04 февруари 2012

СУРВА - 2008 - история


Перник - № 1 в Европа с маскарада

Какво предложи ХVІІ-то фестивално издание СУРВА-2008

Фестивалът през погледа на репортери:

- Анонсът
- Самобитен театър
- Уникално по мащаби зрелище
- Три дни сърцето на Перник туптя неуморно с духа на маскарада






Официалната информация

- Програма
- Съпътстващи прояви:
- Участници
- Официални гости от чужбина
- Научна конференция "Маскарадът - социални практики и културно наследство"
- Спектакъл "Силата на доброто"
- Жури
- Регламент
- Втора сцена на чуждестранните групи - 26.01.08
- Втора сцена на чуждестранните групи - 27.01.08
- Срещи на кмета на община Перник Росица Янакиева

Фестивалът бе открит с грандиозен спектакъл

Дефилетата - пищни и зрелищни

Групите от чужбина

Минна компания с медал на ФЕГ

Благодарствено писмо на кмета до спонсорите

Съпътстващи прояви

- Фото-пленер запечата мигове от Сурова
- Майстори показаха сътворяването на маските и лиците
- Монументална пластика опънаха проф. Емил Попов и компания
- Показаха в снимки селската Сурва
- Издадоха нов албум за маските в Пернишко

Наградите

Непредубедени мнения

Любопитни подробности
- Китайски министър надяна сурвакарска маска
- Поздравиха групата от Индия с националния празник
- Росица Янакиева ще участва в заседание на ФЕКГ
- Събра се рекорден брой журналисти
- Сурвакари гониха злото от ГЕРБ
- Защитените животни бяха пощадени

Как се прави Сурва по селата

Майстор резбар дири магията на маската

Другата гледна точка


Перник - № 1 в Европа с маскарада

На 25, 26, и 27 януари 2008г. в Перник се състоя XVII-тото издание на традиционния Международен фестивал на маскарадните игри -СУРВА-2008. Перник е № 1 в Европа с маскарада, беше всеобщото признание. Изключително висока оценка получи организацията на най-голямото културно събитие за годината в града.
Фестивалът събра 5 804 участници в 106 групи от страната и чужбина. Представени бяха 12 области и 27 общини от България.

В дефилетата се включиха маскирани от различни краища на света. Гостите от чужбина бяха 354 в общо 12 групи от 9 държави: Грузия, Индия, Италия, Македония, Северна Ирландия, Словения, Сърбия, Турция и Черна гора.

Както винаги, най-многобройните участници бяха представителите на Пернишка област - 42 групи с общо 2 870 човека. Гостите от Индия бяха поздравени за националния си празник, който съвпадна с първия ден на фестивала.

Над 50 бяха официалните гости от чуждоземни градове, с които Перник си партнира. Китайски министър също беше сред официалните гости на проявата. Близо 300 бяха акредитираните журналисти. Работеше международен пресцентър. В дните на фестивала не остана информационна емисия, който да не съобщи за събитието.

Освен с перфектната организация и високите оценки, това фестивално издание ще се запомни с грандиозния спектакъл "Силата на доброто", с който беше открит.
Международният фестивал ще бъде включен националната културна програма на България, обеща министърът на културата Стефан Данаилов.

Фестивалът събра рекордна по брой публика. Смята се че над 100 000 човека са гледали дефилетата. Съпътстващите прояви - научна конференция, изложби, работилница за маски, също се радваха на интерес и високи оценки.

Отличително за седемнадесетото издание на фестивала беше и масовото участие на деца в групите - значи има приемственост и традицията ще бъде продължена.

В дните на фестивала на много места в Перник гордо се развяваше националният трибагреник. Носеха го участниците. Българското знаме държеха в ръце и много хора от публиката - и малки, и големи. Какъв по-добър знак за национална гордост и самочувствие, та макар и заради маскарад като символ на самобитност и древна традиция и култура.


ХVІІ-тото фестивално издание СУРВА-2008 предложи:

* Докосване до магията на съхранената маскарадна традиция в Пернишко. Тук всичко е истинско!
* Опиянение от очарованието на българския фолклор, подгрят с традиционни гозби и напитки.
* Вълнения от творческото присъствие на млади и стари интерпретатори на традицията.
* Бляскав фееричен спектакъл, огньове и илюминации подготви участниците и публиката за мистерията на фестивалната надпревара.
* Два дни в центъра и по улиците на града групи от цялата страна демонстрираха колорита на своите игри и неповторими маски и костюми.
* Гостуващи чуждестранни групи от Европа и света представиха разнообразни традиции, песни и танци.
* Зрители и участници контактувха по маршрутите на дефилетата и на импровизираните сцени в града.
* В изложбените зали на Перник бяха подредени интересни изложби..

Всички заедно се веселиха!

Фестивалът през погледа на репортери:

Анонсът
Рекорден брой участници ще се включат в тазгодишния международен фестивал в Перник. Над 5 000 души ще дефилират на централния площад "Кракра" на 26 и 27 януари. 12 групи с общо 420 гости пристигат от чужбина. Освен балканци, ще участват маскирани от Полша, Италия, Северна Ирландия и Азия. Заради многобройните групи от чужбина се налага част от гостите да бъдат настанени в хотели на бул. "Цар Борис III" в София. Останалите ще спят в пернишките хотели "Струма" и "Зора" и в детския еко-комплекс в Ковачевци. Гост N 1 на фиестата ще е председателят на Федерацията на европейските карнавални градове Ван дер Кроон.
Анна Георгиева

Самобитен театър
Чудати персонажи с неповторими маски, костюми и многогласни звънци представиха в Перник маскарадната обредност на народа. Фестивалът има 40-годишна история, превърнала града на болярина Кракра в карнавалната столица на България. Многобройната публика превзела площада в Перник преживя самобитен театър, роден от фантазията на народа ни. Пред журито дефилираха групи от различни етнографски области в страната, сред тях сурвакарите от земенското село Дивля, чийто лик е показан като един от най-сполучливите маскарадни уникати в света в музея на маските в Белгия, снималите се в "Козият рог" сурвакари от село Черна гора - Пернишко, групата от Разлог, дервиши, старци, бабугери, кукери, камилари от всички краища на страната. Бляскав финал на дефилетата през първия ден поставиха бунтарите от брезнишкото село Кошарево, които на миналия фестивал вместо с ликове излязоха пред публиката и журито с червени препаски на главите си в знак на протест срещу критериите за класиране.
Елена Тамакярска


Уникално по мащаби зрелище
Три дни Перник бе маскарадната столица на България. Заедно с маскираните, по празника "Сурва 2008" ликуваха десетки хиляди зрители, гости от Европа и Азия. За 17-ти път показахме, че в града ни се случва събитие, уникално и по мащаб и по зрелище на Балканите, в Европа, а защо не и в света. На площада ни се събраха сурвакари, кукери, бабугери, мечкари, джамалари, старци, василичари, калугери, дервиши.
Eлеонора Ташева


Три дни сърцето на Перник туптя неуморно с духа на маскарада
Тези три дни всички пътища водeха към Перник. Три дни градът живя с неуморимия дух на маскарада, с пищността на ярките костюми и с животворността на грижливо пазените традиции. Перник отново бе столица на великолепна, 17-та поред фиеста. Рекорден брой маскирани хора взеха участие в ХVІІ Международен фестивал на маскарадните игри СУРВА-2008.
Милена Грозданова



Официалната информация

Програма

25.01. 2008 /петък/
10.00 ч. Малък салон Дворец на културата - "Маскарадът - културно наследство и социални практики"- научна конферениция

10.00 ч. ОбМД - "Работилница за маски" - демонстрации за изработването и изложба-базар на маски

17.00 ч. КИЦ - Откриване на изложба от националния фото-пленер "Сурва 2008"

18.00 ч. пред Двореца на културата - "Силата на доброто"- фолклорен спектакъл-мистерия, официално откриване на XVII Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" - Перник 2008

19.30 ч. Дворец на културата - Второ фоайе - Среща на Кмета на Община Перник с официалните гости на фестивала

26.01.2008/събота/
10.00 - 17.00 ч. - Централна градска част - Фестивални шествия

14.00 ч. - Пред ОбМД - Втора сцена на гостуващите чуждестранни групи

27.01. 2008/неделя/
10.00 - 17.00 ч. - Централна градска част - Фестивални шествия

14.00 ч. - пред ОбМД - Втора сцена на гостуващите чуждестранни гости

19.00 ч. - Дворец на културата - Първо фоайе - "Вечер на нациите"- среща на гостуващите чуждестранни групи


Съпътстващи прояви:

13-14.01.2008 - "Сурва по Пернишко" - Селищата от региона - Традиционни сурвакарски игри

13-14,25-27.01.2008 - Национален фотопленер "Сурва"

14-24.01.2008 - "Модерната традиция" - симпозиум по дървопластика

14-24.01.2008 - "Да бъде!" - детска маскарадна щафета
14.01. 2008 10.00 ч. ЦДГ № 14 "Славейче", ЦДГ № 14 "Славейче"
15.01.2008 10.00 ч. ОДГ "Пролет", ОДГ "Пролет"
17.00 ч. НЧ "Просвета"-кв. Църква ЦДГ № 12 "Радост"
16.01.2008 17.00 ч. ОУ "Св. Кирил Философ", ЦДГ № 5 "Вела Пеева"
17.01.2008 17.00 ч. НЧ "Просвета" гр. Батановци - ОДЗ "Валентина Терешкова"
21.01.2008 17.00 ч. Галерия "М. Гогев" Км. Изток - " ЦДГ № 3 "Пролетен цвят", ЦДГ № 6 "Българче" и ОДЗ № 11 "Знаме на мира"
22.01.2008 17.00 ч.- РМД - Мошино ОДЗ № 4 "Чуден свят"
23.01.2008 17.00 ч. - ОДК - ЦДГ № 2 "Родолюбче", ОДЗ № 9 "Калина Малина" и школите по изобразителни изкуства на ОДК
24.01.2008 17.00 ч. - ОбМД - ОДЗ № 1 "Миньорче" и ЦДГ № 8 "Изворче"

21.01.2008 - 16.30 ч. - Голяма читалня - РБ "Св. Минков" - "Кукерите - древен обичай и неповторимо зрелище" - изложба
23.01.2008 /сряда/ - 17.30 ч. ХГ "Л. Гайдаров" - Откриване на изложбата "Лица за маски, маски за лица"


Участници

Общо участници във фестивала - 106 групи, 5 804 човека

1.Участници от България - 94 групи с 5 450 човека от 12 области, 27 общини;
- Участници от страната - 44 групи, 2 203 човека,11 области, 22 общини
- Участници от региона - 42 групи, 3 227 човека:
Община Перник - 13 групи
Община Брезник - 9 групи
Община Ковачевци - 8 групи
Община Радомир - 7 групи
Община Земен - 5 групи
2.Участници от чужбина - 12 групи, 354 човека
Грузия - 1 група
Индия - 1 група
Италия - 1 група
Македония - 4 групи
Северна Ирландия - 1 група
Словения - 1 група
Сърбия - 1 група
Турция: 1 група
Черна гора - 1 група

Официални гости от чужбина

МЕЖДУНАРОДЕН БОРД НА ФЕКГ
Хенри ван дер Кроон - Президент на Федерацията на Европейските карнавални градове /ФЕКГ/
Едуард Винхов - ФЕКГ - Холандия
Джими Асмус - ФЕКГ - Холандия
гр. Електростал - Русия
Андрей Александрович Суханов - Кмет
Владислав Михайлович Назаров - Зам.кмет
Светлана Викторовна Климова - Началник отдел " Младежки "
гр. Рожае - Черна гора
Нусрет Калач - Кмет
Назим Чолович - Секретар на Секретариата за планиране и развитие на околната среда
Хусния Тахирович - председател на дружество Рожае - Перник 2002
гр. Люблин - Полша
Моника Вац - общински съветник
Пьотр Гаврищак - общински съветник
Иво Веремко - Канцелария на кмета
гр. Бурса - община Нилюфер - Турция
Г-н Наджи Кале - общински съветник
Г-н Фахри Кошкун - общински съветник
Г-н Адил Кайаоглу - съветник на Кмета
гр. Ниш - Сърбия
Братислав Благоевич - Кмет на община " Пантелей " - Ниш
Драган Томанович - н-к отдел " Образование и култура "
Ванче Бойков - р-л на програма на бълг.език на радио " Ниш "
Придружители: 8 журналисти
гр. Лесковац - Сърбия
Горан Вукадинович - Председател на Общински съвет
Алекдандър Пейчич - представител на Министерство на просветата
Душан Трайкович - общински съветник
Братислав Цветкович - общински съветник
гр.Кавадарци - Македония
Панчо Минов - Кмет на община Кавадарци
Киро Гечев - общински съветник
Амет Фазлиов - общински съветник
Душко Темелков - общински съветник
гр. Лесковац - Сърбия /Бизнес делегация/
Валентина Богданович
Далибор Михайлович
Мария Костич
Божидар Гичич
Драган Миленкович
Милян Милякович


Научна конференция "Маскарадът - социални практики и културно наследство"

25 януари 2008, Дворец на културата, 10.00 - 17.00
Организатори: Нов български университет, община Перник и Регионален исторически музей Перник
Програма
10.00 ч. Официално откриване - Росица Янакиева, кмет на община Перник
10.30 ч. - първо заседание
водещи доц. д-р Ирена Бокова, доц. д-р Георг Краев

1. Проф. Иван Маразов, д. н., НБУ - София - Новите златни маски
2. Доц. д-р Татяна Шалганова, НБУ - София - Погребални маски на коне в Евразия
3. Д-р Валентина Ганева, Институт за изкустнознание - БАН -Маската в авангарда
4. Доц. д-р Венета Янкова, Шуменски университет - "Седенката" и маските (по материали от стачката на учителите през септември-октомври 2007 г.)
5. Венета Козарева, Дом на хумора - Габрово - Съвременният карнавал и знаците за благотворителност (по материали от днешния габровски и един белгийски карнавал)
6. Владимир Боцев - Национален етнографски музей Скопие - Обичаят с маски в село Бегниште, Кавадарци (филм)
14.00 ч. - второ заседание
1. Ст. н. с. І ст. Веска Кожухарова - Живкова, д. н. -Съвременните маскарадни игри като социален интегратор
2. Ст. н. с. ІІ ст. д-р Николай Ненов, Регионален исторически музей-Русе - Дунавският карнавал - приближения до властта
3. Ст. н. с. ІІ ст. д-р Наталия Рашкова, Институт за фолклор - БАН - Музиканти във фестивалните маскарани групи (аналитично наблюдение с видеокамера)
4. Десислава Димитрова, Регионален исторически музей-Русе -
Обредната игра "Джамал" в село Кошов - социална практика или културно наследство"
5.ф Чезаре Попи, Университет Болоня, Иглика Мишкова, Етнографски институт с музей - БАН - Царят на карнавала в Европа
6. Доц. д-р Ирена Бокова, НБУ - София - Маскарадът и неговите "магии"
Цветана Манова, Регионален исторически музей Перник Дискусия


Спектакъл "Силата на доброто"

Постановка - Емил Михайлов
Декор - Борис Сергинов и колектив
Музикално оформление - Кирил Сергинов
Художествено осветление - Тодор Вутов
Мултимедия - Никола Иванов
Пироефекти - Светослав Христов
Участници:
Духов оркестър при ОК Дворец на културата Перник
Хор "Родна песен" при ОДК Перник
Валерия Момчилова, детски вокален състав "Венче" и женски танцов състав на НЧ "Миньор"-Перник
Циркова акробатка
Сборна група тъпанджии - Перник
Танцово студио "Авангард" /Д. Добрев/ и хип-хоп състав /К. Костадинов/ при ОбМД Перник
Дяволчета от с. Светля
Сурвакари от с. Елов дол
Ансамбъл "Перник" при НЧ "Миньор"-Перник
Ансамбъл "Граово" при РМД-Мошино
Гъдълков състав "Тракия" от Пазарджик
Ансамбъл "Граовска младост" при ОК "Дворец на културата"- Перник
Бабугери от Банско
Ансамбъл "Чинари" - София
Деца-сурвакари от Копаница и Люлин
Групи сурвакари от Бела вода - деца и възрастни, и от Елов дол
Групи кукери от Габарево, Могила и Сушица

Жури

доц. Д-р Георг Краев - НБУ /председател/
доц. Д-р Ирена Бокова - НБУ
проф. Рачко Попов - Етнографски институт с музей към БАН
доц. Петър Григоров - хореограф, Варненски свободен университет
Цветана Манова - РИМ - Перник
Елена Темелкова - СБХ - представителство Перник
Кирил Велинов Стоев - сурвакар - ветеран, майстор на маски

Регламент

Състезателното участие в ХVІІ международен фестивал на маскарадните игри "Сурва" е в две категории:
- детски сурвакарски и кукерски групи, с възрастова граница на участниците до 14 години;
- сурвакарски и кукерски групи с участници над 14 години;
Елементи, върху които се оценява участието:
- представяне на моменти от маскарадна традиция;
- поддържане и предаване на местна културна специфика;
- поддържане на местна традиция при маската и облеклото;
- артистичност на изпълнението.
Всички представили се на фестивала групи получават диплом за участие.
Очакваме журито да определи две големи награди - съответно за сурвакарска и за кукерска група и по три награди - за 1, 2 и 3 място, във всяка категория. Отличените получават съответен диплом, специална пластика - дело на пернишкия художник Филип Седефчев и парична премия.
Награден фонд: 10 000 лв.
Чуждестранните групи участват извън конкурсната програма.

ВТОРА СЦЕНА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРУПИ - 26.01.08
14,00 ч. - Фолклорна група "Момавали " - гр. Тбилиси, Грузия
14,15 ч. - Карнавална група - о.Сардиния, Италия
14,30 ч. - Маскарадна група"Прилепски мечкари" - гр. Прилеп, Македония
14,45 ч. - Маскарадна група " Цаламари " - с. Сопот -Кавадарци, Македония
15,00 ч. - Фолклорна група "Яфем Ялова " - гр. Ялова, Турция
15,15 ч. - Маскарадна група "Коранти Ланцова Вас " - гр.Видем, Словения
15,30 ч. - Карнавална група -гр. Лесковац, Сърбия
15,45 ч. - Фолклорна група " Парампара" - гр. Газиабад, Индия
16,00 ч. - Карнавална група " Космополити " - гр. Струмица - Македония
16,15 ч. - Маскарадна група " Мамъри " - Сев.Ирландия
16,30 ч. - Карнавална група "Бютис и Бестис" -гр. Будва,Черна гора
16,45 ч. - Маскарадна група "Цоломари" - с. Бегнище, Македония

ВТОРА СЦЕНА НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ГРУПИ - 27.01.08
14,00 ч. - Фолклорна група "Момавали " - гр. Тбилиси, Грузия
14,15 ч. - Карнавална група - о.Сардиния, Италия
14,30 ч. - Маскарадна група"Прилепски мечкари" - гр. Прилеп, Македония
14,45 ч. - Маскарадна група " Цаламари " - с. Сопот -Кавадарци, Македония
15,00 ч. - Фолклорна група "Яфем Ялова " - гр. Ялова, Турция
15,15 ч. - Маскарадна група "Коранти Ланцова Вас " - гр.Видем, Словения
15,30 ч. - Карнавална група -гр. Лесковац, Сърбия
15,45 ч. - Фолклорна група " Парампара" - гр. Газиабад, Индия
16,00 ч. - Карнавална група " Космополити " - гр. Струмица - Македония
16,15 ч. - Маскарадна група " Мамъри " - Сев.Ирландия
16,30 ч. - Карнавална група "Бютис и Бестис" -гр. Будва,Черна гора
16,45 ч. - Маскарадна група "Цоломари" - с. Бегнище, Македония


СРЕЩИ НА КМЕТА НА ОБЩИНА ПЕРНИК Росица Янакиева
25 януари - петък
13,00 ч. - Среща с делегация от гр. Кавадарци, Македония
14,00 ч. - Среща с делегация от гр. Електростал, Русия
15,00 ч. - Среща с делегация от гр. Рожае, Черна гора
26 януари - събота
09,00 ч. - среща с президента на ФЕКГ Хенри Ван дер Кроон
11,00 ч. - Среща с делегацията от гр. Ниш, Сърбия
13,00 ч. - Среща с делегация от гр. Лесковац, Сърбия
15,00 ч. - Среща с делегацията от гр. Люблин, Полша
16,00 ч - Среща с делегацията от гр. Бурса, Турция
27 януари - неделя
10,00 ч. - среща с г-н Тиан Ченпин - министър на труда и социалното осигуряване на Китайската народна република, придружаван от 6-членна делегация
16,00 ч. - Пресконференция с чуждестранните гости
19,00 ч. - Вечер на нациите - среща на гостуващите чуждестранни групи


Откриване


Фестивалът бе открит с грандиозен спектакъл

ХVІІ международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2008" в Перник бе открит с грандиозен спектакъл "Силата на доброто", с над 700 артисти, танцьори, певци и инструменталисти от региона и страната.
Официален старт на най-значимото в България и на Балканите фолклорно събитие за 2008г. даде министърът на културата Стефан Данаилов - патрон на проявата. Гости бяха евродепутатът Кристиян Вигенин и народните представители Ангел Найденов, Михаил Миков, Ненко Темелков, д-р Симеон Василев, както и над 50 официални лица от чужбина. За откриването на фестивала в Перник бяха проф. Николай Овчаров и писателите акад. Антон Дончев и Иван Гранитски. Цветя за участниците изпратиха вицепремиера Емел Етем и социалния министър Емилия Масларова. Председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Михов прочете приветствие от името на председателя на Народното събрание Георги Пирински.
"В Перник ни събира българският дух, нашето самочувствие и гордост. Европа ще ни приеме такива, каквито сме - със самобитността ни и с културата, която сме пренесли през вековете", каза в словото си кметът Росица Янакиева.
Постановчик на спектакъла беше Емил Михайлов, който като експерт в община Перник е сред живата история на фестивала. Дворецът на културата грееше в композиция от плат, наподобяваща костюмите на местните сурвакари. За шоуто украсата бе подсилена с ефектно осветление. По фасадата неспирно тичаше холограмен надпис "Добре дошли - Перник -Сурва-2008".
На сцената под открито небе се танцуваха самодиви, във въздуха летяха момичета, преоблечени като птици, а на гигантски паяжини, опасали Двореца, пълзеше Човека паяк. Циркова акробатка поднесе ефектен танц с воали на 12 метра височина. Ритъмът на празника дадоха сборна формация пернишки тъпанджии и гъдулари от Пазарджик. С темпераментните си танци фолклорни ансамбли от Перник и страната накараха кръвта да закипи у присъстващите. Зашеметяващи илюминации сложиха финал на вечерта.

Как видяха откриването репортерите:

Анонсът: Грандиозно шоу събира езически ритуали и модерно изкуство. Борим с кукери Спайдърмен. 700 балерини, акробати и маскирани търсят силата на доброто в уникален спектакъл

Кукери и сурвакари влизат в битка със Спайдърмен. Езическите чудовища тръгват на сражение с Човека паяк и събратята му вечерта на 25-ти януари. Срещу US героя от комиксите изпращаме маскирани от цялата страна. Те ще трябва да се справят и с огнени дракони, търсейки силата на доброто.
С грандиозното шоу ще стартира международният фестивал на маскарадните игри в Перник. Уникалният спектакъл за първи път ще събере колоритните езически ритуали с модерното изкуство. Той е без аналог и по брой участници. 700 маскирани от различни региони, балерини, танцьори, акробати и жонгльори ще се съберат на откритата сцена пред Двореца на културата. Спайдърмените ще го обвият в своите мрежи и заедно с огнедишащите зли герои и фокусници ще бъдат прогонени с вековните ни сурвакарски ритуали. Котейл от магии, мистика и фолклор обещават организаторите от Община Перник за забава на зрителите и гостите от два континента. В спектакъла ще се включат едни от най-известните ни циркови артисти, разказа илюзионистът Маг Жиров, който е част от екипа, подготвящ шоуто. В кожата на Спайдърмен ще влезе собственикът на цирк "Колозеум" Мони Колев. Той ще катери "паяжините" заедно със свой колега. Коронният номер е за Лукреция Валдемар, която ще "танцува" по воали на 12 метра височина.
Анна Георгиева

Спайдърмен оплете Двореца в Перник

Холивудско шоу омагьоса Перник. Дворецът на културата в града се оказа в мрежа, оплетена от спайдърмени. Двама култови акробати, преоблечени като Човека паяк, атакуваха сградата в петък вечерта.
Собственикът на цирк "Колозеум" Мони Колев и негов колега влязоха в кожата на героя от комиксите. В центъра на предната фасада на двореца по воали от 12 метра шеметния си танц представи и Лукреция Валдемар от известната наша фамилия циркови акробати.
Атракциите бяха част от грандиозното шоу, с което стартира 17-ият международен фестивал на маскарадните игри. Пищният спектакъл "Силата на доброто" е дело на Емил Михайлов. Лицевата фасада на двореца бе облечена в кукерски одежди от студенти в НБУ от класа на родения в Перник художник д-р Борис Сергинов. Миналата година той защити доктората си и получи диплом за принос към българската култура, връчен му от министъра на културата Стефан Данаилов. Авторският екип, в който има студенти и от Македония и Хърватия, спечели конкурса с композиция от плат, наподобяваща костюмите на тукашните "мечкаре". Цветовете са бяло, червено и зелено, които са най-често използваните от сурвакарите. Вечерта украсата светна от множество ултравиолетови лампи.
В уникалния по своя замисъл и мащаб спектакъл, наподобяващ холивудски мюзикъл, освен акробатите и маговете участваха духовият оркестър при Двореца на културата, хор "Родна песен", самодейци от читалище "Миньор" и местните ансамбли "Граово" и "Граовска младост" и столичният "Чинари". Шоуто започна с родния химн и с "Одата на радостта", изпети от детски хор. Сборна група от Перник, въоръжена с тъпани, взриви публиката. Народни танцьори и балерини, облечени в бяло, опаковаха площадката във воали, а после бяха изместени от нахлулите на естрадата дяволи, жонглиращи с огньове. Злото бе символично прогонено от сурвакари и кукери от различни области на страната.
Маскарадния фестивал откри министърът на културата Стефан Данаилов. Ламбо взе под свой патронаж българската карнавална столица и отпусна 20 хиляди лева от ведомството, за да подкрепи фиестата, за която бяха похарчени над 200 хиляди лв.
Анна Георгиева


Една от най-невероятните магии на фолклора


Празникът се откри в петък вечерта пред Двореца на културата със спектакъл, наречен "Силата на доброто". Внушителното представление събра традицията на народа ни, пренесена през вековете, с магията и силата на добруването, белязали обредността на хората по нашите земи. Под звездите на ясното януарско небе, в най-суровото време на годината, спектакълът започна с български напев. Земята се пробуди, защъка по нея животът. Зли демони, дяволи и таласъми спряха танца на самодивите в бяло, прогониха добруването. В борбата с тях се втурнаха сурвакари, с гегите си погнаха тъмните сили, звънците на маскираните ги отнесоха с гласовете си надалеч, страховитите зъбати маски ги прогониха вдън земя. Акробати - паяци, пресъздадоха образа на холивудския герой от комиксите Спайдърмен. Те се спуснаха от покрива на Двореца на културата и заиграха по фасадата. По традиция старт на уникалната фиеста дадоха и топовните гърмежи на черешовото топче, докарано от Габарево. Лумна сурвакарският огън пред Двореца, заиграха около него маскираните, заподскачаха с лиците, за да расте на високо житото. Занадтупваха се тъпани, заситниха танцьорите, запяха певици.
Постановчик на внушителния спектакъл от звук, багри, светлина "Силата на доброто" е Емил Михайлов, който работи в екип с Борис и Кирил Сергинови, Тодор Вутов, Никола Иванов и Светослав Христов.
Постановката гледаха министърът на културата проф. Стефан Данаилов, под патронажа на което министерство се провежда фестивала, народните представители Ангел Найденов и Ненко Темелков, посланици, кметове на селища от областта и страната, евродепутатът Кристиан Вигенин, акад. Антон Дончев, проф. Николай Овчаров, Иван Гранитски.
Добре дошли на нашия празник - 17-ия Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2008", каза в приветствието си пред многобройната публика кметът на Перник Росица Янакиева и председател на организационния комитет на проявата. Маскарадните игри пренасят традицията от езически времена. Присъствието на всички тук е не само традиция, но и проява на българския дух, нашето самочувствие и гордост. Европа ще ни приеме с нашата самобитност, с културата, пренесена от вековете, допълни Янакиева.
През тези фестивални дни - една от най-невероятните магии на фолклора, Перник разтваря гостоприемно сърце за своите граждани и гости, за незабравими срещи между изпълнители и публика, каза министър Стефан Данаилов. Празникът е незабравим - на традицията, на красотата и надеждата, на мъдростта и фантазията на човека да се развива и преобразява, за да пребори злото и да възтържествува доброто, отбеляза министър Данаилов.
Елеонора Ташева


Перничани и гости плътно бяха обсадили пространството около Двореца

С великолепен спектакъл-мистерия, наречен "Силата на доброто" бе даден официален старт на значимото фолклорно събитие. Откри го министърът на културата Стефан Данаилов, под чиято егида се провежда ХVІІ Международен фестивал. "Очаква ни един незабравим празник на традицията, на красотата и надеждата, на мъдростта и фантазията на човека да се развива и преобразява, да пребори злото и да възтържествува доброто", каза той. Специално приветствие прати до гражданите на Перник председателят на Народното събрание Георги Пирински, който не успя да присъства лично на откриването. Прочете го депутатът Михаил Михов. Да се насладят на магията на фолклора беше дошъл евродепутатът Кристиян Вигенин и народни представители. Близо 50 бяха официалните гости от чужбина, които Перник топло посрещна. Тук бяха представители на местната власт от Електростал - Русия, Рожае-Черна гора, Люблин -Полша, Бурса - Турция, Ниш-Сърбия, Лесковац-Сърбия и Кавадарци-Македония. Перничани и гости плътно бяха обсадили пространството около Двореца на културата и дори и дори след финала на представлението не напускаха местата си. Никой не обръщаше внимание на студа. Над всички властваха празничният дух, усмивките и настроението.
Дворецът на културата бе "пременен". Декорите са дело на студенти от България и Хърватия от департамент "Дизайн и архитектура" към НБУ от класа на родения в Перник дизайнер д-р Борис Сергинов. Най-красивата сграда на Перник грееше с композиция от плат, наподобяваща костюмите на местните сурвакари. Цветовете бяха в червено, бяло и зелено, в каквито те се обличат по Сурова. За шоуто украсата бе подсилена ефектно с ултравиолетови лампи. На фасадата неспирно течеше холограмен надпис "Добре дошли - Перник -Сурова-2008". На сцената под открито януарско небе се носеха самодиви в бели премени, във въздуха летяха момичета, преоблечени като птици, а на гигантски паяжини, опасали Двореца на културата пълзеше Човекът-паяк. Собственикът на цирк "Колозеум" Мони Колев и негов колега влязоха в кожата на култовия герой Спайдърмен. Изпод дълбините на земята изпълзяха дяволи и демони и за кой ли път се вплетоха в битка с доброто. Незабравимата феерия от животински кожи, пера, зловещи маски с рога и страховити зъби, младост и красота представи символично вечната борба. Възтържествуваха добротата и светлината, а лошотията бе прогонена вдън земя с екотния звън на сурвакарските чанове и пречистващия пламък на огъня.
В ефира цирковата акробатка Лукреция Валдемар поднесе атрактивен и ефектен танц с воали. Своето изкуство показаха сборна формация пернишки тъпанджии и гъдулари от Пазарджик. С темпераментните си танци фолклорни ансамбли от Перник и страната накараха кръвта да закипи у присъстващите. Зашеметяващи илюминации сложиха финал на вечерта. За първи път перничани се наслаждаваха на течащ огън, който заля Двореца. 700 души от региона и страната взеха участие във фееричния спектакъл.
Милена Грозданова


Дефилетата - (репортажи)

Традицията вплетена в дефилетата
Купонът е в разгара си. С всеки следващ час адреналинът се покачва. Една след друга пред официалната трибуна и пред журито дефилират маскарадните групи от региона, от страната. Представя се група от Индия, която в този ден чества националния си празник. Много близки до нашите са костюмите от кожи, препасани с пояси от звънци и със страшни маски на представителите на остров Сардиния. Тук са карнавални групи от Грузия, Словения, Ирландия и др. Всички те представят маскарадната обредност, такава каквато е запазена от народите им. А навсякъде символиката е една- борбата на доброто със злото. Шоуто обаче не свършва на сцената, то продължава и по маршрутите на дефилетата. Всеки зрител може да докосне маската, да съпреживее усещането, надявайки лика на главата си, да се хване на сурвакарското хоро, което се вие с часове след представянето пред журито. И да стане част от магията. Сурвакарите и кукерите от страната се представят с традиционните зимни и пролетни маскарадни игри - в основата им са два ритуала - единият наречен "Сватба" - свързан с продължаването на рода и стремежът към щастие и плодородие и вторият обичай изпълняван в Сирната седмица , в чиято основа са заораването, засяването, вършитбата. Нашите предци са вярвали, че колкото по-високо скачат кукерите и сурвакарите, толкова по-високо ще расте житото, колкото повече повалят на земята, толкова по-тежко ще легнат класовете на нивите. Карнавалът тече вече часове в една феерия от багри - червено - символ на плодовитостта и живота, бяло - символ на светлината и водата, черно- на земята, зелено -на растежа и на обновяващата се природа, синьо- като нашето небе, жълто- като нашето слънце. Цялата маскарадна обредност , която виждаме в дните на фестивала, се корени в символиката - прогонване на злите сили и подготвяне за новото начало. У нас тя идва от езически времена - от културата на траки и славяни, населявали земите ни. В народните вярвания маските защитават от нечистите сили. И макар че по традиция всички обредни роли, включени в ритуала, който групите представят пред журито се изпълняват от мъже, някои от тях преоблечени и в женски дрехи, сред групите, които дефилираха и ще дефилират в Перник има и много представителки на нежния пол. Обичаите са различни за различните краища на страната- различни са и в игрите на сурвакарите, кукерите, дервишите, бабугерите, старците, камиларите.
Елена Тамакярска


Над 5000 показаха традицията, десетки хиляди ги гледаха
Феерията от маски и костюми, автентичността и усещането за нещо чисто българско няма как да бъдат разказани, те просто трябва да се видят. "В продължение на два дни, Перник става една голяма сцена, на която дефилира самобитността на нашата фолклорна мистерия - онова, което гони злото и което проправя път на доброто. Ние се гордеем с нашите традиции и култура",с тези думи кметът на Перник Росица Янакиева даде старт от сцената на прощад "Кракра Пернишки" на двудневните дефилета. "С голямо нетърпение очаквам представянето на групите", каза от сцената Хенри ван дер Кроон - президент на Фондацията на европейските карнавални градове, чийто член е Перник с фестивала си от 1995 година. "От името на цяла Европа, от север до юг и от изток до запад, ви нося най-хубави поздрави. Искам да ви кажа, че вие имате специално място в моето сърце", допълни Кроон.
Дефилето в събота откри сурвакарска група "Граовска младост" към ОК "Дворец на културата". Шествието в същия ден бе закрито от село Кошарево. Девизът, с който дефилира многобройната група бе: "Сега или никога". Надписът бе предназначен за журито като намек за разпределението на наградите.
И докато групите от Пернишко и от различните краища на страната даваха всичко от себе си, за да грабнат някой от призовете, гостите от чужбина направиха истинско шоу за перничани и техните гости. Те се представиха и в събота и неделя пред Общинския младежки дом, като показаха традициите, облеклата, танците и костюмите на народите си.
И така - три дни колоритно зрелище с удивителни персонажи, дошли от вековете. Удивително е не само внушението, но и това да видиш как до 60-70-годишен преоблечен мъж стои редом в кукерската група синът му, също със своята маска, а до него е третото поколение - внукът, който дрънка своите чанове. Единственият начин да усетиш тази мистерия е да станеш част от пернишката Сурва, която и този път докара зрители от цялата страна. Десетки хиляди се тълпяха зад загражденията по ларгото, изпълниха площада, гледаха волните програми на сурвакарите и пред Двореца на културата. Всичко това ние - перничани наричаме Магията Сурва - трудно обяснима и предавана с думи. Тя просто трябва да се изживее. Във фестивалните дни градът заживя с усещането, че всички пътища водят към Перник.
Елеонора Ташева

Венчаха над 50 мъжки булки на карнавала в Перник.

Дефилетата на фестивала откри фолклорната сурвакарска група "Граовска младост" към Двореца на културата в Перник, която представи обичаите "Сурва" и "Ладуване". Малки момчета изненадаха журито, здраво сурвакайки членовете му по гърбовете с дряновици. Мечкарите от радомирския кв. "Върба" пък запалиха огън на средата на площада, който бе част от адета, който изиграха. По време на обичая "Сватба" дядо Поп благослови младите, а после разсмя всички, изтърсвайки: "Вие сте млади и си немате челяд... Ама дедо поп, оти си нема работа, и он че помага за челядта. Ами-и-ин! Дай Боже!". Формацията от с. Габарево, община Павел баня, бая стресна и жури, и присъстващи с топовните гърмежи, произведени от истинско черешово топче. С групата се движеше девойка със зелено знаме, пременена като Райна княгиня, а до нея се пъчеше с огромния си ръст Боримечката. "Пазете жените и дечурлигата-а-а-а! Топчето че пукаме-е-е!, провикна се ековито Боримечката. Гърмежът наистина си беше страховит, та дори и Хенри ван дер Кроон се вкамени на сцената, когато дулото оглушително думна. На участниците от групата хич не им беше до студа и носени от еуфорията на празника, /и погълнатото вино, естествено/ се бяха съблекли голи до кръста. На кръстовете им думкаха огромни хлопатари. В тон с общата атмосфера кукерите от с. Търничене, община Павел баня, също бяха без дрехи на гърбовете си, но все пак имаха по една наметка от кожа, която така и никой не сложи. Групата, която се движеше в такт със специална стъпка, представи древния обичай "Дудуна", обичан и чакан в Старозагорско. Многобройни гласовити звънчета бяха препасали кукерите от с. Сушица, Карловско, облечени в снежно бели дрехи и нахлупили бели маски на главите си. Най-малобройната група от монтанското село Габровница представи обичая "Камила". Мъжете от ямболското село Калчево, бяха единствените, чиито носии се състояха от поли, с яркоцветни престилки. Много на брой и дребни звънчета огласяха техния танц. Следобяд паралелно с дефилетата на българските групи, пред Младежкия дом бе открита и втора сцена, където пък се вихриха чуждестранните участници.
Мистика и романтика внесоха в шествието черните кукери от шуменското село Веселиново.


Чуждестранните гости

В Перник пристигнаха групи от Северна Ирландия, Индия, Италия, Македония, Сърбия, Черна гора, Грузия, Словения и Турция. Пищните им костюми, фантастичните маски и лъчезарното излъчване на гостите създадоха неповторимо усещане за съпричастие у всеки един зрител. Професионални фотографи не спираха да щракат, за да уловят и запечатат всеки един неповторим миг от фиестата. Назад не оставаха и перничани, в чиито ръце също блестяха светкавици. Македонец от Кавадарци демонстративно си бе окачил огромен фалос от дълга куха тиква, гарнирана с две кратуни отстрани. Според специалистите, присъствието на фалически символи в обредните практики по косвен начин разкрива отношението на човека към собствената му сексуалност, към възпроизводителните му възможности и същевременно показват неприкрит свян. С други думи, това е идеята за плодородието. На предния фестивал през 2006 г. друг македонец си бе надянал огромен фалос на главата и съвсем непринудено задяваше младите невести от публиката.
Истинско шоу за публиката направи формацията от Черна гора. Те донесоха полъх от Средиземно море, на чийто бряг е разположен градът им Будва. "Красавици и зверове" се наричаше групата им, която представи частица от карнавалното веселие в Рио ди Жанейро. Надянали пъстри дрехи и огромни весели карнавални маски, македонски ученици от Струмица танцуваха жизнерадостна самба и отнесоха овациите на самоотвержената публика. Перничани тръпнеха от нетърпение да видят екзотичните индийци, които за първи път стъпват в града. Те оправдаха търпеливото чакане, като поднесоха танци, изпълнени с артистичност, финес и грация. Градът, от който идваха, звучеше като слязъл от приказките - Газиабад. Турците от гр. Ялова играха танци, специално подготвени за пернишкия маскарад. Младите танцьори от Грузия, пък взеха акъла на публиката с вихрените си и майсторски изпълнения. Карнавалната група от италианския остров Сардиния се яви с маски "Мердулес", върху които има символи на антични култове на Средиземноморието. Като бели лебеди се носеха в студения ден младите игроорци от Македония, виейки леко и ефирно хоро. Много настроение внесоха сламените хора от Ирландия, наричани мамъри. Те изиграха своя ритуал, а след това грабнаха момичета и момчета от публиката и танцуваха с тях. "Докторът" на групата изненадващо "би" по една огромна инжекция на пернишки малчугани, а после ги събра и те, ококорени от кеф, лудо подскачаха с него под такта на музиката. Словенци с дългорунести кожи и дълги червени езици, напомниха на нашенските кукери. Те носеха тояги, чийто край бе обвит с истинска таралежова кожа.

Пернишките групи
Както винаги, най-многобройните участници във фестивала бяха представителите на Пернишка област. И тази година няма да направи изключение и борбата за първото място при сурвакарите пак ще бъде оспорвана и люта. Вероятно затова многобройната група от брезнишкото село Кошарево се яви с девиза "Този път завинаги". На предното издание на фистивала те играха на маскарада без маски, на главите си бяха сложили червени кърпи в тон с традиционните им костюми. На микрофона обявиха, че са без лици заради птичия грип, но истината беше друга. Сурвакарите направиха своеборазен бойкот на зрелищното шествие, защото се чувстваха пренебрегнати от журито. Вероятно сега очакват да бъдат оценени по достойнство - както и всяка друга сурвакарска формация. Все има група, която е пренебрегната от журито, няма фестивал, след който да няма сръдни, спорове и жестоко оспорване на първото място сред пернишките групи. Участниците обаче се бяха постарали да се представят перфектно. Журито беше затруднено максимално. За първи път в съставът му е включен и сурвакар - ветеран от брезнишкото село Габров дол. Много преди да дойде редът им за официалната игра пред журито, младите мъже скачаха, гърмейки в такт със звънците си и караха публиката да тръпне от неповторимо чувство. Нито грам умора, никой не спираше. Дори и след демонстрацията групите отиваха пред Двореца без никой да ги кани и там продължаваха шоуто. Екотният тътнеж от звънците им не секваше ни за секунда.
Милена Грозданова




Групите от чужбина

В XVII-тия Международен фестивал на маскарадните игри СУРВА-2008 в Перник участваха 12 групи от 9 държави. Чуждестранните участници останаха очаровани от перфектната организация и топлината, с която бяха посрещнати. Ръководител на една от македонските групи изрази впечатленията си най-добре: "По-добре от това не може да бъде!". Нямаше формация, която да не пожела да участва отново в пернишкия карнавал. Перничани пък чакаха с нетърпение изпълненията им и ги аплодираха от сърце. Пищните им костюми, фантастичните маски и лъчезарното излъчване на гостите създадоха неповторимо усещане за съпричастие у всеки един зрител.
Македонец от Кавадарци демонстративно си бе окачил огромен фалос от дълга куха тиква, гарнирана с две кратуни отстрани - просто символ на плодородието.

"KORANTS" ОТ ЛАНКОВА ВАС
Могъщи демонични същества дойдоха в Перник от Словения. За първи път местните жители и гостите видяха корантите от Ланкова вас - едно от най големите местни съобщества в община Видем - Словения. Карнавалните, музикалните и фолклорните традиции там започват от 1938г., когато била формирана карнавалната група "ploughmen" (орачи). По иницатива на "орачите" от Ланкова вас била установена фолклорна общност. Тя започнала да процъфтява и да се разпространява. Днес съчетава детска фолклорна група, народни певци и музиканти, "Korants" и "Lucije".Представяйки се у дома, около Словения или в чужбина, членовете на фолклорното общество показват богатото културно наследство на Ланкова вас и съседните села.
"Корантът" прогонва зимата и злите демони, събуждайки природата за пролетния живот. На името на могъщите демонични същества е наречена и добре познатата карнавална формация, заемаща централно място на "Kurentovanje" в Птуй. Тя се различава от тази в Птуйското поле по някои етологически детайла. Това е истинският "Корант"от Халозе (Haloze), произходът на който е неясен, но определено датира от няколко века.
В карнавалния сезон младите жители на селото се преобличат като "коранти" ("korants"). Най-интересната и специална част от костюма е маската за глава (ликът), която е украсена с истински рога от крави и уши, направени от кожа и козина. На оцветената лицева част е разположен дълъг кожен нос с дупки за очи,нос и уста. Червеният език е изработен от телешка кожа. Зъбите са поставени под носа и са направени от зърна, а пък мустаците - от съшити царевични листа."Корантът" предпазва хората от студа с овчи кожи. Той целият е облечен с дългорун кожух. Около кръста е опасан с верига от пет звънеца, които са наредени според размера и издавания звук. Веригата е предназначена също и за задължителните кърпички, които "корантът" е взел от момичетата.
"Корантът" носи качествено направени кожени обувки и зелени плетени чорапи.Той размахва дървена тояга, чийто край е покрит с истинска кожа от таралеж, наречена "jezevka". Тя служи за защита.
Могъщите "Коранти" от Ланкова вас будят уважение и страх едновременно. Те подскачат жизнерадостно, така че звънците да бъдат чути. Ако случайно се натъкнете на "корант", той ще се здрависа с Вас в знак на приятелство и доброжелателност. "Корантите" от Ланкова вас изглеждат като орачи и заедно образуват група, която обикаля селата.

"Яфем" от Турция
Турската група "Яфем" е част от организацията "Я ФЕМ" в град Ялова. Местоположението на града е на крайбрежието на Мраморно море в близост до град Истанбул. Фолклорната група, която за първи път участва в Международния фестивал на маскарадните игри в Перник, е основана през 1978 г. Участвала е в подобни на тукашния карнавал в държави като Германия, Холандия, Полша, Румъния и други. От 10 години и в Турция ежегодно се организират международни фестивали на народните песни и танци. В Перник гостите от град Ялова представиха специално създадени за маскарадните игри танци. Едно от изпълненията им бе на тъпани, удряни от момичета.

Сламените хора от Северна Ирландия
Сламените хора от Северна Ирландия, наречени мамъри, за втори път бяха гости на Перник. Те носят дрехи и шапки от слама, с които се обличат по време на маскарад. Групата, която се представи тук за втори път, е от от община Аклъмад, окръг Фърмана. Общината Аклъмад е малка селска общност, наброяваща около 465 души. Окръг Фърмана пък е известен със силните си традиции в мамърските игри и е домакин на ежегоден Мамърски фестивал. Групата е създадена през 1988 година и е една от емблематичните ирландски мамърски формации, съхраняваща стара ирландска традиция, все още жива сред селските общности. Тя се състои основно в посещения и игра по домовете в нощите около Коледа и Нова година, съпътствана от събиране на дарове. Даруването напомня за нашенския коледарски обичай на посещение по домовете. В центъра на мамърската игра стои двубой между двама от персонажите, последван от смъртта и възкръсването на един от тях.Сламените костюми са характерни за определени райони на Северозападна Ирландия. Групата участва във фестивали и публични събития от различен характер, представяйки културната идентичност на Северноирландски край. Мамърите са снимани от няколко телевизионни компании, сред които и BBC и са възприемани като културен посланик на окръг Фърмана. Представянето им в Перник завърши с прескачане на огън. Публиката бурно аплодира представлението на ирландците, които направиха истинско шоу. Сламените хора грабнаха момичета и момчета от зрителите и танцуваха с тях под аплодисментите на перничани.


Фолклорната група "Парампара" от Индия
Фолклорната група "Парампара" от индийския град Газиабад за първи път в историята на Международния фестивал на маскарадните игри "Сурва" представи индийските ритуали и танци. Идването на екзотичните танцьорите в града ни съвпадна с отбелязването на националния празник на Индия. Групата "Парампара" пристигна със съдействието на фондация "Девъм" - Индо-българско общество за изкуство и култура, представлявана от Моуна Каушик - неин учредител в България и Община - Перник. Ръководител на групата е г-н Тъпан, в нея участват още Анита, Малвика и Ишита, едната от които е само на 13 години. Г-н Тъпан е известен в страната си със забележителните си дабри в сферата на музиката, инструменталния, вокалния и танцувален жанр. Той е носител на многобройни награди, сред които - златен медал във всички състезания по танци в Бенгал и сребърен медал в състезанието по танци в цяла Индия. Мотото на неговия живот е да се запомни в света на музиката като слънцето, какъвто е буквалният превод на името му.

С два обреда се представи в пернишкия фестивал групата от сръбския град Лесковац. Единият показа ритуалите около празника "Додоле", а другия - около "Коледа". На сцената пред Общинския младежки дом девойки от Лексовац излязоха с пити, окичени със зелени венчета и поднесоха дарове на нивите, за да има дъжд и плодородие. Коледарите от своя страна прославиха Божия син, тай като народът дълбоко вярва в силата му.

Перничани аплодираха и ритмичните и емоционални изпълнения на групата от Грузия. Младежкият ансамбъл "Цародена" е създаден през 1989 година в Тбилиси. Ансамбълът има разнообразна, зрелищна програма, която съчетава фолклора на грузинците и ликуването им по празници. "Цародена" има участия в Испания, Русия, Румъния, Гърция и други страни. Младите танцьори от Грузия взеха акъла на публиката с вихрените си и майсторски изпълнения.
Красавици, зверове и самба от Черна гора

Многобройната и колоритна карнавална група "Фестаджуни" от черногорския град Будва дефилира на пернишкия площад и по улиците на града под ритъма на темпераментна самба. "Красавиците" и "Зверовете" в групата идват от красив град, разположен на адриатическото крайбрежие на Монтенегро. Черна гора е най-младата държава в света. Тя е обявена за екологична страна през 1991 година, а нейната уникална околна среда и природа са защитени от закона. В Будва тази година ще се проведе местен карнавал за шести път. Черногорци оприличават традицията си на карнавала така: Черна гора е най-красивата, елегантна и завладяваща със своята красота страна, каквито са и нашите момичета. Но от друга страна, Черна гора е дива, страшна и силно предизвикателна, каквито са нашите зверове, които се опитват да завладеят момичетата.

Мердулес от Сардиния, Италия
За първи път в Перник гостуваха маскарадна групи от град Оттана - "Мердулес" и "Буес" и певци от хор "Санта Мария" от град Орозей от остров Сардиния - Италия. Оттана и Орозей са разположени в провинция Нуоро на остров Сардиния. Този регион се слави със своите карнавали и песнопения, чиито корени се намират още от дохристиянската епоха. В маските "Мердулес" има следи от антични култове на Средиземноморието, по-специално - култът към Бог Дионис, който всяка година се възражда през пролеттта и събужда за живот цялата природа. В днешни времена само в Барбаджа - остров на острова, продължава да се представя страстта към бога, който се ражда и умира циклично като житото, като тревата и цветята. От важно значение е, че периодът на представянията започва на 16 януари - денят на Свети Антонио, в късния следобед, след религиозната меса, която завършва с благословия. Хората отиват на площада около голям огън, а "Мердулес" излизат от малките улички на селото и се събират около пламъците. "Мердулес" носи човешка маска, името означава "господар на животното вол". "Боес" носят животински маски с рога и представляват животно, което се противопоставя на господаря си, пристъпвайки под ритъма на хлопатарите. В ритуала участва и женска фигура - "Са Филонцана", представляваща една тъжна жена, която преде вълнен конец. Всички се страхуват и уважават тази фигура, защото тя държи в ръцете си тънката нишка на живота, която може да се скъса във всеки един момент - нещо, което не трябва да се случва никога.
Групата певци от хор "Санта Мария" от град Орозей изпълняват фолклорни и антични песни на няколко гласа, които са характерни, само за техния регион.


"Минна компания" със златен медал от ФЕКГ

"Минна компания" получи златен медал на Фондацията на европейските карнавални градове /ФЕКГ/. Президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон връчи отличието на Христо Ковачки - собственик на "Минна компания". Фирмата беше генерален спонсор на ХVІІ Международен фестивал на маскарадните игри в Перник. Признанието на ФЕКГ е заради крупната финансова помощ, оказана от дружеството на Община Перник за провеждането на най-значимото на Балканите фолклорно събитие и заради невероятното зрелище и атракциите, които градът предложи на участниците и гостите.
Президентът на карнавалите смята, че Перник е пример за това, че е привлякъл 50 фирми-спонсори, които направиха възможно блестящото протичане на фиестата и в това отношение той може да бъде учител на градовете-членове на Фондацията.
Провеждането на фестивала "Сурва" струваше 215 хиляди лева. От тях 20 хиляди лева предостави Министерството на културата..

"Община Перник има сериозни финансови затруднения и за мен беше ясно, че ние не можем да си позволим да правим този фестивал с бюджетни средства, защото задълженията към момента на общината надвишават 11 млн. лв.", посочи кметът на Перник Росица Янакиева. "В същото време - това е празник за града и общината и в никакъв случай не може да си позволим да не проведем този традиционен фестивал. Всички средства са ни предоставени от наши спонсори. Хубавото бе, че те не поставиха никакви условия, напротив - въпрос на чест бе за пернишкия бизнес да помогне за провеждането на една сериозна културна изява", заяви Янакиева.
Кметът изпрати благодарствени писма до всички спомоществователи, журналисти, гости, до органите на реда, помогнали за безупречното провеждане на фестивала. Янакиева благодари и на перничани за топлото посрещане на групите и гостите от цял свят, на всички участници, които изпълниха центъра с празнична атмосфера.



Благодарствено писмо на кмета Росица Янакиева


СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ,
УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ,
През трите слънчеви фестивални дни Перник беше столица на българската традиция. 17-тият Международен фестивал на маскарадните игри тази година постави три рекорда - над 5 600 участника, над 250 акредитирани журналисти и над 100 000 зрители от цял свят.
Благодаря на всички, които помогнаха за безупречното провеждане на фестивала. Благодаря на перничани за топлото посрещане на групите и гостите от цял свят; на всички участници, които изпълниха центъра с празнична атмосфера; на органите на реда, които се погрижиха за сигурността на всички присъстващи; на организационния комитет и на медиите, които пренесоха посланието на празника извън пределите на града и страната.
Специална благодарност отправям към спонсорите и дарителите на фестивала, които направиха възможно провеждането на това уникално събитие:


МИННА КОМПАНИЯ ЕООД, СТОМАНА - ИНДЪСТРИ АД, ИНФРОСТРОЙ 2001 ООД, ЮНИОН ИВКОНИ
ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД, ЕМУ - ПЕРНИК ООД, ПЕТРОЛ - ДРАГИЧЕВО ЕООД, БУЛ КОМЕРС 66 ООД,
ТК БУС ПЕРНИК, СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ 94 ЕООД, ИНФРА АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ПЪТСТРОЙ ИНВЕСТ ООД
СИТИ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, ПИЦАРИЯ САН МАРКО /НИКОЛАЙ ЙОТОВ - КОКО ЕТ/, САМАРТ - 58 ООД,
АБС-ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, МАЛ МУК ООД, БИЛД ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, КОЛХИДА - МЕТАЛ АД,
КРАКРА СОФТ - НАЧКО БОЖКОВ ЕТ, ХИДРОИЗОЛПЛАСТ, ЕТ "ПЛАНЕТА", БИВА 92 ООД, ХИДРОСТРОЙ,
ДЛВ ООД, ДЛВ СИ ООД, ВЕЛЕС ЕООД, БЕК 92 ООД, ДИМЕЛ ЕООД, ЮНИС ООД, РАЛИ МЛАДЕНОВ ЕТ,
ИБЕРА ООД, ШИК ЕООД, ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК ЕАД, ТОНИ ТОДОРОВ ООД, САМИ М,
КРАКРА ЛЕС 2000 АД, РАЙС 97 ООД, ИНФРАКОРЕКТСТРОЙ ЕООД, ШИКО ЕООД, СНАБСТРОЙ ООД,
ДИМОНТ ДДД ООД, АЛСИСТЕМС ЕООД, С.У.П. БЪЛГАРИЯ ООД, АПИС - М ООД, ВЕНТО - К ООД,
АВТОТРАКТОРСПЕЦТЕХНИКА ООД, БОРИСЛАВ БОРИСОВ ЕТ, СД САНИ - КОНЕ - ТОДОРОВИ И СИЕ




