15 август 2014

Пресвета Богородица Утешителка с ангелски крила



В православната иконопис е прието с крила да се рисуват, ангелите, серафимите и хурувимите, св. архангел Гавраил, а понякога, но по-рядко и св. Йоан Предтеча и Кръстител. Но не са познати образци на икони на Божията майка с ангелски крила. Такава икона, невиждана другаде има в Суковския манастир „Успение на Пресвета Богородица” при село Суково до Пирот в Република Сърбия. Манастирският храм е изписан през 1869г от самоковските иконописци Васил Попхристов и Ристо. Монасите от манастира смятат, че двамата български зографи са решили да сложат крила на Пресвета Богородица, защото често към нея отправяме молитва „Пресвета Богородице, закриляй ни...”. Иконата се свързва и с празника „Покров Богородичен”, а на повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита". Смята се че образът на Богородица с ангелски крила я представя и като Утешителка.

Макар и в пределите на Сърбия, Суковският манастир е посещаван от много българи. Туроператори га включват в дестинациите за религиозен туризъм в западната съседка, заедно с Погановския и Темския манастир. Монашеското братство с радост посреща гостите от България, предлага много стоки от своето манастирско стопанство, сред които има и лекове за всевъзможни болежки, направени по стари народни рецепти. Образът на Богородица Утешителка с ангелски крила е една от забележителностите на манастира, чиято история е изпълнена с чудеса.

Смята се, че на това място е имало обител още през 8-9 век, но през годините е опожаряван и въздиган многократно. Сегашният манастирският храм, посветен на Успение Богородично, е построен само за две години след 1857 г. Според преданието малко преди това Вельо Чобанина от пиротското село Крапец сънувал, че това място е свято и когато започнал да копае наистина попаднал на стари православни кръстове и църковни утвари. Синът на турския Сали бей Емин посегнал на православната светиня, но скоро се парализирал. Бащата дълго търсил лек за него. Помогнал му Вельо и тогава Беят издействал разрешението за вдигането на храма, а Чобанина станал калугер с името Вениамин и неговият гроб е в храма.

Манастирът почита Божията майка на 28 август, когато според календара на Сръбската православна църква е Голяма Богородица, но и на 21 септември, когато е празникът рождество Богородично. На този ден се празнува „Слава“ на манастира, какъвто обичай имат православните в Сърбия не само за храмове и манастири, но и за своите семейства – всяка фамилия има свой светия покровител и го тачи с голям семеен празник.

В денят на манастирската Слава, след празничната света Литургия се изпълнява обичаят „Избиране на кум“. Това е местна традиция, която се прави непосредствено след края на богослужението. Игуменът на манастира йеромонах Серафим и друг духовник освещава поставените на маса погача и коливо – богато украсено варено жито.
След това вдига осветена пита високо над главата си и я върти с ръцете си три пъти, заедно със стоящите до него миряни. Тези, които са останали по встрани и не могат да стигнат до погачата, слагат ръка на рамото на стоящия пред тях и така около високо вдигнатия хляб се образуват много лъчи от ръцете на хората. После духовникът, заедно с този, който е бил „кум“ след предишния манастирски празник, чупят погачата на кръст и избират новия „кум”, като слагат на главата му специален венец. Той се задължава да помага на манастира според силите и възможностите, а през цялата година името му ще се споменава по време на богослуженията.

04 август 2014

И какво направи Радан Кънев?

По време на заседание на Изпълнителния и Гражданския съвет на Реформаторския блок определеният за говорител на Блока Радан Кънев подаде оставка.
Още преди този акт да стане факт. заявлението му за оставка беше разпространено до медиите.
От него стана ясно, че Кънев не искал да е глас на Бойко Борисов, защото части от РБ се заигравали с лидера на ГЕРБ заради конюнктурни интереси.

И какво направи Радан Кънев?

Има една такава поговорка – на си ти куклите,  дай си ми парцалките.

А дали преди да подаде заявление за оставка като говорител на Реформаторския блок, Радан Кънев не е подал заявление да го обявят за едноличен Командир на РБ.

И дали този му определен от някои хора като достоен акт не е в отговор на честната позиция на Меглена Кунева по адрес на Иван Костов и връзките му с Цветан Василев и КТБ, а не заради изразената позиция за актуализацията на бюджета на консултациите при президента.

Дали пък лидерът на ДСБ не връща парцалките, защото ДСБ има да дава не кукли, а парички. Все пак Движение България на гражданите плати сметката по кампанията за евроизборите с държавната си субсидия, а в Европарламента отиде кандидатът на ДСБ (след публичната намеса на оттеглилият се от политиката Иван Костов и устното окръжно до структурите на ДСБ да работят само за Светослав Малинов).

Някъде пишеше за подписано споразумение масрафът да се плати от партията,чийто кандидат стане евродепутат.

