21 април 2017

Руски паметник в старото гробище на Перник

В средата на старото гробище на Перник стоят руините на паметник на белоемигрантите в града. Монументът е издигнат през 1930 г. и тогава е имал импозантен вид. Намирал се е на високо място над гробището, но след разрастването му се е оказал по-ниско от други гробове. След закриването на гробищния парк паметникът е занемарен и през забравен. През последните десетина години с различна честота и настоятелност се появяват хора и организации, които искат да го възстановят.


На 20 март 2017 г. в Общинския съвет в Перник постъпва предложение от Национално движение "Русофили" "относно извършване на основен ремонт на паметника на белоемигрантите в Перник". Зад идеята застават и структурата на Национално движение "Русофили"(НДР) в Перник. Тя е подкрепена от Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и пернишкият клуб „Встреча”, както и от Регионален исторически музей в Перник. С предложението е поискано съгласието на местната власт да се направи основен ремонт и реконструкция на паметника и пространството около него.




По този повод в сайта на НДР се появи следното съобщение:



Възстановяване на Паметника на белоемигрантите в гр. Перник


Публикувано от: Росица Младенова

Национално Движение Русофили и Движение „Русофили” в гр. Перник, с подкрепата на Съюза на руските инвалиди в България, Съюза на съотечествениците и клуб „Встреча” в гр. Перник, има готовност да организира извършването на основен ремонт и реконструкция на Паметника на белоемигрантите в местността „Старите гробища” на Перник. Той е символ на националната толерантност към емигрантите и тяхната дейност в общественото, културното и икономическото развитие на града.

Разходите по ремонта и реконструкцията ще бъдат от дарители.

Основание за това е, че Паметникът символизира историческото развитие на гр. Перник и приноса от присъствието на руската белоемиграция там.

Известно е, че гражданската война в Русия е принудила много руснаци да поемат тежкия път на емиграцията. В периода 1921- 22 година руските бежанци в България са около 35 000 души.

През 1921 година миньорското селище Перник става център на руската белоемиграция. Сред нея са висши офицери от армията на Врангел, представители на руската аристокрация, много дейци на науката и културата – лекари, художници, музиканти, минни инженери и други. В различни периоди от времето тук живеят между 4000 – 6000 руски граждани, които развиват активна обществена и културна дейност. Създават художествени съюзи, ателиета, организират конкурси, медицинско обслужване, обществена библиотека и др.

Дейността на руска колония съвпада с преобразуването на миньорското селище в град, като за това значително е повлияло присъствието на руските граждани в демографски и културен план.

През 1934 година е издигнат възпоменателен Паметник на починалите руски емигранти. Той се намира на територията на старите пернишки гробища. и е с височина над 5 метра. Закриването на гробището е спомогнало да е занемарен, а вандалски набези са разрушили част от него. Сега до паметника, практически, няма достъп от гъсти саморасли храсти и дървета.

Това е основание Национално Движение Русофили да се заеме с неговото възстановяване и реконструкция.

Основните строителни работи ще бъдат: облицовка на Паметника с гранитни плочи, възстановяването на надписите и скулптурата на двуглавия орел, направа на настилка и подход към него, с изграждането на подходяща земна пътека.

Има разбиране и готовност за помощ от общинските власти и музея по минно дело.


Източник: http:rusofili.bg



Предложението се разглежда и от постоянните комисии в Общинския съвет.


Документът:








































От Националното движение "Русофили" неофициално споделиха, че отношение към възстановяването на паметника има лично генерал Леонид Решетников, директор на Института за стратегически изследвания към администрацията руския президент и бивш кадрови офицер от Службата на външно разузнаване на Русия (СВР). Той стана особено популярен у нас заради появилата се информация за негова среща с лидера на БСП Корнелия Нинова преди президентските избори в България през 2016 г. и преди БСП да обяви кой е кандидат на левицата за държавен глава.



В сборника "Белоемигранты  в Болгарии. Воспоминания", издаден през 2013 г. от Русский Акадамеческий Союз в Болгарии е публикувана снимка на паметника, направена от Николай Сивков на 19.03.2007 г. Снимката е илюстрация към публикуван в сборника материал от Иван Гюров-Ерулски, озаглавен "Клуб русской интелигенции в Пернике в 20-30 годы ХХ века" (стр. 119). В статията се разказва за руските художници, живели, творили и изявявали се в Перник през този период, както и за снимания в Перник през 1928-1929 г. художествен филм "След пожара в Русия", пресъздаващ историята на емигрирал в България след гражданската война в Русия Белогвардейски офицер.  


За първи път в по-ново време публикация за паметника се появява в регионалния ежедневник "Градски вестник" през август 2008 г. :


Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник

08.25.2008 06:01 - Градски легенди
Даниела Аризанова
Уникален руски паметник се намира в старото гробище на Перник. За това разказа пред "Градски вестник" информаторът към Регионалния исторически музей Перник, Иван Ерулски. Информацията е по повод проявения интерес от радио "Москва" към наша изложба за руската емиграция.
Паметникът е огромен. Построен е на руснаци от руснаци, които са живели в града ни. Това е най-големият паметник, чийто постамент е около 5-6 метра. Намира се на централно място в гробището и може да се разглежда като произведение на изкуството.
Освен това е единствен и уникален по рода си за цяла България, но много малко хора знаят за него, обясни Ерулски. Той разказа още, че има и много случаи, при които руснаци се интересуват от него. Съвсем наскоро потомък на руски изселници от Перник, живеещ във Франция, е посетил мястото.
Историята на изграждането му датира от 1921 година, когато в Перник се настанява част от Вранглиевия корпус. Хората са изгонени от червената армия от Крим и отиват към Истанбул. Част от тях обаче попадат в България, а тогавашното правителство ги настанява предимно в района на Перник, тъй като след Първата световна война именно "Мини Перник" са натоварени да изплащат репарациите на съседните страни, с които България е воювала.
Тогава държавата има нужда от въглища и от работна ръка. Тук остават предимно казачески части от редовици до генерали. Първоначално те запазват своята структура по ескадрони и полкове, настанени са в кварталите "Куциян" и "Хумни дол". Масово те започват да работят в пернишките мини и по това време в града ни се създава руска общност.
През 1924 - 1925 година руснаците започват да се разселват оттук, след предложение от страна на Съветския съюз да се върнат обратно, като им се гарантира амнистия. Част от хората повярвали и заминали директно за лагерите там. Друга част тръгнали и се настанили в Австрия и франция.
В Перник останали около 3 000 - 5 000 човека. През 1937 година те организират т. нар. руска колония.
Счита се, че именно тогава е бил изграден и този паметник. Оттогава е първият протокол с искането за разрешение. Най-вероятно тогава те са решили с издигането на този паметник и публичността около него да бъде разрешено това общество, допълни Ерулски.


Източник: gradski.org

През 2011 г. темата е подхваната отново от "Градски вестник":


02.09.2011 г.

Руски военен паметник стои забравен


Обелискът в старото градско гробище на Перник да бъде ремонтиран и възстановен, предлага Димитър Дойчинов

Руми Борисова

Руски военен паметник с внушителни размери стои забравен на старото градско гробище в Перник. На 28 септември тази година ще. се навършват 81 години от тържественото му освещаване. По този повод общественикът Димитър Дойчинов предлага обелискът да бъде отремонтиран и възстановен.

Паметникът е доста внушителен – 6-7 метра висок и представлява пресечена пирамида, напомняща паметника на І-ва пехотна дивизия в Галиполи. Към него са водели няколко стъпала. По онова време той се е намирал на висока площадка в гробището., което в последствие се е разраснало и той е останал в средата му. Върху пирамидата е стоял надпис "От русите на русите -1930", от който сега няма и следа. Паметникът бил по проект на инж. Берладин, който наблюдавал и изграждането му. Заслуга за възникването му са имали руснаците, станали перничани след разселването на Врангеловия корпус през 1921г. В онези времена през Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци, като около 3 000 от тях са били освен войни, и руски рабоници. Към 1930 г. от тях останали едва около 350 човека.

За освещаването на паметника в Перник дошли високи гости от Русия и от столицата. Тук са били

министърът на търговията Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницкий, Долинский, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Щумпф и др. В тържественото събитие участие са взели и пристигналите от София представители на Руския общовойнски съюз, началници на части и лично председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Преди да бъде осветен паметника около 16 часа в гробището ръководството на Мини Перник дало празничен обяд за около 100 човека в театъра на рудника „Св. Анна”. Имало речи и тостове и уверение в брадска дружба и подкрепа. За всичко това свидетелства публикация от руския журнал „Часовой” бр. 41 от 1930 г.

С подкрепата на кмета на Перник Росица Янакиева, със съдействието на ръководството на Мини Перник, макар и в ликвидация, на Мини Открит въгледобив и частните рудници в града, с участието на областната управа, с помощта на руското посолство, този паметник може да бъде ремонтиран и възстановен. За това настоя Дойчинов. Според него, както може да има паметници на загиналите руснаци за Освобождението на България от Османско иго, така може да има и паметник на починалите руснаци - бивши военни намерили препитание в Мини Перник и дали своя принос за изграждането на Перник.

То е като да има паметник на Съветската армия, без излишен идеологизъм и конфронтация, с повече толерантност и търпимост, пояснява Дойчинов и допълва, че това е военен паметник по своята същност и в духа на националното помирение и консенсус и по примера на добрите европейски практики си заслужава да му се отдели подобаващото внимание. В крайна сметка всички сме деца на майката земя, казва екс депутатът.

Източник: gradski.org

Публикацията се основава от предоставена във вестника от Димитър Дойчинов препечатка от списание "Часовой" бр. 41 от 1930 г.
В последствие стана ясно, че тази публикация е предоставена на информатора в Регионалния исторически музей в Перник Иван Ерулски. При него дошъл от Париж потомък на живели в Перник белоемигранти, съпроводен от добре говорещ български италианец. Това сега си спомня Ерулски. Препечатката е важен документ за историята на паметника.


Статията, преведена на български език:

На мине Перник (Писмо из Болгарии)


В неделя, 28 септември 1930 г. в Мини Перник се състоя тържествено освещаване на паметника на руснаците, намерили тук вечно упокоение, направен от саминте руснаци в Перник.

Руски учени, връщащи се от обиколка из България след закриването на петия конгрес, се отззоваха на поканата да посетят Мини Перник , да се запознаят на място с условията на живот и работа на руските войни в Перник и да присъстват на освещаването на руския паметник.

Дирекцията а Мини Перник като узна за пристигането на високите гости също пожела да вземе участие в тяхното посрещане и това скромно руско тържество се превърна в голям руско-български празник. Гостите от София пристигнаха по различно време 9 някои с влак, други с - автомобил.

Сред гостите бяха министърът на търговията г-н
Мишайков, проф. Златарски, руските професори Кизеветер, Струве, Илин, Буйницки, Долински, Демосфенов, Исаев, Малишев, д-р Штумпф и други. Присъстваха и пристигналите от София представители на Руския общо- войскови съюз, началници на части, председателят на съюза на ветераните от Освободителната война.

Генерал Зинкевич, командир на Алексеевския полк в България и председател на отдела Общество на галиполийците, приветства гостите и особено благодари на учените, които оказали чест със своето посещение

Професор Кизеветер изразил своята радост че му се е отдала възможност да посети Перник и отблизо да се запознае с работещите тук руски войни

Като историк и като учен, каза той, посветил целия си живот на изучаване на историята на нашата велика Родина, мога да кажа напълно определено, че Великата Русия ще се възстанови в цялата си слава.
Проф.Струве като припомни водачите на Доброволческата и Руската армии, чиито портрети бяха окачени по стените на събранието, с искрени и прости думи изказа увереност във възкресението на велика Русия.

Генерал Абрамов (председател на 3-ти отдел на РОСВ) от името на руското войнство благодари на професорите за тяхната морална поддръжка, за топлите думи, които те са изразили при гостуването си на перничани.
- Както в боя помощта от съседите и от тила имат огромна роля, - каза ген. Абрамов, - така и сега ние ценим тази подкрепа, която ни оказват нашите учени, поддържайки ни в тази борба, която ние водим и продължаваме да водим в името на Родината. Сега ние
откриваме в Перник паметник на тези руски войни, които загинаха тук, без да дочакат възкресението на Русия. Най-доброто за тяхната памет и паметника за тези стотици и хиляди гробове, които ние оставихме по полето на честта в Южна Русия, В Крим и Таврия, се явява осъзнатия от нас дълг да водим тази борба до свалянето на болшевиките и в съюз с вас, и при вашата подкрепа ние ще изпълним своя дълг до край.

След това в минния театър "Св. Анна" дирекцията на мината даде обяд за повече от 100 човека при прекрасно обслужване.