Съпътстващите прояви

Фото-пленер запечата мигове от Сурова в Пернишко
Изложба от фотоси, запечатали мигове от обичая "Сурова" в пернишките села, бе открита в галерията на Културно-информационния център /КИЦ/ в Перник. 9 фотомайстори от страната подредиха само 28 свои творби, поради малкото пространство, което предоставяше галерията. Арт-събитието предшестваше откриването на 17 Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2008" в областния град. Кметът на общината Росица Янакиева изказа топла благодарност към фотографите, за това, че са успели да уловят красотата, багрите, ритъма и музиката на Сурва. Фотосите ще останат във фонда на градската художествена галерия на Перник.
Милена Грозданова

Майстори показаха сътворяването на маските и лиците
Майстори показаха пред перничани и техните гости уменията си в сътворяването на маски и лици по време на фестивала. Работилницата за маски заработи в Общинския младежки дом. Сред майсторите бе Камен Янев от Ковачевци. Той бе наредил 9 от уникалните си творби - комбинация от дърворезба и кожа. Едно нещо струва толкова, за колкото може да се продаде, каза Камен, сантименталната стойност на всяка една от маските ми е голяма, допълни майсторът.
Любен Георгиев от село Косача също бе сред тези, които демонстрираха занаята и традицията. Чиракуваше му Васил Стоименов.
От много малък се впечатлявам от тази традиция, в първи клас направих първата си маска. Научил съм моите деца, а сега обучавам и други от селото, които имат желание. Този занаят трябва да се предава. И продаваме и подаряваме от маските си. Една от тях е притежание на президента Георги Първанов, който ни е земляк. Най-скъпо продадената маска отиде в Музей на маските в Германия, срещу 1000 лева, допълни Любен. В селото ни са идвали заради маските италианци, германци, англичани, сега чакаме французин.
В работилницата бе и Кирил Стоев от Гарбов дол, който освен майстор на лици е и дългогодишен сурвакар. Неговите лици са сред най-атрактивните в габровдолската група. Най-високият лик тази година в земенското село Габров дол е 4,5 метра, похвали се майсторът. Брат ми също правеше лици. Като дете живеех на площада на селото, пред очите ми се приготвяха за Сурва. От 3-4-годишен започнах да кова рамките и да лепя перата по тях, допълни Кирил.
Елеонора Ташева

Монументална пластика опънаха проф. Емил Попов и компания
Монументална пластика, представляваща първичния образ на ритуалната маска, опъна в Перник творчески колектив с ръководител скулпторът проф. Емил Попов. За монтирането на творбата, чиито размери са 6 на 7 метра, са помагали дори алпинисти. "Като внушение сме се придържали към традиционните маски и то от нашия, Пернишкия край" обасни поф. Попов, който е родом от Перник. Екипът, с който е работил, е от Националната художествена академия, където професорът е преподавател. Някои от художниците са завършили наскоро, но вече имат добра авторска биография. Това са Антония Ангелова, Иван Стоянов, Георги Любенов, перничаните Боян Александров и първокурсничката Милена, която е помагала в изработването на пластиката. В центъра са разположени огромни железни пластини, които мелодично звънят при всеки полъх на вятъра. Според китайската традиция те внасят хармония в околното пространство. В случая идеята е да се внуши звук и движение, заложени по неповторим начин в българската обредна маска, каза проф. Емил Попов. Вдясно на пеещите пластини са разположени захванати една за друга дървени летви, обагрени в червено, а вляво - пръти, наподобяващи брада. Според колектива, елементите, изграждащи творбата, са много близки до пластиката на традиционната маска, но крайната цел е изчистена модерна скулптура, която ще задържи внушението по-дълго време. Право на всеки е, гледайки пластиката, да я приеме така, както я усеща и да добави липсващото през собствените си очи.
Милена Грозданова

Показаха в снимки селската Сурва
Галерията на Културно-информационния център стана домакин на изложба от Националния фото-пленер "Сурва 2008". Това е първият етап от проявата, съпътстваща 17-ия Международен фестивал на маскарадните игри в Перник. Показаните 26 художествени фотографии в експозицията са дело на 10 водещи фотографи от страната - Казанлък, Стара Загора, Смолян, София, Велико Търново. Ръководители на проекта, реаризиран в тази му част в 8 села в Пернишко по време на празника Сурва на 13 срещу 14 януари, са директорът на Регионалния исторически музей Симеон Мильов и художник-фотографът Бойко Йорданов. Пленерът се провежда за втори път и целта му е да популяризира пернишкия фестивал. Втората част от пленера е по време на фестивала, като снимките отразяват дефилетата на групите. Изложбата с новите фотоси ще се открие на 1 март. Снимките ще останат във фонда на Градската художествена галерия.
Елеонора Ташева

Издадоха нов албум за маските в Пернишко
Община Перник е готова да подготви издание с докладите от научната конференция в рамките на 17-ия Международен фестивал на маскарадните игри, като включи в него и непубликуваните материали от предходните две конференции през 2006-та и 2004-та година. С това обещание кметът на общината Росица Янакиева откри конференцията на тема "Маскарадът - културно наследство и социални практики". Форумът се проведе на 24 януари в деня на откриването на фестивала в конферентната зала в Двореца на културата. На конференцията бе представен и новоиздаденият албум "Лица за маски - маски за лица", който е подпомогнат от Община Перник, областния управител Иван Димитров и спомоществователи.
Албумът показва, че сърцето на маскарадните игри в България е Пернишко и че при нас това е живо и ще отиде в следващите хилядолетия, каза при представянето етнографът Цветана Манова. Втората задача на албума бе да покаже младите лица, лицата зад маските, носителите на това, което се е случвало преди хилядолетия, истинските носители на традицията, допълни Манова.
Научната конференция се организира от Нов Български универсисет, Община Перник и Регионалния исторически музей. Професор Иван Маразов направи преглед на "Новите златни маски", представени бяха и доклади за "Погребалните маски на коне в Евразия", "Маската в авангарда" и материал "Седенката на маските" - изготвен на база стачката на учителите през есента на миналата година.
Във форума взеха участие и чеждестранни специалисти в областта - Владимир Боцев от Скопие и Чезаре Попи от университета в Болония - Италия.
Елеонора Ташева


Наградите

Сурвакарите от земенското село Габровдол получиха Голямата награда. При кукерите отличиха групите от Кабиле и Стралджа

Една от най-атрактивните пернишки групи - от земенското село Габров дол спечели наградата за цялостно представяне на ХVІІ Международен фестивал на маскарадните игри "Сурва 2008" в Перник. В оспорвана конкуренция габровдолските сурвакари са надделяли над групата от Кошарево - община Брезник чрез поименно гласуване, обясни председателят на журито доц. Георг Краев.
В раздела "Кукери" първа награда беше присъдена на две групи от Ямболско - от село Кабиле и град Стралджа. Стралджанци получиха и медал от Фондацията на европейските карнавални градове /ФЕКГ/.
Класирането е в още няколко групи- за поддържане и предаване на местната традиция в сурвакарствато и кукерството, за атрактивност, за маски и костюми, за обучение в традицията. Освен тези основни награди има поощрения за атрактивна игра и за работа с деца. Пластики на скултора Филип Седевчев бяха раздадени за интересно представяне на моменти от традиционната игра. Сред отличията е и плакет на Федерацията на европейските карнавални градове. За втори пореден път своя награда, отделно от журито, обявиха от ВМРО. Войводите отличиха сурвакарите от село Чепино - община Ковачевци.

Журито призна, че е ошашавено и максимално затруднено

Председателят на 7-членното жури доц. Георг Краев съобщи класирането късно вечерта в неделя след приключването на дефилетата.
Малко преди това той сподели: "Журито е ошашавено от това, което видя тази година. Притеснявам се дали ще можем да наградим най-добрия, защото всички тази година бяха най-добри". Групите от пернишко стават все по-мощни, а на журито все по-трудно да ги оценява, призна преподователят от НБУ. Според него, идеята да се включи майстор-сурвакар в комисията е много добра и на ротационен принцип трябва да продължи и през следващите години.
Георг Краев обясни, че основни конкуренти за първото място сред сурвакарите са били групите от Габров дол и с. Кошарево.
Той увери, че наградният фонд от 10 000 лева ще бъде разпределен справедливо между всички отличени в различните категории.
Журито обяви призовете късно вечерта, за да избегне евентуални неприятности от сблъсъка със сурвакарски групи от Пернишкия край. Борбата за първенството между тях винаги е била много оспорвана. Всяка от формациите държи да е отличена, затова се готви за фестивала отрано. Няма година, в която да не е имало недоволни от класирането. Няма фестивал, на който някоя от пернишките групи да не се чувствала пренебрегната.

Групата от с.Габровдол
Групата от с.Габровдол наброява 120 човека. Най-големият лик /маска/ е висок цели 5 метра, другите са по 2, 3, 4 метра. Всяка маска е различна от другите. Има характерна форма. При изработката им, перата от птици са съчетани в красиви причудливи фигури, напомнящи вълшебство. За всеки фестивал се правят нови маски, други пък се реставрират. Габровдолци са участвали във фестивал в Тайван през 2004 г. През 2007г. бяха във френския град Ница и взеха участие в един от най-старите европейски карнавали. Пернишкото участие бе първото за страната.
Групата е печелила многобройни награди от международния фестивал в Перник.

Обидените от Кошарево
Кошаревци излязоха да играят пред журито с девиза "Сега или никога". Групата им беше впечатляваща, като че на площада се беше изсипало цялото село. На 16-тия международен фестивал през 2006г. те демонстративно играха в конкурсната програма само с червени кърпи на главите - без да сложат големите си ликове. Пред микрофона обявиха, че причина за това е птичия грип. Истината обаче беше друга - те се чувстваха пренебрегнати от журито, което не ги удостои с големия приз.
Сега журито отличи групата от Кошарево в категорията "За поддържане и предаване на местна традиция в сурвакарство" заедно със селата Габровница, Ноевци, Долна Секирна, Дивотино, Банище, Черна гора и пернишкия кв. Бела вода.


17 МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ
"СУРВА-2008" -ПЕРНИК - НАГРАДИ:


Жури в състав:
доц. д-р Георг Краев - председател
и членове:
проф. Рачко Попов, д. н.
доц. Петър Григоров
доц.д-р Ирена Бокова
Елена Темелкова (СБХ-Перник)
Цветана Манова (РИМ-Перник)
Кирил Стоев (сурвакар - ветеран)
определи следните награди:
Сурвакари - цялостно представяне на групата:с. Габров дол;
Кукери - цялостно представяне на групата: с. Кабиле и гр. Стралджа (медал на ФЕКГ);
Поддържане и предаване на местната традиция - сурвакари: с. Кошарево, с.Габровница, с. Ноевци, с. Долна Секирна, КВ. Бела вода- Перник,
с. Дивотино, с. Банище, с. Черна гора;

Поддържане и предаване на местната традиция - кукери: с. Търничене, с. Чарган, с. Веселиново, с. Тъжа, с. Вресево, с. Сушица;
Сурвакари - за атрактивност: с. Люлин, с. Мещица, гр. Батановци, с.Гигинци, с. Полена, с. Изгрев, Благоевградско;
Кукери - за атрактивност: с. Лесичево, с. Турия ;
Награди (пластики, изработени от Филип Седефчев)
за интересно представяне на моменти от традиционната игра:
с. Върба, с. Драгичево, с. Друган, с. Лобош, с. Пещера , с. Ковачевци,
с. Дивля, с. Елов дол, с.Ракиловци, с. Велковци, с. Гъбарево, с. Габра;
Награда - плакет на ФЕКГ: с. Климент;
Сурвакари - за маски и костюми: с. Расник, с. Чепино, с. с. Кралев дол, Витановци, с. Косача;
Кукери - за маски и костюми:
кв. Лъджа гр.- Ивайловград, с. Дъбене, с.Могила, с. Калчево, с. Бояново,
с. Васил Левски;
Сурвакари - за обучение в традицията:
с. Селищен дол, с.Сопица, с. Радибош, гр. Земен, с. Стефаново, с. Копаница,
кв. Струмско-Благоевград, с. Извор;
Кукери - за обучение в традицията: кв. "Макак"-гр. Шумен, с. Калугерово;
Поощрения: с. Калище, с. Садовик, с. Сирищник;
За работа с деца: Ромска група, кв. "Тракия"- гр. Радомир, Общински комплекс
"Дворец на културата" - гр. Перник;



