Баба Мина на 120 години

„Мината Перник е черен бисер на хубавата българска земя. Тя е благодатен извор, от който свещенният труд на българския работник, подпомогнат от гения на родната техника, черпи ежечасно богатства, които влага в услуга на стопанския напредък и материалната култура на България. Бог на помощ!” Тези думи е написал в Златната книга на Мини Перник Н. В. Цар Борис ІІІ на 30 октомври 1924г. Докато се стигне до тези пророчески слова, които звучат еднакво силно през всичките 120 години от съществуването на въгледобива в Перник, са минали години.



Първата копка на въглища в Перник всъщност е направена на 10 август 1891г. Двадесетина дни преди това, с прокол № 57 от 19 (31) юли 1891г. българското правителство постановява: „Да се отвори и експлоатира каменовъглена мина при Перник”. За тази цел се разрешава на министъра на финансите кредит от 40 000 лв. , заем от запазеният фонд на бюджета на финансовото министерство за 1891г.




Държавни мини „Перник“ е било първото и най-голямо държавно предприятие в България. Пернишката мина е допринесла много за развитието не само на минната индустрия, но и на икономиката на Българската държава след Освобождението. Съгласно закона дружеството е било освободено от данъци, но се е задължавало да инвестира 30% от печалбата си в развитието на индустрията в страната. Така с пари на „Мини Перник“ е светнала първата електрическа крушка в България през 1895 г., пусната е в експлоатация първата електроцентрала през 1899 г., изградена е сградата на Минната дирекция, която е първата сграда на Министерство на икономиката.



Управата на Мини Перник 1924 г.

Постепенно Перник от малко село се е превърнал в град от европейск тип с красиви и благоустроени работнически жилища, водопровод, канализация, павирани улиц, но и с развити култура и спарт.



Цар Борис ІІІ идва в Перник на 24 през 1937 г. за освещаване на самолет “Миньор”,който е подарен на Въздушни войски от Мини Перник.

Добивът на въглища по подземен начин в Пернишкия басейн продължава до 2005 г. За този период са добити 156 857 320 тона въглища. През 2000 г. дружеството е обявено в ликвидация и прекратява дейността си. От тогава до днес се извършва техническа ликвидация.