28 януари 2012

По Сурва злото се напомни… Животът продължава




Като наближи Васильовден по старому, по пернишките села настъпва небивало през другите дни на годината оживление. Тогава – на 13 срещу 14 януари през нощта е Сурова. Сега на празника незнайно защо му викат Сурва, като изпускат така характерното за пернишкия говор „О”. Мъже, а през последните 15-20 години и много деца и жени се маскират на какви ли не персонажи от битието и света на тъмните сили и тръгват да гонят злото. Или поне такава е традицията и така се казва.

Тази година обаче тъкмо по СурОва злото се напомни по зловещ, суров начин. На 12 януари, в навечерието на празника по пернишките села, беше открито заровено в земята голо тялото на 17-тодишно момиче от Перник. Малко преди да навърши 18, таекоундистката Мирослава Николова изчезна след тренировка. Повече от два месеца беше издирвана с надеждата, че ще се намери жива и здрава. И тъкмо преди дните, в които уж гоним злото, избухна новината, че е била отвлечена заради пари и убита по зверски начин. Новината се допълни и с информация за двама заподозрени за престъплението – 36-годишният Стойчо Стоев – Чочо, който още в същия ден по информация от МВР се самоуби при оглед на дома му в присъствието спец. ченгета, а другият – Марио Любенов, се оказа с тежко психическо заболяване, което обаче трябва да се докаже, защото според всички, които го познават, не изглеждал луд.

Новината стана още по-зловеща заради разноговоренето на всички хора, занимавали се с разследването на трагедията. Появиха се редица въпроси и съмнения спрямо версията, тиражирана от МВР и негови служители на различни нива. И опитът на журналисти да уеднаквят сценария не отговори на всички увиснали въпроси. Сол в раната сипа и премиерът Бойко Борисов с непремерена реплика за награда от пържолки за служебното куче, открило тялото. Политици от различни по цвят политически сили надигнаха глас за оставки и трагедията съвсем основателно придоби и политически характер, защото очевидно нещо в работата на МВР явно не е наред - въпреки самохваленето, крайният резултат не е добър. Злото шества по земите ни с пълна сила. И няма страх от Бога.

В официално тиражираните версии по случая Мирослава хората съзират липса на логика и явни противоречия. Премиерът се издъни с репликата си за пържолките. Независимо, че поиска „хиляди” извинения, после той продължи да настоява близките на жертвите да се извиняват на МВР, че не осигурило сигурността на близките им. Всичко това и основно липсата на справедливост, кара хората да се противопоставят на света, в който живеем.

По тази и по други, разбира се, причини след СурОвата по селата и преди традиционния фестивал на маскарадните игри, който се прави в Перник в края на януари вече всяка година след 2008-а, в интернет пространството се надигнаха гласове фестивалът Сурва през 2012 година да се отмени в памет на отвлечената и веднага след това убита Мирослава.

Като им се иска на хората абсурдът, в който живеем и който е около нас, да се промени, се стигна до там да се настоява и да се откажем от традицията, каквато е фестивалът Сурва.

Добре, тази година фестивал няма да има! И какво от това? Ще станем богобоязливи?

Та нали като се разказва за обичая все това се повтаря, че се гони злото. А какво? То все си остава. Колкото повече го гонят с хлопки, страшни маски, огньове, невъобразим шум и обилни количества алкохол, толкова повече то – злото, сякаш не си отива.

Хората си отиват. Мирослава я няма, Бог да я прости.

Злото, но и традицията остават. От години едва ли някой вярва, че сурвакарите и фестивалът гонят злото. Всичко това отдавна се е превърнало в едно простонародно шоу, което само осмива живата около нас.

В памет на жертвата, в памет на мъртвите (Царство им Небесно), по-добре е да покажем пародията на живота около нас чрез традицията, завещана ни от дедите.

Животът продължава!




Както всяка година от незапомнени времена и през 2012-та в нощта на 13 срещу 14 януари в селата по цяло Пернишко тръгнаха сурвакарите. Вълшебната нощ изживяха хората и техните гости в десетки села в района. Проглушителeн звън на хиляди тежки звънци, стотици факли и хора със страшни маски погнаха злото. Гориха го по огньовете на мегданите. Тази година обаче, тъкмо защото то – злото, се напомни по зловещ начин, СурОвата по селата започна с памет за Мирослава.



Игрите започнаха в село Богданов дол където кметът Кирчо Кирилов прикани маскирани и гости да сведат глава в памет на убитото момиче.
„Нека никога на територията на община Перник, на територията на нашите градове и села , няма случаи, като този на Мирослава, които да пълнят със сълзи очите на майките. Нека има радост и усмивки на лицата на младите хора и на децата”, каза кметът на община Перник Росица Янакиева, която и тази година направи традиционна обиколка из селата по СурОва.



Заедно с кмета бяха и нейните заместници Илинка Никифорова и д-р Симеон Василев. Този път водач на официалните лица беше експертът по разузнавателна защита на икономиката проф. Стефан Николов, който доскоро работеше в ЕПУ. През 60-години на миналия век неговата кариера започнала в Елов дол, където бил комсомолски секретар, но той предпочете да обясни, че бил обществено-политически работник.
Шоуто по селата си беше като всяка година.



По мегданите пламваха огньовете. Срещаха се групи от различни села. Майки, баби и най-често дядовци водеха за ръчица невръстни маскирани дечица. В Богданов дол сред предрешените беше и 2-годишния Димитър, който си е направо ветеран, защото още на 11 месеца получи медал от пернишкия фестивал.



В Габров дол част от сценария на шоуто включва даже предаване на традицията от възрастните сурвакари на детската група, а тя е по-многобройна от постоянните жители на селото.




В Елов дол от няколко години неизменна част от СурОва са двама столични журналисти – Руслан Йорданов от „Стандарт” и Александър Симов от „Дума”. „Те са ми наследство от брат ми.”, представя ги сестрата на отишлия си без време от този свят непоправим веселяк Пламен Първанов – Пандо, който беше душата на веселбата по СурОва в Елов дол.


Както и предишни години, в Габров дол Сурва беше грандиозен спектакъл заради участието на Майсторите на танца, които пък разиграха характерната сватба.



Сигурно през годините са употребени всичките думи, с които се разказва за Сурва и сурвакарските игри по селата. Едва ли някой вярва, че това е начинът, по който се гони злото, защото то остава. Съвременната Сурва пази традицията и е само един спектакъл – пародия на живота около нас. Участниците се самоорганизират и си правят майтапи с всичко, което ни заобикаля – доктора, попа и задължително полицая.



В Елов дол от години ролята на полицай се възлага на един и същи човек. Представителят на закона винаги е с начернено лице, с обилно боядисан в червено нос и уши и най-нагло изнудва всички, които минават по пътя да си плащат такса. Той е въоръжен с милиционерска палка и има свирка с формата на фалос. Казва се Радослав Петров и споделя:.”Не дават да ходим друг. Полицай и това е”.


Случайно обаче Цветан Цветанов се казва най-високият тъпанджия. Висок е 198 см, живее в Перник, но като дойде Сурва е с групата на Беренде.





Винаги край суроваскариете има поп, който също не е пощаден от черната ирония на празнуващите. Попът залита, пръска с вода всички, псува наляво и надясно, а функцията му в карнавала е особено важна, защото той трябва да венчае младоженците.



Неизменна част от СурОва из Пернишко е една голяма пародия на сватба с младоженец и булка. От джоба на кожуха на младоженята обикновено стърчи полупразно шише, чието съдържание е огнена течност. Тя се приема не за друго, а като вътрешно средство за сгряване и добро настроение. Булката задължително трябва да я пишем с кавички, защото тя също е мъж, но облечен в булчинска рокля. Невероятно красива булка тази година беше Радослав – с руси букли и вувузела.

Тези маскирани човеци и много други като тях са истинските герои на СурОва. Заради тях и за всички, на които традицията е в сърцата и в кръвта им маскарадният фестивал го има. Всяка година организаторите търсят съвременните му измерения. Все повече и хората от бизнеса намират своите ниши в него, за да стане традицията част от туристическата индустрия. Моята мечта е фестивалът да се пренесе по селата, където му е мястото, а в центъра на Перник да се пренася не всяка година по еден и същи начин.

Хайде сега наздраве! Излезте да аплодирате маскираните герои, които на 28 и 29 януари ще дефилират по площада в Перник. Това е техният и нашият начин поне за ден да забравим за злото.



И до догодина, пак да се посмеем на живота си! Животът продължава…





Няма коментари:

Публикуване на коментар