14 юли 2015

Бурени като боабаби

Бурени за чудо и приказ избуяха покрай декоративните растения, насадени в градинките в центъра на Перник след ремонтните работи по тях. Причината сигурно е в поливните системи, монтирани за да се прихванат цветята и храстчетата, пък и за да виреят в горещините.

За зла беда това се оказа райска среда за плевелите, които се развиха за отрицателно време и сега задушават полезните растения и гарнират райграса, макар и някои от тях да са полезни билки.

Перничани взеха да си мислят, че се отглеждат нарочно, защото все пак осъществяваният проект освен за достъпна е и за „зелена” среда, а по проекта всяка алея беше разширена с плочки за сметка на зеленината.

Оказа се, че бурените не били част от „зелената среда”. Фирмата, която прави ремонта на пешеходната зона в централната градска част на Перник имала ангажимент да посади растенията, но не и да поддържа зелените площи. Сега се налага да ги приведе в по-приветлив вид, защото предстояло комисия да приеме обектите.

на планетата на Малкия принц като бурени се опитвали да растат боабаби , а "баобабите не са храсти, а дървета, големи колкото църкви." и овцата муне би могла да ги опасе, даже и стадо слонове не би могло...

"...на планетата на малкия принц, както на всички останали планети, имаше полезни и вредни растения. Значи и полезни семена от полезни растения и вредни семена от вредни растения. Но семената са невидими. Те спят, скрити в земята, докато на някое не му хрумне да се събуди. Тогава се протяга и първо плахо пуска към слънцето едно очарователно безобидно стръкче. Ако е стръкче от репичка или розов храст, може да се остави да расте на воля. Но ако е вредно растение, трябва да се изскубне още щом проличи. А на планетата на малкия принц имаше страшни семена... семената на баобабите. Почвата на планетата бе заразена с тях. А ако човек се остави прекалено дълго на баобаба, никога вече не може да се отърве от него. Той задръства цялата планета. Корените му се вплитат в нея. И ако планетата е мъничка, а баобабите - многобройни, тя просто загива.


"Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата. Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш сред розовите храсти, на които много приличат, когато са съвсем млади. Досадно е, но и много лесно."
Веднъж дори ме посъветва да се постарая да направя красива рисунка, за да втълпя това на децата от моята планета. "Ако някой ден тръгнат да пътешестват - каза ми, - ще им бъде полезно. Понякога няма значение, ако отложиш работата си за по-късно. Но щом става дума за баобаби, винаги е катастрофа. Знаех една планета, на която живееше един мързеливец. Не беше обърнал внимание на три храста..." 





Преди подписа за парите бурените по пернишкия площад ще бъдат поизкубани, но какво да правим с боабабите в душите ни, в обществените ни отношения, в политиката, в държавното управление и къде ли още не.




13 юли 2015

За кого се строят нови черкви?

На 11 юли 2015 г.(събота) в град Батановци беше положен основен камък на бъдещ православен храм "Св. Успение Богородично". С благословението на Н. Св. патриарх Неофит молитвеното последование по полагането на основния камък под предстола на бъдещата черква беше водено от протосингела на Софийската св. митрополия о. Ангел Ангелов.

Хора от Батановци, свързани с различни политически сили, реагираха остро на информацията за първата копка на нова черква. Пред вид предстоящите през есента избори за кметове и общински съветници, на събитието се отдаде предизборен характер.


Истина е, че напъните да се построи черква не са от вчера, нито от тази година. Подготовката за това е поне от десетина години и активно на радетелите на идеята помагаше Петър Пенев, избиран за кмет на Батановци три мандата.

Реакцията е предизвикана от недоверието, че при липса на пари може да се направи нещо, особено като беше обявено, че за завършването на храма „Св. Успение на Пресвета Богородица” ще са нужни поне 300 хиляди лева.

Дали опасенията за предизборна акция ще са верни, ще се разбере допълнително, особено като е известно, че от ГЕРБ вече били обещани пари. Добре известно е, че партията на Бойко Борисов заделя пари от получаваната от държавата партийна субсидия и ги дава за изграждане и ремонт на църкви и манастири. Даже с това се хвали, както и с дадената възможност от Програмата за развитие на селските райони също да се финансират безвъзмездно подобни проекти.

Популярни са и думите на Борисов, че когато става дума за „Началника”, както той нарича Господ Бог, никой не бива да се скъпи.

