28 февруари 2017

Простено–прости

Съвременните деца ламкат шоколадови яйца. От Сирната неделя сме запазили кладите, но не и прошката

Точно 7 седмици преди най-големия за православните християни празник на Възкресението Христово, съобразно Божията промисъл и логиката на живота е прието те да си простят и с изчистена от всякакво угризение душа да започнат великия пост. Сиропустната неделя от православния календар в народния се нарича „Прошки” и „Поклади”, а седмицата преди празничния ден се нарича простена. До преди около половин век спазването на обредите за този ден е било живо, а сега от тях са ни останали кладите и неразумното палене на автомобилни гуми между панелки, но не и традицията по-младите членове във всяко семейство да искат от по-възрастните прошка за волни и неволни провинения през изминалата година. А там където има по-стари хора се сещат, че на този ден се ламкат яйца, но вече е позволено на съвременните деца яйцата да са шоколадови.


Не е трудно да искаш прошка и да я даваш ако всеки ден си казваш молитвеното правило , а с него и Господнята молитва "Отче наш” . Защото в нея са тия думи, с които молим Бога да прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. Така обяснява на внуците си баба Мария как едно време в нейната махала на село са се извървявали всички комшии да си искат прошка, а вечерта се събирало семейството и даже тези, който били на работа по ябанджийско, се връщали да се простят с роднините. На баба Мария и е драго, че децата макар и вече големи я питат как е било едно време, но съжалява, че не е успяла да съхрани обичая такъв, какъвто са го следвали всяка година в нейната къща. Добре поне, че в Църквата не се сменя нищо, та днеска с Евангелското четиво в черквата поп Борис пак прочете от Евангелието на св. ап. евангелист Матей мъдрите думи : „Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви. (Ев. Мат. 6:14:15).

Дълго е живяла на този свят баба Мария и помни много от своя живот, но сега адети дето ги имали едно време ги играят като театър в читалищата. Скоро я питали точно за „Прочка”, а тя ги изненадала, че в нейното село, дето го съсипа големия завод до Радомир „червена Могила” някога на Чист понеделник – денят след Поклади се събирало целото село, за да въртят псетата. Сега се чуди какво е това дето по телевизора едни хора протестират, че други си „тричат” кучетата, а тя си спомня, че като дете е виждала това да става и нейното село: „Секи си фанал пцето и го води насред село да го върти. Ама това бея овчарски пцета, не като тия що гледая сега по апартаментите. Отведа ги на мегдано, углава ги двамина и ги върта и развърта, а за селото е като събор.”, спомня си баба Мария и обяснява, че това продължило дакото не починал единия от мъжете по въртенето на кучетата. Като останал сам другият и като нямало кой да му помага, тая работа с въртенето на кучетата „се изманала”, ама бяс все пак не ги хващал.

Имаше си ред за секо нещо, разказва беловласата жена и си спомня, че седмицата преди Прочка вече не се яде месо, но са разрешени всякакви други животински продукти – масло, яйца, мляко, сирене. Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, различни ястия с яйца, бяла халва, риба, С тези храни се заговявало (от говея – постя, въздържам се) и затова празникът официално се казва Сирни заговезни. В Пернишко маскираните мъже, които будят Земята за плодородие минават по къщите още на Сурова, ама по други краища Сирни заговезни е време на маскарадните игри.

Прощаването ставало с ракия. По-младите правели три поклона, целували ръка и казвали" "Прощавай", а по-старите отвръщали :"Да ти е просто и от мене, и от Бога" и отпивали от чашката с ракия.

Яйцето се ламкало на вечеря. "Тогава по къщите децата беха по много и падаше големо бутане кой че фане яйцето със зъби", връща се в детството си баба Мария. Късметлията бил този, който го захапе, а после люспите от яйцето се хвърляли на пътя със заклинанието: " Сите буи - къде има млада невеста". Така се очаквало бабите да нямат бълхи, а само невестите, щото сами ще ги очистят. Като се изламка яйцето се пали конеца, с който е било вързано - за здраве на къщата, на кошарата, на полето, на стопаните и децата, а ако има бебе в люлка - и за него се пали. Ако случайно конецът не гори хубаво за някого, имало кахъри, че го чака нещо лошо.

Като свършела вечерята и ако нещо от баницата останело, то се увивало в цедилката за извара и се закачало на някой пирон на висока греда, а да се яде го давали на децата чак като свършат постите.

На тоя ден се и оратувало. Оратниците се правели от дървета. „Момчетията ги правея. Разцепи дървото, напуни го слама, стегне я. Па излезнеме сите на могилата, запалиме оратняците, докато гора, ние ги въртиме и окаме: „Ората, копата, дай, чичо, момата, да ят урим у кацатаq да ни мъти яйцата. Ората, копата, дай, чичо, момата, да я хвърлим у вир, да я не lземе вампир.”. Като изгори сламата дървото не се връща в къщи , а се хвърля на могилата, та бълхите и злото да останат на баира, а не в дома. Баба Мария си спомня, че едно вереме оратували и малките, и големите деца. „ Сега това не са оратняци. Това са кишки от парцали - закачат ги с тел на дръвце и децата не знаят какво да правят с тях” , кахъри се бабата и се опитва да покаже на малките как да завъртят „кишката” нависоко,та да са ни високи гръстниците.

На Чист понеделник всичко се „посни”


След Сирни заговезни идва Чист понеделник и тогава всичко се постни. Котлета, гърнета, паници – всичко се изнася навън и се търка с пясък и дървена пепел, а после се попарва с гореща вода, та да не остане нищо блdжно по съдовете. „посниме и лъжиците, и лъжичкарнико, и масата, и столовете – всичко. Затова е чист понeделник”, спомня си стария адет баба Мария. Ама като си отидем, тоя спомен с мене си отива, та е добре, че сега го записваш..., благославя разказа си бабата и чака да и поискаме прошка, която тя с готовност дава.



Няма коментари:

Публикуване на коментар