26 януари 2015

В памет на Росица Янакиева

На 26 януари 2015 г., на 60-годишно. възраст от този свят в по-добрия премина Росица Янакиева. Съществена част от нейния живот премина в политиката, но тук предлагаме едно интервю от 2005г. за нещата от живота.

Росица Янакиева: Не обичам да ме лъжат



В живота най-много държа ... естествено на децата си. Но и на това хората да не ме лъжат.

Спазвам правилото ... да се отнасям еднакво към всички. Да бъда справедлива в отношенията си с хората. Да не давам повече аванс на един или на друг.

Най-важното нещо, което съм научила е ..., че резултат се постига с много работа и упоритост, независимо за какво става дума.

Ако не бях кмет, щях ... да бъда добър химик, какъвто съм и била.

Най-много ми пречи ... В работата ми пречи това, че децентрализацията е само термин, но не и практика.

Досега не съм казвала на никого ... за нещата, от които се страхувам.

Всяка жена трябва да знае ..., че най-важното нещо в живота са децата.

Като дете мечтаех ... да живея на морето.

Любимото ми място е ... морето, но и планината.

Любимата ми книга ... Имам много любими книги. Обичам Стайнбек. "Тортила флет", например.

Последната книга, която прочетох ... Започнах да чета "Нерон", но не съм стигнала до много далече.

Моцарт или Азис? ... Естествено Моцарт. И не само Моцарт.

Спортът, който предпочитам ... Туризъм - това мога да правя. Никой друг спорт не ми се удава.

"Миньор" или ... естествено "Металург".

Сексът е ... добре. Справям се.

В неделя обичам ... да бъде ден за мене.

През лятото ... много се радвам на цветята и на природата.

А през зимата ... приятно ми е да стоя пред запалена камина и да гледам снега. /Тук Росица си припомня как в първия ден, след като станала кмет, а той бил неделя, я потърсили вкъщи заради падналия дебел сняг. А тя си помислила защо ли мене ме търсят, какъв им е случая. Сега, след 10 години кметуване, тя добре знае какво трябва да прави кметът, когато падне сняг./

Трите думи, които ме описват най-добре ... Мисля, че съм енергична, умея да обичам и мразя да ме лъжат.

Гордея се с ... децата си, със семейството.

Не понасям ... лъжата, задкулисните игри.

Страхувам се ... За страховете си никога не говоря.

Срамувам се ... от ония грешки, които волно или неволно съм направила в живота.

Възхищавам се от ... красивите неща. От хората, които умеят да правят изкуство. Може да ме възхити картина, музика, някой човек, постъпка.

Често не забелязвам ... О-о, аз всичко забелязвам. Аз даже паяжините забелязвам.

Последният път се смях на ... най-новия виц на Иван Искренов.

И плаках ... когато изгубих майка си. И пак съм готова да плача за това.

Аз почти никога ... не забравям.

Най-лошото поражение ... Имала съм доста поражения. Но важното е, че за два-три дни успявам да ги преодолея. 4-5 пъти в живота си съм започвала всичко от начало. И мога още 40-50 пъти пак да почвам от начало.

Ако зависеше от мене ... нямаше да има хора, които да ровят в кофите. Деца, които да гледат жално във витрините с играчки и сладолед. И много други неща.

Надявам се ... да ги няма нещата, които вече споменах и да не е далече времето, когато вече няма да ги има.

Ключът към щастието е ... човек да бъде в хармония със себе си. Да работи професия, която обича. Да има до себе си хора или човек, когото обича. Въобще, с удоволствие да се събужда сутрин.

Това, че съм кмет за мене е ... отговорност и работа. Все още не се е превърнало в професия.

Вашето послание ... Пожелавам на всички да бъдат здрави, защото това е условие, за да бъдат щастливи. Пожелавам на перничани да живеят в хубав град. Да работят в този град и да получават достатъчни възнаграждения за труда си, за да се чувстват спокойни и да си подсигурят ония малки неща, които коват човешкото щастие.

А това е лицето на Росица Янакиева към това интервю.

Росица Янакиева е кмет на най-голямото кметство "Изток" в община Перник вече трети мандат. Сега тя е включена на трето място в пернишката листа на Коалиция за България.
Родена е на 07.07 - зодия Рак. Родителите й са металурзи. Майка й е била кранист, а баща й - пещостроител. Завършила е химия в СУ"Климент Охридски". В продължение на няколко години тя е била директор на Младежкия дом в Перник. Работила е и като енергетик в местната "Топлофикация". Росица споделя, че се занимава с обществена дейност още от 1977г. Тя е зам.председател на ОблС на БСП. Член е на националния съвет на Демократичния съюз на жените. Омъжена е. Има две деца. Източно православна. Най-голямата й слабост са цветята. Когато й остане свободно време, с любов оформя цветните лехи пред семейното си жилище. Имаме най-хубавият двор в квартала, се хвали популярната кметица.


