С първа пролет почват празниците в Кюстендил

Древният град си връща старата слава на туристически център

Кюстендил е град с богат празничен календар. Празничната система следва кръговрата в природата, но и традиции от древността. Местните са свикнали, че Денят на града се празнува с пукването на пролетта. После идва сладкият празник на черешите, наричани червеното злато на Кюстендил. На Голяма Богородица местните почитат въздигането на хляба с празника „Панагия”. През есента, когато градините в Кюстендилско се напълнят с плод е празникът на плодородието. Тези тържества са като истински народни събори с много веселба и привличат много гости. Древната, почти 8-хилядолетна история на града, топлите и лековити минерални води, музеите и възможностите за поклоннически туризъм и отдих са онези предпоставки, които през последните години диктуват на местната власт провеждането на целенасочена и последователна политика за развитието на туризма.



Празниците в Кюстендил започват с Първа пролет. Вече 51 година по този повод се провежда и конкурс „Девойка Кюстендилска пролет”. И тази година с голям спектакъл на открито в събота бяха избрани най-красивите момичета за тази година. Изборът се провежда в три кръга. Претендентките дефилират с официални тоалети, спортно облекло и единствения по рода си в България тур с народни носии. Тази година в конкурса за красавици искаха да участват 42 момичета, но след кастинг останаха 14 претендентки на възраст между 16 и 19 години.

Победителка стана 16-годишната Ралица Емилова Велинова, а нейни подгласнички са Даниела Стоименова и Теодора Атанасова. За „Девойка на публиката“ чрез
sms-гласуване, продължило и по време на конкурса, беше избрана Евелина Василева. Предварително с девойките се прави фото сесия, която се използва и като реклама на туристически забележителности. Миналата година те позираха на фона на стари черкви в района, а сега се снимаха в Рилския манастир.

Победителката в „Девойка Кюстендилска пролет 2017” получава парична награда от 1500 лв., а двете й подгласнички и „Девойка на публиката” по 850 лв. Всички участнички получават от Община Кюстендил като подарък официалните тоалети и обувките, с които участват в спектакъла, както и луксозни албуми със снимки.

Първите мис „Кюстендилска пролет“ от 60-те и 70-те години на миналия век са участвали без паричен стимул. Наградата била безплатно пътуване в обществения транспорт и безплатно посещение на култовата за града Чифте баня. За сметка на това първата красавица била носена на ръце от левенти, както са носени императорите в древния Рим, припомнят по-възрастни кюстендилци. Някои от печелилите конкурса са ставали манекенки и модели, но има и журналисти, юристи и даже полицайка.

В празничната програма взеха участие финалистите от най-гледаните музикални предавания Виктория Георгиева и Искрен Тончев-Искрата, както и любимката на поколения Силвия Кацарова, заедно с дъщеря си Теди Кацарова. Водещи на събитието бяха Александър Кадиев и Петя Дикова.

Тържествата по случай празника „Кюстендилска пролет” продължават на 21 март от 11:00 часа на площад „Велбъжд”, където ще бъде отслужен молебен за здравето на кюстендилци и ритуал по предаването на символите на града, представящи богатството на Кюстендил - плодове, пресъздаващи плодородието, поставена в античен съд вода и пита. Момичетата символизират нежната стъпка, с която пролетта идва, младостта и новата надежда, подобно на трите нимфи и
богини на плодородието от древните оброчни плочки, намерени под Хисарлъка. За първи път в местността „Хисарлъка” от 13.00 часа ще започне празнична програма на новоизградената сцена, част от Късноантичната и средновековна крепост с участието на Стефан Диомов и „5-те сезона” и народният изпълнител Николай Славеев. Малко по-късно от 14:30 часа на сцена „Хисарлъка” ще се изявят танцови състави от Община Кюстендил. Денят е неучебен и неработен за цялата община. Градът посреща за празника си и много гости.

Обичаят е продължение на традиция, съществувала по тези места още от тракийско и римско време, когато градът се е казвал Пауталия. От това време и старото кале на хълма Хисарлъка, което сега е възстановено и е привлекателно за туристи. В района има зоокът, който е любим за децата и честа отправна точка за разходка. За любителите на старини градът може да предложи много обекти. Нова надежда се възлага и на минералните води и заедно с частните хотели и СПА центрове. Общината развива собствен хотелски комплекс „Кюстендил” с възможности за конгресен туризъм, а скоро ще бъде финализиран и проект за завършване Медико-балнеоложкият комплекс „Св.Иван Рилски” , който е най-голямата инвестиция в новата история на Кюстендил, направена в името на развитието на града като модерен балнеоложки център, туристическа и спа-дестинация.

Четиризведзният Парк-хотел „Кюстендил” е първи етап от изграждането на комплекса. Той е единственият хотел общинска собственост в България от такъв висок клас. Мисията на проекта е не само да предлага на жителите и гостите на общината почивка, лечение и развлечения от най-високо качество, но и да даде възможност на всички да се възползват от лековитите минерални извори на Кюстендил.

Центърът за лечение и рехабилитация продължава осъществяването на втория, заключителен етап от Медико-балнеоложки комплекс „Св. Иван Рилски”, който предвижда база за лечение и рехабилитация на значими за съвремието ни заболявания, чрез оползотворяване на наличния природен ресурс с доказани лечебни свойства – кюстендилската минерална вода.

Развитието на туризма и връщането на старата слава на Кюстендил като туристически център далеч не е само на думи и спорадично. Всички проекти, които местната власт осъществява, са свързани с тази цел и подчинени на нея. Гостите на града могат да се радват на приветливия му вид. Това се отнася и за жилищните блокове, защото Кюстендил е сред първенците по санирани сгради чрез програмата за енергийна ефективност, Това е и чрез кръстовищата, които постепенно станаха кръгови, а така и по–удобни за придвижване. Парковете и градините с проекта за зелена и достъпна градска среда също са радост за окото и място за приятна почивка. Тази линия продължава и с инвестициите, които се правят в общината чрез проектите от интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Туризмът носи доходи на местните хора, отваря работни места, привлича инвеститори.

Лечебни и магични билки показва музеят

Тази година по повод Първа пролет регионалният исторически музей в Кюстендил показва етнографска изложба "С дъх на билки - лечебни и магични". Експозицията представя обща историко-културна рамка на народната медицина и започва с любопитни археологически данни от праисторията. От античния фонд на музея са експонирани сравнително редки находки от медицински инструменти от 2-3 в.- пинсети, ушни сонди, сонда-лъжичка, игла с шпатула, балсамарии и ампула за съхраняване на течни медикаменти, фрагменти от оброчни плочки с изображение на змия, свързана с култа към Асклепий. Специално табло е посветено и на лекари като Хипократ, Теофраст, Диоскорид, Гален, Авицена.

Представена е и ролята на жреците от древността, ползвали привилегията да владеят и упражняват мистични медицински методи. Показани са над 70 лечебни растения, които се срещат в района, но не като хербарий , а вплетени в ритуалност, магичност и сила. Изложбата представя на посетителя букет от билки за болки, разнообразие от лечебни рецепти, съвети на учителя Петър Дънов, лечебни методи на пророчицата Ванга. С дъх на билки са и амулетите и талисманите в изложбата. В красиви фотографии присъстват и четирите елемента на Вселената - вода, огън, земя, въздух.

Тази година Музеят в Кюстендил навършва 120 години. 

Първата музейна сбирка в града е създадена през 1897 г. към тогавашното кюстендилско Педагогическо училище. Това бил първият музей в Югозападна България и третият в страната. Постоянната му експозиция в зала "Асклепий" представя културно-историческото развитие на района след VII-VI хилядолетие преди Христа.

Фондовете на музея са изключително богати, но особено любопитни в нумизматичната сбирка са жетони за публичен дом от II-III век. Това са бронзови монети спинтрии с еротична сцена от едната страна. Предполага, че те са представлявали вход за античните бардаци. На обратната страна на жетона има римски цифри, чието значение не е установено точно, но е много вероятно да са номера на сексуални услуги или тяхната стойност. Подобни монети се намират много рядко и обикновено това става в места, където е имало големи римски градове. Изследователите смятат, че в древността в публичните домове се е плащало с жетони, защото върху другите монети имало ликове на императори, а да се плаща в бардак с такива пари било равностойно на държавна измяна.

Цялостната дейност на кюстендилския музей през тази година ще бъде съобразена с юбилея. Предстоят дейности по издирване и проучване на движими културни ценности и комплексни теренни обхождания в няколко селища в Кюстендилска област. Ще има и сондажни археологически спасителни проучвания на многослойното селище при село Берсин. В програмата му са включени и традиционните научни форуми. Ежемесечно музеят събира и хлапета на тематични занимания в детската музейна работилница.

Постоянно са отворени за посетители и поделенията на музея. В реставрираната къща на войводата Ильо Марков е представена експозиция за национално-освободителните борби на населението от Кюстендилския край. В "Емфиеджиевата къща", която е принадлежала на кюстендилския занаятчия Христо Лазов Казанджията може да се проследят градският бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на ХХ век.

В реставрираната къща на Димитър Пешев е подредена постоянна изложба, която включва оригинални вещи, снимки и факсимилета за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.

