04 април 2020

Така НЕ казаха атонските старци

С фалшиви новини разпространяват суеверия за подигравка с вярващите

Нездравата мистика не спасява, а погубва душите на лековерните християни



На 27 март 2020 г. , в миналия петък срещу събота през нощта, по решение на Светия Кинотис (върховният управителен орган на т. нар. монашеска република на Света Гора-Атон) във всички светогорски манастири, скитове и келии беше отслужено едновременно всенощно
бдение. Светогорските монаси отправиха молитви към Покровителката и Пазителката на Света гора Пресвета Богородица и защитника от губителни зарази свещеномъченик Харалампий. През социалните мрежи да се присъединят към общата молитва за измолване на Божията милост в условията на световна криза заради угрозата от заразяване с коронавирус бяха поканени всички християни. Богослужения имаше в някои манастири извън Атон. Много хора се включиха с частна молитва. На другия ден, в събота - на 28 март, след литургията монашеските общности направиха литийни шествия с чудотворни икони и свети мощи.
Навсякъде беше прочетена специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията.
 Снимка с пояснителен текст на руски език, който обяснява, че от
светогорските манастири Симонопетра и Григориат са видели в небето
образа на Богородица. Но уви, точно там няма палми.
Но още не отшумял отзвука от тази обща молитва в социалните мрежи мълниеносно се разпространи призив към християните да наслагат на входните си врати кръстове или да ги нарисуват с маслиново олио.
Най-напред съобщението се появи на гръцки език, но скоро беше преведено и на български, руски, английски и др. езици, за да стигне до православните по цял свят. Текстът на съобщението гласеше: "Получи се съобщение от Света гора. Гръцката църква ни инструктира.
След снощното велико бдение светите отци препоръчват спешно на православните християни тази вечер да поставят кръст пред къщите си. Ако нямат такъв, с маслинено олио да направят кръст пред вратите си. Сериозно е. Посланието е от Божията Майка."
В някои случаи съобщението беше илюстрирано и със снимки на явилата се в неясен лик Дева
Мария, но все пак заснета.

При това положение как да постъпи човек?

Първата реакция на мнозина беше да споделят това съобщение с близки и познати, а през социалните мрежи - с всички хора. То се разпространяваше даже от свещенослужители, църковници и вярващи.
В  първия момент  само единици реагираха адекватно. В приятелска група вярваща жена попита дали в оригинала на съобщението е посочено място, откъдето да се купуват кръстовете и зехтина, за да са "истинно" благодатни .

Божията Майка се явила по време на света Литургия в Боянския
манастир в Буковина, Украйна. Интересно кой ли я забеляза, като всички
гледат встрани.



Още при вида на съобщението архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир написа на личната си страница във фейсбук, че това е лъжлива новина и призова всички свои близки да не обръщат никакво внимание на съобщението и да не го разпространяват. "Светите
отци учат да не вярваме на откровения и видения. Не казват: "...освен в ситуация на коронавирус, тогава вярвайте." "Не" значи "не" и това е." категоричен е духовникът. По думите му тази измислица носи старозаветен отпечатък и ни препраща към момента, когато евреите са
мазали вратите си с кръвта на агнето, за да ги отмине мор. О. Никанор предупреди, че от името на Света гора - Атон има право да говори само Светия кинотис.
Архимандрит Никонор, игумен на Църногорския манастир.

След специално спешно запитване пак през Фейсбук послание към хората отправи и игумена на светогорския манастир Есфигмен (каноничен) архимандрит Вартоломей: "Не отдавайте значение на такива съобщения. Всички те имат за цел да предизвикат смут. Те са умишлени и само привидно са истински, но всъщност
Архимандрит Вартоломей , каноничен игумен на светогорския манастир Есфигмен
са лъжливи. Забележете, че почти всички те са анонимни като това послание или представляват звукозаписи, в които се разказва основно за някакво непознато чудо. Слушайте само официални изявления/съобщения или поне нас. Проявете доверие към нас и ни оставете да поемем отговорността."

Не се забави и официално опровержение от Кинотиса с уточнение, че няма явяване на Божията Майка и призив да бъдем много внимателни от кого и каква информация получаваме, да проявяваме здрав духовен разум, пазейки се от нездрава мистика, каквато особено в тези дни на световно изпитание се развихря, не за да спасява, а да погубва душите на лековерните християни.
Опровержения на този фалшив призив бяха публикуваха на сайтовете за православни новини у нас, както и на официалния сайт на Светия синод на Българската православна Църква. В него беше посочено, че „според преобладаващото мнение сред светогорските монаси произходът на такава провокация трябва да се търси в средата на тези, които се подиграват с напрежението в обществото, свързано с пандемията на заболяванията от коронвируса covid-19“.