Безспорно е, че строежът и ремонтът на православни храмове е богоугодно дело, но още по-богоугодно би било ако на българите им се даде знание за Божиите истини, което те за притъпили дълбоко в съзнанието си. Когато има вярващ народ, той ще напълни църквите, където се събира за обща молитва и за преклонение пред Господ и светиите. Когато църквите му отеснеят на вярващия народ, той ще си направи нови. А да се ремонтират черкви в празни села и те да стоят под ключ, смисълът е само за да се похвалиш, че си го направил, защото като са празни черквите пак ще рухнат.

Време е, както пише в слогана на ГЕРБ за предстоящите избори, православието да влезе в българското училище.

(Снимките са кадри от видеорепортаж на Телевизия "Кракра" - емисия "Новини"на 1307.2015.)  

09 юли 2015

Гърците с Ципрас, ципурата и ципурото

Името на настоящия гръцки премиер Алексис Ципрас от новините по телевизора го научиха и децата. С определения от „осанна” до „разпни го” той ще остане в историята като един от гръцките премиери, при които държавата е докарана до фактически фалит. Ципурата е средиземноморска риба, предлагана по много пазари извън Гърция, но само в гръцките таверни, прясно уловена и изпържена тя има неповторим и нестравним вкус. По-малка популярност има ципурото – това е гръцката ракия анасонлийка, останала в сянката на узото, което като търговска марка е придобило световна известност. Ципурото е напитката на средната класа и простолюдието и има фин опияняващ ефект, който да те издигне на 50 сантиметра над земята и да чувстваш, че летиш, но да не ти е страшно ако разбереш, че не е така и паднеш, както си живеят постоянно гърците.

И така с чашка ципуро и пържена ципура на масата, един ден, много преди на политическата сцена да се появи Ципрас, кир Таки седнал привечер да почива и пуснал телевизора да му прави компания. Той живеел в село в Северна Гърция, което едно време се е казвало Манастирище, а сега – Манастираки, или Крушево, а сега Ахлодохори, което е същото, но на гръцки. Може и да е от някое друго село, което преди сто години е имало българско име, но това отдавна е забравено, както и българския език, на който говорели местните.
И както кир Таки попуйвал и замезвал, по едно време от телевизора му казали, че ако има над 500 овце може да вземе безвъзмездно 40 хиляди марки, за да си направи модерна ферма. Кир Таки си помислил: „Да, бе да, как ли не! Това не е за мене, при моите само 6 овце.” И продължил заниманието си. На другата вечер случката се повторила и кир Таки пак получил офертата от телевизора. Така в главата му се загнездило червейче на размисъл и когато на третата вечер се повторило същото, той вече имал план. Съседът му Танас имал точно 500 овце и като ги вземе на заем, с неговите ще станат повече от 500 и ще може да се възползва от безвъзмездните пари. На другата сутрин Таки отишъл при съседа и поискал стадото му да опасае неговите ливади, а после да му го върне. Прекарал овцете в своя имот, викнал чиновниците, които раздавали парите и след като оформили документите, марките се намерили в сметката му. Овцете постояли още някои ден при него, а когато решил да ги връща, се сетил, че от златната възможност може да се възползва и брат му. Така закарал всичките 506 овце при своя брат в съседното село, пак извикали чиновниците и пак получили обещаваната за модерен обор сума. Едва тогава подкарали стадото към Танас. По пътя решили и него да посветят в далаверата и направили врътката трети път. Никой от тримата не построил ферма, а просто прибрал парите за черни дни и си харчил по малко дълго време, че и до днес.
Тази история разказва перничанката Наташа. Тя живее в Солун повече от 20 години. Чула я от един от участниците в нея, но не я разказвала до скоро, макар да не разбирала как така чиновниците не са маркирали животните, да които трябвало да се прави модерен обор. В България жената била учителка по история цели 11 години. Но на синовете й им предстояло да са студенти и решила да отиде в Гърция през ваканцията, за да припечели някоя пара допълнително към мизерната си учителска заплата. Така си намерила една възрастна двойка, която търсела домашна помощница. Цанила се при тях, та до днес. Опитала да се върне обратно, но със съпруга й и без това не се разбирали и тя отново се прибрала в Солун. Чистела къщи, хващала се и на други работи, но не напускала старците, при които започнала работа първоначално. Техният син Янис още преди години се изнесъл в Щатите. По европейските програми той взел 4 милиона марки, за да прави логистичен склад за плодове и зеленчуци край Солун. Вместо да се заеме с модерната търговска база обаче, той предпочел да си купи яхта и да се запилее по широкия свят, а му останали пари и за апартамент отвъд океана, и за начален капитал за търговия с гръцки маслини и зехтин. В родината той вече правел това, защото семейството имало обширни маслинови градини, които давали печалба за цяла година. Независимо от това бащата на Янис работил години наред като огняр в едно държавно училище, за да си гарантира добра държавна пенсия, независимо, че в банката имал и влогове на добри лихви. Когато я взел, тя му стигала за добър живот и за заплата на Наташа. Даже я осигурявали и тя го докарала до пенсия, но вместо очакваните близо 300 евра, сега получава само 105.
От няколко години усещаме, че нещо се случва, но през последните месеци взе да става по-страшно, разказва бившата българска учителка. Първите признаци били фалиралите магазини и надписите по тях за тотална разпродажба. Замразени били строежи, даже една черква близо до Солун останала незавършена през последните няколко години. След магазините кепенци спуснали и бензиностанции, и даже таверни. Пенсиите се сринали и това най-силно се отразило на българите, а особено на руснаци, които си намерили препитание в Гърция.
И тук по улиците има клошари и бездомни кучета, но не правеха впечатление, а сега сякаш са повече, коментира Наташа. Лъскавите къщи, които българките чистят вече губели от достолепния си вид, защото стопаните им не се грижели особено за тях и тук таме вече имало олющени фасади, избелели тенти и увиснали веранди.


