На 6 август (19 август по стар стил) светата православна Църква чества едно от най-значимите евенгелски събития – явяването на Исус Христос в небесна слава пред тримата му ученици – Петър, Яков и Йоан.
Това събитие не е било случайно, а предварително намислено. То е имало за цел да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на предстоящото Христово страдание в името на човешкия род за спасение от греховете, да укрепи и направи по-силна вярата им в Бога и да ги отвлече от земни помисли.
Празникът Преображение на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос е сред най-светлите в църковния календар. Той е един от дванадесетте Господски празници, които Църквата отбелязва през годината. По време на празничното богослужение на този ден в православните храмове се пее:
На планината си се преобразил,
доколкото можеха Твоите ученици
да видят Твоята слава, Христе Боже,
та когато Те съзрат разпнат,
да уразумеят, прочее, волното Ти страдание
и да проповядват на света,
че Ти си сияние на Отца.
Скоро, след като Спасителят открива на учениците си, че Му предстои да бъде заловен, измъчван, убит и да възкръсне в третия ден, Той взема трима от тях – Петър, Йоан и Яков, извежда ги на високата планина Тавор в Галилея и се преобразява пред тях.
Лицето на Христос засиява по-ярко от слънцето, одеждите Му стават бели като светлина. Редом с Христос се появяват двама от най-големите старозаветни пророци - Мойсей и Илия, които разговарят с Него за смъртта, която предстои да претърпи.
Докато разговарят, светъл облак ги осенява и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте”.
Сцената с Христовото преображение е описана сходно от трима от четиримата евангелисти:
Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36
И тримата евангелисти преди да предадат разказа за Преображението, говорят, че „има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт”, докато не видят Царството Божие. Тези думи освен, че насочват към времето на бъдещото Възкресение и Възнесение Христови имат връзка и с предстоящото Преображение, когато Христос се открива в Своята Божествена Слава.
Преображението е явяване на Сина при свидетелството на Отца и Св. Дух, то е поредното откровение, Троично разкриване на единия Бог. То е ярко свидетелство за догмата за двете природи съединени в Христа - човешката и Божествената. Това е събитието, което по думите на св. Йоан Златоуст става, за да ни се покаже „бъдещото преображение на нашето естество и Христовото бъдещо пришествие в Слава”.
Самото Преображение се състои не в някакво изменение на Божествената природа на Христос, а в явяването на Неговата Божественост в човешката природа. Св. Козма Маюмски и преп. Иустин Попович считат, че с Преображението Господне се преобразява и цялото човешко естество, така както Бог, ставайки човек е „преобразил” Божия образ на всеки човек, премахвайки от него остатъците от „първородния грях”.
Господ открил на учениците си онази светлина, която е невидима за човешкото око, но осезаема за само очите на вярата. Всеки човек може да почувства, че Бог е с него и че бива преобразяван по Негов образ. Светлината на вярата може да преобрази духовения облик на всекиго от нас и да го направи участник в Божественото естество, за да бъде приготвен за Царството небесно и блаженния живот.
Самото честване на Преображение в Църквата продължава 9 http://www.blogger.com/img/blank.gifдни - от 5 до 13 август и включва 1 ден - предпразничен, 1 ден - самия празник и 7 дни след празника. Отданието на празника е на 13 август. Богослужебните одежди в самия ден на празника са бели, като символизират Божествената нетварна светлина. Към една от особеностите на този голям празник можем да отнесем и факта, че на него Църквата е постановила да се извършва освещаване на плодовете. Това е древен обичай, предписание за който намираме в 3 правило на св. Апостоли и 28 правило на VІ Вселенски събор.
Един от най-интересните стенописи по българските земи, които илюстрират Пеображението на Господа е в храма "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в село Добърско (на около 20 километра от Банско). Храмът е изграден през 1614 година, а Христос сякаш слиза от небето с нещо като ракета или поне така му изглежда на съвременния човек. Това не е уникален начин на изобряване на тази сцена от Евангелието. Още по темата може да се намери ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.