Градски вестник - бр. 92 от 2005г.



18 януари 2015

Сурвакари vs. кукери

Сурва е марка. Сурва, както се казва на модерен език, е бранд. Явно обаче не е направено достатъчно, за да е така. Покрай отразяването на народния празник из пернишките села в нощта на 13 срещу 14 януари и тази година репортерите непрекъснато обясняваха, че маскираните били кукери.

Има маскирани, които наистина са кукери, но те са по други краища на България и правят обичая си по друго време на годината – пред пролетно. Те са гости и на ежегодния международен маскарад в Перник. Затова в класирането, което се прави от компетентно жури, има отделна категория за сурвакари и отделна – за кукери.

А тази година се срещна даже обяснение, че понеже празникът бил Сурва, на кукерите в Пернишко им викали сурвакари. Ти да видиш, интерпретация.

Заради местния патриотизъм, но още повече заради компетентността, е редно да сме по-прецизни, когато разказваме за това най-ярко за Перник събитие, забелязано даже от Нейшънъл Джиографик и превърнато в топ световна зимна туристическа дестинация.

Заради модерните времена, в които живеем, се налага хората, от които това зависи да превърнат Сурва наистина в бранд и да не се бърка с Кукурландия, например,. Най-малкото, защото повече от 5 години Перник е неоспорима карнавална столица на Европа. Освен марка и символ на Перник, Сурва и сурвакарите могат да са истински целогодишен туристически продукт, а фестивалът на маскарадните игри да излезе от рамките на мероприятие на художествената самодейност и канона на традицията и да е истински градски карнавал, привлекателен и за тези, които определят себе си като градски хора.

За гостите по време на фестивала, и особено за тези, които идват за първи път, зрелището е интересно. Но постоянната публика отдавна негодува, че гледа едно и също. В същото време далече от сцената, на която е журито самата публика участва в маскарада и празнува с маскираните. Формално събитието си е станало на градски карнавал, който се нуждае от модерен мениджмънт така че и да носи печалби.


16 януари 2015

Със Сурва в сърцето


Националeн футболист   и рейнджър водят сурвакаркарската дружина на село Долна Секирна


Сурва се носи в сърцето. Така възрастен сурвакар с маска поне на 30 години от Пернишко обяснява магията на неизменния поне от 2 000 години празник в пернишките села в нощта на 13 срещу 14 януари, когато по някой стародавен календар е Васильов ден и започва Новата година. Това е нещо като съкровените трепети  по изгора, които само се чувстват и не се обясняват с думи. Сурва е в сърцето и на маскираните , и на зрителите,  и  на стопаните на къщите където сурвакарските дружини минават със старото поверие, че гонят злото, болестите и вещаят берекет.

Сурва е в сърцето и на Боби и Румен. Богомил Савов е обичан в пернишко футболист, играл даже в националния отбор, но след контузия му се наложило да се раздели с футбола и от години е свързал съдбата си с родното си село Долна Секирна. Но и когато тренирал активно,  си тръгвал от лагер на националите, за да участва в празника.  
Румен Баяка е рейнджър с шест задгранични мисии и до днес разказва как бил в Афганистан точно по тези дни и плакал със сълзи, че няма да е със сурвакарската дружина. Двамата са двигателят на традицията от най-ново време, но дали от скромност или по-скоро с  ясно съзнание, твърдят, че всеки човек от групата и всички, които участват в логистиката са важни да я има Сурва и да пребъде.

И тази година дружината се събира на мегдана. Маските са потегнати, звънците - акордирани. Костюмите  от ярко червени ленти и обърнати с козината навън кожуси са подновени. Дружината чака гости в центъра на селото, където е вдигната клада, която всеки миг ще пламне. Сурвакарите танцуват с добре оттренираните стъпки и тежестта на звънците усилва ритъма, който се задава и от мощни тъпани. Гости са им групите от селата Чепино и Елов дол. Това е част от новата традиция – да се разменят визити и да се срещат гости. В нощта на 13 януари маскирани групи обикалят селата вече с модерни автобуси и друг превоз и гледката вече не е необичайна.