Независимо от бързата реакция и появата на възможно най-авторитетни опровержения много хора приеха призива като меродавен и в социалните мрежи се разгоряха спорове по темата. Най-често задаваният въпрос беше какво лошо има да се сложи или нарисува кръст на вратата. Е, да няма нищо лошо в това, само по себе си. Но когато е продиктувано от суеверие, тогава вече става опасно.
Поставени в условията на карантина, заключени по домовете като затворници, макар и не загубили чувството си за хумор, проявено в изобилие от шеги, свързани със ситуацията, ние сякаш изведнъж се сетихме за Господ. Всяка публикувана във фейсбук икона, всяка молитва
се радва на голяма популярност и събира всеобщото одобрение. Дали човек може да се зарази с коронавируса, взимайки свето причастие, както то се преподава от свещеника по силата на хилядолетната традиция коментираха хора, които не знаят къде е входа на храма.

А в резултат на „счупен телефон“, както се казваше една детска игра навремето, дни след като случаят по отшумя възрастна монахиня, не ползваща интернет, привика близките си да им каже, че трябва да се помазват с елей, защото така е поръчала Пресвета Богородица от Света
гора.

Много е вероятно това съобщение да е пуснато като шега. Някой даже заподозря автора му, че вече е внесъл от Китай подобаващо количество кръстове за врати и се кани да ги пусне в търговската мрежа. Но никак не е изключено съобщението да излиза от определени анти църковни среди, които искат да се подиграват на вярващите. На тези среди им е добре известно, че в църковната история не е отбелязано нищо за подобни предписания и призиви. Според преданието за такива времена на епидемия и зараза Църквата е установила определени църковни чинове. Четат се определени молитви, извършват се конкретни молебени, но нищо
такова като рисуване на кръстове по вратите не се помни. За съжаление не за първи път тези среди, съобщавайки за чудеса, знамения и пророчества, се позовават на Света гора - Атон и използват мантрата "така казаха светогорските старци". Целта е очевидна. Ако някой ще се
позабавлява от суеверието на хората, то друг направо цели православните да започнат да се доверяват на дявола. От името на "Бог" или "Света Богородица" им се внушава, че трябва да послушат (в повечето случаи) анонимни "отци", "старци", "подвижници" и други такива.

Много често в социалните мрежи се публикуват извадени от контекста цитати, на които се приписв,а че са изречени от някой просиял в святост мъдрец или че са извадени от светото Писание. Тези картинки се радват на широка популярност, но не водят към благодат.
Особено, придружени от посланието: „ако споделиш тази икона, ще имаш късмет“ или подобно. Да не говорим за чувствания като задължение коментар: “Амин“…

Най-ясно ситуацията може да се илюстрира с казаното от отец Пимен, от Света Гора: "След три седмици, като изперкате тотално, със скръстени ръце и молитва на уста, скачайте от покривите!!! Това е единственият начин, да покажете истинска вяра, и да преборите к-вируса!!!"





Специално съставена молитва към Господ Иисус Христос за спасение от пандемията


Господи Иисусе Христе, Който си наш Бог, Главен Лекар на душите и телата ни, Който заради нас стана Човек, за да излекуваш недъзите човешки; Ти, който не презря неизлечимите десет прокажени, но чрез Твоята спасителна благодат ги очисти; Ти, Който като Бог и Човек по
време на земния Си живот, помогна и излекува всички болни и страдащи; Ти, Който също даде облекчение и възвърна здравето на парализираните, слепите, силно прегрешилите, демонично обладаните и лесно въвлечените в плътски и духовни грехове, приеми благосклонно нашето моление и изгони чрез Твоята сила смъртоносния вирус, който има формата на корона, причинявайки фобии или дори смърт на болни и невинни жертви. И ако заради нашите многобройни прегрешения, Ти допусна това изкушение, умоляваме Те, като доброжелател да го отнемеш от нас и от целия свят.
Но ако за изпитание на нашата вяра, Ти си намерил за необходимо да продължи неговото присъствие в живота ни, молим Те, облекчи страданията от болестта на тази епидемия.

