19 октомври 2018

Почетни граждани на Перник

1. Анна Горанова – учителка, по повод 25-годишната й просветна дейност- Протокол от 27.12.1938 г. на Общинска управа – Перник

2. Васил Радославов – директор на Мина Перник – Протокол № 28/13 и 14 .11.1942 г. на Пернишката градска община

3. Георги Димитров - (1882-1949) - министър-председател на България от 1946 до 1949 година - Протокол № 7/09.04.1947 г. на ГНС

4. Кирил Петков  (род. 08.06.1933 г.)– спортист, заслужил майстор на спорта - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС

5. Боян Александров Радев (род. 25.02.1942 г.) – спортист, двукратен олимпийски шампион по борба - Протокол № 9/20.10.1964 г. на ГНС



(Боян Радев в Перник на 19 октомври 2005г.)



6. Юрий Гагарин (1934-1968) – полковник, първият летец-космонавт - Протокол № 4/14.07.1966 г. на ГНС






(Юрий Гагарин посетил Перник със съпругата си Валентина Гагарина на 14 юни 1966 г. Снимките са предоставени на Регионалния исторически музей от личния архив на Петър Александров Миланов. Виж повече ТУК и ТУК)


7. Йозеф Здраха – председател на ГНС в гр. Уледски брод, Чехословакия - Решение от 1966 г. ГНС

8. Петко Стайнов (1896-1977) – композитор, народен артист - Решение № 5/29.05.1967 г. на ГНС

9. Андрей Павлович Казаченко - Решение № 8/07.11.1967 г. на ГНС

10. Ангел Манолов (1912-1991) – народен артист, ръководител на хор „Т. Ненков” - Решение от 04.07.1969 г. на ГНС

11. Иля Самсонович Титов - полковник, първи комендант на Перник след 09.09.1944 година - Решение от 27.09.1972 г. на ГНС

12. Димитър Стоянов Ангелов (1904-1977) – писател - Решение № 10/1974 г. на ГНС

13. Петър Спасов Найденов (1923-2009) – заслужил майстор на спорта по лека атлетика, многократен рекордьор, първият в страната “Майстор на спорта” - Протокол № 4 от 19.03.1971 г.


14. Валентин Николов Христов (род. 16.03.1956 г.) – заслужил майстор на спорта по вдигане на тежести, многократен рекордьор - Решение от 24.05.1974 г. 


15. Виктор Димчев - треньор по вдигане на тежести (личен треньор на Валентин Христов)

16. И. П. Казанец - министър на черната металургия на СССР



17. С. Скачов - председател на Държавния комитет за международни икономически отношения на СССР -1979г.



18. Владимир Александрович Судец (1904-1981) - маршал от авиацията на СССР - 1979г.




19. Павел Романович Попович (1930-2009) - космонавт - 1979г.


20. Едуард Томпсън (1924-1993) - брат на майор Франк Томпсън - офицер за свръзка между Британската армия и партизанското движение в България по време на Втората световна война - 1979г.


21. Любен Гайдаров (1906-2004) – художник - Решение № 54/13.06.1996 г. на ОбС - 1996г.

22. Йото Йотов (род. 22.05.1969 г.) – спортист, вице олимпийски шампион по вдигане на тежести - Решение № 80/12.09.1996 г. на ОбС

23. Георги Русев (1928-2011) – актьор, дългогодишен директор на Общински драматичен театър “ Боян Дановски” в най-успешните му години - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

24. Борис Гюдеров (1927-2001) – легендарен волейболист от Перник - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

25. д-р Михаил Симеонов (1930-2001) - лекар - Решение № 338/15.06.1999 г. на ОбС

26. Николай Симеонов Тошков (1923-2006) - дарител от Швейцария - Решение № 82/22.06.2000 г. на ОбС 

27. Гълъбин Боевски (род. 19.12.1974 г.) – спортист, олимпийски шампион по вдигане на тежести - Решение № 97/05.10.2000 г. на ОбС

28. Тодор Гигов (1926-2011) - спортист, майстор на спорта по мотокрос - Решение № 233/17.10.2002 г. на ОбС

29. Борис Христов (род. 14.08.1945 г.)– поет - Решение № 234/17.10.2002 г. на ОбС

30. Никола Асенов Цакманов ( 20.12.1926 г. - 16-02.2016 ) – историк, учител - Решение № 235/17.10.2002 г. на ОбС

31. Тодор Георгиев – Решение № 233/17.10.2002 г. на ОбС

32. Хенри ван дер Кроон ( 04.03.1942 г. - 18.09.2018) – президент на Федерацията на европейските карнавални градове  (ФЕКГ) - Решение № 59/29.04.2004 г. на ОбС



33. Йордан Антонов Николов – Данчо (1910-1992) – хореограф, създател на фестивала на сурвакарите и кукерите - Решение № 76/24.05.2004 г. на ОбС (посмъртно)





34. Проф. Емил Попов (род. 18.07.1951 г.) – скулптор - Решение № 170/19.10.2004 г. на ОбС

35. Стоян Чифлички - Танани (род. 27.09.1939 г.) - художник, дългогодишен сценограф на пернишкия театър - Решение № 171/19.10.2004 г. на ОбС

36. Георги Чомаков (род. 27.05.1953 г.) – треньор на женския отбор по баскетбол на “Миньор” – Перник, многократен шампион - Решение № 172/19.10.2004 г. на ОбС

37. Дамян Асенов Дамянов - Дамян Бегунов ( 30.01.1929 г. – 26.01.2014 г.) – писател - Решение № 173/19.10.2004 г. на ОбС

38. Д-р Русалин Симеонов Арнаудов (род. 28.06.1941 г.) – лекар - Решение № 174/19.10.2004 г. на ОбС


39.Цветана Лазарова Божурина (род. 13.06.1952 г.) – волейболистка, многократна шампионка - Решение № 356/13.10.2005 г. на ОбС


40. Инж. Борис Никифоров Чолев (род. 15.04.1930 г.) – кмет на Перник от 1976 до 1985 г. - Решение № 358/13.10.2005 г. на ОбС


 41. Димитър Станимиров Дойчинов (род. 06.11.1950 г.) – политик, народен представител в 37-то и 39-то Народно събрание - Решение № 357/13.10.2005 г. на ОбС






42. Акад. Никола Григоров Попов (08.01.1922 г.- 23 май 2015 г.)  – икономист, преподавател по политикономия  - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС


43. Събка Иванова Ресанска (род. 17.03.1935 г. ) – дългогодишна преподавателка по литература - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС



44. Пенка Методиева Стоименова (род. 12.10.1950 г.) – състезателка по баскетбол, многократна шампионка - Решение № 556/11.10.2006 г. на ОбС




45. Евладия Славчева Стефанова (род. 25.02.1962 г.) - баскетболистка - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС


46. Елена Огнянова Боянова (род. 1928 г.) – етнограф-фолклорист, писател - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС


47. Юлий Йорданов Жотев (род. 01.01.1942 г.) – историк, учител - Решение № 347 / 14.05.2009 г. на ОбС


48. Акад. Антон Николов Дончев (род. 14.09.1930 г.) - писател - Решение № 347/14.05.2009 г. на ОбС





(Четирима са удостоените за почетни граждани за 80-годишнината на Перник като град - повече може да се прочете ТУК.)

49. Здравка Василева Евтимова – Георгиева (род.а 24.07.1959 г.)– писател – Решение № 291 / 19.10.202 г. на ОбС

50. Иво Серафимов Ангелов (род. 15. 10. 1984 г.) – спортист, световен шампион по борба – Решение № 600/9.10. 2013 г. на ОбС

51. Цанко Живков Здравков (род. 26 април 1926 г.) – писател – Решение № 842 / 18.09.2014 г. на ОбС



52. Нели Чакърова – волейболистка, заслужил майстор на спорта – поч. Решение № 931/ 4.12.2014 г. на ОбС

53. Тодор Симов – волейболист, заслужил майстор на спорта - Решение № 932 / 4.12.2014 г. на ОбС



54. Христо Проданов (24. 02.1943 - 21.04.1984 г.) – първият български  алпинист, покорил Еверест – Решение  на ОбС № 1189/24.09.2015 г.

55. Ваня Рошкова (род.20.08.1970 г.)– Захариева – балетен педагог – Решение на ОбС  № 322/ 20.09.2016 г.




56. Владимир Стоянов (род. 28.03.1969 г.) – оперен певец Решение на ОбС  № 323/ 20.09.2016 г

57. Катя Паскалева (18.09.1945 - 23.07.2002 г.) – актриса (пасмъртно)- Решение на ОбС  № 324/ 20.09.2016 г

58. инж. Димитър Иванов Панов  - за изключителен принос и заслуги за изграждането на община Перник и развитието на съвременния й облик, както и за изключителни постижения в промишленото и градоустройствено строителство. - Решение № 636/ 05.10.2017 г.



