28 февруари 2017

Простено–прости

Съвременните деца ламкат шоколадови яйца. От Сирната неделя сме запазили кладите, но не и прошката

Точно 7 седмици преди най-големия за православните християни празник на Възкресението Христово, съобразно Божията промисъл и логиката на живота е прието те да си простят и с изчистена от всякакво угризение душа да започнат великия пост. Сиропустната неделя от православния календар в народния се нарича „Прошки” и „Поклади”, а седмицата преди празничния ден се нарича простена. До преди около половин век спазването на обредите за този ден е било живо, а сега от тях са ни останали кладите и неразумното палене на автомобилни гуми между панелки, но не и традицията по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година. А там където има по-стари хора се сещат, че на този ден се ламкат яйца, но вече е позволено на съвременните деца яйцата да са шоколадови.


Не е трудно да искаш прошка и да я даваш ако всеки ден си казваш молитвеното правило , а с него и Господнята молитва "Отче наш” . Защото в нея са тия думи, с които молим Бога да прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Така обяснява на внуците си баба Мария как едно време в нейната махала на село са се извървявали всички комшии да си искат прошка, а вечерта се събирало семейството и даже тези, който били на работа по ябанджийско, се връщали да се простят с роднините. На баба Мария и е драго, че децата макар и вече големи я питат как е било едно време, но съжалява, че не е успяла да съхрани обичая такъв, какъвто са го следвали всяка година в нейната къща. Добре поне, че в Църквата не се сменя нищо, та днеска с Евангелското четиво в черквата поп Борис пак прочете от Евангелието на св. ап. евангелист Матей мъдрите думи : „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Ев. Мат. 6:14:15).

Дълго е живяла на този свят баба Мария и помни много от своя живот, но сега адети дето ги имали едно време ги играят като театър в читалищата. Скоро я питали точно за „Прочка”, а тя ги изненадала, че в нейното село, дето го съсипа големия завод до Радомир „червена Могила” някога на Чист понеделник – денят след Поклади се събирало целото село, за да въртят псетата. Сега се чуди какво е това дето по телевизора едни хора протестират, че други си „тричат” кучетата, а тя си спомня, че като дете е виждала това да става и нейното село: „Секи си фанал пцето и го води насред село да го върти. Ама това бея овчарски пцета, не като тия що гледая сега по апартаментите. Отведа ги на мегдано, углава ги двамина и ги върта и развърта, а за селото е като събор.”, спомня си баба Мария и обяснява, че това продължило дакото не починал единия от мъжете по въртенето на кучетата. Като останал сам другият и като нямало кой да му помага, тая работа с въртенето на кучетата „се изманала”, ама бяс все пак не ги хващал.

Имаше си ред за секо нещо, разказва беловласата жена и си спомня, че седмицата преди Прочка вече не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, различни ястия с яйца, бяла халва, риба, С тези храни се заговявало (от говея – постя, въздържам се) и затова празникът официално се казва Сирни заговезни. В Пернишко маскираните мъже, които будят Земята за плодородие минават по къщите още на Сурова, ама по други краища Сирни заговезни е време на маскарадните игри.

Прощаването ставало с ракия. По-младите правели три поклона, целували ръка и казвали" "Прощавай", а по-старите отвръщали :"Да ти е просто и от мене, и от Бога" и отпивали от чашката с ракия.

Яйцето се ламкало на вечеря. "Тогава по къщите децата беха по много и падаше големо бутане кой че фане яйцето със зъби", връща се в детството си баба Мария. Късметлията бил този, който го захапе, а после люспите от яйцето се хвърляли на пътя със заклинанието: " Сите буи - къде има млада невеста". Така се очаквало бабите да нямат бълхи, а само невестите, щото сами ще ги очистят. Като се изламка яйцето се пали конеца, с който е било вързано - за здраве на къщата, на кошарата, на полето, на стопаните и децата, а ако има бебе в люлка - и за него се пали. Ако случайно конецът не гори хубаво за някого, имало кахъри, че го чака нещо лошо.

Като свършела вечерята и ако нещо от баницата останело, то се увивало в цедилката за извара и се закачало на някой пирон на висока греда, а да се яде го давали на децата чак като свършат постите.

На тоя ден се и оратувало. Оратниците се правели от дървета. „Момчетията ги правея. Разцепи дървото, напуни го слама, стегне я. Па излезнеме сите на могилата, запалиме оратняците, докато гора, ние ги въртиме и окаме: „Ората, копата, дай, чичо, момата, да ят урим у кацатаq да ни мъти яйцата. Ората, копата, дай, чичо, момата, да я хвърлим у вир, да я не lземе вампир.”. Като изгори сламата дървото не се връща в къщи , а се хвърля на могилата, та бълхите и злото да останат на баира, а не в дома. Баба Мария си спомня, че едно вереме оратували и малките, и големите деца. „ Сега това не са оратняци. Това са кишки от парцали - закачат ги с тел на дръвце и децата не знаят какво да правят с тях” , кахъри се бабата и се опитва да покаже на малките как да завъртят „кишката” нависоко,та да са ни високи гръстниците.

На Чист понеделник всичко се „посни”


След Сирни заговезни идва Чист понеделник и тогава всичко се постни. Котлета, гърнета, паници – всичко се изнася навън и се търка с пясък и дървена пепел, а после се попарва с гореща вода, та да не остане нищо блdжно по съдовете. „посниме и лъжиците, и лъжичкарнико, и масата, и столовете – всичко. Затова е чист понeделник”, спомня си стария адет баба Мария. Ама като си отидем, тоя спомен с мене си отива, та е добре, че сега го записваш..., благославя разказа си бабата и чака да и поискаме прошка, която тя с готовност дава.



18 февруари 2017

Ирена Соколова: Усещане за Бог на ледения континент

Как може ярките индивидуалности да се впишат в група, има ли анонимност и интимност в малките общности, може ли цивилизацията да се пренесе на необитаемо място. Това са само част от въпросите, на които е търсила отговор по време на престоя си в Антарктида. Председателят на националната организация на дамите в партия ГЕРБ беше участник в 25-та юбилейна българска експедиция на Ледения континент Тя се включи в екипа на проф. Пимпирев като психолог и психотерапевт по негова покана. Двамата говорили по темите, които занимават Соколова в професионалната й област. Тя споменала, че работи по дисертационен труд, свързан с малките общности в екстремни условия и така се стигнало до участието й в експедицията. Проф. Пимпирев преценил, че тъй като досега такъв специалист не е участвал в експедицията, би било добре да бъде включен.

Духовият оркестър в Перник на 115 години

Снимка на оркестъра от книгата за 50-годишнината на Мини Перник
Преди 115 години в Перник създават първия в страната цивилен професионален духов оркестър


Ние що сме духали, ако се събере на едно место, планина ще вдигнем във въздуха. Това разправя Флигорната от знаменитото творение на Йордан Радичков за Черкезката духова музика. Но представяте ли си колко са издухали музикантите от духовия оркестър в Перник. Тази година се навършват 115 години от основаването му и никой досега не е оспорил, че това е първият цивилен духов оркестър в страната. Ако с духане се мести планина, със сигурност Голо бърдо трябва да се преместило. Или пък минните забои, от където е тръгнала пернишката духова музика, и досега да са пълни с ноти. Сега в Перник казват, че Духовият оркестър е устоял на времето благодарение на публиката и нейната потребност от музиката, създадена и изпълнена от оркестъра.

В момента оркестърът, под ръководството на маестро Трифон Трифонов, подготвя специална програма за юбилей. Но не за своя, а на създадения преди 60 години в Перник Дворец на културата, към който понастоящем се числи оркестърът. За този юбилей готвят арията на Силвия от „Царицата на чардаша” и арията на Десислава, които ще изпълни гост солистката Елена Механджийска. Специално от Лондон ще дойде джаз певицата Маринела Пашова, която също ще поднесе две песни в съпровод на Духовия оркестър. Двете певици са перничанки и оркестърът вече е правил цели концерти с тях. В края на миналата година, заедно с пернишките симфоници от Камерен оркестър „Орфей” и под диригенството на гост диригента Орлин Бебенов акомпанираха в концерт на Калуди Калудов и неговата съпруга Анна Дитри.



Няма общоградско тържество в Перник, което да е минало без Духовия оркестър. В програмата му са включени ежемесечни концерти с гостуващи солисти, общообразователни концерти, предназначени за детска аудитория, поетично - музикални вечери. През лятото радва своята публика с безплатни концерти на открито в градския парк. Гостува често в близкия Кюстендил, но има участия в множество форуми в страната и чужбина. С тези изяви Духовият оркестър на град Перник допринася за обогатяване културния живот на перничани и в това са убедени всички фенове на пернишката духова музика. Репертоарът на оркестъра е изключително богат. Той включва класически пиеси от български и световни автори, народни песни, характерните за духов оркестър маршове и хора, евъргрийни, джаз.



