13 април 2018

Краищенско светогорие очаква поклонници

Краищенско светогорие нарекоха преди около три години своя инициатива група ентусиазирани люде, решени да възродят духовността в един позабравен и позападнал район, какъвто е Краището. Географски районът обхваща Западните покрайнини на страната и местата в съседна Сърбия, териториално е разположен основно в община Земен, както и в съседните общини – Ковачевци, Брезник и Трън, където са скътани не само прекрасни природни гледки и пейзажи, но и множество християнски храмове и манастири.

Истината е, че никъде другаде у нас няма толкова силно усещане за запазване на изконната вяра, традиции и култура – като се започне от построения през Ранното Средновековие Земенски манастир от XI век и се стигне до построения преди няколко години скит на Църногорския манастир в земенското село Смиров дол, посветен на св. Пантелеймон. По църкви и манастири на глава от оредялото население ще бием всички, шегуват се ангажираните с инициативата "Краищенско Светогорие".

Сред тях са областният управител на Перник Ирена Соколова, бизнесдамата Весела Барбукова, която е родом от Земен, представители на местната власт, предприемачите Димитър Живков - собственик на туристически къщи и хотел "Аелеа" и Васил Николов, създал марката "Земенея" за екологично чисто мляко от собствени ферми и био продукти от него. Всички те много разчитат на игумена на Църногорския манастир архимандрит Никанор, на неговата активност и опита му, но и на благословението му на духовник.

Инициативата си поставя амбициозни цели за популяризиране на светите места в този край. Идеята е храмовете и манастирите да бъдат позиционирани на историческата и туристическа карта на България, обособените туристически маршрути да се популяризират в туристическите агенции, да се създадат индикации, маркировка и пълна логистика за разкриване на културно-историческото и религиозно богатство на региона. Още по-амбициозната задача е да се работи по изграждане на съпътстваща инфраструктура – пътища, хотели, заведения, информационни центрове, туристически пътеки и др. И това не са само планове. Много от работата вече е в ход. Великденските празници дават прекрасна възможност само за ден да се направи благадатно пътуване за поклонение по  светите места  на Краищенското Светогорие.

Излизайки от София, само след по-малко от час шофиране туристите биха могли да се потопят в дивната атмосфера на съзерцание на чудните природни забележителности, хармонично съчетани с удивителните дела на човешките ръце – късносредновековните манастирски обители на Краището.

Земенски манастир
Минавайки през Перник и Радомир, поклонниците могат да започнат своето вдъховяващо пътешествие в миналото с посещение на Земенския манастир. Оттам пътят им ще ги отведе в почетения с царска дарствена грамота на Йоан-Александър Пещерски манастир и чудната Смировдолска обител „Св.Пантелеймон”. По-наттък ги очакват сгушеният в прегръдките на Рудина планина Горноврабчански манастир и източаващият благодатни струи на многото си чешми Чепински манастир.
Църногорски манастир


Следва величественият нововъзстановен Църногорски манастир със своята впечатляваща архитектура и спираща дъха панорама, заедно с лековитото аязмо и чудотворната икона на Божията Майка „Всецарица”. Привечер омиротворен и получил вдъхновение, поклонникът ще може да поеме по обратния път през Батановци и Перник за столицата, или да остане да пренощува и в следващите дни да продължи своето пътешествие. Очакват го Радибошкият, Жаблянският, Одранишкият, Пенкьовският, Леворечкият, Трънският, Велиновският, Билинският и Любашкият манастири – цяло съзвездие от уникални паметници на духовния творчески гений на българите от Пернишкия регион.

Пенкьовски манастир
В Трън туристите могат да посетят популярния скален параклис на света Петка и посветената на тази много тачена в Трънския край светица черква, където е един от рядко срещаните образи на св. Терапонтий Софийски. За него се смята, че е бил свещеник в Трън. В Брезник, където според легендата някога е бил легендарният Бреза манастир със седем престола, сега за поклонение са отворени напълно обновеният преди няколко години храм-паметник "Св. Георги", посветен на падналите за Родината български войни, както и черквата "Св. Петка", която е призната за паметник с национално значение, но е и действаща, а дворът й е истински археологически музей. Сред многото артефакти могат да се видят стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Вниманието привличат и мраморните плочи, орнаментирани с розети и кипариси, които някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия. В нея може да се види и изображението на св. Христофор с кучешка глава.

Леворечки манастир


Сега с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и софийски митрополит Неофит понастоящем е в ход програма за ремонт и реставрация на пет от тези манастири – културно-исторически паметници в района. Грижата на Софийска митрополия обаче няма да се ограничи само до физическото възстановяване на свещените обители. Предвидено е всички те да бъдат заселени с монаси и монахини, така че да се възроди богослужението и духовният живот в тях. Там, където е възможно, ще бъдат построени и поддържани сгради за приемане и отсядане на поклоннически групи от страната и чужбина. Около манастирите с помощта на мерките по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще бъдат направени екопътеки и маршрути, така че посетителите и туристите да могат да се докоснат и до природните забележителности.


Одранишки манастир
Вече значително е подобрена и пътната инфраструктура, но все още в този посока има какво да се прави. Един добър маршрут с добри пътища и възможен за ден е да се посетят манастирите в Земен, селата Смриров дол, Пенкьовци, където обновяването предстои и Лева река, където вече е пред завършване проект за възраждане на обителта. Може да се мине през Трън и Брезник и оттам да се отиде до добилият популярност през последните години Църногорски манастир над село Гигинци.




14 март 2018

Солун - святост на 20 века

Празник на св. Григорий Палама в неговата старопрестолна катедра - сега най-християнският град в света

Вече е нещо обичайно като дойде поредица от почивни дни у нас много българи да се отправят към съседна Гърция. Причините са много, а и комшиите са станали пословични с превръщането в туристическа атракция на всяко камъче и керемидка. Не така обаче стоят работите с християнската святост по тези места. Още от османския период българите са ходели на поклонение в Света гора. Сега също мъжете стъпват на светия полуостров, а дамите го обикалят с корабче и ако в пътуването има поклоннически цели обикновено туристите се отбиват в църквата на небесния закрилник на Солун св. Димитър Солунски. Смело може да се каже обаче, че Солун е най-християнския град в света за момента, защото в наше време предлага на посетителите си святост на 20 века.

20 февруари 2018

Свети Тодор кон подковава - Тодоровден в Драгичево

Кушия на Конски Великден събра коне и возила с много конски сили в пернишкото село Драгичево

Свети Тодор кон подковава, сестра Яна клинци му подава – така се пее в стара народна песен, останала в паметта на хората от незнайни времена. Не се помни от кога точно в съботата след Поклади, както в Пернишко се вика на празника Сирни Заговезни, Църквата почита св. Тодор. Хората тачат светията Теодор Тирон с това име и знаят приказките как тъкмо на тоя ден обиколил на бял кон нивята да види как са посевите, после свалил от гърба си девет кожуха, забил копието си в земята и тръгнал да моли Бога да праща лятото. Не се помни и отколе на тоя ден българинът почита конете и затова е кръстен Конски Великден.

18 февруари 2018

Поклади, Прочки, Сирни заговезни

Всеопрощение преди Великия пост
Празнуваме прощалната неделя с клади


В своята традиция православната Църква е установила точно седем седмици преди най-големия си празник за Христовото Възкресение вярващите да си простят и след това да започнат Великия пост. В "неделя на всеопрощението", както е известен този ден, в храмовете се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15).

13 февруари 2018

АК "Електрик"- Радомир предлага продукция на световно ниво

Изглежда невероятно, но е факт - български завод от времето на соца работи и предлага продукция на световно ниво. Този добър пример е заводът "Електрик" в Радомир. Създаден преди повече от 50 години, преживял възходи и падения, сега към името си има двете букви "АК". Те са съществена част от обяснението за просперитета на фирмата - около 15 години компанията е част от шведската AQ Group AB.


След двугодишен труд и усилия компанията пусна в експлоатация нов цех. Инвестицията в производствената мощност възлиза на 6 милиона евро.

03 февруари 2018

Сурва 2018 в Стандарт

Организаторите на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2018 в Перник получиха в лицето на вестник "Стандарт" сериозен медиен партньор. Повече от 20 пъти темата "Сурва" е присъствала във вестника с информации и репортажи. Хронологично това изглежда така:







03.01.2018 - Сурвакари от Перник откриват председателството – стр. 2-3

04.01.2018 - Италианци на тур за Сурва – стр. 7

05.01.2018 - Перник се готви за рекордна Сурва – стр. 14

10.01.2018 -  Пернишко се готви за магията на Сурва – стр. 7

12.01.2018 -  Пернишко потъва в магията на Сурва – стр. 12

Сурва 2018 в медиите - 2


marica.bg
Старците от Сушица със Златна маска на "Сурва 2018"
Деветчленно жури оценяваше игрите на 58 кукерски и 44 сурвакарски формации от цялата страна

agrotv.bg
СУРВА 2018 В ПЕРНИК
 Колкото по-страшни са маските, толкова по-далеч ще бягат нечистите сили

gradski.org
Сурва, първата на двама братовчеди

30 януари 2018

Сурва-2018 разби всички достигнати рекорди

Питието по време на дефилета
Сурва увлича и заразява. Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от маскарада не само като публика, но и като участници.
Фотографът Нико Чапа

Всъщност много хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските, заедно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Ицо, татко му Данчо и приятелят им Кели от Албания
Тази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те идват отново и искат да са не само зрители, но и преки участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.

Преди години с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад архитект и интериорен дизайнер и с неговия баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, но скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си приятели и то по българската традиция.
Три поколения на феста

Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста.

Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.

Сватбата на гостите от Гърция
Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.

Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото, откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу 14 януари, а сега и на феставала, хванат за ръка с батко си Мартин, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.
Малкият Гого и баткото Мартин

Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията.

Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма.

Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.
Изкушенията на Сурвакарското село

 През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" приемаше посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало.
Стоманена красова, естествено в Перник

От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.


Пернишка конвенция


Третият пол
Пернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката крипто валупа се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее, все някога може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.

Издадоха летопис на фестивала
Милчо Георгиев дава първи автографи


Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.

Ирена Соколова посреща гости през дните на Сурва

С Пламен Карталов 
Областният управител на Перник Ирена Соколова ще посреща гости през всички дни на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва – 2018“ в Перник. Заседателната зала на областната администрация ще се превърне в гостоприемница и по всяко време високопоставените гости на феста – дипломати, служители в държавни институции, специални гости, като се уморят от разходки между дефилиращите групи, ще могат да се подкрепят с топли напитки и да опитат традиционни зимни ястия от Граово, както се нарича тази част на Шоплука. „Приготвяме се за това с любов и старание. Сурва или Сурова, както по-често в нашия край се нарича отколешния обичай мъжете да се маскират в навечерието на празника Васильов ден, е най-големия празник за Пернишкия край, затова с удоволствие посрещаме всички гости, които идват за да споделят с нас това незабравимо преживяване.“ , коментира Соколова.

В старанието си да осигурят на гостите още по-автентично съпреживяване на Сурва греяната ракия, която за този празник е задължителен елемент, ще се предлага в малки финджалчета с историческа стойност, защото са били в употреба в домакинствата преди десетки години и вече са само музейна рядкост. Малките чашки са съхранени от читалището в пернишкия квартал „Бела вода“ и любезно са предоставени на областната администрация, за да е по-интересно посрещането на гостите. Те ще могат да опитат и баници, и зелник, и месни мезета, характерни за този сезон. Част от тях ще са направени от беловодски майсторки, а гостите на феста ще могат да разгледат в една от залите на пернишкия исторически музей историята на сурвакарската група на този квартал.



