Виктор Велинов от Бруклийн стана почетен трънчанин

Виктор Велинов

Осемгодишният музикант от САЩ Виктор Велинов официално беше обявен за почетен гражданин на Трън. В навечерието на 3 март в интернет се появи неговата песен „Откъснатите цветя на България”, посветена на емигрантските деца. По този повод пред български медии хлапето направи чистосърдечна реклама на Трънския край, откъдето произхождат предците на неговата майка Кристина Велинова. В социалните мрежи веднага се появи предложение на трънчани Виктор да стане почетен гражданин на Трън и гражданското предложение беше официализирано от местния Общински съвет. На Петковден, когато в Трън празнуват Ден на града, званието на Виктор беше официално обявено. Талантливото дете не можа да дойде лично да получи почетните знаци, но от негово име ги получи вуйчо му Лъчезар Велинов, създател на рекламната компания „Зографик филмс”. Към трънчани Виктор се обърна със специално трогателно обръщение. Оказа се обаче, че трънското почетно гражданство по чудодеен начин му било предсказано от небесната закрилница на Трън света Петка.

Вуйчото на Виктор Лъчезар Велинов получава знаците на почетен гражданин за своя племеник.

През 2014 г. Виктор е на ваканция в България със семейството си. Още преди да отидат в Трънско, една нощ света Петка дошла в съня на детето и му казала да иде при нея, че има нещо да му даде. След няколко дни с мама и сестричката си Виктор идва в Трън.

Фамилията се настанява в хижа близо до града и момченцето започва настоятелно да моли майка си да отидат в скалния параклис на св. Петка, който той помнел от предното си идване в родния край на дедите на майка му. Тогава бил много впечатлен от омесения от светицата  хляб, който се превърнал в камък и от лечебните капки, стичащи се от скалите.

Виктор в скалния параклис на св. Петка в Трън.

Плановете все се обърквали, но накрая  Виктор и майка му отиват до параклиса. По това време песента, която го прослави, вече е съчинена, но не и записана. В Трън не ги познават, а и те не казват, че са от Америка. Жената, която им отворила параклиса се притеснила силно, когато я помолили детето да остане само вътре, но все пак склонила, след като я убедили, че само ще постои и нищо няма да пипа, нито да чупи. Тя обяснила на малкия, че да открадне е грях и Бог вижда всичко, а той я гледал, без да разбира защо му говори така, след като самата света Петка го е призовала. В крайна сметка Виктор постоял сам в параклиса, но нищо не се случило и си тръгнал.

"Едва сега в навечерието на празника на светицата разбрах докрай значението на съня му и тръпки ме побиха", споделя неговата майка. "Ние наистина сме обикновени хора и това, че станахме известни не беше нито планирано, нито пък очаквано. Случайно стана", притеснено споделя Кристина и признава, че би предпочела Виктор да беше станал популярен като по-голям, когато ще има повече какво да покаже. Тя е от майките, които наистина бдят над детството на децата си, но в същото време полага грижи Виктор да се учи и да развива талантите си.

Виктор и Вера на площада в Трън през 2014 г.

Виктор Валери Велинов е роден на 14 ноември 2006 г. в Бруклийн, Ню Йорк. Майка му, Кристина Аврамова Велинова е емигрант в Америка от 2001 г. когато пристига в Щатите, за да сключи брак с баща му, Валери Олегович Автух, с когото се познават от 1999г. Бащата на Виктор е от руски произход, роден е в Ленинград ( дн. Санкт Петербург) и е дългогодишен емигрант в Америка. При раждането си, Виктор получава трънската фамилия на майка си, по семейно споразумение, тъй като фамилията на баща му е непроизносима за американците.


Велинови носят името на пра-пра-дядото на Виктор - трънският майстор строител Велин Танчев Гусин от село Берайнци. Той починал млад и пра-дядото на Виктор Захари Велинов Танчев, ветеран от Балканската и Първата Световна война, остава сирак на 13 години. Сиромашията го принуждава да стане строител още от дете. Отначало работи по строежите с по-големия си брат Иван. Липсата на работа и средства в родния край, го принуждава да напусне селото си. Пеша той стига до София, установява се там и през целия си живот работи като един от прочутите трънски майстори. За булка си взима най-личната мома Гюрга от своето село, която всички помнят като баба Гуга. С нея отглеждат четири деца, едно от които е бащата на Кристина Аврам Велинов. Макар и роден в Берайнци ( на 18 август 1927 г.), той прекарва само част от времето си в Трънско, заедно с трите си сестри и майка си. На село бил известен повече като Лачко. Умен и буден младеж, през 50-те години на миналия век по време Сталинския режим той си навлича гнева на комунистическата власт и е затворен в лагера Белене като враг на народа. Там прекарва пет години от живота си, на границата на оцеляването. Докато е в лагера, баща му Захари умира, без да могат да се простят. По-късно Аврам е реабилитиран, създава семейство в напреднала възраст и има две деца, едното от които е майката на Виктор. Запазил корените си и любовта към родния край, малко преди края на живота си, той започва да строи къща на старо наследствено място в родното си село. За жалост си тръгва от този свят преди да успее да я завърши. Недостроената къща запустява и постепенно започва да се руши.

