18 април 2015

Майки лющят Кадин мост за кърма


Чудеса привличат бездетни двойки из Кюстендилско за рожба

На няколко места по дивно красивата българска земя има вековни мостове, съградени от самобитния талант на самоуки дюлгери. Историята им е обвеяна от приказни предания, довели след тях и различни вярвания. Такъв е Кадин мост над река Струма в село Невестино. И до днес местните твърдят, че сварени на чай прашинки от гранитните блокове помагат на майки да имат кърма за бебета си. А това е така, защото според преданието в основите на моста е зазидана младата невеста на най-малкия от тримата братя, съградили моста.



Било преди близо 350 години. Трима братя от близкото село се захванали да градят мост над Струма. Денем те редят камъните, ала нощем водата прииждала и отнасяла съграденото през деня. И така много пъти. За да не посрамят името си и майсторската си чест, тримата майстори се оказали принудени да се съобразят с обичая в темелите на градежа да зазидат жив човек и духът му да стане пазител на моста. Такъв бил обичая на старите дюлгери, когато правели мост, църква или чешма – да оставят дупка в построеното и в нея да бутнат първия човек, минал покрай недовършения строеж. Едва в по0късни времена на минувача му вземали само мярка и вграждали сянката му, но и така човекът се поболявал, залинявал и скоро се пренасял в отвъдното.
За тримата майстори на моста на Струма било много трудно да решат коя да е жертвата им. Накрая с люта болка на сърце те решили, заради здравината на строежа, да вградят онази от своите жени, която първа донесе ядене на своя мъж. И ето на другия ден първа дошла невестата на най-малкия брат. Преданието го е нарекло Манол, а младата булка била Струма. Като дошла до реката при майсторите с яденето, Струма носела и своята първа рожба още бебенце. Но едва издумала "Помози бог, майстори!", братята скочили, сграбчили я и насила я зазидали в основите на средния свод на моста. Докато я зазиждали, тя се молела да й оставят отвън гърдите и да й направят дупки за очите, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили и така тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала, а млякото от гърдите на вградената в моста невестата се вкаменило. Така се родило вярването, че безмлечни майки ще придобият кърма, ако откъснат парче от гранита и пият отвара от него.
Приказното предание е украсено с разказите на местни хора, които твърдят, че и до днес, когато придойде реката, в нощна доба се чува писъкът на злочестата майка.



Надпис на турски език върху гранитна плоча в източната ограда от южната страна на моста свидетелства, че Кадин мост е построен през 1470 година по заповед на Исак паша по време на управлението на султан Мехмед II. Няколко години по-рано пашата едва успял да премине през буйните придошли води на река Струма през тези места по пътя си към Босна.

Текстът на каменния надпис гласи: "По високото разпореждане на Исак паша, един от най-великите везири и благородни началници, който върши добрини с чисто душевно подбуждение, за да получи горе от създателя съответното възмездие, заповядва да се построи в тази страна този свещен мост за безплатно минаване на пътници. Нека всевишният Бог изпълни живота му с радост и веселие. Година 874."

Мостът е дълъг около 100 метра и широк 5 метра и до не много отдавна, преди да бъде построен успоредно съвременен мост по него минаваше трафика към Кюстендил. Архитектурата му е смес от антични, средновековни и ренесансови форми. По петте полуцилиндрични свода има украси и розети. Застлан е с големи гранитни плочи. Разположен е косо по течението на река Струма и изглежда несиметричен въпреки, че височината му расте равномерно от двата бряга. В долната си част стълбовете с с клинове, които порят водата,а на всеки стълб има пробит засводен прозорец за оттичане на водата при пълноводие на реката.