04 октомври 2018

Църногорски манастир "Свети Безсребреници Козма и Дамян" - възстановяване и стопанство (част 2)

Възраждането на Църногорския манастир започва през 1998 г., когато сегашното братство избира обителта за свое място на покаяние и монашески подвиг. Монасите заварват манастира напълно разграбен и полуразрушен. В първите години след възстановяването на духовния живот игуменът архимандрит Евгений и монасите Калиник, Варлаам, Нектарий и Адриан се подвизават в тежки лишения. Живеят в негодни за обитаване помещения, без вода и електричество, без никакви доходи. За своята издръжка те разчитат изцяло на труда на ръцете си и на Божията милост. Постепенно пригаждат някои от помещенията за живеене и разчистват място за градини, независимо, че почвата е камениста и бедна. Успяват да поправят стаите, използвани преди това за овчарници, кочини и зайчарници. Направени са вътрешен водопровод, локално парно отопление, съвременен санитарен възел. През есента на 2004 г. е завършен новият обор и стопанството се премества изцяло там, където някога е било – на около 800 м от манастирските постройки. Животът на братството е непрестанна битка за оцеляване. Към външните несгоди се прибавя и непрестанната бран, която братята търпят от врага на своето спасение и не е учудващо, че от първоначалния състав на братството сега не е останал никой.
Усилията на архимандрит Евгений за възраждането на манастира следват начертанията на предците, полагали усилия за въздигане на манастира през 19-ти век. Подемат се действия да се възвърнат имотите на обителта, да се организира модерно земеделско стопанство и да се привлекат благочестиви заможни хора за епитропи.

Напълно възстановено първо е аязмото, целебните води на което хората отново започват да ползват.
На големи празници пред манастирското аязмо се извиват опашки.

В първите месеци на 2007 г. писателка от Смолян получава откровение насън, че предстои да се ремонтира светата обител и трябва да дари хонорара от новата си книга за това. Тя кани игумена на представянето на книгата, където освен събраните средства, обителта получава и голямо дарение от община Смолян. Когато монасите тръгват обратно към манастира, в София ги спира техен познат и дава още пари. „Сега ще ви трябват да оправите манастира”, казва им той.

Няколко дни след този случай тогавашният министър на земеделието Нихат Кабил, който чул за бедственото положение на светата обител, решава да организира инициативен комитет за набиране на средства за нейното възстановяване.
Нихат Кабил и о. Никанор монтират нова храмова икона на старата манастирска църква.
(10 юли 2008 г.)

Така, неочаквано за самите монаси, Бог полага началото. Учредено е сдружение „Св. св. Козма и Дамян”, под егидата на което се организира национална дарителска кампания. В него участват духовници, общественици, учени, юристи, изкуствоведи, бизнесмени. Медийни партньори са bTV, Дарик радио и вестниците „Стандарт” и регионалният „Градски вестник”. За благородната кауза помагат и други медии. На 2 май 2007 г. е отслужен молебен и е направена първа копка за възстановяване на манастира. В деня на молебена в светата обител долита бял гълъб, което братството приема като особен знак на Божието благоволение.

Първата копка след водосвет на 2 май 2007 г.



В първите години на възстановяването бяха организирани няколко международни студентски бригади.

На 4 август 2008 г. започва изграждането на източното манастирско крило с новата църква. През следващите две години са построени манастирската кула-камбанария, водосветната фиала, беседка, чешми. Оформено е дворното пространство. Бързите темпове на работа и качественото изпълнение на строителството привлича вниманието и на държавните мъже. В обителта гостуват премиерите Сергей Станишев и Бойко Борисов. Правителството подпомага със значителни средства строително-възстановителните работи и изграждането на водоснабдяване и път до манастира.

На 2 май 2009 г. Сергей Станишев в качеството си на министър председател подари от името на Министерския съвет камбана на Църногорския манастир.

Манастирското братство връчи на министър-председателя Бойко Борисов проект за асфалтиран път до манастира с молба да бъде осъществен (8 май 2011 г.).



Гост на манастира е бил и Негово Величество Цар Симеон Сакскобургготски (19 април 2014 г.)


В тежкия момент след настъпването на световната финансова криза, когато има опасност строително-възстановителните работи да спрат, на помощ на братството се отзовава банкерът Цветан Василев. С негова помощ е завършена и благоукрасена новата монастирска църква „Св. Силуан Атонски”, извършени са и много други възстановителни дейности. Той продължава традицията на „по-издигнатите измежду българите” да оказват щедра подкрепа на църквата и заслужено е наречен нов ктитор и първи епитроп на Църногорския монастир.

