурвакатури и почерпка с уникалния пернишки коктейл от уиски с боза станаха част от маскарада в Перник тази година. Шефът на Културно информационен център – Перник Кирил Манов събра приятели, ценители и художници на изложба със собствени карикатури на сурвакарска тема. Малко преди официалното откриване на ХХІ-то издание на маскарадния фестивал „Сурва Перник 2012” изложбата му беше открита в галерия „Кракра”.

Кирил Манов и друг път е показвал шаржове, а миналата година издаде сурвакарски речник с падсказка за сурвакатурите. Откакто е шеф на КИЦ-а, той полага много усилия да внесе нови елементи в пернишкия маскарад. От много си скици, в които е събрал смешното и забавното в Сурва, вицовете на маскарада, той е избрал само 30 свои работи – повечето истински сурвакатури. Талисманите на Сурва - Сура и Сури, които Манов измисли, както и статуетката "Златен винкел", бащата на фестивала Йордан Николов, шефовете от ФЕКГ, сурвакари и мечкари в различни смешни ситуации, развеселиха гостите на изложбата. Авторът не е пропуснал да се надсмее и над себе си със свой автопортрет.

Оказа се, че за откриването не е канен никой – като на имен ден, но гостите бяха много. Поканен специално обаче се оказа само писателят Димитър Бежански, който от 30 години чакал честта да открие избожба на своя съученик Кирчо Манов. Всекиму можело да се случи да открие изложба като си върви по улицата и мине покрай някоя „Без всичко може, но без виц не може", казвал навремето Митко Коприщенов, когото по-възрастните перничани помнят като сътрудник на вестник „Димитровско знаме.

Бежански, представен като един от тримата видни глпаци на републиката, заедно с Доньо Донев и Виктор Самуилов, спретна импровизиран търг за карикатурата със Сура и Сури. Наддаването започна от 20 стотинки, но в крайна сметка беше продадена за 50 лв. на бизнесмена Иван Иванов – приятел на автора. За коктейла с бейлиз Иван подари и гигански зелник с неповторим вкус и аромат.

Президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон с удоволствие позира на Кирил Манов , който за кратко време нарисува негова „сурвакатура", на която го овековечи със звънци на кръста и чаша в ръка. И с надпис га произведе за гражданин на Перник за вечни времена.

Гостите имаха възможност да отпият и от хитовия пернишки бейлиз, по който напоследък са луднали в цяла Западна Европа и особено в Лондон. На най-горещите си почитателко Кирчо подари домино за уста с широка усмивка.

Опаковаха времето по Сурва

В Перник за Сурва опаковаха времето. Креативната идея, събрала в едно няколко изкуства, стана част от атракциите на ХХІ-я маскараден фестивал.

Цирковите акробати Калоян Янчев и Любомир Сапунджиев се изкачиха на въжета до часовниковата кула на Минната дирекция и я скриха в плат, както Кристо навремето опакова Райхстага.

Двамата са приятели на популярния пернишки Маг Жиров и Народно читалище „Миньор”. През 2008г. Калоян пълзя по пяжина върху Двореца на културата като Спайдърмен за откриването на Сурва тогава. „Радваме се, че хората харесват тези неща”, споделиха цирковите артисти и с тъга довериха, че им предстои да отиват на работа в чужбина. Времето продължава неумолимо своя ход. Само по Сурва имаше „О, миг, поспри!” (ти тъй си хубав…) по известния цитат на Гьоте от трагедията Фауст върху пернишкия часовник – като част от инсталацията.