За съграждането на моста се разказва още една легенда, според която той е сватбен подарък за смела българска невеста от турски султан. На времето си по тези места преминавала войска, водена от султан Мурад. При Струма, където е сегашният Кадин мост, ордата срещнала българска сватба от близкото село. Сватбарите се уплашили се и побегнали, но булката се изправила смело пред султана, поклонила му се три пъти и по обичая го дарувала с невестински дар. Султанът ахнал заради красотата и смелостта на българката и трогнат от показаното уважение, той я попитал какво иска за подарък от него. „Царю честити, нищо друго ти нечем за спомен, но бродината тува ни е много мачна...”, отвърнала булката. Султанът се досетил какво иска младата жена и заповядал да се построи мост на мястото със срещата със сватбарите. Построеният мост бил наречен Невестин мост, което на турски е Кадън кюпруси и отам се обяснява името Кадин мост, но пък се свързва и с някой си кадия, който уж се погрижил за съграждането му, а селото получило името си Невестино.

Провиралката при село Лиляч

Не много далеч от Кадин мост, край близкото село Лиляч, встрани от популярните туристически дестинации в Кюстендилско, има едно наистина магическо място, а чудесата, свързани с него и до днес привличат бездетни жени с вярването, че силните енергии тук ще им помогнат да се сдобият с рожба. До малко познатия мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото. Местните наричат странните скални образувания Провиралката.
Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша с икона на Божията майка в него, сетне се вие през скални сводове, за да стигне до огромен камък с тесен процеп под него. След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на най-долната част на женското тяло в гръб, но в гигантски размери. Тъкмо под него трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Запалени краеведи от Кюстендилско твърдят, че в околността има непроучен некропол. Археолозите правили само огледи тук, но така и не са стигнали до проучване и разкопки. Това не пречи да се разказва като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниян I се свързва с това място, никак не е случайно. Старите анали съобщават, че самият римски император бил роден някъде тук. Според популярната ясновидка от този край Василка Анакиева след "процедури" на Провиралката в последните години са се родили 156 бебета.


Храмът  „Св. Мина”в Кюстендил

С надежда да се сдобият с дълго чакана рожба много жени отиват и в красивата черква в центъра на Кюстендил, посветена на свети Мина. Храмът се издига сред красив парк, а в двора е и старата черква, с която са свързани поверията за лечение на безплодие и разни човешки болести.
Според една от легендите богат турчин сънувал, че тежко болната му дъщеря ще оздравее, ако построи на точно определеното място черква. Той получил позволение за градежа и когато църквата била готова, в средата й бликнала лечебна вода, а турската щерка оздравяла.


По-достоверен е разказът, че построяването на храма се дължи на кюстендилския митрополит Дионисий. Той обещал на местните християни да вдигне в града по-голямо училище и да построи болница и събира от доброволни пожертвования огромната за онова време сума от 37 635 гроша, които обаче потъналии в джоба му. За оправдание за изчезналите пари митрополит Дионисий издействал ферман за строителство на старата черква „Свети Мина”, а на кюстендилци обяснил, че събраните пари дал за позволението.
Строителство на храма започва през март 1859 г., прави се малък манастирски комплекс, а няколко години по-късно към него се изгражда болница, а по-късно и приют. Според преданията на това място от езическите времена е имало оброчище с лековита вода. Сега в двора на черквата "Свети Мина" е изградена чешма, от която тече вода от аязмото, бликащо в основите на старата черква. Многобройни са хората, които наливат за изцеление от тази вода, а най-много са мераклиите да се докоснат до чудото на изцелението на храмовия празник – 11 ноември.
Много чудеса са станали пред чудотворната иконата на светеца-воин св. Мина. Поклонниците казват, че иконата има могъща изцелителна сила и ако човек силно вярва, може да се избави от тежки болести. Жени от цялата страна идват да се помолят на светията да им помогне за рожба и сполучлив брак.

Провиралката над кюстендилското село Лиляч

Провиралка вместо инвитро - тракийско светилище прави съвременни бебета

(Малко познат мегалитен скален комплекс от времето на пеоните се издига над кюстендилското село Лиляч)



В страни от туристическите маршрути и популярните туристически дестинации в Кюстендилския край все още остава една наистина магическо място. Местните наричат странните скални образования над село Лиляч „Провиралката” и нямат никакви съмнения, че ако бездетна жена се промуши там, със сигурнаст няма да й се наложат процедури инвитро и скоро ще е заченала.