След обяда министър Мишайков държа прочувствено слово, отбелязвайки значението на руската наука за културния свят и изказа гореща увереност, че страна с такава история и такив научен потенциал ще се възроди отново и ще заеме подобаващо място като покровителка на славяните.

Главният директор на мината в своето приветствие благодари за посещението, подчертавайки, че руските учени са двойни гости и на българите, и на работещите в мината руски работници. За него беше особено приятно да засвидетелства, че принудените да работят за късче хляб непривична тежка минна работа, предизвикват в него и в минната администрация чувство на възхищение със своята добросъвестна работа, дисциплинираност и ред и че тези войни- миньори с достойнство и търпеливо и смирено носят тежкия кръст , изпратен им от съдбата Нататък главният директор вдигна наздравица за скорошното освобождение "на нашата Освободителка Русия".

Проф. Кизеветер произнесе тост за бългапрския народ и държавния ръководител Цар Боприс. Проф. Струве вдигна чаша за Руския общо-войнски съюз и за присъстващия там генерал Ф. Ф. Абрамов, а генерал Абрамов благодари на Министър Мишайков и в лицето на главния директор на мината - за постоянното сърдечно отношение към руските работници в мината.
Всички тостове бяха посрещани с гръмко ура и руския и българския национални химни, които се изпълняваха от свирещите по време на обяда два оркестъра - минния струнен и руския балалаечен.

Вдъхновената реч на проф. Долински "за героите от войната, отишли под земята за Русия", приветствието на председателя на Съюза на ветераните от освободителната война генерал Николски, благодарността на генерал Зинкевич и забелязаното от тях рядко явление, когато на една маса седят и министър, и минна администрация, и руски миньори - работници - това отношение говори, че в България са разбрали изключителното положение на руските работници войни-миньори.
всички, начело с министър Мишайков - бяха на гробището. Пред очите се изправя огромен паметник (6-7 метра височина) от камък - пресечена пирамида, напомняща паметника на 1- ва пехотна дивизия в Галиполи. Към паметника водят няколко стъпала, а той е въздигнат на обособена площадка на най-високото място на гробището. На паметника има надпис: "На руснаци, от руснаци 1930 г."

След освещаването на паметника генерал Зинкевич запозна накратко с историята за възникването на този паметник и с отзивчивостта, с която са се отнесли перничани към руснаците. През Перник са преминали около 5-6 хиляди руснаци. Тук едновременно имало 3 хиляди и даже повече руски работници, но сега са останали около 350 човека. Всеки перничанин, разбирайки за изграждането на паметника, счел за свой дълг да внесе лепта от себе си за построяването му. Генерал Зинкевич отбеляза заслугата на кмета на град Перник, предоставил за упокоението на руснаците отделно място. Той подчерта работата на комитета по изграждането на паметника и на инж. Берладин, изработил проекта и наблюдавал изграждането му. Генералът посочи и добросъвестността на тези руснаци и българи, които са работили по изграждането на паметника.

(Списание "Часовой" № 41 1930, стр. 24)



Списанието "Часовой"

Списанието "Часовой" е започнало да излиза през 1929 г. в Париж. Създадено е от офицерите белоемигранти Василий Орехов и Евгений Таруски като средство за връзка между руските военни зад граница. Списанието излиза всеки месец, по-късно става орган на Руското национално обединение и е тясно свързано с Руски общо-войнски съюз, чиито позиции защитава през всичките години на своето съществуване. След 1936 г. редакцията му се премества в Брюксел и продължава да се списва до 1988 г. Това се налага, защото списанието застава на страната на генерал Франко, чийто опит за държавен преврат става начало на Гражданската война в Испания, а това не се харесва на френското правителство. За 60 години били издадени 669 броя на списанието с по 40 страници всеки. Читателите и издателите на "Часовой" го определят като летопис на руското войнство в емиграция, енциклопедия на военната мисъл зад граница.

Паметникът в Галиполи






В Интернет пространството се е запазила и статия от октомври 2013 г. Публикувана е в сайта pernikdnes.com, но не е посочен автор и източник.

Умаленото копие на известния Руски паметник се руши в пернишките гробища

Добавено: Сряда, 09 Октомври 2013г | гледана: 501 пъти.

Уникален руски паметник, който се намира в старите градски гробища в Перник, е обект на вандалски посегателства. Монументът е слабо проучен, но може да се разглежда като паметник на културата. Целият гробищен парк е недвижима културна ценност за града, а е оставен на произвола на нарушители, алармират от Регионалния исторически музей.