Непредубедени мнения

Президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон:

"Фестивалът се развива. Той е на нова вълна. Виждам нови, хубави промени и това ме радва. Справили сте се блестящо", заяви президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон по време на срещата си с кметската управа и заръча на Янакиева да продължава да пази традицията.
"Хубаво е човек да се върне у дома", с тези топли думи Хенри ван дер Кроон се обърна към кмета. Десета поредна година той неизменно идва в Перник за карнавалната фиеста. С присъщото му чувство за хумор барон ван дер Кроон си спомни своето първо идване в Перник. "Тогава в студа газихме преспи от сняг със сурвакарите по пернишките села и започнахме с ракия. На петата ракия вече не забелязвах снега. В последната къща не чувствах никакъв студ".
"Горд съм с Перник и с това, което се случва тук", подчерта президентът на карнавалите. Той посочи, че фестивалът се развива и че атмосферата е прекрасна и доста по-различна отпреди. Изключително приятно впечатление му направили бляскавите илюминации и фойерверките от вечерта на откриването, светещите дантели, с които е украсен вечерен Перник. Въобще, нищо общо с преди 10 г., когато ван дер Кроон дошъл тук и видял един сив и тъжен град.
Президентът беше нетърпелив да види маскарадните групи. "От името на цяла Европа - от север до юг и от изток до запад ви нося най-топли поздрави. Вие имате специално място в моето сърце!", така Хенри ван дер Кроон се обърна към перничани, когато двамата с кмета Росица Янакиева откриха маскарадните шествия. Той поздрави всички досегашни управници на Перник, които успяха да направят така, че фестивалът живее за 17-ти път и посочи, че организаторите са се справили блестящо. Хенри ван дер Кроон бе придружен от холандците Едуард Винхов и Джими Асмус от международния борд на ФЕКГ.


Добри Митрев - председател на Общински съвет- Перник:

Покланям се дълбоко лично на Росица Янакиева за организацията и провеждането на фестивала "Сурва" 2008".За пореден път симбиозата между частен бизнес, управлението и нашите граждани показа, че може да се случи нещо изключително прекрасно.


Иванчо Христов - зам. кмет на община Перник по култура и образование:


Всеки участник във фестивала "Сурва" се стремеше да
покаже характерното за неговия роден край. Фестивалът премина под мотото "От извора при корена". Маската е това, което човек иска да покаже от себе си, за да бъде
неповторим, за да бъде уникален. Това е изкуство и отношение към силите, които човек с участието си в шествието си предизвиква. По време на фестивала всички работят за едно - да бъде показано изкуството, такова каквото го правят хората, така, както те го усещат, като ехо от вековете.
Публиката:
Граници няма. Разбрахме го още преди година на кукерския събор в Перник... странно място за такъв род размишления, нали?
Бяхме дочули от приятели и решихме да отидем, да поснимаме и да се поразходим. Очаквахме стандартните за други места в страната две-три групички кукери, които да минат, подрънквайки, напред-назад по главната улица, да поподскачат малко по площада и после да се пръснат из града... но не стана нищо подобно. Пъстри тълпи от зяпачи, глъч и звън от чанове... неописуема атмосфера. Бавно проправяйки си път през шумното сборище, пред нас започнаха да изникват група след група маскирани хора. Не кукери, с кожени маски, рога и чанове, а странни фигури с рицарски доспехи, сламени одежди, елфски шапки, дори Дарт Вейдър. До нас достигаха откъслечни думи на полски, чешки, английски и други чужди езици. Скоро стигнахме и до българските представители на събора - многобройни, шарени, закачливи и страшни. Хора от различни краища на страната, вдигнали гордо българското знаме и табелата с родното си място. Най-много ни харесаха няколко малки момчета, допуснати за първи път да излязат с мъжете и да прогонят злите духове - стояха сериозни и горди, стискайки здраво дървените си мечове…
Мислехме си... граници между хората няма, независимо от възрастта, страната и времето, надеждите и страховете ни са едни и същи и дори начинът, по който се борим срещу тях - преобличайки се като рицари, вещици или таласъми, дрънкайки чанове или размахвайки копия.
Не беше чудно, че тази събота и неделя над Перник беше слънчево... със сигурност.


И други мисли - Един прочит на кукерските ритуали и няколко въпроса за борбата между доброто и злото на Горяна Панайотова:
От както се помня, още от дете, все са ме учили, че Злото може да се победи само и единствено с Добро. Всяка година, обаче, Кукерите идват да гонят Злото, а те самите са Зли!? Те са страшни, мистични чудовища, създадени от кожата на убити животни, обикалят около огъня, като около ад, държат факли носят рога, като същински дяволи; те са двуглави, триглави зверове, олицетворяващи злите сили. Те са огледалото, в което се оглежда Злото!
Ние сме свикнали вече с кукерите - те ни забавляват и развеселяват. Но тези хора, превъплатени в зверове плашат ли злото в нас? Може би плашат само децата /в които едва ли има много зло/.
А възрастните винаги казват / така пише и в приказките/, че Доброто, Красивото ще победи Лошото и Грозното. Защо тогава вместо страховитото дрънчене на звънци, не звучи мелодия или маските не са красиви и изящтни, добронамерени…?
Кукерските маски пораждат противоречиво послание: Злото се побеждава само. Или друго, по страшно: Злото се побеждава със Зло.
Доброто трябва ли да се превърне в зло, за да победи? Нима тази демонична сила, наречена Зло е толкова мощна, че единствения начин да изчезне, е да се разпознае и самоунищожи. Може би това всъщност правят Кукерите. Те пресъздават един вид черна магия, която се връща като бумеранг към Злите сили. Защото един съществен закон на Вселената гласи: подобното привлича подобно.
Изконната традиция на кукерските празници ни учи да бъдем добри преди всичко и да се стремим да останем такива. Защото, ако позволим на злите сили за ни обсебят, ще навредим преди всичко на себе си. Точно както Злото, когато умира при досега със собствения си образ - кукерите.


Любопитни подробности

- Китайски министър надяна сурвакарска маска
- Поздравиха групата от Индия с националния празник
- Росица Янакиева ще участва в заседание на ФЕКГ
- Събра се рекорден брой журналисти
- Сурвакари гониха злото от ГЕРБ
- Защитените животни бяха пощадени


Китайски министър нахлупи сурвакарска маска
И азиатски държавник надяна сурвакарска маска на 17-тия международен маскараден фестивал в Перник. Министърът на труда и социалното осигуряване на Китайската народна република Тиан Ченпин използва посещението си у нас, за да види последния ден на пищните дефилета в миньорския град. След срещата си с кмета Росица Янакиева, на която бяха обсъдени правилата за уреждане на трудовите права на работниците-гурбетчии от двете страни, Ченпин хукна да гледа карнавала на площад "Кракра". Азиатецът толкова се впечатлил от костюмите на сурвакарите, че пожелал сам да усети силата на страшните ликове. Като дар той ще занесе у дома си пластика със звънци, дело на пернишкия художник Фишлип Седевчев.
Перник ще се побратимява с китайския град Тяндзин, бе решено на визитата. Сътрудничество започва с маскарадния карнавал, покана за участие в който след две години ще имат и китайски маскирани. Ченпин се е поинтересувал и от възможността за съвместна работа в проекти по европейските фондове.

Поздравиха групата от Индия с националния празник
За първи път във Фестивала участва група от Индия. Първият ден на дефилето, 26 януари, съвпадна с националния празник на страната. Кметът Росица Янакиева поднесе специално приветствие към гостите от далечната държава. От името на общинската управа тя изпрати поздравителен адрес до посолството на републиката у нас. По време на гала вечерята в рамките на фестивалната програма индийската група имаше възможност да направи 10 минутна презентация, с която да покаже своето изкуство. "За първи път сме тук. Индия е прочута със своите танци и традиции, но вие ни дадохте възможност да видим една по- различна и страхотна гледка от България", каза представителката на Индия.

Кметът на Перник Росица Янакиева отива във Франция на заседание на ФЕКГ
Кметът на община Перник Росица Янакиева ще участва в заседанието на Федерацията на европейските карнавални градове /ФЕКГ/, която тази година ще бъде във Франция. Това съобщи след разговор с първата дама на града президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон. Според него, присъствието на Янакиева ще отвори вратите на Перник за сътрудничество с градове от цяла Европа. За Перник ще бъде от изключителна важност повече групи от Западна Европа да имат интерес да участват във следващото издание на фестивала, обясни ван дер Кроон. Той самият активно ще съдейсва за това, но ако бъде предупреден по-отрано за началото на фолклорното събитие. Хенри ван дер Кроон изрази притеснение, че в Пернишко за украса на маските се използват пера от защитени птици. Росица Янакиева обаче увери, че тази практика отшумява, а за фестивала до всички участници са изпратени писма, че ако бъде констатиран подобен случай групата няма да бъде класирана. Президентът на ФЕКГ посочи още, че би трябвало да се помисли участието на чуждестранни групи в конкурсната програма на фестивала да бъде в отделна категория, защото те са различни и не могат да бъдат сравнявани помежду си.


Събра се рекорден брой журналисти

Неповторимата атмосфера на пищното зрелище бе отразена от над 300 наши и чужди акредитирани журналисти. За първи път работеше международен пресцентър. Репортери на Би Би Си, радио Франс Интернационал, Нешънъл Джеографик, Асошиейтед прес бяха дошли да документират най-авторитетната в България и на Балканите изява на традииционни народни игри и обичаи с маски. В дните на фестивала информационните агенции се надпреварваха с емисии. От мястото на събитията директно и на момента в интернет предаваше информационната агенция "За Перник". Показателно е , че Google прочете 21 страници с публикации за фестивала.


Сурвакари гониха злото от ГЕРБ с езически ритуал
Партийният лидер Цветан Цветанов се потопи в магията на пернишката "Сурова"
Сурвакарската група от пернишкото село Витановци гони злото от редиците на партия ГЕРБ. С гръмовен екот на звънци маскираните прогониха вдън земя лошотията и нарекоха тя никога да не спохожда местните герб-ери. Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов бе сред ВИП-гостите на Перник , които се потопиха в магията на празника Сурва. Видимо той грееше от щастие, разхождайки се между маскираните в центъра. Направи си и няколко снимки за спомен с тукашни сурвакари. Цветанов дойде в областния център по покана на на областния координатор на партията за Перник инж. Иво Петров специално за провеждането на 17 Международен фестивал на маскарадните игри. Преди срещата с кукерските и сурвакарски групи и обществеността, на работна среща с членовете на ГЕРБ бяха обсъдени стратегията за участието на партията в политическия живот на града, както и текущи въпроси. След като приключи деловата си работа Цветан Цветанов се срещна и разговаря с участници от различни маскарадни групи.

