21 февруари 2012

Язовирите ни ОК, ами деретата?




През лятото на 2008г. ми се случи да прекося цялата Румъния надлъж и шир. Отивах на поклонение на мощите на света Петка в Яш с кола. Шосето се виеше през ниви и масиви. Необработена беше само земята с табелка, че се продава.

И както е у нас – пътят минаваше през средата на населените места. Първо се впечатлих, че от ония румънци с бомбетата бяха останали много малко. После видях, че по румънските села има много нови къщи. Преди и след всяко по-голямо село или по-малко градче имаше обособена „индустриална зона” и вече работеха по някой и друг цех , а други се строяха. Това явно бяха инвестиции с пари от Европа, защото ги имаше характерните табели със знамето на ЕС, но видимо под тях оставаше нещо.

Най-накрая като че ли останах изумена, че няма корито на река, нито дере, което да не е почистено. Покрай някои имаше табели със знамето с 12 звезди, а други не бяха обозначени, но видимо бяха подредени от старателна човешка ръка. Запомних тая картинка ясно и си я спомням всеки път, когато у нас стане наводнениеи се започне да се търсят причините.

Трябваше да стане трагедията в селото с чудното име Бисер тази година, за да се загрижит управници поне за язовирите и по съвещания да се докладва, че всичко е ОК. Дано това наистина не е чудо за три дни, но какво ще правим с деретата?! Защото водата, която не се събира в язовирите, тече по дерета до коритата на реките – в много редки изключения и за двете – непочистени.

Братята румънци, и те като нас не са я втасали.

Поне на мене ми се стори обаче, че са похарчили европейските пари от т. нар. предприсъединителни фондове за полезни неща и с план.

Навсякъде по румънските села, където живеят католици, се вдигаха нови катедрали, а на площадите си стояха паметници не на партизани, а на техни царе и велможи. Това, струва ми се е важно и има връзка.

Ще усетя, че имаме държава като станат поддържани като паметници деретата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар