05 юли 2017

Еньовден - за билките и самовилите

Според стародавно езическо вярване точно на празника Еньовден, когато Църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, билките имали най-голяма сила и затова на някои места по земята ни имало обичай да се берат рано сутрин, още по роса букети от всякакви лековити китки и тревички. Останала е приказката "за всяка болка и билка", а в набрания на Еньовден букет трябвало да има 77 полезни растения, но и една половинка за неверната болест. Каква и коя е била тая болест сякаш вече няма кой да каже, защото и бабите ходят на лекар и се редят на опашки в аптеките, стиснали рецептурни книжки в съсухрените десници. Само в детските им спомени от далечни времена може да са се запазили истории за лечението на болестите едно време, когато всяка майка е била посвещавана от своята майка и баба как да цери децата си със средствата на народната медицина. Кое от това познание е рационално от гледна точка на съвременния човек и кое е действало по силата на суеверно внушение сега е трудно да се отсъди, защото човеците са променили традиционната си култура. И до днес обаче животните знаят коя болежка с коя трева да излекуват.

09 май 2017

Възстановиха гроба на червеноармеец в Перник

На 9 май световната общественост отбелязва Деня на Победата срещу хитлерофашизма. На много места в Европа и по целия свят, и особено в Москва, този ден се отбелязва по особено тържествен начин.

Тихо и по християнски обичай този ден беше отбелязан и в гробището на Калкас, някогашно село близо до Перник, а сега квартал и кметство в пределите на общината.

Група представители на дружеството на русофилите почетоха паметта на починал на 21 ноември 1944 съветски войн в Калкас. Дълги години той се водил като "неизвестен войник". Сега вече се знае името му - червеноармеец Евгениий Фьодорович Гриньов. Кога се е родил редникът, остава неизвестно, но датата на смъртта му и името му са установени от бившия военен аташе към руското посолство Роберт Шестаков още преди години. Тогава по идея на дружеството на русофилите в Перник и със съдействието на тогавашния секретар на община Перник Сергей Цветков се правят постъпки да се открие, кой е упокоеният червеноармеец в калкаските гробища, защото местните хора си спомняли за този случай. Възрастен жител на Калкас, който през 1944 г. бил още дете, даже си спомнил точно мястото на неговия гроб. Когато отишли на място, се оказало, че наоколо има пресни гробове, но мястото на последния дом на червеноармееца било запазено.

Така и не се стига до поставяне на паметник на този гроб до изтичането на мандата на Шестаков като военен аташе, но след няколко години той се връща като генерален консул в Руското посолство в София и от миналата година редникът Гриньов вече е с паметник в българското гробище.


Всичко това разказва Николай Иванов, който с приятели почете паметта на червеноармееца в днешния празничен ден. След 9 септември 1944 г. В Перник, Радомир и Батановци са били разквартировани частите на 394-та стрелкова Криворожка дивизия (от състава на Трети Украински фронт) с командир полковник Иля Самсонович Титов, който по-късно през годините е обявен и за почетен гражданин на Перник. Щабът на дивизията е бил разположен в къщата, където сега се намира ресторант "Секвоя", до градския парк. В Батановци е имало военна болница, а в тогавашното село Калкас - малък военен лазарет, който бил в магерницата на манастира "Св. Петка". Там са се лекували ранени по бойните полета извън България съветски войници. Един от тях е и починалият от раните си, получени по време на боевете при Яш-Кишиневската операция в края на август 1944 г.

В Перник и Пернишко съветските войски идват в началото на ноември 1944 г.
В област Перник има общо осем паметници на починали съветски войници. - Батановци, Радомир, Перник, в радомирския квартал "Върба", в селата Чуковец и Стрезимировци и Брусник - на връх Чеканска бука.

Овчари се състезават на премуз

В пернишкото село Богданов дол вече 35 години пресъздават обичая

Вече 35 години в пернишкото село Богданов дол на Гергьовден пресъздават обичая „премуз”. Това е състезание между овчарите за най добре гледани овце, а в резултат на това и най-млекодайни. От няколко години празникът се клонира. Местни стопани са го изнесли извън селото при летните егреци, а и други села разнообразяват традиционния събор с пресъздаване на обичая. Богданов дол обаче ежегодно на дена на покровителя на скотовъдците и стадата свети Георги продължава да събира много гости от близо и далеч.

По утвърдена традиция на поляна в ниското край реката в самия център на селото се импровизират кошари. До тях има почти автентична лятна овчарска къща, украсена със цветя, звънци и много геги, а пред нея софра. По „лесите”, както по тоя край викат на оградата са вързани едри овчарски кучета, но на къс повод, за да не решат, че някой е дошъл да краде. На клоните на две високи дървета наблизо са вързани гергьовски люлки, накичени с венци от здравец и люляк.


Овчарите са нагласени с народни носии – ризите им са везани, а на кръстовете носят пояси. В тоя ден те са главните герои, защото се състезават от чии три произволно избрани овце ще се издои най-много мляко. Котлето, в което го доят, също е украсено с цветен венец. Едно време като минел Гергьовден с тия венци украсявали кошарите и те оставали там цяла година. Някога във венците слагали и селина и нея ергените пъхали в гащите, за да расте мъжката и мощ.


Народната традиция повелява, доенето да става през гривна, а ако стопанката случайно няма такова украшение, се прави кръгъл колак като геврек и доенето става през него. Като се издои млякото колачето се запазва и от него се дава на добитъка, ако се поболее. Някога под ведрото слагали и боядисано специално на този ден червено яйце, но това сега не се прави. Казва се премуз, защото в пернишко за доене се използва глаголът „музе”.

Докато овчарите музът, край на чеверме се пече агне, а на трапезата пред овчарската къща са седнали гости. Това се представители на пернишкото дружество „Традиция”, нагласени като овчари от различно време на годината, едните са като за лято, а други са с тежки ямурлуци,, каквито се носели есен и зиме и ако е киша ставали толкова тежки, че няма помръдване, а после много дърва трябвали за огъня, докато изсъхнат. Те пробват от домашната овчарска ракия и замезват със сирене с подправки, но най им харесва подсиреното със стрити сухи чушки в него, щото няма нужда да се поръсва с червен пипер.

Тази година победител е опитният овчар Видин Малинов, който напълни в кофата повече мляко от колегите си Мирослав Виденов и Пламен Павлов и получи паричната награда.

От няколко години в това състезание не участва Методи Стефанов, който е инициатор на тази традиция и сега я прави край Гигинския манастир. За да е по-живописен празника той организира и демонстрация как овчарските кучета гонят мечка, но в ролята на мечката влиза човек от сурвакарската група на селото, защото и без друго в нея има такъв персонаж. Там също въртят на чеверме агне. Майсторите го „гъдкат“, както тука се казва, още от предната вечер, за да стане вкусът му традиционно гергьовски. „С повече мас трябва да се помазва, за да е сочно месото, а не сухо.”, пояснява възрастен мъж от публиката в Богданов дол, която седи на високото над поляната и наблюдава обичая на премуза, но и празничната програма от местни любители на фолклорното изкуство.


Богдановдолските домакини са омесели погачи и колачи, които са подредени в изложба. Изложба има и в двора на училището, където строго жури избира медалисти между огромни източно-азиатски овчарки. Не чакаме да чуем кои са победителите, но пък се запознаваме с
топчестата Годзила, която на своите 70 дни прилича повече на плюшена играчка, отколкото на порасналите представители от неяната порода. Едно време тук се правеха опити да се устройват боеве на кучета, но това вече отдавна е преодоляно и сега любителите на кинологията само се радват на най-расовите екземпляри.

В Богданов дол породата българско овчарско куче е на особена почит. Тези които не са край импровизираната кошара на поляната, а те са поне седем, са по дворовете и отвреме на време пролайват. Местните любители на порода имат свой клуб, който е и кафене , и ресторант и тъкмо там намираме кмета на селото Петър Теофилов, който е поканил на гергьовско агне ВИП гостите – депутати, кмета на Перник Вяра Церовска и нейния екип.


Някога в селото са се гледали близо 10 000 овце, а сега я има, я няма 1 000, каза кметът Теофилов и застава за снимка до нагласената в носия г-жа Райка, съпруга на овчаря – първенец за тази година. Той също се занимаваше със скотовъдство след като се пенсионира от пернишката мина, където имаше шефски пост, но сега е предал това на сина си и се грижи за делата в селото. Преди време даваше заплатат си за стипендия на отличници, но понеже те отраснали, сега отива за пенсионерския клуб и осигурява смислена дейност на възрастните, които даже си правят екскурзии. Сега богдановдолци се канят да идат на национален събор в Лясковец, за да покажат автентичния обичай „премуз“, но това ще стане само ако домакините им подсигурят овце.

Тачат традициите местните хора – старателно поддържат сурвакарската си дружина, в читалището има група за автентичен фолклор и неизменно на Гергьовден канят гости на събора. Жителите на селото са близо 500 човека, а за празника идват поне четири пъти повече хора. Голямата радост тази година, е че в селото са се родили 5 бебета и селото расте, радва се кметът Теофилов.