18 февруари 2012

Задушница преди Великия пост



Съботата преди Неделя на Месни заговезни е първата за годината Задушница - ден, отреден в памет на нашите обичани покойници. С евангелското четиво по време на утрешната неделна Литургия се припомня картината на Страшния съд. Като християни ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той затова възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени.
"Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата. "Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи", свидетелства Писанието.(Ев.Лук. 20:38)

Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него".

Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Светото Писание и Светите Отци ни учат да вярваме, че веднага след смъртта на телата, душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот.

Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където разбират ужасното си състояние.

Но с молитвите и благодеянията на живите, ние можем да помогнем на умрелите - на някои - да получат утешение, а някои дори да бъдат извадени от ада, както ни учи Писанието.

Всичко това е така, защото докато не дойде краят на света, нито праведниците се наслаждават, на истинския рай, нито грешниците са подложени на истинския ад, в който Божията благодат ще липсва съвсем.

Прието е на Задушница живите да посещават гробовете на своите починали близки. За тези, които не могат да направят това, в храмовете се отслужва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панахида, която отбелязваме като Задушница.

Преди определения час занасяме в храма това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване (за предпочитане както по време на Литургията за упокой, така и на Общата панахида), палим свещ заупокой. Добре е на този ден и да подадем храна на някой нуждаещ се, или да му помогнем с каквото можем.

Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас: да подпомогнем болни, страдащи или изнемогващи, да раздадем дрехи на нуждаещи се, да дарим средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата. Та като кажем "Бог да прости покойните ми сродници и споменем имената им, този, който приема, също да се помоли за тях.

Нека направим нещо добро за душите на нашите починали близки!

Дай, Господи, прошка на греховете на всички наши отци, братя и сестри, отишли си преди нас с вяра и надежда за възкресение, и направи вечна тяхната памет.


По време на богослужението днес за упокой се четат следните стихове от светото Евангелие и Апостола:

Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем. (1Сол. 4:13-17)


Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. (Ев. Иоан. 5:24-30)


За упокой на душите на нашите обичани мъртъвци можем да се помолим и със свои думи, но Светите отци са ни завещали и такива молитвени думи:


Заедно с душите на починалите праведници упокой, Спасителю, душите на Твоите раби, като ги запазваш във вечния живот, който е в Тебе, Човеколюбче!

В Твоите покоища, Господи, където се покоят всички Твои светии, упокой и душите на Твоите раби, защото Ти единствен си човеколюбец!

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Ти си Бог, Който слезе в ада и освободи оковите на затворените; Сам Ти упокой душите на Твоите раби!

И сега, и всякога, и във вечни векове. Амин!

Единствена чиста и непорочна Дево, която безсеменно роди Бога, моли да се спасят душите им!

А ето и как звучат на църковнославянски:

Со духи праведных скончавшихся души раб Твоих, Спасе, упокой, сохраняя их во блаженной жизни, яже у Тебе, Человеколюбче.

В покоищи Твоем, Господи, идеже вси святии Твои упокоеваются, упокой и души раб Твоих, яко един еси Человеколюбец.

Слава: Ты еси Бог, сошедый во ад и узы окованных разрешивый, Сам и души раб Твоих упокой.

И ныне: Едина чистая и непорочная Дево, Бога без семене рождшая, моли спастися душам их.


Молитва от килийното правило на св. Серафим Саровски:

Упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци и братя,
православни християни, които са погребани тук и навсякъде,
и на Божиите раби .. (имената).

Дай им, Господи, Твоето Царство и участие в Твоя безкраен блажен живот
и прости им всяко прегрешение, волно и неволно.

Слава на Отца и Сина и Светаго Духа,
сега и всякога и во веки веков. Амин.

Молитва за покойни родители и сродници от утринното правило:

Помени, Господи, душите на Твоите починали раби: моите родители (... ...) и всички сродници по плът,
и им прости всички волни и неволни прегрешения, като им даруваш небесното царство, дял в Твоите вечни блага
и насладата на Твоя безкраен и блажен живот. Поклон.

Помени, Господи, и всички починали с надежда за възкресение и вечен живот наши отци, братя и сестри,
и всички православни християни, всели ги с Твоите светии там, дето сияе светлината на Твоето лице,
а нас помилуй, като благ и Човеколюбец.
Амин. Поклон.

Дай, Господи, прошка на греховете на всички наши отци, братя и сестри,
отишли си преди нас с вяра и надежда за възкресение,
и направи вечна тяхната памет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар