07 февруари 2012

Може ли Сурва година да храни?



Ежегодният фестивал на маскарадните игри Сурва, който на свой ред събира погледите към Перник всяка година в края на януари, е на път да се превърне в индустрия. Традиционните шествия на маскирани хора от селата около Перник, от страната и от чужбина вече не са така интересни за публиката. Маските са все същите, макар в тях да има и нови елементи. А да се проследят всичките изпълнения на групите пред журито на все една и съща сватба между мъжка булка и младоженя, търпение изглежда има само то.

Решението фестивалът да се провежда всяка година, по мнението на много хора не е най-доброто, защото зрелището вече е познато и доскучава. За това пък тази година по време на фестивалните дни в Перник можеше да се усети леко раздвижване на бизнеса. Сергиите в т. нар. сурвакарско село бяха значително повече и както беше констатирано уместно в заглавие, май бяха повече от гостите.

На централно място на площада беше щанда на фирма „Ивона” . Там се предлагаше не какво да е знаковият пернишки сувенир „Златен винкел” под формата на ключодържател за 2 лева парчето, статуетка и фигурата на кукера, който трябваше да получат ТВ водещи заради бъзици с Перник, но им се размина.


Кокетно магазинче за втора поредна година подреди и рекламното студио „Джули експрес”. Този път екипът, който прави и списанието Life @ city, освен сувенири предлагаше и сурвакарски вкусотии – сандвичи със саздърма и сланина, кукерски маски от шоколад и пасти с образите на символите на фестивала - куклите Сури и Сура. Пръв от тях опита авторът им Кирил Манов, накипрен в официалния костюм на маскарада – черна кадифена пелерина и шапка като болюбашия, но по-строга и изчистена.


Няма да е изненада ако догодина рекламното студио на Юлия Стоянова представи модна колекция в сурвакарски стил.

Една от няколкото колбасарски фирми в Перник също изнесе щанд и предложи благотворително гигански печени суджуци. Това се случи и миналата година, когато се пекоха гигантски сурвакарски кебапчета и кюфтета.

Този път специална организация бяха създали и от Задругата на майсторите.

Пловдичанин предлагаше на гостите на фестивала художествени народни музикални инструменти. Майсторът Пламен Петракиев беше подредил на щанда си тъпани и тъпанчета, двоянки, дудуци и цафари и тайди с най-различен калибър от свинска напа, а сред тях и една, голяма само 10 сантима. На нея майсторът къдреше родопска мелодия.

Майстор от Габрово беше подредил шарен щанд с дървени играчки, връщащи много спомени от детството на по-възрастните. Поскачащи палячовци, пумпали и подвижна кокошка, кубчета, както и занимавки от по-модерен тип като екологични пъзели, имаше на неговия щанд.



Много бяха и сергиите с направени като по ръчен труд сувенири със сурвакарска и кукерска тематика. Без да се коментират естетическите им достойнства, те все пак са „произведено в България”, а не в Китай.

Добри примери сигурно има и още. Идеята е, че всеки в своята си сфера може да стане част от фестивала и за това организаторите може да помислят специално. Какъв е бил келепирът тази година си знаят само търговците. Но ако искаме Сурва да се развива, за нея трябва да се мисли като за индустрия.

Отдавна никой не вярва, че маскарадните игри се правят, за да се гони злото, защото то така и не си отива, колкото и да е шумен пернишкият карнавал. Нито пък езическите танци са за плодородие, защото повечето от земеделските земи от години пустеят.

Перник и перничани са показали, че Сурва е в кръвта им. Традицията се предава на поколенията и доказателство за това са буквално стотиците маскирани деца в сурвакарските групи. Много хора са убедени, че ако фестивалът ще се прави всяка година, то шоуто може и трябва да стане печелившо за града с повече култура и креативност, маркетинг и реклама.

Преди няколко години бившият областен управител на Перник Иван Димитров по време на командировка в чужбина като част от официална делегация, проучваща развитието на нанотехнорогиите, с изненада беше открил на бюрото на свой колега във Франция фигура на кукер от България. Той разказваше за това много впечатлен, почти толкова от видяното в най-модерни фирми. Споменът и впечатлението му остана почти без последствия.


В тази посока се замислиха обаче двама художници-приложници. Миналата година по фестивала Румен Димитров, който по професия е инженер, специалист в областта на електронните противопожарни системи и дългогодишен майстор на църковна дърворезба и аверът му Светослав Савов подредиха изложба на сурвакарски маски от стъкло, дърво и керамика. Имаха и щанд от тиражирани в по-дребен мащаб на своите работи. Румен беше измислил и кубче на Перник като нов символ за различни случаи. тази година те повториха опита си. Явно цяла година се бяха старали и търсили оригинален подход и сега изложбите бяха две. Светослав Савов показа произведения от стъкло и керамични работи на своя баща Николай Амзов, А Румен Димитров освен че подреди изложба от дървопластики и пана от керамика и лята хартия, организира и уъркшоп - тая купешка дума за работилница.


Тази година Сурва в Перник ще се запомни и с още едно културно събитие. Шефът на Културно-информационният център Кирил Манов, който е добре познат майстор на шаржове, подреди избожба от собствени карикатури в галерия "Кракра". И понеже смешните рисунки си правеха майтап с персонажи на празника Сурва, с деятели на фестивала и с шефове на карнавалите по Европа, находчиво те бяха кръстени сурвакатури. За да е пълен майтапът, авторът почерпи с пернишкия коктейл бейлиз от боза с уиски гостите за откриването на изложбата. Малцина от тях бяха специално поканени, но дойдоха като на имен ден - без покана, а сред тях бяха шефът на ФЕКГ барон де Кроон, именитият скулптор от Перник Богомил Живков, писателят Димитър Бежански, чакал 30 години да открие изложба на своя съученик Кирил Манов.

Как всеки може да намери свое място в пернишкия празник Сурва показа и певицата Ива Давидова. На закриването на на 21-вия фестивал „Сурва" тя подари на Перник нов химн - песен по написан от нея текст и музика и аранжимент на двигателите на танцовата формация "Masters Of The Dance" - Красимир Димитров и Владислав Тодоров. Те от своя страна се бяха погрижили и за зрелищни, модерни и в същото време основани на българския фолклор спектакли за откриването и закриването на ХХІ международен фестивал на маскарадните игри "Сурва-Перник-2012".

С добър PR Ива обиколи всички национални телевизии и имного медии и разказа за новата песен за Перник.


Едно събитие от тазгодишния фестивал обаче не беше отминато от нито една медия, отразила Сурва-2012. Това беше опаковането на кулата на часовника на Минната дирекция. Цирковият акробат Калоян Янчев, подпомогнат от колегата си Любомир Сапунджиев, се изкачи по въжета до часовника, който десетилетия мери времето на Перник и го скри в плат, както Кристо навремето опакова Райхстага. Двамата са приятели на популярния пернишки Маг Венци Жиров и Народно читалище „Миньор 2005”. През 2008г. Калоян пълзя по пяжина върху Двореца на културата като Спайдърмен за откриването на Сурва тогава. „Радваме се, че хората харесват тези неща”, споделиха цирковите артисти и с тъга довериха, че им предстои да отиват на работа в чужбина.
Върху опакования часовник беше поставен надписът „О, миг, поспри!” (ти тъй си хубав…) по известния цитат на Гьоте от трагедията "Фауст", но времето продължава неумолимо своя ход. За Перник остава да мисли как Сурва може да храни година и как фестивалът да бъде в крак с времето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар