19 октомври 2017

Перник празнува св. Иван Рилски повече от век


През 1994 г. Общинският съвет в Перник взема решение градът да има свой празник и това да е денят, когато Църквата почита св. Иван Рилски. Всъщност преподобният Рилски Пустиножител и Чудотворец се почита три пъти в годината. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите му от Търново в Рилската обител през 1496 г. На 18 август е успението на св. Иван, представил се пред Господа през 946 г., но най-големият му празник е на 19 октомври. Преди смяната на църковния календар празникът бил на 1 ноември, когато се отбелязва и Денят на будителите, а св. Иван Рилски е и първият будител на българите.



В Перник този ден бил голям празник още от 1903 г. , когато управата на Мини Перник, със съгласието на тогавашното Министерство на търговията утвърждава светеца от Рила за небесен покровител на миньорите. И от тогава насетне, в продължение на повече от 40 години този ден е не само празник на Мината и миньорите в цялата страна, но и събор на Перник.


Всяка година миньорският празник е велико преживяване. тържествата започват още предната вечер, когато пред Минната дирекция се прави тържествена заря. Първо с камбанен звън се почитат имената на загинали при изпълнение на служебния дълг миньори, а след това се отличават най-добрите и дългогодишни работници и служители. Обичайно те получавали часовници. В най-добрите години на мината те били даже с позлата. През 1943 г. , например, когато мините честват своя патрон по-скромно защото е обявен траур заради смъртта на цар Борис III, с часовници са наградени 79 работници и 23-ма щатни служители.


На другата сутрин градът се пълни с народ. Хора са по главната и съседните по-малки улици, по алеите и дворовете. пълно е и сдвуколки на идващите от съседните села. Жените са с нови дрехи - гражданките с тоалети по парижки журнали, а граовките от селата - с празничните си носии.
Сред децата най-голям възторг буди голямата бяла палатка на цирк "Добрич". Между таванските етажи на най-високите здания на главната улица на популярната банка и кооперация „Съгласие“ е опънато въже и по него един циркаджия не само ходи, но и пържи яйца и похапва от тях.
Хлапетата с възторг обикалят и наредените до цирка по-малки палатки с всевъзможни сувенири, статуи, картини, часовници, фенерчета, щандове с локуми, шоколади и халва.

"На ливадата до гимназията още от сутринта се виеше хоро под звуците на "Ой Димитро ле, русокосо момиче", изпълнявано от Цветко Кърнаджията и Курте цигуларя, заглушавани от тъпана, който се чуваше из целия град." е записал в спомените си стар перничанин, който в ония години е бил част от босоногата армия на децата от Селото, както и до днес понякога в старите пернишки фамилии наричат квартала, където някога под крепостния хълм е било старото село Перник, споменато като Периг в народното житие на св. Иван Рилски от началото на 12-ти век.



Импозантното здание на Минната дирекция е в горния край на главната улица, а току пред нея е и Минната черква която също е под покровителството на св. Иван. Още в 8 часа в нея е започнала празничната света Литургия , посветена на светията. там начело с минното знаме е представителна група миньори от "Старите рудници", там са ученици он минното училище, и граждани. Малко по-късно пред Минната дирекция се подреждат представителните блокове и начело с минната музика тръгват на парад. Миньорите също са в парадна униформа, която Мината шиела за тях специално за празника в шивачницата на Чолето, с главен майстор Станко Тодоров, който при народната власт ще стане министър-председател. На балкона са официалните лица и дошлите с влак от София гости. "Всички тия хора си приличаха с техните отпуснати лица, високи чела и оредяли коси, които контрастрираха на свежите и хубаво вързани връзки. Всичките бяха в тъмни костюми, а по леко наедрялата им талия висяха сребърните верижки на часовниците им. Всички бяха положили ръце на бедрата, грижливо оправяйки ръбовете на панталоните си", разказва очевидец на тези събития.

