12 септември 2016

Сурвакарите от Долна Секирна на събор на българите в Украйна

Крепостта Акерман под българска окупация за ден


Старинната крепост Акерман край украинския град Белгород-Днестровски в Одеска област за ден се оказа под истинска българска окупация. На 4 септември на това знаково историческо място се състоя VII всеукраинский болгарский събор, организиран от Асоциацията на
българите в Украйна, утвърдила се като най-мащабната неправителствена
организация с целенасочена дейност за консолидиране на българската диаспора и утвърждаване на културната й независимост сред над 100 дружства и организации на българи в Украйна, членуващи в нея.

Малко преди обяд към подстъпите на крепостта прииждаха хора с различни носии. Това бяха хората от съставите, които идваха за изява на събора. Организаторите обясниха, че са осигурили транспорт на проявата да дойдат 10 000 човека от всяко населено място в Украйна с българи, а и сега там има села с 98% българско население, където се говори само на
български. Отделно със собствен превоз също бяха дошли много хора. Даже със своя кола беше пристигнало семейство от Стара Загора, за да се види с роднините в Белгород. Смело може да се каже, че в района почти няма пътища или ако ги има, те са със спомен за асфалт и
огромни дупки като от бомби, но това не беше спряло хората да се притекат на събора.
Гости от България бяха сурвакарите от брезнишкото село Долна Секирна – двукратни носители на най-голямата награда от пернишкия маскарад „Сурва” и с богат опит от международни участия. Още докато приближаваха към крепостта, а после и към естрадата заради говора и
атрактивните костюми хората ги спираха и заговаряха. Оказа се, че знаят за Сурва, защото пазят обичая и при тяхи по Нова година деца със сурвачки обикалят селата. После вадеха телефони за селфита. „Истински българи!”, възклицаваха сънародниците от Украйна с радост и влага в очите и се триеха в кожусите, с които сурвакарите прекараха почти целия ден под палещото слънце.

Един през друг бесарабски българи разказваха: „Моят пра-пра дядо се е бил на Шипка... Имам
сестра в Пловдив... Лани ходих във Варна.” Привлечени от българската реч, която се чува от телевизора, местните хора се тълпяха край гостите от родината на предците им и говореха на старо наречие, отдавна забравено по земите, откъдето дедите им са се преселили отвъд Дунав. Говорете ми, всичко разбирам, прочела съм всички български книги, моли беловласа жена и пита дали някой е чувал някъде из България фамилията на нейните предци. Докато Украйна беше съветска искаха да ни претопят и да ни направят руснаци, но сега вече е друго,
обяснява жената и споделя: „Харен чиляк е Антон Иванич Кисе – той ни помага да се чувстваме българи през последните години и направи цялото това чудо."

Антон Кисе епо народност българин, родом от село Евгеновка в Тарутински район на Одеска област. От 2004 г. той е депутат в Украинския парламент Върховната Рада. Той е и председател на Асоциацията на българите в Украйна от нейното създаване през 1998 г. Атрактивният вид на сурвакарите от Пернишко не можа да надвие по интерес отношението на украинските българи към него, защото трудно може да се преброят ръкостисканията, прегръдките и снимките, които народният депутат си направи със сънародниците. Саде ( в смисъл на само) той мисли за нас отсабалем, казваха хората най-искрено на езика, който са запазили от векове.

А съборът наистина беше като чудо. В навечерието на националния празник на Съединението на България напрактика можеше да се види каква сила е единението на народа и любовта към Родината, даже когато родините са две. Около два века през поне 8 поколения диаспората е
запазила културата и традициите на предците си и не случайно съборът се превръща в кулминация на българщината по тези земи. През годините се е запазила традицията в българските села да има събори, най-често в деня на храмовия празник на построената от хората черква, споделя Светлана Драгнева, заместник на Антон Кисе в Асоциацията. Съборът се прави през две години и досега винаги е бил в Одеса. Целта му е да се съхраняват и развиват и да се преумножават историческите, културните и образователните достижения на българския етнос в Украйна, но всъщност е истински народен празник. Оказа се, че
до момента седмото му издание е най-мащабното от всички досега.

