27 октомври 2016

Манастир "Св. Петка" в село Пенкьовци

Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, но е по-близо до Земен, а в миналото е било в Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата "Св. Петка", но и сред тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в района е добре познато преданието, че за да бъде опазен от кощунствени посегателства, храмът е престоял години наред затрупан под могила от земя.

Историята на Пенкьовския манастир със затрупаната черква се корени в далечното минало. Кога точно е бил основан не се знае, но от исторически източници става ясно, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен. Смята се, че самото село е възникнало през втората половина на 13 век. Предание разказва, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и сложили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а населението им дълго пазило самосъзнанието си за болярското потекло и даже не говорело на местното наречие, а по "купечки".

За някогашния манастир сега спомнят вековни дъбове и оцелялата черква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. В почти всяко населено място в района има предание, че тя лично е минавала и престоявала по тези места, макар това да не съвпада по време със същинското житие на света Петка Епиватска - Българска.


Местините разказват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната черква, местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се че това е кръстът от купола на старата черква. Хората я изровили от пръста , а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, каквито се срещат само в този район на страната. Подобен има и пристроен към старата църква "Св. безсребреници Козма и Дамян" в Гигинския манастир. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са направени декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. Стенописите са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зиновия, но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка.