05 февруари 2016

Разкавниче съживявало примрели деца

Баби баячки гонели болести вместо днешните джипита


Разковничето не е измислица , нито е само магично растение. Едно време разковничето било основен атрибут на бабите баячки, които предхождали съвременните джипита. Във всяко село имало поне по една жена и много рядко мъж, дето по тайнствен начин лекували разни телесни страдания. Баячките спасявали от обриви, от стах и болки в корема, връщали към живот примрели деца.

Разковниче се намира, където е раждала ежка
Помня как веднъж донесоха при моята Райна в радомирското село Друган примряло дете. Беше още пеленаче и го бяха омотали в чаршаф, напоен с разреден с вода оцет. Близките му гледали как гасне от огъня, а където платното опирало телцето, съхнело веднага. Баба го погледа, погледа, наскуба съчки от дръвника, разпали огнището в старата къща, която още стоеше в двора до новата и окачи на веригата пълния с вода бакърен котел. Когато водата се стопли, колкото да не гори на пръста, тя я сипа в едно дървено корито. Държеше го зад вратата и макар вече да имаше пералня, нейните си дрехи тя переше само в него и само с домашен сапун. Водата стигна колкото четири пръста над дъното и тогава тя извади от джоба на престилката си нещо като ярешко краче, отрязано малко над копитцето. Пусна го във водата и то сякаш оживя и взе да се движи по дъното. Тогава сложи бебето в коритото. Почна да го къпе, а докато го обливаше с водата, устните й не спираха да мърдат и да редят някаква песен, която никой не чуваше. По едно време бебето взе да розовее, отвори си очите и в моя спомен сякаш взе да се усмихва. Тогава прабаба ми го извади, уви го в сухи завивки и го изнесе на близките му. Години наред те носеха подаръци на семейството ми, ако и лечителката му да си беше отишла от тоя свят, защото тя беше дала втори живот на чедото им.

Случката е някъде от десет-дванайсетгодишната ми възраст. Прабаба ми беше започнала да ме пуска да гледам, когато лекува някого. По-късно разбрах, че е искала да ме посвети в тайните на баенето. Но една сутрин, съвсем внезапно, без никакъв признак за това, тя просто не се събуди. Вечерта си беше умила косата, беше облякла нова, прана риза от домашно платно и си беше легнала на дървения одър, на който спеше, макар вече да имаше и модерни кревати с пружини. Над него беше портретът с мъжа й дедо Илия – тя с носия, а той с униформа на жепеец, защото работел по влаковете. Вдясно от старата снимка в рамка беше иконата на Богородица и под нея кандило, което тя палеше всяка вечер, ама на сутринта като я намерили заспала за вечния живот, то било угаснало. Дали тя го е духнала, дали духът й го е угасил като я е напуснал, един Господ знае.

Та тоя спомен за съживеното дете е един от най-ярките за моята прабаба Райна баячката. Като се разбра, че детето спало почти ден и нощ и после се събудило с писък от глад и желание да суче, аз се престраших и питах баба Райна какво беше това, дето лазеше по дъното на коритото. Оказа се, че тъкмо това е разковниче. Давало се само да го имат най-добрите баячки, а пък те го намирали там, където е раждала ежка. Тя си спомня как веднъж събирала сено на ливада в Лаката - така викаха на една местност с дървета, но и с поляни между тях, красиви като самодивско сборище. Близо до кладенчето в корените на едно дърво тя току видяла до крака си разковничето. Веднага се сетила какво е, защото нейната майка вече я била научила как се бае и какво се използва докато се редят тайните думи за изгонването на болестта. Почнала да гони болестите на хората обаче едва когато децата й пораснали.

От времето, когато ме готвеше да ми предава тайните думи на баенето си спомням, как веднъж при нея доведоха момченце, защото заеквало и се изпускало нощем. Беше в новата къща и там вече имаше бели фаянсови плочки по стената. Детето клекна, а баба Райна взе да го обикаля и да му бае. Накрая хвърли шепа брашно на стената. По странен начин то се залепи на плочките във формата на глава на петел. Като изпращаше детето, тя каза на майка му, че се е уплашило от някой петел, а майката си призна, че имат такава птица стръвница в двора, дето напада хора и се зарече веднага да го направят на супа.

Виждала съм как брашното се лепи под формата на змия и на котка, но така и до днес не ми е ясно как се задържаше на светнатите до блясък от старателната снаха на баба Райна бели плочки.