И ако чрез злите дела на Сатана или поради лекомислието и небрежността на хората, този вирус се разпространи, разбий силата му, като всемогъщ Бог.

Защити младежите и дай облекчение на всички, които се разболяха. Изцери възрастните от прокълнатия вирус и ни освободи всички от сърдечния страх. Вместо това, дай ни здраве, душевен мир и утеха, чрез ходатайството на Пресвета Богородица и всички светии. Αмин.

31 март 2020

Отец Z при болните под карантина

Отец Z си намести маската, свали защитната качулка и почука на вратата още веднъж. Отвори се малко прозорче и лице с маска попита:
- Вие кой сте?
- Доктор съм аз! Идвам на смяна! Пуснете ме! - уверено казал отец Z.
Лицето в маска изсумтя и отвори вратата на едиствения изолиран бокс на кобилозадовския стационар, пропускайки отец Z да влезе.
- Ето тук се разпишете, докторе - изръмжа лицето с маска, показвайки на отец Z тлъст и мазен тефтер.
- Какво става тука днес? Има промени? - попита отец Z , докато драскаше нещо нечетливо в графите.
- Нищо ново. Тези три са в норма. Контактните също се чувстват в рамките на нормалното. Апаратът още не е потрябвал на никого. И добре, че е така, защото нашият така и не работи. Ако стане усложнение, умът ми не го побира какво ще правим - въздъхна лицето с маска, затвори тефтера и влезе в стаята за почивка, оставяйки отец Z насаме с болните и трите медсестри.
Отец Z се огледа. Всички смълчани гледаха в него. Отец Z пристъпи към масата, измъкна от джобовете на защитния си костюм флаконче със светена вода и не много голяма поръсвачка. Обърна се към болните и изведнъж с рязко движение свали от себе си цялото защитно облекло и остана по расо и епитрахил.
- Братья и сестры! - зaговори отец Z. - Аз съм послушник на много известни руски, украински и атонски старци. Само нашата обща молитва ще може да победи това международно бедствие и да укроти Божията ярост. По благословение от старците ние сме длъжни точно сега да дадем последен решителен молитвен отбой на враговете на православието, които са измислили коронавируса, за да унищожат избраницата на Бог Русия.
- Започвайте да се молим и ние не само ще победим инфекцията, но ще прогоним оттук всички бесовски сили - каза отецът, грабна поръсвачката и започна да поръсва със светена вода поставените под каранитина, пеейки пронизително ирмоси от покайния канон.
Медсестрите се хвърлиха към телефона. Отец Z, без да им обръща каквото и да било внимание, ръсеше болните и им лепваше кръста на устните. Зад вратата се чу грохот и в помещението побързаха да се втурнат охранителите в защитни дрехи. Те сграбчиха отец Z и без особено да се церемонят го помъкнаха навън по стълбите. Охранителите отвориха входната врата и изхвърлиха отец Z на улицата. Той положи глава на асфалта и полежа така до късно вечерта, докато състрадателен патрул не го заведе в отделението.

 (Превод от руски. Оригиналът може да се види ТУК)


Отец Z е главен литературен герой в публикациите на Отец Звездоний. Това е псевдонимът на руски блогър, чиито разказчета, памфлети или  просто бележки  са изключително приятни с остроумието и хумора си, но предизвикват и много сериозни размисли

В условията на  пандемия и всеобща карантина, която според една статистика направи затворници по домовете им в принудителна или самоналожена изолация в опит да се спре разпространението на заразата  над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държави по земята,  се появиха много шеги и закачки  за коронавируса.  Забавните публикации на отец Звездоний се радват на особена популярност сред църковните хора, защото   са написани вещо и с разбиране на проблематиката от кухнята на Руската православна църква.  

09 февруари 2020

Почитанието на новомъчениците в Русия не се получи

Протоиерей Георгий Митрофанов 
Протоиерей Георгий Митрофанов за жертвите на репресиите и потребителското отношение към светиите. Духовникът, който повече от 20 години е член на Синодалната комисия по канонизация на светии смята, че почитанието на новомъчениците в Русия не се получи.
Гордеем се с това, от което трябва да се срамуваме, казва свещеникът и църковен историк. 