На 8 май 2011 епископ Йоан, тогава викарий на Софийска епархия, а сега Варненски и Великопреславски митрополит освети новия манастирски храм „Св. Силуан Атонски” в присъствието на основния ктитор Цветан Василев и семейството му. 

През 2011 г. архимандрит Евгений се премества да живее усамотено в земенското село Смиров дол. По-късно, през 2013-2015 г. там е построен храм и скит, посветен на светия мъченик и целител Пантелеимон, а архимандрит Евгений се изселва и оттам.

Изцяло обновеният манастирски комплекс е осветен на 10 май 2015 г., след като до него е прокаран и асфалтов път.

На 10 май 2015 пътят беше завършен и открит, а целият обновен манастирски комплекс беше осветен в присъствието на повече от 10  000 гости на манастира.


На 1 април 2016 г. игумен на Църногорския монастир става иеромонах Никанор, постриган в светата обител на Лазаровден през 2004 г. На 27 май 2017 г. той е отличен с офикия архимандрит.

През септември 2008 г. о. Никанор, вече монах по това време, но бивш финансов брокер, беше търсен и от световни медии, за да коментира световната финансова криза, предизвикана от фалита на американските банки.


През последните години редовно през ваканцията в манастира се организира православно летуване за деца.

Редовно през ваканцията в манастира се организира православно летуване за деца.

Особено тържествено и с богата програма през 2014 г. беше отбелязана 200-годишнината от възстановяването на манастира.

Митрополитът на Конго и Централна Африка Никифор взе участие в тържествата по случай 200 години Църногорски манастир

Храмовият празник е на 1 ноември, когато Църквата почита светите безсребреници Козма и Дамян Асийски.

Подобаващо се чества на 24 септември и храмовият празник на новия параклис в манастира - единственият храм в България, посветен на св. Силуан Атонски.

От 2016 г. на 2 май с богослужение и лития за здраве и душевно спасение, предхождани от всенощно бдение, се почита интронизацията в манастира на копие на чудотворна икона на Пресвета Богородица "Всецарица" от светогорския манастир "Ватопед".

Викарият на Софийска епархия Болоградчишки епископ Поликарп оглави богослуженията в чест на иконата на Богородица - Всецарица.


Всенощни бдения, започващи след залез слънце и продължаващи до малките часове на следващия ден има преди всички големи православни празници. Те се отслужват така, както това се прави в светогорските манастири с пространни песнопения, които помагат на душата да се издигне над суетните и злободневни проблеми и да се приближи до Бога, с изрядна ритуалност, в която се включват непознатите в масовата богослужебна практика у нас светогорски ръчни кадилници, както и многобройни „полилеи” и „кадене”, палене и угасяне на лампади, които засилват молитвения дух и настроение на присъстващите.

Непознатите в масовата богослужебна практика у нас светогорски ръчни кадилници - ручки оцветяват богослуженията.

Приживе чест гост на празниците в манастира беше най-добрия псалт на Света гора старецът Спиридон от скита Малката св. Анна.

Старецът Спиридон от скита Малката св. Анна, вече покойник, предаваше опита за изрядна ритуалност във всенощните бдения.


И сега по празниците идва да готви най-добрият кулинар на Атон монахът Епифаний от Милопотамския скит.

Най-добрият кулинар на Атон монахът Епифаний от Милопотамския скит лично приготвя ястията за гостите на Църногорския манастир.




В празничните богослужби редовно участват игуменът и монаси от от братския Суковски манастир в Сърбия, църковни певци от Гърция и Сърбия и много други гости. Редовно богослуженията се оглавяват от архиереи. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит полага пастирски грижи за светата обител и при възможност молитвено присъства на богослужения.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит полага пастирски грижи за светата обител и при възможност молитвено присъства на богослужения.


Монасите разчитат  на ръцете си за прехраната


Православната традиция повелява манастирите да се издържат от свое стопанство. Обичайно обителите имат лозя, овошки, градини, отглеждат пчели. Затова в миналото държавните владетели и по-дребните велможи в района на манастирите са ги обдарявали със земи и животни. Често братствата се занимават и с различни ръкоделия - в миналото са преписвали книги, а и сега рисуват икони, правят восъчни свещи, броеници, просфорни печати, църковна утвар, богослужебни одежди. Съвсем ново явление е монасите да се издържат от продажбата на свещи и дарения.
Църногорският манастир следва стародавната традиция да има свое свое стопанство още от момента на своето най-ново възстановяване.

Като запазена марка на Църногорската света обител е гъстото кисело биволско мляко. Още с пристигането си на това място през 1998 г. тогавашният игумен архимандрит Евгений слага началото на стадо биволи. Около 80 до 100 животни има в обора постоянно през годините и до сега. Първоначалното им умножаване е в резултат на спечелен проект, финансиран по предприсъединителния финансов инструмент ФАР.

Оборът   през 2005 г. 


Сега в манастирското стопанство има и кози, и овце. Отглеждат се и прасета, главно за продан. Има и ято кокошки, но яйцата са само за собствена консумация.
Манастирът предлага собствена марка вино, ракии - сливова, крушова и черешова, плодови напитки. В магазинчето в манастирския двор има и сладка от горски плодове и от смокини. От манастирския пчелин е и продаваният пчелен мед.

Най-сериозно е производството на кисело мляко, кашкавал и сирене. Вкусът на млечните продукти е несравним, защото са направени само от чисто мляко, без примеси с каквото и да било, а животните пасат треви и билки по чистите ливади на Църна гора.


Биволите пасат треви и билки в чистите поляни на Църна гора. 

Монасите имат своя мандра, отговаряща на всички стандарти за дребни производители с капацитет да преработва около 200 литра мляко на ден. В производството не се използват консерванти или стабилизатори. Отскоро киселото мляко се прави в стъклени буркани, защото така качеството му е по-добро.
Особено вкусни са и колбасите - суджук и луканка от биволско месо, без примеси. Няма изкуствена сланина, нито стабилизатори, затова истинските колбаси не са много трайни, но пък само пластмасата може да трае дълго, припомнят монасите.
Братски манастири допълват търговския асортимент с билки и произведени от монасите природни илачи за разни болежки.
Зеленчуковата градина на обителта не е голяма. От години главен градинар е бай Данчо и макар напредналата си възраст успява да отгледа чушки, домати, картофи, зелен фасул и боб, зеле за собствена консумация.


Бай  Данчо е главният градинар.

Преди време в Църногорския манастир се правеше изложение-базар на продукти, произведени в 7-8 български, сръбски и гръцки манастири. Предлагаха се хранителни стоки, вино, ракия сладка, билки и илачи, църковни сувенири. за кратко манастирът имаше и своя бакалия в София. Сега панаира на манастирски стоки се провежда по време на народния Църногорски събор, чието провеждане започна през 2018 г.


Спомени от първото Балканско изложение на манастирите от преди десетина година.  



Приходите от манастирското стопанство помагат на братството да се издържа, но не са достатъчни за ремонти и реставрации “Ако някой е спечелил от животновъдство, искам да се запозная с него. Ще бъде осмото чудо на света!”, обича да казва игуменът архимандрит Никанор. Той има добър опит в работата по оползотворяването на безвъзмездни средства за финансиране на проекти чрез Програмата за развитие на селските райони.

В навечерието на Рождество Христово през 2009 г. в манастира дойде  от Япония проф. Масахиру Хирата, за да проучи опитът на монасите в правенето на кисело мляко и сирене от манастирските биволи.  

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит през 2016-2017 г. започна осъществяването на програма за ремонт и реставрация на 10 манастира и една черква на територията на област Перник . С близо 7 милиона лева, предоставени безвъзмездно по "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г." след одобрени проекти и подписани договори с Държавен фонд „Земеделие“ се осъществява възстановяване, ремонт и реставрация на светите старини. Всичките са със статут на паметници на културата с национално и местно значение.
Грижата на Софийска митрополия обаче няма да се ограничи само до физическото възстановяване на манастирите. Предвидено е всички те да бъдат населени с монаси и монахини, така че да се възроди богослужението и духовният живот в тях, казва о. Никанор.
Там, където е възможно, ще бъдат построени и поддържани сгради за приемане и отсядане на поклоннически групи от страната и чужбина. Около манастирите с помощта на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще бъдат направени екопътеки и маршрути, така че посетителите и туристите да могат да се докоснат и до природните забележителности. Значително е подобрена и пътната инфраструктура, но все още в този посока има какво да се прави.
При осъществяване на проекта да се направи гранично-пропускателен пункт на българо-сръбската граница при селата Банкя и Петачинци, би могло да се осъществяват и трансгранични маршрути за поклонически туризъм, които от България да водят към Погановския и Суковския манастири в Сърбия.
От туризъм и нощувки манастирите също няма печелят, но ще се радват на вниманието на хората, потърсили досег с православната традиция и ценности.