19 октомври 2015

Перник - град като във виц

Перничани имали рулетка и мол преди европейците

Пред винкела `сички са равни, пред голфО `сички са бавни. Ето така днешните зевзеци описват перничани, но избягват да го правят в тяхно присъствие, защото да спориш с перничанин си е изкуство, при това по-често бойно. Едва ли има българин, който слуша, чете или сам разказва вицове, да не знае поне един за Перник. Приписват майтапите на различни автори, но всъщност си ги измислят самите перничани и то много преди да ги е имало винкелите и голфовете. Защото днешния Перник и най-новата му история е направена от кюмюра и Мината. А миньорите – тези физически здрави и издържливи мъже, които всеки ден рискували живота си под земята, умеели да се шегуват. 
Майтапи след тях са разказвали и металурзите, а после и машиностроителите, които са преобладаващото население на бързо превърналото се от малко село в град сърце на социалистическата индустрия на България.

Легендарен е бил един стругар с прозвище Жуцата. Той бил фамозен в професията, но и майтапчия,  и кърканде. Майтапите му се раждали докато смучел мастика в една от кръчмите на централния градски площад. Веднъж докато си седял там да си вземе редовната доза, той гонел с вилица маслина в чинията пред себе си. При него приседнал приятел взел вилицата от ръката му и набол маслинката. Жуцата го изгледал неодобрително и му казал: „Да бе, да! Уцели я, но вече я бЕх омаломощил.” Тази случка се разиграла още преди пернишкият площад да е бил покрит със скъп гранит и до ги има там мемориалът на миньорите и седемметровата фигура на комунистическия вожд Георги Димитров в младежка възраст, когато като синдикалист бунел на стачки пернишките рудничари. Сега и тях ги няма, защото след грандоманията на соца дойде ред на европроектите и вековният гранит беше изринат, за да се смени с далеч по-нетрайни плочки, които надали  ще изкарат петте години, дадени им като трайност, задължителна за всеки обект, направен с европейски пари. 

Всъщност селището Перник го има поне от 8 хиляди години. През Средновековието, по времето на цар Самуил,  славата на пернишката крепост излиза извън пределите на държавата, защото тогавашният местен феодал Кракра дръзва да води самостоятелни битки срещу Източната Римска империя, позната ни днес като Византия. Крепостта е популярна и днес, но  като пример как не трябва да се реставрират старините. Заради полимерите, с които бяха „визуализирани” крепостните стени, си доби прозвището на бутафорна Кракраленд. Замисълът сам по себе си беше добър, защото по идеята на проектантите със съвременни материали трябваше да се покаже величието на старината, но изпълнението я направи за кашмер.

Всъщност Перник преживява истинския се разцвет по време на най-добрите години на  мините. Още преди да е станало град, селището има водопровод и канализация, павирани улици,  модерни за времето си квартали, в които живеят миньорите и техните семейства,  минните специалисти, дошли от Западна Европа. Кварталът, който е най-близо до центъра и сега се казва „Монте Карло”. Това не е случайно, защото тъкмо тук била монтирана първата рулетка у нас, с която се развличали дошлите от Франция, Германия и Австро-Унгария инженери и маркшайдери. Това се случило само 10 години след откриването на казино в кралство Монако. 
Западноевропейците посяват своята култура на това място и Мината прави градски оркестър,  театър, стадион, плувен басейн, които си съществуват и до днес.  

В грижата за работниците се влагат значими проценти от печалбата на държавните мини, които всъщност от 1925 г. са автономно предприятие. През септември 1928 г. в ново минно помещение е открит огромен магазин, подобен на днешните молове.  Продоволственият обект бил предназначен за работния персонал на Мината, който пазарувал там  на най-умерени цени почти всичко необходимо за домашни нужди – хранителни стоки, посуда, платове, обувки и даже бижута и парфюми за миньорските булки. После пак мината построила градските хали, които отдавна са разрушени, за да отворят място за грандиозния площад. Съвременници на дните когато ги разрушавали, днес разказват, че ги съборили по-трудно, отколкото мавзолея на Георги Димитров.
Освен западноевропейските  минни специалисти своята култура в Перник привнасят и голяма група белогвардейци, побегнали от Русия, заради болшевишката революция. Те започват да се заселват в Перник през 1918 г. и към 30-те години на миналия век вече са около 5 000 човека, на фона на 15-хилядния Перник по това време. В брой на вестник „Пернишки миньор” от 1931 г. се съобщава за художествена изложба  в пернишкия квартал „Хумни дол”, където живеели руските емигранти. Сред тях имало и художник модернист, който показал инсталация от цигарени кутии, изобразяваща змей, а това се оказва и първата у нас демонстрация на модерно изкуство. 