На 9 февруари  се празнува Събор на новомъчениците и изповедниците на Църквата на Русия.  Има много популярни светци, към които може да се обърнем с молитва, ако сме неудовлетворени от здравната система, социалното осигуряване, правоохранителните органи или съдилищата.  Протойерей Георги Митрофанов разсъждава  за какво може да молим новомъчениците, които са били обикновени хора, жертви на репресии; защо човек се разочарова, четейки техните жития; за проблемите около канонизацията им и отношението към руските новомъченици 

Вече около 30 години в нашата Църква тече процес за прослава на новомъченици и изповедници на 20 век. И аз,  като свещеник и църковен историк, който 20 години  работи в Синодалната комисия по канонизация на светиите, просто изпитвам нужда  да се опитам да оценя резултата от тази дейност и да потърся отговор на въпроса в какво се изразява процесът на откриване и прославяне на новомъченици за съвременните православни християни.  

Трудно е да се направи преценка за това накратко, но за мене е очевидно следното: новомъчениците и изповедниците на Руската православна Църква заеха много скромно място в пантеона (подчетавам тази полуезическа дума) на  Божиите  угодници, които почита нашият църковен народ.  Сред практикуващите християни в Русия почитането на новомъчениците не се разпростани широко.

18 януари 2020

На къде води курсът на Руската православна Църква?

Току-що премина всенощното бдение и огромната, разнебитена от времето, каменна катедрала опустя. Само една  самотна черна птица стоеше на самия връх на кръста върху купола и печално грачеше в пространството.
Селото около църквата  беше като умряло, в нито една землянка не блещукаше ни най-малка светлинка - православните християни вече спяха, защото рано сутринта, щом просветлееше зората, църковните камбани отново ще приканят всички на служба и горко му на този, който не дойде!
Упълномощеният по духовността заедно с казаците-пазители на благочестието ще домъкнат на площада бедния човечец до монумента  на Твърдото отстояване на каноничността. Там под звуците на покайни стихири ще го накажат безпощадно заради оскърбените чувства на вярващите.
На пода в притвора на старата катедрала седяха много възрастен  полусляп  старец с голям дървен кръст на гърдите и слабичко момченце, послушник на стареца. И двамата бяха облечени в  смрадливи  овчи кожуси.
Огнени отблясъци  огряваха в тъмнината лицето на момчето - измъчено, с огромни сини очи. То с напрежение преглъщаше плесенясала  просфора и я прокарваше с вода от крив нащърбен черпак.
Старецът  изглеждаше заспал, но   възлестите му и криви пръсти, отдавна немити и с траурни лентички под ноктите местеха грубите зърна, направени от връзки за обувки - много дефицитна стока. Огънят не ги спасяваше от студа, а гладът пречеше да беседват по отвлечени теми.
"Батюшка, благословете да попитам!", внезапно се оживи момчето, справяйки се с горния печат на просфората.
"Е, какво има, Правокалендарий? Наяде ли се? Хайде сега спи, че утре ни чака служба да служим!" недоволно отвърна отец Z.
"Аз се наядох, батюшка. А може ли трохите да отнеса на мама? Тя от празника за Присъединяването на Крим хляб не е виждала."
"За хляб, а също и за просфора се дава благословение само на свещено- и църковнослужители. На миряните  - само на двадесетте държавни празника. Не си ли спомняш указа на Министерството на православието, който беше прочетен от  пратеника  на владиката-митрополит пред Монумента на Светейшия Патриарх.
"Помня, батюшка", помръкна послушникът.
"Тъй де! Ти си иподякон и как така свещен хляб  на някаква мирянка ще носиш? Епитимия от пълномощниците по духовността ли ти се прииска?"
Въпросът увисна във въздуха. Правокалендарий внимателно, така че,  не дай Боже да го  забележи Бог, наблюдаващ притвора от  огромна    разлепена   икона, окачена на колоната, сложи парченце просфора в джоба на кожуха.
Мушна го и изплашено се огледа - Бог не е видял нищо? Няма да го накаже? Бог от иконата, изглеждащ като невисок, плешив мъж в сако, гледаше безучастно. Отляво и отдясно на главата на Господ се четяха буквите "Владимиръ Вседержитель".
"Батюшка, благословете да попитам! Едва сега монах Кримнаший  разказа, че тази седмица през Великата стена на Благочестието някакъв човек с крила долетяп. Бръснат, казват, бил и облечен не в подрасник, ботуши и кожух, както се полага за истинно православните, а в някакви немислими дрехи. Казват, господин полицаят веднага с шашката го обезглавил, а трупът бил хвърлен на  кучета на охраната.  След това пълномощникът по духовността дошъл с бричка и крилата, с които оня през стената прелетял, в Управлението на вътрешната духовност закарал. Вярно ли е това, батюшка?"
"Това, Правокалендарий, е бил гейропеец. Страшни хора са това, да не дава Бог", погледна  отец Z   към иконата на Бог и се презвезди.
"И още казват, Библия имало в него, с греховни руски букви написана!"
"Много дрънкаш ти, таралеж такъв. Няма да ти благословя да спиш днес. Цялата свята Рус вече век и половина на светия църковнославянски език разговаря. Запомни, който се моли на руски, той е предател, даже разколник " - разгорещи се отец Z.  
Момчето въздъхна тежко, стана и олюлявайки се от глад,  тръгна да търси опрощение и вразумление от Бога.
Беше 2169, 150-годишнина от пълната самоизолация на Русия от целия останал свят...

