17 септември 2010

Св. преподобни Силуан Атонски (1866 – 1938 г.)




Църквата почита св. преподобни Силуан Атонски (1866-1938г.)на 11/24 септември.


Свети Силуан, в света Симьон Иванович Антонов (1866 – 1938 г.), е родом от Лебединска околия на Тамбовската губерния в Русия. На 19-годишна възраст той преживял благодатно видение и тъкмо когато започнал да го забравя, му се явила Пресвета Богородица. След тези преживявания животът му се променил и младежът решил да постъпи в манастир. Само седмица след като завършила военната му служба, Симьон заминал за Атон и през есента на 1892 г. станал послушник в руския манастир „Свети Пантелеймон”. Първото му послушание било да работи в мелницата, но по пътя на своя духовен подвиг той приел старателно вековното правило на атонските монаси.

Скоро той получил от Божията Майка велик и рядък дар: неговата молитва станала “самодвижна”. В същото време младият и неопитен послушник бил подложен на дяволски изкушения. След половин година борба с тях се почувствал изоставен и тежка мъка обхванала душата му. Тогава Сам Господ Иисус Христос му се се явил, за да го насърчи. Младият Симьон принадлежал към рядко срещаните подвижници, които още в началото на своя подвиг получават Благодат, която обикновено се дава на съвършените.

При монашеското си подстрижение през 1896 г. послушникът Симьон приема името Силуан. Нощите си той отдавал на Исусовата молитва – спял седнал по 1-2 часа в денонощие на пресекулки по 15-20 минути. Така в непрестанна борба изминали 15 години.



Една нощ, въпреки всички старания молитвата не се отдавала на монаха. В сърцето си той поискал съвет от Господа и получил отговор да мисли за ада, но да не се отчайва.
Откровението на Господ към преподобния Силуан съдържа кратката формула на вековния опит от християнското подвижничество. Осъждайки сам себе си в ада, приемайки за себе си достойното наказание, без да да губи надежда в Милостивия Господ и посвещавайки Му своите сили и упование, подвижникът получава способността да противостои на собствените си страсти и външните съблазни. Тази формула е ключ към спасението на всеки християнин. Тя води към блаженство, но чрез болката на покаянието. Води към царствено богосиновство, но чрез съзнанието за своето недостойнство.

От този момент преподобният Силуан неотклонно поел по пътя на спасението. След още 15 години той достигнал пълно безстрастие. След първото Си откровение, Господ вече го следвал неотклонно. Така постепенно чрез благодатните посещения се променял и характера на молитвата на преподобния Силуан. Той започнал да се моли за света – „за всички от Адама, като за себе си”. От тази молитва се ражда неговото свидетелство за нерушимата връзка на всеки човек с неговите ближни: „Братът наш е нашият живот”, и неговата убеденост, че любовта към ближния е условие за познанието на Бога: „ В когото няма любов към врага му, в него не обитава Дух Божий”.



След повече от 40 години подвижнически живот преподобният Силуан почива мирно в Господа на 11 септември (24септември) 1938 г. Заболял тежко седмица преди смъртта си, Силуан починал без да прексва нито за миг молитвите си.

Приживе той оставя много свои записки. През 1952г. те са публикувани от неговия ученик архимандрит Софроний (Сахаров; † 1993) в книгата „Старецът Силуан". Тя е преведена на повече от 25 езика ( и на български) и се е превърнала в неоспоримо свидетелство, че и в наши дни има святост.

След 1970 г. стават известни множество случаи на изцеления, станали чрез главата на преподобния, която се пази в манастира „Свети Пантелеймон” в Атон. Част от неговите мощи са в манастира "Св. Йоан Кръстител" в Есекс, Великобритания.

На 26 ноември 1987 г. Светият Синод на Вселенската Патриаршия начело с Константинополския Архиепископ Димитрий официално решава: “Старецът Силуан Атонски да бъде съпричислен към преподобните и свети мъже на Църквата”.

Много монаси наричат св. Силуан Добролюбиви.



На икона изобразяваща откровението на Христос към св. Силуан върху свитък, който той държи е изписана неговата молитва: „ Моля Ти се, Милостиви Господи, да Те познаят чрез Светия Дух всички народи на земята."

(По Краткое житие из “Патерика новоканонизированных святых” (Альфа и Омега. -1998. -N 4(18). -С.200-202).




Тропарь, глас 2
Серафимския любве ко Господу пламенный ревнителю / и Иеремии, о народе плачущему, / усердный подражателю, / всеблаженне отче Силуане, / ты, зову Матере Господа Сил внемляй, / змия греховнаго мужемудренно изрыгнул еси / и в Гору Афонскую от суеты мира удалился еси, / идеже в трудех и молитвах со слезами / благодать Святаго Духа обильно стяжа. / Ею же сердца наша воспламени / и с тобою умильно взывати укрепи: / Господи мой, Жизнь моя и Радосте Святая, / спаси мир и нас от всяких лютых.

Кондак, глас тойже
Смиренномудрия исповедниче предивный / и человеколюбия Духом Святым согреваемая доброто, / Богу возлюбленне Силуане, / о подвизе твоем Церковь Российская радуется, / иноцы же Горы Афонския и вси христианстии людие, / веселящеся, сыновнею любовию к Богу устремляются. / Егоже моли о нас, равноангельне боговедче, / во еже спастися нам, в горении любве тебе подражающим.

(Служба и акафист преподобному и богоносному
отцу нашему Силуану, подвижнику и старцу
Русского Пантелеимонова монастыря
на Святой Горе Афон. -М.: Московское подворье
Свято-Пантелеимонова монастыря, 1993).

 

3 коментара:

  1. Много интересно! Като че има нещо общо житейския път на този светец с отец Никанор и именуването на параклиса/новата църква/ на Гигинския манастир на Св. Силуан Атонски.

    ОтговорИзтриване
  2. за сатанизма на Силуан Атонски
    http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=pravoslavie&Number=1951891258&page=0&view=collapsed&sb=5&part=

    мон. Касиния Везенкова: "О СХИМОНАХЕ СИЛУАНЕ И ЕГО НАСТАВЛЕНИЯХ" - http://www.facebook.com/home.php#!/note.php?note_id=100192326759381

    ОтговорИзтриване