Как се прави политика от земетресение?

Земетресението с епицентър Перник се превърна и в политическа дъвка. След като още в първите часове след най-силния трус на 22 май перничани намериха сили да се шегуват, сега политици от местен калибър решиха през телевизора да се възползват от своите две минути слава, които в някои случаи опияняват до обезумяване.

Използваният вече сценарий да не се дават по обещано предназначение пари на данъкоплатеца за ремонтираната театрална зала влезе в пълен ход и за обезщетенията от земетресението.

Как им е разпоредено на кадрите на ГЕРБ да направят всичко възможно да не се плаща на

Майка на БСП или цар Соломон е Първанов

Защо доскорошният президент Георги Първанов се отказа от лидерското състезание в БСП? Морална победа ли е това или просто страх? Кое от двете е по-вярната оценка за оттеглянето на Първанов буквално в последния момент. Неизкушените от вътрешно партийните интриги социалисти сега се питат: И защо ги руча жабетата, другарю Първанов, или те (х)фана страх?”

Хората в неговия край, където той възстанови членството си в партията и пожела да бъде избран за делегат на 48-конгрес не би трябвало да му се сърдят, че ги е лишил от избора на техен представител, като не се възползва от правото си да присъства на конгреса като бивш президент. В това, вече е ясно, че няма нищо случайно, защото ако Първанов беше решил да се кандидатира наистина, още един сигурен глас от родната му община нямаше да е излишен. Но това е само едно непряко доказателство, че всъщност Първанов не е бил решен да става лидер. Възможно и по-сигурно е тези му действия да са по чужда заръка, защото така вместо дебат за политики имаше спор кой да е председател, а това при всички случаи не е в услуга на БСП.

Докато социалистите в основните организации се самоизяждаха вътрешно кого да предпочетат Станишев или Първанов, апаратчиците къдреха сделки за собственото си устройване и това на приближените си в зависимост от осигурена подкрепа за един от двамата.

Очевидно две неща си е намислил и много предварително Първанов в първоначалния сценарий, впоследствие лошо режисиран. Едното е да разкаже притчата за Цар Соломон, който разбрал коя е истинската майка по отказа й от чедото пред опасността то да бъде разполовено. Не се разбира обаче дали Първанов се вижда в ролята на истинската майка на БСП или в ролята на мъдрия цар Соломон.

Притчите може и да вършат работа за ефект. Когато трябваше да отговори кого ще подкрепят социалистите от Пернишко, местният червен лидер Ненко Темелков припомняше парадокса на Буридановото магаре, което дълго се колебало между две купчини сено от коя да хапне и накрая и по тази причина паднало и умряло от глад. Притчата или нещо друго му помогнаха да оцелее за трети път на председателския пост на БСП в Перник, но на конгреса той заложи на стратегическо място зад гърба на Станишев и така попадна в обективите на всички камери и фотоапарати, които отразяваха 48-мия конгрес на БСП (виж горе снимката на Иван Стоименов - argumenti-bg.com)

В медиите, даже като заглавие, влезе репликата на Първанов към Станишев: “Вие запушвате партията, другарю председател” с обяснението: “Години наред, вие, не давате добавена стойност към резултатите и доверието на БСП. Със съжаление и със завист гледам как от 2009 година Бойко Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”. Станишев слушал мълчаливо и обяснението: “От историята знам, че в левицата винаги е съществувал проблемът с лоялността към ръководителите на нашата партия. Ако е фрапиращо ясно, че той води партията към загуби, лоялността към партията не изисква ли да назовеш на висок глас проблема и да търсиш решение”.

Но друга е реплика, старателно премислена от доскорошния президент: „19 май е моят личен 4-ти февруари“. Тъка Първанов за пореден път иска да си припише историческа заслуга в събитие, в което е бил само участник. Но през 10-те години на престоя му на „Дондуков” 2 той не престана да се самооценява като държавник, та дано като поне той повтаря това, то да остане в историята като истина.

Сега Първанов твърди, че противоречивите реакции в залата го разубедили да участва в лидерското състезание и че се опитал да направи дискусията политическа, но нямало чуваемост, от което разбрал, че очевидно промяната сега не може да се състои. Преимуществото на Станишев обаче е в това, че е разбрал, че моделът на социалната държава е изчерпан.

Повече от очаквано е конкуренцията между Станишев и Първанов да продължи. На това може да им се каже и давамата "Добр`утро". Историята затваря вратата на левицата към властта, а кризите в света, на свой ред, я заключват. В Европа все още на някои места левицата може да спечели изборите, но ако не броим онова, което й диктуват актуалните обстоятелства, левицата вече няма градивни идеи как да управлява.

Синя светлина за сините птици с аутизъм

Семейство от Перник - родители на дете аутист, събра на изложба и концерт публика с идеята да научим повече за аутизма. Майка на момченце аутист търси компетентна помощ, защото не се справя сама, но трудно я намира. Детето е здраво и хипер активно. Самотна жена с две деца, едното от които аутист, живее на тъмно, защото за неплатени сметки е с прекъснат ток, а синът й мечтае за компютър. Двама родители с дълго чакана рожба пък казват, че четиригодишното им дете не говори, защото още е малко и не признават проблема даже пред себе си, макар да имат поне личен лекар.

Това е само част от проблема, който налага на 2 април в целия свят да се отбелязва Ден за информираност за аутизма. В първата редица като посланици на добра воля на кампанията се подреждат първите политици в държавата, а и по места. Но в нашата държава децата аутисти и родителите им са оставени да се справят поединично.

Социална услуга за обучението и адаптацията им предоставят неправителствени организации срещу стабилни такси. Здравната каса не плаща никаква клинична пътека за аутизъм и няма специализирани публични центрове за помощ на децата и на родителите. А в не малко случаи при нужда от епикризи и експертизи се пишат нелепи неща и децата се изкарват или здрави, или неблагонадеждни.

Явно един ден не стига, за да осени синята светлина за сините птици с аутизъм тези, от които зависи адекватната политика за тази част от обществото ни, която е в широк спектър, но и с неподозирани възможности.

Вие гледали ли сте филма „Рейнман“?

Едва ли има киноман, който да не помни героя на Дъстин Хофман в „Рейнман“, който за секунди смяташе числото на разпилените по пода кибритени клечки и печелеше пари за брат си, броейки картите на „Блек Джек“.

Всеки път като се повдига темата, се припомня, че с аутизъм са били Леонардо Да Винчи, Мария Кюри, Томас Едисон, Томас Джеферсън, Людвиг Ван Бетовен, Волфганг Амадеус Моцарт, Нютон, Марк Твен, Ван Гог, Стивън Спилбърг, Джим Кери...

Атистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят.

Специалистите са формулирали три основни симптома за аутизъм: - нарушение в социалните взаимоотношения; - нарушения на речта и езика; - стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси.

Аутистичните личности нямат долна и горна граница, те могат всичко и ...нищо.

Аутизмът не е болест, а състояние. За него няма скъпо струващи операции, трансплантации, няма увредена тъкан.

Обяснението, поне засега, е в различната структура на мозъка заради липсата или недостатъчността на нервни връзки в най- висшата нервна система на човека - периферната нервна система на мозъчната кора.

Популярен е примерът как в спор с някого се сещате какво е трябвало да кажете, едва след като се разделите. В този момент Вие сте имали аутизъм.

Детето аутист се чувства така във всеки един момент - знанията не могат да излязат на повърхността и да влязат в употреба.

„Към аутистите в България се подхожда като към обречени деца, а на родителите не се дават много идеи накъде да тръгнат с отглеждането, образованието и физическото им съзряване“, споделя обаче, на базата на личен опит Мирена Велкова, председател на асоциация „Аутизъм“ и родител на такова дете.

Огряна в синя светлина сграда и властници в президиумите не са достатъчни, за да се разбере, че аутизмът не е болест , за да се лекува, а е страдание. Само с волята на обкръжаващите аутистичното дете, то може да се почувства прието и обичано, и само любовта и вярвата помага детето с аутизъм да става все по-пълноценна социална личност, вървейки по скалата на спектъра нагоре. Родителите на децата аутисти се нуждаят от подкрепата на всички и от условия, които може да се създадат от властите, но при добро желание и ясна кауза.

Първанов дойде в Перник като президент за победа в БСП

Без персонална битка на най-високо ниво БСП няма да стигне до успех, смята доскорошният държавен глава Георги Първанов.


БСП не може да се радва на второ място – трябва да сме шампиони, да се готвим за победа. Разработените от Националния съвет управленски програми не се популяризират достатъчно – алтернативите на ГЕРБ трябва да се сведат в 10 точки, за да е ясно какво очаква хората. Нужна е бърза, разумна организационна промяна в партията на всички нива. Уставът от 83 страници е неработещ, нужен е лек и ефективен документ. Структурите по места трябва да са динамични и работещи. Председателят на партията трябва да се избира на вътрешно партиен референдум от всички партийни членове. За плоския данък да се пита партията и да се поеме курс наляво след одесняването. Тези и още други тезиси за вътрешнопартийния живот на БСП сподели на почти двучасова среща със соц. актива в Перник доскорошният президент Георги Първанов в петък.

Той дойде в родния си град за среща със социалисти и симпатизанти на БСП, но воден от неотшумялата си практика на държавен глава първо посети кабинета на кмета, вместо да отиде в местната централа на БСП. Заради актуалните събития в страната Първанов даде почти едночасова пресконференция, но пак в сградата на общината, а не в БСП.

Пред местни и столични журналисти той коментира последните рокади в правителството и изявленията на политическите мъже от същия ден. Най-активна се оказа Илияна Беновска от радио К2, която обаче въпреки чепатия си нрав, задаваше удобни въпроси. Същите тези Първанов изрази и по късно на срещата със социалистите, макар основното вълнение на хората да беше какъв ще е изходът от двубоя за лидерския пост в партията между него и Сергей Станишев, който само преди две седмици беше на среща със същите хора.



Зала „Панорама” се оказа тясна за всички дошли на събитието. Столовете заеха беловласите ветерани. Младежите стояха изправени отстрани, но оглашените не дочакаха края - останаха само най-верните от актива на Младежкото обединение. Събитието започна знаково. Икона на св. Георги Победоносец с пожелание за победа връчи на Първанов Маряна Методиева от Ковачевци от името на най-горещите му поддръжници за председател на БСП.



След словото на Първанов за провала на ГЕРБ и плановете му за БСП, думата беше дадена за въпроси. Пръв стана Милко Величков от Земен. Както и на срещата със Станишев той двамата преди конгреса да се разберат вместо нелепо да се замерят с реплики като с камъчета. И независимо, че хората го аплодираха, Първанов го контрира, че камъчетата били срещу него, а той не се целел срещу „Позитано” 20. „Заклел съм се да не персонифицирам.”, увери съпартийците си Първанов и демонстрира самочувствие като припомни, че два пъти е печелил изборите за президент мажоритарно, като е бил подкрепен от два и половина милиона българи. С характерното му манипулативно четене на фактите от близкото минало Първанов реторично постави въпроса: „Кой какво е дал на партията и какво е взел?” И докато Бойко Борисов разказва на българите от телевизора за сивата кокошка на майка си и за фитката, която български ченчаджии направили на катарски бизнесмени навремето, Първанов пред беловласите социалисти, останали с ярките спомени от младостта си на комунисти, цитира класици. Беше си подбрал два примера, които обаче се чуха. От 2 милиона пенсионери само 300 хиляди са гласували за БСП, посочи Първанов и допълни, че за последните 2 години 16на сто българи от активната част от обществото са напуснали страната. С това и с темата за плоския данък, който в сегашните условия според Първанов е несправедлив, той развълнува и младежите. 24-годишния Радослав Иванов, определил себе си като икономист управленец изрази подкрепа за идеите на Първанов и за плоския данък, и за прекия избор на лидер от всички социалисти. После се заредиха комплиментите към него, които не бяха спестени и на Станишев.

Защо двамата заедно не обикалят страната и какво цели Първанов със соловите си акции не става много ясно. От всичко изговорено от него по никакъв начин не е много сигурно, че ще кандидат за председател на БСП или поне във внимателното му говорене не го заявява направо. През последните 20 дни той бил на повече от 50 срещи в различни краища на страната. „Може да съм демоде и наивен, според някого, но не мога да гледам какво става в държавата -имам нужда да изразя това, без да очаквам тази инвестиция да ми се върне, обясни в Перник Първанов. Дали е наивен и демоде ще преценяват в БСП, но отсега е ясно, че идеята му за олевяване на партията не се приема еднозначно. Странно е и това, че за 10 години в президентството, половината от които той определяше себе си като социален президент Първанов не е разбрал, че моделът на социалната държава е изчерпан, а това затваря вратата на левицата към властта.

Първанов се сети да подрежда държавата

Необходим е нов кабинет на Бойко Борисов, а вместо министъра на икономиката, първо трябваше да бъде сменен вицепремиера Симеон Дянков. Така коментира пред журналисти в Перник в петък рокадите в правителството от миналата седмица доскорошният президент Георги Първанов. По думите му смяната на двамата министри Трайчо Трайков и Стефан Константинов е ясен знак за провала на правителството в енергетиката, икономиката и здравеопазването. "Серията от провали на премиера Бойко Борисов и на кабинета налагат цялостен ремонт на правителството, не може да се кърпи на парче. Това вече не изпълнява функции и пред избирателите.", заяви Първанов на едночасовата извънредна пресконференция, замислена преди това като брифинг, но предизвикана от събитията.

В стремежа си да се върне на лидерското място в БСП на червен кон, Първанов се сети да подрежда държавата. Обикаляйки страната по градове и паланки, както правеше това през 10-те години, докато беше в президентството той дава акъл на правителството, но предложенията му не почиват на нова доктрина, а са не по-малко популистки от действията на управляващите. За своя трибуна в Перник той избра заседателната зала на Общината, а компания пред журналистите му правеха не местните лидери на БСП, а кметът и неговите заместници, макар те да са излъчени от БСП.