В кюстендилския квартал "Колуша", в подножието на планината Осогово се намира датирана от XI-XII век средновековна църква „Св. Георги“ с изключително интересни реставрирани и консервирани стенописи, по които могат да се видят множество паметни надписи от поклонници. В отлично поддържания двор на старата черква има музейна сграда с експозиция на стари икони, църковна утвар и богослужебни книги.

Пролетта идва и с детски рисунки

Пролетта идва в Кюстендил и с детски рисунки. Вече 10 години се провежда национален конкурс за детска рисунка „Пролет върху листа”. Организира се от общината, съвместно с художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” в града и се осъществява в рамките на мартенските културни празници по повод “Кюстендилска пролет”- празникът на Кюстендил. Главното изискване е картините на децата да са свързани с пролетта. Новост от тази година е, че конкурсът вече е включен в националния календар за детски конкурси за изобразително изкуство. В десето юбилейно издание на конкурса участваха 700 млади художници от цялата страна. Участниците са деца от 4 до 12 клас и има една специална група за деца със специални образователни потребности. Най-добрите 60 рисунки бяха включени в изложба във Възрожденското училище.

Конкурсът има за цел да открива и насърчава млади таланти, да ги запознава с Кюстендилската изобразителна школа и да представя техните произведения паралелно с традиционната художествена изложба “Кюстендилска пролет”.За 10 години тук са дошли почти 10 000 рисунки, тоест толкова деца са мислили за Кюстендил, коментира художникът Евгени Серафимов, който е един от създателите на конкурса и член на журито. Негова беше идеята деца да направят портрет на Владимир Димитров – Майстора върху един декар на площада в Кюстендил.

В традиционната изложба „Кюстендилска пролет” участват 50 представители на кюстендилската изобразителна школа участват, които представят пред любителите на изобразителното изкуство своите най-нови творби. Общата художествена изложба „Кюстендилска пролет” води началото си от 1978 г. , когато в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора” са представени 406 произведения на живописта, графиката и скулптурата от 273 автори от цялата страна. До 1993 година тя е била със статут на национална изложба. постоянната експозиция на галерията представя творби на Майстора, но събитията в галерията следват културния и празничния календар на града.

Възможности за зимен туризъм

Община Кюстендил предлага добри възможности за зимен туризъм. Планина Осогово има условия за продължително снегозадържане и това е възможност да функционира ски писта. Ски-център „Осогово” разполага с единственото в България постоянно трасе за сноуборд-крос, което привлича хора, желаещи да се занимават с този вид спорт.
Осогово е добро място и за планински и еко туризъм. Разработените пешеходни планински маршрути позволяват на туристите да се насладят на красива природа. Предлагат се и маршрути за планински и шосейни велосипедни пътувания. Всяка година се провежда състезания по планинско бягане, планинско колоездене, спускане с велосипеди. Специално разработеното трасе и особено живописно.
В Конявската планина са налице и условия за пара и делтапланиризъм. В местността „Орловите скали” може да се практикува алпийско катерене.
На няколко километра от града има и конна база. Освен всичко това се предлагат и условия за картинг. Развит е и селският туризъм. Желаещите имат възможност да се включват и в различни видове атракции.

Създаден е Туристически център

Миналата година община Кюстендил инвестира 24 хиляди лева в създаването на туристически център. Той е разположен в самия център на града - на централния площад „Велбъжд“. В него се предоставя информация за туристическите забележителности с различни материали и рекламни кампании. Специалистите оказват и съдействие при извършването на маркетинговите проучвания. Една от основните дейности е насочена към възстановяване на функциите на бившите квартирни бюра. В Центъра има обединена информация за настаняване на територията на цялата община - от стаи за гости до пет звездни хотели. Услугата и информационната база са безплатни.

Кметът Петър Паунов: Туризмът е приоритет

Целите и приоритетите на Община Кюстендил за развитието на туризма за 2017година, съобразно предпоставките и условията, необходими за постигане на балансиран и стабилен отрасъл, са подпомагане увеличаването интереса на български и чуждестранни туристи към града като дестинация; оптимизиране на основните инфраструктури, така важни за културното и социално развитие – обозначаване на туристически атракции на територията на общината, маркиране на нови велосипедни маршрути, зони за делтапланеризъм и парапланеризъм, ски писти, конна езда и други; достъп до високоскоростни и модерни информационни услуги, с цел по-разширен достъп. Предвижда се адекватна рекламна и маркетингова дейност чрез изработване на популяризиращи материали и участие на международни туристически изложения, представящи община Кюстендил и нейните богатства и забележителности – наличието на термални минерални извори с лечебни качества, археологическите забележителности, датиращи от 2-3 век.