19 август 2017

Подземен минен музей - Перник


Ако има в Перник нещо наистина уникално за разглеждане, това безспорно е минният музей под земята. Перник е селище с хилядолетна история, но историята на съвременния град като индустриално сърце на България започва на това място. Тъкмо тук през 1891 г. е отворена първата подземна галерия на „Старите рудници”, работили ефективно до 1966 г.

В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина Величка в Полша и там виждат музей под земята. Така се ражда идеята в Перник също да има такъв музей, който отваря врати през 1986 г. и до момента е единственият на Балканския полуостров и един от малкото в Европа.

Музеят е разположен в две от запазените галерии на „Старите рудници” с обща дължина 630 м. В тях са обособени 30 експозиционни ниши, които проследяват историята на въгледобива за повече от век. Експонатите са автентични и повечето от изложените машини и съоръжения са се използвали в подземното производство.

17 август 2017

Завод "Пектин" отиде в историята



Църква е името на село, близо до Перник. В миналото то е било по-голямо и многолюдно от днешния областен център. Било е и община. През социализма беше прекръстено на Даскалово. Сега е кметство в състава на голямата община Перник с около 8 хиляди жители. В индустриалната история на България Църква се е записала като населеното място, където се намира първото на Балканите, единствено у нас и едно от малкото в Европа предприятия за производството на сух пектин – ценен продукт извличан от ябълки.

В Църква все се още се помнят върволиците от камиони, пълни с ябълки, които задръстваха пътя покрай завода от средата на лятото до късна есен. Над цялото селище, макар и разтегнато по протежение на километри, се носеше ароматът на пресните плодове. Всичко това обаче вече е в историята. Трайно в историята отиде и самият завод за пектин. Приватизиран още в зората на демокрацията, продължи да работи само няколко години. Имаше време, когато частниците преработваха и ябълки, внесени от Близкия Изток, а произведеният спиртен ябълков концентрат се изнасяше за Германия. Но това беше за кратко и после предприятието беше оставено на разграбване, разрушение и заспустение, за да се стигне до изравняването със земята на всичките му мощности през това лято.

05 юли 2017

Еньовден - за билките и самовилите

Според стародавно езическо вярване точно на празника Еньовден, когато Църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител, билките имали най-голяма сила и затова на някои места по земята ни имало обичай да се берат рано сутрин, още по роса букети от всякакви лековити китки и тревички. Останала е приказката "за всяка болка и билка", а в набрания на Еньовден букет трябвало да има 77 полезни растения, но и една половинка за неверната болест. Каква и коя е била тая болест сякаш вече няма кой да каже, защото и бабите ходят на лекар и се редят на опашки в аптеките, стиснали рецептурни книжки в съсухрените десници. Само в детските им спомени от далечни времена може да са се запазили истории за лечението на болестите едно време, когато всяка майка е била посвещавана от своята майка и баба как да цери децата си със средствата на народната медицина. Кое от това познание е рационално от гледна точка на съвременния човек и кое е действало по силата на суеверно внушение сега е трудно да се отсъди, защото човеците са променили традиционната си култура. И до днес обаче животните знаят коя болежка с коя трева да излекуват.

09 май 2017

Възстановиха гроба на червеноармеец в Перник

На 9 май световната общественост отбелязва Деня на Победата срещу хитлерофашизма. На много места в Европа и по целия свят, и особено в Москва, този ден се отбелязва по особено тържествен начин.

Тихо и по християнски обичай този ден беше отбелязан и в гробището на Калкас, някогашно село близо до Перник, а сега квартал и кметство в пределите на общината.

Група представители на дружеството на русофилите почетоха паметта на починал на 21 ноември 1944 съветски войн в Калкас. Дълги години той се водил като "неизвестен войник". Сега вече се знае името му - червеноармеец Евгениий Фьодорович Гриньов. Кога се е родил редникът, остава неизвестно, но датата на смъртта му и името му са установени от бившия военен аташе към руското посолство Роберт Шестаков още преди години. Тогава по идея на дружеството на русофилите в Перник и със съдействието на тогавашния секретар на община Перник Сергей Цветков се правят постъпки да се открие, кой е упокоеният червеноармеец в калкаските гробища, защото местните хора си спомняли за този случай. Възрастен жител на Калкас, който през 1944 г. бил още дете, даже си спомнил точно мястото на неговия гроб. Когато отишли на място, се оказало, че наоколо има пресни гробове, но мястото на последния дом на червеноармееца било запазено.

Така и не се стига до поставяне на паметник на този гроб до изтичането на мандата на Шестаков като военен аташе, но след няколко години той се връща като генерален консул в Руското посолство в София и от миналата година редникът Гриньов вече е с паметник в българското гробище.


Всичко това разказва Николай Иванов, който с приятели почете паметта на червеноармееца в днешния празничен ден. След 9 септември 1944 г. В Перник, Радомир и Батановци са били разквартировани частите на 394-та стрелкова Криворожка дивизия (от състава на Трети Украински фронт) с командир полковник Иля Самсонович Титов, който по-късно през годините е обявен и за почетен гражданин на Перник. Щабът на дивизията е бил разположен в къщата, където сега се намира ресторант "Секвоя", до градския парк. В Батановци е имало военна болница, а в тогавашното село Калкас - малък военен лазарет, който бил в магерницата на манастира "Св. Петка". Там са се лекували ранени по бойните полета извън България съветски войници. Един от тях е и починалият от раните си, получени по време на боевете при Яш-Кишиневската операция в края на август 1944 г.

В Перник и Пернишко съветските войски идват в началото на ноември 1944 г.
В област Перник има общо осем паметници на починали съветски войници. - Батановци, Радомир, Перник, в радомирския квартал "Върба", в селата Чуковец и Стрезимировци и Брусник - на връх Чеканска бука.

Овчари се състезават на премуз

В пернишкото село Богданов дол вече 35 години пресъздават обичая

Вече 35 години в пернишкото село Богданов дол на Гергьовден пресъздават обичая „премуз”. Това е състезание между овчарите за най добре гледани овце, а в резултат на това и най-млекодайни. От няколко години празникът се клонира. Местни стопани са го изнесли извън селото при летните егреци, а и други села разнообразяват традиционния събор с пресъздаване на обичая. Богданов дол обаче ежегодно на дена на покровителя на скотовъдците и стадата свети Георги продължава да събира много гости от близо и далеч.

По утвърдена традиция на поляна в ниското край реката в самия център на селото се импровизират кошари. До тях има почти автентична лятна овчарска къща, украсена със цветя, звънци и много геги, а пред нея софра. По „лесите”, както по тоя край викат на оградата са вързани едри овчарски кучета, но на къс повод, за да не решат, че някой е дошъл да краде. На клоните на две високи дървета наблизо са вързани гергьовски люлки, накичени с венци от здравец и люляк.


Овчарите са нагласени с народни носии – ризите им са везани, а на кръстовете носят пояси. В тоя ден те са главните герои, защото се състезават от чии три произволно избрани овце ще се издои най-много мляко. Котлето, в което го доят, също е украсено с цветен венец. Едно време като минел Гергьовден с тия венци украсявали кошарите и те оставали там цяла година. Някога във венците слагали и селина и нея ергените пъхали в гащите, за да расте мъжката и мощ.