В гала-концерта участваха над 50 фолклорни формации от Украйна, а и от съседна Молдова, където също живеят бесарабски българи. От сцената се носеха старите български песни за
юнаци и любов, за Радка, Янка, Тодора и Калина. Думите си бяха същите като и в България, но понякога в аранжимента имаше по нещо от частушките. Вихрени хора показаха под изкусна свирня на гайди и акордеони млади танцьори от различни школи. Букет от сложни български народни танци представят деца от село Делен в Арцизки район. Облечени са в оргинални костюми от Граово - момичетата с литаци, а момчетата - с бели беневреци. Те станаха особено симпатични на сурвакарите, заради носията от родния им край. По път насам пернишката група научи, че първите преселници в днешните украйнски земи след османското нашествие из Българско са били 36 човека от пернишкото село Богданов дол, поели отвъд Дунава през 1765 г.

Хората се виеха и покрай етнографския кът, където имаше дегустация на български национални ястия за официалните лица - депутати от Европарламента и Върховната
Рада на Украйна и българското Народно събрание, ръководители на местните региони, българският посланик и владиката на Болград и Измаил епископ Сергий, певците от България Илия Луков и Веселин Маринов и още важни шефове.

Съборът беше приветстван с поздравителни адреси от президента на Украйна Петро Порошенко, роден в столицата на Бесарабия Болград, където българите са болшинство и от българския вицепрезидент Маргарита Попова. Поздравление поднесе българският посланик в Украйна Красимир Минчев. Но най-много аплодисменти имаше за Антон Кисе. Честта да обяви събора за открит беше предоставена на 92-годишния доайен на българското движение в Украйна и общественик Генади Коев.




Докато звучеше българския химн от очите на един от сурвакарите рукнаха сълзи. Към него се притече жена от публиката да го пита дали не му е зле, но след като маскираният мъж обясни, че просто се вълнува, ревнаха и двамата.




Трогателна беше и украинката леля Надя от състава на село Заря в Саратски район, чието име всъщност е Камчик. Тя подхваща песента за Илия, дето градил келия и всички й пригласят, а после обясняват, че в техния „етнографически” състав „Янка” няма баби.






Покрай тях на сергии са подредили майсторлъка с кошничар, кожар, млад момък преде с хурката на пра-пра баба си.



На сергии из цялата крепост има много сувенири от плат, керамика, дърво.


Майстор сече монети по поръчка.







Най-много са скарите, може да се опита и квас.


Лее се пиво и вино. Има и други питиета и мезета.




Украински българи се надпреварват да черпят гостите от България с домашно произведени питиета. Завършил българската военна академия пенсиониран полковник учи един от сурвакарите как да излекува псориазис по ръцете си.

 Докато чакат изявата си на сцената, при сурвакарите спира и Антон Кисе, снима се с тях и праща специални поздрави на пернишкия кмет, чрез когото те са получили покана за участие в събора. Предайте поздрави на д-р Церовска и кажете, че ще дойда на фестивала при вас, поръча той.








Ние сме българи, само дето живеем тука, обяснява възрастен мъж докато се подрежда пред сцената, за да чуе изпълнението на Веселин Маринов, който изпя за сънародниците най-популярните се песни. Украинската звезда Катя Бужинская, която се оказа българска снаха, раздвижи публиката с „Катерино моме” в съвременен аранжимент, а после хилядното
множество с нея скандираше „И Украйна в Европа, заедно с България”.