Семейство Велинови  през 30-те години на 20 век в Берайнци - баба  Гюрга и дядо Захари заедно с четирите си деца – три момичета и дядото на Виктор.

Майката на Виктор, Кристина губи баща си през 1985г., когато е едва на 13 години, но запазва паметта за корените си и всяка година се връща в с. Берайнци, като живее в незавършената бащина къща, без ток и вода . С годините постройката е разграбена и става съвсем негодна за живот, а махалата напълно запустява и съседните къщи също започват да падат. Храсти и бурени обгръщат и паметника на основателите на първото килийно училище в цялата Трънска околия, основано през 1778г. от предците на сем. Велинови. Тъкмо там се връща Кристина, започнала да подновява буквите на обелиска, които така и не е довършила, сякаш, за да и напомнят, че има работа в родината.

Паметната плоча на първото домашно килийно Знепполско училище, създадено от предците на Велинови през 1778 г..

Всеки път, когато тя се връща от САЩ, се отбива в Трънско. Първо през ваканциите там води мъжа си, а по-късно и децата си. Виктор реагира много емоционално на разказите за родовата памет, усеща кръвта на предците си в себе си, разбира техния тих, ежедневен подвиг в борбата за насъщния и замечтава да възроди тяхното дело. Мечтае когато порасне да се върне в Берайнци, да откупи падналите вече постройки около къщата на дядо му и да възстанови цялата махала. Представя си, че ще направи там база за туристи и постоянно живеещи хора. Иска му се там да създаде своя ферма и приют за бездомни животни и хора. Пари за този си проект той иска да спечели като музикант.

Засега Виктор се обучава да свири на пиано, класическа и електрическа китари, цигулка, полага основите си в теория на музиката и композиране, създава свои песни, над които работи с учителя си Александър Чазов. Известен го направи неговата песен-химн на българските емигрантски деца „Откъснатите цветя на България”, с която през март 2015 г. разплака много хора. Тогава, в интервю за БТВ и Нова ТВ, той спонтанно заяви, че като порасне ще живее в Трън, откъдето са корените му. Виктор изпя своята песен през лятото и на събор на българите в Пенсилвания, а после там се учи да свири на гайда и тъпан. Българска песен по детски стихове на майка си пее и неговата по-малка сестричка Вера.

Виктор Велинов – 8-годишен почетен гражданин на Трън

В тези дни момченцето музикант и почетен трънчанин очаква с нетърпение да навърши 9 години на 14 ноември и да получи бас китара, за каквато мечтае, защото последната му детска мечта е да има своя рок група. Прави и още една песен за България. Текстът е изцяло на майката, а музиката - на Виктор и след като завърши друг проект на английски, ще направи докрай и българската песен, която също ще е част от обучението по музика.

Виктор и Вера Велинови на Великден в Българската църква в Манхатън с митрополит Йосиф.

"Когато мама за пръв път ми каза, че съм предложен да стана почетен гражданин на Трън, аз помислих, че ще стана пощальон и ще ми дадете да разнасям писмата. И много се зарадвах, че ще имам работа, но мама ми обясни, че да си почетен гражданин не си е работа, а си е много отговорно нещо". Това казва на трънчани Виктор в своето благодарствено обръщение към тях. Детето съжалява, че не се е получило да присъства на празника, както много му се искало - да благодари и лично да каже колко цени високото признание. „Аз не знам дали заслужавам това, но го приемам заради моите деди – хора на честен труд, живели в немотия, но с високо вдигнати глави”, казва още в обръщението си Виктор и признава, че посвещава своето звание на всички скромни хора, които с техния труд, любов и всеотдайност всеки ден извършват подвиг.

Виктор се учи да бие тъпан на събор на българите в Пенсилвания, САЩ.