„Като откривахме изложбата разбрах, че до 60-те години на миналия век, когато Бела вода още е било самостоятелно село, всяка от махалите имала своя отделна група, но някъде по това време те решили и се обединили, а сега в колекцията им има отличия от участия с маскаради и карнавали из цяла Европа.“, споделя Соколова. Тя е особено впечатлена и от разказа на дългогодишния директор на пернишкия музей Огнян Аспров, според когото сурвакарите в Пернишко са първите дисиденти у нас, противопоставили се на "народната власт". В годините на соца управляващите правили много и различни опити да наложат норми на обичая според социалистическите разбирания. По някое време около 1968 година, когато Българската православна Църква възприела новия календарен стил, бил направен опит маскираните дружини да обикалят селата в събота и неделя, независимо кога се падало Васильовден. Това се налагало и защото независимо, че празникът се пада в делник, хората от селата намирали всевъзможни причини да не отидат на работа. Някои даже се самонаранявали, за да получат болничен. А миньорите от Бела вода масово пишели самоотлъчка от рудника. Повсеместно сурвакарите категорично отказали да се съобразят както със смяната на църковния календар, така и с искането на Партията. На една от пратените при тях специалистки да им предаде заръката на партийния комитет, те поръчали да каже на партийните величия като толкова знаят, те да сменят датата на първомайската манифестация и да я правят на 5-ти май.


Самата Ирена Соколова пази съкровен детски спомен от Сурва още от времето, когато е била 3-4 годишна. В брезнишкото село Кошарево, където сурвакарската традиция е особено силна, живеели нейните дядо и баба и в магичната нощ, когато сурвакарите излизали да обикалят къщите тя ги чакала, заедно с близките си, наметната с бабиното кожухче. „Винаги от някъде изскачаше някой човек със страшна маска и ми начерняше я бузките, я по нослето. Беше си страшно, но с шепичка в силната длан на тате не се страхувах, а и с годините силно заобичах този празник.“, споделя Ирена Соколова.

Традиция е в обособения като пространство за изложби вътрешен двор на сградата, където се помещава областната администрация, в дните на фестивала да има събитие. Миналата година там гостуваха 40 макета на традиционни маски и костюми от цяла Европа, изработени от Никола Вранчич, носител на маскарадната традиция от Хърватска. Така се случи, че по време на фестивала Сурва миналата година, Ирена Соколова беше като психотерапевт с българската експедиция на антарктическия остров Ливингстън и не можа да види тази изложба. Но по заръка на перничани и на Антарктида тя занесе като символ на обичания в пернишко обичай малко сурвакарско звънче, закачено на декоративна маска.

Сега в зала „Атриум“, както е наречен вътрешния двор, ще има изложба на архивни снимки на сурвакари от различни населени места. "Старите снимки носят особен сантимент, хората търсят и разпознават под маските свои близки и познати, коментират костюмите и старанието те да бъдат запазени във вида, какъвто са отстоявали предците ни", казва Соколова. За нея особено важен е проектът, в който Областна администрация - Перник си партнира и община от района на сръбския град Ниш. "Там партньорите ни ще облагородят пространство за отдих сред природата, но българската част на проекта е свързана със сурвакарската традиция", пояснява пернишката губернаторка.

От много години в брезнишкото село Кошарево стоеше незавършена и неизползвана къща от възрожденски тип. Тя била замислена за музей още в годините на социализма, но след промените така си и останала. Жителите на селото и на цялата община Брезник имаха голямо желание някой ден сградата да се превърне в истински музей на маските и на сурвакарската традиция. И този ден е близо благодарение на личната инициатива на Ирена Соколова. Още по времето на предишен неин мандат като областен управител в Перник, тя и ръководената от нея администрация успяха да защитят проекта по програма за трансгранично сътрудничество между България и Сърбия и той вече се осъществява.
Соколова беше сред празнуващите на Сурова в Кошарево и тази година. С екипа си тя спази традицията и беше сред хората в пернишките села на 13 и 14 януари. След това уважи и общинските празници в Брезник и Радомир, които се правят седмица преди международния маскарад в областния център. В Брезник като областен управител отличи сурвакарската група от село Сопица и поздрави всички участници. В Радомир се хвана на дългото празнично хоро, след което кметът на общината Пламен Алексиев запали ритуалния огън и беше даден старт на сурвакарските игри.

