20 декември 2017

Котката пръв полазник на Игнажден в Земенско

Църквата почита свещеномъченик Игнатий Богоносец. По фолклорните представи почва новата година. 


Важен ден в календара е Игнажден. На тоя ден църквата почита св. Игнатий, наречен от народа Богоносоцец, а според фолклорните представи от тоя ден започвала Новата година. на различни места по земите ни празникът се нарича и Млада година, Нов ден, Млад месец, но и Полаз или Полазовден. Така е защото според народните суеверия от това кой пръв ще прекрачи прага на дома може да се гадае каква ще бъде следващата година.


Не е ясно кога и защо някой е постъпил така, но и до сега в земенското село Пещера на Игнажден в домовете си първо пускат котка и после не се вълнуват кой ще бъде полазник на дома на тоя ден. Кои точно магически сили на котката са накарали местните да съхранят това поверие и да го запазят като обред не е много ясно. Според секретарят на местното читалище Тони Стефанов това може да е свързано и със съвременното обяснение, че котката има способност да обира негативната енергия. Тука на Игнажден му викат Игня, с ударение върху „и”-то. Празникът се почита като първа вечеря преди Божич, каквото пък е името за Бъдни вечер. Заради божичевите пости, които свършват с обилна постна трапеза и пречестяване на другата сутрин, и за Игня местните приготвяли специална трапеза. Готвели се постни сарми, пълнени чушки, боб, питки и баници. Правела се търляница от картофи, които първо се сваряват, после се намачкват и се запържват в олио с кромид лук и мерудии. Вари се и царевица, която се подслажда. На трапезата се слага още печена тиква, варено жито, орехи и плодове. Трапезата се прекажда с тамян. Вътре се внася червена шума от дъб за здраве, защото дървото е символ на сила и мощ. Обичаят е старателно проучен като са разпитани баби какво помнят от своите баби, а после самодейците от читалището го пресъздават , за да се запомни и от младите.


Обредите на Игнажден са проучвани и описани и от етнолозите през годините. В техните записки и интервюта са останали историите как всички се вълнували кой ще е първият човек, който на Игнажден ще посети дома. Ако полазникът е добър човек, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. "Ама да знаеш, чедо, едно време доброто в сърцата на хората сякаш беше повече и тогава ние се мислихме, че всеки човек е добър, както сега се казва, че не е виновен до доказване на противното", обяснява 95-годишната баба Рада от Перник, която макар и на преклонна възраст сама идва всяка неделя в храма да се черкува и старателно с пост, молитва и изповед се готви за причастие.
Според нея не било рядкост на Игнажден къщата се споходи от някое домашно животно и тези полазници също се посрещали с радост и благодарност, защото се смятало, че това е добър знак, а и на четирикраките полазници им давали почерпка, както на хората. Само дето човекът полазник обикновено поздравявявал с новата година, а после вземал пръчка от дръвника и с нея разбърквал огнището като наричал колкото са искриците, толкова нови животни да се родят в обора. По някои места полазникът сядал върху донесените от него пръчки или слама, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежари за момите в къщата. В някои села на полазника давали сито с пшеница и с него той ръсел из къщата и благопожелавал: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“. За благословията си полазникът бил обсипван с пшеница и сушени плодове за плодородие. Някъде даже го дарявали с риза, кърпа, чорапи или каделя вълна.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. Често се замесвали и специални колаци за всеки член на семейството, а от тесто се откъсвало парче и с него на някоя греда се правел кръст, за да бяга всяко зло. На този ден нищо не се изнасяло от къщата – най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът. Не се искало и не се давало нищо назаем.

По това какво е времето на Игнажден народната метеорология правела дългосрочни прогнози. Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша, а ако вали дъжд - през април ще има дъждове и плодородие. Вярвало се, че ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. В миналото хората вярвали, че е добре, ако на Игнажден, а също и по Рождество Христово вали сняг.



Всъщност за старите българи не всичко на Игнажден е било суеверие. И до днес се помни и пее една стара народна коледна песен, в която се разказва: " Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божичък. Да си роди млада бога. Бог се роди, снощи вечер. Па го взема Божа майка, па се шетна низ Йордана Насреща и свети Йован, Той си кръсти млада Бога." Песента ни е позната с припяването на "Коладе, Коладе ле", без да знаем какво точно е "Коладе", а и текстът не повтаря събитията по раждането на Младия Бог според евангелското предание. Важното е обаче, че народът е имал съзнанието как св. Йоан Кръстител и Предтеча е кръстил Спасителя в реката Йордан. Дали Майка Му го е родила в мъки от Игнажден до Божич не е много сигурно.


Затова пък на Игнажден Църквата почита паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски. Този Божи угодник се родил около средата на 1-ви век. Преданието разказва, че веднъж апостолите спорели помежду си кой от тях е най-достоен. Като ги чул Христос, извикал едно дете, прегърнал го и им казал: "Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5). Е, смята се, че това дете в прегръдките на Спасителя бил самият св. Игнатий, наречен от народа Богоносец, тъй като носел Господ в сърцето си. От тази прегръдка той получил Божията благодат до живот. С вети апостол Петър го ръкоположил за Антиохийски епископ, където проповядвал Христа. През 107 г. загинал мъченически на една арена в Рим, разкъсан от зверове, затова често в православната иконопис го изобразяват с два лъва край него. Докато го водели на смърт към Рим, окован във вериги св. Игнатий успял да запише свои послания. От достигналия до наши дни негов завет, виждаме как св. Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време, както и сега. "Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".



Няма коментари:

Публикуване на коментар