Вече по мръкнало дойде ред и на Илия Луков, избрал за своя жена бесарабска българка. Под негов съпровод в Акерманската крепост се изви най-дългото българско хоро. Танцът
продължи и под звездите, вече по мръкнало, но уморени сякаш нямаше. За да сложи все пак точка на знаменателното събитие, каквото не помни твърдината, която е била в територия на България през Второто българско царство, а според домакините по тези земи са били и водените от хан Аспарух българи, Илия Луков подхваща песента си „Молитва”. Молитвата
в тоя ден на всички дошли на всеукраинския български събор беше Господ
да пази българите, тяхната майка България и втората им родина Украйна.

19 август 2016

1070 години от успението на св. Йоан Рилски Чудотворец в Рилския манастир

Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души

В Рилския манастир тържествено бяха отбелязани 1070 години от деня, в който неговият основател св. Йоан Рилски Чудотворец се представил пред Господа. В православната традиция успението, както се нарича смъртта на просиялите в святост човеци, е най-големият празник в тяхна чест. Но както хората от признателност и любов променили монашеското му име Йоан на простонародното Иван, така и неговото успение, може би заради усилната работа по това време на годината отстъпило място празникът му да е по-голям на 19 октомври. Кръглата годишнина тази годи събра в светата обител многоброен народ, който от години върви по утъпканите пътеки към това средище на духовност и вяра. Всенощното бдение беше благословено от Светейшия български патриарх Неофит, а на другия ден той оглави празничната света литургия. В богослужениета молитвено присъстваха много архиереи от Светия синод и гости от православните църкви в Русия, Полша, Румъния, Гърция, Сърбия...


Било е точно през август преди 1070. В Рилската пустиня се подвизавал свят човек и славата за вършените от него чудеса се носела надалеч още докато бил жив. Малко преди смъртта си този свят се оттеглил на пусто място при пещера и скала в планината и там на 18 август, според преданията издъхнал. Преди това оставил завет на последвалите го в почитането на Бога монаси.
През всичките тези 1070 години този, когото приживе наричали земен ангел и небесен жител и до днес събира богомолен народ в основаната от него обител. Рилският манастир е притегателен духовен център и за силно вярващи, и за такива, които разпътно вярват в "някаква сила", че и за неверници. По полираните до блясък камъни в манастирския брой става ясно какъв многоброен народ е стъпвал на това свято място. Особено много хора с молитвено преклонение идват тук на празниците. Още от вечерта храмът се изпълни с народ. Стотици вярващи се включиха в почитта към светията.


"Беше преди години, когато момчето на мои близки се бореше за живота. Беше се удавило в язовир, но го бяха спасили. Жив беше, но в дробовете му имаше тиня. Предстоеше му операция и аз дойдох да се моля пред мощите на св. Иван да го вземе под покровителството си", разказва на свои близки възрастна жена. Около и други слушат за едно незаписано чудо. А жената продължава: "Докато аз съм се молела младежът бил на операционната, вече приспан и тъкмо да го оперират неземна светлина се явила над него и спряла ръката на доктора. той също разбрал, че се случва нещо странно и отменил операцията. Когато младежът дошъл на себе си на темето му косата била опадала под формата на кръст. после го оперираха в германия и се оправи, но аз забравих да дойда да благодаря на свети Иван. Дойдох след време на празника на неговото успение. Тука беше пълно с народ и аз застанах на опашката. Изведнъж нещо сякаш ме повдигна от земята, хората около мен се отдръпнаха и аз се озовах пред саркофага с мощите на светията. не зная колко време прекарах в молитва, но като дойдох на себе си ми беше леко и светло и си тръгнах по живо по здраво. Оттогава идвам всеки път като мога на тоя ден, защото чудесата на св. Иван са безбройни и само вярата може да ни направи добри и силни да понесем земните си страдания и да се молим да сме достойни за вечния живот.
Благословени сме, че имаме такъв небесен покровител като свети Иван, казва жената и благоговейно се покланя пред неговите мощи, а после целува иконата на светията, украсена с бели цветя. Така с бели цветя е обрамчена и иконата на светеца върху сияещия в позлата иконостас.

Думите на жената казва и Светейшия български патриарх Неофит, благопожелавайки ни да сме честити, че имаме такъв небесен покровител като св. Иван Рилски, който ни дава светъл пример на истински християнски живот и любов към вярата и отечеството. С него в манастира са и повечето от митрополитите, епископи и игумени на по-малките български манастири, духовници от някои от Поместните Православни Църкви, поканени по решение на Синода специално за тържеството.



Игуменът на манастира Адрианополски епископ Евлогий, който управлява светата обител повече от 10 години и я води по начертанията на нейния пръв и вечен игумен - преподобния Рилски чудотворец, посреща гостите, според обичая. нормално е като домакин да има притеснения, но всичко по организацията е перфектно и в погледа му се чете отческо насърчение към всички хора, дошли като християни и богомолци да просят духовна подкрепа от светията и да почерпят от неговия духовен пример на истинско смирение, вяра и въздържание, който той е завещал.



Неговите нетленни чудотворни мощи наистина са извор на изцеления и на духовна благодат, на много подкрепа, закрила и помощ за християните, които я търсят от него. Много пъти св. Йоан Рилски е помагал, помага и ще помага, особено на тези, които тежко боледуват, тези, които дълги години нямат рожби, на тези, които идват с искрена вяра и смирение, много пъти е казвал игуменът.

Хората идват в Рилската света обител да отдадат почит на свети Иван, да молят за неговата закрила и застъпничество пред Господ. За себе си и за близките си най-често искат здраве, но се сещат и за духовни сили и за повече смирение.









На богослужениета в тези празнични дни присъства и кметът на Кюстендил Петър Паунов, който може да бъде видян тук на всеки голям празник. С него е и семейството му а малкият му син Йоан, бебе на няколко месеца прекара в храма цялото бдение през нощтта, заедно с други дечица на млади семейства. Такива управници са ни нужни - да почитат Бога и да имат страх от него и да се молят, казват хората, които са го разпознали. Така той ще измоли благодат не само за себе си и близките си , но и за поверените му да ги управлява, коментира жена с посребрени коси под забрадката.



Вън от храма, в манастирските двори и извън тях цари обичайната суетня. Гостите си купуват икони и сувенири, избират подаръци за близките. Пълно е манастирското магазинче, където може да се избере поучителна книга. Опашка пред музея няма, както е пред храма, но и там чужденци щракат с фотоапарати. Часовникът на Хрельовата кула вече е ремонтиран и мери времето според нашите земни страсти, но тук то сякаш тече по-бавно, за да ни даде шанс да попием от благодатта на това дивно място.
Хрельовата кула е единствената останала от стария манастир от 14 век и служела за отбрана на манастира. Има пет етажа с бойници (мазгали). В горния етаж се помещава параклисче "Св. Преображение". най-отдолу в подземието е имало окови, защото служило за затвор. Кулата е висока 25 метра. Върху нея откъм южната страна, до часовника отляво, има надпис, иззидан от тухли. От него се вижда, че кулата е била изградена през 1335 г. Към този надпис се издига бял гълъб, който допреди малко е кълвал трохи и тревички по каменните плочи, запазили ехото от стъпките на поклонниците.

Белите гълъби не се смущават от хората край тях и като светлите души на светиите ни помагат да просветлим мислите си. По едно време проръмява дъждец, досущ като влагата в очите на вярващите докато в храма в тези празнични дни многократно ектят тропара и кондака на св. Иван - възвишените поетични песни в негова прослава, изпълнявани от двата хора, украсили празничните богослужения.



Приключил е и ремонтът на старата манастирска магерница, където в старите времена готвили храна за всички поклонници, по някой път до 10 000 човека. Тогава народът пълнел обителта само на големи празници поне 12 пъти в годината. Хората докарвали добитък за харизмо и понякога тук колили животните и приготвяли ядене за всички. Имало казани, които побирали два вола, наведнъж за благодатната супа. Запазени са големи лъжици, с които се раздавало ядене на групи. А вместо кубе в магерницата е комина за пушека.