Удивително е как народът ни е съхранил от памтивека магическите танци и впечатляващите страшни маски, с които всяка година се дава път на новото начало и се нарича „Да бъде“ за здраве на хората и за богата реколта на нивата, казва Соколова. По нейна идея и с личното й участие в началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз автентичната сурвакарска група от брезнишкото село Долна Секирна приветства над 80 представители на водещи медии от Европа и света.


 Тогава тя сподели: " След тържествената церемония в Народния театър, с която дадохме официален старт на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз за 2018 година, ритуално посрещнахме акредитираните журналисти и гости с традиционните пита, сол и мед. Сурвакарите от област Перник приветстваха топ журналистите, представители на медиите сред които BBC, CNА, CBC, Reuters, Bloomberg, The Economist, EuroNews и още много други от цяла Европа. Двадесетте маскирани мъже изпълниха обредни танци в мистично единство на ритъм, звук и багри, облечени в автентичните за този район костюми и ликове. Не случайно сурвакари посрещат официалните гости, в деня на Старта на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Свързвайки Първото председателство за страната ни и символиката на обичая Сурва, насочена към подготвяне за ново начало, изпълнено с просперитет, здраве и успехи."

29 януари 2018

Сурва 2018: Георги Милев с идеи за маскарада

Председателят на КРИБ - Перник пред Стандарт:

Г-н Милев, и тази година в последните почивни дни на януари Перник отново беше маскарадната столица на Европа. Как бизнесът и Вашето сдружение КРИБ-Перник, което обединява местните работодатели, участва в подготовката и организацията на Международния маскараден фестивал "Сурва"?

- За Перник Сурва - и традиционният празник по селата в региона и фестивалът, който е възникнал въз основа на този обичай преди повече от 50 години, са най-голямото събитие през годината. Повечето от местните хора живеят с идеята за празника и фестивала месеци наред. Участниците се готвят като изработват своите маски и костюми, събират материали за тях, допълват комплектите със звънци. Организаторите обмислят как всичко да се направи по-добре, за да се отговори на очакванията на огромния брой гости на града, които идват за това неповторимо, несравнимо и незабравимо събитие. Местният бизнес също има в задачите си да помисли как да се представят градът и регионът в тези празнични дни по най-добрия начин. За търговците и за много от занаятчиите тези дни са важни. Нали имаме поговорката: „Ден година храни“, която е напълно валидна за всички, предлагащи тематични сувенири. От години местните предприемачи участват в организацията на маскарада и подкрепят община Перник, която е основният организатор на фестивала. Всяко желание на местната власт, свързано с подготовката и провеждането на това събитие намира отклик сред членовете на нашата организация. В годините назад това е утвърдена практика, независимо от това кое и какво е градското ръководство. Бизнесът е и спонсор на фестивала и прак участник в посрещането на гостите с предлаганите услуги.

12 януари 2018

Сурва 2018: Су́рова в Пернишко

Преди фестивала в града празнуват по селата

Ако ви се е случило да попаднете в Перник в последните почивни дни на януари със сигурност сте си спечелили спомен за цял живот. Тогава в града се провежда международен фест на маскарадните игри "Сурва". Градът се оглася от грохота на стотици хиляди бакърени звънци. Маскирани дефилират на групи из целия град, а тътена на мощни тъпани определя ритъма на ритуалните им танци. Зрелището е неописуемо и скоро и най-предубеденият зрител се потапя в магията на маскарада. Често посетилите феста си мислят, че вече знаят какво е пернишката Сурва, но трябва да бъдат предупредени, че всъщност ще разберат тази магия само ако я видят като жива традиция по селата.

10 януари 2018

Трънският манастир чака по-добри дни

Светата обител е с подписан договор за финансиране на обновление



Далече назад във времето още на Второто българско царство на хълм над трънското ждрело на река Ерма при днешното село Ломница и близо до град Трън бил издигнат Трънския манастир „Св. Архангел Михаил". Обителта преживяла славни дни, но и превратни събития. До наши дни е оцеляла само манастирската църква. Преди около 7 години беше ремонтиран покривът на храма, а сега предстои по-старателно обновление. В края на март миналата година беше подписан договор с Държавен фонд „Земеделие” за ремонт на манастирската църква. Проектът включва и реставрация на иконостаса, изработване на икони и реставрация на стенописите. Съгласно договора ползвателят се задължава да започне реалното изпълнение на инвестицията в срок не по-дълъг от дванадесет месеца от сключване на договора. Крайния срок за извършване на инвестицията е 27 март 2019 година. Сумата, която се предоставя безвъзмездно по Програма за развитие на селските райони е е 523 574 лева. Според запознати по вина на избраната за изпълнител фирма осъществяването на проекта все още не е започнало.



08 януари 2018

Богоявление в Брезник

Сцената на Кръщение Господне върху купола на фиалата в Църногорския манастир
Най-големият господски празник, който идва в календара след Рождество Христово, е Богоявление. Народът го е кръстил Йордановден, ако и да няма нито един светия с име Йордан. Но пък така се казва реката, в която св. Йоан Кръстител и Предтеча кръщавал оглашени за християни чрез потапяне в речните води. Там той кръстил и самия Спасител Господ Иисус Христос, който вече бил станал на възраст 30 години.

В последно време у нас празникът Богоявление се отразява широко в медиите главно със хвърлянето на светия Кръст Господен в река, езеро и даже в морето след отслужване на Велик водосвет, а после смелчаци влизат в ледените води да го извадят или "спасят". Заради народната традиция в Калофер мъже да играят хоро в реката, където свещеник е метнал кръста, нещо като мода заля страната и на много места на Йордановден такова мъжко хоро стана нещо като ритуален танц в течаща вода със силна патриотична нотка. Същината на празника се загуби в новата мода, макар да е ясно, че потапянето на Кръста в течаща вода след Великия водосвет няма освещаваща функция.

06 януари 2018

Сурва 2018: Перник се готви за рекордна Сурва

Ритуалният огън е началото на Сурва
Близо 7 500 маскирани превземат града в края на януари



По вече утвърдена над половинвековна традиция през януари всичко в Перник е Сурва. Сега предстои 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри. Световно известният пернишки фест отново ще събере в града в последните почивни дни на януари многобройна армия маскирани чудовища и още по-многочислена публика.

Всяка година фестът подобрява собствените си рекорди, но сега организаторите очакват да бъдат надминати всички достигнати предни години нива. До момента са подадени заявки за общо близо 7 400 участника. Групите със сурвакари и мечкари от Пернишко ще са 45 с близо 4 000 участника, от които 880 са деца. От страната маскирани като кукери, бабугери, джамалари, старци и както по друг начин се наричат по своите краища, ще са 59 групи с около 3 000 участника. От чужбина се очакват 17 групи от 8 държави – Испания , Италия Сърбия, Македония, Албания, Словения, Португалия, Румъния с над 420 участници. Очакват се и много официални делегации от градове, членуващи във Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ), като по утвърден обичай най-важен сред тях е президентът на ФЕКГ барон Хенри Фердинанд ван дер Кроон. Тъкмо той, който е признат и за почетен перничанин, на 26 юни 2009 г. по време на тържествена сесия на местния Общински съвет обяви Перник за европейска столица на маскарадните игри.
Гости на феста от Аруба

Пернишката "Сурва" e най-авторитетната в България и на Балканите изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Фестът популяризира достигнали до днес варианти на древна ергенска обредност, част от българската фолклорна традиция. С конкурсната си програма фестивалът е среща и надпревара на живите й носители, най-популярни с наименованията “сурвакари” и “кукери”.

Фестивалът се организира от Община Перник от 1966 година. От 1985 година има статут на международен. През 1995 година Перник е приет за член на ФЕКГ. От 2016 г. народният обичай Сурва е признат за живо човешко съкровище и е записан в представителната листа на ЮНЕСКО.