Колкото до отношенията към ГЕРБ, няма как на Радан Кънев да не му е известно изявлението на ген. Атанас Атанасов (от ДСБ), че е възможно реформаторско управление при коалиция ГЕРБ - Реформаторски блок. И анализът на проф. Калин Янакиев (от ДСБ), с който той призова в името на дясната идея ГЕРБ и Реформаторите да загърбят своите противоречия. В същото време Меглена Кунева заяви, че "и ГЕРБ, и Реформаторският блок са обявили, че ще се явяват самостоятелно на избори, което изключва предизборна коалиция."

Изглежда наистина заявлението на Радан Кънев не е, че се отказва да е говорител на РБ, а че иска да е единствен председател на Блока. Номерът му може и да мине. Но политиката не е детска градина, за да се играе „на ти куклите, дай ми парцалките”.

Самият Радан създава впечатление за симпатичен млад мъж, а не за кукла и още по-малко - на конци. Но школата си казва думата .

След тиражирането на новината за подадената от Радан оставка по новинарските сайтове се  случи нещо интересно. с присъщата си активност тролове на Бареков започнаха да пишат по форумите в защита на Кънев. През ПИК се обади  и самият Бареков, който не пропуска подадена топка, независимо колко е висока. Емоционалният му коментар завършил с думите: "И нека Костов бъде с теб, сине на демокрацията!".

27 юли 2014

Владо Гръка посреща гости в бивак край водопад

Чудак посреща гости в бивак до Врабчанския водопад в Трънско. Пенсионираният металург Владо Гръка от Перник сам направил мястото за отдих сред дивната природа. Обстановката прилича на декор за епизод от Флинстоун. Масивни дървени маси и пейки от дънери са подредени в ниша под висока скала. Две скари са в готовност да зацвърчат с мръвки по вкус. През малката полянка тече поток, където вместо в хладилник се изстудяват напитки и дини.

Водопадът е малко встрани, скрит зад шубрак. Височината му е 4-5 метра и смелчаците
Врабчанският водопад през зимата цзамръзва и е невероятно красив, но през лятото може да се ползва като душ.
могат да го ползват като природен душ, а вирчето под него е страхотен естествен басейн. Храстите служат за параван на природната баня.

До това приказно място може да се стигне само по пътека. Колите спират на високото, където минава шосето към трънското село Врабча. Любителите на барбекю сред природата се спускат в ниското при бивака по две пътеки. Едната е по-стръмна, а другата е полегата, но и двете са добре поддържани, с оформени стъпала, където това е нужно.

Владо Гръка се грижи за това дивно място от доста време. Пенсионирал се след 30 години пред доменните пещи и се пренесъл на село. По прозвището му личи, че не е този край. Родителите му били гръцки преселници у нас. От Врабча била съпругата му. С нея Владо се разделил преди близо 30 години, но макар и разведени, тя го оставила да си направи къща в бащиния й двор. Владо теглил заем, построил си и селски дом и почнал да прави бивака.

„Много камъни и скала разбутахме първо, после правихме едно по едно, за да стане сега така приятно и удобно”, разказва чудакът. От гостоприемството му се възползват много хора. И познати, и непознати приемат на трапезата си с охота мъжа с библейска външност, но изрисуван по тялото с много татуировки. Сега го мъчи подагра и му се налага да прескача до града.

Мъчно му е че не може да посреща внуците, които обичат да го посещават през лятото. Но и за тях той е батко Владко, иначе няма сладолед, шегува се Владо.

Като металург има тавана на пенсията. От нея плаща заема за селската къща. Останали са му още няколко месеца, за да се издължи към банката. После смята да продължи да инвестира в бивака. И в здравето си, за да е по-дълго на трона в средата на трапезите. Никой не сяда на специалния стол, тапициран с кожа , когато Владо е там. Знае се, че това е неговота място като цар на купона. Всички докоснали се до това райско кътче го уважават.

Не е само до европейски пари, за които толкова ламтим. Нужен и мерак. И тогава и без външно финансиране може да се направят хубави неща, казва столичен чиновник с трънско потекло, който често води семейството си при Врабчанския водопад.
Менюто на компаниите е съобразено с вкусовете на гостите в бивака. Наличието на двете скари предполага мръвки. Опечените на дървени въглища сред природата месце или наденички имат вкус, кото се гарнира и със спомена от приятното преживяване. На скарата може да се пекне и риба. А опечените в жарта картофи са допълнителен деликатес.

През летните дни компаниите вдигат градуса и със специалитета

Диня с мастика

За тежка около 3-4 килограма диня са нужни около 300 грама мастика, препоръчват пробвалите различни пропорции. Алкохолът се инжектира в динята и после тя се потапя в ледената вода на планинския поток за естествено охлаждане. Рецептата може да се приложи и в домашни условия. Тогава динята се оставя да почива в хладилника до момента на консумацията й. Любителите на глътката казват, че така питието само се похабява, но и най-заклети пиячи може да си променят мнението, ако опитат диня с мастика при Владо Гръка до врабчанския манастир.