22 март 2017

С първа пролет почват празниците в Кюстендил

Древният град си връща старата слава на туристически център

Кюстендил е град с богат празничен календар. Празничната система следва кръговрата в природата, но и традиции от древността. Местните са свикнали, че Денят на града се празнува с пукването на пролетта. После идва сладкият празник на черешите, наричани червеното злато на Кюстендил. На Голяма Богородица местните почитат въздигането на хляба с празника „Панагия”. През есента, когато градините в Кюстендилско се напълнят с плод е празникът на плодородието. Тези тържества са като истински народни събори с много веселба и привличат много гости. Древната, почти 8-хилядолетна история на града, топлите и лековити минерални води, музеите и възможностите за поклоннически туризъм и отдих са онези предпоставки, които през последните години диктуват на местната власт провеждането на целенасочена и последователна политика за развитието на туризма.


Празниците в Кюстендил започват с Първа пролет. Вече 51 година по този повод се провежда и конкурс „Девойка Кюстендилска пролет”. И тази година с голям спектакъл на открито в събота бяха избрани най-красивите момичета за тази година. Изборът се провежда в три кръга. Претендентките дефилират с официални тоалети, спортно облекло и единствения по рода си в България тур с народни носии. Тази година в конкурса за красавици искаха да участват 42 момичета, но след кастинг останаха 14 претендентки на възраст между 16 и 19 години.



Победителка стана 16-годишната Ралица Емилова Велинова, а нейни подгласнички са Даниела Стоименова и Теодора Атанасова. За „Девойка на публиката“ чрез
sms-гласуване, продължило и по време на конкурса, беше избрана Евелина Василева. Предварително с девойките се прави фото сесия, която се използва и като реклама на туристически забележителности. Миналата година те позираха на фона на стари черкви в района, а сега се снимаха в Рилския манастир.

Победителката в „Девойка Кюстендилска пролет 2017” получава парична награда от 1500 лв., а двете й подгласнички и „Девойка на публиката” по 850 лв. Всички участнички получават от Община Кюстендил като подарък официалните тоалети и обувките, с които участват в спектакъла, както и луксозни албуми със снимки.

12 март 2017

На гости в Звонци за Баба Марта

Българското село в Западните покрайнини всяка година събира сънародниците на тържество

Най-българският празник в село Звонци е Баба Марта. Откакто българите в Сърбия са официално признати за национално малцинство, местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия организира празник в началото на март и го посвещава на мартениците като уникален за България символ за здраве и берекет. Така се избягва политизиране и тълкуване на исторически събития от различни гледни точки, а Баба Марта е повод за единение и радостни мигове със съзнание за българска народностна същност.


Тази година танцьори от Перник донесоха радост и връзка с Родината на българите от Западните покрайнини. Ансамбълът за народни песни и танци "Граовска младост" при Двореца на културата изнесе концерт пред сънародниците ни в село Звонци, което сега е в Община Бабушница, но до 1964 г. самото то е било общински център. Организатори на тържеството, заедно с местната организация на Националния съвет на българите в Сърбия е и гражданско сдружение "Златна Ракита", по името на съседно на Звонци село. Дамите от сдружението са приготвили мартеничка за всеки от присъстващите и за гостите от България.

03 март 2017

Архимандрит Зиновий Поппетров

Поборник в расо помага за освобождението на Радомир



Името на архимандрит Зиновий Поппетров е неизменна част от историята на Радомир, но и на страната. Той е поборник в расо, но и активен просветен деятел от Възраждането. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Той е сред малко известните, но много значими българи от пернишкия край. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование. Благодарение на неговата културно-просветна дейност през 1872-1879 г. успешно се осъществява приемствеността между новобългарското училище от Възраждането и изграждащата се образователна система в независима България. Под ръководството на архимандрит Зиновий е била създадена и църковна община в Радомир. Днес името му носи начално училище в Радомир.



Размирният възрожденски духовник е роден в семейството на поп Петър и презвитера Велика на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. През 1856 г., след свада със своя чичо, младият Захарий заминава за Рилския манастир, с което осъществява отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.