23 август 2011

Домат - гигант


Домат – гигант отгледа в градината си в пернишкото село Планиница пенсионерът Иван Михайлов. Зарзаватът чудо е с тегло 1 415 гр. и „талия” 45 см.

В по-широката си част пък има обиколка от 54 см.

Това вероятно не е единственият великански домат в лехата на майстора градинар, защото той с охота го подарил на комшията си по вила Валентин Пешев. Двамата пили по едно "бяло" кафе на сянка у виладжията, а на другия ден бай Иван донесъл мезето.

Гигантът още не е нарязан и не се знае колко "бяло" кафе (разбирайте хубава домашна ракия ) ще отиде с тази вкусотия.









20 август 2011

ГЕРБ- Перник на 4 години



Партията ГЕРБ в Перник стана на 4 годинки.

Голо бърдо се оказа тясно за хорото, което извиха днес герберите от Перник. По повод четвъртата годишнина от създаване на партийна структура на ГЕРБ в област Перник на поляните под хижа „Славей” се събраха членове и симпатизанти от партията на пикник за рожден ден.





Мястото вече е традиционно и за ГЕРБ-Перник се превръща като нещо, подобно на Бузлуджа за социалистите. Социологическите агенции твърдят, че доверието към управляващата партия спадало, но не би. Тая година народът на поляната беше повече от всякога. Извиха се няколко хора, които потеглиха даже по планината. По свидетелството на заклетия планинар бай Станчо на 83 години, никога в планината над Перник не се било играло толкова голямо хоро.

Празникът започна ооло 11 часа. До хижата герберите стигнаха с автомобили. Предварително си бяха взели разрешения да нарушат забранителния знак към хижата, който общината постави, за да не си пречат туристи и автомобили. Някои предпочетоха да походят пеша и сред тях бяха депутатът Петър Петров и шефа на РИОСВ Пламен Ангелов, които пешки качиха планината. Откъм Радомир 90 младежи пък си организираха поход. За всеки случай дойде и линейка, да не би някой да го хване слънцето , или бирата и с нея пристигна лично шефът на „Спешното” д-р Валери Димитров.

Скарите пушеха по-отрано. Веселото настроение хората носеха със себе си, а и тука – сред приятели и съратници то се увеличи. Поне така каза русата депутатка Ирена Соколова. Като й дадоха думата за реч, тя сподели, че си мислела дали всички като нея са с приятни чувства от срещата за партийния рожден ден.

С лъчезарна усмивка съпартийците си посрещаше общинската председателка на ГЕРБ в Перник д-р Вяра Церовска.



Висшочайши гости нямаше. Канен беше специално строителният министър Росен Плевнелиев. Той не дойде, но тук като и миналата година беше друг Росен - шефът на Агенцията ба българите в чужбина юристът от Перник Росен Иванов.

Гости имаше и от всички десни партии в Перник – СДС, ДСБ, ССД, Демократическата партия, НДСВ, синдиката „Подкрепа”. Те обаче бяха в отделни групички заради тежкия предизборен конфликт помежду им. Двете партии от Синята коалиция в Перник вече са поотделно за местния вот заради ината на младото и „зелено” ръководство на синьото СДС. Всичките партии бяха приготвили поздравителни адреси. Специални писма за празника се получиха и Бойко Борисов, от Цветан Цветанов и от Плевнелиев. Прочетоха само приветствието на Борисов, но дали то се различаваше от миналогодишното не се знае.



То че виха хора, виха се, но преди това имаше речи, както вече стана реч. На естрадата се качиха всичките трима депутати и областния управител Иво Петров, който е и партиен шеф. Малко по-късно извикаха и кандидате за кметове в Радомир – Пламен Алексиев, в Земен – Димитър Сотиров, в Ковачевци – Анна Цветкова и в Брезник Димитър Димитров. Трънският кмет Станислав Николов го нямаше. Той и така си е от ГЕРБ, но имал важен ангажимент из своя вилает. За Перник, както се знае, кандидат още няма, но пък в това нямало драма, увери Иво Петров, който е единия от претендентите.




