20 февруари 2018

Свети Тодор кон подковава - Тодоровден в Драгичево

Кушия на Конски Великден събра коне и возила с много конски сили в пернишкото село Драгичево

Свети Тодор кон подковава, сестра Яна клинци му подава – така се пее в стара народна песен, останала в паметта на хората от незнайни времена. Не се помни от кога точно в съботата след Поклади, както в Пернишко се вика на празника Сирни Заговезни, Църквата почита св. Тодор. Хората тачат светията Теодор Тирон с това име и знаят приказките как тъкмо на тоя ден обиколил на бял кон нивята да види как са посевите, после свалил от гърба си девет кожуха, забил копието си в земята и тръгнал да моли Бога да праща лятото. Не се помни и отколе на тоя ден българинът почита конете и затова е кръстен Конски Великден.




И макар да е забравено, как според житието на св. Теодор Тирон той избавил новохристияните от грозящата ги опасност в края на първата седмица от 40-дневния пасхален пост да хапнат осквернена храна, народната традиция да се празнува с конски надбягвания и осветено жито е жива.

Така е и в пернишкото село Драгичево. Тази година на Тодоров ден там се събраха стопани на коне и на конни бази от района. Организаторите на празника от местното читалище и кметството се бяха погрижили първо да има весела част, затова отрано на площада пред сградата на читалището се събраха както хората с коне, така и много публика.
Думата си взе ДанчоТачков и със завидна последователност изреди имената на всички спонсори, допринесли с дарения празникът да се случи, като след всяко име старателно добавяше прозвището, с което хората го знаят.
 И кметът на селото Виктор Виктор поздрави събралия се народ и обяви регламента и осигурения от кметството награден фонд за предстоящите конни надбягвания, а после самодейците от читалището поднесоха фолклорен поздрав. Читалищната секретарка Люси се беше постарала с разказче за празника, но като че най-много внимание събра възрастният гайдар Стоян Таков. И докато самодейците представяха майсторството си, дребни дечица позираха пред телефоните на майките покачени на кон.

Най-много кандидати за снимка имаше около две годишното пони Аликс, а като питаха собственика му колко е голямо, той казваше – един и двайсет.




Буйна се оказа кобилата Звезда, която сякаш беше най-нагиздена, защото по сресаната й опашка имаше няколко реда лъскави панделки. На конете у яслите съм правен, обяснява любовта си нейния стопанин Иван Кирилов. Имал и крава, но гледал кобилката за удоволствие. Освен да тегли саморъчно сглобената му двуколка, понякога той я и яздел, но сега не правел това, защото скоро Звезда ще има конче. Около 20 са конете, които хората в Драгичево отглеждат. Най-много са на семейството на Йордан Асенов. Някои ползвал за работа, но грижата им за тях било негово хоби и заедно със съпругата му Миглена са сред основните организатори на предстоящите надбягвания.

След концерта целият народ се отправя към черквата. Най-напред са ездачите и впрегнатите в каручки коне. По пътя ги изпреварват тези, които са предпочели возила с десетки конски сили, но те почтително паркират по-далече от храма, за да може в черковния двор да се съберат всички коне и техните стопани. Налага се малко да се изчака, защото след празничната богослужба за свети Теодор Тирон пред отец Стоян са се събрали много хора за изповед и причастие, защото старателно са постили в първата седмица от Великденския пост и искат да спазят правилото да се пречестят на Тодоровден. После отчето тръгва от кон на кон, благославя и ръси със светена вода както животните, така и стопаните им. За всеки от тях Люси от читалището е приготвила зелена китка и чупи залък от обредната погача, която според обичая е омесена от невеста.
Така е било едно време – мъжете, ама само задомените, които имат свое стопанство, излизали рано сутрин и сресвали конете, а после им слагали украса от пискюли, мъниста и панделки и ги водели на водопой.  Жените пък месели питки – някои под форма на кон или като подкова и с тях захранвали кончетата.
В Пернишко за Тодорица има още един обичай – преди празника да се ритат за плодовитост невестите. От вечерта в петък жената, която е станала снаха през изминалата година, заедно със свекървата отивала в черква. Носели питки и царевца и с тях свекървите влизали вътре, а невестите чакали вън. После на път към къщи макар и накипрена в невестинската си премяна младата снаха отнасяла много ритници, а пък за най-хубавата от задомените през през последната година казвали, че е „ритнала” другите. Такива работи в Драгичево не се случиха, нито момите си бяха мили косите призори, за да са здрави като конска опашка, нито майките бяха къпали дечицата преди да е изгряло слънцето, за да са здрави, нямаше и питка като подкова, но затова пък имаше истински подкови.


Носеше ги майсторът ковач Рангел от съседното село Рударци. Конят му – накипрен, а на каруцата – чисто нов български трибагреник. Един ми вика, като спра да ги правя да му дам матрицата, смее се майсторът и се чуди как може да искаш да правиш подкови, пък да не знаеш, че те се правят под чука. Така е с модерните хора – кобилката Мая на младия Велизар от Драгичево теглеше платформа със седалка от Голф, например.


Погледите събра 8-годишният Виктор с коня Лазур. Той беше най-малкия жокей, приготвил се да участва в кушията. Детето яздело от три години, но това щяло да му е първо състезание, доверява развълнуваната му майка. Виктор представлява конен клуб на името на св. Иван Рилски във Владая, където отглеждат любимеца му. Лазур си е мой, пояснява обаче дете и казва, че кончето му казвало „Обичам те”. Ти на него му казваш, така ли? - уточнява непознат, но Виктор се обръща и отсича, че това на него му го казва Лазур.

След благаславянето пред храма цялата процесия се отправя към местността „Старо село”. Сред поляните се виждат останки от зидове сигурно някога там е била махала от Драгичево. Ако и да са пости търговците са опънали сергии с кебапчета. По високоговорител гърми „Бяла роза”. Мераклиите да се състезават не са много. Най-развълнуван разбира се е Виктор, а още повече неговата майка. В надпреварата по теглене на шейна имаше най-много участници, но никой не питаше кой е победител. Важното беше, че празникът стана.

Дойдоха даже официални гости в лицето на кмета на Перник Вяра Церовска и областният управител Александър Александров. Тюх обаче ги представиха без прякори, както беше със спонсорите, но пожелаха и догодина да помогнат финансово за празника. А един от чистокръвните коне гордо махаше на опашката си панделка от трикольор.



19.03.2016  - Стандарт

Няма коментари:

Публикуване на коментар