06 януари 2017

Манастири празнуват Бъдни вечер на Богоявление

Православните обители край селата Гигинци и Копиловци посрещат Рождество Христово по светоотеческата традиция

Във времето на ранното християнство празникът на Христовото Рождество по днешния календар бил на 6 януари, когато е прието да се чества Богоявление. Едва през-3-4 век църковни отци посочили, че датата 25 януари е исторически по-подходяща, но това не е било свързано с езическите традиции, а е съобразено с евангелското събитие как архангел Гавриил събщил на Дева Мария, че тя ще роди Спосителя и с неговата божествена поява в плът 9 месеца по-късно като бебе. По силата на свободата, дадена от Бога да избираме, в поне два български манастира вечерта на Богоявление се празнува Бъдни вечер, впрочем както е в православна Русия и съседната ни Сърбия и във всички манастири на Атон. В деня когато на много места мъже превръщат в зрелище "спасяването" на светия Кръст от ледени води, в Църногорския манастир "Св. Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци и в манастира " Свето Благовещение" край кюстендилското село Копиловци се готвят за Божич, както по тези места преди години се е казвало на празника.



Вечерта на Бъдни вечер в Църногорския манастир, както е прието по каноно и се прави във всеки храм, се се четат така наречените Царски часове. Те се изпълняват само три пъти годишно на Рождество Христово, на Богоявление и на Велики петък. Чинът на Царските часове е съставен през IV в. от Св. Кирил Александрийски. Часовете се състоят от по три псалма, с тропари (краткото песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец или пък съдържа основните идеи на празника), четене на "Св. Боже", кондаци - песни като тропарите, молитвата "Иже на всякое время" и заключителна молитва. Всеки час изразява една идея или е възпоменание на някое новозаветно събитие. В различните часове се пеят съответни псалми, чете се Евангелие и се пеят псалми. След това започва и всенощното бдение, посветено на големия празник. В манастира се събират духовните чеда на игумена. повечето от тях старателно са следвали Рождественския пост. Новогодишната трапеза е била с постни ястия и те старателно са се подготвяли за изповед. Преди нея ще прочетат причастните молитви. Понякога го правят заедно, друг път всеки за себе си. Изборът да се следва светоотеческия календар не е свързан с криворазбрана убеденост, че другите грешат. Православието учи на смирение и дълготърпение. В този манастир се служи по така наречения старостилен календар още след най-новото му населяване с монаси, а за това е поискано благословение от тогавашния български патриар Максим и той го дал. Те не парадират, че календарът им е различен. Нещо повече, преди време имаше идея заради многото посетители, които идват в обителта непрекъснато да се смени последованието, но явно по Божия промисъл това не се получи.

На големите празници идват много хора специално за богослуженията. Тогава и подготовката на трапезата е по-усилна. Но тук на рождество Христово никой не е забравил за Рожденика, защото тъкмо на Неговата поява, за да поеме грехът на човеците , да погине заради тях, а после с Възкресението си да им надеждата за Вечния живот в Царството Небесно. За православно непросветения човек всичко това е трудно разбираемо, но който носи Бог в сърцето и се старае да живее по Неговите заповеди, всичко това не се нуждае от обяснение. Хората, които идват в манастира за Рождество знаят добре, че не паленето на свещ в храма ни прави християни , а редовното пречестяване след старателен пост и молитва. За тях нощта на Рождество е чиста, защото в нея преди повече от 2000 години се е явил Единственият Чист, дошъл да ни очисти от греха.

Затова и в тази нощ, както е учил св. Ефрем Сирин "слухът ни трябва да бъде чист, очите ни да гледат целомъдрено, чувствата на сърцето да бъдат святи, речта на устата – искрена". За хората познаващи, свето писание не е тайна казаното в Йоаново Откровение, че иде свършекът на света и всяко такова твърдение не е нито сензация, нито изненада. Затова нощта на Христовото Рождество е нощ на помирение и никой не бива да бъде гневен на своя брат и да не го обижда. "Тази нощ дари мир на целия свят; затова нека никой да не заплашва другия. Това е нощта на Едничкия най-Кротък; нека никой не бъде жесток! Това е нощта на Едничкия най-Смирен. Нека никой не бъде горделив! Сега е денят на радост; нека не отмъщаваме за обидите! Сега е денят на добрата воля; нека не бъдем груби и безчувствени. В този ден на спокойствие нека не бъдем развълнувани от гняв! Днес Бог дойде при грешниците; нека праведните да не се превъзнасят над грешниците! Днес най-Богатият стана беден заради нас; нека богатия човек да покани бедните на масата си! Днес ние получихме дар, за който не сме се молили; нека ние дадем милостиня на тези, които искат от нас и просят! Днешният ден отвори вратата на небето за нашите молитви; нека ние също да отворим нашата врата за тези, които искат от нас прошка! Днес Божеството прие върху Себе Си човешката природа, а човешката природа е станала облечена с печата на Божеството!", Така още учи в словото си св. Ефрем Сирин и тези са думите, които вълнуват хората събрани в манастира на празника. Колко силно вярват в тези думи дошлите на празника може да се разбере от една оставена от някого бележка: "Света Литургия за успех, мир и разбирателство и тези, които ми развалиха къщата и къде вземат двора да ги благослови и да ги вразуми."

Споровете за това кой е верния календар и кой е по-вярващ остават за богословите, но следваната със сърцето вяра ще ги води тук, за да се ражда във всеки от тях Спасителя всяка година и да се радват на Неговото Рождество в старанието си да се раждат духовно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар