01 август 2015

Ваканция в музея за децата на Перник


Всеки възрастен пази в спомените си мигове от летните ваканции през детството. Всеки може да разкаже нещо за игрите до късно вечер или за разходките из дивни кътчета, по морския плаж и край планинските потоци. Спомняме си вкусните манджи на баба, приятелства и първи любовни трепети, а защо не и станали любими за цял живот филми и книги. За днешните деца на Перник Регионалният исторически музей предлага забавна ваканция, в която има от всичко това по малко. И освен спомени, се трупат познания и сръчности, получени по доста приятен начин.

Всяка сутрин музеят се изпълва с хлапета. Между 20 и 30 момичета и момчета на различна възраст изпълват фоайето и после разделени на групи се захласват в приятните занимания. Те са измислени и подготвени от музейните специалисти и приятели на пернишкия музей. Сякаш най-много децата се улисват във ваенето на грънци.
Вече четвърта година един от последните автентични грънчари Светослав Желязков ги учи да въртят истинско грънчарско колело и да правят панички, чинийки, вази, гърнета и по-сложни форми. Той има разказва за старите майстори и за занаята, а децата са удивени как от парчето глина се вае толкова красива форма. Глинените произведения се шарят и пекат и накрая всеки може да вземе със себе си това, което е измайсторил, а най-красивите произведения остават в музея до есента, когато с тях ще се направи изложба от всичките чудесии, направени от децата през ваканцията в музея.
И понеже не за всички има място около грънчарското колело тези, които си чакат реда го правят в игри. На сенчестата площадка пред Подземния минен музей се играе на дама на „Кральо-портальо”, на „Тунел” и на други позабравени забавни детски игри от времето на бабите, че и прабабите.






После идва ред на други занимания. С етнолозите разглеждат старовремски носии.
Вече знаят по нещо за всеки елемент от саята, която са носили жените в миналото в Пернишкия край. Около широката маса в залата, която иначе е за научни конференции, се рисуват шевици и се шие с кръстат бод, нижат се мъниста. Е, правят се и по-съвременни работи с декопж, оригами и апликации.
Със съжаление от масата си тръгват Мони и Лори, защото мама е дошла да ги вземе. Като повечето деца те са от Перник, но около масата са и 15-годишната Александра от Пловдив с нейната лятна приятелка Ивета. Тя живее в село, което е столичен квартал, но през лятото е при баба си в Перник. Така е и с осемгодишната Беатриче. Тя живее с родителите си в италианския град Монца, но и миналата година е била на ваканция в пернишкия музей, защото майка и е от Перник и от сега мисли какво ще разказва на другарчетата си като тръгне във втори клас през есента. До нея е Алекс. Тя е само на 4 години и е от Америка. В музея я водят мама или баба, или дядо. Там където живее било топло, имало кактуси и пустиня и на нея й се иска тук да празнува рождения си ден,който е чак през октомври.

Покрай всичките си забавни занимания хлапетата разглеждат и експозициите в музея. Мони и Лори казват, че много им е интересно как са живели хората в миналото, как са се обличали. И двете, а и повечето други деца са силно впечатлени от Подземния минен музей, където вече са влизали, но всеки път застават до макета на кон и си представят как някога живи кончета са теглели вагончета с изкопани по земята въглища до повърхността.


Всичките деца като си казват годините, държат и на половинката и някак им е трудно да проумеят, че в изложбата „Палеозагадки от Пернишко. Фосили и минерали от фонда на РИМ-Перник“, е показана вкаменелост на хищна риба, живяла преди 200 милиона години, но пък запомнят, че тя беше намерената при строителството на магистрала „Люлин”, защото повечето от тях са минавали по аутобана.
С удивление децата гледат и една обувка от желязо, показана в една витрините с обяснението, че това не е само мит, но и раеалност, защото експонатът е принадлежал на перничанин, който е носил железни цървули. За по-големите деца са интересни показаните експонати в експозицията „Храмови иконописания от Пернишко. Икони от фонда на РИМ-Перник“, в която са включени образци на българската иконопис от XVIII – XIX век, църковна утвар и богослужебни книги. Там те съпоставят своите имена с имената на светиите и се удивляват на богатото наследство, оставено от редица български възрожденски майстори – иконописци.
Особен интерес за по-малките посетители на музея, които се възползват от организираните там за тях летни занимания, е изложбата на въоръжение от древността до съвремието, където са представени над 100 експоната от фонда на музея, някои от които реставрирани наскоро чрез осъществен проект. Тук е сабята на архимандрит Зиновий Поппетров със златни инкрустации по нея, подарена му от командир в руската армия по време на Руско-турската освободителна война. В пернишкия музей се съхранява и пушка, направена по поръчка на федералната армия на САЩ по време на Гражданската война. Изложени са екземпляри от английско оръжие. Музеят има в колекцията си почти всички видове оръжия след Освобождението, които са били на въоръжение не само в българската, но и в европейските армии. Децата разглеждат с особен интерес и картечница от втората световна война, която може и да се пипне.


Няма коментари:

Публикуване на коментар