Според Първанов министър-председателят трябва да поеме своята отчетлива отговорност. По думите му не могат да не бъдат отчетени разнопосочните сигнали от страна на Бойко Борисов по отношение на енергийните проекти. Във връзка с цената на АЕЦ „Белене" Първанов заяви: „Да, предишното правителство е подписало ескалация на цената по българския вариант. Защо и как е направено това някой трябва да отговаря, но ние трябва да заложим на общоевропейската индексация." Той допълни, че през 2009 година са проведени преговори и Русия е била готова да приеме този вариант само, че министър-председателят не си е мръднал пръста да направи нещо в тази насока.
Не може три пъти в рамките на мача да сменяш левия бек, заяви Първанов по повод смяната на здравния министър. Той подчерта, че настоящото правителство няма ясни визия, стратегия и политика за здравеопазването.

Президентът Първанов коментира и че никога не е обичал да кадрува, но ако трябва да подскаже на Бойко Борисов - нерешените проблеми според него идват от Симеон Дянков.
Относно споменатата от Росен Плевнелиев възможност да вземем заем от МВФ Първанов заяви, че тази идея се обсъжда дни наред, но за пръв път получава подкрепа на такова високо ниво. Според него това е поредното признание за провал на 80-те антикризисни мерки на кабинета.

Първанов приветства идеята на държавния глава и министър-председателя за провеждане на референдум за АЕЦ "Белене" и шистовия газ. Ако Борисов не го направи, опозицията трябва да предприеме, обоснове и настоява за такъв референдум, смята Първанов. "Мисля, че такава инициатива приляга на левицата, която отдавна има на въоръжение този проект.", каза той и изрази готовност да се намеси с аргументи в полза на Белене.

Първанов засегна имената и на външния и вътрешния министър на страната. По думите му отговорност за провала на бизнес форума в Катар, както и за този в Тунис и много други носи външно министерство. Причината пък била в разбиването на българската дипломация от Николай Младенов. „Много мини ще продължават да гърмят под краката на премиера и нищо добро не го чака, ако продължава да му се доверява", заяви Първанов.
Той подчерта, че не поставя под съмнение амбицията на Цветан Цветанов да командва парламентарната група на ГЕРБ така, както Дянков се опитва да командва чрез финансови механизми. "От всички обаче страдат само и единствено българските граждани", подчерта Първанов.

На въпрос какво може да „взриви" кабинета „Борисов" Първанов посочи, че това са бедните отчаяни и протестиращи хора. Проблемът обаче е, че те не припознават опозицията и в частност БСП като политически носител на този гняв. Телевизорът ще победи хладилника отново, направи опит да е оригинален доскорошният президент.

Знеполски епископ Йоан: Проповедно слово на молебен в Перник на 12 март 2012

Обични в Господа братя и сестри,

В тези дни на покаяние, през време на светата Четиридесетница или времето на Великия пост, когато нашата духовна майка светата Църква мъдро е отредила да бъде време за вглеждане в себе си и в своята греховност, точно в този миг, благоприятен за нашето спасение, с благословението на Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Максим, по любезната покана на общинското ръководство на Перник, на скъпите събратя свещенослужители тук, ние дойдохме, за да извършим молебен и да помолим Всеподателя Бога да ни дарува разум духовни сили , безпрепиятствено преминаване през трудностите, но най-вече едно съзнание за мястото на човека в света и в обществото но и спрямо Бога и неговия дълг като православен християни.

Ние винаги сме си давали сметка, че нашият български род е християнски и има високо звание според тази си длъжност да съобразява своето място и винаги да помни към какво е призован и към какво трябва да се стреми.

Най-висшето създание, излязло от Божиите ръце е човекът. И затова въпреки първородния грях на нашите прародители, и известно потъмняване на Божия Образ у човека , идването на Спасителя Христос тук на Земята даде възможност отново да се открият Райските селения и да стане възможно всеки жив човек да се Богоуподобява, да се стреми към съвършенство.

„По това ще ви позная, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си – това е особено важно – законът за любовта, който в последно време много оскъдява. Тук имаме любов към Бога, но имаме и любов на Бога към човека, която се отобразява в този свят в любовта помежду ни.



Когато днес човек реши да се запознае с нашата действителност и си включи телевизора, и си пусне компютъра или слуша радио, той не може да не усети, че тази любов е оскъдяла между човеците. Какво излиза на първо място извън трагичните случаи? Случай на вражда помежду ни, случай как брат брата си убива, случай, когато всеки отстоява собственото си аз и своя периметър, следвайки своята лична гордост. А ние забравяме Господните думи, че Бог се противи на горделивия и на смирените дава благодат.

Често пъти забравяме, че нашата духовна майка светата Църква, независимо от проблемите си , независимо от всички сложности на своето битие, имайки за своя глава Самия Спасител Господ Иисус Христос, призовава и се се стреми към всяка християнска душа и да се докосне до нея, за да обясни съществената разлика между добро и зло, между добродетел и грях.

В цялото Свещено писание и особено в новозаветното време Господ Иисус Христос извърши много чудеса. И не за друго, а за да покаже на всички човеци как трябва да постъпват в живота си и да го приемат като Син Божи и да го приемат като свой Спасител и да имат твърдото упование, че без него не могат да творят нищо добро.

Пред нас има едно голямо предизвикателство в днешния век – размиването на ценностната система у човека. Думата грях предизвиква у някои човеци смях. Не се осъзнава, че това е беззаконие. А всъщност това е основната пречка, която разделя човека и Бога. А Бог хлопа на всяка душа. Ние виждаме, че сред най-крехката младенческа възраст се извършват вече престъпления, съществуват агресия има наркомания, алкохолизъм, проституция и демонстриране на всичко онова, що е грях. Човек си изгражда нови идоли в областта на материалния свят, в областта на собственото си аз и собствената си гордост, поставяйки себе си на първо място и пренебрегвайки Бога и всички останали.

В едно такова общество не може да не се чуе повеят и гласа на светата Църква за възвръщане към изконните ни традиции именно към онова познание за религиозното възпитание на нашите деца и нашите поколения.



Много пъти родителите казват, че учителите са виновни, защото те не възпитават нашите деца в българските училища. Обаче ние пък казваме друго, че родителите носят своята отговорност първо за възпитанието на децата си и в религиозен дух. Родителите са онези човеци, които са изразили своя свободен избор в живота да създадат по думите на св. ап. Павел домашната Църква, чиито основи трябва да се съградят и въз основа на нея да се гради всичко останало.