Текстът е превод на публикация под заглавие "...ским курсом"  в блога на популярния руски православен блогър дякон Андрей Кураев. 

Илюстрацията е произволно избрана от интернет. 


08 януари 2020

Игуменът на Рилската света обител за водомора в Перник

"Възлюблени в Госпада братя и сестри, днес е денят на Богоявлението, Йордановден, денят, в който Господ Иисус Христос пристъпи във водите на река Йорадан, където беше кръстен от св. Йоан Кръстител. В момента на покръстването небесата се отварят, от тях излита гълъб - символът на Светия Дух, който изрекъл: "Това е моят възлюблен син. В него вярвайте, на него се покланяйте!" Велик ден, в който чрез Светия Дух водите, където се призовава Неговото благословение 1 се освещават и оживотворяват и очистват всеки, който се поръси с тази вода или който пие от нея, или се е умил. Това е едно от поредните доказателства за Светата Троица  - Отец, Син и Дух Свети, които ни обнадеждават и ни изпълват с истинска, непоклатима вяра, че Бог е този, който управлява света, природата, реките, водите, изворите и дали те ще бъдат пълни, животворни и благодатни зависи преди всичко от Бога. 
Човеците могат и би трябвало само да се стараят да запазят и съхраняват това богатство, което Бог ни е дал или пък когато са неразумни, когато не са мъдри, а са безотговорни, тогава водоемите се изпразват, остават пусти, безводни и хората страдат. Примерът с Перник и с някои други селища е много показателен. 
В същото време от нова година  а ив тези дни следващите сурвакари и други облечени с различни странни одежди  кукери и прочие обикалят и според медиите гонят злите духове. За съжаление обаче, като че ли не  ги гонят а ги привличат.  Защото всичко това се върши без Бога и без Христа.  Традициите са хубаво нещо и трябва да се пазят и продължават  БПЦ е институцията, която най от древност пази тразициите на България и ги съхранява, но църковните,  Божиите традиции.   
Само чрез тях може да се надяваме на благотворен въздух, на изобилие на земните плодове, на пълни реки, езера и язовири и извори . Нека не го забравяме и когато се увличаме по тези народни обичаи да ги пазим и съхраняваме само като традиция, а не да влагаме някаква фалшива вяра, че чрез тях Бог ще ни благослови и ще ни помага. Истината е в храма, в светите обители, там, където е Църквата, там където са Божиите служители, там, където се чете и проповядва словото Божие. Нека да не го забравяме и с вяра и молитва да се отправим  към моста на река Рилска, където да осветим с осветената вече вода водите и  да изпросим Бог наистина да напълни водоемите, за да можем всички ние  да живеем по човешки,  но разумно и мъдро и да се молим  и за тези, които изнемогват в недоимък на вода Бог да ги благослови и да им даде в изобилие.    
Честит празник! За много и благословени години! Амин!" 

Това е проповедното слово на Адрианополски епископ Евлогий  игумен на Рилската света обител, след  светата Литургия в манастирската църква на празника Събор на св. Йоан Предтеча (Йордановден). 
Поводът е ситуацията в Перник заради изпразнения язовир "Студена", единствен източник на питейна вода за Перник и няколко други околни селища. Напрактика градът е изправен пред тежка хуманитарна катастрофа. 

Словото е записано на видео от Соня Анкова. 

https://www.youtube.com/watch?v=peUF9xgT9E4&t=6s