Народната традиция повелява, доенето да става през гривна, а ако стопанката случайно няма такова украшение, се прави кръгъл колак като геврек и доенето става през него. Като се издои млякото колачето се запазва и от него се дава на добитъка, ако се поболее. Някога под ведрото слагали и боядисано специално на този ден червено яйце, но това сега не се прави. Казва се премуз, защото в пернишко за доене се използва глаголът „музе”.

Докато овчарите музът, край на чеверме се пече агне, а на трапезата пред овчарската къща са седнали гости. Това се представители на пернишкото дружество „Традиция”, нагласени като овчари от различно време на годината, едните са като за лято, а други са с тежки ямурлуци,, каквито се носели есен и зиме и ако е киша ставали толкова тежки, че няма помръдване, а после много дърва трябвали за огъня, докато изсъхнат. Те пробват от домашната овчарска ракия и замезват със сирене с подправки, но най им харесва подсиреното със стрити сухи чушки в него, щото няма нужда да се поръсва с червен пипер.

Тази година победител е опитният овчар Видин Малинов, който напълни в кофата повече мляко от колегите си Мирослав Виденов и Пламен Павлов и получи паричната награда.

От няколко години в това състезание не участва Методи Стефанов, който е инициатор на тази традиция и сега я прави край Гигинския манастир. За да е по-живописен празника той организира и демонстрация как овчарските кучета гонят мечка, но в ролята на мечката влиза човек от сурвакарската група на селото, защото и без друго в нея има такъв персонаж. Там също въртят на чеверме агне. Майсторите го „гъдкат“, както тука се казва, още от предната вечер, за да стане вкусът му традиционно гергьовски. „С повече мас трябва да се помазва, за да е сочно месото, а не сухо.”, пояснява възрастен мъж от публиката в Богданов дол, която седи на високото над поляната и наблюдава обичая на премуза, но и празничната програма от местни любители на фолклорното изкуство.


Богдановдолските домакини са омесели погачи и колачи, които са подредени в изложба. Изложба има и в двора на училището, където строго жури избира медалисти между огромни източно-азиатски овчарки. Не чакаме да чуем кои са победителите, но пък се запознаваме с
топчестата Годзила, която на своите 70 дни прилича повече на плюшена играчка, отколкото на порасналите представители от неяната порода. Едно време тук се правеха опити да се устройват боеве на кучета, но това вече отдавна е преодоляно и сега любителите на кинологията само се радват на най-расовите екземпляри.

В Богданов дол породата българско овчарско куче е на особена почит. Тези които не са край импровизираната кошара на поляната, а те са поне седем, са по дворовете и отвреме на време пролайват. Местните любители на порода имат свой клуб, който е и кафене , и ресторант и тъкмо там намираме кмета на селото Петър Теофилов, който е поканил на гергьовско агне ВИП гостите – депутати, кмета на Перник Вяра Церовска и нейния екип.


Някога в селото са се гледали близо 10 000 овце, а сега я има, я няма 1 000, каза кметът Теофилов и застава за снимка до нагласената в носия г-жа Райка, съпруга на овчаря – първенец за тази година. Той също се занимаваше със скотовъдство след като се пенсионира от пернишката мина, където имаше шефски пост, но сега е предал това на сина си и се грижи за делата в селото. Преди време даваше заплатат си за стипендия на отличници, но понеже те отраснали, сега отива за пенсионерския клуб и осигурява смислена дейност на възрастните, които даже си правят екскурзии. Сега богдановдолци се канят да идат на национален събор в Лясковец, за да покажат автентичния обичай „премуз“, но това ще стане само ако домакините им подсигурят овце.

Тачат традициите местните хора – старателно поддържат сурвакарската си дружина, в читалището има група за автентичен фолклор и неизменно на Гергьовден канят гости на събора. Жителите на селото са близо 500 човека, а за празника идват поне четири пъти повече хора. Голямата радост тази година, е че в селото са се родили 5 бебета и селото расте, радва се кметът Теофилов.

Чудеса на изцеления пред Всецарица

Хора оздравяват след молитви пред копието на иконата на Божията майка от светогорския манастир Ватопед

Една година вече в специално пригоден параклис в Църногорския манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" се пази копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица - Всецарица. Пред образа на Божията майка се покланят много хора. Мнозина идват в обителта като туристи, но има и такива, дошли да търсят помощ за телесни и душевни страдания. По повод навършилата се една година в манастира имаше празнични богослужения, оглавени от Белоградчишкия епископ Поликарп.


На скенер ми откриха тумор на в белия дроб с размери около половин сантиметър в диаметър. Лекарите решиха, че може да ме оперират и насрочиха операция. Докато чаках да дойде денят бях пуснат в отпуск от болницата. Точно по това време в столичната катедрала "Св. Александър Невски" за поклонение беше изложена иконата на Богородица Всецарица и аз горещо се молих пред нея да ми помогне да се справя с болестта. После иконата дойде в манастира и аз я последвах, за да продължа да се моля. В деня, когато трябваше да ме оперират, бях приготвен за операцията и чаках да започне сутринта, за голяма моя почуда професорският екип се отказа да ме оперира, защото туморът изчезнал. Мисля, че Света Богородица ми помогна. Вярвайте и тя ще помогне и на вас. Това е разказал на малко листче с името си Валери Кръстев и за достоверност е оставил своя телефонен номер. Дни преди да се чества годишнината от пребивавенето на иконата на Божията майка Всецарица в Църногорската света обител той беше дошъл пред образа на Богородица отново да благодари за изцелението си.

Валери не е единственият човек с име и телефон свидетелства за станало чудо и столичанина Петър. възрастният мъж бил опериран от простата и се налагало доста време след операцията да ползва памперс. Това го угнетявало и наред с физическите страдания изпитвал срам от себе си, че се изпуска като бебе. В манастира той дошъл повече на екскурзия,но по пътя научил за чудесата, ставали с помощта на Всецарица и за лечебните свойства на водата от манастирското аязмо. Помолил се свои думи пред иконата, налял си вода от аязмото и се прибрал у дома. десетина дни след това човекът се върнал в манастира с дарове и вече без памперс. Подкрепа преди операция след молитви пред иконата получил и Веселин Йорданов.

Прослава за Богородица Всецарица

По някакъв не много ясен обичай, много хора оставят пред иконата своите желания и молитви към Спасителя Христос и Неговата майка на листчета. Затова откакто пред параклисчето с иконата е архимандрит Йосиф, който отскоро е част от манастирското братство, той е поставил тетрадка за улеснение на посетителите. Само за няколко дни повече от половината й страници са се напълнили с просби, пожелания и впечатления. Хората пишат за какво се молят, изброяват имената на близките си и изкат за тях здраве и благодат, пожелават мир и любов и с възторг пишат за възстановената света обител.
Благодаря ти, Боже Господи, благодаря ти света Майко за водата, за хляба, за всичко, което сте ни дарили, пише семейство от столицата. Дълго послание за здраве и обич в семейството с изброени много имена завършва с молитва: "Благодарим ти Господи и на всички светци, и на майка Богородица и прости ми, Господи знаени и незнаени грехове. Ние, Господи, сме много грешни, то Ти, Господи, прощаваш на всеки."



