20 февруари 2018

АК "Електрик"- Радомир предлага продукция на световно ниво

Изглежда невероятно, но е факт - български завод от времето на соца работи и предлага продукция на световно ниво. Този добър пример е заводът "Електрик" в Радомир. Създаден преди повече от 50 години, преживял възходи и падения, сега към името си има двете букви "АК". Те са съществена част от обяснението за просперитета на фирмата - около 15 години компанията е част от шведската AQ Group AB.


След двугодишен труд и усилия компанията пусна в експлоатация нов цех. Инвестицията в производствената мощност възлиза на 6 милиона евро.

Така изглеждат производствените мощности навсякъде, където има чужди инвеститори. Такъв коментар направи един от гостите за откриването на новия цех в завода. Събитието се състоя на 7 февруари 2018 г. , а присъствието на гости не беше случайно, защото с подкрепата на шведската "шапка" това е доста сериозна инвестиция. Подобни събития не се случват всеки ден, затова за прерязването на лентата в Радомир бяха дошли зам. министърът на икономиката Лъчезар Борисов, областният управител на Перник Ирена Соколова, кметът на община Радомир Пламен Алексиев, високопоставени мениджъри на шведската компания, представители на основния клиент "Волво", на партньори, доставчици, клиенти.
"Проучване на шведски компании показва, че 90% от тях виждат потенциал за развитие на бизнес в България. Откриването на нов цех „Покритие на метални части чрез електрофореза“ на територията на „AК Електрик“ АД е един от днешните успешни примери.", заяви в приветствието си преди прерязването на лентата зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Той изтъкна, че благодарение на АК Електрик и AQ Group икономическите отношения между България и Швеция се задълбочават и допълни, че предприятието се развива много устойчиво през последните години, следвайки най-модерните принципи за иновации. Предстоящо голямо признание за завода съобщи и областният управител на Перник Ирена Соколова, която довери, че се очаква в близките дни фирмата да бъде обявена за инвеститор на годината.
В новооткрия цех ще се извършва електрофореза - покритие на детайли от черни метали със специална формула и процес, които осигуряват висока устойчивост срещу корозия. Така се отговаря на изискванията на автомобилостроенето, здравеопазването и други индустрии, поясни изпълнителният директор на завода Емил Николов. Придобивката е резултат от двугодишен труд и усилия, но е добро начало, защото намерението е да има надграждане и реинвестиции. По думите на Николов откриването на новата производствена мощност е много голяма стъпка за индустриализацията на Радомир и дава възможност за развитие на автомобилната индустрия в района. "Това ще доведе фирми, които са заинтересовани от производството на механични части за автомобили, трактори, всякаква транспортна и строителна техника, която, изисква този процес и този стандарт на покритие.", казва Николов. Според него подобно съоръжение с линия от този тип и с такива параметри няма в околните 700-800 км у нас и на Балканите. Той е доволен, че тази индустриална единица ще носи добавена стойност не само на собствениците и работниците, но и на района и държавата.

Новият цех е разположен в специално за него построено хале на площ от 2 500 кв. м. В него пряко ще работят 20 човека, но продукцията ще осигурява непряко заетост на още много голям брой хора. Продукцията му е вече наложен стандарт в автомобилостроенето в световен мащаб. покритието на детайлите ще осигурява възможно най-висока степен на антикорозионна защита, защото се работи на ниво микрони. То се нанася равномерно и по желание на клиента може да осигури покриване от 15 до 35 микрона, като проникне във всички пролуки. Процесът на работа включва 16 стъпки и за 1 час се постига 340 кв. м. покрити детайли. Освен части за автомобилостроенето може да подготвя е елементи за тежки машини, да се покриват контейнери, които ще се използват в агресивна среда. Цехът ще работи на непрекъснат цикъл и е важно мощностите да бъдат натоварени ефективно. но пласментът вече е осигурен с постигнатата договорка с "Волво" за продукция на стойност около 3.5 милиона лева за 2018 г.

Емил Николов
"Този инвестиционен проект не беше лесен, но успяхме да постигнем една мечта, една идея на няколко предприемачи, които взеха решение да бъде построена тази линия и аз съм щастлив че съм един от тях.", казва изпълнителният директор на АК "Електрик" Емил Николов. Когато той е постъпил на работа в завода през 2000 година, предприятието било потънало в дългове и мизерия. Вече имало огромни задължения към доставчици, към държавата, към работниците и служителите. Гледката не била никак приятна. Заводът бил раздържавен през 1996 г. при т. нар. масовата приватизация, когато работническо-мениджърски дружества (РМД) ставаха собственици на държавните фабрики и заводи. Три години по-късно правят първите контакти с шведската AQ Group и постепенно се взема решение за създаване на джойнт венчър. Обединяването на ресурсите със световната компания довежда до производство на висококачествена продукция, непрекъсната модернизация и усъвършенстване. Инвестициите през последните години гонят към 20 милиона евро.

