12 май 2015

В памет на стареца монах Спиридон



След тежко боледуване в Господа се представи ангелогасният старец монах Спиридон от светогорския скит „Малката св. Анна”. С цялото си сърце се моля Бог да го упокои и да го посели сред праведниците. Горещо благодаря Господу, че ми даде привилегията да познавам дядо Спиридон, молитвено да потъвам в прекрасните му православни песнопения, поднесени по неповторим и недостижим начин на богослужби в Църногорския монастир, когато той гостуваше там и ни одаряваше с божествения си талант и мъдрост. 
Попитах го веднъж: „Ще благословите ли, дядо, като пиша за Вас, да обясня на непосветения читател, че вие сте Атонския Павароти?”. Той погледна малко учудено, но после махна с ръка великодушно и ми каза: „Пиши каквото поискаш”.  
И както ни учеше на молитвено общение с Бога, украсено с небесна мелодия, така ни е показвал, че песента е част от живота ни и в ежедневието, и в радостта на празника след богослужбата.

Кратък текст за дядо Спиридон ми изпрати Нина Комарова, а снимките са щастливите ми срещи с ангелогласния дядо Спиридон.


След мъчително боледуване днес (11 май 2015г.) в 4.10 сутринта се престави пред Господа старецът Спиридон от скита „Малката Света Анна“.
Роден е през 1951 г. в гр. Солун със светското име Георгиос Рахонис. В родното си място завършва гимназиалното си образование. През 1969 г. завършва атонското богословското училище „Атониада“, а през 1970 г. е постриган за монах в скита „Малката Света Анна“, от братството на стареца Герасим Химнграф, когото наследява в старчеството през 1998 г.
Старецът Спиридон беше един от най-добрите псалти и познавачи на певческото изкуство. Бил е ученик на Харилаос Талиадорос в Солунското музикално училище, както и на светогорския протопсалт старец Мелетий в „Атониада“. Учи се от известни майстори на певческото изкуство като Дионисиос Фирфилис и др.
Дядо Спиридон беше добър и чистосърдечен човек, отдаден на Бога и Църквата. Умееше да дава напътствия във вярата, ценни съвети за тайните на църковното пеене, с голяма любов се отнасяше към малките деца и семействата.
Монах Спиридон многократно е гостувал на нашата Църковна общност, беше голям приятел на Българската православна църква и искрено обичаше нашия богомолен народ.
Незабравимо ще остане неговото последно гостуване у нас през юни 2014 г. за 200-годишнината на Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян. Тогава той при голям интерес изнесе беседа на тема „Света Гора – Атон и монашеството” в РКИЦ, а след това организира и участва в клиросното пеене на Всенощното бдение и св. Литургията в манастира така, че всички присъстващи почувстваха по неповторим начин благодатната духовна сила на Света Гора.

Нека се помолим Бог да упокои неговата светла душа в селенията на праведните!




















10 май 2015

Йеромонах Никанор: Сърцата ни да родят покаяние, а умовете ни – духовно разсъждение

(Приветствено слово за освещаване на манастирските сгради)

 Ваше Преосвещенство Браницки епископ г-н Григорий, Досточтими министър председателю Борисов,
Ваше Превъзходителство, Заместник-Председател на Европейската Комисия, г-жо Георгиева,
Всечестни и благоговейни отци,
Почитаеми министри и ръководители на държавни институции,
Възлюбени във Възкръсналия Христос братя и сестри!

Нашите сърца са преизпълнени със свещена благодарност към преблагия Бог, затуй, че ето днес ни удостои да стоим в неизказана радост пред тези автентично възобновени монастирски сгради – украшение на българската архитектурно-строителна традиция и да се възхищаваме на вложеното велелепно строително майсторство, което така хармонично се слива с природната красота на този живописен край на нашето отечество.

