На гости в Звонци за Баба Марта

Българското село в Западните покрайнини всяка година събира сънародниците на тържество

Най-българският празник в село Звонци е Баба Марта. Откакто българите в Сърбия са официално признати за национално малцинство, местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия организира празник в началото на март и го посвещава на мартениците като уникален за България символ за здраве и берекет. Така се избягва политизиране и тълкуване на исторически събития от различни гледни точки, а Баба Марта е повод за единение и радостни мигове със съзнание за българска народностна същност.

Тази година танцьори от Перник донесоха радост и връзка с Родината на българите от Западните покрайнини. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" при Двореца на културата изнесе концерт пред сънародниците ни в село Звонци, което сега е в Община Бабушница, но до 1964 г. самото то е било общински център. Организатори на тържеството, заедно с местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия е и гражданско сдружение "Златна Ракита", по името на съседно на Звонци село. Дамите от сдружението са приготвили мартеничка за всеки от присъстващите и за гостите от България.

Основни организатори са Иван Таков, който е дългогодишен деятел на Националния съвет на българите в Сърбия и представител на организацията в Звонци, но и член на общинската управа в Бабушница, както и по-младият и много деятелен Саша Златанов, който пък е общински съветник и координатор за сътрудничество с националните малцинства.
Пернишкият ансамбъл е посрещнат от многобройна публика, изпълнила салона със сцена в местното училище "Братство", където учат 46 деца. Една част от тях са сред публиката, но другите са си тръгнали към къщи, защото зависят от транспорта до близките села, където живеят.

Сред зрителите има и възрастни, но и по-млади хора - паради липса на работа, те също са вкъщи. На първия ред е и Милан Йосифов. Него хората от селото са го избрали за кмет, но не на избори, а на общо събрание, а за тази си отговорност той не получава заплата, а има само задължения. Те не му тежат, защото бай Иван Таков и Саша са му опора и за всяко тримесечие уточняват какво има да се прави, за да става по-добър живота на хората от района.

Гостите от България се радват на бурни аплодисменти. Трудно е да се преброят вдигнатите за снимки и видео телефони в залата, защото изпълнителите са наистина майстори и 70-минутната им програма минава като миг, за да дойде време и за общото хоро. На него се хваща и Георги. Оказва, че той е роден в Перник, но родителите му са от близкото село Ракита и тука има много роднини, наследил е имоти, а Саша е близък негов приятел. За празника Георги е дошъл специално от Лондон, където са на работа съпругата и децата му.

Изпълнителите от ансамбъла са придружени от директора на Двореца на културата в Перник Петьо Фетфов и зам.-председателя на Общинския съвет Милан Миланов, които предават поздрави и символични подаръци от общинското ръководство в Перник, оказало съдействие за пътуването на ансамбъла. Гости на празника са и представители на Община Костинброд, с които домакините контактуват от скоро, за да уговарят съвместни проекти. Предни години те са празнували Баба Марта с подкрепата на Столична община и на Община Мездра, а миналата година гост им е била и Маргарита Попова, тогава - българският вицепрезидент.

Поканата към перничани за празника не е случайна, защото връзката с българското малцинство в село Звонци е от 1994 г., когато Миланов, Фетфов и покойния вече Иван Стоицев са донесли тук дарение от лекарства и българска литература. Като историк Миланов, който и тогава е общински съветник, е автор на едно от първите по-сериозни изследвания за Западните покрайнини, както в Сърбия не обичат да се нарича този край. Стоицев пък е родом от близкото село Петачинци и води групата, а Фетфов по това време е ВрИД кмет на Перник, така че делегацията е на ниво. Всичко било доста конспиративно, защото преди 20 и повече години обстановката е била доста по-сложна. "Взеха ни от границата и ни съпровождаха през цялото време представители на службата за сигурност", спомня си Миланов. Лекарствата разделили със сръбските власти, а книгите стоварили в частна къща едва като станало тъмно. Това не попречило на милиционерите силно да се усъмнят в добронамереността на гостите от България и да им съберат паспортите. Наложило с връзки и кандърми от високо ниво да се застъпват за тях.

По-късно през годините перничани са оказали помощ за възстановяването на църквата "Св. пр. Илия" в селото и ансамбълът е бил гост за празника по освещаването й. Сега искаме да правим параклис в Ракита, споделя Саша и доверява, че се чака помощ от България, в томва число он дирекцията "Вероизповедания" към МС. Миналата година по повод 10 години от обновяването на храма в Звонци гост е българският консул в Ниш Едвин Сугарев. През миналото лято е подновено и издаването на вестник "Ново братство", който съобщава новините за българската общност в Сърбия. Всеки досег с България за местните хора е голяма радост. Те говорят на български, но изпускат и по някоя дума на сръбо-хърватски, която се е настанила в в говора им през последните близо 100 години .

Село Звонци е едно от 20-те села от Трънска околия, които при прокарването на нова граница през 1920 г. по силата на подписания година преди това Ньойски договор, остават на сръбска територия. До 1964 г. селото е било център на община и е обединявало околните по-малки селища, населени предимно с българи. След това сръбските власти ги разделят и поставят на подчинение на съседните сръбски общини Бабушница и Димитровград (Цариброд). В момента в селото живеят около 170 човека, главно българи.Четири пъти седмично децата в училището изучават български като майчин език. Селото продължава да е център на близките населени места, защото има лекар,полиция и четири дни в седмицата - служител по гражданско състояние от общината в Бабушница.

В непосредствена близост се намира и известният в миналото курорт с минерален извор Звоначка баня. Големият хотел и плевните басейни са приватизирани преди повече от 10 години и сега са полуразрушени.

Голямата надежда на местните хора са възможните съвместни проекти с български общини по програмите на ЕС за трансгранично-сътрудничество.