Сега извън манастира се продава прясно опечен хляб като този едно време и хората купуват от него, като да заместят късчето от тялото Христово, което е нафората, раздавана на края на службата в храма.

Мнозина отиват и до гроба на свети Иван, който е източно от манастира. На пътеката, която води за старата постница, е църквата „Успение на свети Иван Рилски" с храмов празник на този ден. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църквата е и пещерата, където светията отшелник е живял. На това място и тесният отвор в скалите, за който се смята, че пропуска само праведници.

На няколко места в манастира има и строително скеле - потягат се фасади, обновява се единият от параклисите във вътрешността на централния - съборният храм на манастира „Рождество Богородично"

Предстои ремонт на покрива на северното крило. Вече е ясно, че обителта ще получи финансиране на свой проект по Програмата за развитие на селските райони. Едва сега благодарение на усилията на работната група на Светия синод и ставропигиалните манастири, какъвто е Рилският могат да получат европейско финансиране на свои проекти.

В ремонт е пътя към обителта, който не пипан повече от 30 години, но за празниците от Голяма Богородица насам, машините са прибрани на паркинг, а работниците почиват, за да може многобройните гости да пътуват по-спокойно. На връщане много от тях ще пеят последната строфа от тропара на св. Иван: „...отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.”






Из „Завет на Свети Иван Рилски Чудотворец”

И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.

А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича второ идолослужение. Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има... Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашия Небесен Отец преди вашите молитви знае от що се нуждаете.

Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях, като оставяте Небесния цар…

Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: "Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички." Избирайте си наставници и си поставяйате началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение.

"Заветът на Св. Иван Рилски" има четири познати преписа, които се приемат за автентични. Единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му. Вторият, направен от монах Касиан е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски, вероятно от средата на ХIХ в., а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два се намират в сбирката на Етнографския музей.

17 август 2016

Фестивал на баницата в Бела паланка

Бела паланка е малко сръбско градче на не повече от 100 км от София. От няколко години в средата на август то става привлекателно с превърналия се в традиция Фестивал на баницата. Тази година любителите на пътешествия и фестивалния туризъм вече са го пропуснали, но затова пък още от сега могат да го включат в плановете си. А тези, които посетиха Дните на баницата на 13 август, със сигурност от сега мислят да го повторят.

Поне 15 български автобуса от рано потеглиха за атрактивното събитие и имаше защо. Посрещнаха ги транспаранти с надпис "Дани банице 2016"и многобройни шарени щандове.

Програмата на фестивала е тридневна - от петък до неделя, и включва много "културно-уметнички" изяви на фолклорни ансамбли, певчески групи, етно музика и млади таланти. Занаятчии керамици, тъкачи, бродирачки и художници са част от феста със своите щандове.
Близо 300 баници в различни варианти бяха подредили на щандове сръчните майстори баничари.


Не по-малко бяха и пъстрите сергии на занаятчиите

И ако някой беше тръгнал със скептицизъм към този панаир, то нямаше как да не остане изумен от изобретателността на участниците в състезанието за най-добра баница, защото това ще да е единственото място, където може да се види баница с диня или със смокини и люти чушки едновременно. Иновациите бяха обяснени с допълнителния елемент за оригиналност, който е въведен едва в това 11-то издание на феста.

Участниците в баничарския конкурс бяха приготвили по едно печиво да го покажат на журито, но покрай него имаше и такива за продан. Осминка от тепсията вървеше по 100 динара, което е по-малко от лев и петдесет. Изкушенията бяха всевъзможни - от традиционните баници със сирене, извара и месо, с лук, спанак и зеле до тези с патладжан и картофи или пък сладки - с ябълки, тиква, вишни, малини, ягоди и череши, гарнирани с орехи, лешници и бадеми. Имаше даже баница с макарони.

Невероятното изобилие беше обобщено с надписа на една от сергиите "Ал` се некад здраво jeло... баш!", което в груб превод значи "Ама се е яло здраво някога".