С такива и много подобни чувства богомолен народ се събра на 1 срещу 2 май в манастира за бдение в чест на годишнината от пребиваването на иконата на Богородица Всецарица, а на другия ден и за света Литургия. В продължилото повече от 8 часа богослужение през нощта много и много пъти се повториха различни молитви и хвалебствия към Божията майка Всецарица. С благословението на Негово Светейшество, Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Богослуженията оглави Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп, викарий на видинския митрополит. Съслужиха и молитвено участваха игуменът на Суковкия манастир в Сърбия йеромонах Серафим и братя от този манастир, игумени и монаси от български манастири, духовници от Софийска и Видинска епархии. Богослуженията бяха украсени с песнопенията на хораза източно пеене на Владе Симич от Белград на десния клир, а левият клир бе оглавен от отец Любомир Янъков, братя на Църногорския манастир и гости.

След Литургията епископ Поликарп поздрави присъстващите и припомняйки им важни моменти от живота на Божията Майка, насърчи християните да и подражават, като чрез това извисени пред Бога, станат достойни Негови чеда. Той благодари за топлата покана да вземе участие в това молитвено тържество на игумена на манастира йеромонах Никанор и изказа благодарност на всички, които допринесоха за прекрасния духовен празник.
Приветствие към присъстващите поднесе и отец Никанор. Той припомни, че по народна традиция, утвърдена в годините на социализма, всяка година на поляните край манастира се прави събор, но и в годините на войнстващ атеизъм хората от околните села са намирали пътя храма, а сега този ден става и празник на иконата на Божията майка Всецарица. Игуменът сподели за случаите от последните дни на изцелени от тежки болести след молитви към Пресвета Богородица пред нейната икона Всецарица и подчерта важността от истински духовен живот, неподправен и изпълнен с мир, разбирателство и единство.
След поклонение пред иконата на Света Богородица – Всецарица в посветения на нея параклис в манастирския двор имаше обща братска трапеза, последвана от моление в манастирския храм "Св. Силуан Атонски".

Гости на манастира за празника на 2 май бяха народният представител д-р Александър Александров, областният управител на Перник Васил Михайлов, кметовете на община Перник и на община Земен д-р Вяра Церовска и Димитър Сотиров. Присъстваха кметове от малки населени места от областта, общински съветници, представители на местния бизнес, дарители, и спомоществуватели на манастира. Накрая епископ Поликарп благопожела след една година заради Всецарица пак всички да се сберат в манастира.


21 април 2017

Руски паметник в старото гробище на Перник

В средата на старото гробище на Перник стоят руините на паметник на белоемигрантите в града. Монументът е издигнат през 1930 г. и тогава е имал импозантен вид. Намирал се е на високо място над гробището, но след разрастването му се е оказал по-ниско от други гробове. След закриването на гробищния парк паметникът е занемарен и забравен. През последните десетина години с различна честота и настоятелност се появяват хора и организации, които искат да го възстановят.


На 20 март 2017 г. в Общинския съвет в Перник постъпва предложение от Национално движение "Русофили" "относно извършване на основен ремонт на паметника на белоемигрантите в Перник". Зад идеята застават и структурата на Национално движение "Русофили"(НДР) в Перник. Тя е подкрепена от Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и пернишкият клуб „Встреча”, както и от Регионален исторически музей в Перник. С предложението е поискано съгласието на местната власт да се направи основен ремонт и реконструкция на паметника и пространството около него.




По този повод в сайта на НДР се появи следното съобщение:



Възстановяване на Паметника на белоемигрантите в гр. Перник


Публикувано от: Росица Младенова

Национално Движение Русофили и Движение „Русофили” в гр. Перник, с подкрепата на Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и клуб „Встреча” в гр. Перник, има готовност да организира извършването на основен ремонт и реконструкция на Паметника на белоемигрантите в местността „Старите гробища” на Перник. Той е символ на националната толерантност към емигрантите и тяхната дейност в общественото, културното и икономическото развитие на града.

Разходите по ремонта и реконструкцията ще бъдат от дарители.

Основание за това е, че Паметникът символизира историческото развитие на гр. Перник и приноса от присъствието на руската белоемиграция там.

Известно е, че гражданската война в Русия е принудила много руснаци да поемат тежкия път на емиграцията. В периода 1921- 22 година руските бежанци в България са около 35 000 души.

През 1921 година миньорското селище Перник става център на руската белоемиграция. Сред нея са висши офицери от армията на Врангел, представители на руската аристокрация, много дейци на науката и културата – лекари, художници, музиканти, минни инженери и други. В различни периоди от времето тук живеят между 4000 – 6000 руски граждани, които развиват активна обществена и културна дейност. Създават художествени съюзи, ателиета, организират конкурси, медицинско обслужване, обществена библиотека и др.

Дейността на руска колония съвпада с преобразуването на миньорското селище в град, като за това значително е повлияло присъствието на руските граждани в демографски и културен план.

През 1934 година е издигнат възпоменателен Паметник на починалите руски емигранти. Той се намира на територията на старите пернишки гробища. и е с височина над 5 метра. Закриването на гробището е спомогнало да е занемарен, а вандалски набези са разрушили част от него. Сега до паметника, практически, няма достъп от гъсти саморасли храсти и дървета.

Това е основание Национално Движение Русофили да се заеме с неговото възстановяване и реконструкция.

Основните строителни работи ще бъдат: облицовка на Паметника с гранитни плочи, възстановяването на надписите и скулптурата на двуглавия орел, направа на настилка и подход към него, с изграждането на подходяща земна пътека.

Има разбиране и готовност за помощ от общинските власти и музея по минно дело.


Източник: http:rusofili.bg



Предложението се разглежда и от постоянните комисии в Общинския съвет.


Документът:








































От Националното движение "Русофили" неофициално споделиха, че отношение към възстановяването на паметника има лично генерал Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания към администрацията руския президент и бивш кадрови офицер от Службата на външно разузнаване на Русия (СВР). Той стана особено популярен у нас заради появилата се информация за негова среща с лидера на БСП Корнелия Нинова преди президентските избори в България през 2016 г. и преди БСП да обяви кой е кандидат на левицата за държавен глава.



В сборника "Белоемигранты  в Болгарии. Воспоминания", издаден през 2013 г. от Русский Акадамеческий Союз в Болгарии е публикувана снимка на паметника, направена от Николай Сивков на 19.03.2007 г. Снимката е илюстрация към публикуван в сборника материал от Иван Гюров-Ерулски, озаглавен "Клуб русской интелигенции в Пернике в 20-30 годы ХХ века" (стр. 119). В статията се разказва за руските художници, живели, творили и изявявали се в Перник през този период, както и за снимания в Перник през 1928-1929 г. художествен филм "След пожара над Русия", пресъздаващ историята на емигрирал в България след гражданската война в Русия белогвардейски офицер.  


За първи път в по-ново време публикация за паметника се появява в регионалния ежедневник "Градски вестник" през август 2008 г. :


Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник

08.25.2008 - Градски легенди
Даниела Аризанова
Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник. За това разказа пред "Градски вестник" информаторът към Регионалния исторически музей Перник, Иван Ерулски. Информацията е по повод проявения интерес от радио "Москва" към наша изложба за руската емиграция.
Паметникът е огромен. Построен е на руснаци от руснаци, които са живели в града ни. Това е най-големият паметник, чийто постамент е около 5-6 метра. Намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството.
Освен това е единствен и уникален по рода си за цяла България, но много малко хора знаят за него, обясни Ерулски. Той разказа още, че има и много случаи, при които руснаци се интересуват от него. Съвсем наскоро потомък на руски изселници от Перник, живеещ във Франция, е посетил мястото.
Историята на изграждането му датира от 1921 година, когато в Перник се настанява част от Вранглиевия корпус. Хората са изгонени от червената армия от Крим и отиват към Истанбул. Част от тях обаче попадат в България, а тогавашното правителство ги настанява предимно в района на Перник, тъй като след Първата световна война именно "Мини Перник" са натоварени да изплащат репарациите на съседните страни, с които България е воювала.
Тогава държавата има нужда от въглища и от работна ръка. Тук остават предимно казачески части от редовици до генерали. Първоначално те запазват своята структура по ескадрони и полкове, настанени са в кварталите "Куциян" и "Хумни дол". Масово те започват да работят в пернишките мини и по това време в града ни се създава руска общност.
През 1924 - 1925 година руснаците започват да се разселват оттук, след предложение от страна на Съветския съюз да се върнат обратно, като им се гарантира амнистия. Част от хората повярвали и заминали директно за лагерите там. Друга част тръгнали и се настанили в Австрия и франция.
В Перник останали около 3 000 - 5 000 човека. През 1937 година те организират т. нар. руска колония.
Счита се, че именно тогава е бил изграден и този паметник. Оттогава е първият протокол с искането за разрешение. Най-вероятно тогава те са решили с издигането на този паметник и публичността около него да бъде разрешено това общество, допълни Ерулски.


Източник: gradski.org


През 2011 г. темата е подхваната отново от "Градски вестник":


02.09.2011 г.

Руски военен паметник стои забравен


Обелискът в старото градско гробище на Перник да бъде ремонтиран и възстановен, предлага Димитър Дойчинов

Руми Борисова

Руски военен паметник с внушителни размери стои забравен на старото градско гробище в Перник. На 28 септември тази година ще. се навършват 81 години от тържественото му освещаване. По този повод общественикът Димитър Дойчинов предлага обелискът да бъде отремонтиран и възстановен.

Паметникът е доста внушителен – 6-7 метра висок и представлява пресечена пирамида, напомняща паметника на І-ва пехотна дивизия в Галиполи. Към него са водели няколко стъпала. По онова време той се е намирал на висока площадка в гробището., което в последствие се е разраснало и той е останал в средата му. Върху пирамидата е стоял надпис "От русите на русите -1930", от който сега няма и следа. Паметникът бил по проект на инж. Берладин, който наблюдавал и изграждането му. Заслуга за възникването му са имали руснаците, станали перничани след разселването на Врангеловия корпус през 1921г. В онези времена през Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци, като около 3 000 от тях са били освен войни, и руски рабоници. Към 1930 г. от тях останали едва около 350 човека.

За освещаването на паметника в Перник дошли високи гости от Русия и от столицата. Тук са били

министърът на търговията Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницкий, Долинский, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Щумпф и др. В тържественото събитие участие са взели и пристигналите от София представители на Руския общовойнски съюз, началници на части и лично председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Преди да бъде осветен паметника около 16 часа в гробището ръководството на Мини Перник дало празничен обяд за около 100 човека в театъра на рудника „Св. Анна”. Имало речи и тостове и уверение в брадска дружба и подкрепа. За всичко това свидетелства публикация от руския журнал „Часовой” бр. 41 от 1930 г.

С подкрепата на кмета на Перник Росица Янакиева, със съдействието на ръководството на Мини Перник, макар и в ликвидация, на Мини Открит въгледобив и частните рудници в града, с участието на областната управа, с помощта на руското посолство, този паметник може да бъде ремонтиран и възстановен. За това настоя Дойчинов. Според него, както може да има паметници на загиналите руснаци за Освобождението на България от Османско иго, така може да има и паметник на починалите руснаци - бивши военни намерили препитание в Мини Перник и дали своя принос за изграждането на Перник.

То е като да има паметник на Съветската армия, без излишен идеологизъм и конфронтация, с повече толерантност и търпимост, пояснява Дойчинов и допълва, че това е военен паметник по своята същност и в духа на националното помирение и консенсус и по примера на добрите европейски практики си заслужава да му се отдели подобаващото внимание. В крайна сметка всички сме деца на майката земя, казва екс депутатът.

Източник: gradski.org


Публикацията се основава от предоставена във вестника от Димитър Дойчинов препечатка от списание "Часовой" бр. 41 от 1930 г.

В последствие стана ясно, че тази публикация е предоставена на информатора в Регионалния исторически музей в Перник Иван Ерулски. При него дошъл от Париж потомък на живели в Перник белоемигранти, съпроводен от добре говорещ български италианец. Това сега си спомня Ерулски. По спомен на специалиста от Държавен архив - Перник Милена Симова двамата първо отишли в Архива да търсят документи за близките си, но тя ги завела при Кирил Сергинов в Минната Дирекция. По това време той е председател на читалище "Миньор 2005", но в кабинета си има много стари снимки и документи, свързани с мината. Той също не могъл да съдейства, затова ги изпратил при Ерулски. 

В "Градски вестник" има още една публикация, свързана с потомък на белогвардейски емигранти. Тя е от 03.06.2010 г. :

Внук намери дядо си по архивна снимка
Белогвардейски потомък търси корените си в пернишката мина
Румяна Борисова
Елена Ангелова
Внук намери дядо си по архивна снимка, пазена в Минния музей (в Минната дирекция -бел. на авт.). Потомък на бежанци от Украйна след Октомврийската революция от 1917 година дойде в Перник, за да търси корените на своя род. Мъжът идва от Франция. Преди това дълго е живял в Албания, която напуснал като невъзвращенец. Вече в напреднала възраст решил да научи повече за предците си. Той знаел, че неговият дядо Леонид Александрович Терентиев в 20-те години на миналия век работил като маркшайдер в пернишката мина. Леонид дошъл от Украйна с група емигранти, подгонени от съветската власт. Известно е, че в онези години държавните мини са дали препитание на бивши руски офицери и дворяни, които създали в Перник белогвардейска колония. Имали са свой свещеник и даже хор в църквата.
Пришълецът от Франция разказал още, че дядо му е бил шляхтич, както тогава се е наричало дворянството. Дошъл в България с т.н. Нансенов паспорт. Терентиев бил изключително красив и спретнат мъж. Внукът му го разпознал на старата фотография, съхранявана в минния музей. Преди две години снимката бе подарена на музейната сбирка от родственици на Богдан Рибарски, който по онова време е бил сред малцината образовани местни специалисти,  заедно с част от архивите на един от някогашните директори на Мини Перник Георги Коняров. Дарените документи бяха открити случайно в закован сандък в старо мазе в село Студена. Там са били крити от обиски непосредствено след 9 септември 1944 г.
Дошлият от Франция белогвардейски потомък открил в София гроба на дядо си и още една негова фотография. Той установил, че лицата на двете снимки съвпадат и че това наистина е Леонид Александрович  - дядо. Сега иска да научи повече за починалия около 1930 година в България брат на баща си.













По архивната снимка, дарена на минния музей от родственици на Богдан Рибарски внукът разпознал дядо си Леонид Александрович Терентиев (мъжът с мустаците-втория от ляво). Старата фотография е съхранила лицата на групата маркшайдери. От надписа на гърба се разбира, че е пратена на 12.06.1927 година от Горна Оряховица за спомен. Подписът не се чете.



Препечатката от сп. "Часовой" е важен документ за историята на паметника.