Но, обзети от духовно съзерцание сега бихме искали да кажем нещо повече за причината, отколкото за самото дело. Именно пред нашите очи сега блести с пълно сияние едно друго несравнимо по-величествено нематериално здание, дело на Великия Художник, Премъдрия Отец на цялото мироздание – живата Божия Църква, вечния духовен градеж, който има за своя основа Самия наш Спасител Господ Иисус Христос. На нея вече 17 години се изгражда нашето смирено монашеско братство, което всекидневно полага зидовете на добрия евангелски подвиг и послушанието, свързвайки ги с хоросана на съборното единство, сплотяващо ни на свой ред един другиго в съюза на любовта, подобно на любовта на Трите Ипостаси в Единия Бог.

Прочее, Живата Църква е тази, която строи храмовете и монастирите и която прави от тях духовни разсадници за раждане на нови християни, която дава смисъл на съществуването и на тварните здания,  като ги прави не неми свидетели за нечий труд или пък нечия престъпна собственост, а гласни тръби на проповедта, поставени в своето истинско предназначение. Всеки нов член на църквата, духовно поразен от Христовата любов се вгражда в тази духовна крепост, правейки я още по-силна и по-твърда в единството, подготвена да издържи и най-големите изкушения, бидейки евхаристийно събрана около Тялото Христово.

Един голям изпит, най-първом за нашето братство, а сетне и за вярващия народ беше начинанието за възобновяването на тази древна света обител, която в десетилетията на безбожие и гонение срещу църквата бе доведена близо до изчезване. Но именно в тези моменти на тварна и нетварна разруха Господ показа своята милост и със Своя винаги праведен, добър и изпълнен с любов съд ни даде и показа истинската и единствена утеха, която поразява всяка човешка логика. Тогава засия в пълнота онова невещественото, вечното, нетленното, нашето истинско богатство – духовното здание. В тези усилни дни беше истинска утеха да се вижда как реки от народ пристигат в монастира: и тези, които тук се въцърковиха, и онези, които бяха ранени и отхвърлени от този свят, в лицето на Църногорския монастир намериха милостивия самарянин; и ония, които се бореха против Бога, а тук го прегърнаха; и онези заблудени, които най-сетне намериха пътя към абсолютната истина; и тези, чиито живот бе духовно прероден с това светилище; и всички онези, които със своите души срещнаха вечно живия Христос – всеки с искрено желание с каквото може да помогне за възстановяването и възкресяването на тази света обител. Това, което ще остане едно незаличимо свидетелство във времето и историята, затова че доброто сърце не познава ограничения, граници и межди – фактът, че на помощ на нас, монасите и на това светилище на българската духовност и култура, пристъпиха да ни помогнат и мнозина наши съграждани с мохамеданско вероизповедание, както и чужденци от всички краища на света с различна вяра.

В тези мигове също така бихме искали да изтъкнем и доверието, което ни оказаха нашите светейши отци, патриарсите Максим и Неофит, милостта на архиереи и събратя и в особеност на монах Спиридон и цялото братство на Герасимеите, т.е. скита на Малката Света Анна на Света гора Атонска, пожертвуванията на вярващите от страната и чужбина, на правителството на Република България, на приятелите, които през цялото време състезателно ни оказаха подкрепа като станаха наши съработници в Божието дело по възкресяване на нашето вековно светилище, с което се доказа, че тук, в Църногорския монастир, материалният блясък е плод и отражение на духовното съграждане.

Още един път искаме да подчертаем, че нашите сърца неизменно горят и ще горят с най-топла благодарност към всички тези, които по всякакъв възможен начин се вградиха в духовното и материално възкресение на дома на целителите-безсребърници Козма и Дамян, но преди всичко благодарим на Бога, че озари сърцата на всички тези добронамерени хора с голямо благословение и духовни плодове, като даде възможност на всеки, който градеше светата обител всъщност да гради себе си като храм, в който идва и се вселява Живия Бог. А не по-малко се радваме и на факта, че в тези тежки времена, в тази обстановка на всеобща апостазия нашият народ показа, че се грижи за своите светини, пази ги и ги съгражда, понеже когато народът пази и гради своите свети обители и те го пазят и съграждат него.