Преди два дни служители на музея са направили рутинен оглед на църквата „Свети Георги“, която е паметник на културата, и намиращите се в близост стари градски гробища, използвани за гробополагане до 70-те години на 20 век. Целта е била да се потърсят гробовете на изтъкнати европейски инженери и минни специалисти, работили в Перник през 20-те години на миналия век, и да се провери състоянието на уникалния руски паметник, който се намира там. Постаментът му е около 6 метра, а познавачи твърдят, че е умалено копие на известния Руски паметник в София. Той е построен през 1930 година, а на лицевата му страна е разположен текст, който в превод означава „На руснаците от руснаците“, разказа пред Телевизия Кракра археологът Василка Паунова.

В началото на 20-те години на миналия век в Перник се заселват около 500 руски емигранти, напуснали страната си след Гражданската война в Русия. Те са предимно офицери и войници от т. нар Бяла гвардия. В Перник, където държавната каменовъглена мина работи успешно, те намират сигурно препитание. Съхранени са значителен брой документи, които свидетелстват за активния обществен живот и за различните дружества по интереси на руските емигранти. Тяхната съдба и паметникът в старите гробища намират отражение в документалния филм „Случайни гости от случаен влак“ на сценариста и режисьора Антоний Дончев. Филмът все още не е представян пред пернишка публика. Миналата година международна фондация, основана от руски емигранти в цял свят, е заявила желанието си да отпусне средства за възстановяването на паметника.

Източник: pernikdnes.com

09 април 2017

Ангели пазят великденските яйца на Ирена Соколова

Председателят на Жени ГЕРБ спазва традицията и ритуалите, научени от нейната баба

Тази година до великденските яйца в нашия дом ще има и цветнокож ангел. Имам богата колекция от фигурки и различни изображения на ангели - рисевани и бродирани, но последното попълнение са две фигурки, които купих от Аржентина и едната от тях е на тъмнокож ангел. Винаги за Великден боядисваме пъстри яйца. Така е от най-ранното ми детство. Първите ми спомени са някъде от 4-5-годишна възраст. Преди Великден това беше истински ритуал. Обикновено го правехме на двора пред къщата на баба. С нея, със сестра ми и братовчедките първо събирахме листенца и цветчета и всяка от нас се стараеше да откъсне най-красивите. После ги прикрепвахме към сварените яйца и ги увивахме в чорап, а сетне ги потапяхме в боите. Обикновено най-красиви ставаха яйцата с детелинки. Намирали сме даже четирилистни. Най-красиви ставаха яйцата на тази от нас, която е откъснала най-хубавите листчета и цветя.



08 април 2017

Деца нашариха великденско яйце с човешки бой

Конкурс "Писано яйце" събра малки художници, научили рецепти и от баба

Великденско яйце с човешки бой нашариха деца от Перник. С рецептите на баба над 90 ученици от 19 общински училища, разделени на отбори, се впуснаха в надпревара "Писано яйце" в центъра на града. Състезанието е традиционно и се прави от десетина години. Организира го общината, а местни фирми помагат финансово, като осигуряват пари за награди и организацията, лакомства за участниците. Обикновено, докато хлапетата рисуват яйцата, техни връстници създават настроение със свои изпълнение на народни песни и танци.

Ерик е на 9 години. Той е роден в родината на татко си Парагвай и там е пораснал, но майка му е българка. Тя работи в световна банкова институция и сега е пратена да изпълнява задълженията си в Гърция. С родителите си Ерик е живял и в Испания Сега той е в родния град на мама и учи български в школата на сдружение "Дай, бабо, огънче", покрива стандартите за първи и втори клас и наесен ще
започне да учи в българско училище направо като третокласник. Откакто е сред българските си връстници, обстановката в занималнята се променила. Ерик недоумявал защо крещят и се карат, не приемал и агресивните игри. Хлапетата възприели бързо неговите обноски, а той усъвършенства с тяхна помощ езика и вече знае повече за Великден. С новата си приятелка Калина от школата и г-жа Йораданова представят на специален щанд декоративни яйца, венчета, украсени с цветя, кошнички и пиленца от името на сдружението. С мама Ерик вече е боядисвал яйца в Парагвай, но само червени и жълти. Сега той живее при баба и дядо в близкото село Рударци и там ще посрещне празниците според традицията и ще се включи в шаренето на яйца.