В ония години микрофони е нямало, затова общата тълпа, дошла да чуе словото на управляващите притихвала щом кметът на града се изправи. "Граждани на Перник, драги миньори! Позволете ми най-напред, на този велик празник да отдам справедливост на правителството и на нашия любим цар, който управлява така мъдро. Мина времето, когато партизански раздори окървяваха нашите улици, нашите домове. Днес в нашето хубаво отечество се строят нови пътища, производителните центрове разширяват дейността си, укрепналата религия се усмихва на всички сърца. България най-сетне си отдъхва...", нареждал кметът Петър Файтонджиев. Всички на площада слушали внимателно, а управниците на балкона клатели глави в знак на одобрение.


След това думата взема директорът на мината, а от създаването на предприятието през 1891 г. тази длъжност винаги се заема от високо интелигентни и много образовани хора. "Драги граждани, драги миньори. Где ще намерим повече патриотизъм, повече преданост на общото дело, от това на миньорите. Кой се труди ден и нощ с риск на живота си под земята, за да задоволи нуждите на страната от въглища? Кай отоплява домовете ни, кой доставя гориво за влаковете, за индустрията? На зарята снощи вие чухте имената на тези, които отдадоха живота си, изпълнявайки своя миньорски дълг. Днес ние се прекланяме с дълбока признателност за тяхната саможертва. Това са нашите герои. Но ние имаме и живи герои. В признание на техните заслуги ръководството на мината ги награждава със златни часовници...", казвал директорът. Когато ентусиазираните викове на одобрение стихвали, директорът започвал да чете дългия списък на наградените. Той не говорил за политика, но пък личало как "върху мощните криле на родното минно дело и техника се носи несъкрушимия български дух". Всяка година за празника в празничния брой на вестник "Пернишки миньор" - единствен минно-стопански вестник в България по това време, е публикувано и приветствие Вишсокопреосвещения софийски митрополит Стефан. Всеки път той отправял към миньорите своите пастирски думи на благословение като припомнял девиза на пернишката мина "Бог в помощ" , който служел и за ежедневен поздрав между миньорите.



И докато с речи се изреждали и по-дребни чиновници, събралите са на площада хора постепенно оредявали. Всички отивали към футболното игрище, където от тесни дъски били сковани пейки и маси, на които сядали работниците със своите семейства. там имало специални места за помощниците на началниците на служби и младши инженерите, докато началниците отивали на празничен официален обяд в минния театър. Почерпката била изцяло за сметка на мината, а после народът отивал да разглежда изложените по сергиите стоки. мъжете пълнели кръчмите, откъдето се чували веселите песни на Кольо Циганина. В направения от мината парк след обяд свирела Минната музика, която към 1927 година има и джазова секция, имало народни танци и весели игри.

Всяка разлика с действителни лица, събития и ценности не е случайна.

Мината създала Перник


През 1925 г. е приет закон, който дава автономия на Мини Перник. Законът урежда и привилегия за общината в Перник, като определя в нейната хазна да влизат по 2 лева от всеки тон експедирани въглища. Градът е в разцвет, защото мината прави модерни жилища за работниците, прокарва водопровод и канализация, павира улиците, строи училища и детски градини, болница, игрище, плувен басейн, сграда за кино и театър, прави парк. За празника на миньорите през 1938 г. са осветени новопостроени сгради на жилища на работници- бекяри, работилници за машинно-електротехническото отделение, Минното училище. Една година по-рано управлението на Мини Перник увековечава делото на пернишкия миньор с паметник-чешма. Фигурата е дело на скулптора Михаил Михайлов. О светена на минния празник, когато е открит и водопровод от Витоша до Перник, за който Мината е платила 22 милиона лева. Емблематичният за Перник миньор тази година има юбилей - става на 80 години.
А когато миньорите със свои средства поистроили самолета "Миньор" и го подарили на българската армия, над Перник имало и въздушен парад. 





Няма коментари:

Публикуване на коментар