18 октомври 2015

По стъпките на св. Иван Рилски

Исона на св. Йоан Рилски на иконостаса в храма в Перник
В народната памет първият български светия преподобни Йоан Рилски Чудотворец е останал като свети Иван, макар между светиите да няма друг Иван. За подвизите му по различни места и в прекрасната рилска пустиня разказват 16 жития, но има и едно народно, достигнало до днес от началото на ХІІ век и наричано „Безименното житие”, а в устните разкази от поколение на поколение с ангелски думи са се запазили и много предания и легенди.


"И стана пустинножителят отец Иван, и отиде на мястото, дето отпървом прие иночеството, под планината, чието име е Руен, на място, наречено Скрино, и си отиде оттам и никой го не видя, кога дойде и кога си отиде, и тоягата си по заповед Господна остави за знак на света и в памет на себе си.
И като се вдигна, отиде в Периг (Перник) и намери скалисто място близо до реката, наречена Струма и тук си направи обиталище.
И дойде при него ангел Господен и му рече: "Радвай се, служителю господен и събеседник на ангелите, направи, що ти е заповядано, стани оттук...”

По тези думи от народното житие на светията през столетията, които ни делят от времето, когато се подвизавал мнозина са търсили светите места, където св. Йоан се е отдавал на пост и молитва и безрезервно служене на Бога. Стари хора от селото Перник някога знаели къде на стръмните варовикови скали, наричани „Кървавото”, се намирали „Стъпките на свети Иван”, а сега има хипотези и къде пещерата, където се прислонил. Близо до тази пещера, на закътано място в планината Голо бърдо бил вдигнат манастир на св. Пантелеймон. Просъществувал до ХІV век, когато бил опожарен и унищожен, за да се въздигне отново през 1866. Днес на това място има черква, направена в началото на ХХ век, но осветена през 1921 г.

Лечебното дърво до храма "Св. Пантеллеймон" в Перник. През Х век на товяа място е имало манастир, а наблизо е пещерата, където се подслонявал св. Иван

Отвън непосредствено до олтара има чудновато дърво със странни образования по него, наподобяващи човешки органи – сърце, мозък, бял дроб и битува вярване, че досега до него лекува, но това става по Божия промисъл и по молитвите на св. Пантелеймон и св. Иван.

В Земенско, край Струма също има една каменна ниша, за която се допуска, че е била убежище на светия мъж, но тя е трудно достъпна и малцина днес знаят местоположението й.затова пък в църквата на Земенския манастир е един от първите изписани образи на св. Иван.

Стенопис с образа на св. Йоан Рилски от ХVІ в храм "Св. Йоан Богослов" в Земенския манастир.

Според местни легенди св. Иван прекарал някое време и в планината Витоша. Стари хора от село Кладница разказват предание, че като идвал от с. Курило, Софийско, светият мъж минал по тези места и като водел своя юнец, поискал "коматче леп" от селяните, що орали по нивите. Те не му дали. Той ги прокълнал, като им казал: "Кладница -Гладница". После си заминал. По тази причина в това село рядко има добро плодородие. След това минал през селото Крапец, което днес е на дъното на язовир „Студена”. Там също поискал от селяните - орачи хляб. Те го нахранили и напоили както подобава, и затова той ги благословил. По тази причина те имали от всичко доволно.



По особен начин Рилския чудотворец е свързан със съдбата на пернишките миньори. Предания, запазени в народната памет и записани от фолклористката Елена Огнянова разказват как свети Иван помогнал да се открие нов рудник, спасил затрупани в минна галерия рудничари и сам показал мястото, където да се вдигне минната църква.
Миньори с парадна униформа  в Перник  - 1932 г.
Според преданието един перничанин сънувал свети Иван, който в съня му показал къде да копае, за да намери повече „кюмур” и така се захванали „Старите рудници” Днес в техните забои е устроен единственият на Балканите и един от малкото в Европа подземни минни музеи, в които може да се види в естествена среда историята на въгледобива у нас.
Веднъж в същите тези „Стари рудници” станало срутване и били затрупани цяла смяна миньори. Малко преди да се задушат един от тях чул глас и видял сияние. Тръгнали след светилника и стигнало до пролаз, а когато излезли от под земята, спасените миньори видели пред себе си белобрад старец с кандило. Повикали го, но той без да се обърне си продължил по пътя. Тогава миньорът, дето открил въглищата се сетил , че това е свети Иван, а в тоя ден църквата го и почитала.
През следващите години на празника на свети Иван миньорите си намирали различни причини да не ходят на работа. Директорът на мината Иван Симеонов забелязал това и взел да разпитва и тогава миньорите му признали как светецът ги спасил и затова в знак на почит миньорите ни искали да влизат в забоите на този ден. Тогава Симеонов написал писмо до министъра на търговията и земеделието и в него помолил денят 19 октомври да е и празник на миньорите. Така на този ден през 1903 г. в Перник бил организиран първия миньорски празник с молебен и парад на работниците и чиновниците в Мини Перник и така било през годините до 1944 г. , а миньорите имали и парадни униформи.

За това време до днес спомня импозантната и сега сграда на Минната дирекция, построена през 1932 г. паметен за пернишките рудничари е останал миньорския празник, когато тя била открита, а над небето на Перник летели и аероплани.

Черквата "Св. Йоан Рилиски"в земенското село Мурено, построена през 1907 г. от миньори.
По идея на миньори от близките до Перник села в началото на 20 век по родните им места се направили черкви, посветени на св. Иван – в селата Копаница и Мурено.

На входовете на минните галерии било изписано „Бог с нам”

В подземния минен музей има възстановка на параклис на светията, каквито имало в някои от рудниците.

Преди да се направи сградата на Минната дирекция била построена минна черква на името на свети Иван. А мястото, където да бъде вдигната посочил сам светията.
Една вечер от “Стари рудници” излязъл много ядосан минен техник. В яда си той не внимавал къде стъпва и в тъмното се спънал в някакъв камък, паднал и счупил крак. Лежал отчаян и безпомощен, докато не блеснало кандило, което държал висок мъж с бяла брада до пояса. Казал му, че след два дни жена от селото Ноевци ще дойде на неговия празник в Перник и ще го излекува. Сутринта работниците от първа смяна пренесли техника в дома му. Помогнала му и жената, казана от Свети Иван. Оздравял след 40 дни и започнал да разказва за камъка, видението и изцелението. Тогава било решено на това място да се построи черквата. Строежът започнал през 1910 година. Заради войните се забавил и бил завършен през 1919 г., а на следващата година храмът бил осветен.

Сега в тази черква след 2009 г. се пази частица от мощите на св. Йоан Рилски за вечни времена. Тя беше донесена в града по тържествен начин лично от игумена на Рилската света обител Адрианополски епископ Евлогий, съпроводен от братя от манастира. Това стана след дълги моления от страна на перничани към Светия синод, който първоначално отказваше заради близостта на Перник до Рилския манастир и възможността при нужда перничани да идат да се поклонят пред мощите на светията там.

Така направила много години преди това перничанка, която била помолена за помощ от близките на болно дете. По божия промисъл жената отишла в рилския манастир, за да търси застъпничеството на свети Иван за спасението на детето. Десетинагодишното момче паднало в язовир и се удавило. Успели да го извадят навреме, но в дробовете му останала мръсна вода и тиня. Дитито било в болница и лекарите се готвели за сложна операция, за да спасят живота му. Докато близката на семейството се молела на колене пред саркофага с мощите на свети Иван, детето вече било под наркоза на операционната маса. Изведнъж в хирургическата зала се появило сияние, електричеството угаснало и лекарите се смутили. Операцията се осуетила, а когато момчето се събудило от упойката всички с почуда видели че на тила му косата му е опадала във вид на кръст. Скоро след това момчето е изпратено на лечение в германия и всичко минало благополучно, за да е жив и здрав човек и до днес. В семейството му свети Иван се тачи по особен начин, а със жената, измолила изцелението му се случило още едно чудо. След като детето оздравяло един ден тя се плеснала по челото като се сетила, че не се е върнала в манастира да благодари на свети Иван за застъпничеството и веднага се отправила към манастира. Било празничен ден и пред храма имало много народ, който чакал за поклонение пред светията и чудотворната икона на Богородица. И както жената стояла на опашката, нещо сякаш я дръпнало и тя бързо се озовала пред мощите на свети Иван с благодарствените молитви, които мълвяла.

В легендите има още едно село от Пернишко – Друган, разказана от историка Симеон Мильов. „Св. Иван Рилски бил слуга. Тръгнал от Софийско с волето си и бягал към Рила планина. Като минал през землището на селото, стигнал Дабйето и седнал да си почине. Тогава мястото било обрасло с големи дъбове. Орачи орали по полето. Св. Иван им поискал хляб. Те му дали. Дали му също и за по пътя. Той ги благословил да имат винаги хляб.” Мястото, дето отседнал светецът, станало оброчище. Всяка година на "Очовден", както по някои места наричат празника на св. Иван, на това място под дървото става събор на селяните от това и околните села. На същото място са пренощували мощите на светеца при връщането им в Рилската обител през 1495 г.,. И се оказва, че в Старо село (Друган) свети Иван Рилски е престоявал два пъти – като млад, а после мощите му.


На километри преди Старо село има още едно място, където се смята, че мощите на светията са престояли на път от Търновград към Рилския манастир. При днешния пернишки квартал „Църква”, която е бил село със същото име, от скоро в местността „Св. Спас” има нов параклис. Местен жител, който желае анонимност, първоначално искал да вдигне храм на мястото на съществувала някога там черква. За строежа му трябвало и становище на археолозите, но когато те започнали да проучват терена са натъкнали на по-стари зидове в дълбочина. Предполага се че на во място е имало манастир или метох и се допуска, че тук са престояли мощите на светията. Затова съвременният ктитор, който не се отказвал от идеята купил готов параклис от Гърция. Когато площадката за поставянето му станала готова, без да се засягат историческите пластове под нея преносимият параклис бил докаран.
Малко преди да стигне до мястото на разтоварването камионът и платформата с параклиса се наклонили на 90 градуса, всички изтръпнали от ужас, че ТИР-а и товарът му ще се обърнат и се замоли господи помагай. Докато се опомнят по чедодеен начин камионът се изправил на гумите си. И до днес очевидците и самият ктитор са убедени, че по молитвите на богородица и на св. Иван инцидентът се разминал.


И макар в православието да не е прието да се правят скулптурни изображения на светци, съвременните перничани вдигнаха скулптура на светията от скъп гранит пред пред Двореца на културата в Перник. Автор е местния скулптор Минчо Тодоров, а дарител местния предприемач Антон Костадинов. Перничани често слагат там китки здравец и без повод, защото има легенда за това чудно цвете и светеца. Когато свети Иван се поселил в Рила планина, най-напред се качил на скалата “Кръста”. Първата му стъпка се отбелязала на камъка. В тази стъпка пораснал здравец. От там птиците разнесли семето на здравеца навсякъде, както се разнася заветът му: „ И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.”


Св. Иван или св. Йоан



В богослуженията и от духовниците първият български светия старателно се именува св. Йоан Рилски Чудотворец. Така е  изписано името му и на посветените нему храмове.  Всъщото време в популярния съвременен език е прието да се казва св. Иван Рилски. Дискусия по темата от няколко години се води и във Фейсбук където има общодостъпна група „Да върнем името на св. Йоан Рилски”.  В основата на разсъждения по темата е статия на проф. д-р Тотю Коев, публикувана в брой 20  на "Църковен вестник" от 2003г., където се подчертава, че всяко име  носи в себе си определена идея и притежава определено съдържание, а промяната на името означава и промяна на личността.
Трудно е да се каже кога св. Йоан Рилски е наречен за първи път свети Иван и защо. Можеби това е израз на нашето желание за близост до светията и за неговото дълговечно застъпничество за нас пред Господ.  Или защото най-често срещаното мъжко име у нас е Иван.  В същото време трябва да се припомни, че казваме  и пишем Йоан Предтеча, Йоан Богослов, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Йоан Екзарх и няма нито един монах с името Иван.  А приемащият монашество научава и получава новото си име в момента на пострижението. В духовен смисъл монахът става нова личност с ново име. Той губи човешкия си образ и получава ангелски.
Ние не знаем какво е кръщелното име на св. Йоан Рилски, но със сигурност знаем, че при приемане на монашество неговият духовен родител го нарекъл Ivauuhz; (тогава в употреба бил гръцкият език, особено в религиозната област).  Гръцкото му име Ivauuhz преминава в старобългарския език като Iwaннь, в църковнославянския - Иwаннь, в новобългарския - Йоан.  Разликата между трите езика (старобългарски, църковнославянски и новобългарски) е само в ортографията, в изписването на думата, без нейната семантика да се измени или да се отклони от гръцката. Във всичките 15 на брой жития на Рилския подвижник, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите, посветени в негова чест и възпоменание, е употребено само неговото монашеско име Йоaн, което е безусловно правилно преди всичко от гледище на самото име. Запазена е семантиката на името и връзката му с неговия носител. Прави странно впечатление и буди сериозно недоумение това, че десетилетия наред в научната и до голяма степен в църковно-богословската литература у нас името на Рилския светец по непонятни причини е изменено от Йоан в Иван. Някои езиковеди го обясняват с развитието на езика.”, обяснява проф. Коев.  Той настоява, че щом при приемането на монашество младежът от Скрино еполучил от духовния си родител името Йоан, никой няма  право да изменя монашеското му име. Той е наречен Йоан и ние следва да го наричаме Йоан. Иначе без никакво основание, като сменяме монашеското му име, го връщаме в светския живот, от който той доброволно се отрекъл и се уединил в суровата планина, за да се отдаде на пост и молитва, на самовглъбяване и размисъл, да се извиси духовно и да достигне съвършенство и святост.
С това са съгласни и коментаторите във Фейсбук и един от тях е написал: „Не само не е редно а и неморално, престъпни и грозно. Променяйки името на някого ти се стремиш да заличиш онова, което стои зад него. Името е подписа на човека в неговото минало, в корените му. Родителите или кръстниците когато дават името, целят това. Свързват го с рода си в неговото начало а от там в началото на всичкото. Полученото свещено име в обред в който е получил името Йоан е съзнателно калемен към дървото на светиите. Той става част от тяхното дърво и клон от тяхната свещена слава. Променяйки името му се цели скършването и изваждането от този свещен образ на светиите и принаждането в един друг, сътворен от отцепника симилерен и лъжлив клон.


Почитаме св. Иван три пъти в годината


 В църковния календар има три дати, на които се отдава почит на св. Йоан Рилски.  Основният празник на покровителя на всички българи и православни,  когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител,   на 19 октомври. 
На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят и се отбелязва неговото успение. Тридесет и четири години по-късно  св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търновград в основания от него Рилски манастир. по пътя на мощите ставали и стават чудеса.

Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука". 

Молитва към свети Иван Рилски Чудотворец 


О предивни отче Йоане, Рилски чудотворче, бърз помощник в бедите, закрилник в нещастията и утешител в скърбите! Чуй нас, смирените и грешни твои чада, люто страдащи от множество напасти в днешните лукави дни. Изпроси от Господа Иисуса Христа прошка на греховете ни и ни дарувай сърдечно съкрушение и дух смирен. Вдъхни у всички нас любов към Христа и Неговата православна Църква – да пазим чиста и непорочна светата православна вяра, да следваме във всичко спасителната Божия воля, та да се удостоим да бъдем истински Божии чада. Бди над нашето мило Отечество, пази ни от войни и междуособици и ни помогни да живеем в мир, благочестиво и богоугодно и да достигнем с твойта помощ крайната цел на всеки християнски живот – безбурното пристанище на вечното спасение. Амин 



Възродиха манастир до родното село на светеца



Когато се споменава свети Йоан Рилски, обикновено го свързваме с  с Рилския манастир и Рила планина. Но както се разказва в неговите жития пътят му на отшелник и  свят човек е започнал от неговото родно село Скрино, което съществува и до днес в община Бобошево, недалече от Дупница.
Там, близо до първата отшелническа пещера на светеца, в негова чест преди няколко години беше  изграден нов манастир.
Руенският манастир е разположен в непосредствена близост до с. Скрино – по-високо в планината.  Намира се  на около 12 км западно от международния път София – Кулата. Разположен в красива местност, сред стара букова гора.  

Изграждането на манастира започва през 1995 г.и завършва към 2002г. Местните разказват, че техният съсеселянин Борислав Канайков, който билна работа в Канада често сънуваледин и същи сън, че на това място трябва да се издигне черква. По Божия промисъл Борислав споделил своите видения с архитектката от Благоевград Анелия Параскова, която също имала странен сън, свързан със святото място. Така, двамата се свързалив общо добро дело. Арх. Параскова изготвила и проекта за черквата, такава каквато я е видяла в съня си – каменна с двускатен покрив.

При изкопаване основите за новия храм работниците се натъкнали на основите на две средновековни църкви, изградени последователно една след друга. Под тях се оказало, че има и по-ранен културен пласт. Предполага се, че това е  езическо светилище. Около църквите били открити и гробове на монаси.  Експерти допуснали, че на това място се е намирал манастирът ”Успение на пресвета  Богородица”, в който св. Йоан Рилски е бил подстриган за монах. Поради липса на средства и опасност от иманярски набези,  не били проведени археологически разкопки, а разкритите основи на старинните църкви били запечатени и върху тях е изграден сегашният манастирски храм.

Освещаването на основите на новия храм е извършено на 20 август 1995 г. от тогавашния игумен на  Рилския манастир Драговитйски епископ Йоан, който заедно с четирима  монаси и свещеник от Бобошево благословят начинанието. г. Манастирската черква е завършена през  1998 г. не без трудности и недостиг на средства. Освен  Борислав Канайков и арх. Анелия Параскова, помагат бившият  кмет на Дупница и депутат Панчо Панайотов, Елена Костова с Фондацията  си „Бъдеще за България“, гръцкият бизнесмен  Йоргос Скурас и особено Мария – жената с опит от Ресиловския манастир, която остана като послушничкатам.
По това време в манастира се настанява и монашеско братство от неколцина монаси, които започват да служат по светогорските правила. Игумен става о. Поликарп, който е духовно чедо на монахините от Ресиловския манастир и по тяхно наставление тръгва по духовен път. Преди него в манастира вече живеят и бъдещите монаси Макарий и Серафим, които са семинаристи.
През следващите години манастирът постепенно придобива днешния си вид. Построена е приветлива жилищна сграда. Прокаран е асфалтов път. Вдигната е камбанария.Монашеското братство започва да издава религиозна литература и да излъчва първотоправославно он лайн  радио в България "Сион". То беше отговорност на Кристин Апостолов, който сега е свещеник на българската общност в Хамбург.
След 2006 г. братството се пръска. Поликарп стана Белоградчишки епископ във Видинска епархия, въпреки появили се в публичното прастранство обвинения спрамо него за липса на необходимото образоване, за финансови злоупотреби и самоуправство. Духовникът отговори публично с покайно писмо и беше въведен във високия сан. Един от братята – йеромонах Ефрем сега е игумен в Одранишкия манастир „Св. Ап. Петър и Павел”., а другите монаси също са намерели своето място другаде под небето.
Сега  монасите в Руенския са двама -  Йоан и Лука, а поклонничеството посещение там дарява истинска благодат.

След молитва и общение с Бога,  насладилият се на тишината в манастирския двор поклонник може да посети и други интересни места в района. От манастира по живописна пътека се стига до пещерата, в която според преданието св. Йоан Рилски се е подвизавал най-напред. Малко след нея, в източна посока, пътеката продължава до голям метален кръст, поставен върху скала, извисяваща се почти над пътя. От нея  се разкрива красива  панорамна гледка към околните село и нивя. Кръстът обозначава мястото, от което според преданието една девица се е хвърлила,  за да се спаси от гонещите я турци.  В долчинка не далече на запад от манастира се намира и Светата вода – манастирското аязмо.




Няма коментари:

Публикуване на коментар