Църногорският монастир е хвалебна жертва на нашия народ за Бога, свидетелство за неговата вяра, кандило, което гори пред Божия престол за нашето многострадално отечество. Вековете свидетелстват за това, че винаги когато Църногорската света обител доживявала Възкресение това същевременно е значело и духовно, интелектуално и нравствено издигане на нашия народ. Затова с надежда отправяме своя взор към Бога като искрено желаем и това поредно възкресение на Църногорския монастир да донесе благополучие на целия народ, та да престанат раздорите и междуособните борби, сърцата ни да родят покаяние, а умовете ни – духовно разсъждение, та всички ние да се съчетаем с Възкресението и възкресната радост. Може би тъкмо и затова Божият промисъл избра в този пасхален период да се извърши всерадостния чин на освещаването.

Нека Милостивият Бог запази това голямо светилище в края на вековете, а този наш скромен труд – пожертвуванието на вярващите хора и изкушенията, които всички ние понесохме по време на строителството, да ги приеме за опрощаване на нашите грехове и за да ни дарува нови духовни сили и благопреуспяване. Амин.

Христос Воскресе!

Курбан чорба от два овена сготвиха за Бойко



Курбан чорба от два овена сготвиха в Църногорския манастир "Свети безсребърници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци преди посещението на министър-председателя. В неделя премиерът ще присъства на освещаването на обновената стара манастирска сграда и новото крило на обителта. Пред манастирската порта той ще пререже лентата на пътя до манастира. Петкилометровата пътна отсечка бе асфалтирана по проект от Програма за развитие на селските райони и по негова лична заслуга. Преди това Борисов ще бъде на освещаването на довършената черква "Св. Анна" в брезнишкото село Велковци, чието изграждане е започнало още през 1937 г.

Борисов трябваше да бъде в манастира седмица по-късно, когато за поклонение в обителта ще бъде изложена чудотворна икона на Божията майка от гръцкия манастир„Панагия Миртия“ („Въведение Богородично“) от района на Игуменица. Но въпреки внезапната промяна в графика, премиерът ще може да се поклони на появилата се по чудодеен начин чудотворна икона от Лопушанския манастир.




Чудеса от храброст и усилен труд се наложиха, за да бъдат достойно посрещнати в Църногорския манастир височайшите гости, водени от премиера Борисов, еврокомисарката Кристалина Георгиева и министри, заради изместената със седмица напред от плануваното визита.

Най-притеснени се оказаха строителите на пътя до обителта от пернишката фирма СК-13. Ускореният със седем дни график поболя тяхната шефка Галя Порожанова.








Да лъскат манастира се събраха много от духовните чеда на игумена архимандрит Евгений, а за да стане на време благословеното от него ястие, то беше приготвено цяла нощ под ръководството на най-дългогодишният служител и радетел за възстановяването на манастира Киро, наричан от всички Кмета.






И понеже хем се чистеше, хем се строеше, се наложи три пъти да бъде премитан за гостите огромния манастирски двор. Но това не попречи ден преди освещаването на сградите в манастира да бъдат кръстени и трите невръстни дечица Матео, Маги и Ивет и двамата големи мъже Росен и Кирил,чийто кръстник стана пернишкият тотомилионер Росен Русимов.




Много се постара по организацията за висшочайшата визита и за достойно посрещане на многобройния народ и областният управител на Перник Ирена Соколова, мобилизирала сериозен ресурс от своя екип, дарители и доброволци. Двата овена за курбан чорбата подари предприемача Георги Милев от свое стадо. Собствениикът на мандрата "Земенея" Васил Николов осигури кофичка кисело мляко и вафли за всичкия народ, изпълнил манастирските двори. Енергичният Христо Димитров доведе своите "Българе" да се погрижат за събуждане и опазване на българщината.

И аз бях там, не ядох , но пих вода от "вълшебния кладенец", както едно дете нарече манастирското аязмо с лековита вода и много се старах да помагам.