28 март 2015

Започна градеж на нов храм в Радомир

Радомирци искали нова черква и в началото на 50-те години на миналия век

Започна градежът на нов храм в Радомир. В деня на големия християнския празник Свето Благовещение Богородично беше положен основният камък на новата черква, която ще е тъкмо „Свето Благовещение”.

За отслужване на водосвет и молитвеното последование за случая в Радомир дойде Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, придружен от протосингела на Софийска митрополия от. Ангел Ангелов. В чина се включиха и местните духовници от. Александър, от. Димитър и отец Георги Христов, водени от архиерейския наместник на Радомирска духовна околия от. Иван Плочарски.

На мястото, където ще се издига храмът, в съседство с Младежкия дом, се бяха събрали много хора, сред които беше и градското ръководство- кметът Пламен Алексиев, неговите заместници, общински съветници, както и членовете на Църковното настоятелство, сред коита Венета Стоева и Уляна Димитрова.

Полагането на основния храмов камък стана с благословението на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Гранитният камък с надпис с името на храма и метална капсула с паметна записка на патриаршеската благословия, подписана от духовниците и кмета, бяха положени в предварително приготвен изкоп от протосингела от. Ангел и от. Иван Плочарски.

Намерението е градежът да бъде завършен след три години, а идеята е престояла малко повече от 20, защото е от 1992 г., когато Църквата отстъпила на общината свой имот от 4 декара за разширяване на гробищния парк. По обещанието на тогавашния кмет д-р Георги Димитров, в замяна трябвало да получи терен за нов храм, но това се забавило във времето.

Проектът на новата черква е готов и е дарение от група архитекти, проектанти и инженери, които са пожелали анонимност. Храмът ще се вдига изцяло с дарения на граждани и фирми. По сметката на църковното настоятелство първоначално са постъпили 10 000 лв. от миряни, а девет големи местни фирми са се ангажирали с финансова помощ. Други предприемачи са обещали материали. Настоятелството ще дава точен отчет за всички получени средства и за направените разходи.
Даренията се събират и в две урни, поставени в 150-годишната църква „Св. Димитър” и във фоайето на кметството.

Благодарение на дарители от осем години в общинските училища и детски градини, под ръководството на богослова Лидия Блажева се изучава православие като свободно избираем предмет и в момента в групите има над 100 деца, разказва Венета Стоева от Църковно настоятелство. По думите на от. Иван Плочарски 10 младежи са продължили своята подготовка в Семинарията и Богословския факултет. Към новия храм ще има и помещение за неделно училище.

„Храм ще рече дом Господен, дом Божи. Това е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и го завършва с опелото, затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява в едно в неговото име. ”, каза епископ Григорий, който преподаде на радомирци благословението на Светейшия партриарх Неофит.

Словото на викарийния епископ Григорий:


Радостен за нас е този ден, който Бог ни сътвори, с благословението на Негово Светейшество Неофит – Митрополит Софийски и Патриарх Български да положим днес, когато празнуваме празника Благовещение Богородично основния камък за изграждането на нов храм в гр. Радомир и то храм, посветен точно на Благовещение Богородично. Така че, днес когато бъдещият храм ще празнува своя храмов празник, ние се събрахме тук на обща съборна молитва, за да поставим основния камък, т. е. даположим началото за строежа на този храм.