Най-често и водеха деца, покрити с досадни и много сърбящи пъпки. Сега си мисля, че това са били някакви алергии, но тогава на тия обриви им викаха сугреби. Баба водеше детето при високата коприва до бунището с оборска тор, караше детето да клекне "до гюбрето" и му баеше по нейния си начин и после пъпките изчезваха. Нейното обяснение беше, че са се появили, защото детето е стъпвало където е рило куче, а може и друго животно. Още по-често пък може би е лекувала малки деца, които ревеха без причина и за тях тя казваше, че са хванали очи и имат уроки. Това и до днеска го знаят много жени и даже сами практикуват лечението. Взема се една паница, в нея се сипва вода и във водата се пускат три запалени кибритени клечки – едната за Бога, едната за Богородица и една за човек. Ако клечките за Господ и за Божията Майка не потънат, значи болестта не е от очи и трябва да се търси друг лек. Не я знам басната, която се говори, докато се гасят клечките, но знам, че ритуалът действа, а трябва с водата да се умият очите на детето и да му се даде да пийне от нея.

Баба Райна на сватба в с. Друган - 1933 г. - Тя е застанала зад децата.


Често се сещам как ми се размина обучението в баене, защото Господ прибра при себе си баба Райна преди да ме посвети в тайната. Когато ме водеха при нея, аз все си носех тетрадката, в която пишех детските си стихотворения, та ако реши да ми казва думичките, с които бае, да ги записвам. Но като разбра това, тя ми обясни, че не се записват, ами се учат наизуст и не се казват на никого, докато не се предадат на нова баячка. Обясни ми, че като дойде време да ги науча, ще трябва да съм окъпана и да съм в прани дрехи. Тя ще донесе върбови клони, аз ще стъпя на тях и ще повтарям баялките, докато ги науча. Но това трябва да стане преди да е изгряло слънцето. После е трябвало да посея къпина и ако тя израсте, значи от мене е щяло да стане баячка, а първото баене е щяло да е над стрък коприва и ако пък то увехне, значи тайната на баенето е усвоена. Да помагам на хората обаче пълноценно съм щяла да мога чак когато баба Райна умре, ама тя ни остави преди да ми разкаже баялките.

Сега знам, че посвещаването се извършва в предсмъртните часове на баячката или когато тя престане да практикува обредното лечение, защото предадени веднъж баялките губят лечебната си сила. Те се предават на полово незрели момичета и по-рядко на момчета. Момичетата не е трябвало още да са се „пропрали”, а момчетата – жена да не са познали. Ако пък се е налагало тайната да се предаде на зряла жена, то тя поне една неделя не е трябвало да е лягала до мъж.

Баячката използва конкретни обредни практики за лечение като горене, сечена на болестта или маменето й, леене на куршум или гасене на въглен, хвърляне на брашно или пепел, мерене на болестта с червен конец, въженце или клонче, претегляне на болния на кантар, провиране през венец от билки или под корените на дърво. Основните атрибути са огънят и водата, използвани чрез маша, лъжица, метла и билки.
Билката, наречена самобайче
Една баба в днешно време даже кръсти лечебно растение самобайче, защото я изцерило три пъти от рак. Баячките не са вземали пари за "работата си". Излекуваните се отблагодарявали в натура, а когато давали пари, за да се хване лек, то те ги пускали на земята, "за да иде злото у земи". Баячката ги настъпвала, за да е добър изходът от болестта и благославяла: "От Бога и Пресвета Богородица - помощ, от мене - лек."

От книгите научих, че баянките се казват басни. Има наричания като благословия и молитва, но и като клетва. Някои са с броене, а други - с мълчане. Едни са като броилки или са с подражаване на звуци и с думи, които нищо не значат. Понякога в стихотворна реч се разказва история за разболяване и оздравяване, друг път се призовават духове на помощ, но всичките са за омилостивяване и гонене на болестта.

Етнолози са успели да запишат много от тия народни умотворения, ама едно да ги четеш от книгите, друго е да си ги научил покачен на три върбови клона, дето ги духа вятър и да ги повтаряш по девет пъти, за да ги запишеш на файл в мозъка. Аз помня само едно: Шайка-байка, баяла му майка, баяла му връба от подлюта.”

Помня, че много пъти преди да почне да бае шепнешком баба Райна изричаше наглас : „Айде, света Макя Богородичке, да помогнеш…“. А като свършеше с баянката, казваше: „ В името на Отца и Сина и Светаго Духа. Амин; Бог да помилува, на човека да минува.“ Тя спазваше всички пости. Сряда и петък в къщата й заради нея никой не ядеше блажно или ако го правеше, беше скришом. Какво е изповядала на попа за лечебните си способности и как той не е мислел, че са от лукавия, не знам, но причастие тя взимаше редовно. Хората не я имаха за врачка, нито за това, дето са сега съвременните екстрасенси, а за лечителка и добра жена, която помага на хората.