01 април 2017

Руски монах стана шоумен

Йеромонах Фотий (Мочалов)
След победа в „Гласът", с благословение от патриарха Йеромонах Фотий (Мочалов) служи на Бога с пеене

Телевизионният певчески конкурс „Гласът” е популярен в много страни по света. Форматът дава възможност на талантливи хора да печелят популярност с пеене. Изкушени от тази възможност се оказват и таланти, посветили живота си на Бога. Преди две години в Русия монах спечели първото място и стана търсен участник в различни концерти. Преди него монахинята от Сицилия сестра Кристина спечели италианската версия на „Гласът”, а в момента свещеник участва във седмото издание на формата в Украйна.


Йеромонах Фотий (Мочалов) от Свети-Пафнутиевия манастир край град Боровск в Калужска област стана истинска шоу звезда след като през 2015 г. спечели музикалното шоу „Гласът на Русия“. Той е роден в нерелигиозна семейство. Още от дете се готвел да стане музикант, учил пиано, бил солист на музикалната школа и детския църковен хор. Мечтаел да стане композитор и пишел филмова музика.

22 март 2017

С първа пролет почват празниците в Кюстендил

Древният град си връща старата слава на туристически център

Кюстендил е град с богат празничен календар. Празничната система следва кръговрата в природата, но и традиции от древността. Местните са свикнали, че Денят на града се празнува с пукването на пролетта. После идва сладкият празник на черешите, наричани червеното злато на Кюстендил. На Голяма Богородица местните почитат въздигането на хляба с празника „Панагия”. През есента, когато градините в Кюстендилско се напълнят с плод е празникът на плодородието. Тези тържества са като истински народни събори с много веселба и привличат много гости. Древната, почти 8-хилядолетна история на града, топлите и лековити минерални води, музеите и възможностите за поклоннически туризъм и отдих са онези предпоставки, които през последните години диктуват на местната власт провеждането на целенасочена и последователна политика за развитието на туризма.


Празниците в Кюстендил започват с Първа пролет. Вече 51 година по този повод се провежда и конкурс „Девойка Кюстендилска пролет”. И тази година с голям спектакъл на открито в събота бяха избрани най-красивите момичета за тази година. Изборът се провежда в три кръга. Претендентките дефилират с официални тоалети, спортно облекло и единствения по рода си в България тур с народни носии. Тази година в конкурса за красавици искаха да участват 42 момичета, но след кастинг останаха 14 претендентки на възраст между 16 и 19 години.



Победителка стана 16-годишната Ралица Емилова Велинова, а нейни подгласнички са Даниела Стоименова и Теодора Атанасова. За „Девойка на публиката“ чрез
sms-гласуване, продължило и по време на конкурса, беше избрана Евелина Василева. Предварително с девойките се прави фото сесия, която се използва и като реклама на туристически забележителности. Миналата година те позираха на фона на стари черкви в района, а сега се снимаха в Рилския манастир.

Победителката в „Девойка Кюстендилска пролет 2017” получава парична награда от 1500 лв., а двете й подгласнички и „Девойка на публиката” по 850 лв. Всички участнички получават от Община Кюстендил като подарък официалните тоалети и обувките, с които участват в спектакъла, както и луксозни албуми със снимки.

12 март 2017

На гости в Звонци за Баба Марта

Българското село в Западните покрайнини всяка година събира сънародниците на тържество

Най-българският празник в село Звонци е Баба Марта. Откакто българите в Сърбия са официално признати за национално малцинство, местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия организира празник в началото на март и го посвещава на мартениците като уникален за България символ за здраве и берекет. Така се избягва политизиране и тълкуване на исторически събития от различни гледни точки, а Баба Марта е повод за единение и радостни мигове със съзнание за българска народностна същност.


Тази година танцьори от Перник донесоха радост и връзка с Родината на българите от Западните покрайнини. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" при Двореца на културата изнесе концерт пред сънародниците ни в село Звонци, което сега е в Община Бабушница, но до 1964 г. самото то е било общински център. Организатори на тържеството, заедно с местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия е и гражданско сдружение "Златна Ракита", по името на съседно на Звонци село. Дамите от сдружението са приготвили мартеничка за всеки от присъстващите и за гостите от България.

