26 април 2016

Страстната седмица в храма


Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни. Откакто е пенсионерка възрастната жена помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. Може да изпее цялата Литургия, ако и да няма глас, защото следи всяка думичка, изречена от свещениците и изпята от църковния хор, украсяващ с песните си всяко богослужение. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници Литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин.
За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите.

Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот.

През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата.

На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си.
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ.

На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго.

В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същи този ден се припомня и решението на тогавашния синод, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов.


След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя.
Четат се и части от четирите Евангелия, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието.

И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм. На тоя ден Иисус Христос бил на вечеря за празника Пасха в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят преломил хляба и дал на учениците си – апостоли да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа, дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Иуда им Го посочил с целувка.
Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос.
Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.
Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя.
На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син.

Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма.
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста.
В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата''за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед.

Така настъпва Велика  съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”.

Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40 –дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

13 април 2016

Лъскат Перник с нови строежи

Перник-изглед от крепостния хълм
Вехтият вид на минния град постепенно ще придобива модерност

Наскоро в социалните мрежи придоби популярност видео на младеж, попаднал случайно в Перник и заснел обратната му страна - олющени фасади, разбити улици, запуснати градинки. Видеото вече е изтрито, но вехтият вид на голяма част от Перник си е налице. Перничани са свикнали с гледката около тях, ама като дойде ябанджия няма особен повод за възторг.
Сн. Василка Паунова


На града не му повървя и с европейските проекти. "Визуализираната" средновековна крепост на болярина Кракра стана повод за безброй подигравки и даже местни активни граждани изразиха в писма чак до Европейската комисия недоволството си от надграждането на старината с пластмасови плоскости и нахалост, според тях, похарчени близо 5 милиона лева.


Перник-Центъра
Почти три години се проточи и ремонтът на централния градски площад, който трябваше да придобие лъскав вид, но заради калпавата работа на изпълнителя и заради лошото задание към проектанта и от това обновление местната общност не е възхитена. И в духа на пернишката самоирония сътвори шеги и закачки като нарече "автобусни спирки" сенниците от "художествен" бетон, пусна шарени хартиени лодки в локвите, останали след дъжд по неравния плочник и подреди инсталация от бебешко бельо между винкелите, които трябва да са опора на проектирана зелена стена. Така местните веселяци, на които не им безразличен облика на града, решиха поне да го поразвеселят.

Кметът на града д-р Вяра Церовска и нейният екип обаче са решени да постигнат по време на мандата си видима промяна в градската среда. Скоро ще започне санирането на първите 37 жилищни блока, които се класираха за безвъзмездно финансиране по националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. След обследване на енергийната ефективност на сгради на общинската администрация ще започне и тяхното обновяване.
Общината има подписано споразумение да получи 24 милиона лева за осъществяване на проекти от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Те са гръбнака на ивестиционната програма за следващите четири години и се чака само одобрението й.
Предвидено е да се направят социални жилища в кв. "Тева", който ще бъде благоустроен. Ще се направи основен ремонти и въвеждане на енергоспестяващи мерки в 8-ма ЦДГ „Изворче“ и ОДЗ „Миньорче“. С целеви средства ще стане и планираната отдавна реконструкция на тесен мост над река Струма при ул. „Искър“.
Част от програмата е .изграждане на „Парк на предизвикателствата“ в местността Войниковец и така Перник ще се сдобие с нещо като свой Дисниленд.
Не на последно място е и заплануван основен ремонти и въвеждане на енергоспестяващи мерки в Общински младежки дом.

Заради горчивия урок с неблагоприятния резултат от споменатите вече проекти кметът Церовска се реши на непопулярната мярка да отложи ремонт на знаковата за града сграда на Двореца на културата. Проектът трябваше да се осъществи с безвъзмездни средства от енергийния фонд, но заради много неясноти в количествено- стойностната сметка обществената поръчка за възлагането му беше прекратена, а и сградата изисква специално внимание и не заслужава пластмасова дограма и стиропор по художествените орнаменти. .

В представена публично наскоро Стратегия за управления на общинската собственост е предвидено модернизиране на общинския жилищен фонд. Към края на миналата година той включва 673 апартамента и 17 къщи. Те са стари и зле поддържани, а постъпленията от наеми са недостатъчни за ремонти. Общината е с намерение да се освободи от амортизираните жилища като ги предложи за продажба, а старите къщи ще бъдат съборени и терените - разчистени. Общинската управа смята да обнови фонда чрез учредяване на право на строеж срещу нови жилища и договори за публично-частни партньорства.

В момента се почиства частен терен почти в центъра на града, където някога работеше първото в страната машиностроително предприятие - завод "Струма". В града се говори, че на това място собствениците ще издигат модерна жилищна сграда с магазини на партера.