Миналата година долносекирската сурвакарска дружина била поканена да гостува в софийската Бистрица за Сирни заговезни и сега бистричани, водени от кмета  Николай Гюров са гости на празника. Страхотна беше изненада та им като разпознаха в един от маскираните мъже огнеборец, участвал в гасенето на големия пожар на Бистришко бранище.  То е така, колкото и да са маскирани мъжете, жените и  децата – от пеленачета до ученици в   гимназията – в тях се откриват познантите лица.

Кметският наместник на селото Лъчезар Лазов е перфектна мъжка булка. 









Цялото семейство на  майстора на дървените лица на маските Йордан Йорданов е също в дружината, заедно със сина си Христо, който бил маскиран  за пръв  път, когато бил на година и половина и оттогава не е пропускал празник. Христо е в дует със своя братовчед Влади  и е истинско удоволствие да ги гледаш как вихрено танцуват сурвакарския танц, научен сякаш още когато са се учили да ходят. 

Майстор на маски и е бай-Драго от Чепино. В неговото село живеят около 30 човека, но сурвакарската група наброява поне 140 маскирани. Ако на празника на село не се съберат, за пернишкия фестивал, който се прави всяка година на края на януари идват всички от къде ли не, даже от чужбина.







Тази година Богомил Савов и неговите братя не са сред маскираните. Наскоро са загубили майка си – баба Деница, която също е ходела със сурвакарската група до последно, накипрена със 150-годишния си литак. Миналата година тя беше най-щастлива  заради удостояването на групата със най-голямата награда на пернишкия фестивал . златната маска. Групата е била на маскаради в Дания, Италия, Словения, Словакия, Сърбия и Македония, два пъти в Турция и на повечето фестивали у нас. От известно време Богомил, подпомогнат от двете си дъщери Габи и Деница, които вече са завършили и работят като IT-специалисти,   се е заел да събере историята на сурвакарската дружина от селото и вече има над 220 стари черно бели снимки от празника на село и от участията по фестивали. Той държи кокетно кафене в центъра на селото и там на екран пред постоянната клиентела снимките се прожектират и се разпознават хората по тях. Така се издирват самите участници или техни наследници, за да се търсят още стари фотоси. Публикуват ги и във Фейсбук и от коментарите по тях се събира още информация. Дружината вече има и собствен сайт и така е излязла от сградата на читалището във виртуалното пространство.

На този ден Боби празнува рожден ден на кафенето, което отворил тъкмо на Сурва преди години. Гостите за празника – специалисти от БАН, етнолози, журналисти и любители,   са добре дошли и наред със засуканите мезета и купешки напитки на трапезата ги чакат задължителното за празника меню от греяна ракия, вариво от свинско със зеле, 










свинска пача

и пържено с туршия и праз свинско. 

Зелникът, баницата и питката са  домашни и по стари рецепти и са вместо хляб. 


Деница и Габи,у накипрени в носиите на покойната си баба, заедно с майка си Таня,  шетат около гостите.

Така е във повечето пернишки села. По по-отскорошна традиция кметът на пернишката община – сега инж. Иван Иванов, дава начало на игрите и това се случи в село Лесковец, където беше запален първият сурвакарски огън тази година. После рейдът минава където успее, но веселбата продължава цяла нощ. 

На  спектакъла на селския площад  до маскираните майки и татковци е пълно и дребни дечица. За Мартин, който е на 3 и половина година, това е третата Сурва и той смело крачи до татко си  Симеон. После маскираните тръгват да обикалят по къщите чак до другия ден и понякога им се случва да изминат и по 30 километра защото има села с по 10 махали, както е в  Долна Секирна. 

Напред  върви пресъздадена  сватба с мъжка булка, а подире са сервашкарйете, мечкарйе или както още се наричат, но не и кукери, които са по-други краища на страната. Случва се, както е в село Гигинци, и булката и младоженникът да се казват Петър.  

От пазвата на булката стърчи шише вино, но и защо ли не като навремето на бебета правели винена попара. Там и водачът на групата, наричан с дума нещо като „болюк башия”, но във всяко село звучаща по различен начин, е Петър. 

Попът обаче е Ради и толкова колоритен, че макар да е мразовита нощта мнозина рискуват да ги поръси с водата от котлето заради цветущите му наричания.  На жените пожелава по няколко мъже да им дадат тази година, на мъжете – да идат в Америка или шефът да им вдигне заплатата.







Дали някой вярва, че сурвакарите гонят злото и болестите е трудно да се каже, но всички, докоснали се до Сурва разбират, че това е коренът и кръвта на предците, загнездени е дълбоко в сърцето на хората от пернишкия край.  

А Румен Баяка  с висок градус на настроението изпраща гостите , припявайки:  Където и да си – българин бъди.