С мината е свързана и появата на първата рок група у нас „Пернишките братя”, създадена през 1962 г,, почти едновременно с появата на „Бийтълс”. После през годините тъкмо Дома на миньора – синдикална културна институция за насърчаване на любителското творчество сред миньорите по времето на соца, започва да организира и рок фестивал „Китариада”, чието първо издание е през 1967 г. С пари от ЕС беше направен опит това начинание да се възроди и да стане нова културна марка на Перник, но осъществяването му беше само пародия на нещо като асамблея „Знаме на мира” с участието на възрастни и пак се получи обективност като във виц.

Мината е изградила и централния православен храм в Перник. Строежът на черквата започнал през още през 1909 г., но заради войните се забивал и бил осветен едва през 1920 г. В деня, когато Църквата почита св. Иван Рилски. Този ден бил празник на миньорите, а сега е и Ден на града в Перник, пак  по наследство от Баба Мина. В най-ново време нелепицата край храма е надгробен паметник, на който пише, че на това място са гробовете на двама от директорите на Мини Перник със заслуги за построяването на храма – Иван Симеонов и Георги Коняров, но това далеч не е така. Тленните останки на Симеонов наистина били край храма след 1920г. , но комунистическата власт ги извадила, а гробът на Коняров е във София,  но обелискът си стои на лично място, за да показва несъществуващ гроб.

Последният обект на майтапи от страна на перничани е обновеният  площад. Те нарекоха автобусни спирки някакви нелепи сенници от бетон, с които беше преградено пространството към входа на градския универсален магазин, под чийто свод са и сергиите на местните книжари и сега достъпът към тях е ограничен. Ремонтът е по проект за зелена и достъпна градска среда, но заради избуелите до пояс бурени из новообособените градинки хората решиха, че с тая зеленина се компенсират унищожените от ненужно широки плочници тревни площи и отрязаните дървета. 


На забодените в градинките нови растения веднага беше посегнато. По сигнал на граждани полицията хвана мъж и жена да крадат китки с корен от площада. Преди тях трима 13-годишни хлапаци посегнаха на поливната система, а още докато ремонтътъ беше в разгара сси 65-годишен мъж краде плочки, като първо ги натовари на стария си Мерцедес с пернишки номера, но като се строшило от тежестта немското возило, крадецът докарал "Зил", с който го и закопчаха. Но все пак нали има един такъв виц, че в Перник била открита открадната от НАСА совалка, вече с пренабити номера, а за пернишките хакери се знае, че крадат пароли заедно с компютрите. 

От центъра на града изчезна композиция на световно известния скулптор проф. Казуми Танака, в забвение и на унищожение е оставена работа на почетния гражданин на Перник проф. Емил Попов, с каквато се гордеят много световни центрове на изкуството. Затова сега една група съвременни зевзеци, които се наричат „кръжок на бръснарите” предлагат монументалната украса да се осмисли с някой пореден европейски проект като се направят скулптурни фигури в естествен вид на градските чешити. Идеята е на площада да седи Жуцата и да гони маслинката, балтонът си да развее местният самобитен поет-боксьор Круме Мекрото, написал класическото четиристишие „Мома седи у ливада/ и пие лимонада. / От водопада вода пада/ и става на вада.” Има място и за  бай Пешо Паприкаша, който по времето на соца забогатя от продажбата на семки, както и за Роби с цигулката, който на младини печели световен джаз конкурс в Париж, но в родния Перник завърши живота си като уличен музикант. Така ще се увековечи животът на Перник като във виц.

Няма коментари:

Публикуване на коментар