Статията, преведена на български език:

На мине Перник (Писмо из Болгарии)


В неделя, 28 септември 1930 г. в Мини Перник се състоя тържествено освещаване на паметника на руснаците, намерили тук вечно упокоение, направен от саминте руснаци в Перник.

Руски учени, връщащи се от обиколка из България след закриването на петия конгрес, се отззоваха на поканата да посетят Мини Перник , да се запознаят на място с условията на живот и работа на руските войни в Перник и да присъстват на освещаването на руския паметник.

Дирекцията а Мини Перник като узна за пристигането на високите гости също пожела да вземе участие в тяхното посрещане и това скромно руско тържество се превърна в голям руско-български празник. Гостите от София пристигнаха по различно време 9 някои с влак, други с - автомобил.

Сред гостите бяха министърът на търговията г-н
Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницки, Долински, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Штумпф и други. Присъстваха и пристигналите от София представители на Руския общо- войскови съюз, началници на части, председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Генерал Зинкевич, командир на Алексеевския полк в България и председател на отдела Общество на галиполийците, приветства гостите и особено благодари на учените, които оказали чест със своето посещение

Професор Кизеветер изразил своята радост че му се е отдала възможност да посети Перник и отблизо да се запознае с работещите тук руски войни.

Като историк и като учен, каза той, посветил целия си живот на изучаване на историята на нашата велика Родина, мога да кажа напълно определено, че Великата Русия ще се възстанови в цялата си слава.
Проф.Струве като припомни водачите на Доброволческата и Руската армии, чиито портрети бяха окачени по стените на събранието, с искрени и прости думи изказа увереност във възкресението на велика Русия.

Генерал Абрамов (председател на 3-ти отдел на РОСВ) от името на руското войнство благодари на професорите за тяхната морална поддръжка, за топлите думи, които те са изразили при гостуването си на перничани.
- Както в боя помощта от съседите и от тила имат огромна роля, - каза ген. Абрамов, - така и сега ние ценим тази подкрепа, която ни оказват нашите учени, поддържайки ни в тази борба, която ние водим и продължаваме да водим в името на Родината. Сега ние
откриваме в Перник паметник на тези руски войни, които загинаха тук, без да дочакат възкресението на Русия. Най-доброто за тяхната памет и паметника за тези стотици и хиляди гробове, които ние оставихме по полето на честта в Южна Русия, в Крим и Таврия, се явява осъзнатия от нас дълг да водим тази борба до свалянето на болшевиките и в съюз с вас, и при вашата подкрепа ние ще изпълним своя дълг до край.

След това в минния театър "Св. Анна" дирекцията на мината даде обяд за повече от 100 човека при прекрасно обслужване.

След обяда министър Мишайков държа прочувствено слово, отбелязвайки значението на руската наука за културния свят и изказа гореща увереност, че страна с такава история и такив научен потенциал ще се възроди отново и ще заеме подобаващо място като покровителка на славяните.

Главният директор на мината в своето приветствие благодари за посещението, подчертавайки, че руските учени са двойни гости и на българите, и на работещите в мината руски работници. За него беше особено приятно да засвидетелства, че принудените да работят за късче хляб непривична тежка минна работа, предизвикват в него и в минната администрация чувство на възхищение със своята добросъвестна работа, дисциплинираност и ред и че тези войни- миньори с достойнство и търпеливо и смирено носят тежкия кръст , изпратен им от съдбата Нататък главният директор вдигна наздравица за скорошното освобождение "на нашата Освободителка Русия".

Проф. Кизеветер произнесе тост за българския народ и държавния ръководител Цар Борис. Проф. Струве вдигна чаша за Руския общо-войнски съюз и за присъстващия там генерал Ф. Ф. Абрамов, а генерал Абрамов благодари на министър Мишайков и в лицето на главния директор на мината - за постоянното сърдечно отношение към руските работници в мината.
Всички тостове бяха посрещани с гръмко ура и руския и българския национални химни, които се изпълняваха от свирещите по време на обяда два оркестъра - минния струнен и руския балалаечен.

Вдъхновената реч на проф. Долински "за героите от войната, отишли под земята за Русия", приветствието на председателя на Съюза на ветераните от освободителната война генерал Николски, благодарността на генерал Зинкевич и забелязаното от тях рядко явление, когато на една маса седят и министър, и минна администрация, и руски миньори-работници - това отношение говори, че в България са разбрали изключителното положение на руските работници войни-миньори.
Всички, начело с министър Мишайков - бяха на гробището. Пред очите се изправя огромен паметник (6-7 метра височина) от камък - пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. Към паметника водят няколко стъпала, а той е въздигнат на обособена площадка на най-високото място на гробището. На паметника има надпис: "На руснаци, от руснаци 1930 г."

След освещаването на паметника генерал Зинкевич запозна накратко с историята за възникването на този паметник и с отзивчивостта, с която са се отнесли перничани към руснаците. През Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци. Тук едновременно имало 3 хиляди и даже повече руски работници, но сега са останали около 350 човека. Всеки перничанин, разбирайки за изграждането на паметника, счел за свой дълг да внесе лепта от себе си за построяването му. Генерал Зинкевич отбеляза заслугата на кмета на град Перник, предоставил за упокоението на руснаците отделно място. Той подчерта работата на комитета по изграждането на паметника и на инж. Берладин, изработил проекта и наблюдавал изграждането му. Генералът посочи и добросъвестността на тези руснаци и българи, които са работили по изграждането на паметника.

(Списание "Часовой" № 41 1930, стр. 24)



Списанието "Часовой"


Списанието "Часовой" е започнало да излиза през 1929 г. в Париж. Създадено е от офицерите белоемигранти Василий Орехов и Евгений Таруски като средство за връзка между руските военни зад граница. Списанието излиза всеки месец, по-късно става орган на Руското национално обединение и е тясно свързано с Руски общо-войнски съюз, чиито позиции защитава през всичките години на своето съществуване. След 1936 г. редакцията му се премества в Брюксел и продължава да се списва до 1988 г. Това се налага, защото списанието застава на страната на генерал Франко, чийто опит за държавен преврат става начало на Гражданската война в Испания, а това не се харесва на френското правителство. За 60 години били издадени 669 броя на списанието с по 40 страници всеки. Читателите и издателите на "Часовой" го определят като летопис на руското войнство в емиграция, енциклопедия на военната мисъл зад граница.


В статията се споменава, че паметникът е пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. 


Паметникът в Галиполи












В Интернет пространството се е запазила и статия от октомври 2013 г. Публикувана е в сайта pernikdnes.com, но не е посочен автор и източник.

Умаленото копие на известния Руски паметник се руши в пернишките гробища

Добавено: Сряда, 09 Октомври 2013г | гледана: 501 пъти.

Уникален руски паметник, който се намира в старите градски гробища в Перник, е обект на вандалски посегателства. Монументът е слабо проучен, но може да се разглежда като паметник на културата. Целият гробищен парк е недвижима културна ценност за града, а е оставен на произвола на нарушители, алармират от Регионалния исторически музей.

Преди два дни служители на музея са направили рутинен оглед на църквата „Свети Георги“, която е паметник на културата, и намиращите се в близост стари градски гробища, използвани за гробополагане до 70-те години на 20 век. Целта е била да се потърсят гробовете на изтъкнати европейски инженери и минни специалисти, работили в Перник през 20-те години на миналия век, и да се провери състоянието на уникалния руски паметник, който се намира там. Постаментът му е около 6 метра, а познавачи твърдят, че е умалено копие на известния Руски паметник в София. Той е построен през 1930 година, а на лицевата му страна е разположен текст, който в превод означава „На руснаците от руснаците“, разказа пред Телевизия Кракра археологът Василка Паунова.