Както повечето неща в Перник и духовата музика е рожба на Мини Перник, които водят началото си от 1891 г. През 1902 година в тогавашното село Перник чешки и български капелмайстори изграждат уникален за времето си състав, който става основа за музикалната традиция на града. Първоначално ръководството на мината се обръща към младия диригент и композитор Асен Карастоянов. Обещават му 100 щатни бройки, но той ги отказва. В България в онези години нямало толкова квалифицирани оркестранти. След това минното ръководството възложило на техника Боян Димитров, който бил популярен с музикалните си умения, “да образува музикален състав”. Той извършва истинско апостолско дело – среща се с капелмайстора на ІІ Струмски полк в Радомир, отива в София при чехите Венцислав Кауцки и Кубичек.

Духовият оркестър на Мини Перник през 1927 г. 

В Перник и околните села Боян Димитров обхожда домовете на всички, за които се знае, че свирят на някакъв инструмент. През есента на същата година музикалният състав е сформиран и прослушан от помощник директора на мината инж. Франц Скричка и средния техник Тома Нелибе. Сред музикантите има миньори, шлосери и даже градинар – общо 10 човека. Днес перничани откриват свои предци сред първите музиканти и искат да знаят повече за историята на оркестъра. Тези десет любители музиканти изнасят на 30 декември 1901 г. в салона на Минната дирекция вечеринка – концерт. Отзвукът е огромен и това става причина след Новогодишните празници Минният съвет да вземе решение за основаване на постоянен оркестър. Отговорници са инж. Франц Скричка и Тома Нелибе. Със събраните от новогодишния концерт 92 лв. се купува плат и “други потреби” с които се оформя сцената за следващия концерт на минния оркестър. Прието е да се смята, че първият си концерт като професионален състав оркестърът на мини Перник изнася през април 1902г., за Великден. Диригент е Коста Михайлов, а музикантите са професионалисти. Те били привлечени и от допълнителните привилегии, които предлагала Мината – безплатни квартира, осветление и отопление, по-евтина храна за работещите в мината.

Минната музика се състои от 23-ма музиканти и един капелмайстор, а самата музика, както са наричали тогава оркестрите, имала три отдела: духов, струнен оркестър и джазов ансамбъл. Най-напред се формира симфоничен оркестър, кръстен тогава „Европейски“.
Музиката имала най-добрите инструменти


Първите инструменти се пазят в частния музей на Мини Перник в Минната дирекция. 
Минната музика е част от живота не само на държавното предприятие, но и на цял Перник. Духовият оркестър взима участие във всички тържества и манифестации, които стават в града.
Струнният оркестър през лятото дава концерти на открито в минния парк, участва във всички представления на работническия театър, ученически продукции, банкети. Освен това през зимния сезон струнният оркестър изнася до три симфонични концерта с художествено възпитателна програма. Тези изяви били предавани редовно от Радио София. Джазовият оркестър свирел на всички уреждани в Перник вечеринки и забави.

Един отчет към 1940 г. съобщава, че тогава са изнесени 2 концерта с творби на наши и чужди автори и 4 популярни концерта за работници и ученици. Музиката била свирила на 10 банкета, 37 танцови забави, утра и вечеринки, на 30 манифестации, 24 театрални пиеси на работническия театър.

Оркестърът на минния празник на 19 октомври 1937 г. 


През 1952 г. Минният струнен оркестър става Държавен симфоничен оркестър. Престава да работи през 1962 г., когато е съкратен, и в Перник остава да функционира духов оркестър от 28 оркестранти. От 1976 г., когато се създава камерният оркестър „Орфей”, 10 от тях се включват в него и в духовия остават 18 музиканти.

Оркестърът издава плочи


През 1911 година е записана дългосвиреща плоча с изпълнения на оркестъра, която сега е притежание на частен колекционер. В периода 1928 – 1934 г. духовият оркестър прави записи за Odeon, His Master’s Voice (дъщерна на EMI) и Parlophone – компаниите, които години по-късно ще издават колосите Deep Purple, The Beatles, Rolling Stones.
От 1995 до 2007 година диригент на Духовия оркестър е маестро Христо Тонев. Почти всички оркестрации и композиции за оркестъра са създадени от него. От 2008 година диригент на Духов оркестър - Перник е Трифон Трифонов. Под негово ръководство е записан първият компакт диск на оркестъра “Волни тромпети”.