25 октомври 2015

Избори в Трън: Куде власт, тамо и глас


Стара трънска поговорка за времето на избори гласи „Куде власт, тамо и глас”. Трънчани си я спомнят всеки път като дойде ред да се гласува, независимо дали за парламент или за местна власт.
Едно време в Трън имало повече от 60 кръчми и кафенета, сега трудно се преброяват 6 и макар да са малко, рядко в тях няма свободно място. В деня на изборите картинката не е по-различна. Хората са бедни, мнозина и безработни и даже кафето си е лукс за мнозина.
Още преди обяд активното население се е стекло към училището и пред урните се извиват опашки. То и без друго в неделя в Трън няма какво да се прави, оправдават се мераклиите да гласуват, вместо да се припичат по пейките на пиац, както му викат в Трън на площада. Младежи си правят майтап със селфи. Момче, макар и да не е сред петимата претенденти  за кмет, застава като кандидат-властник пред телефона на приятелката си и декларира, че е гласувал за по-добро бъдеще на пограничния край и за кандидата, който гарантира, че ще върне хората в това забравено и от Бога място. После се сеща, че Господ може и да мисли за тях, защото през последната година са ремонтирани с по няколко стотин хиляди лева и двете черкви в града, ако и попът им да пътува от София и трябва да го чакат да пристигне като трябва да изпратят някоя бабичка по последния й път. Нещо с видеото не се получи и двамата млади не успяха да го качат във Фейсбук, но желанието им за майтап отмина, защото се събраха с група приятели и се отдадоха на друг тип веселба.

Смешки си разказват и група по-възрастни веселяци. Преди време пак по избори в стара книга за Трън те изровиха едно разказче за дните преди изборите при цар Фердинанд и Стамболов. И тогава времето е определено като истински цирк, в който народът може да се смее безплатно и най-вече безопасно. И тогава избирателите научавали толкова много за кандидатите, че им стигало за приказки и смях до следващите избори.
В ония времена  кандидат на стамболовистите бил известният в Трънско Тако Пеев. Той обикалял по събрания и обвинявал противника си Заария Байкушев, че накарал жена си да му шие кратки гащи, за да пести платното и  не и давал да готви само прясно месо, но да го смесва с ланското пушено свинско, за да се изяде и то.
Старата трънска чаршия
В спомена се разказва и как един ден в кръчмата „Широката механа” влязъл претендента за властта Цветко Радков и помолил собственика дядо Петър да му предостави една маса. Привиквал двама цигани, които изкарали масата на „пияц” и се покачил върху нея. Бръкнал в джоба на палтото си и извадил пистолет-барабанлия. С гневно движение го насочил нагоре към небето, в което изгърмял шест пъти. От околните дюкяни, учреждения, кръчми, от аптеката на Георги Тричков се сукнал народ, който наобиколил масата. И тогава кандидат-властникът произнесъл кратка назидателна реч: „ Народе, народе, мамицу ти е-м! От слово бегаш, на куршум налиташ!”, а цветущата трънска псувня била приета безропотно от съгражданите му. Най-богат от кандидатите бил представителят на управляващите тогава Гьора Шойлев. Той  бил сигурен, че ще го изберат защото можел да почерпи всекиго. И силно  убеден в своята мощ, предупреждавал по събранията много-много да не го ядосват, защото ако се разсърди може да тури за управник най-големия овен от своя булюк. Пък и чиновниците били на негова страна и тогава се родила поговорката за зависимостта на гласовете от властта.

Такива спомени вълнуват хората не само в града, но и по селата, където гласуват предимно трънчани с постоянни адреси в София. Те искат асфалт до селото, подмяна на водопровода и ако може по-често да им се събира боклукът, затова са активни и са си осигурили правото да гласуват по настоящ адрес на село.  Пък и там няма кой да ги контролира дали в деня на вота не надигат половинката с домаашна трънска "граздова" от джанки.

Петима бяха ĸaндидaтите, пoжeлaли ĸмeтcĸия cтoл в Tpън на 25 октомври 2015 г.. B нaдпpeвapaтa зa минипapлaмeнтa, ĸoйтo e c 11 мaндaтa, ce вĸлючиха 45 пpeтeндeнти. А кибиците в кръчмата, които така и не отидоха да гласуват, поглеждаха с едно око към паметника на трънския  майстор Гига Ранчин, отправил бронзов взор към сградата на общината  и си говореха, че ако нещо зависи от изборите управниците, които са все едни и същи, без значение от партията, отдавна да са ги забранили...

Няма коментари:

Публикуване на коментар