Каква е била тая сила, с която са церили баячките хич не ми е ясно и до днес. Във всеки случай са били по-ефикасни от антибиотик, а лечебните им сили са били чисти, както по-чист е бил животът и хората са имали страх от Бога, срам от хората и по-добри сърца.

Сурва в Стандарт

2016

Маскарадът Сурва вече е в ЮНЕСКО – стр. 8 -чело
03.12.2015

Пернишката Сурва ­ весела и страшна - фолио
04.12.2015

Пускат пощенска марка за юбилейната Сурва – стр. 7

31.12.2015


Перник чака рекорди за юбилейната Сурва – стр. 8
брой: 8225 от 06.01.2016

Сурвакари обхождат 53 селища в Пернишко –стр.8
брой: 8233 от 14.01.2016

Сурва за здраве и берекет стр. 24-25   фолио
брой: 8234 от 15.01.2016

Перник показва тапията за Сурова/Сурва в ЮНЕСКО – стр.8
брой: 8241 от 22.01.2016

Ученици правят украса за юбилейната Сурва – стр.3
брой: 8243 от 24.01.2016

Талисмани на Сурва гастролират в Германия – стр.17  - страница
брой: 8245 от 26.01.2016

Кукери с маски на Сталин и Димитров – стр.8 - чело
брой: 8246 от 27.01.2016

Откриват Сурва с тъпани, конници и музикална заря – стр.8
брой: 8248 от 29.01.2016

Огънят на Сурва пламна в Перник стр. 8 - чело
брой: 8248 от 30.01.2016

Редят изложба за феста – стр. 8
брой: 8248 от 30.01.2016

Кукери от Мали хит на Сурва – стр. 2 - чело
брой: 8249 от 31.01.2016

Близнаци от София с костюми в Перник – стр.2
брой: 8249 от 31.01.2016

Бащата на Сурва прави маскарад в София през 1939 г. – стр.10  стр.
брой: 8249 от 31.01.2016

Сурва 2016 - групи от чужбина









МАСКАРАДНА ГРУПА СУНДИЯТА КЕЙТА - МАЛИ

Най-екзотичните участници в тазгодишния фестивал "Сурва" са от африканската държава Мали.Групата се казва СУНДИЯТА КЕЙТА. Състои се от петима тъмнокожи африкански артисти.Те ще представят една от най-богатите култури на Африка – тази на Догоните. Маските, които племето изработва, изиграват важна роля за формирането на представата на европейците за Африка.
Най-известната е маската Канага,която представлява птица с разперени крила.На върха има две малки фигури,които символизират първата двойка, която Догоните смятат за свой прародител. Кръстът олицетворява митът за сътворението.. Традиционното облекло на артистите е от ръчно изтъкан памук, изрисуван изцяло с природни багрила, които се добиват от листата на дърветата. Традицията на тъкания памук в Мали се пази и до днес. 






МАСКАРАДНА ГРУПА – ГР. БАЛАШИХА, РУСИЯ

Народният Шоу – театър “Прометей” участва активно в културната програма на гр. Балашиха и в много други фестивали в Русия и чужбина. Той е ежегоден лауреат на младежкия фестивал “Славянский мир”. Театралният колектив удивлява зрителите със своята яркост, самобитност, със зрелищните си проекти и спектакли. В групата участват представители на всички възрасти и даже цели семейства.

ГРУПА ОТ ГР. ДРАМА, ГЪРЦИЯ

Гръцката група за първи път участва във Фестивала "Сурва". Създадена е през 1979 година като културен клуб "Ксиропотамос", чиято основна цел е да изследва, изучи и запази добрите нрави и обичаи на селото.
Обазователно-културната организация „ Ксиропотамос“ има 11 танцови групи, с над 200 участници на възраст от 4 до 60 години.
Групата ще представи обичая Арапинден” – традиция, свързана с плодородието. Чества се на 6 и 7 януари в чест на Пророк Илия на хълма Илинден.

КАРНАВАЛНА ГРУПА – ГР. ЛЕСКОВЕЦ, СЪРБИЯ

Карнавалната група от гр. Лесковац, Сърбия ще представи една история от времето на Ана Каренина. Историята от руските простори се премества в просторите на Южна Америка, от там, с чудото на звука и ритъма, достига до африканската пустиня. Как Ана ни отвежда дотам ще ни покаже карнавалната група от Лесковац с хореограф ДаниелеКулич.



МАСКАРАДНА ГРУПА “ПРИЛЕПСКИ МЕЧКАРИ”- ГР. ПРИЛЕП, МАКЕДОНИЯ

Една от най-характерните маскарадни групи в Македония са Прилепските мечкари. Групата е съставена от касапи, които на празника Прочка се маскират като мечки с кожи, а на лицата си слагат маски – сурат. Маските са направени от черен плат, имат големи зъби, мъниста, брада и мустаци.Маскираните изпълняват обредна игра по домовете и улиците под звуците на зурни и тъпани, гонейки болестите и злите демони, осигурявайки благосъстояние, здраве и плодородие. Тяхната обредна игра се тълкува като ритуално преосмисляне на цикъла живот – смърт – живот.Мечката е символ на възкресението и новия живот.

МАСКАРАДНА ГРУПА „ЦОЛОМАРИ“ – СЕЛО БЕГНИЩЕ, ОБЩИНА КАВАДАРЦИ, РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Цоломарите са стара езическа традиция, предавана от поколение на поколение.
В игрите с маски участват единствено мъже. През нощта на Василица цялото село е будно и очаква сутринта, когато започват игрите на цоломарите.Цоломарите се обличат във вълнени костюми, които се носят само на този ден. Те начернят лицата си със сажди, поставят мустаци и брада от вълна. На кръста си закрепват звънци и хлопатари, а в ръцете си носят дълги цоломарски тояги. Цоломарите имат водач, който ги събира в центъра на селото и повежда цоломарското хоро. В този ритуал задължително участват и двама мъже, преоблечени като булки, облечени в бяло, и една стара баба, облечена в черно, която държи в ръцете си хурка.







АРТИСТИЧНА И КУЛТУРНА АСОЦИАЦИЯ „НИКОЛА ТЕСЛА” – БЕЛГРАД, СЪРБИЯ

Асоциацията е основана през 1926 г. и носи името на Никола Тесла - известен сръбски учен. Групата представя живописния фолклор на хората от различни региони на Сърбия. Всяка хореография се прави с оригинални и автентични костюми и музика , характерни за определена област. Богатството на репертоара, игривият ритъм на народните танци на Сърбия и бивша Югославия , представени от младите танцьори на ансамбъла привличат публиката и нейните овации на концертите.
Ансамбълът с Мениджър - Мирко Аманович, художествен ръководител - Зоран Пилипович, хореограф - ПунишаТодорович и костюми - МиленкоКузманович е носител на много награди от участия в Сърбия и в чужбина - Испания, Украйна, Италия, Турция, Белгия и др.








МАСКАРАДНА ГРУПА– СЕЛО БРАНЕЩИ, РУМЪНИЯ

Традиционната кукерска група, водена от ФлоринСтоициу и професор Мариус Овидиу, е създадена през 2007г. в българската културна асоциация „Седеанка“, с. Бранещи. Маскарадната група от село Бранещи – Румъния ще представи обичая “Кукеровден”. Кукерите са маскирани млади мъже, облечени в различни костюми, като един от тях е с женски костюм. Те удрят с „палма“ момичетата и други немаскирани хора за здраве. Има два главни персонажа, които прогонват зимата и проправят път на пролетта:
- жените- кукувици, които са облечени като млади жени, които подскачат, за да вдигат шум със звънците и удрят немаскираните хора;
- кукери с лица – това са млади мъже в бяло облекло и големи многоцветни маски.
Групата от село Бранещи е участвала в много фестивали в Румъния и България .

МАСКАРАДНА ГРУПА – ГР. ВЕЛЕС, РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ
Маскарадната група е създадена преди 10 години към Фолклорен ансамбъл “Вила Зора” – гр. Велес .Групата ще представи “Македонска сватба от град Велес” – традиционен обичай, който може да се види на повечето сватби в града, но в комична ситуация с маски на мечки, лисици, вълк и други персонажи: поп, баба, дядо, момче – заек, невеста – лисица, които благославят младите за бъдещия им съвместен живот









КАРНАВАЛНА ГРУПА ОТ ГР. КОРЧА, АЛБАНИЯ

Карнавалната група представя пърформанс на талантливите танцьори – балетисти, маскирани като зомбита. Те ще танцуват и ще забавляват публиката със страшните си маски. Изпълненията на групата са високо оценени на фестивали и карнавали в Албания, Сърбия, Македония и др.


МАСКАРАДНА ГРУПА “ДЖАМАЛАРИ” – СЕЛО СОПОТ – РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ

Карнавалната група от село Сопот участва вече много пъти в Международния фестивал на маскарадните игри в град Перник. С традиционните маски на мъжете групата ще представи обичая “Джамалари” – стар погански обичай, в който колкото по-страшна е маската, толкова по-бързо се прогонват злите демони и болестите от домовете и годината се очаква да е плодородна. Маскарадната група от село Сопот има участия в много Балкански карнавали: Кавадарци, Струмица, Берово, Вевчане, Прилеп, Лесковац, Баня Лука, Белград, Птуй, Мозирие.