Той с готовност застана до другия номиниран – депутатката Ирена Соколова за снимка с усмивка, за да докаже, че който и да е кандидатът всички ще го подкрепят. За да не се чудят кой ще им е кандидата за кмет в Перник, журналистка подари на ръководството за рождения ден вързопче боб – да го хвърлят и да отгатват отговорите на дилемите. Шегата беше приета, но и захлупена. Първо кандидате щели да бъдат двама и второ – по-добре било бобът да е поне за едно варене.

За всеки случай Иво Петров изрично заяви, че на престоящите избори за местна власт, неговата лична амбиция и амбицията на ГЕРБ е в шестте общини на областта да има 6 кмета от ГЕРБ максимален брой да са общинските съветници и колкото се може повече кметове на населени места.

Младо девойче беше водеща на деловата част. Като начало тя представи предизборната инициатива на ГЕРБ „Аз съм ЗА”, но дали я чу многобройният народ по поляната не се разбра.



Иво Петров връчи партийна книжка с номер 1 000 на млада жена от Студена. Бяхме само 105 преди 4 години, а сега сме над 1300, каза той. В словото си партийният шеф благодари на всички наред – на дошлите на празника, на депутатите, на общинските структури, на журналистите – също като на Оскарите. Забрави само съпругата си Диана, която също беше сред празнуващите.



Въпросът кой ще духне пламъчето на свещичката на тортата за партийния рожден ден си намери отговор. Огромната торта беше изнесена на сцената и там се събраха всички деца. Най силно духаше 8-годишния Орлин.




После парчетата бяха само за децата. Дано са стигнали за всички, защото и те бяха много. Сред празнуващите хлапета бяха и няколкото възпитаници от приюта за деца в Калкас. Освен торта имаше и подаръци.



За хорото и веселбата се грижeха танцьори от Елов дол и диджеят – учител Сашо Диманов.



Най-често на рождения ден на ГЕРБ танецът е повеждал зам. областният Георги Шарлачки. Сега обаче него го нямаше и Иво Петров напълно се отсрами. Малко го насмете „Чичовото”, но после зад него се хванаха толкова много хора, че колелото се изви чак до гората.

Още снимки от рождения ден на ГЕРБ в Перник има ТУК!

Първанов го развеждат в Перник



Президентът Георги Първанов го развеждаха в Перник, но не от първата дама Зорка, както били писали по някакви жълти вестиници, ами го водиха на разходка из града и по крепостта на войводата Кракра Пернишки.

На журналистите от местните медии им бяха казали, че Първанов ще дойде в шест и половина привечер – първо при кмета Янакиева и после двамата да ходят на крепостния хълм. Други по-информирани знаеха, че ще дойде в шест. Янакиева и Първанов обаче още преди обяд се бяха разбрали, че той ще дойде около пет. Кметицата трябваше да запази стая в хотела и след разходка из града в „Струма” да се състоят важни лични срещи. Както и стана.
Осведомени разказаха, че срещата на Първанов и Янакиева двамата се поразходили из града. Били на стадиона, в Пионерския дом, през парка покрай Двореца на културата и после в хотела. С кого са се виждали там и какво са си говорили – само те си знаят .

Журналистите ги чакаха ту-тук, ту-там – разкарваха ги като простинали в жегата, но Първанов не дойде. Освен журналисти от перник чакаха репортерски екипи и от БДР и БНТ. Президедентът така и не дойде в подземния минен музей, където още не е ходил.


Накрая натовариха децата от втората смяна на т. нар. лятна експедиция за средношколци „Кракра” – четвърта поред, в един смърдящ жълт автобус и всички отидоха на крепостния хълм да чакат президента.

На крепостта цареше трескава подготовка за нажния гост. Подготвяха шпалири, подредена беше музейна екпозиция в куфар с експонати от предишни археологически разкопки на „Зарина нива” и при раннохристиянската базилика в местността „Свети Спас” в подножието на крепостта. Майсторите на танца и техния ръководител Краси се готвеха за спектакъла си.А актьорът Божидар Попчев, без когото не минава нито едно важно събитие в Перник през последните години, вече беше в роля.



Подреден беше и павелион с пресни грънци. Тази година участниците в екпедицията се учеха да правят керамични съдове по автентичен начин на старо грънчарско колело. Наоколо пък се суетяха Васето Паунова – археоложката в музея, която учи децата да ровят на разкопките, и Кирчо Манов – шефа на КИЦ-а.



След дълго чакане и много обяснения от сътрудниците в пресцентъра на президента, че вече тръгнал от хотела, гостът най-после се появи. Посрещнаха го на официалния вход на крепостта. Първанов зададе няколко изпитващи въпроса, за да разбере какво знаят децата за хълма, крепостта и историята на Перник от древността. Видимо доволен, президентът изслуша с интерес беседата на двете екскурзоводки Петя и Янка.



Не се разбра дали той научи нещо ново от момичета. Контролно ги попита колко са били църквите в калето, а те му казаха, че са четири. Важно беше Първанов да научи, че освен останките от четирите храма по териториторията зад крепостните стени, има и още три църкви от различни епохи една над друга и под тях тракийско светилище в подножието на хълма и те не са нито достатъчно проучени, нито пък добре експонирани. Освен тях съвсем до някогашната механа „Кракра”, чиято съдба вбъдеще заради частанат собственост върху нея е все още неясна, се гушат останките на друга църква от по-ново време. За нея имаше проект да се възстановява от преди десетина и повече години, но това не стана, та и досега.

Редом до президента и кмета вървеше и проф. Румяна Михнева, която знаела всичко за крепостта и разкопките. Петя и Янка разказаха на Първанов за намерената на хълма камея и му обясниха какво е това. Смята се, че камеята и пръстена-печат от времето на цар Петър I са най-ценните находки от разкопките в крепостта.



Като свърши обиколката с екскурзоводска беседа за президента, той се отби в грънчарския павилион. Попипа прясно направена съдинка и и попита за колко време се прави, а после се осведоми и за колко време се учи занаята от майстора грънчар Светльо.





Закриването на първата смяна на еспедицията започна с предаване на знамето на втората смяна. По традиция байрака връчва Янакиева. На младежите тя пожела хубави неща – да са здрави и да научат повече, а дай Боже, и да станат студенти по история. Тя има високо мнение за експедицията и за резултатите от нея и сугурно има основание, макар въпросът да е спорен най-малкото заради формата. Вложените в инициативата средства могат да дават по-голям ефект, а участниците би трябвало да са истински доброволци, чиято цел е да свършат повече работа.

На Първанов му се падна честта да раздаде на децата от първата смяна сертификати. Тая мода в Перник е отскоро. Сигерно някъде вече има цех, който ги произвежда. Така се развива местния бизнес и се създават нови работни места. На всеки, който нещо си е направил му дават или грамота, или сертификат и за награда го снимат с кмета, а в тоя случай – с президента. Той е свикнал да раздава отличия – нали е отличник по връчени ордени „Стара планина”. Младежите си получаваха картончетата разсеяно, докато един хлапак не застана до Първанов в поза за снимка. След него и други го направиха.



Докато президентът раздаваше сертификати, две хлапета гледаха батковците и каките със завист, а вероятно и с желание един ден да са на тяхно място.



За тях и за другата публика – служители от общината и всичките активисти на БСП, Първанов дръпна държавническо слово. Той обясни, че няма лошо експедицията да се нарича бригада, а участниците в нея – бригадири. После разказа как се е развивала инициативата”Съхрани българското”. Нарече я кауза на всички българи.


"Съхрани българското" не е кауза на един човек, на една партия, на една структура. "Съхрани българското” е кауза на всички българи и от вас зависи да я продължите и да я пренесете напред във времето"
,
каза Първанов и подчерта увереността си, че "Съхрани българското" ще продължи далеч след като настоящият президент напусне сградата на президентската институция. Така и не се разбира обаче защо в името на инициативата се използва русизмът „съхрани”, а не някоя по-българска дума като „пази”, например.

А в отговор на въпроса дали ще се развежда, който никой не му зададе, Първанов припомни, че преди 34 години на археологически разкопки срещнал съпругата си Зорка и така до днес. На младежите той каза, че около бирагидирския огън се случват много хубави неща.



Празникът завърши с майсторски концерт на „Майсторите на танца”. Първанов също не пропусна да поиграе хоро след срещите си в хотела и мероприятието на крепостта.



Сред познаните лица на крепостта беше екс депутата Димитър Дойчинов. Той водеше очарователния си 2-3-годишен внук Игнат – син на шефа на Административния съд в Перник – Игнат Георгиев.



Каката Нина(на 16) беше сред участниците в експедицията.

От много време в Перник го няма и Адриан Скримов, един от най-активните участници в предишните експедиции, но сега е студент и залага повече на ученето. Емилия Дичева също е вярна на организацията на експедицията от създаването й.



Очаква се най-хубавите снимки от събитието да направи Миглен.ком. От известно време разработчика на сайтове е по-запленен от фотографията.



Повече снимки може да се видят ТУК!

17 август 2011

Да има ли съветски шмайзер над българската столица?



Макар отзвукът от нашарването с ярки цветове в янки стил на паметника на съветската армия в столицата да заглъхна, спорът дали да го има този паметник продължава. По форумите в интернет и на тематични страници във Фейсбук хората продължават да са разделени по темата. Страна вземат и много млади хора, които не са политически и исторически обременени. За жалост повечето от тях не четат историята през факти и документи.

Когато в дома, където живея, били разквартирувани съвсем млади германски войници, те плащали наем и споделяли с домакините храната от колетите, изпращани от техните майки. Къпели се редовно със студена вода на двора и помагали в кърската работа. От немец, който преди да стане войник бил земеделец, моите близки научили да садят
картофите на редове, а не на огнища.

После дошли съветски войници, пак в същата къща, те били пълни с въшки и се наложило в казан да им изпаряват дрехите, но солдатите не искали да ги събличат. Поискали обаче да си приберат конете в селската черква и добре, че ги възспряли. Изклали кокошките по двора – без да питат. Изяли ги полуопечени. Изпили бурето с ракия, скрито в дръвника от акцизните и погнали булките. Казват, че някои били настигнити, но не посмели да се оплакват от преживения ужас

Сигурно са имали право на това, защото  не са били…окупатори. Това са ми разказвали на мене по-възрастните от фамилията. Това искам аз да знаят внуците ми и да решат дали да го има шмайзера над българската столица.



Снимки: Интернет

Да има ли съветски шмайзер над българската столица?



Макар отзвукът от нашарването с ярки цветове в янки стил на паметника на съветската армия в столицата да заглъхна, спорът дали да го има този паметник продължава. По форумите в интернет и на тематични страници във Фейсбук хората продължават да са разделени по темата. Страна вземат и много млади хора, които не са политически и исторически обременени. За жалост повечето от тях не четат историята през факти и документи.

Когато в дома, където живея, били разквартирувани съвсем млади германски войници, те плащали наем и споделяли с домакините храната от колетите, изпращани от техните майки. Къпели се редовно със студена вода на двора и помагали в кърската работа. От немец, който преди да стане войник бил земеделец, моите близки научили да садят
картофите на редове, а не на огнища.

После дошли съветски войници, пак в същата къща, те били пълни с въшки и се наложило в казан да им изпаряват дрехите, но солдатите не искали да ги събличат. Поискали обаче да си приберат конете в селската черква и добре, че ги възспряли. Изклали кокошките по двора – без да питат. Изяли ги полуопечени. Изпили бурето с ракия, скрито в дръвника от акцизните и погнали булките. Казват, че някои били настигнити, но не посмели да се оплакват от преживения ужас

Сигурно са имали право на това, защото  не са били…окупатори. Това са ми разказвали на мене по-възрастните от фамилията. Това искам аз да знаят внуците ми и да решат дали да го има шмайзера над българската столица.



Снимки: Интернет

Пернишкият театър първо е бил минен




Общинският драматичен театър в Перник, който носи името на големия български актьор Боян Дановски, е заслуга на Мини Перник. Това не е тайна, но историята си заслужава, защото съвременната театрална трупа в града поддържа повече от 90 годишна традиция. През тази година се навършват 120 години от създаването на Мини Перник. През тази година пернишкият театър ще има напълно обновена и възможно най-модерна театрална зала.

Но какво се е случвало през годините? Първият опит да се създаде професионална артистична трупа в Перник е направен от артиста Ст.Пенчев. Това е станало с подкрепата на минното ръководство, но опитът не е сполучил. Преди това има много спомени за театрални представления в Перник.

За забавление на минния персонал редовно се организирали литературно-музикални вечеринки, които включвали солови изпълнения на китара или флейта, хуморески и декламации.



В спомените на минни чиновници пенсионери се разказва за „примитивно-любителско изнасяне на „Иванко” от Иван Вазов” през 1902г. пиесата била представена в чертожната стая на мините. За публиката имало пет реда пейки, а сцената била издигната върху нарове, взети от спалните на работниците. Женските роли се изпълнявали от мъже. Най-добър в превъплъщението си бил Атанас Тодоров. Постановчиците и артистите по онова време смятали целуването на сцената за не особено морално и заменили предвидените в пиесата целувки с „ по-сърдечно ръкуване”. Въпреки всички несгоди, представлението минало при голям успех. От входни билети били събрани 92 лв. За тях плащала не само публиката, сред която били и минните шефове инж. Симеонов и инж. Садаков, но и самите артисти. С парите, събрани от представлението, бил купен американ и от него били направени завеси и декори за любителския театър.

По онова време Мината вече имала свое читалище и театралната трупа била част от него. Една от най-нашумелите в началото на века постановки била „Разбойници” от Шилер. В последствие освен мъже в любителската трупа се включили и дами. Женските роли вече изпълнявали учителката Каукова и нейната дъщеря Невяна, г-жа Гераскова, г-ца Виларова и др.

След несполучилият опит да се създаде професионална трупа през 1919 година, едва през сезона 1932/33г. минната управа назначила артиста П. Кючуков за ръководител на театъра. Поставят няколко пиеси. През сезона 1935/1936 г. театърът е трансформиран под ръководството на Ст. Гугов и Б Безовски, но на любителски начала.

През следващите 4 години са представени 14 пиеси, пет от които от български автори. Работниците от Мините проявяват все по-голям интерес към сценичното изкуство.
През 1939/1940 г. по препоръка на Съюза на артистите за ръководител на театъра в Перник е назначен Ив. Пуховски.

Всяка седмица за работниците на Мини Перник се правят безплатни представления. Пиесите се играят по 10-12 пъти при препълнен салон. Освен това минният театър прави турнета в Дупница, Трън, Горна Джумая (Днешният Благоевград). В постановките гастролират артистите от Народния театър Кръстьо Сарафов и Владимир Трендафилов.
Представленията се играят в сградата на сегашния Регионален исторически музей. Салонът има 250 места и винаги е пълен. В него се прожектира и кино.



Това е част от историята как Мини Перник са помогнали за утвърждаването на сценичната традиция в града. Източник на информацията е сборникът „ 50 години Мини Перник 1891-1941”, съставен от инж. Георги Коняров, чийто жизнен и трудов път е пряко свързан с пернишката мина. През годините той е бил инженер, главен инспектор, поддиректор и главен директор на Мини Перник.



16 август 2011

Баба Мина на 120 години



„Мината Перник е черен бисер на хубавата българска земя. Тя е благодатен извор, от който свещенният труд на българския работник, подпомогнат от гения на родната техника, черпи ежечасно богатства, които влага в услуга на стопанския напредък и материалната култура на България. Бог на помощ!” Тези думи е написал в Златната книга на Мини Перник Н. В. Цар Борис ІІІ на 30 октомври 1924г. Докато се стигне до тези пророчески слова, които звучат еднакво силно през всичките 120 години от съществуването на въгледобива в Перник, са минали години.



Първата копка на въглища в Перник всъщност е направена на 10 август 1891г. Двадесетина дни преди това, с прокол № 57 от 19 (31) юли 1891г. българското правителство постановява: „Да се отвори и експлоатира каменовъглена мина при Перник”. За тази цел се разрешава на министъра на финансите кредит от 40 000 лв. , заем от запазеният фонд на бюджета на финансовото министерство за 1891г.




Държавни мини „Перник“ е било първото и най-голямо държавно предприятие в България. Пернишката мина е допринесла много за развитието не само на минната индустрия, но и на икономиката на Българската държава след Освобождението. Съгласно закона дружеството е било освободено от данъци, но се е задължавало да инвестира 30% от печалбата си в развитието на индустрията в страната. Така с пари на „Мини Перник“ е светнала първата електрическа крушка в България през 1895 г., пусната е в експлоатация първата електроцентрала през 1899 г., изградена е сградата на Минната дирекция, която е първата сграда на Министерство на икономиката.



Управата на Мини Перник 1924 г.


Постепенно Перник от малко село се е превърнал в град от европейск тип с красиви и благоустроени работнически жилища, водопровод, канализация, павирани улиц, но и с развити култура и спарт.



Цар Борис ІІІ идва в Перник на 24 през 1937 г. за освещаване на самолет “Миньор”,който е подарен на Въздушни войски от Мини Перник.

Добивът на въглища по подземен начин в Пернишкия басейн продължава до 2005 г. За този период са добити 156 857 320 тона въглища. През 2000 г. дружеството е обявено в ликвидация и прекратява дейността си. От тогава до днес се извършва техническа ликвидация.

13 август 2011

За първи път сватба в крепостта на Кракра над Перник



Американски военнослежещ от флотата на САЩ и красива перничанка си казаха „да” в крепостта на воеводата Кракра. Това е първият случай, в който Менделсоновият марш звучи на крепостния хълм. Двамата млади се врекоха във вярност до живот пред кмета на Община Перник Росица Янакиева.

Антъни и Мина са заедно от 3-4 години. Те живеят в не много големия университетски център Речмънд. Запознали се в интернет след като перничанката вече била в САЩ. Мина е завършила Математическата гимназия в Перник, а след това се записала да следва история в Югозападния университет. След първи курс момичето отишло на бригада в Щатите и решило да остане там. А после срещнала и любовта на живота си.

За да зарадват родителите и близките на Мина, двамата решили да направят връзката си законна у нас. Заедно с наетата сватбена агенция, младоженците решили да си изберат нестандартен начин да кажат „да” на крепостта, за да е незабравима сватбата им. У нас Мина и Антъни ще сключат граждански брак, а в САЩ ще се врекат във вечна вярност пред Бога. Заради Богородичния пост младоженците не могли да минат под венчило в България, но ще сторят това в Щатите. Пречка няма, защото и Антъни като Мина бил православен, увери сестрата на булката Гергана.



Каката Гергана вече е семейна от 7 години, а Мина е малката дъщеря на синдикалиста от завод „Камет” Олег Аврамов. Таткото беше неизказано щастлив преди да даде ръката на малкото си момиче на американския войник.



Със сърцето си чувствам, че двамата ще живеят в България, довери таткото. Миналата година Мина и Антъни вече са гостували на роднините на младоженката. Семейството й показало на американеца Рилския манастир, Мелник и други прекрасни места от България.

Зетят ни вече е наполовина българин, много харесва страната ни, сподели още Олег. Той не разкри кои са първите думи на български, които е научил зетят и не каза дали са спазили да го срещнат с пържени яйца, каквато е българската традиция за гощаване на мъжът на щерката за севте.Затова пък той е сигурен, че след 5 години, когато изтича 20-годишният договор на Антъни с Армията, двойката ще се установи за постоянно в България. Сега в Щатите Мина се занимавала с търговия с недвижими имоти.





Церемонията на крепостния хълм беше повече от изискана. Булката пристигна при крепостта със стилно украсена лимузина. Вместо номер, на регистрационната табела на черното BMW пишеше "Младоженци"

Ложа в бяло посрещна гостите. На високи маси бяха подредени изискани чаши с шампанското. Бракосъчетанието стана под красива арка от цветя с нежни нюанси. За младоженците беше опъната бяла пътека , покрита с листенца от рози. След като скрепиха с подпис брака си, Мина успя да настъпи половинката си, за да се знае кой ще командва войника у дома. На два пъти щастливите младоженци с пламенни целувки подсладиха горчивото. А накрая на церемонията младоженецът понесе булката на ръце.



Сред гостите бяха и родителите на Антъни. Единствено те от родата му бяха на церемонията в Перник. Преводачка им предаваше точно всяка дума на кмета Янакиева. В окото на свекървата изплуваха сълзи.




Сред изисканите тоалети на шаферите и всички други гости, особено изпъкваше малката рокля в ябълков цвят на каката Габриела. Кумовете бяха млади и много красиви приятели на младоженците.



Кметът на Перник Росица Янакиева е бракосъчетала лично няколко двойки. Не съм отказала на нито една двойка, която ме е поканила аз да съм служебното лице на сватбата им, сподели Янакиева. Тя е узаконявала брака на младоженци в пернишки ресторанти и даже в едно радомирско село, но за пръв път стана сватба на крепостта. Сега е наред , може би подземният минен музей, каквато идея вече имаше.

Снимки от първата сватба в крепостта на Кракра виж в ГАЛЕРИЯТА ТУК!