Храмът ще рече дом Господен, дом Божи, дом, в който Господ Иисус Христос пребъдва, дом, в който се събират един, двама и повече човеци на молитва към Бога. Храмът е мястото, където се претворяват обикновените хляб и вино в тяло и кръв Христови и вярващите приемат това тяло и кръв и се причещават с него за опрощаване на греховете и вечен живот. Храмът е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и миропомазанието и го завършва пак в този храм, където след последованието и опелото се връща в земята, от която е взет. Затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява и да ги прави едно в Господа Иисуса Христа, както Той Самият заръча, казвайки, че всички ние трябва да бъдем едно в Неговото име, както и Той е едно за своя Отец Небесен. Затова се радваме в този ден. Затова той е радостен, защото се започва строежът на още един дом Господен. Още на едно място ще се прослави името Христово. Още на едно място ще се служи света Божествена литургия, още на едно място ще се прославя Бог и ще се отправят благословия и благодарност за всички велики милости, които Той ни дава при изобилно на нас, човеците.
Храм се строи трудно. Винаги възникват всякакви непредвидени случаи. Винаги разни обстоятелства възпрепятстват градежа на храма. И това е напълно естествено, защото много пречки създава врагът на човешкото спасение, който не иска храмове Господни и не иска Божествена света литургия, не иска човеците да слушат словото Божие и да вярват в Господа Иисуса Христа, да търсят спасение и да се спасяват. Затова винаги храмостроителството е съпътствано от множество пречки, но това не трябва да ни обезкуражава, а напротив, Трябва да помним, че Господ Иисус Христос е Този, който е стопанинът на този дом Господен и когато Бог е с нас,никой не може да бъде против нас.
В този ден поздравявам всички вас от името на Негово Светейшество Неофит – Митрополит Софийски и Патриарх Български, с ччието благословение сме тук. Негово Светейшество поздравява всички – и инициаторите, и тези,които на този етап са се включили с каквото могат за започване на строежа на този храм Господен. И молитствам Всеподателя Бога, щото по молитвите на Майката Божия, Божието благословение и Неговата милост да бъдат върху всички вас.
Дай, Боже, съвсем скоро отново да се съберем отново тук, на това място, където да има величествен храм, който да осветим и който да отвори вратите си както за гражданите на град Радомир, така и за всичките, които ще преминават от тук или ще пребъдват за малко в този град – те да бъдат винаги посрещнати в този дом Господен, който отваря своите врати да ги приютява и под неговите сводове те да могат да отправят необезпокоявани своите молитви към Бога, към Майката Божия, към светиите и винаги да получават от Бога всичко това, което го просят в молитва.
За много години! На добър час! Дано, пак ще кажа, час по-скоро да видиме този храм построен, осветен и отворил своите врати.




Оказа се обаче, че общината е длъжник на Църквата още от 1952 г. В деня на полагането на основния камък на новия храм в Радомир богословът проф. д-р Румен Ваташки, чиито корени са от радомирското село Друган, показа интересен документ. От Него става ясно, че радомирци искали да вдигат нова черква още през 50-те години на ХХ век. За това имало и терен, но народната власт го отчуждила и го придала към двора на електротехникума. Това разкрива в свое писмо от 9 октомври 1956г. до тогавашния патриарх Кирил протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Йоан Николов. С него той моли Светейшия патриарх Кирил за застъпничество в новия градоустройствен план да има място и за нова черква. Какво се е случило по-нататък обаче не е ясно. Този факт се оказа известен на местното духовенство, но според отец Иван Плочарски заради сложността на съдебните дела Църквата се отказала да се бори за връщане на имота.

Ето го и съдържанието на писмото, открито от проф. Д-р Румен Ваташки в Държавен архив – София. То е запазено във фонда на Министерството на външните работи, където се пазят документите на Комитета по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове – Ф165,опис 6, арх.110.



Софийска митрополия
Изх. № 3024/ 09.10.1956 г.
До Негово Светейшество Кирил, Патриарх Български, Председател на Св. Синод
Ваше Светейшество,
В гр. Радомир от дълги години е образуван „Фонд за постройка на нов храм” в града, който да бъде посветен на свети равноапостони братя Кирил и Методий.

Фондът е притежавал собствено място, което е било отчуждено през 1952 г. и придадено към двора на Техникума за училищни нужди, без обаче да се предвиди и определи в замяна на отчужденото място друго такова за постройка на храм.

Миналата година в Радомир започнали проучвания за нов градоустройствен план. Председателят на „Фонда за постройка на нов храм” с писмо с вх. № 4789 от 6.VІІ./55 г. до Градски народен съвет – Радомир поискал при новото планиране на града да се предвиди място за нов храм. В подкрепа на тази молба св. Митрополия се застъпи с писмо № 2187 от9. VІІ./55 г. О.Н.С. – София да разпореди до Изпълкома на Градски народен съвет – Радомир да определи място за храма и съветът в отговор на направените постъпки уведоми св. Митрополия с писмо № VІІ-2035а от 5. VІІІ/55 г., че ще удовлетвори искането й за през 1956 година.

