21 май 2012

Майка на БСП или цар Соломон е Първанов


Защо доскорошният президент Георги Първанов се отказа от лидерското състезание в БСП? Морална победа ли е това или просто страх? Кое от двете е по-вярната оценка за оттеглянето на Първанов буквално в последния момент. Неизкушените от вътрешно партийните интриги социалисти сега се питат: И защо ги руча жабетата, другарю Първанов, или те (х)фана страх?”

Хората в неговия край, където той възстанови членството си в партията и пожела да бъде избран за делегат на 48-конгрес не би трябвало да му се сърдят, че ги е лишил от избора на техен представител, като не се възползва от правото си да присъства на конгреса като бивш президент. В това, вече е ясно, че няма нищо случайно, защото ако Първанов беше решил да се кандидатира наистина, още един сигурен глас от родната му община нямаше да е излишен. Но това е само едно непряко доказателство, че всъщност Първанов не е бил решен да става лидер. Възможно и по-сигурно е тези му действия да са по чужда заръка, защото така вместо дебат за политики имаше спор кой да е председател, а това при всички случаи не е в услуга на БСП.

Докато социалистите в основните организации се самоизяждаха вътрешно кого да предпочетат Станишев или Първанов, апаратчиците къдреха сделки за собственото си устройване и това на приближените си в зависимост от осигурена подкрепа за един от двамата.

Очевидно две неща си е намислил и много предварително Първанов в първоначалния сценарий, впоследствие лошо режисиран. Едното е да разкаже притчата за Цар Соломон, който разбрал коя е истинската майка по отказа й от чедото пред опасността то да бъде разполовено. Не се разбира обаче дали Първанов се вижда в ролята на истинската майка на БСП или в ролята на мъдрия цар Соломон.


Притчите може и да вършат работа за ефект. Когато трябваше да отговори кого ще подкрепят социалистите от Пернишко, местният червен лидер Ненко Темелков припомняше парадокса на Буридановото магаре, което дълго се колебало между две купчини сено от коя да хапне и накрая и по тази причина паднало и умряло от глад. Притчата или нещо друго му помогнаха да оцелее за трети път на председателския пост на БСП в Перник, но на конгреса той заложи на стратегическо място зад гърба на Станишев и така попадна в обективите на всички камери и фотоапарати, които отразяваха 48-мия конгрес на БСП (виж горе снимката на Иван Стоименов - argumenti-bg.com)

В медиите, даже като заглавие, влезе репликата на Първанов към Станишев: “Вие запушвате партията, другарю председател” с обяснението: “Години наред, вие, не давате добавена стойност към резултатите и доверието на БСП. Със съжаление и със завист гледам как от 2009 година Бойко Борисов тегли като локомотив ГЕРБ”. Станишев слушал мълчаливо и обяснението: “От историята знам, че в левицата винаги е съществувал проблемът с лоялността към ръководителите на нашата партия. Ако е фрапиращо ясно, че той води партията към загуби, лоялността към партията не изисква ли да назовеш на висок глас проблема и да търсиш решение”.

Но друга е реплика, старателно премислена от доскорошния президент: „19 май е моят личен 4-ти февруари“. Тъка Първанов за пореден път иска да си припише историческа заслуга в събитие, в което е бил само участник. Но през 10-те години на престоя му на „Дондуков” 2 той не престана да се самооценява като държавник, та дано като поне той повтаря това, то да остане в историята като истина.

Сега Първанов твърди, че противоречивите реакции в залата го разубедили да участва в лидерското състезание и че се опитал да направи дискусията политическа, но нямало чуваемост, от което разбрал, че очевидно промяната сега не може да се състои. Преимуществото на Станишев обаче е в това, че е разбрал, че моделът на социалната държава е изчерпан.

Повече от очаквано е конкуренцията между Станишев и Първанов да продължи. На това може да им се каже и давамата "Добр`утро". Историята затваря вратата на левицата към властта, а кризите в света, на свой ред, я заключват. В Европа все още на някои места левицата може да спечели изборите, но ако не броим онова, което й диктуват актуалните обстоятелства, левицата вече няма градивни идеи как да управлява.


Няма коментари:

Публикуване на коментар