В един от цеховете има запазено оборудване от времето на соца, ползват се и електротелфери от основаването на завода, но вече модернизирани.

Пряко заети в завода са 620 човека, но ангажираните са много повече в предприятия, с които имаме аутсорсинг за процеси, продукти и артикули, казва Емил Николов. По последни данни средната работна заплата в предприятието е 1570 лева.

Фокусираме се върху индустриализацията, автоматизацията, но квалификацията на хората, така че човешкият ресурс да участва не само с ръцете си, но и с главите си, казва директорът на радомирския завод. Самият той е от Радомир, където живее и в момента и не крие, че е доволен от личния си принос за развитието на региона.


Машина на AК Електрик лепи сламки на сокчета

Основните производства на завода са електрически табла, електромеханични детайли и конструкции, пластмасови изделия. Най-скъпото табло е на стойност 85 хиляди лева. Тук обаче се правят и специални машини за Тетра пак. Разработена е специална машина, която залепва сламките за любимите на децата сокчета. Заводът има машинен цех с повече от 50 години опит, бояджийски линии, заварочен цех за черни и цветни метали, машини за рязане, огъване и щанцоване на изделия от листов метал, цех за пластмасови изделия, цех за асеблиране и тестване на електрически табла, цех за кабелни изделия. Има и свой проектантски екип. В Радомир са произведени таблата за управление и автоматизация на крановете на пристанището в Ливърпул, кранови установки за кейове в Китай, Сингапур и други големи портове в света. В скоростната кутия на всеки автомобил на „Форд” има сензор, произведен в радомирското предприятие.


Свети Тодор кон подковава - Тодоровден в Драгичево

Кушия на Конски Великден събра коне и возила с много конски сили в пернишкото село Драгичево

Свети Тодор кон подковава, сестра Яна клинци му подава – така се пее в стара народна песен, останала в паметта на хората от незнайни времена. Не се помни от кога точно в съботата след Поклади, както в Пернишко се вика на празника Сирни Заговезни, Църквата почита св. Тодор. Хората тачат светията Теодор Тирон с това име и знаят приказките как тъкмо на тоя ден обиколил на бял кон нивята да види как са посевите, после свалил от гърба си девет кожуха, забил копието си в земята и тръгнал да моли Бога да праща лятото. Не се помни и отколе на тоя ден българинът почита конете и затова е кръстен Конски Великден.

И макар да е забравено, как според житието на св. Теодор Тирон той избавил новохристияните от грозящата ги опасност в края на първата седмица от 40-дневния пасхален пост да хапнат осквернена храна, народната традиция да се празнува с конски надбягвания и осветено жито е жива.

Така е и в пернишкото село Драгичево. Тази година на Тодоров ден там се събраха стопани на коне и на конни бази от района. Организаторите на празника от местното читалище и кметството се бяха погрижили първо да има весела част, затова отрано на площада пред сградата на читалището се събраха както хората с коне, така и много публика.
Думата си взе ДанчоТачков и със завидна последователност изреди имената на всички спонсори, допринесли с дарения празникът да се случи, като след всяко име старателно добавяше прозвището, с което хората го знаят.
 И кметът на селото Виктор Виктор поздрави събралия се народ и обяви регламента и осигурения от кметството награден фонд за предстоящите конни надбягвания, а после самодейците от читалището поднесоха фолклорен поздрав. Читалищната секретарка Люси се беше постарала с разказче за празника, но като че най-много внимание събра възрастният гайдар Стоян Таков. И докато самодейците представяха майсторството си, дребни дечица позираха пред телефоните на майките покачени на кон.

Най-много кандидати за снимка имаше около две годишното пони Аликс, а като питаха собственика му колко е голямо, той казваше – един и двайсет.




Буйна се оказа кобилата Звезда, която сякаш беше най-нагиздена, защото по сресаната й опашка имаше няколко реда лъскави панделки. На конете у яслите съм правен, обяснява любовта си нейния стопанин Иван Кирилов. Имал и крава, но гледал кобилката за удоволствие. Освен да тегли саморъчно сглобената му двуколка, понякога той я и яздел, но сега не правел това, защото скоро Звезда ще има конче. Около 20 са конете, които хората в Драгичево отглеждат. Най-много са на семейството на Йордан Асенов. Някои ползвал за работа, но грижата им за тях било негово хоби и заедно със съпругата му Миглена са сред основните организатори на предстоящите надбягвания.

След концерта целият народ се отправя към черквата. Най-напред са ездачите и впрегнатите в каручки коне. По пътя ги изпреварват тези, които са предпочели возила с десетки конски сили, но те почтително паркират по-далече от храма, за да може в черковния двор да се съберат всички коне и техните стопани. Налага се малко да се изчака, защото след празничната богослужба за свети Теодор Тирон пред отец Стоян са се събрали много хора за изповед и причастие, защото старателно са постили в първата седмица от Великденския пост и искат да спазят правилото да се пречестят на Тодоровден. После отчето тръгва от кон на кон, благославя и ръси със светена вода както животните, така и стопаните им. За всеки от тях Люси от читалището е приготвила зелена китка и чупи залък от обредната погача, която според обичая е омесена от невеста.
Така е било едно време – мъжете, ама само задомените, които имат свое стопанство, излизали рано сутрин и сресвали конете, а после им слагали украса от пискюли, мъниста и панделки и ги водели на водопой.  Жените пък месели питки – някои под форма на кон или като подкова и с тях захранвали кончетата.
В Пернишко за Тодорица има още един обичай – преди празника да се ритат за плодовитост невестите. От вечерта в петък жената, която е станала снаха през изминалата година, заедно със свекървата отивала в черква. Носели питки и царевца и с тях свекървите влизали вътре, а невестите чакали вън. После на път към къщи макар и накипрена в невестинската си премяна младата снаха отнасяла много ритници, а пък за най-хубавата от задомените през през последната година казвали, че е „ритнала” другите. Такива работи в Драгичево не се случиха, нито момите си бяха мили косите призори, за да са здрави като конска опашка, нито майките бяха къпали дечицата преди да е изгряло слънцето, за да са здрави, нямаше и питка като подкова, но затова пък имаше истински подкови.


Носеше ги майсторът ковач Рангел от съседното село Рударци. Конят му – накипрен, а на каруцата – чисто нов български трибагреник. Един ми вика, като спра да ги правя да му дам матрицата, смее се майсторът и се чуди как може да искаш да правиш подкови, пък да не знаеш, че те се правят под чука. Така е с модерните хора – кобилката Мая на младия Велизар от Драгичево теглеше платформа със седалка от Голф, например.


Погледите събра 8-годишният Виктор с коня Лазур. Той беше най-малкия жокей, приготвил се да участва в кушията. Детето яздело от три години, но това щяло да му е първо състезание, доверява развълнуваната му майка. Виктор представлява конен клуб на името на св. Иван Рилски във Владая, където отглеждат любимеца му. Лазур си е мой, пояснява обаче дете и казва, че кончето му казвало „Обичам те”. Ти на него му казваш, така ли? - уточнява непознат, но Виктор се обръща и отсича, че това на него му го казва Лазур.

След благаславянето пред храма цялата процесия се отправя към местността „Старо село”. Сред поляните се виждат останки от зидове сигурно някога там е била махала от Драгичево. Ако и да са пости търговците са опънали сергии с кебапчета. По високоговорител гърми „Бяла роза”. Мераклиите да се състезават не са много. Най-развълнуван разбира се е Виктор, а още повече неговата майка. В надпреварата по теглене на шейна имаше най-много участници, но никой не питаше кой е победител. Важното беше, че празникът стана.

Дойдоха даже официални гости в лицето на кмета на Перник Вяра Церовска и областният управител Александър Александров. Тюх обаче ги представиха без прякори, както беше със спонсорите, но пожелаха и догодина да помогнат финансово за празника. А един от чистокръвните коне гордо махаше на опашката си панделка от трикольор.



19.03.2016  - Стандарт

03 февруари 2018

Сурва 2018 в Стандарт

Организаторите на 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" 2018 в Перник получиха в лицето на вестник "Стандарт" сериозен медиен партньор. Повече от 20 пъти темата "Сурва" е присъствала във вестника с информации и репортажи. Хронологично това изглежда така:







03.01.2018 - Сурвакари от Перник откриват председателството – стр. 2-3

04.01.2018 - Италианци на тур за Сурва – стр. 7

05.01.2018 - Перник се готви за рекордна Сурва – стр. 14

10.01.2018 -  Пернишко се готви за магията на Сурва – стр. 7

12.01.2018 -  Пернишко потъва в магията на Сурва – стр. 12

Сурва 2018 в медиите - 2


marica.bg
Старците от Сушица със Златна маска на "Сурва 2018"
Деветчленно жури оценяваше игрите на 58 кукерски и 44 сурвакарски формации от цялата страна

agrotv.bg
СУРВА 2018 В ПЕРНИК
 Колкото по-страшни са маските, толкова по-далеч ще бягат нечистите сили

gradski.org
Сурва, първата на двама братовчеди