12 април 2019

Жива вода разпознава грешници

Приписват лековити сили и свръхестествени способности на извор в полите на Витоша


Пернишкото село Боснек е в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България Духлата. Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози, иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен Живата вода. На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности. Хора от най-близката махала до него твърдят, че „ Живата вода” разпознава кой е грешен и не се е покаял.Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.
Според едно предание името на селото се дължи на заселили се по тези места бошняци. Но пък други твърдения сочат,че по тези места е имало богомили и тъкмо около чудноватия извор те имали светилище.


„Живата вода” е безспорен природен феномен. Изследователи твърдят, че подобно нещо има само на още едно място в Европа – във френските Алпи. Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава не разгадана и до днес, макар че е била известен още преди векове. Споменава се в пътеписите на османския пътешественик от 17 век Евлия Челеби. Той нарекъл извора „Чешмата на щастието”. Хората идват на това място по различни причини – някои - от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си. Много от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода. За да се върнат някой ден отново, защото, кой знае, възможно е тази вода да изплакне очите на посетителя и те да провидят невидяното досега.

До местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за час, час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил. 

Преди около 60 години излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните решили, че трябва да се направи нещо по-трайно. Потомци на някогашния хлебар на селото Витан Стоянов днес разказват за водените от него депутации при каменарите в близкото село Кладница. Като младеж той работел при италианците, строили Рилския водопровод . От тях попил европейската култура, включително и в кулинарията. Доказателство е свидетелството за отличената му на изложение в Загреб през 1928 г. направена по собствена рецепта торта. И до днес местните си спомнят вкуса на хубавия му хляб. Казват, че една от тайните му била, че го замесвал с „Живата вода. Предполага се, че тъй като неговата къща била най-близо до Живата вода, негова е била и идеята чучурът да прилича на фонтаните от европейските площади. Така майсторът-каменоделец от Кладница Негри Рангелов Будинов направил без пари каменната глава, която да прилича на дракон.

За „Живата вода” се разказват разни легенди. Според една от тях когато пред змея, който се крие в извора, застане грешен човек, водата спира. Може би затова в близката пещера, където има още един извор, е поставена скала с малка икона на Богородица върху нея, та Божията майка да се моли за спасението на душите ни.

Според друго поверие на върха над карстовия извор имало езеро, близо до днешното село Чуйпетлово. Там живеел воден бик, който убивал добитъка на селяните. За да спасят животните, хората наслагали по рогата им ножове и други остри предмети и водният бик се наранил от тях. Окървавено,страшилището се гмурнало в езерото, водата почервеняла и изчезнала, а бикът останал в земните недра. Като се върти, за да се измъкне, сега бикът пуска и спира водата на тласъци.



Освен в лековитата сила на водата, посетителите търсят изцеление и от Божията майка пред образа и в близката пещера. Местните казват , че в момента, в който я поставили преди десетина години, на скалата над нея се появил ликът на Пресвета Богородица.

Познавачи на околностите разказват, че оброците по тези места били многобройни. За жалост и съвременни иманяри ровили около тях и някои вече съществуват само в паметта на възрастните. На Живата вода обаче никой не е посягал и сигурно затова тайната и ще остане не разгадана още дълго. Кой знае, може пък това наистина да е чешма на щастието.




Водите под Боснек са много

В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са .картирани шест подземни реки. В близката до село Боснек местност „Врелото” е най-големият в района карстов извор. В пещера до него е открито гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и друга подземна река.
В района има тракийска могила, светилище, останки от старо селище и крепост. Но най много са пещерите.
Духлата е най-дългата (17 600 м) и най-дълбоката (53 метра) пещера в България, обявена за природна забележителност. В нея са открити, проучени и картирани 7 етажа и 6 подземни реки, което я превръща в най-сложната и дълга пещера на Балканите. Край нея и вътре в нея са открити римски монети и керамични отломки. Вероятно тя е свързана с недалече разположените пещери „Пепелянка“ и „Академик” – водната връзка помежду им е доказана, а в „Малката Духла“ са намерени останки от погребение от Х век и златен рог. Общо откритите пещери и пропасти в карстовия район край Боснек са 30, но вероятно ще бъдат намерени още. Само в една от другите има лабиринти с обща дължина 6 км, с огромни зали и подземна река.

И Струма се крие

През селото минава и река Струма, която пък през лятото става чудесно място за отдих. Местните му викат „сиромашкото море” заради многобройните посетители не само през почивните дни. През топлите и сухи летни месеци реката изчезва под земята, в меандрите на боснешкия карст, малко преди селото и се връща отново в коритото си в края на селото.

Нов живот за Леворечкия манастир

Викарият на Софийския митрополит епископ Поликарп отслужи водосвет

Още един манастир в Пернишкия край възкръсна от руините и се възроди за нов живот и духовно оживление. Всеки ден молитва към Господ вече ще звучи и в Леворечкия манастир "Св. 40 мъченици". Още на 9 март, когато Църквата почита светите четиридесет мъченици - римски войници, погинали поради вярата си в Христа в Севастия, когато е и храмовият празник на манастира, в обновената църква, за първи път след десетилетия прекъсване, беше отслужена празнична света Литургия. Но на 6 април тук отново се състоя голям духовен празник. По повод приключване на проекта по обновление на светата обител в трънското село Лева река с благословението на Светейшия български Патриарх и Софийски митрополит Неофит беше отслужен водосвет от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

Архиерейското богослужение с присъствието си уважиха министърът на земеделието и горите Румен Порожанов, областният управител на Перник Ирена Соколова, кметовете на общините Трън, Перник и Земен Цветислава Цветкова, Вяра Церовска, Димитър Сотиров, както и много духовници от Софийска епархия, представители на бизнеса от региона, много хора от село Лева река и близките селища.

За местните възстановяването на манастира е повече от добър знак. През последните години селата в този край опустяват. Когато навремето манастирското клепало е биело редовно, то е събуждало много деца да идват в школото. Сега училище няма, няма и деца. Поминък за живеещите тук може да са отглеждането на животни и скромно земеделие, ако някой с много усилия се заеме с това, защото условия не липсват. Хората се надяват с възраждането на манастира да се оживи и това място. Затова и многоброен народ с вяра в Бога, с надежда за бъдното и с любов към родния край проследи молитвата на владиката по повод възстановяването на манастира.

Епископ Поликарп поръси със светена вода обновения манастирски храм и изцяло наново построения конак на мястото на напълно рухналата стара сграда. Той отправи благопожелание светата обител да се радва на все по-голяма посещаемост от страна на хората, търсещи духовно уединение, молитва и смирение. Специално благодари на министър Порожанов за грижите, които оказва за подпомагане на духовната дейност и възкресяването на свети обители и му пожела здраве и напредък във всяко добро и полезно дело, за полза на благочестивия ни народ и нация. Епископът похвали и всеотдайността и усилията на игумена Църногорския манастир при село Гигинци архимандрит Никанор, с които той помага при осъществяването на църковните проекти. В област Перник те не са малко. Пред приключване е възстановяването и обновяването на 9 манастира и 2 църкви, всичките със статут на недвижима културна ценност, а финансирането е от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

"Виж, дядо, каква пустош е било, а колко красиво е сега това място" , обясняваше на внучката си мъж, докато отец Никанор показваше на снимки как е изглеждало това място, потънало в храсти и тръни преди започване на възстановителните работи през 2016 г. Но освен за физическото възстановяване на манастирите, архимандрит Никанор има грижа и за възвръщането на монашеския живот в тях. В същия ден в ръководената от него Църногорска света обител беше постриган нов монах. Послушникът Богомил вече е монах Партений.

Проектът за Леворечкия манастир е на стойност 644 хиляди лева. Новият манастирски конак вече има първите си населници - един монах и двама послушници. Направихме точно така, както е изглеждала старата сграда, сподели авторът на проекта архитект Мариета Браделева. Благоустроен е дворът, вдигната е ограда. С нов дренаж е манастирският храм, който претърпя укрепване и обновление и отвътре. Направен беше нов иконостас, тъй като старият беше напълно изгнил.



Пред представителите на медиите, дошли да отразят събитието, министър Порожанов изрази задоволството си от всички дейности, осъществени чрез проекта за обновяването на манастира и околното пространство. Той сподели, че в момента се изпълняват проекти на стойност 25 млн. евро в цялата страна за възстановяване на манастири и религиозни храмове по мярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020). "Предстои отварянето на втория прием, който ще е за около 15 млн. евро", съобщи министърът и уточни, че както първият прием, така и предстоящият ще бъде съобразен с всички изисквания на Светия Синод за това, къде да бъде даден приоритет. Ще бъдат подпомагани основно паметници на културата, независимо от национално, регионално или друго значение.

"Паметниците на културата минават през специален режим за одобрение на проектите, респективно и при плащането. Това води до известно забавяне в процеса, но получаваме съдействие от Министерство на културата”, увери министърът.

Той, заедно с областния управител на Перник Ирена Соколова и кметовете на общините Перник и Трън, по традиция от стари времена като признание към спомоществователи, запалиха светлинките на седмокадилието в храма.

Георги от леворечкия род Кугиини използва случая и подари за светата обител напрестолно свето Евангелие, което допълнително ще бъде "облечено" в дърворезбован обков. Неговият дядо Георги бил дърводелец и строител, един от признатите трънски майстори, работили в миналото по изграждането на много знакови обществени сгради.


Наследници на многолюдни трънски фамилии бяха и другите хора, дошли в този празничен ден в Леворечкия манастир. С вълнение разказа своята история възрастният Станачко Соколов. Бил само на 11 месеца, когато останал без татко си, защото нахлулата в живота на хората през септември 1944 г. "народна власт" му го отнела. Баща му Борис Алексов Златков бил полицейски служител в село Трекляно. Като взели властта партизаните, близките му казвали да се скрие, а той бил уверен, че нищо лошо не е сторил, даже е помагал и няма да го закачат.
Но една нощ го прибрали "за справка". Откарали го в ареста в Кюстендил и повече не се върнал. Не се знае къде може да е заровен, а близките му и до днес искат да го погребат по християнски и с тая надежда Станачко търси помощ от сегашната държавна власт в лицето на Ирена Соколова, с която се оказват случайно съименници, от медиите, от Бога и пали свещица за татко си, осъден на смърт от "народния съд" месеци, след като вече бил мъртъв.

Докато хапваха от приготвената за гостите постна курбан чорба от фасул, към журналистите с настоятелна молба за съдействие се обърнаха и други хора. "Пишете, че сега, за да дойдат тука хора, трябва да се оправят и пътищата", настояха двама достолепни трънчани, които иначе живеят в столицата. За да се стигне от София до Лева река са нужни поне два часа, макар, че километрите не са много. Така е защото пътят, свързващ Земен с Трън е в окаяно състояние, а по него биха могли да минат много поклонници и туристи.

Районът вече е обект на религиозен туризъм, който се съчетава и с посещението на природни забележителности. Собственикът на местната компания "Земенея" за био продукти от произведено във ферми на фирмата мляко Васил Николов развива и познавателен туризъм за деца. Около 15 000 ученици, главно от София, ежегодно посещават мандрата и фермите му, а след това и близкия Земенски манастир, както и други свети места в района. Той е сред хората, разгърнали гражданската инициатива "Краищенско светогорие" и сега, след възстановяването на манастирите, главната им цел е да се оправят пътищата.