Защитените животни бяха пощадени в направата на ликовете

Сурвакарите и кукерите, които участваха в 17-ия международен фестивал на маскарадните игри в Перник не са използвали за направа на маските си защитени животни, обявиха природозащитниците. Ликовете са били атрактивни, но много изчистени, а групите от страната са демонстрирали израстване по отношение на екокултурата, потвърдиха от Центъра за опазване и подпомагане на дивата фауна "Даръл". Техни представители заедно с членове на дружеството за защита на хищните птици от 2001 година обикалят селата в пернишко, за да агитират носителите на традицията да щадят редките животински видове. Случаите на използване на защитени животни и птици в костюмите на сурвакарите и кукерите вече са единични. Стар препариран ястреб и две крила от мишелов, видимо също стари, са носили сурвакарите от радомирското село Стефаново, три кожи от мечки, две от които с глави са преброени при групи от благоевградско. Традицията се облагородява, фестивалът става не само по-зрелищен, но и все по-уникален като отношение към маската, са категорични еколозите. Преди шест години- по време на 14-ия бяха констатирани над 200 нарушения.


Как се прави Сурва по селата
(репортаж на Милена Грозданова)
Близо 100 кила носят на себе си сурвакарите от Пернишко. После се възстановяват с дни, но досега няма нито един отказал се
По над 70 кг желязо опасва кръстовете на пернишките сурвакари и мечкари, които всяка година по Сурова, на 13 и 14 януари гонят злото с магичен ритуал. Толкова тежат огромните и по-малките звънци, чанове и хлопки, чийто гръмовен екот се носи далече-далече и дълго отеква в душите на хората. Заедно с чудатите маски и коженото облекло "снаряжението" на мъжете стига близо 100 кила. Няма случай обаче, в който някой от тях да се е отказал и да не тръгне с дружината. Само смърт в семейството временно спира член на сурвакарската група. Има села, в които по Сурова се връща цялата челяд и нарастват тройно и четворно.
36-годишният Бисер Петков от радомирското село Копаница се преоблича като сурвакар от 5-годишен. Освен големите звонци около пояса си, той е надянал и по-малки около врата си, а има и на гърба. 32 на брой. Дори и на върховете на цървулите си е сложил малки звънчета.
Чува се пронизителният сигнал на бюлюкбашията и мъжете започват ритмично да подскачат. Земята се разтърсва от екотен звън.
Няма умора! Няма студ! Има само магия и адреналин! Тръгнеш ли спиране няма, криле те носят!
Бисер едва дъх си поема, когато разказва за вековната традиция по Сурова, която е съхранил прадядо му, предал я на дядо му, той на баща му, а той на сина си. Сърцето на 83-годишния сладкогласен дядо на младия сурвакар, Петър пак не беше се сдържало и възрастният мъж за пореден път беше с дружината на Копаница. Той пя стара народна песен, пък е и майстор на свирнята с пищялка.
"После с дни се възстановявам. Може и седмица да боледувам, но от това преживяване не се отказвам", на пресекулки казва Бисер. Всяка година ритуалът е един и същ и всеки път усещането неизменно е различно. То не се разказва с думи. Човек трябва да го види, да го вдиша, празникът трябва да мине през сърцето му, да го повдигне над земята и да се спре в очите му, изцеждайки бистра сълза. За това, че е българин, че е тук и сега на тази земя.
"Пари за лични облаги никога не събираме", продължава накъсания си разказ Бисер. Наричат копанишките сурвакари мечкари. Когато обикалят хорските къщи, за да благославят за здраве, добруване и берекет, стопаните им даряват по някой лев. Средствата отиват за футболния отбор на Копаница. Или се изразходват така, както дружината реши.
Звънците, които носят сурвакарите също се предават от баща на син. Тези на Бисер са от 13 години. На кръста му има и хлопки, правени преди повече от 40 г. Колкото по-стари са звънците, толкова са и по-скъпи. Мечкарите ги подновяват непрекъснато. Почти всички ходели да си поръчват ековити звънци при майстор-звънчар от кв. "Църква". Човекът се споминал, но завещал занаята на сина си. Звънци си купуват и от Гоце Делчев.
Наричат мечкарите от Копаница още и белодрешковци, тъй като старата носия на мъжете включва бял шаячен панталон, бели плетени чорапи с по две помпончета отстрани. Обличат овчи кожух, обърнат наопаки - с кожата отвън. Приличат на мечки.
На 14 януари мечкарите от Копаница дойдоха в центъра на Радомир без ликове. Бяха само с кърпи на главите си. Маските оставили по домовете си, защото обявили бойкот на организаторите на празника. Миналата година се почувствали силно пренебрегнати от журито. Мислили даже въобще да се откажат от участие, но дошли заради зрителите. "Хората ни обичат, та заради тях сме тука".
В Ярджиловци - всеизвестното пернишко село, ни посрещнаха със сурвакарски КПП. Пред колата бе спусната рампа, а през прозореца се провря черното лице на един арапин, нахлупил рошава перука. Ръката му поднесе едно мърляво джезве, в което всеки посетител на селото трябваше да пусне своята лепта. "Сакън! Това не е рекет", дръпна се арапинът на наша реплика. След като станахме поредните благотворители, рампата се вдигна.После пък пред колата се изпречи мечка с мечкар. Задължително трябваше да пуснем по нещо в кеменето, щото мечката, милата, била боса и гола...
Три сурвакарски групи с над 300 участника си дадоха среща в училищния двор - от Долната и Горната махала, а тази година дружината възстанови и Кръстина махала. Мечкарите от Горната и Долната махала са пословични люти съперници. Вечната конкуренция! "Воюваме откакто се помня! Но ставаме приятели през 2 години. От утре пак почвам да ги уважавам", признава 33-годишният Корнели Игнатов от Долната махала. Обикновено това се случва 20 дни преди маскарадния фестивал в Перник. Защото тогава с общи сили защитават честта на Ярджиловци пред строгото жури. Ненапразно президентът на Фондацията на европейските карнавални градове Хенри ван дер Кроон им връчи супер приза "Маскарадна група на всички времена". Самите сурвакари казват, че конкуренция трябва да има и че така е далеч по-добре, защото съперничеството кара въображението им да лети и да го вплитат в невъобразими, причудливи ликове. Заради състезанието се прави всичко. Сурвакарите от Горната и Долната махала стръвно се гледаха дори когато подскачаха в ритъм и звънците им гърмяха. Едната група почне и таман спре, другите тръгнат. Какви ли не чудати маски бяха надянали на главите си ярджиловчани. С по 4-5 образа наведнъж - на таласъми, глигани, дяволи. Как ли ги носят на раменете си, след като 3-ма мъже им помагат да ги свалят и после да пак ги надянат?! Един такъв лик тежи над 25 - 30 кила. Главният майстор на 4-главите сраховити и облещени ликове с огромни зъби и рога е 34-годишния Румен Велинов. Той е направил над 20 такива.
За ХVІІ Международен фестивал на маскарадните игри новите маски се крият до последно. Направата им започва месеци преди това в специални работилници. Няма лик, който да се повтаря с друг.
На 14 януари заваля дъжд. Някои предрекоха, че годината ще бъде благодатна. Да бъде!







Майстор резбар дири магията на маската

Камен Янев говори с дървото и обожава ваятелството. Той вярва в доброто у човека и търси божественото у него


Млад майстор резбар вае уникални ликове от езическата ни сурвакарска обредност. Роден е за ваятел. С любов работи с дървото, търси живота в него, душата му. Затова толкова деликатно и с усет тръгва към новия образ, който ще се роди изпод пръстите му. Дълго се вглежда в парчето дърво, води нечути разговори с него, дири магията, която ще го поведе...
30-годишният Камен Янев е сред най-младите в занаята. Завършил е профил "Дърворезба" в художественото училище в радомирското село Дрен. В родното си село Ковачевци има ателие. Казва, че обикновено се затваря в него през нощта. Тогава му остава време да се отдаде на любимия си занаят. В магическата среднощна доба се раждат причудливите му творения, в които младият майстор вплита сърцето си. С негови страховити ликове местни сурвашкари дефилират по фестивали и маскаради, търсят ги ценители на изкуството и на натрадиционното. Камен все търси идеалната маска. Не крие, че още не я е намерил. Затова отново подхваща длетото и започва отначало. Споделя, че невинаги от един пън излиза творение на изкуството. Понякога не се получава. Има моменти, когато рисува с молив идеите си. Често обаче начева направо с длетото. Казва, че един дом е празен без изкуство. Не съди никого за това, че висините на културата отдавна за комерсиализирани. Обществото ни също. Смята, че родените на тази Земя трябва да търсят и пазят човещината у себе си. Затова вярва по Йовковски в Човека и търси божествената искрица в него. Защото под иначе грубата обвивка се крие същество, търсещо и копнеещо за добро. Камен е и поет. Той трудно може да разкрие душата си с думи. Прави това пред белия лист с рими и ваейки магия с ръцете си.
Женска фигура, символ на съвършенството, е първото творение, родило се преди години под длетото на младежа. Не един и двама са художниците поставили на пиедестал носителката на човешкия живот. Майсторът споделя, че жената е най-ярката звезда в околния свят, която сърцето му на творец вижда. Тя оживява в пластиките му, в тях тя е редом с цветята, с житните класове, вплетена е в ябълкови плодове, тя е изкусителка, но и майка, нежна и силна, опора и водеща страна, тя е живот и любов.
Любимата си творба резбарят е нарекъл "Кръговрат на живота". Изобразил е най-важните моменти от живота на човека, личната му голгота, която често сам си донася. Отляво е изобразена спиралата на живота. В центъра на пластиката майсторът е поставил камъка на живота.
Милена Грозданова

Другата гледна точка


Време е за по-модерна визия към фестивала
Има хора, за които пернишкият маскараден фестивал не е любимо и предпочитано зрелище. Има хора, които обичат традицията, но само в автентичния й вид. Не и когато тя се институционализира и се превръща в нещо, граничещо с уродливото. Техните чувства и позиция също заслужават уважение, макар че мнозинството ги гледа с неразбиране.
Може би не е трудно обяснимо притеснението на тези хора, сълзите в очите им от безсилие пред кича и простотията, свитата топка в стомаха при вида на езическите страшилища, декорирани с пластмаси и други завоевания на цивилизацията. Какво традиционно има в Дар Вейдър и даже в Пипи Дългото чорапче?! В опита да са оригинални, маскираните прекаляват. И така засягат естетическото чувство на непредубедените. Самото нашествие на хиляди навлечени в кожи на убити животни и накичени с перата на обезглавени птици е страховито. Особено в центъра на европейски град. А пък когато градът е кален и неприветлив - питаш се кому е нужна тая дандания. По селата, където традицията е жива Сурва е празник с всичките му атрибути. И преживяването е истинско. Но когато маскираните спорят за мижави награди, смисълът се размива. И понеже обратното мнение е по-масово, нека само да питаме: Не може ли нещата да са по-смислени като част съпътстващите прояви на 17-тия фестивал - работилница за маски, пленер, изложби, инсталацията на проф. Емил Попов, албум, конференция, празници в детските градини. Похарчени ли бяха най-рационално парите на спонсорите и защо наградния фонд беше толкова малък - само 10 000 лева за толкова много конкуриращи се участници. Не можеше ли тези пари да се похарчат по-смислено. Светещите дантели от Коледната украса дали скриха мръсните улици. Грандиозният концерт за откриването, великолепен по замисъл с вплетени езически ритуали и модерно изкуство не остана ли неоценен от публиката, за която беше предназначен. Как този спектакъл би могъл да донесе дивидент. Защо дребните хора, които на практика правят фестивала остават безименни, а славата обират фактори с незначителни заслуги.
Дошло е времето пернишкият маскараден фестивал да стане истински туристически европейски продукт. Но това не може да е само кампания през две години, а трябва да е постоянна и целенасочена работа на специалисти.
Руми Борисова

Няма коментари:

Публикуване на коментар