„Милостиви Господи! Смирено те моля за твоето небесно благоволение. Моля те, избави Япония от нейните страдания.
От хората, които съм срещал там, съм видял само добрина, уважение и искрено приятелство.
Господи, избърши сълзите на тези, които плачат, вдъхни сили на онези, които умират, и дай надежда на онези, които я губят. Моля те за всевишната ти милост в това време на велико отстъпление.”
Това е откъс от "Молитва за Япония", написана от Паулу Коелю.
Тези дни, когато японският народ е изправен пред сериозни изпитания от земни трусове и радиация, текстът беше публикуван във Фейсбук от оператора в телевизия "Кракра" Здравко Атанасов.
Изплува споменът за писмото на едно момиченце от Япония, което сега сигурно вече е зряла жена. Детето беше едно от гостенчетата на детската „Асамблея „Знамена на мира”, инициатива от преди много години на Людмила Живкова, която събираше в България деца от цял свят.
Връщайки се вкъщи, момиченцето беше написало на свое българско другарче „Моята страна не обича твоята, но аз тебе много те обичам”.
Тогава идеята беше чрез творчество и красотата децата по света да се обикват. Инициативата замря.
Сега пред лицето трагедията отново си спомняме, че човеците трябва да се обичат един друг, защото пред Бога всички сме равни. И пред стихиите ...
"Възхищавам дълбоко от мъжеството и морала на съвременните самураи – досега няма нито един случай на мародерство; вместо спекуланти да вдигат цените, се случва точно обратното. Повече от очевидна е истинската човечност." Това пък е споделено на фен страницата на президента Първанов от негово име във Фейсбук.
Как по отношението към трагедията в Япония подсъзнанието издава ценностите!?