 Още един крупен инвестиционен проект на местни предприемачи чака своята реализация и това е намерението до Съдебната палата да се построи 15-етажна бизнес сграда. Общината е партньор в проекта и под постройката ще има голям подземен паркинг на две нива. Тези две сгради ще променят облика, но пък в централната градска част е квартала "Твърди ливади", който е групов архитектурен паметник на културата. Заслужава си чрез механизмите на безвъзмездното финансиране по някои от инструментите и той да бъде обновен.

За амбицията за цялостно обновяване на сградите и видимо естетизиране на средата говори и намерението на управата да подмени лавките и павилионите из града с по-естетични, нещо повече - вече е обявена и обществена поръчка да се направи проект за еднотипни, красиви сергии, които да се предлагат на търговците по празниците в града. Вече се търси и изпълнител за четири нови детски площадки и още толкова спортни игрища в кварталите на града.



Тролеите спряха, но еко транспорт ще има

Част от инвестиционната програма за мандата е и проектът за т. нар. интегриран градски транспорт. Общинските съветници приеха вариант за обновяване на тролейбусния парк и инженерната инфраструктура със създаване на система за контрол на обществения градски транспорт и поставяне на информационни електронни табла на спирките. Тролеите в Перник са пуснати преди повече от 30 години след самооблагане на населението. През годините обаче паркът не е обновяван, а контактната мрежа е само кърпена. Заради натрупани сериозни дългове, основно за ел. енергия и грохналите тролейбусни коли, на които трябваше да се возят перничани, преди около година те бяха спрени и оставени в депото, за да отидат постепенно за скръб. Създадено беше общинско предприятие "Градски транспорт" с основна задача в града отново да тръгнат екологични превозни средства. Разработка за интегрирана система на обществения превоз на пътници има, но все още се прави анализ дали да се осъществи избраният вариант с нови тролеи и обновяване и удължаване на мрежата, или по линиите да се пуснат елекро автобуси, например. Проектът включва и изготвянето на план за мрежа от велоалеи. Кметът е категоричен, че вече започнатата велоалея по протежението на почти целия град ще бъде завършена още тази година.

Вяра Церовска-кмет
Кметът: Градът ще стане по-красив и зелен

Перник да стане по-приветлив и зелен град, уютен и удобен за живеене е сред основните приоритети на моя екип. Всичко това е залегнало в плановете за развитието на града и стъпка по стъпка вече се осъществява. Скоро ще бъде завършен Общият устройствен план на общината. Безвъзмездното финансиране по част от проектите, които вече са направени, ни дава сигурност, че те ще бъдат осъществени. Получаваме подкрепа от правителството за всичките ни начинания и сме убедени, че бързо в града ще има видим резултат от усилията ни. Искаме подобренията да засегнат и малките деца, и майките и възрастните хора. Перничани заслужават да имат истински европейски град, какъвто той е
бил, когато е започнала да строи през 20-те години в на миналия век Мината. Време е обаче да му придадем и модерност и естетика и аз като жена, с целия ми екип, с който действаме като един, сме решени да направим това.

Стандарт

12 април 2016

Подкрепа за Явор

Сигурно можеше и двамата да са здрави и нормални деца, но явно трябва да минем през това изпитание. Така приема съдбата си Катя Йорданова от Перник. Тя е майка на две момченца близнаци - Явор и Ясен, единият с лошия късмет да не е съвсем като другите деца. На 23 май децата ще станат на 8 години. Откакто се е родил Явор не е усетил силата на краката си. Сънувам го, че ходи, споделя Катя мечтата си и не крие съжалението си като се събуди, че Явко още е далече от този ден, в който ще играе на гоненица с брат си.

Когато ражда близнаците, Катя е на 27 години. Мисълта, че отведнъж ще има две момчета я развълнувала. Не очаквала усложнения, мислела как ще се наложи семейството да увеличи доходите си заради двете деца, които ще дойдат едновременно. Сега младата жена не задава на глас въпроса „защо на мен?“, както често се случва в такива случаи. Тя разказва като филм драматичните мигове от живота си в борбата за оцеляването на втория близнак, защото с по-малкия с две минути Ясен всичко е наред и скоро той ще завърши първи клас.

Децата тръгват да излизат на белия свят около два месеца преди предвидения термин. Заради двете бебета бременността ми беше сложена в категорията на рисковите и сега все ми се струва, че с това оправдание докато се раждаха децата ми лекарите допуснаха грешка, размишлява Катя, но не обвинява никого. Новородените били много дребни и ги оставили в кувьоз. Всеки ден докладвали на Катя по колко са изяли и колко са акали мъниците. Едва като укрепнали тя се докоснала до тях и усетила, че с Явор нещо не е наред. Попитала какво му е и чак тогава разбрала, че едното бебе е имало масиран кръвоизлив в мозъка. Лекарите обяснили, че се дължи на стреса на бебето от раждането. Още в на четвъртия му ден заради особеното му поведение и затруднения в дишането те знаели какво е състоянието му, но не казали на майката, а когато изписали бебетата, посъветвали родителите да се откажат от едното си дете. Имате си едно здраво, млади сте ще си родите други деца, а това, ако го гледате, само ще вегетира - от него човек няма да стане, били категорични медиците даже след консултация с невролог. Но Катя и мъжът и Венцислав не искали и да чуят и си прибрали и двамата близнаци.

Съдбата ги срещнала с неврохирурга д-р Кръстев от „Пирогов”. Той и колегата му д-р Георгиева обнадеждили родителите и се наели да помогнат на Явор. В първите си дни заради хидроцефалията, бебето наддавало несъразмерно - телцето било слабо и неразвито, а главата ставала все по-голяма.Лекарите направили операция , сложили клапа в мозъка и наистина помогнали на Явор. Като го видяхме след операцията, първо забелязахме, че я няма сондата. Сестрата ни казва, че Явор вече се храни като другите бебета, може да суче и няма нужда от сонда, а от шишета. Сълзи на радост напълнили очите им с таткото.

Катя и Явор остават в "Пирогов" месеци. През това време за Ясен се грижи татко му и неговите родители и той се развива нормално..Укрепва и Явор, но сега Катя се пита каква е била тая клинична пътека , по която са ги лекували и къде е мястото на деца като нейното в здравната реформа. В продължение на 40 дни на Явор му даваха антибиотик, чиято доза на ден струваше 1 096 лева, разказва майката и иска това да се знае, защото смята, че така трябва да се помага на децата с особени потребности, а не да се налагат ограничения на лекарите, болниците и родителите. Доверието си в лекарското съсловие дължи на д-р Кръстев. Явор направил слепване на червата и се наложила операция на стомахчето по спешност. И понеже лошото не избира кога да дойде, това се случило на Бъдни вечер . Докторът оставил празничната вечеря и се включил в екипа.

За своите почти осем години Явор е преживял 24 операции. За дете с диагнози като хидроцефалия и детска церебрална парализа си е герой. Ръцете му правят нещо и от обикновени пластмасови сламки сътворява причудливи форми. Контактува и с мама водят диалози. Общува и с непознати и даже с готовност пее дълга песен за ден по чистотата, която по някаква негова си причина искрено го размива.
Четири пъти семейството е получавало подкрепа от Българската Коледа с по близо 1 000 лева. От фонда за лечение на деца също са ги подкрепили - последната интервенция – фибротомия, направил руски специалист в клиника в сръбския град Чуприя. Избрали го заради по-ниската цена.

За да е сред връстници Явор е записан в 11 ОДЗ Знаме на мира” в Перник и ходи там, когато ще има час с ресурсен учител. От детското заведение дойде идеята и за Коледа в Перник имаше благотворителен базар с изработени от деца картички, сувенири сурвачки и коледна украса , а събраните средства бяха за Явор. В ЦСРИ в Перник с Явор работи психолог и за тези часове не се плаща, но в столичен частен център за всеки 50 минути физиотерапия оставят по 30 лева. Семейството живее в общинско жилище под наем. Таткото е шофьор и е решил да отиде да кара ТИР за по-високо заплащане. Катя беше личен асистент на Явор, но с приключване на проекта загуби тази подкрепа, а не се очертава отново да има такава заплата. Заради нея пък за здравия близнак не получава детски надбавки, защото с няколко лева прагът на дохода бил надвишен. Борбената майка недоумява защо има толкова много пари за хората с увреждания, но те не стигат до тях, за да ги ползват пряко, а преминават през посредничеството на често пъти бездушни чиновници и така се разпиляват. Тя е част от протестиращите мами на деца с тежки заболявания, които искат адекватна държавна политика на отношение към техните деца. Те имат много конкретни предложения и искат диалог с управляващите. Защо да не сме като приемни родители на децата ни с особени потребности – нали ако се бях отказала от Явор щяха да му търсят приемно семейство, пита Катя и проверява графика с часовете, които имат с Явор за занимания. Ще се наложи някои от тях да се отложат, защото средствата не достигат, а физиотерапията е пътят към сбъдването на мечтата.

Ако искате да помогнете:
Банката е ОББ
ЯВОР ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕНЧОВ
IBAN: BG 54 UBBS 8002 1014122840 BGN