Пернишкият театър първо е бил минен

Общинският драматичен театър в Перник, който носи името на големия български актьор Боян Дановски, е заслуга на Мини Перник. Това не е тайна, но историята си заслужава, защото съвременната театрална трупа в града поддържа повече от 90 годишна традиция. През тази година се навършват 120 години от създаването на Мини Перник. През тази година пернишкият театър ще има напълно обновена и възможно най-модерна театрална зала.

Но какво се е случвало през годините? Първият опит да се създаде професионална артистична трупа в Перник е направен от артиста Ст.Пенчев. Това е станало с подкрепата на минното ръководство, но опитът не е сполучил. Преди това има много спомени за театрални представления в Перник.

За забавление на минния персонал редовно се организирали литературно-музикални вечеринки, които включвали солови изпълнения на китара или флейта, хуморески и декламации.



В спомените на минни чиновници пенсионери се разказва за „примитивно-любителско изнасяне на „Иванко” от Иван Вазов” през 1902г. пиесата била представена в чертожната стая на мините. За публиката имало пет реда пейки, а сцената била издигната върху нарове, взети от спалните на работниците. Женските роли се изпълнявали от мъже. Най-добър в превъплъщението си бил Атанас Тодоров. Постановчиците и артистите по онова време смятали целуването на сцената за не особено морално и заменили предвидените в пиесата целувки с „ по-сърдечно ръкуване”. Въпреки всички несгоди, представлението минало при голям успех. От входни билети били събрани 92 лв. За тях плащала не само публиката, сред която били и минните шефове инж. Симеонов и инж. Садаков, но и самите артисти. С парите, събрани от представлението, бил купен американ и от него били направени завеси и декори за любителския театър.

По онова време Мината вече имала свое читалище и театралната трупа била част от него. Една от най-нашумелите в началото на века постановки била „Разбойници” от Шилер. В последствие освен мъже в любителската трупа се включили и дами. Женските роли вече изпълнявали учителката Каукова и нейната дъщеря Невяна, г-жа Гераскова, г-ца Виларова и др.

След несполучилият опит да се създаде професионална трупа през 1919 година, едва през сезона 1932/33г. минната управа назначила артиста П. Кючуков за ръководител на театъра. Поставят няколко пиеси. През сезона 1935/1936 г. театърът е трансформиран под ръководството на Ст. Гугов и Б Безовски, но на любителски начала.

През следващите 4 години са представени 14 пиеси, пет от които от български автори. Работниците от Мините проявяват все по-голям интерес към сценичното изкуство.
През 1939/1940 г. по препоръка на Съюза на артистите за ръководител на театъра в Перник е назначен Ив. Пуховски.

Всяка седмица за работниците на Мини Перник се правят безплатни представления. Пиесите се играят по 10-12 пъти при препълнен салон. Освен това минният театър прави турнета в Дупница, Трън, Горна Джумая (Днешният Благоевград). В постановките гастролират артистите от Народния театър Кръстьо Сарафов и Владимир Трендафилов.
Представленията се играят в сградата на сегашния Регионален исторически музей. Салонът има 250 места и винаги е пълен. В него се прожектира и кино.



Това е част от историята как Мини Перник са помогнали за утвърждаването на сценичната традиция в града. Източник на информацията е сборникът „ 50 години Мини Перник 1891-1941”, съставен от инж. Георги Коняров, чийто жизнен и трудов път е пряко свързан с пернишката мина. През годините той е бил инженер, главен инспектор, поддиректор и главен директор на Мини Перник.