Предварителната информация за този причудлив феномен е оскъдна. Няколко снимки в нета и бегли разкази на местни хора, които споменават „Провиралката” като природно чудо, но и като силно на енергии място.


До малко познатият мегалитен скален комплекс от времето на тракийското племе пеони се стига по разбит планински път, който се изкачва към възвишение над селото. На местността й викат „Манастира” и наистина на върха има черква. Храмът „Свети Георги Победоносец” е на видима възраст около век и половина и постоянно е заключен. Свещеник идвал само на храмовия празник на Гергьовден, когато тук сред празничната света Литургия става събор и се раздава благословено ястие, наричано на популярен език курбани останало като обичай от древните езически времена. Защо езическите суеверия са живи в религиозната традиция на православния българин и до днес може да се разбере само на няколко крачки от храма, където на пръв поглед са струпани едри каменни късове.

Това всъщност е така наричаната „Провиралка”, която лекува жени от безплодие.



Пътека по скалите води първо до параклис в малка ниша, сетне се вие през скални сводове, за да
стигне до огромен камък с тесен процеп под него. След вглеждане в скалата лесно се вижда, че всъщност камъкът поразително прилича на най-долната част на женското тяло отзад с две сочни, закръглени бузи, но в гиигантски размери. Тъкмо под тях трябва да се мушне жената, за да я споходи мечтаното щастие да стане майка.

Изглежда, че силните енергии, които местните усещат и до днес, са били осезаеми и за траките и вероятно затова тъкмо на това място те са устройвали своите мистични ритуали. По поляната около „Провиралката” се забелязват едри плоски камъни с форма на кръг. Според някои това било скална маса за пиршества, според труги пък това са олтарни камъни за жертвоприношения.

Запознати твърдят, че в околността има и непроучен некропол. Археолозите правили само огледи тук, но така и не са стигнали до проучване и разкопки. Това не пречи на местните да разказват като неоспорим исторически факт, че детето на император Юстиниан също се е явило на бял свят едва след като жена му минала през ритуалите под скалата. А това, че точно рожбата на Юстиниян І се свързва с това място, никак не е случайно, защото старите анали съобщават, че този славен римски император бил роден някъде тук.

Според древни източници той произхождал от село с име Таурезиум, а в античността селище с такова име е имало близо до днешното кюстендилско село Таваличево. Тези обстоятелства развихрят фантазиите на краеведи, но и на специалисти, които не изключват възможността под пасбищата около мегалитното светелище да лежи древен град.


На около 800 метра от „Провиралката” има друго, по-голямо по площ скално светилище. Смята се,че то е било предназначено тракийския плебс. Околната местност се нарича „Пещерата”. Някога тази пещера била пълна с прилепи, които по тези места се наричат „лиляч” и според преданието са дали името на селото, най-отдавна споменато в турски документ от 1576 г. До пещерата има свещен лековит карстов извор, който никога не пресъхва, както е останала през вековете магическата сила на „Провиралката”.

За нея свидетелства и популярната ясновидка Василка Анакиева,, която води статистика за 156 бебета, родени след „процедури” на „Провиралката”.

19.08.2014

12 април 2015

Великден vs. Възкресение

Първият и най-големият от празниците на православните християни е Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкръсването на Божия Син Иисус Христос, който със смъртта Си изкупи греховете на човеците, а с възкресението Си им дава надеждата за вечен живот.

Този ден обаче отдавна е престанал да бъде тъкмо „Възкресение Христово”, а се е превърнал само във Великден, защото наистина за вярващите е велик ден.

Сигурно и затова тъкмо на този ден всички се стичат в храма, макар иначе през цялата година да са го заобикаляли, но въпреки това празникът просто си е поредната почивка и повод за обилно похапване.

В смисъла на евангелското събитие повод за веселие има, защото Спасителят е победил смъртта с възкресението си.

И тъкмо за това до Петдесетница православните се поздравят с „Христос Возкресе”, а не с „Великден”.