С оглед на правилното задоволяване на нуждата от място за нов храм с писмо № 2658 от 17.ІХ/55 г. на св. Митрополия, бе заявлен Изпълкома на Г.Н.С. в Радомирда отрази мястото, записано под № 2483 23.ІV- Комунално стопанство с площ 1860 кв. метра, находящо се на улиците „Бенковски” и „Толбухин” при съседи Методи Миланков и наследниците на Христо Ковачев. С писмо № 6676 от 24.ІХ/55 г. Г.Н.С. – гр. Радомир извести св. Митрополия, че мястото с горепосочените граници е заангажирано за други обществени дела.

През тази година с писмо № 2235 от 23.VІІ св. Митрополия отново замоли Изпълкома на Г.Н.С. –гр. Радомир да нареди потребното,щото горепосоченото място да бъде определено за строеж на нов храм. В отговор на това писмо Изпълкомът с писмо № 4589 от 4. VІІІ/56 г. съобщи, че ще има предвид тази наша молба при приемането на новия градоустройствен план на гр. Радомир.

Ваше Светейшество, имаме сведения от Радомирския Архиерейски наместник, който същевременно е член-съветник при ГНС – Радомир, че градоустройствения план е вече изработен и сега се намира в Проектантска организация при Окръжния Н. С. – София за преглед и одобрение. Освен това имаме сведения, че горепосоченото място е свободно, тъй като М.В.Р. се е отказало да строи на това място. А нуждите за втори храм в града са крайно наложителни, понеже градът в последно време е много пораснал и се развива с посока към гарата. Вследствие на това за християните е много неудобно да се черкуват в единствения храм, който се намира на другия край на града.

Ето защо, синовно молим Ваше Светейшество, да се застъпите пред Министерството на Комуналното стопанство и благоустройство и Градски народен съвет – Радомир, щото в неговия градоустройствен план да се отреди поменатото място , записано на № 2483 23.ІV – Комунално стопанство, като най-подходящо за построяване на нов храм и като равностойна компенсация на отчуждения парцел от Техникума в гр. Радомир.
Целувам св. Ви патриаршеска десница и оставам на Ваше Светейшество смирено во Христа чедо.

За софийски Митрополит,
Протосингел: (подпис) 
Архим. Йоан

27 март 2015

Виктор Банов представи книгата си „Православните храмове на Перник”

Поредната книга на популярния богослов от Перник доц. д-р Виктор Банов вече е факт. „Православните храмове на Перник” беше представена при голям интерес в Камерната зала на Двореца на културата в Перник на 24 март, в навечерието на големия християнски празник Свето Благовещение.

За изданието на публиката разказа неговият редактор проф. д-р Димитър Киров. „В книгата си авторът успешно свързва историята на Перник с неговото настояще, съживява стари традиции, влива нов дух в отминали обичаи и духовни практики. В този смисъл това не е просто историческо изследване, а е послание, адресирано към днешните жители на Перник, което изгражда културни и духовни хоризонти.“, сподели проф. Киров.



В прочетения от кмета на Перник Иван Иванов поздравителен адрес беше подчертано, че „изследвайки и описвайки най-старите църкви и параклиси в града още от VI-ти век и в същото време най-новите построени такива, Виктор Банов изгражда един своеобразен мост от миналото, настоящето и бъдещето на пернишкото духовно богатство.”




Кметът поздрави автора за това, че чрез неговият труд дава възможност на перничани да се запознаят подробно с културно-историческото наследство на града в религиозен аспект. „Изданието представя не просто подробен справочник на пернишките храмове,
но дава ценни сведения за тяхната история, архитектура, стенопис и иконопис. Перничани несъмнено имат нужда от един такъв пътеводител към духовното, затова книгата на доц. д-р Банов има огромна културна стойност. Безспорно предимство на изданието е, че не е насочено само към посветените в богословските науки, а е достъпно четиво и за всеки, който проявява интерес и желае да получи повече сведения за християнското културно-историческо наследство на Перник“, пишеше още в поздравителния адрес. 

На събитието присъстваха още зам.-кметът Румяна Гьорева и директорът на дирекция "Образование и култура" в Община Перник Юлияна Ефремова.


Поздравителни адреси към автора имаше и от партия ГЕРБ, и от областния управител Ирена Соколова.