А яденето си върви и с пиене и не липсваха както домашно приготвени сиропи в това число и от коприва, така и ликьори и ракии. Чашка от 20 грама 34-годишна сливовица също беше 100 динара. Хит беше и измайстореният от млада девойка конфитюр от люти чушки.

Насред този пир за небцето два автобуса туристи от Перник обаче бяха силно загрижени за своята водачка Магдалена. Собственичката на туристическата агенция има особености на организма и не яде нищо с брашно, но дори и за нея на изложението се намери баница. Оказа се, че местна жена има същото страдание като перничанката и участва в баничарския фест с безглутенови печива - и солено, и сладко. Така се оказа, че наистина за всекиго има по нещо.
По сергиите на занаятчиите също имаше привлекателни предмети, а за улеснение на посетителите цената, както и при баниците, беше закръглена и всяко нещо вървеше по 100 динара. Търговците не отказваха и левове и евро и всичко се смяташе по странен курс, на когото както му е удобно.

Славиша Милойевич от Ниш предлагаше нашарени юзчета, комплектовани в сервизи.


Майсторката на бродериите Радица Животинович от Крешевац беше направила за всеки празничен повод красиво изделие и нашенци
накупиха подложки за погачи с дантели







Независимо че хората бяха дошли заради баниците, привлекателни се оказаха и пушещите скари и ако баниците бяха за предястие, то ароматът и видът на сръбската скара нямаше как да не разпалят апетити. Плескавици, вешалици, вратни свински пържоли и дъхави наденички бяха поглъщани, обилно полети с пиво, а и бирата и безалкохолните също вървяха по 100 динара.

Фестивалът се провежда около местната природна забележителност - Врело, където гейзер изхвърля вода нависоко като естествен фонтан, а реката е с прагове и е доста дълбока с много риба в нея. В парка край тази красота е вдигната сцена и любители певци и танцьори вдигат настроението на гостите на фестивала. Музиката, която се носи, не е типичното сръбско, а нещо много по-близко до българския фолклор.

Но още по-голяма беше изненадата, когато сцената беше завзета от девойки с нашенски литаци. Оказа се, че от няколко години фолклорен ансамбъл към читалище "Тодор Пеев-1871" в Етрополе неизменно гостува на Бела паланка на този празник. Малките идват по-отдавна, а покрай тях и ние, татковците се запалихме по хоровете и вече ги придружаваме в тази изява, споделя мъж на средна възраст. Етрополските танцьори си партнират с местен състав с името "Ремизиана", както по римско време се е казвало това селище на средата на пътя между Изтока и Запада.

Възможно е и фестивалът на баницата да има своя корен в средните векове, защото през 1664 година английският дипломат Джон Бърбъри пише за интересен обичай за посрещане и изпращане на гости в Бела паланка. "Според своя обичай ни посрещнаха българки, разхвърляйки парчета масло и сол по пътя, предвещавайки и пожелавайки успех в пътуването и работите ни"... А това с маслото и солта си е елемент от баницата.

И в България има майсторки на баници, може да има и подобен празник, но при комшиите всичко е някак си по-естествено и истинско. Плодовете и зарзаватът са от градините им, а не вносни.

Веселбата също извира от сърцето и заразява

За туристическите агенции, които предлагат като дестинация западните покрайнини в Сърбия, не е трудно да обогатят маршрутите с посещение в Пирот, който е окръжният град за Бела паланка и с близките в региона манастири. Най-лесно се стига до Суковския манастир "Успение Богородично". За автобуси е по-недостъпен Погановският манастир "Св. Йоан Богослов", защото се минава през скални тунели и остри завои. Може да бъде посетен и Темският манастир "Св. Георги", който е само на няколко километра встрани от пътя за Ниш.
Проблем е само преминаването на границата, защото по някаква причина през пункта се минава бавно, ама много бавно, сякаш за да не бърза времето и да ни връща по-близо до здравите традиции, които са ни общи с комшиите.



standartnews.com