03 март 2017

Архимандрит Зиновий Поппетров

Поборник в расо помага за освобождението на Радомир



Името на архимандрит Зиновий Поппетров е неизменна част от историята на Радомир, но и на страната. Той е поборник в расо, но и активен просветен деятел от Възраждането. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Той е сред малко известните, но много значими българи от пернишкия край. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование. Благодарение на неговата културно-просветна дейност през 1872-1879 г. успешно се осъществява приемствеността между новобългарското училище от Възраждането и изграждащата се образователна система в независима България. Под ръководството на архимандрит Зиновий е била създадена и църковна община в Радомир. Днес името му носи начално училище в Радомир.



Размирният възрожденски духовник е роден в семейството на поп Петър и презвитера Велика на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. През 1856 г., след свада със своя чичо, младият Захарий заминава за Рилския манастир, с което осъществява отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.

18 февруари 2017

Ирена Соколова: Усещане за Бог на ледения континент

Как може ярките индивидуалности да се впишат в група, има ли анонимност и интимност в малките общности, може ли цивилизацията да се пренесе на необитаемо място. Това са само част от въпросите, на които е търсила отговор по време на престоя си в Антарктида. Председателят на националната организация на дамите в партия ГЕРБ беше участник в 25-та юбилейна българска експедиция на Ледения континент Тя се включи в екипа на проф. Пимпирев като психолог и психотерапевт по негова покана. Двамата говорили по темите, които занимават Соколова в професионалната й област. Тя споменала, че работи по дисертационен труд, свързан с малките общности в екстремни условия и така се стигнало до участието й в експедицията. Проф. Пимпирев преценил, че тъй като досега такъв специалист не е участвал в експедицията, би било добре да бъде включен.

07 януари 2017

Иван - на Бога мил

Храм "Св. Петка" в с. Пенкьовци
На 7 януари,  според следвания от Българската православна Църква календар,  се чества Събор на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен. В българския народен говор името Иоан е станало Иван, а от староеврейски значението на това име е "На Бога мил".

На следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Иоан, Предтечата и Кръстител на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.

Богоявление


Според следвания от Българската православна Църква календар на 6 януари се празнува Къщението на Господ Иисус Христос.

Изпълнявайки волята на Небесния Си Отец, когато Иисус Христос навършил 30 години, Той дошъл от Назарет на река Йордан, за да се кръсти от Предтечата Йоан.

Когато Иисус излязъл от водата, Дух Светий слязъл върху Него като гълъб и от небесата се чул гласът на Бог Отец: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. В памет на това събитие празникът е наречен и богоявление, защото за пръв път Бог явява Себе Си в три лица.

06 януари 2017

Манастири празнуват Бъдни вечер на Богоявление

Православните обители край селата Гигинци и Копиловци посрещат Рождество Христово по светоотеческата традиция

Във времето на ранното християнство празникът на Христовото Рождество по днешния календар бил на 6 януари, когато е прието да се чества Богоявление. Едва през-3-4 век църковни отци посочили, че датата 25 януари е исторически по-подходяща, но това не е било свързано с езическите традиции, а е съобразено с евангелското събитие как архангел Гавриил събщил на Дева Мария, че тя ще роди Спосителя и с неговата божествена поява в плът 9 месеца по-късно като бебе. По силата на свободата, дадена от Бога да избираме, в поне два български манастира вечерта на Богоявление се празнува Бъдни вечер, впрочем както е в православна Русия и съседната ни Сърбия и във всички манастири на Атон. В деня когато на много места мъже превръщат в зрелище "спасяването" на светия Кръст от ледени води, в Църногорския манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци и в манастира " Свето Благовещение" край кюстендилското село Копиловци се готвят за Божич, както по тези места преди години се е казвало на празника.

Ирена Соколова към другата страна на Земята

Ще донеса от Антарктида метеоритни камъни от други планети, там всичко е непокътнато и има частици от астероидния пръстен между Марс и Юпитер. С такова обещание към близки и познати тръгва към Ледения континент Ирена Соколова. Народната представителка от ГЕРБ се впуска в поредно предизвикателство. Този път тя се отправя към другата страна на Земята, но и там нейна първа грижа ще бъдат хората и отношенията помежду им. Като професионален психолог тя ще изследва по време на престоя си в българската база на остров Ливингстън как оцелява малка група от хора в затворена общност.