Когато Ципрас се появил на хоризонта с желанието да управлява и да върне достойнството на гърците, мнозина повярвали на обещанията му за високи пенсии, социални придобивки, връщане на съкратените чиновници на работа и справяне с дълговата криза. Затова и спечелил изборите, смята Наташа.
Това което се случва след идването на власт на СИРИЗА обаче не й харесва. Много преди банковата ваканция тя и нейните старци си дръпнали спестяванията. Не казва какво са ги направили, но не крие, че някои гърци и българи от Солун, ги внесли в български банки. Тези дни я накарали да напазарува запаси с храна и тя била една от немалкото домакини с препълнени с консерви и макарони колички в супермаркета.
Възрастната двойка, част от чието семейство вече е станала, се отказала да отиде да гласува на референдума. Тя имала готовност да ги откара до урните с колата си –гориво още има по бензиностанциите, но те не знаели кое е по-добро и как да гласуват.
„Много сме взели от Европа, но и много сме дали.”, мърморели старците, които не искали да гласуват с „охи”, но не искали да кажат и „да” на европейските чиновници. „Казват, че държавата има да дава на кредиторите 340 милиарда, но колко от тези пари са лихви?”, питал нейния работодател. Човекът не проумявал дали гърците са спечелили от кредитите или от тях биха забогатели тези, които са ги дали. Той не разбирал и защо сега държавите искат пари, отпускани на гръцките управници от частни банки, въпреки че те не са плащали старите си дългове. Неясният въпрос на допитването също разделил гърците, казва Наташа. Някои продължавали да се надяват на подобряване на положението и разчитали на Ципрас, въпреки, че пет правителства преди неговото обещавали манна небесна. Други загубили вяра и смятали, че за Гърция е по-добре да се отдели от Европейския съюз, който в труден момент ги изоставил. Те смятат, че може и сами да се оправят.
Някои от българите, които тя познава имали гръцки паспорти и можели да гласуват и те били с настроение на изберат европейски перспективи за гърците, но по правилата, които спазваме у нас като страна членка на ЕС.
„Имам приятелка, която идва да чисти къщи в Солун за три-четири дни, но после се връща в Перник и когато я повикат работодателите й, идва пак. Беше тука и понеже е с гръцки паспорт, остана да гласува на референдума.”, разказва Наташа. Независимо, че е криза българите предпочитат да си запазят гръцките работни места, защото у нас и заплатите и пенсиите са по-малки.
Във фалит или не, животът в Гърция си продължава. Местните все още не са нагласили часовниците си към кризата, а многобройните туристи са отишли там заради купона и не ги бъркат, и даже не ги интересуват проблемите на гръцките управници. Така като никой не се интересува, че сиртакито не е национален танц като нашенската ръченица, например, а туристически продукт, създаден и утвърдил се след филма на Михалис Какоянис с Антъни Куин по романа на Казандзакис за Зорба гъркът. Или поне така твърдят местни антрополози. Те изследват и музиката ребетика, която е в съпровод на бизике и е музикален фон за самотния танц зайбекико и за по-веселите стъпки на хасапико, но турска заемка.
Всичко това, заедно с белите къщи със сини прозорци, параклисите за бърза помощ от Бога до повечето църкви, ленивите гъркини с фигури като амфори - широки ханша (казват, че от седене), превърнатата в атракция археология ще го има и след Ципрас, както и рибата ципура, маслините „Каламата” и засенченото от узото ципуро. И в Европа, и в еврозоната с евро и без драхми, гърците ще останат горди наследници на древна Елада.