В началото на 20-те години на миналия век в Перник се заселват около 500 руски емигранти, напуснали страната си след Гражданската война в Русия. Те са предимно офицери и войници от т. нар Бяла гвардия. В Перник, където държавната каменовъглена мина работи успешно, те намират сигурно препитание. Съхранени са значителен брой документи, които свидетелстват за активния обществен живот и за различните дружества по интереси на руските емигранти. Тяхната съдба и паметникът в старите гробища намират отражение в документалния филм „Случайни гости от случаен влак“ на сценариста и режисьора Антоний Дончев. Филмът все още не е представян пред пернишка публика. Миналата година международна фондация, основана от руски емигранти в цял свят, е заявила желанието си да отпусне средства за възстановяването на паметника.

Източник: pernikdnes.com

09 април 2017

Ангели пазят великденските яйца на Ирена Соколова

Председателят на Жени ГЕРБ спазва традицията и ритуалите, научени от нейната баба

Тази година до великденските яйца в нашия дом ще има и цветнокож ангел. Имам богата колекция от фигурки и различни изображения на ангели - рисевани и бродирани, но последното попълнение са две фигурки, които купих от Аржентина и едната от тях е на тъмнокож ангел. Винаги за Великден боядисваме пъстри яйца. Така е от най-ранното ми детство. Първите ми спомени са някъде от 4-5-годишна възраст. Преди Великден това беше истински ритуал. Обикновено го правехме на двора пред къщата на баба. С нея, със сестра ми и братовчедките първо събирахме листенца и цветчета и всяка от нас се стараеше да откъсне най-красивите. После ги прикрепвахме към сварените яйца и ги увивахме в чорап, а сетне ги потапяхме в боите. Обикновено най-красиви ставаха яйцата с детелинки. Намирали сме даже четирилистни. Най-красиви ставаха яйцата на тази от нас, която е откъснала най-хубавите листчета и цветя.



08 април 2017

Деца нашариха великденско яйце с човешки бой

Конкурс "Писано яйце" събра малки художници, научили рецепти и от баба

Великденско яйце с човешки бой нашариха деца от Перник. С рецептите на баба над 90 ученици от 19 общински училища, разделени на отбори, се впуснаха в надпревара "Писано яйце" в центъра на града. Състезанието е традиционно и се прави от десетина години. Организира го общината, а местни фирми помагат финансово, като осигуряват пари за награди и организацията, лакомства за участниците. Обикновено, докато хлапетата рисуват яйцата, техни връстници създават настроение със свои изпълнение на народни песни и танци.

Ерик е на 9 години. Той е роден в родината на татко си Парагвай и там е пораснал, но майка му е българка. Тя работи в световна банкова институция и сега е пратена да изпълнява задълженията си в Гърция. С родителите си Ерик е живял и в Испания Сега той е в родния град на мама и учи български в школата на сдружение "Дай, бабо, огънче", покрива стандартите за първи и втори клас и наесен ще
започне да учи в българско училище направо като третокласник. Откакто е сред българските си връстници, обстановката в занималнята се променила. Ерик недоумявал защо крещят и се карат, не приемал и агресивните игри. Хлапетата възприели бързо неговите обноски, а той усъвършенства с тяхна помощ езика и вече знае повече за Великден. С новата си приятелка Калина от школата и г-жа Йораданова представят на специален щанд декоративни яйца, венчета, украсени с цветя, кошнички и пиленца от името на сдружението. С мама Ерик вече е боядисвал яйца в Парагвай, но само червени и жълти. Сега той живее при баба и дядо в близкото село Рударци и там ще посрещне празниците според традицията и ще се включи в шаренето на яйца.

01 април 2017

Руски монах стана шоумен

Йеромонах Фотий (Мочалов)
След победа в „Гласът", с благословение от патриарха Йеромонах Фотий (Мочалов) служи на Бога с пеене

Телевизионният певчески конкурс „Гласът” е популярен в много страни по света. Форматът дава възможност на талантливи хора да печелят популярност с пеене. Изкушени от тази възможност се оказват и таланти, посветили живота си на Бога. Преди две години в Русия монах спечели първото място и стана търсен участник в различни концерти. Преди него монахинята от Сицилия сестра Кристина спечели италианската версия на „Гласът”, а в момента свещеник участва във седмото издание на формата в Украйна.


Йеромонах Фотий (Мочалов) от Свети-Пафнутиевия манастир край град Боровск в Калужска област стана истинска шоу звезда след като през 2015 г. спечели музикалното шоу „Гласът на Русия“. Той е роден в нерелигиозна семейство. Още от дете се готвел да стане музикант, учил пиано, бил солист на музикалната школа и детския църковен хор. Мечтаел да стане композитор и пишел филмова музика.

22 март 2017

С първа пролет почват празниците в Кюстендил

Древният град си връща старата слава на туристически център

Кюстендил е град с богат празничен календар. Празничната система следва кръговрата в природата, но и традиции от древността. Местните са свикнали, че Денят на града се празнува с пукването на пролетта. После идва сладкият празник на черешите, наричани червеното злато на Кюстендил. На Голяма Богородица местните почитат въздигането на хляба с празника „Панагия”. През есента, когато градините в Кюстендилско се напълнят с плод е празникът на плодородието. Тези тържества са като истински народни събори с много веселба и привличат много гости. Древната, почти 8-хилядолетна история на града, топлите и лековити минерални води, музеите и възможностите за поклоннически туризъм и отдих са онези предпоставки, които през последните години диктуват на местната власт провеждането на целенасочена и последователна политика за развитието на туризма.


Празниците в Кюстендил започват с Първа пролет. Вече 51 година по този повод се провежда и конкурс „Девойка Кюстендилска пролет”. И тази година с голям спектакъл на открито в събота бяха избрани най-красивите момичета за тази година. Изборът се провежда в три кръга. Претендентките дефилират с официални тоалети, спортно облекло и единствения по рода си в България тур с народни носии. Тази година в конкурса за красавици искаха да участват 42 момичета, но след кастинг останаха 14 претендентки на възраст между 16 и 19 години.



Победителка стана 16-годишната Ралица Емилова Велинова, а нейни подгласнички са Даниела Стоименова и Теодора Атанасова. За „Девойка на публиката“ чрез
sms-гласуване, продължило и по време на конкурса, беше избрана Евелина Василева. Предварително с девойките се прави фото сесия, която се използва и като реклама на туристически забележителности. Миналата година те позираха на фона на стари черкви в района, а сега се снимаха в Рилския манастир.

Победителката в „Девойка Кюстендилска пролет 2017” получава парична награда от 1500 лв., а двете й подгласнички и „Девойка на публиката” по 850 лв. Всички участнички получават от Община Кюстендил като подарък официалните тоалети и обувките, с които участват в спектакъла, както и луксозни албуми със снимки.

12 март 2017

На гости в Звонци за Баба Марта

Българското село в Западните покрайнини всяка година събира сънародниците на тържество

Най-българският празник в село Звонци е Баба Марта. Откакто българите в Сърбия са официално признати за национално малцинство, местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия организира празник в началото на март и го посвещава на мартениците като уникален за България символ за здраве и берекет. Така се избягва политизиране и тълкуване на исторически събития от различни гледни точки, а Баба Марта е повод за единение и радостни мигове със съзнание за българска народностна същност.