След тях водещият на премиерата Иван Гюров даде думата на епископ Тихон, предстоятел на катедралния храм „Св. Александър Невски” и викарий на българския патриарх Неофит.
Той сподели, че представата му за Перник била като за „комунистическо поле, доста добре намазано с атеизъм” и за това си мислел, че в книгата на Банов, когото той познавал още от времето на следването на автора в Рим, ще се разказва само за 2-3 храма. Обществото не може да съществува без религия, каза още епископ Тихон и разясни по популярен начин с пример от книгата на Хенрик Сенкевич „Стас и Нели” как вярата регулира представите за добро и зло.

Своето ласкаво мнение за големите достойнства на книгата споделиха още писателят Цанко Живков, журналистката Руми Борисова, колегата на Банов Григор Григоров – преподавател в университет в Букурещ. „Трябва да сме щастливи, че в Перник живее интелектуалец като Виктор Банов.”, подчерта той и допълни, че човек с Вяра, какъвто е Виктор, е като израсло край извор дърво.

Дълго след официалната част авторът раздаваше автографи на перничани, пожелали да имат тази книга, а някои бяха купили и екземпляри за подарък.

Достойнствата на тази книга са в това, че в нея за първи път на едно място са описани черкви, параклиси и култови места на разширената територия на град Перник, съществували някога, съществуващи и сега, както и новопостроените Божии домове. Много от тях са илюстрирани със снимки, направени от Снежанка Борисова и автора. Досега за много от тези свети места е разказвано откъслечно в отделни публикации в медиите. Освен важните и основни сведения за тяхното изграждане, се цитират и исторически свидетелства, съпътствали построяването, изписването и обгрижването им към момента. В книгата си доц. Банов описва и деветте храма на крепостта на Кракра, както и древното светилище "Св. Спас" в подножието на крепостния хълм. В поредния труд на богослова са включени описания на неизвестни досега параклиси, разказва се и за донасянето на частицата от мощите на св. Йоан Рилски за съхранение за вечни времена в посветения на него пернишки храм.

Редно е да се подчертае, че тази книга е и израз на дейността на спонтанно възникналия в Перник като гражданска инициатива Духовен обществен съвет във връзка с идеята на отец Борис Котев Перник са има частица от мощите на небесния си покровител св. Йоан Рилски. Активен член на тази гражданска инициатива е и самият Виктор Банов. Преди да получи благословение от Светейшия патриарх Неофит за книгата си, Виктор Банов получи насърчение за проекта си от Духовния съвет и неговия председател по онова време Илинка Никифорова, която се ангажира с финансова подкрепа от общината за отпечатването на книгата, посветена на 85-годишнината от обявяването на Перник за град.

В този си вид изданието има повече краеведски характер, отколкото научна стойност, защото съдържа предимно известни факти, повечето от които добре известни на интересуващите се от темата. Появата й, благодарение на волята, усилията и ината на автора има своето значение, но като паметник за поколенията разработката има нужда от допълване и обогатяване на базата на по-разширени търсения и изследване на документи. Би следвало да се прецизират и източниците на информация, за да е ясно кой е отговорен за грешките, ако има такива. Необяснимо е и защо автор като Банов си позволява да нарича средновековната крепост с нейното народно име „Кракра”, а не както е известна в историческите източници „Перник”, при все че като източници на информация се цитират авторитетни издания на БАН, където недвусмислено се говори за крепостта Перник. При представянето на книгата си Банов подчерта, че има свидетелства за това, че е имало епископска катедра в Перник, с което сам опроверга себе си, че това не е крепост „Кракра”.

Още по-малко обяснимо е в книга с претенция за научност св. Йоан Рилски и името на централния пернишки храм да се заменят с народното „Св. Иван Рилски”.

Подобна разработка предполага по-висока степен на прецизност и отговорност, отколкото това е характерно за информациите в медиите и краеведските проучвания.

26 март 2015

Богородица Кърмилница

Случайно или пък съвсем не, тъкмо пред големия християнски празник Свето Благовещение на Пресвета Богородица в публичното пространство се разгоря страстен спор за кърменето.
Майка, дала гръд на невръстното си дете да суче пред очите на многобройните посетители в столичен мол, била принудена да прекъсне храненето на бебето след молба на охраната. Казано й било, че смущава другите хора. Сега дамата съди мола с идеята да популяризира кърменето.
Но вместо да се говори за това, че твърде малко от съвременните български майки кърмят, спорът се разгоря дали това може да се прави на публично място.