Нашите скъпи ученици, нашите скъпи най-малки братя и сестри отиват в българското училище, но вече в тях е подготвено определено възпитание и възприятие за целия свят. Затова когато ние призоваваме да се срещнем по-често защото и ние сме човеци грешни, този диалог има значение, особено много защото чрез него правим възможно да действа Бог чрез своята благодат. А благодатта е именно онова, което е необходимо да помогне на човека в неговата немощ, когато отпада духом, когато извършва едно и друго Защото св. ап- Павел казва не доброто което искам върша, а злото, което не искам – него върша

В тази борба във всеки човек, която е духовна борба да стои пред избора винаги и да прецени кой път да избере, какво да извърши, че да бъде угодно пред Бога и в полза на човека, тук идва ролята и мястото на религията ролята и мястото на светото православие, което ни разкрива ясно, че в тези отношения между Бога и човека е онази благодатна беседа чрез словото Божие – Евангелието и ролята на молитвата, макар и кратка и обикновена, която пък е беседа лична на човека с Бог. Ние трябва да разсъждаваме над този въпрос – важността на религиозното възпитание на нашата нация. И ако българската цивилизация има свое бъдеще, то е свързано изконно с връщането към традициите на светото православие на вярата.

Защото човек може да бъде в призванието си всякакъв - може да бъде учител, учен, миньор, може да бъде най-обикновен трудов човек, Но вярващият човек знае как да се бори със злото. Вярващият човек знае що е добро и зло. Вярващият човек няма да напакости на ближния си. Вярващият човек ще има страх от Бога. Ще се изпълни златното правило на нравствеността, което гласи: " Каквото искаме нам да сторят нашите ближни, нека и ние да го сторваме на тях".

Лъжата, завистта, злобата, коварството, жестокостта - всичко това ни отдалечава от Бога. Но най-вече отдалечава ни едни от други, отдалечава ни като хора, отдалечава ни като хора, носещи Божия образ и задачата поставена на всеки човек от Бога да бъде съвършен, както е съвършен Неговия небесен Отец.

Затова една обща молитва никога не е излишна за този град, за неговите трудови хора, за неговите духовни устои, защото този град е дал много в историята на България. И ако тези човеци, които са сградили храмове като този и са се борили камък върху камък да се гради, са съзнавали, че с този външен градеж градят духовния градеж, който е зданието от човешки души и което всъщност е Църквата като богочовешки организъм. Защото нашите събратя тук, заставайки пред светия престол, знаят проблемите на повечето от вас и молят Бог да ги разреши. И това свидетелство на любовта, свидетелство на вярата, но и на добрата надежда.

Ние имаме едно велико призвание - да наследим царството Божие т. е. човекът е безсмъртен и смъртта, която идва ненадейно като примка върху човека в смъртния час, той няма власт, но се отваря една врата за вечността. Затова мъдреците не случайно са говорили, че самият човешки живот е един кратък отрязък между две вечности, а във вечността ние ще срещнем Бог, който е Всеправеден Съдия, и който знае всичко какво е в сърцето на човек - и добро, и зло. В тази среща ние трябва да бъдем внимателни каква ще бъде Божията дума и каква ще бъде нашата участ след смъртта Затова ние трябва да мислим още тук на Земята за това велико призвание, което е дадено единствено и само на човек.

И е жалко, и е болно, когато виждаме промяната на ценностната система и когато добродетелта се заменя с грях и той се афишира като добродетел, и когато за целомъдрие не се споменава. И когато за отношение между ученик и учител, между родител и чедо не се говори и се пренебрегват тези Божи заповеди, които имаха своето новозаветно осмисляне в наше време, за да си дадем ясна сметка, че не трябва да лъжем, че трябва да почитаме баща си и майка с, че не трябва да си изграждаме идоли тук на Земята, а да почитаме троичния Бог - един Бог в три лица и три лица в един Бог православно да изповядваме. А това значи образование. Няма по-добро нещо от образованието и познанието за една нация. Защото онова, което прозвуча след турското робство и беше изразено от поколения учени и духовници гласеше: "Българино не с крамоличини, с делене се твори светла история, а винаги с едининие на ум и воля, винаги с хармония със свещените традиции на вяра и род.",

След като официалното ни изповедание е православното, ние трябва да се стремим да го опознаем. Никога не сме търсили разделението между човеците.

Новозаветният нравствен идеал дава и една висока заповед да имаме любов и към враговете си. Защото това е и трудно изпълнимо, но не е невъзможно с Божията помощ. Защото св. евангелист и апостол Матей казва: "Добро правете на ония, които ви мразят. Благославяйте, ония, които ви проклинат." Но понякога човек сам себе си проклина, понякога човек сам себе си излага на опасност защото св. Григорий Палама, един велик богослов, беше казал: че на човека бе даден велик дар - благоразумност. Чрез нея може да прецени как да използва свободната си воля.

Днес, когато всичко се оправдава със свободата, множество човеци казват, че Църквата с нейните канони и с нейните правила ограничава свободната воля на човека. Нищо подобно Никога Бог не е ограничил свободната воля на човека. Св. ап. Павел казва: "Към свобода сте призвани". Но към коя свобода? Свободата от греха. Човек може да бъде абсолютно свободен, когато се освободи от греха, от злото в себе си. А като погледнем нашата действителност, виждаме, че не сме свободни. А че сме роби, роби не на нещо друго, а на греха, на злото. и на всичко онова, което ни разделя и от Бог и което създава пропаст между човека и човек.

Обични в Господа братя и сестри, скъпи ученици, преподаватели, жители на град Перник,



Дойдохме с най-добри намерения да изразим съболезнования на онези родители и близки, които загубиха своите чеда чрез жестокост, чрез човешко престъпление. Този отглас в нашето общество отново ни дава основание да размислим за това до кога ние ще воюваме едни срещу други, докога няма да обединим себе си в основа на вяра, в основа на позитивност и добро.

Какво лошо има родителят да заведе детето си в Църква, ама дошло е друго време, когато детето заведе родителите си в храма. И това е интересното, но то се случи в нашия век. Защото само с Божията помощ можем да преодолеем всичко. А когато бедността ни притиска, когато в много отношения се случват неща, които са странни за нашето общество и когато се прокламира нов идеал за прекрасния либерализъм, който не зачита нищо - нито авторитети, нито Бог, ние трябва да кажем, че на това трябва да противопоставим нашата свободна воля, но в коловозите между Свещеното писание и светата Църква. Да знаем какво стори Църквата и думите на екзарх Стефан, че българският род е самобитен с особено битие, което има толкова талантливи човеци, които са се раждали и се раждат ни дава основание да кажем, че българският род не може да бъде плевел и тор в чужди ниви. А може да бъде възвръщан към своите традиции на трудолюбие, на благочестие, на вяра, на взаимно зачитане, на любов и на непоклатна надежда.

Ето това е, което днес, със скромни думи се опитах с моите събратя да ви кажа. Аз съзнавам, че и аз съм грешен човек, но тук чуждото мнение или отделното човешко мнение е без значение. Тук ние сме изразители на гласа на светата Църква, която е нашата Българска православна Църква, която е част от едната едната, света, съборна и апостолска Църква.

Затова молейки Всеподателя Бога, тук застанали пред мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец, тази частица, която беше пренесена к иждивението, с жеранието и с цялото вдъхновение на пернишката общественост, на вярващия народ в този край, нека свети Иван като наш всебългарски закрилник да закриля всички нас, да ни дава мъдрост, да даде мъдрост на учители, преподаватели, родители, на цялото ни общество, за да имаме онези неща, които и днешните денове ни подсказват - да се покаем, да видим себе си, скришното да разкрием в душата си и така винаги с Господа да бъдем. Амин




Благодаря за снимките на колегата ми Милена Грозданова.

Видеофайл с проповедтта на ерископ Йоан може да се види ТУК!

Опашки за пенсии

Беловласи мъже и жени окупираха преди ден на дълга опашка входа на банка ДСКаса в Перник. Перничанин, който от много години ходи на работа в София всеки ден, в това число и в събота и в неделя, видя гледката и се изненада: За какво се редят тия хора пред банката? Отговориха му кратко, че е за пенсии.

Той недоразбра и пак с изнанада попита: „Ама какво, да не би да ги връщат като бонусите на министрите, нали Станишев говореше нещо такова?.”

Човекът работи в медия, взема новините насериозно и не знае, че има реален живот.

А хората от третата възраст използват получаването на пенсия за социален живот и на опашките научават новините, защото нямат пари за вестници.

Уникална колекция рисунки на Никола Танев се пази в Перник

Уникална колекция от рисунки на световно признатия български живописец Никола Танев се пази в Перник. През 1985г. 20 скици на художника, правени с цветни моливи през 1947г., стават притежание на Мини-Перник. Рисунките са посветени на Перник и на рудник Куциян. 10 от тях са откупени от неговата сестра Мария Бошнакова (по баща Танева), а другите 10 тя подарява на мините.



Сега колекцията е подредена в заседателната зала в Минната дирекция. Една от рисунките е сменила притежателя си. Един от бившите ръководители на предприятието си е позволил да я подари на Симеон Сакскобургготски по време на негово посещение в Перник през 2005г.

Независимо, че рисунките, които се пазят в Минната дирекция, не са истинският Танев, те все пак са високо художествено постижение. По думите на познавачи това е един талантлив израз на прозата на делника и черния миньорски труд, издигнати във висша ценност. Повечето от тези рисунки са силно експресивни и заредени със сгъстено драматично чувство, което иначе не е характерно за художника.

В пейзажите и сцените на миньорски труд няма нищо лекомислено и повърхностно, макар и да са изпълнени на един дъх. До този момент подобни теми отсъстват от творчеството му, но големият художник изключително задълбочено схваща смисъла на промишления пейзаж - ритъма на пространствата, конструкциите, движенията на групите, перспективните ефекти от пушеците и утринните мъгли.

Танев рисува и миньорските квартали на Перник с неподправения им облик на работнически квартали, в които са се заселили доскорошни селяни. В този смисъл рисунките от Пернишкия цикъл на големия художник, познат преди това във всички големи галерии в Европа, имат характера на безценен художествен документ на времето.

Може би не би било излишно да се отбележи как и защо този витален художник, познат с идиличните си картини, през 1945-1947г се заема да рисува „новия живот".

По това време старата слава на големия артист Никола Танев, направил 50 изложби в Европа, познат като бохем и поклонник на женската красота, светски лъв, който лети на самолет с шалче и бели гети, който язди и кара ски с белоснежен пуловер и има една от най-хубавите коли в предвоенна България, е попарена.



На 27 септември 1944г. Никола Танев е задържан от народната власт заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти. Изпратен е в Дома на слепите, който се намира тогава в кв. "Красно село". Там с помощта на счетоводител се снабдява с тетрадка, за да рисува. Изпъстря я с 68 миниатюри, които излизат вън от решетките благодарение на пазача. След това е прехвърлен в Разузнавателното управление на войската, а по-късно е затворен в кучешкото помещение в дома на Александър Буров на ул. "Московска".

Магьосникът на българските слънца за шест месеца е лишен от слънце. Близките му разказват, че причината за унизителния живот, който му е отреден, е познанството му с д-р Делиус, шефа на Гестапо в България, който е страстен ценител на неговото изкуство. С пуснати в ход всевъзможни връзки те успяват да го измъкнат от тюрмата, но крилете му са пречупени.

По личното му признание затварянето му от народната власт е причина за сполетялото го няколко години по-късно тежко заболяване. Неугасимата му енергия , която му е помагала да прави по 4 големи маслени картини на ден, завидния оптимизъм и зашеметяващата му виталност са разколебани. За да запази себе си, съпругата си Миша (Димитрия Георгиева) и жилището си, заплашено от експроприиране, той започва да рисува манифестации, бригадирския живот, обявяването на републиката. Без лоялност към властта на комунистите е нямало да оцелее. Така се раждат и рисунките от пернишкия цикъл.

Колекцията на Мини-Перник е част от по-голяма серия рисунки. Според сведение от 1956г. са били 50 на брой и са се пазели в отделна папка. Преди години имаше идея колекцията да бъде подарена на Община Перник, но после това се осуети заради намерението те да станат основа на галерия в Минната дирекция.



Сега богатството е достояние на минните специалисти и специалните гости на Мини Открит въгледобив, чиято собственост е и уникалната колекция, заедно с безценния музей на Мини- Перник, съхраняващ редки документи и експонати, свързани с развитието на въгледобива в България.

Почти като виц звучи една история, за която казват, че е напълно достоверна. Когато Мини Открит въгледобив бяха приватизирани, новите собственици не били много наясно какво са купили. Първа в Перник дошла асистентка на главния бос и ахнала при вида на Минната дирекция, а като се върнала в София не намерила думи да обясни придобивката.

Предприятието беше продадено от Агенцията за приватизация в края на юли 2004г. за 5 400 000 лева на "Корником" ЕООД. Началната тръжна цена беше 5 200 000 лева, а стъпката на наддаване 200 000 лева. Останалите участници в търга бяха "Еврометал Комерс" ЕООД, Перник и "Енергетик 2004" ЕООД, София.


Животът на Никола Танев в дати:



1890 - роден в Свищов на 5 декември
1905 - заминава за Франция с баща си и да 1908 учи в печатарско училище
1909-1912 - следва и завършва Академията за декоративни изкуства в Париж при проф.Пол Реноар и проф. Манжан, среща се с Клод Моне
1912 - първа изложба в София, в Тръпковата галерия
1913-1914 - отново в Париж
1916 - военен художник, рисува фронта. Участва в изложба на българското изкуство в Берлин
1920 - участва в изложба на дружеството „Родно изкуство", на което е член и основател
1920-1923 - живее и рисува в Грац, Инсбрук, Мюнхен, Манхайм, Берлин. Прави изложби в Германия. Става член на дружеството на германските художници.
1925- пътува из България и рисува малките подбалкански градчета.
1927- изложби в София, Прага, Бърно.
1928- изложба в Рим, показва 100 картини.
1929 - изложби в Прага, Варшава, Будапеща, Карлово, Пловдив.
1930 - изложба в Белград, Сплит, Загреб. Рисува в Цариград.
1931 - изложба в Милано, същата година купува и апартамент на бул. "България" 87 (днес "Евлоги Георгиев)
1932 - изложба в Амстердам
1933 - изложба в Милано
1934 - изложба в Белград и Будапеща
1936 - отново в Германия и отново изложби, краят на годината изложба в Рим
1937 - рисува в Тетевен, изложба в Стокхолм,
1938 - изложба в Германия, Варшава, София, Хамбург
1939 - катастрофира по пътя за Берлин (януари)1940 - работи предимно в България. Рисува Балчик. Юбилейна изложба по случай 50-годишнината на художника в София в галерията на ул. „Раковски" 1251941 - отново на път - Германия, Македония, работи в София1942 - участва в Биенале във Венеция
1943 - изложба в София - софийски пейзажи, заминава за Беломорието1944 - рисува развалините след бомбардировките;- на 26 септември е арестуван и задържан до април 1945г.1945 - Рисува в Карлово1946 - Рисува пейзажи от София, манифестации и митинги1947 - Цикъл за живота на пернишките миньори1948 - рисува строежа на жп линията "Ловеч - Троян"1949 - получава инсулт и се парализира1954 - звание "Заслужил художник"1954 - 1956 - диктува спомените си, публикувани 20 години след това1956 - на лечение в Будапеща1962 - месец май - юбилейна изложба в София в залата на "Раковски" 125- умира на 23 юли в София1968 - посмъртно е удостоен със званието "народен художник"


























В Перник се пази още една знакова работа на знаменития художник. Дълги години в Малкия селон в Двореца на култерата стоеше платното "Косач". Сега то е прибрано във фонда на Градската художествена галерия "Любен Гайдаров". Във фонда е и масленото платно "Куциян".




13-Декември-2009

Първанов vs. Станишев в Перник

Има ли битка за лидерския пост в БСП между доскорошния президент Георги Първанов и настоящия председател на партията и временен председател на ПЕС Сергей Станишев? Това е въпросът, който настървено се разисква в медиите и чийто отговор старателно избягват социалистите. Почти месец след като напусна президентството, вчера Първанов даде първата си пресконференция, вече не като държавен глава. Той все още не заявява пряко дали ще се кандидатира за партиен председател. Единственото категорично нещо, което е казал по този въпрос, е че ще го направи, ако някой друг издигне неговата кандидатура.

На вчерашната пресконференция той се прояви повече загрижен за бъдещето на президентската институция, заради временната комисия за проучване на дейността й през двата му мандата, оглавявана от Яне Янев. Първанов заплаши президента Росен Плевнелиев, че в бъдеще ще има нови парламентарни мнозинства, които ще направят комисии, за да го разследват него, каквото и да искаше да му каже с това. За помилванията и опростените държавни вземания на бедни българи Първанов с основание прехвърли топката към Тройната коалиция, но искаше явно да уязви нейният премиер. В същото време доскорошният президент не пропусна да намекне, че атаката срещу него идва в навечерието на важен партиен конгрес, визирайки партийното събрание на БСП на 18-ти, 19-ти май. По думите му обаче, зад цялата атака стоял лично Бойко Борисов, както и Иван Костов, като ги обвини, че искат да изолират президентската институция, а не да влияят на партийната му кариера. Стана така обаче, че случайно или не, пресконференцията му съвпадна със служебно пътуване до Сърбия на Станишев.

“Първанов е от най-успешните политици в БСП заради неговите постижения. На конгреса ще може да представи идеите си, защото е делегат по право – имаше повод да обясни от своя страна Станишев, като допълни: Не виждам драма, няма да водя битка, това е вредно за БСП, прокарва разделителна линия и ефективно работи за Бойко Борисов.“
В размяната на реплики през медиите, между шамарите най-незавидно е положението на социалистите от Перник.

Говори се, че между Станишев и Първанов имало вече сключена сделка. Станишев бил казал на Първанов, че за него е лична кауза да спечели следващите парламентарни избори. Първанов пък бил направил оферта – той или негов близък човек да поеме партията, а Станишев да стане еврокомисар. Колко е вярно това, си знаят само те двамата. И докато атовете се ритат социалистите в Перник са в положението на магарето, което докато се чудело от коя копа сено да яде, взело че умряло.

Румен Димитров и Светослав Савов подредиха изложби за Сурва

След упорита работа почти цяла година на сурвакарска тематика, тандемът художници-приложници Румен Димитров и Светослав Савов посветиха на 21-то издание на маскарадния фестивал специални самостоятелни изложби. Миналата година двамата се представиха с обща сурвакарска експозиция, а сега представиха нови и различни работи по отделно в Арт салона на Двореца на културата. Румен е инженер електроник, специалист по противопожарни инсталации, 20 години в свободното си време се е занимавал с църковна дърворезба, но отскоро сурвакарската тема го завладяла и вече освен дърворезба работи и нови техники, сред които и лята хартия. Светослав се занимава със стъкло. Той преподаваше в художественото училище в село Дрен, но вече се е отдал повече на изкуството си. В изложбата си показва работи и на своя баща – керамикът Николай Амзов, който от 10 години е в Португалия. Двамата предлагат и много сувенири, свързани със Сурва – на достъпни цени и с възможност всеки сам да си ги направи.

Може ли Сурва година да храни?

Ежегодният фестивал на маскарадните игри Сурва, който на свой ред събира погледите към Перник всяка година в края на януари, е на път да се превърне в индустрия. Традиционните шествия на маскирани хора от селата около Перник, от страната и от чужбина вече не са така интересни за публиката. Маските са все същите, макар в тях да има и нови елементи. А да се проследят всичките изпълнения на групите пред журито на все една и съща сватба между мъжка булка и младоженя, търпение изглежда има само то.

Решението фестивалът да се провежда всяка година, по мнението на много хора не е най-доброто, защото зрелището вече е познато и доскучава. За това пък тази година по време на фестивалните дни в Перник можеше да се усети леко раздвижване на бизнеса. Сергиите в т. нар. сурвакарско село бяха значително повече и както беше констатирано уместно в заглавие, май бяха повече от гостите.

На централно място на площада беше щанда на фирма „Ивона” . Там се предлагаше не какво да е знаковият пернишки сувенир „Златен винкел” под формата на ключодържател за 2 лева парчето, статуетка и фигурата на кукера, който трябваше да получат ТВ водещи заради бъзици с Перник, но им се размина.


Кокетно магазинче за втора поредна година подреди и рекламното студио „Джули експрес”. Този път екипът, който прави и списанието Life @ city, освен сувенири предлагаше и сурвакарски вкусотии – сандвичи със саздърма и сланина, кукерски маски от шоколад и пасти с образите на символите на фестивала - куклите Сури и Сура. Пръв от тях опита авторът им Кирил Манов, накипрен в официалния костюм на маскарада – черна кадифена пелерина и шапка като болюбашия, но по-строга и изчистена.


Няма да е изненада ако догодина рекламното студио на Юлия Стоянова представи модна колекция в сурвакарски стил.

Една от няколкото колбасарски фирми в Перник също изнесе щанд и предложи благотворително гигански печени суджуци. Това се случи и миналата година, когато се пекоха гигантски сурвакарски кебапчета и кюфтета.

Този път специална организация бяха създали и от Задругата на майсторите.

Пловдичанин предлагаше на гостите на фестивала художествени народни музикални инструменти. Майсторът Пламен Петракиев беше подредил на щанда си тъпани и тъпанчета, двоянки, дудуци и цафари и тайди с най-различен калибър от свинска напа, а сред тях и една, голяма само 10 сантима. На нея майсторът къдреше родопска мелодия.

Майстор от Габрово беше подредил шарен щанд с дървени играчки, връщащи много спомени от детството на по-възрастните. Поскачащи палячовци, пумпали и подвижна кокошка, кубчета, както и занимавки от по-модерен тип като екологични пъзели, имаше на неговия щанд.



Много бяха и сергиите с направени като по ръчен труд сувенири със сурвакарска и кукерска тематика. Без да се коментират естетическите им достойнства, те все пак са „произведено в България”, а не в Китай.

Добри примери сигурно има и още. Идеята е, че всеки в своята си сфера може да стане част от фестивала и за това организаторите може да помислят специално. Какъв е бил келепирът тази година си знаят само търговците. Но ако искаме Сурва да се развива, за нея трябва да се мисли като за индустрия.

Отдавна никой не вярва, че маскарадните игри се правят, за да се гони злото, защото то така и не си отива, колкото и да е шумен пернишкият карнавал. Нито пък езическите танци са за плодородие, защото повечето от земеделските земи от години пустеят.

Перник и перничани са показали, че Сурва е в кръвта им. Традицията се предава на поколенията и доказателство за това са буквално стотиците маскирани деца в сурвакарските групи. Много хора са убедени, че ако фестивалът ще се прави всяка година, то шоуто може и трябва да стане печелившо за града с повече култура и креативност, маркетинг и реклама.

Преди няколко години бившият областен управител на Перник Иван Димитров по време на командировка в чужбина като част от официална делегация, проучваща развитието на нанотехнорогиите, с изненада беше открил на бюрото на свой колега във Франция фигура на кукер от България. Той разказваше за това много впечатлен, почти толкова от видяното в най-модерни фирми. Споменът и впечатлението му остана почти без последствия.


В тази посока се замислиха обаче двама художници-приложници. Миналата година по фестивала Румен Димитров, който по професия е инженер, специалист в областта на електронните противопожарни системи и дългогодишен майстор на църковна дърворезба и аверът му Светослав Савов подредиха изложба на сурвакарски маски от стъкло, дърво и керамика. Имаха и щанд от тиражирани в по-дребен мащаб на своите работи. Румен беше измислил и кубче на Перник като нов символ за различни случаи. тази година те повториха опита си. Явно цяла година се бяха старали и търсили оригинален подход и сега изложбите бяха две. Светослав Савов показа произведения от стъкло и керамични работи на своя баща Николай Амзов, А Румен Димитров освен че подреди изложба от дървопластики и пана от керамика и лята хартия, организира и уъркшоп - тая купешка дума за работилница.


Тази година Сурва в Перник ще се запомни и с още едно културно събитие. Шефът на Културно-информационният център Кирил Манов, който е добре познат майстор на шаржове, подреди избожба от собствени карикатури в галерия "Кракра". И понеже смешните рисунки си правеха майтап с персонажи на празника Сурва, с деятели на фестивала и с шефове на карнавалите по Европа, находчиво те бяха кръстени сурвакатури. За да е пълен майтапът, авторът почерпи с пернишкия коктейл бейлиз от боза с уиски гостите за откриването на изложбата. Малцина от тях бяха специално поканени, но дойдоха като на имен ден - без покана, а сред тях бяха шефът на ФЕКГ барон де Кроон, именитият скулптор от Перник Богомил Живков, писателят Димитър Бежански, чакал 30 години да открие изложба на своя съученик Кирил Манов.

Как всеки може да намери свое място в пернишкия празник Сурва показа и певицата Ива Давидова. На закриването на на 21-вия фестивал „Сурва" тя подари на Перник нов химн - песен по написан от нея текст и музика и аранжимент на двигателите на танцовата формация "Masters Of The Dance" - Красимир Димитров и Владислав Тодоров. Те от своя страна се бяха погрижили и за зрелищни, модерни и в същото време основани на българския фолклор спектакли за откриването и закриването на ХХІ международен фестивал на маскарадните игри "Сурва-Перник-2012".

С добър PR Ива обиколи всички национални телевизии и имного медии и разказа за новата песен за Перник.


Едно събитие от тазгодишния фестивал обаче не беше отминато от нито една медия, отразила Сурва-2012. Това беше опаковането на кулата на часовника на Минната дирекция. Цирковият акробат Калоян Янчев, подпомогнат от колегата си Любомир Сапунджиев, се изкачи по въжета до часовника, който десетилетия мери времето на Перник и го скри в плат, както Кристо навремето опакова Райхстага. Двамата са приятели на популярния пернишки Маг Венци Жиров и Народно читалище „Миньор 2005”. През 2008г. Калоян пълзя по пяжина върху Двореца на културата като Спайдърмен за откриването на Сурва тогава. „Радваме се, че хората харесват тези неща”, споделиха цирковите артисти и с тъга довериха, че им предстои да отиват на работа в чужбина.
Върху опакования часовник беше поставен надписът „О, миг, поспри!” (ти тъй си хубав…) по известния цитат на Гьоте от трагедията "Фауст", но времето продължава неумолимо своя ход. За Перник остава да мисли как Сурва може да храни година и как фестивалът да бъде в крак с времето.

На сурвакатури и бейлиз събра приятели Кирил Манов по Сурва

Сурвакатури и почерпка с уникалния пернишки коктейл от уиски с боза станаха част от маскарада в Перник тази година. Шефът на Културно информационен център – Перник Кирил Манов събра приятели, ценители и художници на изложба със собствени карикатури на сурвакарска тема. Малко преди официалното откриване на ХХІ-то издание на маскарадния фестивал „Сурва Перник 2012” изложбата му беше открита в галерия „Кракра”.

Кирил Манов и друг път е показвал шаржове, а миналата година издаде сурвакарски речник с падсказка за сурвакатурите. Откакто е шеф на КИЦ-а, той полага много усилия да внесе нови елементи в пернишкия маскарад. От много си скици, в които е събрал смешното и забавното в Сурва, вицовете на маскарада, той е избрал само 30 свои работи – повечето истински сурвакатури. Талисманите на Сурва - Сура и Сури, които Манов измисли, както и статуетката "Златен винкел", бащата на фестивала Йордан Николов, шефовете от ФЕКГ, сурвакари и мечкари в различни смешни ситуации, развеселиха гостите на изложбата. Авторът не е пропуснал да се надсмее и над себе си със свой автопортрет.

Оказа се, че за откриването не е канен никой – като на имен ден, но гостите бяха много. Поканен специално обаче се оказа само писателят Димитър Бежански, който от 30 години чакал честта да открие избожба на своя съученик Кирчо Манов. Всекиму можело да се случи да открие изложба като си върви по улицата и мине покрай някоя „Без всичко може, но без виц не може", казвал навремето Митко Коприщенов, когото по-възрастните перничани помнят като сътрудник на вестник „Димитровско знаме.

Бежански, представен като един от тримата видни глпаци на републиката, заедно с Доньо Донев и Виктор Самуилов, спретна импровизиран търг за карикатурата със Сура и Сури. Наддаването започна от 20 стотинки, но в крайна сметка беше продадена за 50 лв. на бизнесмена Иван Иванов – приятел на автора. За коктейла с бейлиз Иван подари и гигански зелник с неповторим вкус и аромат.

Президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон с удоволствие позира на Кирил Манов , който за кратко време нарисува негова „сурвакатура", на която го овековечи със звънци на кръста и чаша в ръка. И с надпис га произведе за гражданин на Перник за вечни времена.

Гостите имаха възможност да отпият и от хитовия пернишки бейлиз, по който напоследък са луднали в цяла Западна Европа и особено в Лондон. На най-горещите си почитателко Кирчо подари домино за уста с широка усмивка.

Ще стане ли ясно кой уби Мирослава?

Десет въпроса, свързани с убийството на Мирослава Николова от Перник постави лидерът на ДСБ Иван Костов, след като в парламента избраха временна анкетна комисия по този случай и други станали публично известни прояви на полицейско насилие.

"Бесен съм. Ако видим, че комисията не започне на работи или не даде резултати, ще предложим на колегите от БСП, ДПС и "Атака" да създадем контракомисия, която да потърси отговора на всички тези и други въпроси. Легитимността на комисията ще бъде легитимността, с която разполага всеки един от народните представители", заяви Костов.

Формулираните от него въпроси:

1. Бил ли е Стойчо Стоев сътрудник на някоя от службите на МВР?
2. Защо му е разрешено да ползва оръжие, след като е бил осъждан за умишлено криминално престъпление?
3. Защо след издаването на заповедта за задържането му не е било иззето оръжието?
4. Да бъдат изслушани поемните лица и присъствалите на местопроизшествието журналисти, за да се изясни дали огледът на жилището на Стоев е извършен по реда на НПК.
5. Защо, след като е заподозрян за участие в умъртвяването на Мирослава Николова, Стойчо Стоев не е разпитан пред съдия?
6. По силата на кой нормативен акт разпитът на Стоев е направен при условията на СРС и има ли записът доказателствена стойност пред съда?
7. Колко случая на изнудване има в България, при които обектът на рекет няма кръвна или роднинска връзка с похитеното лице?
8. В колко от известните досега случаи жертвата е била умъртвена непосредствено след отвличането?
9. Съдията при гледане на мярката за неотклонение на Марио Любенов заявява, че върху един от пликовете с писма за искане на откуп има отпечатък, който не е на Стоев, нито на Любенов. На кого принадлежи този отпечатък?
10. Има ли връзка въпросното лице със Стоев и местните босове на наркотрафика?



"Пернишката общественост знае отговора на повечето от въпросите и ги задава чрез мен, за да се увери, че Народното събрание е в състояние да брани интересите на обществеността.", каза още Костов. И е прав, защото част от отговорите вече са написани и от мене самата в деня на самоубийството или убийството на Стойчо Стоев - Чочо, сочен като заподозрян за извършител или съизвършител на престъплението.

Още в края на ноември народният представител Ангел Найденов отправя питане до вътрешния министър Цветан Цветанов по случая с Мирослава. Документите говорят сами по себе си. Няма нужда от коментар.








"Бесен съм! Искам резултати по случая "Мирослава", каза Костов.

Аз не съм бясна. Моля Господ да прости Мирослава и убийците й - извършители, подбудители и виновници.А виновни сме всички ние в битието си на бездуховност и липса на страх от Бога.
Убийството на Мирослава може и да бъде де юре разкрито и да има присъди, но виновните ще останем ненаказани на този свят.

Дяволът и Сурва

Години наред сурвакарският фестивал в Перник и зрелищните шествия на предрешени хора в костюми от убити животни и с маски от перата на безброй обезглавени птици, обилно почерпени с домашни питиета с различен градус, накърняваха религиозното ми чувство. А до голяма степен и усещането за естетика.

Това ме държеше встрани от ужасния грохот и стълпотоворението на хорав центъра на града през дните на фестивала. Все си намирах някакво занимание далече от шумотевицата, защото ако се окажех някъде наблизо ми ставаше зле. Топка ми се свиваше в стомаха и сълзи на безсилие рукваха от очите ми.

С времето обаче се научих да приемам зрелището като простонароден уличен театър и макар да не мога да стана част от него, с дълготърпение и смирение го приемам. Имам си мечта то да стане нормален градски карнавал, каквото е всъщност, а традицията да се пази и показва по селата и там да се водят чужденците - да видят чудото на чудесата, както се изразява етнологът Цветана Манова и да опитат вариво и греяна ракия с мезе от туршия. Така това ще бъде пресътворена традиция, макар не всичко, което е свързано с народа и повтаряемост да е „традиция“. И като поредното изпитание, което Господ ни праща, за да ни даде шанс да се очистим от нашата греховност.

Понякога си мисля, че трагедиите в Перник идват и в резултат от Божия гняв, предизвикан от тези погански празненства… Но в православнито си невежество народът гледа на тях като на спектакъл, с който осмива абсурдния ни живот в абсурдната ни държава.

Обикновено предрешените като попове по време на пернишкия фестивал изглеждат повече от действащите в храмовете свещеници. Не беше по-различно и тази - 2012г. Новият елемент бяха остроумните намеци за обявените най-сетне публично връзки с Държавна сигурност на 11 от 15 митрополити в Светия синод на Българската православна църква. (Традиционният персонаж на полицая в сурвакарските групи също имаше актуално за деня поведение с грубо отношение към други маскирани.)

И като няма страх от Бога се стигна до там, че свещенослужител стана сурвакар в ролята на селския свещеник. Отчето си избрал да бъде попа, който венчава мъжката булка за младоженята на традиционната сурвакарска сватба. Оказа се, че отецът сам не могъл да прецени дали това е редно и вместо да поиска благословия от Началството (цитирам премиера, но в смисъл на вишестоящия архиерей), питал секретарката на читалището в свето село дали това е редно. Ентусиазмът му беше толкова голям, че маскираният поп се комкаше с винце на една от сергиите със скара още преди откриването на фестивала в петък вечерта и канеше и случайни минувачи да опитат от „кръвта Христова” по сурвакарски, а после ги благославяше с тенекиен кръст и даже караше поспрелите минувачи да целуват този Кръст.

Според православните канони всякакви езически ритуали и носене на муски и талисмани с определена цел, е грях и противоречи на истинската православна вяра. Доколкото зная, Църковно наказание за простъпка е шест години отлъчване от църквата в случай, че нарушителят не се разкайва. При искрено разкаяние наказанието се определя от изповедника, най-често с лишаване от причастие за определен период от време.

Има все пак и такива свещеници, които учат, че е несъвместимо кръстени християни, посещаващи светия храм, да участват в маскарадни игри като служение на боговете демони. Църковният канон изисква за тези, които са участвали в такива игри, да не се ползват от тайнствата на светата Църква, ако не покажат покаяние.