Тази година танцьори от Перник донесоха радост и връзка с Родината на българите от Западните покрайнини. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" при Двореца на културата изнесе концерт пред сънародниците ни в село Звонци, което сега е в Община Бабушница, но до 1964 г. самото то е било общински център. Организатори на тържеството, заедно с местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия е и гражданско сдружение "Златна Ракита", по името на съседно на Звонци село. Дамите от сдружението са приготвили мартеничка за всеки от присъстващите и за гостите от България.

03 март 2017

Архимандрит Зиновий Поппетров

Поборник в расо помага за освобождението на Радомир



Името на архимандрит Зиновий Поппетров е неизменна част от историята на Радомир, но и на страната. Той е поборник в расо, но и активен просветен деятел от Възраждането. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Той е сред малко известните, но много значими българи от пернишкия край. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование. Благодарение на неговата културно-просветна дейност през 1872-1879 г. успешно се осъществява приемствеността между новобългарското училище от Възраждането и изграждащата се образователна система в независима България. Под ръководството на архимандрит Зиновий е била създадена и църковна община в Радомир. Днес името му носи начално училище в Радомир.



Размирният възрожденски духовник е роден в семейството на поп Петър и презвитера Велика на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. През 1856 г., след свада със своя чичо, младият Захарий заминава за Рилския манастир, с което осъществява отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.

28 февруари 2017

Простено–прости

Съвременните деца ламкат шоколадови яйца. От Сирната неделя сме запазили кладите, но не и прошката

Точно 7 седмици преди най-големия за православните християни празник на Възкресението Христово, съобразно Божията промисъл и логиката на живота е прието те да си простят и с изчистена от всякакво угризение душа да започнат великия пост. Сиропустната неделя от православния календар в народния се нарича „Прошки” и „Поклади”, а седмицата преди празничния ден се нарича простена. До преди около половин век спазването на обредите за този ден е било живо, а сега от тях са ни останали кладите и неразумното палене на автомобилни гуми между панелки, но не и традицията по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година. А там където има по-стари хора се сещат, че на този ден се ламкат яйца, но вече е позволено на съвременните деца яйцата да са шоколадови.


Не е трудно да искаш прошка и да я даваш ако всеки ден си казваш молитвеното правило , а с него и Господнята молитва "Отче наш” . Защото в нея са тия думи, с които молим Бога да прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Така обяснява на внуците си баба Мария как едно време в нейната махала на село са се извървявали всички комшии да си искат прошка, а вечерта се събирало семейството и даже тези, който били на работа по ябанджийско, се връщали да се простят с роднините. На баба Мария и е драго, че децата макар и вече големи я питат как е било едно време, но съжалява, че не е успяла да съхрани обичая такъв, какъвто са го следвали всяка година в нейната къща. Добре поне, че в Църквата не се сменя нищо, та днеска с Евангелското четиво в черквата поп Борис пак прочете от Евангелието на св. ап. евангелист Матей мъдрите думи : „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Ев. Мат. 6:14:15).

Дълго е живяла на този свят баба Мария и помни много от своя живот, но сега адети дето ги имали едно време ги играят като театър в читалищата. Скоро я питали точно за „Прочка”, а тя ги изненадала, че в нейното село, дето го съсипа големия завод до Радомир „червена Могила” някога на Чист понеделник – денят след Поклади се събирало целото село, за да въртят псетата. Сега се чуди какво е това дето по телевизора едни хора протестират, че други си „тричат” кучетата, а тя си спомня, че като дете е виждала това да става и нейното село: „Секи си фанал пцето и го води насред село да го върти. Ама това бея овчарски пцета, не като тия що гледая сега по апартаментите. Отведа ги на мегдано, углава ги двамина и ги върта и развърта, а за селото е като събор.”, спомня си баба Мария и обяснява, че това продължило дакото не починал единия от мъжете по въртенето на кучетата. Като останал сам другият и като нямало кой да му помага, тая работа с въртенето на кучетата „се изманала”, ама бяс все пак не ги хващал.

Имаше си ред за секо нещо, разказва беловласата жена и си спомня, че седмицата преди Прочка вече не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, различни ястия с яйца, бяла халва, риба, С тези храни се заговявало (от говея – постя, въздържам се) и затова празникът официално се казва Сирни заговезни. В Пернишко маскираните мъже, които будят Земята за плодородие минават по къщите още на Сурова, ама по други краища Сирни заговезни е време на маскарадните игри.

Прощаването ставало с ракия. По-младите правели три поклона, целували ръка и казвали" "Прощавай", а по-старите отвръщали :"Да ти е просто и от мене, и от Бога" и отпивали от чашката с ракия.

Яйцето се ламкало на вечеря. "Тогава по къщите децата беха по много и падаше големо бутане кой че фане яйцето със зъби", връща се в детството си баба Мария. Късметлията бил този, който го захапе, а после люспите от яйцето се хвърляли на пътя със заклинанието: " Сите буи - къде има млада невеста". Така се очаквало бабите да нямат бълхи, а само невестите, щото сами ще ги очистят. Като се изламка яйцето се пали конеца, с който е било вързано - за здраве на къщата, на кошарата, на полето, на стопаните и децата, а ако има бебе в люлка - и за него се пали. Ако случайно конецът не гори хубаво за някого, имало кахъри, че го чака нещо лошо.

Като свършела вечерята и ако нещо от баницата останело, то се увивало в цедилката за извара и се закачало на някой пирон на висока греда, а да се яде го давали на децата чак като свършат постите.

На тоя ден се и оратувало. Оратниците се правели от дървета. „Момчетията ги правея. Разцепи дървото, напуни го слама, стегне я. Па излезнеме сите на могилата, запалиме оратняците, докато гора, ние ги въртиме и окаме: „Ората, копата, дай, чичо, момата, да ят урим у кацатаq да ни мъти яйцата. Ората, копата, дай, чичо, момата, да я хвърлим у вир, да я не lземе вампир.”. Като изгори сламата дървото не се връща в къщи , а се хвърля на могилата, та бълхите и злото да останат на баира, а не в дома. Баба Мария си спомня, че едно вереме оратували и малките, и големите деца. „ Сега това не са оратняци. Това са кишки от парцали - закачат ги с тел на дръвце и децата не знаят какво да правят с тях” , кахъри се бабата и се опитва да покаже на малките как да завъртят „кишката” нависоко,та да са ни високи гръстниците.

На Чист понеделник всичко се „посни”


След Сирни заговезни идва Чист понеделник и тогава всичко се постни. Котлета, гърнета, паници – всичко се изнася навън и се търка с пясък и дървена пепел, а после се попарва с гореща вода, та да не остане нищо блdжно по съдовете. „посниме и лъжиците, и лъжичкарнико, и масата, и столовете – всичко. Затова е чист понeделник”, спомня си стария адет баба Мария. Ама като си отидем, тоя спомен с мене си отива, та е добре, че сега го записваш..., благославя разказа си бабата и чака да и поискаме прошка, която тя с готовност дава.



18 февруари 2017

Ирена Соколова: Усещане за Бог на ледения континент

Как може ярките индивидуалности да се впишат в група, има ли анонимност и интимност в малките общности, може ли цивилизацията да се пренесе на необитаемо място. Това са само част от въпросите, на които е търсила отговор по време на престоя си в Антарктида. Председателят на националната организация на дамите в партия ГЕРБ беше участник в 25-та юбилейна българска експедиция на Ледения континент Тя се включи в екипа на проф. Пимпирев като психолог и психотерапевт по негова покана. Двамата говорили по темите, които занимават Соколова в професионалната й област. Тя споменала, че работи по дисертационен труд, свързан с малките общности в екстремни условия и така се стигнало до участието й в експедицията. Проф. Пимпирев преценил, че тъй като досега такъв специалист не е участвал в експедицията, би било добре да бъде включен.

Духовият оркестър в Перник на 115 години

Снимка на оркестъра от книгата за 50-годишнината на Мини Перник
Преди 115 години в Перник създават първия в страната цивилен професионален духов оркестър


Ние що сме духали, ако се събере на едно место, планина ще вдигнем във въздуха. Това разправя Флигорната от знаменитото творение на Йордан Радичков за Черкезката духова музика. Но представяте ли си колко са издухали музикантите от духовия оркестър в Перник. Тази година се навършват 115 години от основаването му и никой досега не е оспорил, че това е първият цивилен духов оркестър в страната. Ако с духане се мести планина, със сигурност Голо бърдо трябва да се преместило. Или пък минните забои, от където е тръгнала пернишката духова музика, и досега да са пълни с ноти. Сега в Перник казват, че Духовият оркестър е устоял на времето благодарение на публиката и нейната потребност от музиката, създадена и изпълнена от оркестъра.

В момента оркестърът, под ръководството на маестро Трифон Трифонов, подготвя специална програма за юбилей. Но не за своя, а на създадения преди 60 години в Перник Дворец на културата, към който понастоящем се числи оркестърът. За този юбилей готвят арията на Силвия от „Царицата на чардаша” и арията на Десислава, които ще изпълни гост солистката Елена Механджийска. Специално от Лондон ще дойде джаз певицата Маринела Пашова, която също ще поднесе две песни в съпровод на Духовия оркестър. Двете певици са перничанки и оркестърът вече е правил цели концерти с тях. В края на миналата година, заедно с пернишките симфоници от Камерен оркестър „Орфей” и под диригенството на гост диригента Орлин Бебенов акомпанираха в концерт на Калуди Калудов и неговата съпруга Анна Дитри.



Няма общоградско тържество в Перник, което да е минало без Духовия оркестър. В програмата му са включени ежемесечни концерти с гостуващи солисти, общообразователни концерти, предназначени за детска аудитория, поетично - музикални вечери. През лятото радва своята публика с безплатни концерти на открито в градския парк. Гостува често в близкия Кюстендил, но има участия в множество форуми в страната и чужбина. С тези изяви Духовият оркестър на град Перник допринася за обогатяване културния живот на перничани и в това са убедени всички фенове на пернишката духова музика. Репертоарът на оркестъра е изключително богат. Той включва класически пиеси от български и световни автори, народни песни, характерните за духов оркестър маршове и хора, евъргрийни, джаз.



Както повечето неща в Перник и духовата музика е рожба на Мини Перник, които водят началото си от 1891 г. През 1902 година в тогавашното село Перник чешки и български капелмайстори изграждат уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на града. Първоначално ръководството на мината се обръща към младия диригент и композитор Асен Карастоянов. Обещават му 100 щатни бройки, но той ги отказва. В България в онези години нямало толкова квалифицирани оркестранти. След това минното ръководството възложило на техника Боян Димитров, който бил популярен с музикалните си умения, “да образува музикален състав”. Той извършва истинско апостолско дело – среща се с капелмайстора на ІІ Струмски полк в Радомир, отива в София при чехите Венцислав Кауцки и Кубичек.

Духовият оркестър на Мини Перник през 1927 г. 

В Перник и околните села Боян Димитров обхожда домовете на всички, за които се знае, че свирят на някакъв инструмент. През есента на същата година музикалният състав е сформиран и прослушан от помощник директора на мината инж. Франц Скричка и средния техник Тома Нелибе. Сред музикантите има миньори, шлосери и даже градинар – общо 10 човека. Днес перничани откриват свои предци сред първите музиканти и искат да знаят повече за историята на оркестъра. Тези десет любители музиканти изнасят на 30 декември 1901 г. в салона на Минната дирекция вечеринка – концерт. Отзвукът е огромен и това става причина след Новогодишните празници Минният съвет да вземе решение за основаване на постоянен оркестър. Отговорници са инж. Франц Скричка и Тома Нелибе. Със събраните от новогодишния концерт 92 лв. се купува плат и “други потреби” с които се оформя сцената за следващия концерт на минния оркестър. Прието е да се смята, че първият си концерт като професионален състав оркестърът на мини Перник изнася през април 1902г., за Великден. Диригент е Коста Михайлов, а музикантите са професионалисти. Те били привлечени и от допълнителните привилегии, които предлагала Мината – безплатни квартира, осветление и отопление, по-евтина храна за работещите в мината.

Минната музика се състои от 23-ма музиканти и един капелмайстор, а самата музика, както са наричали тогава оркестрите, имала три отдела: духов, струнен оркестър и джазов ансамбъл. Най-напред се формира симфоничен оркестър, кръстен тогава „Европейски“.
Музиката имала най-добрите инструменти


Първите инструменти се пазят в частния музей на Мини Перник в Минната дирекция. 
Минната музика е част от живота не само на държавното предприятие, но и на цял Перник. Духовият оркестър взима участие във всички тържества и манифестации, които стават в града.
Струнният оркестър през лятото дава концерти на открито в минния парк, участва във всички представления на работническия театър, ученически продукции, банкети. Освен това през зимния сезон струнният оркестър изнася до три симфонични концерта с художествено възпитателна програма. Тези изяви били предавани редовно от Радио София. Джазовият оркестър свирел на всички уреждани в Перник вечеринки и забави.

Един отчет към 1940 г. съобщава, че тогава са изнесени 2 концерта с творби на наши и чужди автори и 4 популярни концерта за работници и ученици. Музиката била свирила на 10 банкета, 37 танцови забави, утра и вечеринки, на 30 манифестации, 24 театрални пиеси на работническия театър.

Оркестърът на минния празник на 19 октомври 1937 г. 


През 1952 г. Минният струнен оркестър става Държавен симфоничен оркестър. Престава да работи през 1962 г., когато е съкратен, и в Перник остава да функционира духов оркестър от 28 оркестранти. От 1976 г., когато се създава камерният оркестър „Орфей”, 10 от тях се включват в него и в духовия остават 18 музиканти.

Оркестърът издава плочи


През 1911 година е записана дългосвиреща плоча с изпълнения на оркестъра, която сега е притежание на частен колекционер. В периода 1928 – 1934 г. духовият оркестър прави записи за Odeon, His Master’s Voice (дъщерна на EMI) и Parlophone – компаниите, които години по-късно ще издават колосите Deep Purple, The Beatles, Rolling Stones.
От 1995 до 2007 година диригент на Духовия оркестър е маестро Христо Тонев. Почти всички оркестрации и композиции за оркестъра са създадени от него. От 2008 година диригент на Духов оркестър - Перник е Трифон Трифонов. Под негово ръководство е записан първият компакт диск на оркестъра “Волни тромпети”.