Не става дума за примери като този в приказката за юнака, що бозал 25 години, а за това, че ако нещата си бяха по местата, този спор едва ли щеше да се състои.

Става дума за това, че вместо майките да бъдат чествани на Деня на трудовата жена -8 март, те трябва да празнуват тъкмо на отминалия вчера празник Свето Благовещение. Преди десетилетията на войнстващ атеизъм това у нас е бил Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства. Вече са правени постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството като грижа за отглеждането и възпитанието на децата, а не само раждането им, това обаче още не е станало.

А като се говори за кърменето и то на Благовещение, редно е да се припомни, че в православната иконопис е известна иконата на Богородица Млекопипателница (Кърмилница), на която Божията майка с разголена гръд храни малкия Иисус. Смята се, че това рядко изображение на Богородица - Кърмилтица се основава на записаните в светото Писание думи на жена, която се обърнала към Исус Христос и казала: "Блажени гърдите, от които си сукал".
По не официални данни в България има поне четири икони на кърмещата Богородица, една от които,намираща се в храма "Св. Димитър" в русенското село Пепелина, стана особено популярна през последните няколко години, след излагането й за поклонение в катедралния храм "Света Троица"в Русе и след нейната реставрация.

Така за тази икона разказва в Стандарт (22.02.2014 г.) служителят в Русенска митрополия Милен Бакалов:

"Иконата "Св. Богородица Млекопитателница" е почитана икона от малкото русенско село Пепелина, намиращо се в района на град Две могили, на около 30 км на юг от Русе. Тя е копие на известната чудотворна икона "Св. Богородица Млекопитателница", притежание на Хилендарския манастир в Св. гора - Атон. Съхранява се в храма на килията "Типикарница" в столицата на монашеската република Карея. Според преданието иконата първоначално се намирала в Лаврата на св. Сава Освещени, намираща се недалеч от Йерусалим. По заръка на основателя на манастира - св. Сава Освещени, иконата трябвало да се дари като благословение на знатен сърбин. Такъв се явил св. Сава, архиепископ Сръбски, през ХIII век. Тогава той като светско лице бил на поклонение по Светите земи на Палестина и Йордания. По чуден начин синайските монаси получили знак, че това е знатният сърбин, на който трябвало да предадат иконата. На връщане от поклонението си св. Сава оставил "Св. Богородица Млекопитателница" в Хилендарската света обител.

През вековете са правени различни копия на тази икона. Известно е руско копие, което също е чудотворно и прославено в Русия.

Иконата от с. Пепелина е изрисувана в края на ХIX век от известния живописец Цаню Захариев от Тревненската живописна школа.

Това е единствената православна икона, на която Св. Богородица е изобразена кърмеща Своя Син и Наш Господ Иисус Христос. Празникът й е на 12 януари.

Факт е, че в България икони от типа "Св. Богородица Млекопитателница" са голяма рядкост. Засега са известни само четири, една от които е тази от с. Пепелина. През 2012 г. иконата беше изложена за пръв път за поклонение в Катедралния храм "Св. Троица" в Русе. Многобройни вярващи от цяла България и от съседни страни прииждаха да се помолят пред нея. Същата година тя беше предадена за реставрация, която завърши в края на месец януари 2014 г. и беше извършена от Константин Угринов, специалист от Регионален исторически музей - Варна. Изработено беше и нейно копие. В момента иконата е изложена за втори път за поклонение в Катедралния храм на Русе. По благословението на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, временно управляващ Русенска епархия, за в бъдеще тя ще се съхранява в Музейната експозиция на Русенска митрополия, съдържаща и други ценни икони и богослужебна утвар от епархията."
 



На мястото на селската църква "Св Димитър" в село Пепелина   през 1882 г. е имало параклис. Има сведения, че е бил изрисуван от тревненски зографи. Специалисти са категорични, че този образ на Пресвета Богородица Кърмилница, отличаващ се  с много хубави ясни черти, е един от най-хубавите у нас.